Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

В съгласие с вече древното схващане, че змията е -духовното животно" (jtveuiiciTiKCOTaTov i^coov - гр.), поради което тя е била символ и на нуса, и на Спасителя.

Срв. с това, което Johannes vom Kreuz казва за -тъмната нощ". Неговото тълкуване е колкото помагащо, толкова и психологическо.

33?

Рисунка 5

Както каза г-ца Х, рисунката се появила без трудности, като естествено следствие от четвъртата. Кълбото и змията се бяха разделили. Последната потънала надолу и изглежда бе загубила заплашителността си. Обаче на практика сферата се оказва оплодена: тя не само се е увеличила, а и цъфти в живи цветове92. В ядрото е станало деление на четири, т. е. нещо като прищръп-ване на клетката. То не е породено от някакво осъзнато размишление, което иначе би било логично у един човек с биологическо образование, понеже деленето на процеса или на централния символ на четири винаги е било налице, започвайки с четиримата сина на Хор или с четиримата серафими на Иезекиил, или с раждането на четирите еона от оплодената от Пневмата Metra (майка) в Барбеловия гносис, или кръста, който светкавицата (= змията) образува при Бьоме93, до тетрамерията на opus alchymicum и неговите съставни части (елементи, свойства, степени и т. н.)94. Четворичността съответно образува единство - в нашия случай това е един зелен кръг в средата между четирите. Четирите са недиференцирани и образуват по една вихрушка, която изглежда с посока наляво. Мисля, че не се заблуждавам, като смятам за вероятно ориентираността на движението наляво да изразява най-общо движение към несъз-наваното, а ориентираността му надясно (по посока на часовниковата стрелка) - към съзнанието95. Онова е -sinister"*, това е

92 Затова е и алхимичното сравнение на мандалите с -rosarium (градина с рози).

93 В будизма -великите царе" - locapala (пазачите на света), образуват кватернитет. Вж. Samyutla-Nikaya, I, p. 367.

94 -... mystica quasi distillatione, Deus aquam hanc primordialem in quatuor partes ac regiones separavit et distinxit" [в нещо като мистична дестилация Господ раздели и обособи тази първична вода на четири части и области] (Sendivogius, Epistola XIII в: Bibl. chem. curiosa II, р-496). npHChristianos(Berthelot,/4/cA. Grecs,Vl, IX, l,p. 393, их,1,р. 394) -яйцето", както и самата материя, се състои от четири компонента. (Същото като цитат на някой си Xenokrates, 1. с., VI, XV. 8, р. 414.)

95 В таоистката философия ориентираността надясно има значението на -падащия" жизнен процес, т. е. духът е под влиянието на женската душа - по, въплъщаваща и имаща страстна природа. Нейното обозначаване като анима [Wilhelm und Jung, Das Gcheimnis der Goldenen Blute, p. 105 (На бълг. - Тайната на златното цвете, EAi

Фигура 4. Неолитен релеф от Тарксия на о-в Малта. Спиралите изобразяват мустачки на лоза.

332

333

На нашата анализирана й изглеждаше, че този процес означава преди всичко диференциране на съзнанието. Изхождайки от богатството на своите психологически познания, тя изтълкува четирите елемента като четирите форми на ориентация на съзнанието: мислене, чувстване, усещане и интуиране (-предусещане"). Тя забеляза, че четирите бяха еднакви, докато всички функции са различни. У нея това не породи никакви въпроси, но у мен - да. Какво тогава са четирите, щом не са четирите функционални аспекта на съзнанието? Аз се колебая именно в това, че по този начин четирите са посочени достатъчно добре. По всичко личи, че те са нещо много повече, и в това може би се крие истинската причина за това, че те не са различни, а идентични: първо, те не изобразяват четири различни per definitionem функции. Обаче навярно биха могли да представят априорната възможност за възникването на четирите функции. В тази рисунка се появява кватернитетът, архетипното число четири, което може да се тълкува по много начини, както го доказва историята и както аз съм показал на друго място. Той изобразява осъзнаването на едно несъзнавано съдържание, поради това се среща толкова често в космогоничните митове. Какво по-точно означава това, че четирите вихрушки изглеждат ориентирани наляво, където обаче делението на мандалата на четирите представя точно едно осъзнаване, върху това не бих искал да разсъждавам. В това отношение не разполагам с достатъчно материал. Синият цвят показва въздуха = пневма, а лявата ориентация на движе-

Плевен, 1993) в нашия психологически смисъл е правилно, въпреки че то засяга само единия аспект. По заплита хундуха в светски случки и в размножаването. Лявата, или обратна, ориентираност пък означава -изкачващото се движение" на живота (1. с., р. 106). Извършва се "Освобождаване от външни неща" и по този начин духът печели господство над душата. Това схващане се покрива с моите находки Досега, но то не взема предвид факта, че някой лесно изявява духа си навън, обаче анимата си остава вътре!

* Ляво, неправилно, неблагоприятно (лат.). - Б. пр.

** Куполообразни будистки каменни храмове (санскр.). - Б. пр.

*** Ритуално обикаляне на будистки храм. - Б. пр.

w Устно съобщение на Rimpotche von Bhutya Busty (Sikkim).

нието - усилване влиянието на несъзнаваното. По възможност това трябва да се разбира като пневматична компенсация на силно подчертания червен цвят, изобразяващ чувствения живот.

Самата мандала е в жив светлочервен цвят, обаче четирите вихрушки имат главно студен, зеленикавосин цвят, който за анализираната означава -вода". Това би могло да има връзка с движението наляво, тъй като водата е предпочитан символ на несъзнаваното97. Зеленото в средата има значение на живот в хтоничния смисъл. Това е -benedicta viriditas"* на алхимиците.

Проблематичен в тази рисунка е фактът, че черната змия се намира извън целостността на кръговия символ. Всъщност тя би трябвало да се съдържа в него, за да се постигне наистина целостността. Ако обаче си спомним за споменатото по-горе неблагоприятно значение на змията, ще ни се стори разбираемо защо включването й в символа на психичната цялостност създава известни трудности. Ако нашата хипотеза за лявата ориентация на движението на четирите вихрушки претендира за вярност, тогава то би трябвало да издава определена тенденция към дълбините и към тъмнината на духа98, които именно биха могли да погълнат черната змия. Тя изобразява точно сянката, както дяволът в християнската теология, и то такава сянка, която излиза далеч извън пределите на личностното и затова би могла да бъде сравнена no-скоро с принцип като например този на злото". Това е огромната сянка, която човекът хвърля и която нашето време трябваше да изпита върху себе си по такъв потресаващ начин. Интегрирането на тази сянка в нашия космос не е проста работа. Че просто можем да обърнем гръб на злото и по този начин да го избегнем, това мнение принадлежи към дългата верига паяжинясали наивности. Това е само щра-усово поведение, което не впечатлява ни най-малко действителността на злото. То представлява необходимият антагонист на доброто, без който не би съществувало и доброто. Значи, от една страна, не можем да престанем да мислим за него. Оставането на черната змия отвън отразява критичната позиция на злото в традиционния начин на приемане на света100.

97 Както и на известна вещественостиа духа, особено тогава, когато той се е превърнал в -твърда" доктрина. Тук пак ще напомня за зеленикавосиния цвят у Бьоме, който означава -свобода".

* Благословена зеленина (лат.). - Б. пр.

98 За двойствената природа на духа (Mercurius duplex der Alchemisten) срв. За феноменологията на духа е приказките [в това издание].

99 Срв. с огнената змия на Луцифер у Бьоме.

100 Срв. тук [Jung,] Versuch zu einer psychologischen Deutung des Trinitatsdogmas. [Paragr. 243 ff.].

Фонът на цялата картина е светъл, в пергаментов цвят. Специално споменавам това обстоятелство, понеже следващите рисунки показват едно типично изтласкване в този аспект.

Рисунка 6

Фонът на рисунката е мрачно сив. Но самата мандала е във весели цветове - светлочервено, зелено и синьо. Само там, където червената обвивка навлиза в синьо-зеленото ядро, червеното се сгъстява до кърваво, а светлосиньото - до тъмен ултрамарин. Крилата на Меркурий, които липсваха в предната картина, тук са отново загатнати, и то при шийката на влизащия навътре червен ствол (както преди на шията на черната змия). Най-набиващо се в очи обаче е появяването на една недвусмислено ориентирана надясно свастика, във връзка с която трябва да отбележим, че рисунките са правени през 1928 г. и че по никакъв начин не съществуват преки връзки със съвременните фантазии, които по онова време все още бяха непознати на широкия свят. Със зеления си цвят свастиката напомня ластар-че на растение, но тя има и характеристиката на вълна като тези на четирите вихрушки от предходната рисунка.

В тази мандала се прави опит да се въведе обединяване на противоположностите на червеното и синьото и на външното и вътрешното. Същевременно дясната ориентация би трябвало да предизвика възлизане към светлината на съзнанието вероятно поради това, че фонът бе станал забележимо по-тъмен. Черната змия впрочем е изчезнала, обаче започва да придава своя тъмен цвят на целия фон. Ето защо в мандалата възниква едно компенсиращо движение, тъй да се каже, нагоре, към светлината, изглежда опит за спасяване на съзнанието от потъмняването на заобикалящото. Рисунката е свързана с един сън, сънуван няколко дни преди създаването й. Г-ца Х сънувала, че се връща в града след ваканция на село. За свое изумление открила, че в средата на кабинета й расте дърво. Тя си помислила: -Да, това дърво с дебелата си кора може да издържи на жегата в градското жилище." Хрумванията й относно дървото отведоха към неговото материално значение. Дървото обяснява наличието на растителния мотив в мандалата, а израстването му изобразява предизвиканото от въртенето надясно повишаване на нивото или освобождаване на съзнанието. По същата причина -философското" дърво е символ на алхимичния opus, който, както е известно, също представлява процес на индивидуация.

В гносиса на Justin срещаме подобни представи: ангелът

22.

337

-Дебелата кора" означава мотива на предпазване, който в мандалата се появява като -образуване на кора" (вж. по-долу!). Това се изразява в мотива на закрилящите черни птичи крила, които ограждат от външната страна съдържанието на мандалата. Стволообразните продължения на периферната червена субстанция са фалически символи, представящи навлизането на чувствения живот в пневматичното вътрешно пространство. Това очевидно цели да предизвика оживяване и обогатяване на духа, изпълващ вътрешността. Този -дух", разбира се, няма нищо общо с интелекта, а no-скоро с нещо, което би трябвало да обозначим като духовна субстанция (пневма) или - на съвременен език - като -духовна екзистенция". Скритата зад това символна мисъл е съвсем същата като развития в проповедите на Clemens Romanus възглед, че яуепца и отца (душа и тяло) са едно в Бога103. Мандалата, макар че е само символ на цялостната личност като психична цялост, същевременно е и изображение на Бога, imago Dei, понеже центърът, кръгът и четворич-ността са общоизвестни символи на Бога. От емпиричната неразчлененост на -цялостната личност" и -Бога" в индийската | теософия се поражда идентичността на личностното и свръх-личностното пуруша-атман. В еклесиастичната, както и в алхимичната литература често се цитира изречението: -Deus est sphaera infinita <или circulus> cuius centrum est ubique, 1 circumferentia nusquam." (Бог е едно безкрайно кълбо | <или кръг>, чийто център <е> навсякъде, <чиято> периферия |

Ученият йезуит Nicolaus Caussinus109 отбелязва по този повод следното: изхождайки от преданието у Clemens Alexandrinus, че при определени случаи в египетските храмове били търкаляни колелета в кръг, той коментира, че Демокрит (от Абдера) нарича Бога vouv ev HVQI ocpaiQoeiSei110 (mentem in igne orbiculari = дух в кръг от огън). Той продължава: -В тази посока е и възгледът на Парменид, който дефинира Бога като 0T.eq>avr|v, coronam <венец>, като кръг, образуван от жаравата на светлината""1. А

104 Baumgartner (Die Philosophic des Alanus de Insults, p. 1 1 8) смята, че първообразът на това изречение е в едно liber Hermetis или liber Trismegisti, Cod. Par. 6319 и Cod. Vatic. 3060.

105 Zrecpdvai (гр.) = согопае, съотв. обвивки на кълба.

106 NUKTOI; (гр.) = с нощ.

107 Aaip-cov t) rozvra K/upegveu (гр.) - като женски демон.

108 Според превода на Diels, Die Fragmente der Vorsokratiker I p. 161 f.

109 [Ad dementis Alexandrini hieroglyphica observationes в: De symbolica Aegyptiorum sapientia, p. 128 f.]: -Ho дори и граматикът Дионисий Тракс казва буквално в писанието си -За значението на символа на колелетата": 'Някои обозначаваха действията не само с думи, но и чрез символи... като например търкалящото се колело, което египтяните запращали в горите на боговете, и клончетата, които били давани на кланящите се.' Тракиецът Орфей казва:

'Но като клонки по земята са на смъртните делата,

и нищо няма единствена съдба, а движи се във кръг.

Наоколо ми всичко не може никъде да спре,

а всичко има своя собствен ход, със който е започнало.' "

(По превода на Overbeck, 1936 г.)

110 Вж. Diels, Vorsokratiker II, p. 29, 38: NoOv tdv Oeov

101 Elenchos, V,26,27 ff.

102 Относно пътешествието вж.Psychologic und Alchemie [Paragr. 457].

103 Realencyklopadie fur protestantische Theologie und Kirche IV, 173, 60.

'" Това място се отнася до Cicero, De natura deorum, I, 12,28: "

3)8

и в книгата на Jamblichus за мистериите съвсем ясно е констатирано, че египтяните са изобразявали бога, господаря на света, обикновено като седящ112 в лотос - водно растение, чиито плодове, както и листа, са кръгли, с което се загатва кръгообразното движение на разума , което винаги се връща <само> в себе си." Оттук произлизат и ритуалните обиколки или обходи (circuitiones), представляващи подражание на движението на небето. Обаче стоиците наричали небето -кръгъл и кръжащ бог" (rotundum et volubilem Deum). Към това бихме отнесли и -мистичното" (mystice = символичен) обяснение на Псалм 11:9: -In circuitu impii ambulant" (B кръг бродят безбожниците"3); безбожниците вървели винаги само по периферията, без да стигат до центъра, който е Бог"4. Тук бих искал да спомена само между другото мотива с колелото в символиката на мандалата. Другаде вече съм говорил подробно за това"5.

Рисунка 7

В тази рисунка наистина е настъпила нощта, доколкото целият лист, на който се намира мандалата, е черен. Цялата светлина се концентрира в кълбото. Цветовете са загубили светлия си характер, но пък са по-интензивни. Особено впечатляващо е, че черният цвят е проникнал дори в центъра, с което се е случило нещичко от това, от което е съществувал страхът, а именно чернотата на змията и на околния тъмен свят е погълната в сърцевината на мандалата и същевременно е компенсирана, както показва картината, от златна светлина, излъчваща се от центъра. Нейните лъчи образуват кръст с еднакво дълги рамене, който замества свастиката от предишната картина. Тя е представена само от четирите кукички, загатващи определено въртене надясно. С достигането на абсолютната чернота и най-вече с присъствието й в центъра, изглежда, приключва и движението нагоре - въртенето надясно. Затова крилата на Меркурий тук са получили значително обособяване,

"2 Има многобройни изображения на Слънчевото дете, което също седи в лотос (Erman, Die Religion der Agypter, p. 62, к Handbook of Egyptian, Religion, p. 26). Това изображение се намира и върху многобройни гности-чески камеи. Лотосът е обикновената поза на боговете в Индия.

113 Първоначалният текст в Цюрихската Библия е: -Наоколо бродят безбожниците." [-Навред ходят нечестивци." - Според Библия на Св. синод на Бълг. църква, С., 1993. - Б. пр.]

U4Caussinus, 1. с., р. 129.

115 Psychologic und Alchemic [Paragr. 214 f.].

340

което навярно иска да каже, че кълбото има достатъчно сила да се държи във въздуха, т. е. да не потъне в пълното помрачаване. Оформящите кръга златни лъчи свързват четирите двойки крила"6. Възниква вътрешна връзка и стабилизиране като отбрана срещу разрушителните въздействия"7, които сигурно са свързани с проникналата до средата черна субстанция. Символът на кръста (crux) за нас винаги има и конотацията на мъка, така че навярно няма да сгрешим в предположението си, че настроението на тази рисунка е онова при повече или по-малко мъчително висене (крилата!) над тъмната бездна на вътрешната самота.

Набиващите се в очи много вълнообразни линии и пластове в нашата мандала схващам като образуване на обвивка, т. е. като насочена навън съпротива. Това са защитни образувания, които

116 Това тълкуване потвърди и моят достоверен осведомител от Тибет Lingdam Gomtchen, абат от Bhutia Busty: свастиката е - както той буквално каза - онова, което -не може да бъде разрушено, разделено и развалено". И поради това то може да означава нещо като вътрешно укрепване на мандалата.

117 Срв. един подобен мотив на укрепване в мандалата HaAmitayur-Dhyana Sutra [Jung,] Zur Psychologic ostlicher Meditation [Paragr. 917 и 930].

118 Monas hieroglyphica в: Theatr. chem. (1602) II, p. 220. Dee също прави връзка между кръста и огъня.

341

"' -Septem Reges" [седемте царе (лат.) - 6. пр.] се отнася за предишните еони, за -отмрелите" светове, четирите achurajim са тъй наречените -posteriora Dei" [последни на бога (лат.) - б. пр.]: -omnia ad Malchuth pertinent; Quae ita vocatur, quia est postrema in Systemate Aziluth... in imis Schechinae existere" [всички принадлежат към Малхут, която се нарича така, защото тя е последното в системата на Ацилут... те живеят в дълбините на Шехина] (Kabbala dcnudata \, p. 72). Четворката на achurajim образува едно мъжко-женско кватернио: -Patris nempe et Matris supernorum, nee non lisraelis Senis et Tebhunae" [Очевидно от бащата и майката на горните, а не само от стария Иизраел и Тебуна (лат.). - Б. пр.] (1. с., р. 675). Senex [старият човек (лат.) - б. пр.] е Aen-Soph или Kether (1. с., р. 635), Tebhunah e Binah, intelligentia [знание, способност за разбиране (лат.) - б. пр.] (1. с., р. 726). Обвивките означават още и нечисти духове.

120 Вж. Kabbala denudata I, p. 675. -Обвивките" (klippoth) представляват също и злото (Der Sohar I, 137 ff. и II, 34b). Според едно християнско тълкувание от XVII век Адам Белиал е тялото на Месията, -цялото тяло (totum corpus) или войнството на нечестивите". (Тук 2. Кор. 6:15 и сл.) Вследствие на грехопадението те се втурнали в тялото на Адам, при което външните му слоеве били заразени повече от | вътрешните. Anima Christ! в крайна сметка се преборва и сразява нечестивите, които впрочем означават материята. За Адам Белиал говори текстът на Prov. 6:12: -homo apostata vir inutilis graditur ore perverso" [-Безделник е, отвратителен човек, който говори само неис-крени неща"] (Adumbratio Kabbalae christianae, IX,2, p. 56).

342

В християнския образен език Мария е цветето, в което се крие Бог, или мястото, където rex gloriae* и Съдникът на света седи на трона си - прозореца цвете**.