Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Образът на обвивките срещаме имплицитно и при Якоб Бьоме, като външната обвивка на кълбото, на неговите триизмерно замислени мандали122 е обозначена като -волята на Луци-фер", -вечната бездна, бездната на мрака", -ада на дявола"123 и т. н. По този проблем Бьоме казва в -Aurora": -Виж, когато Луцифер със своето войнство събудил огъня на гнева в Божията натура, така че Бог се разгневил в природата, в Loco Lucifers***, тогава най-външното същество в природата получило друго качество, съвсем мрачно, сурово, студено, сприхаво, люто и кисело. Разбуненият дух, който преди това прецизно и нежно квалифицирал, в своето най-външно същество станал съвсем огромен и страшен, когото отсега нататък в най-външното същество наричат вятър или елемент"124. По този начин били създадени четирите елемента, Земята преди всичко чрез свиване и изсушаване.

Тук бихме могли да допуснем, че е имало влияние от Кабала-та, макар че Бьоме не е знаел кой знае колко повече за -Cabala", отколкото Парацелз. Под това той разбирал specie**** на магията125. Четирите елемента тук съответстват на четирите

121 [Gesammelte Werke II (Gedichte: -Hyperions Schicksalslied", p. 160).]

* Прославеният цар (лат.). - Б. пр.

** Думата в оригинала е Fensterrose: кръгъл прозорец в готическа църква, направен като мрежа или решетка, с пъстроцветни стъкла. - Б. пр.

122 За общото разглеждане на -живота на духа и на природата" Бьоме казва: -Тогава ще го сравним с едно кръгло, сферично колело, което се движи на всички страни, както подсказва колелото в Иезеки-ил." (Уот irdischen und himmlischen Mysterium, 5,2, p. 326.)

123 Kp. 17,6, p. 222. Тук се позовавам на предаването на мандалите в старото английско издание на Viertzig Fragen от 1647 [XL. Questions Concerning the Soule. Abb. p. 32].

*** Място на дявола (лат.). - Б. пр.

124 Kp. XVII.6, р. 222.

**** Разновидност (лат.). - Б. пр.

125 Quaestiones theosophicae, 3,34, p. 12.

343

Първоначалните четири вихрушки се бяха разтворили изцяло в квадрата от вълни (вълнообразни линии!) на вътрешното. Вместо тях възникват четири, загатнати още в предишната рисунка, златни центъра, пръскащи лъчи с цветовете на дъгата.

126 Aurora, XVII,7, р. 222, [на бълг. Аврора или изгряваща утринна | заря - изд. -Хр. Ботев", С., 1995 г. - б. пр.] споменава -седемте духове", които се -запалили в своето най-външно рождение". Те съответстват на -septem Reges" от Кабала. Това са Божии духове, -изворни духове" на вечната и временна природа. Те отговарят на седемте планети и образуват -Rad des Centri [колелото на центъра - б. пр.] (De signature! I rerum, IX,8 ff., p. 88). Седемте духа са седемте гореспоменати качества, които произлизат от една майка. Това е един -действен източник, зъл и добър във всички неща" (Aurora, 11,2, р. 72). Всяко движение се | поражда от това противоречие. Така е и при -богинята" на Парменид, i и при Едем с двете си части от гносиса на Justin.

127 Guilielmus Mennens (1525-1608), учен фламандски алхимик, напи-1 сал една книга: -Aurei velleris, sive sacrae philosophiae, naturae et arti$\ admirabilium libri tres", отпечатана в: Theatr. chetn. (1622) V, p. 272 ff.

128 -Ut itaque Deus est trinus et unus, sic etiam materia, ex qua cuncta creavit, | triplex est et una" (1. c., p. 335). Това е алхимическото съответствие на 5 осъзнатата и на несъзнаваната триада функции на психологията. [За феноменологията на духа в приказките, пар. 425 и 436 в това издание.]

129 Mennens изглежда не се позовава пряко на Кабалата, а на един,| приписван на Мойсей текст, който не бих могъл да посоча. Но No! никакъв случай не съществува връзка с гръцкия текст, обозначен от] Berthelot като -Chimie de Moi'se" [химия на Мойсей (фр.) - б. пр.] (Alch. grecs, IV, XXII). Мойсей бива споменат тук-там в по-старата литература, | a Lenglet-Dufresnoy (Histoire de la philosophic hermetique III, p. 22) цитира:| под No 26 един ръкопис от Виенската библиотека със заглавието j Moysis prophetae et legislatoris Hebraeorum secretum chimicum (Ouvrage j suppose).

130 1. c., 1,10, p. 334 f.

344

* Опашката на пауна (лат.). - Б. пр.

131 Cauda pavonis бива идентифицирана от Henricus Khunrath с ирис

- -nuncia Dei". Gerardus Dorneus (De transmutatione metallorum в: Theatr. chem. 1602, I, p. 599) обяснява следното: -Наес est avis noctu volans absque alis, quam caeli ros primus continuata decoctione, sursum atque deorsum ascensione descensioneque in caput corvi convertit, ac tandem in caudatn pavonis, et postea candidissimas et olorinas plumas, ac postremo summam rubedinem acquirit, indicium ignae suae naturae" [Това е птицата, която нощем лети без крила, която първата роса на небето превръща, чрез постоянно изпаряване, издигайки се и слизайки нагоре и надолу, в гарванова глава, а после в паунова опашка, а после тя получава лебедови криле и най-накрая - ярка червенина отвън, знак за нейната огнена природа]. При Basilides (Hippolytos,?7e/!cAo.j, Х, 14,1, р. 274) пауновото яйце е синоним на sperma mundi [световно семе (лат.)

- б. пр.], на кокко<; oivcfotecpi; [синапено зърно (гр.) - б. пр.]. То съдържа в себе си rf|v Tuv хсюцатош JtXriftm' (гр.), пълнотата на цветовете, а именно 365. От паунови яйца са правели златната боя, както съобщават киранидите (Delatte, Textes latins et vieux franyais relatifs aux Cyranides, XCIII, p. 171). Светлината на Мохамед е с образ на паун и от потта на последния са били създадени ангелите. (Вж. Aptowitzer, Arabisch-Jiidische Schopfungstheorien, p. 209 и 233.)

132 De signatura rerum, XIV.10 ff., p. 176.

133 Carbunculus е синоним на lapis. -Rex... clarus ut carbunculus" [Царят... светещ като гранат] (цитат от Lilius, от един стар източник в Rosarium philosophorum ъ: Art. aurif. II, p. 329). -Radius... in terris, qui lucet in tenebris instar carbuculi in se collectus" [Един лъч в земята, който свети в тъмнината, също като събран в себе си гранат]. (От представянето на теорията на Тома Аквински у Michael Maier, Symbola aureae mensae, VIII, p. 377.) -Inveni quendam lapidem rubeum, clarissimum, diaphanum et lucidum, et in eo conspexi omnes formas elementorum, et etiam eorum contrarietates" [Намерих някакъв червен камък, съвсем бистър, прозрачен и искрящ, и в него съзрях всички форми на елементите, а също и техните противоречия] (цитат от Thomas у Mylius, Philosophia reformata, p. 42).

345

От това се вижда с цялата възможна яснота, че Бьоме се е занимавал със същия психичен феномен, с който и г-ца Х, и още много други. Идеята за cauda pavonis и тетрамерията Бьоме има; от алхимията135, но като нея той е разполагал с опит, който бе преоткрит от съвременната психология. Това са не само продуктите на активното въображение, а и сънищата, които произвеждат същите подреждания със спонтанност, на която не може да се повлияе. Добър пример е следният сън. Пациентка сънува, че се намира в една зала. Вътре има маса и три стола. Един непознат, стоящ до нея, я подканва да седне. За тази цел сънуващата си взема отдалече един четвърти стол. Сега тя сяда до масата и рови в някаква книга, в която са нарисувани сини и червени кубчета, нещо като игра за сглобяване. Изведнъж се сеща, че трябва да изпълни още едно задължение. Тя излиза от стаята и отива в една жълта къща. Вали като из ведро и тя се скрива на сухо под зелено лаврово дърво.

Масата, трите стола, поканата да седне, единият стол, който; трябва да бъде донесен, за да станат четири, кубчетата и играта,] за сглобяване - всичко това указва, че става дума за -сглобяване". То протича на етапи, отначало е комбинация от синьо и;; червено, после следва жълто и накрая - зелено. Тези четири;; цвята символизират четири качества, както видяхме. Те не само могат да бъдат, но и са интерпретирани в историята по различен! начин. Погледнато психологически, този кватернитет отначало! указва четирите функции за ориентиране на съзнанието, поне една от които е несъзнавана и затова отпада от осъзната употре-1 ба. В нашия случай това би било зеленото, т. е. функцията! усещане136, което тук е извънредно вярно, тъй като отношението^

"4 Vom himmlischen und irdischen Mysterium, V,4 f.

135 Химични мотиви относно cauda pavonis са може би, от една страна, ирисиращата коричка на стопилката на течните метали (напр. олово!), от друга - живите цветове на някои живачни и оловни съеди-; нения. Споменатите два метала многократно са представлявали из- 'NoNo- ходният материал, с който са правили опити.

"6 Поне статистически функцията усещане се свързва със зеления цвят.

на тази пациентка към действителността на този свят е необичайно усложнено и непрактично. Тъй наречената малоценна, или подчинена, функция обаче благодарение на своята несъзна-ваност има голямото вътрешно предимство да бъде смесена с колективното несъзнавано, т. е. тя може да стане мост, който да свърже съзнанието с несъзнаваното над бездната, която ги разделя, и така да възстанови отново жизнено важната връзка с несъзнаваното. Това е по-дълбоката причина, поради която сънят представя точно маловажната функция чрез многозначното лаврово дърво. Както в случая с г-ца Х дървото, което израства в стаята й, е свързано с вътрешните процеси на израстване в нейната мандала, така е и с лавровото дърво в този сън. Това по същество е същото дърво като arbor philosophica на алхимиците, на което съм се спрял обстойно в книгата си -Психология и алхимия". Освен това би трябвало да се има предвид, че лавърът според древното схващане не може да бъде увреден нито от светкавица, нито от студ - -intacta triumphal"* - затова той е символизирал Дева Мария - образеца за всички жени, както е Христос за мъжете137. Въз основа на историческото тълкуване лавърът трябва да бъде споменат в тази връзка (както и дървото на алхимиците) като символ на цялостната личност138. Фактът, че пациентите, продуциращи такива сънища, не подозират нищо за това, винаги е много впечатляващ.

Нека се върнем пак при нашата мандала. Златните линии с краища като стволове повтарят по-раншния мотив на сперматозоида и затова имат значението на създаващото живот, при което сигурно трябва да се покаже, че четворичността се създава отново в обновена, по-отчетлива форма. Доколкото четворичността има връзка с осъзнаването, от тези симптоми можем да заключим, че се извършва засилване на последното. Излъчващата се от центъра златна светлина изглежда е свързана с това. Наистина става дума за един вид вътрешно просветление.

Два дни преди да се появи тази рисунка, г-ца Х имала следния сън: -Бях в стаята на баща ми в нашата къща на село. Обаче

* Недосегната триумфира (лат.). - Б. пр.

'" -Laurus undique virescens, pulchra, et inter complures arbores, fulmine prostrates, media, epigraphen tenet: Intacta triumphal. Mariam Virginem, inter omnes creaturas solam nullius peccati fulmine temeratam, haec imago special." [Целият зеленеещ и красив лавър сред толкова много дървета, направени на парчета от светкавицата, носи надписа: -Ненакърнен триумфира той." Този образ се отнася за Дева Мария, която сред всички създания не е била засегната от нито една светкавица на греха.] (Picinellus, Mundus symbolicus, lib. IX, Kp. 16, p. 565)

118 Der Geist Mercurius [Paragr. 247 IT.].

347

майка ми бе преместила леглото ми от стената до средата на стаята и бе спала в него. Аз се вбесих и отново избутах леглото на предишното му място. В съня одеялото беше червено; това бе точно възпроизведеният в рисунката червен цвят."

След тази рисунка г-ца Х усети повторното нахлуване на червеното, с което тя свързваше представата за чувство като нещо смущаващо и сега откри, че нейният -рапорт" (връзка - б. пр.) с мен като неин аналитик (= баща) е неестествен и недостатъчен. Каза, че щяла да си -поеме дъх" и да влезе в ролята на интелигентна, всичко разбираща ученичка (Узурпация на духовността!). Трябвало обаче да признае, че се чувствала ужасно глупава и била такава независимо от това, какво съм щял да си помисля аз. Това признание й донесе чувство на значително освобождаване, което й помогна да прозре най-сетне, че сексуалността -от една страна, в никакъв случай не е само механизъм за правене на деца и, от друга - не е и само израз на върховна любовна страст, а също и банално психологическа и автоеротична". Това закъсняло познание веднага я въведе в състояние на фантазиране, в което до съзнанието й стигнаха

* Светлина от мрака (лат.). - Б. пр.

** Матрица (лат.). - Б. пр.

348

серия от нецензурирани образи. Накрая видя една огромна птица, която нарече -Земната птица" и която се спусна на земята. Птицата като въздушно същество е познат символ на духа. Тя изобразяваше превръщането на -духовната" представа на г-ца Х за самата нея в едно характерно за женското същество, т. е. земно, схващане за собствената личност. Този -заключителен" образ потвърждава нашата хипотеза, че в интензивното движение нагоре, чрез въртенето надясно, е достигнало затишие - птицата каца на земята. Това символизиране означава понататъшно, необходимо диференциране на онова, което Бьоме окачествява най-общо като -любовен копнеж"139. Чрез това диференциране съзнанието не само се разширява, но и се конфронтира с действителността на нещата и по-този начин за вътрешното преживяване се указва, тъй да се каже, някакво определено място.

Рисунка 8

В осмата рисунка веднага прави впечатление, че, тъй да се каже, цялата вътрешност е изпълнена от черната субстанция. Синьо-зеленото на водата се бе сгъстило до един тъмносин кватернитет, а златната светлина в центъра се върти в обратна посока - обратно на часовниковата стрелка: птицата каца на земята. Т. е. мандалата се стреми към тъмната, хтонична дълбина. Тя още виси във въздуха - крилата на Меркурий го показват, - обаче все пак значително се е приближила към черното. На вътрешната, недиференцирана четворичност съответства една външна, диференцирана, която г-ца Х идентифицира с четирите функции на съзнанието. Тя им отреди следните цветове: интуи-

139 Срв. тук казаното по-rope [пар. 580] в коментара за рубина -споменатия текст за граната.

140 [Всемилостивият Буда.]

349

Забелязаният и от анализираната растителен мотив на кръста в средата на мандалата връща към дървото (в този случай -кръстното дърво") и към майката145. По този начин тя загатва, че този елемент, смятан за неприличен, все пак е бил приет, и то на централно място. Дамата напълно осъзнава това, което естествено означаваше голяма и съществена разлика спрямо предишната й нагласа.

За разлика от предишната рисунка, тук липсва образуването на обвивки. Това е логично, понеже онова, което трябва да се изключи, тук вече е в центъра. Съпротивата е станала излишна. Затова пък -обвивките" се разширяват в тъмното пространство до златни кръгове, разпространяващи се концентрично като вълни. Това указва излизащо от строго затворената цялостна личност влияние върху обкръжението.

Четири дни преди да нарисува тази мандала, тя сънувала: - Завеждам един млад мъж до прозореца и с четка за рисуване, която бях натопила в бяла блажна боя, изтривам едно черно петно от роговицата му. По този начин в средата на окото се провижда златна лампичка. Младият човек веднага усеща облекчение, а аз му казвам, че трябва да дойде пак за контролен преглед. При

141 Цветът, който най-често се свързва с усещането в мандалите на други лица, е зеленият, както споменахме горе.

142 Срв. тук кватернитета на achurajim.

143 Chochma (= facies hominis, човешко лице), Binah (= aquila, орел), Gedulah (= leo, лъв) и Geburah (= taurus, бик), т. е. четирите символични ангелски същества от видението на Иезекиил [1,1].

144 Те биват означавани с имена на планети и наречени от Бьоме -четиримата началници, които се разпореждат с властта в майката, даващата живот". Това са?2Д,с? и О. -... в тези четири образа е заложено раждането на духа / като истински дух вътре и вън" (De signatura rerum, IX, 9 ff.), p. 90.

145 Връзката между дърво и майка, специално в християнската традиция, съм разгледал по-подробно в: Symbole der Wandlung [Zweiter Teil].

350

Този сън представя промяната. Анализираната вече не е идентична със своя анимус. Той дори е станал неин пациент, понеже има очно страдание. А именно - анимусът вижда по принцип невярно, а често и доста неясно. В този случай едно черно петно на роговицата е закрило златната светлина, светеща вътре в окото. Той е -гледал твърде черно". Окото е точно образец на мандалата, както става ясно още при Якоб Бьоме. Той нарича своята мандала в - Четиридесет въпроса за душата" -Философския глобус" (кълбо!), -Огледало на мъдростта", -Окото на чудесата на Вечността". Бьоме казва за това: -Същината на душата е на Земята със своя образ, в едно прекрасно цвете, израснало от земята, а после спомнящо си за огъня и светлината: когато човек вижда, че Земята е център, обаче не е живот; а е есенциална и от нея расте едно прекрасно цвете, което не прилича на земята... и все пак Земята е майка на цветята." Душата е -огнено око и се равнява на първия принцип", тя е един -Centrum Naturae"146.

На практика мандалата е -око", чиято структура символизира подреждащия център на несъзнаваното. Отвътре то е черно кухо тяло, изпълнено с полутечно стъклено тяло. Отвън се вижда кръгла, цветна повърхност - ирисът, с тъмен център -зеницата. От нея излиза златна светлина. Бьоме я нарича -огнено око" в съгласие с древната теория, че зрението е еманация на окото. (-Не е ли окото съдържащо слънце..."!147) Окото, разбира се, представя съзнанието (нали е сетивен орган), което надзърта в своите собствени тайни причини. Неговата собствена светлина свети срещу него и когато то е светло и чисто, тогава цялото тяло е изпълнено със светлина. Съзнанието при известни обстоятелства има пречистващо действие. Такова е и виждането в Матея 6:22, което в Лука 11:34 е казано още по-ясно.

От друга страна, окото е познат символ на Бога. Затова Бьоме нарича своя философски глобус -Окото на Вечността", същината на всички същини, -Божието око"148.

Благодарение на това, че анализираната е приела тъмното, макар и да не го е превърнала в светлина, все пак е запалила светлина, която осветява тъмнината на вътрешността. Денем не се нуждаем от светлина и ако човек не знае, че е нощ, няма да запали светлина и няма и да му запалят, ако не е изстрадал

146 Das umbgewandte Auge, 4 ff.

147 [Goethe, Zahme Xenien, III.]

Viertzig Fragen van der Seele: обяснение на мандалата.

35/

ужаса в тъмнината. Това не е назидателност, а само констатация на психологически факти. Развитието от седмата към осмата картина дава добро практическо понятие за това, което означавам като -приемане на тъмното начало". По различен начин ми отправяха упреци, че човек не можел да си представи нищо ясно под това понятие, което било жалко, защото все пак ставало дума за етичен проблем от първостепенна важност. Тук имаме един точно такъв случай на -приемане" in praxi и ще предпочета да оставя на философите да си изясняват етичните аспекти на случилото се149.

Тази рисунка за първи път съдържа синьото -цвете на душата" на червен фон, което бе наречено също точно така от г-ца Х (разбира се, без да познава произведенията на Бьоме)150. В центъра се намира златната светлина в образа на лампа, както тя самата установи. Образуването на обвивки се вижда ясно, но обвивките се състоят от светлина (поне в горната половина) и излъчват навън151. Светлината се състои от багрите на дъгата на

149 Не се чувствам призван да правя етични оценки на онова, което прави venerabilis mater natura [почитаната майка природа (лат.) - б. пр.], за да разцъфне нейното скъпоценно цвете. Човек може да го прави: и онзи, чийто темперамент усеща принуждение, трябва да го прави, за, да откликне на една потребност, която е свойствена и на другите. Erich j Neumann се е занимавал с подобни проблеми по доста интересен| начин (Tiefenpsychologie and neue Ethik). Ще осъдят моето страхопочи-1 тание пред природата като много неетично становище и ще ме упрек-1 нат, че бягам от -решения". Хора, които мислят така, явно знаят? всичко за доброто и злото и на какво човек трябва да се реши. За! съжаление аз не знам това толкова точно, а се надявам - за своите'| пациенти и за себе си, че всичко: светлина и мрак, решение и несигурно j колебание, би могло да се промени към -добро", при което си представям, приблизително, някакво развитие като представеното тук, едно! разцъфтяване, което не би навредило нито на едните, нито на другите, нито би ги ощетило, а би предоставило възможност за живот.