Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

150 Книгата Тайната на златното цвете, която издадох с Richard Wilhelm, тогава още не беше излязла. Деветата рисунка на моята анализантка е включена там.

151 Срв. тук Adumbratio Kabbalae Christianas, IV, Paragr. 2, p. 26:, -Създадените от безграничния Бог чрез първия Адам същества бяха духовни същества, т. е. обикновени, светещи актове, единни в себе си, ' участващи в едно Битие, което човек би могъл да си представи като центъра на кълбо, и участващи в живот, който може да се сравни с излъчваща сфера."

изгряващото слънце; това е истинско -cauda pavonis". Има шест снопчета лъчи. Това напомня за речта на Буда за дрехата от средния сборник на Pali-Kanon: -Изпълнен с любов... Милостив... Пълен с радост... Оставайки със спокоен дух, той излъчва в една посока, после във втора, после в трета, после в четвърта, както и нагоре и надолу: връщащ се навсякъде и във всичко, той изпълва с лъчите си целия свят с несмущаван дух - широк, дълбок, неограничен, изчистен от яд и злоба... Него монаси наричат монах, изкъпан във вътрешна баня"152.

= Паралел с будисткия Изток обаче тук не може да бъде направен, понеже мандалата е разделена на горна и долна половина153. Горе като сферични обвивки сияят багрите на дъгата, а долу обвивките се състоят от кафява пръст. Горе се реят трите бели птици = пневми със значение на Триединство, долу се появява козелът, придружен от два (Вотанови) гарвана154 и от змийско гъмжило. Това не е рисунка на будистки светец, а на западен човек с печата на християнството, чиято светлина хвърля тъмна сянка. Още - трите птици се реят в едно абсолютно черно небе, а нарисуваният с тъмен тон козел е върху светлооранжево поле. По чудноват начин това е цветът на тогата на будистките монаси, което положително не отговаря на никакво осъзнато намерение на художничката. Мисълта е ясна: бялото не може да съществува без черно, а дяволът - без светостта. Противоположностите са братя, от които Изтокът се опитва да се освободи чрез своята nirdvandva (-свободен от двете") и своето neti-neti (-нито това, нито това", това означава не това или онова) или които той приема по един ужасен начин, както и таоизмът. Отношението към Изтока е подчертано нарочно от художничката, и то чрез това, че е вмъкнала в мандалата четири хексаграми от И Дзин.

Знакът вляво, в горната половина на мандалата, е Ю - независимост*. Той означава -избиващ от земята гръм", т. е.

152 К. Е. Neumann, Die Reden Gotamo Buddhos, I, 82 f. Това позоваване на Буда съвсем не е случайно, тъй като образът на Татагата, седнал в поза на лотос, многократно се повтаря в серията многобройни мандали.

153 Тибетските мандали не са разделени на части, но често са поставени между рая и ада, т. е. между доброжелателните и разгневените богове.

154 Това е съответстващата на Триединството долна триада, както Дяволът понякога бива изобразяван като триглав. Вж. тук За Феномено-логията на духа в приказките [пар. 425 и 436 в това издание].

* Думата, използвана от Юнг, е Begeisterung, въодушевление. В превода по Щуцки Ю. И. (Книга за промените, С. Петербург, 1994) е Употребена думата -независимост". - Б. пр.

352

353

По твърда от камък...

Не до края на деня*.

Присъдата можеш да знаеш.

Познава на Земята тайното и явното.

Познава силното и слабото:

затуй мириадите издигат взор към него1".

Независимостта е извор на красивото, обаче може и да заслепява.

Втората хексаграма горе е Сун - загуба. Горната триграма означава планина, долната - езеро. Планината се възвишава над езерото, тя -властва" над него. Това е образът, чието тълкуване е насочено към себеовладяване и сдържаност, т. е. към привид-но омаловажаване на самия себе си. Това е от значение по отношение на -независимостта". В последната линия на хексаг-рамата, която гласи: -Но вече няма собствен дом", е загатната -бездомността" на будисткия монах. Във всеки случай на психологическо ниво вече не става дума за драстична демонстрация на отказ и на независимост, а за необратимото прозрение за условността на всички отношения, относителността на всички стойности и Бременността на съществуването.

Знакът в долната половина, вдясно, означава Шен - подем: -Насред Земята расте дървото: образът на стремежа нагоре." То; | означава също: човек се стреми -нагоре към един празен град" и бива пренесен от царя в дар -на планината Ки". Значи хексаграма означава израстване и развитие на личността земята нагоре, предсказано от растителния мотив в мандалата,,.* С това се намеква за важната поука, която г-ца Х е извлякла oi.f своето познание, за разбирането, че няма развитие, ако човек не:| приеме сянката.

Последната хексаграма долу е Дин - жертвеник. Става дума,| за едно бронзово гърне с лостчета и крака, където при тържествени случаи стояли ястията. Долната триграма означава -вя" 1 тър" и -дърво", горната - -огън". Жертвеникът се състои, тъй >| да се каже, от дърво и огън, както -съдът" на алхимиците се състои от огън или вода156. В жертвеника има скъпоценна храна

(-мазнината на фазана"), но тя не се яде, понеже външната страна на гърнето е някак променена, а също и фактът, че той чупи крака, го прави да изглежда негоден. Благодарение на едно продължително, вътрешно себеотричане личността се диференцира (гърнето получава -златна" дръжка, дори -нефритови пръстени") и се пречиства, докато достигне нежния блясък на благородния нефрит157.

И така, четирите хексаграми са били поставени в мандалата осъзнато, обаче сами по себе си представляват автентични резултати от заниманията с И Дзин. Фазите и аспектите на вътрешния процес на развитие на моята анализирана могат поради това лесно да бъдат изразени на езика на И Дзин, понеже книгата също се базира на психологията на процеса на индиви-дуация, който е главна задача на таоизма и на дзен158. Безспорно интересът към източната философия в случая на г-ца Х се е породил от дълбоките впечатления, получени от житейския й опит, както и от по-доброто опознаване на самата себе си, на ужасните противоречия в човешката природа. Заплашващият тук непримирим конфликт прави двойно по-интересни източните системи за лечение, които, изглежда, се справят без него. Вероятно би трябвало да благодарим отчасти на това запознаване с Изтока, защото непримиримите противоречия на християнския мироглед не бяха замазани, а видени в цялата им яснота и въпреки или точно поради това събрани в единството на мандалата. Едно такова обединяване не се е удало например на Бьоме; още повече че той бе поставил с гръб един към друг (т. е. с изпъкналите си страни) тъмния и светлия полукръг. Светлата страна при него е обозначена като -Светия Дух", а тъмната - обратно, като -Баща", т. е. auctor rerum159, или -първи принцип" (докато Светият Дух представлява -втори принцип"). Това противоречие е кръстосано от антагонистичната двойка Син и

* Дотук цитирам по Щуцки, 1. с. Останалата част е в мой превод от;| немския текст, тъй като липсва при него. - Б. пр.

155 / Ging, No 16. [Следващите, споменати по-нататък, хексаграми са: Загубата, No 41; Подемът, No 46; Жертвеникът, No 50.]

156Psychologic und Alchemic [Paragr. 338].

'" Мисъл, подобна на тази за превръщането в lapis philosophorum, 1. с. [Paragr. 378].

ls* Добре обясняват това Suzuki (Die grosse Befreiung. Einfuhrung in den Zen-Buddhismus) [На бълг. - Судзуки, Увод в дзен-будизма, Хемус, С., 1991 г. - Б. пр.] и Das Geheimnis der Goldenen Bliite. [На бълг. -Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Б. пр.]

159 [Авторът на нещата (лат.). - Б. пр.] Срв. с това горния цитат от Aureum vellus от Mennens, където -terra" [земя (лат.) - б. пр.] е pater [баща (лат.) - б. пр.], a -umbra Dei" [Божия сянка (лат.) - б. пр.] означава materia. Този възглед на Бьоме изключително точно съответства на характера на Йехова. Йехова е аморален, респективно несправедлив, без това да накърнява ролята му на пазител на правото и морала. Вж. Stade, Biblische Theologie des Alien Testaments I, p. 88 f.

354

Бьоме изхожда от философската алхимия и доколкото знам, е бил първият, който се е опитал да подреди в една мандала християнския космос в неговата действителна цялост161. Опитът не успява, тъй като не му се удава да съедини двете половини в кръг. И обратното - мандалата на г-ца Х обхваща и съдържа противоречията, и то, както бихме могли да предположим, чрез помощта на китайската теория за ян и ин - двете метафизични противоположни начала, чието взаимодействие съставлява световния ход. Хексаграмите с целите (ян) и пресечените (ин) линии изобразяват определени фази на този процес. Затова те с право са представени като посредници в противоречието между Горе и Долу. Лао Дзъ казва: -Високото стои над дълбокото." Тази неподлежаща на коментар истина се прокрадва тайничко в мандалата: трите бели птици се намират на черен фон, обаче тъмносивият козел е върху светлооранжев. По този начин се нашепва източната мъдрост и дава възможност - поне в антици-пацията на символите - да се постигне обединяване на противоположностите във формулирания от И Дзин, ирационален процес на живота. А че наистина става дума за противоположните фази на един и същи процес, показва следващата рисунка.

Рисунка 10

В десетата рисунка, която всъщност е започната в Цюрих, но завършена едва когато г-ца Х вече се бе върнала в родната си страна, срещаме същото деление на Горе и Долу, както преди. -Цветето на душата"162 от центъра е същото, но е обградено от всички страни с тъмносиньо нощно небе, върху което се появяват четирите фази на Луната, при което новолунието съвпада с тъмния свят (долу). От трите птици са останали две. Перата им са почернели, а от единия козел са произлезли две рогати

160 Bohme, Viertzig Fragen.

'" Съзнателно отминавам многото подреждания в кръг, например на rex gloriae [цар на славата (лат.) - б. пр.] с четиримата евангелисти, рая с четирите реки, небесните йерархии на Dionysius Areopagita и т. н., всички, които оставят настрани съществуването на злото, защото го смятат само за privatio boni [отсъствие на добро (лат.) - б. пр.] и по този начин евфемистично го редуцират.

"2 Относно това понятие срв. илюстративния труд на Hugo Rahner, Die seelenheilende Blume.

човекоподобни същества със светли лица; от четирите змии има само две. Като новост, която трябва да отбележим, в долната, физическата (хтоничната) полусфера е появата на две морски рачета. По същество те имат същото значение като символа на рака163. За съжаление тук липсва даден от самата г-ца Х контекст. В такива случаи често си струва да се изследва допълнително как историческото минало е използвало предмета, за който става въпрос. В по-ранните, донаучни, епохи между речни раци (Macrura = дългоопашат) и морски рачета (Brachyura = късоопашат) не се прави разлика. Като знак на зодията ракът има значение на възкресение, понеже си сменя обвивката164. Древните имали предвид тук преди всичко Pagurus Bernhardus -рака-пустинник. В своята охлювена черупка той е защитен и недосегаем. Затова означава предпазливост и предвидливост относно идващите събития165. Той -зависи от Луната и се размножава с нея"166. Забележително е, че морското раче се появява точно в мандалата, в която за първи път излизат на сцената и лунните фази. Всъщност астрологически Cancer e domicilium Lunae*. Заради характерното си движение назад в суеверията той играе ролята на животно, носещо нещастие (-рачешки ход"). Cancer (KCIQKIVCX;) от древни времена е названието на злокачествения тумор на жлезите. Рак се нарича зодиакалното съзвездие, в което Слънцето започва да се оттегля. Pseudo-Kallisthenes разказва как раци теглели към дъното корабите на Александър в морето167. Каркинос се нарича ракът, който ухапва

163 Вж. Bouche-Leclercq, L'Astrologie grecque: -Le Cancer ou Crabe ou Ecrevisse" (p. 136). Зодиакалният знак е бил представян най-често като безопашато морско раче.

164 -Cancer iuxta temporum vicissitudines mutari solet; pristinisque abiectis crustis, novas ac recentes induit." [Ракът има способността да се променя, както се сменят времената; след като е хвърлил старите си черупки, той си слага нови и свежи.] Picinellus (Mundus symbolical, lib. VI.45) казва, че това било -емблема" на възкръсването на мъртвите, и цитира тук Ефес. 4:23: -renovamini autem spiritu mentis" и т. н. [-... да се обновите с духа на своя ум и да се облечете в новия човек"].

165 Съобразявайки се с прилива на Нил, раците (както и костенурките и крокодилите) снасяли яйцата си на високи места, в сигурност: -... futura multo antequam veniant animo praesagiunt" [дълго преди да настъпи бъдещето, те го предусещат вътре в себе си] (Caussinus, Polyhistor symbolicus. Lib. VIII, 25, p. 383).

166 -Cancer a luna depender, ac cum eadem accrescit." [Ракът е зависим °т Луната и расте с нея.] Masenius, Speculum imaginum veritatis occultae, Kp. LXVII, 30, p. 768.

* Жилище на Луната (лат.). - Б. пр.

167 De Gubernatis, Die Thiere der indogermanischen Mythologie, p. 611.

по крака Херакъл в битката му с лернейската змия и по този начин се опитва да му попречи. Като благодарност за това Хера поставила своя съюзник сред звездите168.

В астрологията Ракът е женски и воден знак169, в който настъпва лятното слънцестоене. В мелотезите170 с него се свързват гърдите. Той също така управлява морето. За Propertius той се явява чудовищен: -Octipedis Cancri terga sinistra time." (-Бой се от огромния гръб на осмокракия рак"1".) De Gubernatis казва: -Ракът причинява... понякога смъртта на слънчевия герой, а понякога - на чудовището"172. Панчатантра V, 2 разказва как един рак, който майката дала на сина си като талисман173, му спасил живота, убивайки една черна змия174. Както смята De Gubernatis, ракът понякога изобразява Слънцето, понякога - Луната175, в зависимост от това, дали върви напред или назад.

Г-ца Х е родена в първите градуси на Рака (около 3"). Тя познаваше собствения си хороскоп и изключително добре съзнаваше значението на момента на раждане, т. е. беше наясно, че градусът на изгряващия знак обуславя съответната индивидуалност на хороскопа. Тъй като тя явно предполагаше вътрешното родство на хороскопа с мандалата, бе оставила своя индивидуален знак © в рисунката, която би трябвало да изразява нейната цялостна личност176.

Същественото заключение, което може да се направи от десетата рисунка, е, че всички двойствености без изключение балансират вътрешно съответните начала, благодарение на което те загубват остротата и несъвместимостта си, както казва Multatuli177: -Нищо не е съвсем истинско, а и това не е съвсем истина." Това съмнително релативиране обаче е компенсирано

16(1 Roscher, Lexicon, s. v. Karkinos, 950. Същият мотив се съдържа и в един сън (Uber die Psychologic des Unbewussten [Paragr. 123 ff.]).

169 Хелиакският изгрев на съзвездието Рак в Египет показва началото на годишния прилив на Нил и с това - началото на годината (Bouche"-Leclercq, 1. с., р. 137).

170 [Срв. Psychologic und Religion, Paragr. 62, Anm. 7.]

171 Elegiarum lib. IV,1,150, p. 287.

172 De Gubernatis, 1. c., p. 612.

171 Срв. с Handworterbuch des deutschen Aberglaubens, V, p. 448, s. v. Krebs.

"*Das Pancatantram, p. 313 f. [На бълг. -Панчатантра, НК, С., 1976 г. - Б. пр.]

175 De Gubernatis, 1. с.

176 Хороскопът показва четири земни знака, но нито един въздушен. Опасността, идваща от анимуса, бива дадена в 3>П§.

177 [Псевдоним на холандския поет Eduardo Douwes, или Dekker.]

от единството на вътрешното, където свети лампата и пръска пъстроцветни светлини към осемте посоки на света178.

Въпреки че постигането на вътрешно равновесие чрез създаване на симетрични двойки твърде вероятно е главното намерение на тази мандала, все пак не би трябвало да отминем и факта, че удвояване се появява и там, където несъзнавани съдържания тъкмо се готвят да станат осъзнати, т. е. различими. Както сънищата често онагледяват това, тогава те се разединяват на две идентични или малко различаващи се половини, съответстващи на вече осъзнатия и на още несъзнавания аспект на изплуващото съдържание. Имам впечатлението, че тази рисунка наистина представя едно слънцестоене или кулминация, където се стига до решение. Двойственостите по принцип означават да и не, непримиримите противоположности, които обаче трябва да бъдат държани във връзка едно с друго, когато трябва да се запази равновесието на живота. Това обаче може да стане само при безкомпромисно твърдо държане на средата, където действието и понасянето на последствията се уравновесяват. Пътят води по острието на ножа. Един такъв апогей в живота, когато универсалните противоположности се сблъскват, е същевременно миг, в който нерядко се разкрива широк поглед към миналото и бъдещето. Това е психологическият момент, комуто са присъщи синхронистични явления, както от прастари времена е установил consensus gentium*, т. е. когато далечното във времето се приближава: шестнадесет години по-късно г-ца Х заболя от рак на гърдата, което имаше летален изход179.

Рисунка 11

За тази рисунка бих искал само да спомена, че цветните лъчи, които преди излизаха от центъра, тук се разреждат, за да изчезнат после (в по-късните рисунки). Слънцето и Луната са се екстериоризирали, т. е. вече не се съдържат в микрокосмоса на мандалата. Слънцето не е златно, а има мътен охровожълт цвят

178 Срв. с това будистката представа за -осемте посоки на компаса" (Amitdyur-Dhyana-Sutra в: Sacred Books of the East XLIX, part II, p. 170). * Обществен договор (лат.). - Б. пр.

179 Нямам нищо против да обърна сериозно внимание на явленията на синхронизъм, залегнали в основата на психологията. Алхимията има важни психологически основания за съществуването си, което изчерпателно доказах, както и астрологията. Днес вече не е интересно Да знаеш доколко тези две области са заблуда, а no-скоро трябва да се изследва на какви психологически основи почива съществуването им.

359

и при това ясно се вижда въртенето наляво: то клони към собственото си потъмняване, както би трябвало да бъде след рисунката с раците (слънцестоенето). Луната се намира в първата си четвърт. Грудкоподобните образования близо до слънцето навярно трябва да изобразяват кълбести облаци, обаче поради сивкаво-розовия им цвят това е съмнително, изглеждат no-скоро като грудкоподобни тумори. Вътрешността на мандалата сега съдържа една петорка от звезди, при което цветовете на централната звезда са сребърно и златно. Разделянето на мандалата на една въздушна и една земна полусфера е прехвърлено във външния свят и във вътрешността вече не се забелязва. Сребърният ръб на въздушната полусфера от предишната рисунка тук обикаля цялата мандала и с това пак напомня за живачния пояс, който -забулва истинската личност" като Mercurius vulgaris*. Във всеки случай вероятно в тази рисунка влиянието и значението на външния свят са станали толкова натрапчиви, че е настъпило известно повлияване и обезценяване на мандалата. Тя обаче не се разпада или взривява (което наистина може да стане при подобни обстоятелства), а се изплъзва от телуричното влияние чрез символично влизане във връзка с едно съзвездие.

В дванадесетата рисунка слънцето наистина е стигнало хоризонта с долната си част, а Луната е точно в първата си четвърт. Излъчването на мандалата е спряло напълно. Еквиваленти на Слънцето и Луната са приети вътре в мандалата, както и такива на Земята. Забележително е неочакваното вътрешно оживяване чрез две човешки фигури и множество животни. Констелиращи-ят характер на центъра е изчезнал и е отстъпил място на нещо като мотив на цвете. Какво означава това оживяване, за съжаление не можем да установим, понеже липсва какъвто и да било коментар.

В тринадесетата рисунка източникът на лъчението вече не е в мандалата, а извън нея в образа на пълнолунието, от което излизат концентрични, светещи с цветовете на дъгата, кръгови вълни. Мандалата е оплетена от четири черни и златни змии, три от които си пробиват път към средата, но едната е извъртяла главата си навън и нагоре. Между телата на змиите и центъра има загатване на сперматозоидния мотив. С това може би се.

* Обикновен живак (лат.). - Б. пр.

Фигура 5. Мандала на една 58-годишна пациентка с художествени заложби и техническо образование. В средата обвитото от змията яйце, отвън апотропични криле и очи. Структурата на мандалата по изключение е с пет периферни елемента. (Същата пациентка е рисувала и мандали с три периферни елемента. Тя обичаше да си играе с форми независимо от смисъла, отговорен за което е нейният художествен талант.)

загатва за интензивно нахлуване на външния свят, обаче може би и за магична защита. Разграждането на четворичността в три плюс едно съответства на архетипа180.

В четиринадесетата рисунка мандалата виси в нощната бездна над Пето авеню в Ню Йорк, където междувременно се е върнала r-ца Х. Върху синьото цвете в центъра е изобразено coniunctio на -царските" фигури чрез един горящ между двамата жергвен огън. Царят и царицата имат двама коленичили помощници - единият жена, другият - мъж. Това е типично сватбено quaternio*, за психологията на което трябва да препратя читателя към моето изложение в -Психология на пренасянето". Тази вътрешна връзка би трябвало да се приеме като компенсаторно -укрепване" срещу разрушителните външни влияния.

В петнадесетата рисунка мандалата виси между Манхатън и морето. Настъпил е ден, слънцето тъкмо изгрява. От синия център сини змии проникват в червената субстанция на мандалата: процесът започва да се обръща, след като причинената от шока на Ню Йорк интроверсия на чувствата е преминала отвъд кулминацията си. Синият цвят на змиите говори, че те са придобили пневматично естество.

От шестнадесетата рисунка нататък техниката на рисуване прави решителна крачка напред. Мандалите придобиват естетическа стойност. В седемнадесетата рисунка се появява нещо като мотив на око, какъвто съм наблюдавал и в рисунките на други хора. Струва ми се, че това е свързано с мотива за полиофталмията и че насочва към специфичното естество на несъзнаваното, което може да се схваща като -множествено съзнание". Този въпрос съм разгледал подробно на друго място181. (Вж. също фиг. 5.)

Процесът на преобръщане достигна своята кулминация едва година по-късно, след рисунката с coniunctio, в деветнадесетата Рисунка182. Тук червената субстанция е около златната, четири-

||<0 Става дума за тъй наречената Аксиома на Мария. Известни примери са Хор с неговите четирима, съответно 3 + 1 синове, четирите символични фигури на Иезекиил, четиримата евангелисти и - last not least - тримата евангелисти и единият Йоан.

* Четворичност (лат.). - Б. пр.

181 Der Geist der Psychologic.

1X2 [Рисунките от 18 до 24, които не бяха предадени в предишните "здания на този труд, са избрани от проф. Юнг сред рисунки, направени от пациентката след завършването на анализата (1928-1935 г.): "Цъфтящо в нощта мединиче, рисувано през май 1938 по време на последното пътуване." - Бележка на пациентката до Юнг.

Следващите рисунки, които - както казах - се появиха продължение на десет години, не искам нито да възпроизвеяс| дам, нито да коментирам, понеже нямам чувството, че ги разб!( рам достатъчно добре. Освен това те попаднаха в ръцете ми ej: наскоро, след смъртта на създателката си, за съжаление 6"j контекст и без коментар. При тези обстоятелства работата тълкуването става несигурна, поради което е по-добре да оставим. Този случай впрочем трябваше да представлява сам<| пример, как се появяват такива рисунки, какво означават те какви разсъждения и подходи изисква тяхното тълкуване. Tojj обаче в никакъв случай не трябва да покаже как цял един живс се изразява в символична форма. На процеса на индивидуа! са присъщи степени и е способен на много перипетии, какт<| достатъчно добре доказва и фиктивното протичане на ори alchymicum.

Обобщение