Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

За това слънце се споменава, че има седем лъча. Един коментатор отбелязва, че четири сочат към четирите посоки на света; един нагоре, един надолу; седмият и -най-добрият" обаче е обърнат, тъй да се каже, навътре. Той същевременно е и слънчевият диск, наречен Hiranyagarbha20. Според коментара на Ramanuga към Vedanta Sutras (II, 4, 17) Hiranyagarbha е най-висшата цялостна личност, -колективният агрегат на всички

" [1,9,3,15 ff. (Sacred Books oj the East XII, p. 271 f.): Той гледа нагоре към слънцето, понеже това е крайната цел, това е сигурното убежище. Към тази крайна цел, към това убежище върви той: по тази причина гледа към слънцето. (16.) Нагоре гледа с думите: -Самосъществуващ си ти, най-добър лъч светлина!" Слънцето наистина е най-добрият лъч светлина и затова той казва: -Самосъществуващ си ти, най-добър лъч светлина. Даващ светлина си ти: дай ми светлина!" Тъй казах аз, рече Yagnavalkya, -защото сетне Брахманът ще трябва да умре, защото ще бъде просветлен от Брахма. (17.) После той се обръща (отляво надясно) с думите: -Аз се движа по посока на движението на слънцето", и той достига тази крайна цел, това сигурно убежище и се движи все в тази посока на слънцето."]

201. с.

389

Художничката е една шестдесетгодишна жена с художествени заложби. Освободеният чрез лечението процес на индивиду-ация, който дълго е бил блокиран, възбуди от своя страна творческата активност (рисунка 21 е от същия източник) и по този начин даде импулс за възникването на серия художествено издържани картини във весели тонове, които дават красноречив израз на интензивността на преживяването.

Рисунка 24

Същата авторка. Наблюдението, т. е. концентрацията върху центъра се извършва от самата нея. Тя е отишла на мястото на рибата и змията. Един идеален образ се е обвил около скъпоценното яйце. Краката са огъваеми (русалка!). Психологията на една рисунка от такъв тип не е чужда на църковната традиция. Каквото са Шива и Шакти за Изтока, такова е за Запада -vir a femina circumdatus"*, а именно Христос и църквата-невеста; сравни също и Maitrdyana-Brdhmana-Upanishad: -He is also he who warms, the Sun, hidden by the thousand-eyed golden egg, as one fire by another. He is to be thought after, he is to be sought after. Having said farewell to all living beings, having gone to the forest, and having renounced all sensuous objects, let man perceive the Self from his own body"22.

Тук също се забелязва излъчване от средата на защитаващия кръг, простиращо се към далечината. Това изразява представата за едно въздействие надалече на интровертираното състояние на съзнанието. Това би могло да се разбира и като неосъзнато свързване със света.

21 [Всеки един от нас не е един, а е много. - Всички справедливи са един, който достига палмата (In libros regnorum homiliae, I, 47).] * Мъжът е обвит от жената (лат.). - Б. пр.

22 [Мъж, обпит от жена. - Тя <цялостната личност> е също онова, което сгрява, Слънцето, скрито от хилядоокото златно яйце, както един огън от друг. За него трябва да се размишлява, то трябва да се търси. Когато човек се е сбогувал с всички живи същества, когато е отишъл в гората и когато се е отказал от всички обекти на чувствата, човек би могъл да усети цялостната личност от своето собствено тяло (VI,8 в: Sacred Books of the East XV, p. 11).]

390

Тази рисунка е на друга пациентка на средна възраст. Тя представя различни фази на процеса на индивидуация. Долната част е със заплетени корени (= Miiladhara в кундалини-йога). В средата тя разглежда внимателно една книга, т. е. образова разума си и увеличава познанията и съзнанието си. Горе тя приема като -renata"* светлината под формата на една небесна сфера, разширяваща и освобождаваща личността, чиято кръгла форма пак представлява мандала, обаче в нейния аспект на -Божието царство", докато долната, оформена като колело, мандала е с хтонична природа. Става дума за конфронтация на природната и духовна цялостност. Мандалата е необичайна благодарение на своята шестолъчност (шест планински върха, шест птици, три човешки фигури). Освен това се намира между ясно изразени горе и долу, които също са повторени в самата мандала. Горната, светла сфера също сякаш се кани да слезе при шестте, респективно при трите части, и вече е преминала горната част на венеца на колелото. Според древната традиция шестицата означава творене и ставане, понеже представлява coniunctio от две и три (2x3). (Четно и нечетно = женско и мъжко.) Philo ludaeus поради това нарича senarius (шестицата) -numerus generation! aptissimus" (най-подходящото число за създаването23). Според древното разбиране24 числото три означава равнината, четири - височината или съответно дълбочината. -Quaternarius solidi naturam ostendit" (четворката показва природата на твърдото), докато първите три характеризират или представляват нефизическите intelligibilia**. Числото четири се явява като тристенна пирамида. Числото шест (hexas) показва, че мандалата се състои от две триади, горната от които тук бива допълнена до кватернитет, до състояние на aequabilitas и iustitia***, както казва Philo. Долу заплашват още неинтегрира-ни тъмни облаци. Тази рисунка демонстрира не необикновения факт, че личността се нуждае от разширяване нагоре и надолу.

* Повторно родена (лат.). - Б. пр.

23 De opificio mundi, p. 2.

24 1. с., р. 79.

* * Умопостигаеми (лат.). - Б. пр.

*** Еднаквост и справедливост (лат.). - Б. пр.

391

Тези мандали са донякъде нетипични. И двете са на една и съща млада жена. В центъра, като в предишния случай, има една женска фигура, също затворена в стъклено кълбо или прозрачен мехур. Изглежда, сякаш тук е уловен моментът на възникване на един хомункулус (Сравни хомункулуса в ретортата, -Фауст", втора част.) И в двете мандали наред с числото четири, респ. осем, имаме петолъчност на центъра. Значи съществува една дилема между четири и пет. Пет е числото на естествения човек, тъй като той се състои от един торс и пет продължения. В противовес на това четири означава рефлектирана цялост. То описва идеалния (-духовния") човек и го формулира като цялост, за разлика от петицата, описваща физическия човек. Показателно е, че свастиката символизира -мисления" човек25, обаче петолъчната звезда - материалния, физическия човек26. Дилемата на четири и пет съответства на тази между цивилизования и първичния човек. Това беше проблемът на пациентката. Рисунка 26 бележи дилемата с четири групи звезди: две от тях съдържат по четири и две - по пет звезди. На външния ръб и на двете мандали е представен -огънят на желанието". В рисунка 26 външният ръб е образуван от нещо, което изглежда като (възпалена) тъкан. Характерната разлика от -излъчващите" мандали е, че те (специално рис. 27) са -горящи". Това е изгарящо желание, сравнимо с копнежа на затворения в ретортата хомункулус във -Фауст", втора част, чийто стъклен калъф най-сетне се разбива на парчета о трона на Галатея. Всъщност става дума вече за еротично желание, но същевременно и за една amor fati*, горящо от най-дълбоката част на цялостната личност, оформящо съдбата и помагащо по този начин на цялостната личност да се осъществи. Както хомункулусът във -Фауст", така и затворената във вътрешността фигура иска -да стане".

Пациентката сама е усетила този конфликт, понеже ми каза, че не намирала спокойствие, след като нарисувала последната рисунка. Жената бе достигнала пладнето на живота си - беше на 35 години. Колебаеше се дали да не роди още едно дете. Тя се

25 Тук обаче е много важно дали свастиката е ориентирана надясно или наляво. В Ти6'>ет втората символизира Бьон - низшата религия на магията, за разлика от будизма.

26 Символът на звездата е предпочитан в Русия и Америка. Едната звезда е червена, другата - бяла. За значението на тези цветове срв. Psychologic und Alchemic [Index, s. v. -Farben"].

* Любов от съдбата (лат.). - Б. пр.

392

реши на това. Обаче съдбата не й позволи, понеже явно понататъшното развитие на личността й преследваше друга цел, а именно една не биологическа, а културна. Конфликтът бе разрешен в този смисъл.

Рисунката е на мъж на средна възраст. В центъра има звезда. В синьото небе плуват златни облаци. На четирите кардинални точки виждаме човешки фигури: горе - един възрастен човек в положение на съзерцание, а долу - Локи или Хефест с огненочервена коса, който носи храм в ръката си. Вдясно и вляво са изобразени прави една тъмна и една светла женска фигура. По този начин са загатнати четирите аспекта на личността, съответно четири архетипни образа, които принадлежат, тъй да се каже, към периферията на цялостната личност. Двете фигури веднага се познават като двата аспекта на анимата. Старецът съответства на архетипа на ума, респективно на духа, а тъмната хтонична фигура долу - обратно на мъдреца - именно на вълшебния (понякога деструктивен) Луциферов елемент. В ал-химията това е Хермес Трисмегист versus Меркуриус като хитруващия -трикстер"27. Кръгът, непосредствено обикалящ небето, съдържа живи същества, подобни на протозои. Шестнадесетте четирицветни кълба, които следват после навън, произхождат от един първоначален мотив на око и поради това представляват наблюдаващо и различаващо съзнание. Също така орнаментите на следващия кръг, отварящи се навътре, означават нещо като съдове, които изсипват съдържанието си към центъра28. Орнаментите на най-външния кръг пък се отварят навън, за да приемат оттам. В процеса на индивидуацията първоначалните проекции всъщност се вливат обратно във вътрешното, т. е. те отново биват интегрирани в личността. За разлика от рисунка 25, тук -горе" и -долу", както и -мъжко" и -женско" са интегрирани както в алхимичния хермафродит.

27 [Вж. студии VIII и IX в това издание, както и Der Geist Mercurius.}

28 Подобна представа се среща в алхимията, в тъй наречения Ripley-Scrowle и неговите варианти (срв. Psychologie und Alchemic, p. 524, Abb. 257). Там са дадени боговете на планетите, които смесват своите качества в басейна на възраждането.

393

Рисунка 29

Рисунка 30

Тази мандала, направена от една възрастна пациентка, също е разделена на горе и долу; горе - небе, долу - море, изобразено чрез златните вълнообразни линии на зелен фон. Четири крила се въртят наляво около центъра, означен само с оранжево-червен цвят. Противоречията са интегрирани и тук и вероятно са причината за въртенето на центъра.

Рисунка 31

Нетипична мандала, основаваща се на числото две (dyas). Една златна и една сребърна луна образуват ръба отгоре и отдолу. Вътрешното горе е синьо небе, долу - нещо като назъбен зид. На него отвън вдясно е кацнал паун с разперена опашка, а вляво има яйце, предполага се, че е пауново. Имайки предвид значителната роля, която паунът играе в алхимията, а заедно с пауновото яйце - също и в гностицизма, би могло да се очаква и чудото на -cauda pavonis", а именно появяването на -всички цветове", разгръщането и осъзнаването на цялото, ако някога тъмният разделителен зид падне. (Сравни тук рисунка 32.) Пациентката предполагаше, че яйцето може да се разтвори и оттам да излезе нещо ново - може би змия. В алхимията паунът е синонимичен с феникса. Един вариант на легендата за феникса разказва, че птицата Семенда изгорила себе си, сътворила от пепелта си един червей, от който после пак произлязла птицата.

м 2.ur Psychologic ostlicher Meditation [Paragr. 942].

Рисунка 32

Тази картина е репродукция от Codex alchemicus Rhenovacensis от Централната библиотека в Цюрих. Тук паунът представлява птицата феникс, която излиза новородена от жаравата. Подобно изображение се среща в един ръкопис в Британския музей, само че там паунът е затворен в стъкленица, във vas hermeticum*, като хомункулуса. Паунът е древен символ на възраждането и възкресението, който намираме и върху християнски саркофази. В намиращия се до пауна съд се появяват цветовете на cauda pavonis като знак за това, че процесът на промяната приближава към своята цел. В алхимичния процес serpens mercurialis - драконът, бива превърнат в орел, паун, в гъската на Хермес или във феникса30.

Рисунка 33

Тази рисунка е направена с моливи от едно седемгодишно момче, дете на проблематичен брак. То беше нарисувало доста такива кръгове и ги бе налепило около леглото си. Малкият ги наричаше свои -любими" и не искаше да си ляга да спи без тях. От това може да се разбере, че -вълшебните" рисунки функционират за него в първоначалното си значение, като закрилящи и пазещи вълшебни кръгове.

Рисунка 34

Едно единадесетгодишно момиченце, чиито родители се развеждаха, бе нарисувало по онова време, изпълнено за него с големи трудности и промени, доста картини, които ясно изразяваха структурата на мандалата. Тук също рисунките трябваше да възпрепятстват нахлуването на трудности и неприемливи неща от външния свят във вътрешното душевно пространство. Те представляваха нещо като самозащита.

Може би като в Килкор, тибетското Колело на света (рис. 3), и тук от двете страни има образувания, подобни на рога, които според опита ми принадлежат на дявола или на някой негов териоморфен символ. Към тях се присъединяват и намиращите се отдолу коси очни разрези, а двете малки чертички загатват

* Херметическият съд (лат.). - Б. пр.

*" По-подробно вж. Psychologic und Alchemic [Paragr. 334 и 404].

нос и уста. Това означава: зад мандалата се крие дяволът. -Демоните" или са скрити от рисунката с вълшебна сила и по този начин елиминирани - което би трябвало да отговаря на предназначението на мандалата, или - както в случая с тибетското колело - че светът е уловен в ноктите на демона на смъртта. В нашата рисунка демоните само надничат иззад ръба. Какво може да се мисли зад това, видях при друг един случай. Една добре рисуваща пациентка направи типична четириъгълна мандала, която залепи върху лист дебела хартия. На задната страна имаше един съответен кръг, в който бяха изобразени сексуални перверзни. Този сенчест аспект на мандалата представяше разбърканото и разлагащото, което трябваше да се подреди, -хаоса", който се крие зад цялостната личност и излиза на преден план по опасен начин веднага щом процесът на индивидуация спре, респективно тогава, когато цялостната личност остава нереализирана и поради това - неосъзната. Тази част от психологията са представяли алхимиците чрез своя Mercurius duplex, който, от една страна, е Хермес - мистагог* и психопомп, а, от друга страна - отровният дракон, злият дух и -трикстерът".

Рисунка 35

Рисунка на същото момиченце. Около слънцето има един кръг с мотиви на очи и Uroboros. Мотивът на полиофталмията се среща често в индивидуалните мандали. (Виж например рис. 17 и 5 в предишната студия XI на това издание.) В Maitrayana-Brdhmana-Upanishad31 яйцето (Hiranyagarbha = златният кълн) е обрисувано като -хилядооко". Очите в мандалата означават, от една страна, без никакво съмнение, наблюдаващото съзнание, от друга страна обаче, трябва да се вземе предвид, че текстовете и рисунките приписват очите на митичната фигура, например на един антропос, от който изхожда гледането. Струва ми се, че това показва очарованието, което чрез магичния поглед привлича, тъй да се каже, вниманието на съзнанието към себе си. (Виж тук рис. 38 и 39.)

* Водач по светите места (лат.). - Б. пр. 31 [Sacred Books XV, VI,8, p. 311.]

Рисунка 36

Изображение на средновековен град със зидове и ровове с вода, улици и църкви, подредени четирилъчно. Вътрешният град ограден още веднъж със зидове и ровове, подобно на императорския град в Пекин. Тук всички сгради се отварят към центъра, нарисуван като дворец със златен покрив. Той също е обграден от ров с вода. Около двореца е настлано с черни и бели плочи. Те представляват противоположностите, които тук биват обединени. Тази мандала е рисувана от мъж на средна възраст (сравни рис. 28 и 29). Подобно изображение не е непознато на християнската символика. Небесният Йерусалим в Откровението е познат на всички. Също и светът на индийските представи познава града на Брахмана на световната планина Меру. В -Златното цвете"32 се казва: -Книгата за жълтия дворец казва: 'На един цол място в къща, голяма един фут, можеш да подредиш живота.' Къщата, голяма един фут, е лицето. Този един цол място върху лицето: какво друго би могло да бъде това освен небесното сърце? Върху този квадратен цол живее прелес-тността. В пурпурната зала на нефритовия град живее богът на най-крайната празнота и жизненост." Таоистите наричат този център -Страната на дедите или жълт дворец".

Рисунка 37

Рисунката е от авторката на картините 11 и 30. Мястото на кълнене тук е представено като кърмаче, затворено върху въртяща се сфера. Четирите -крила" са издържани в четирите основни цвята. Бебето съответства на Hiranyagarbha и на хомункулуса на алхимиците. На представи от подобен род почива митологе-мата за -божественото дете"33.

Рисунка 38

Мандала във въртене. Тя е на същата художничка, нарисувала 21 и 23. Забележителна е четирилъчността на златните криле, за разлика от тройката кучета, тичащи около центъра. Те са му обърнали гръб и с това показват, че за тях центърът се намира в несъзнаваното. Мандалата съдържа - нещо необичайно -

12 2. АиП., р. 102.

" [Студия VI в това издание.]

триаден мотив в движение наляво, докато пък четворката се върти надясно. Това никак не е случайно. Кучетата представляват съзнанието, гонещо несъзнаваното (предусещане, интуиция), а четирите въртящи се надясно крила - движението на несъзнаваното към съзнанието, което съответства и на тогавашното състояние на пациентката. Сякаш кучетата са омагьосани от центъра, който все пак те не могат да видят. Изглежда, животните представят омагьосаното съзнание. Рисунката съдържа гореспоменатата proportio sesquitertia (3:4).

Рисунка 39

Същият мотив като горе, само че представен със зайци. Торя е готическа прозоречна розетка на катедралата в Падеборн. Тук център не се различава, въпреки че въртенето го предполага.

Рисунка 40

Тази рисунка е на една сравнително млада пациентка. Тя също съдържа proportio sesquitertia, а с нея и онази дилема, с която започва -Тимей" на Платон и която, както вече споменах, играе немалка роля в алхимията като Аксиома на Мария. В тази връзка искам да насоча към -Символика на духа", и то по-специално към моя коментар към рамковото повествование на -Тимей" в -Опит за психологическо тълкуване на догмата за триединството"34'. (Сравни също текста към рис. 3.)

Рисунка 41

Тази рисунка е на една пациентка с шизоидно предразположение, на сравнително млада възраст. Патологичният момент се проявява в -линиите на разпукване" и съответно в признаците на разцепление на центъра. Острите, бодливи форми на линиите на пропукване изразяват лоши, объркани, деструктив-ни импулси, които биха могли да попречат на опита за синтез на личността. Изглежда обаче, че симетричната структура на останалата част от рисунката се опитва да спре опасните прояви на разцепление във вътрешността. Така и стана по-нататък в хода на лечението и в по-сетнешното развитие на пациентката.

34 [Paragr. 184.]

Рисунка 42

Невротично деформирана мандала. Рисунката е правена от млада, неомъжена пациентка през един много конфликтен за нея период. Тогава тя се намираше пред избора между двама мъже. Външният ръб е в четирите различни цвята. Центърът е странно удвоен, като зад синята звезда лумва огън в черното поле, а вдясно се появява слънце, оплетено в кръвоносни съдове. Петолъчната звезда насочва към пентаграмата, която представя човека в петоъгълник, при което ръцете, краката и главата изглеждат еднакво важни. Звездата с пет лъча, както вече споменахме, означава земния, само инстинктивен и неосъзнат човек (сравни рис. 26 и 27). Цветът на звездата е син - значи със студено естество. А изгряващото слънце е жълто и червено -значи в топли цветове. Самото слънце (което тук прилича на жълтък в началния стадий на мътенето) по принцип означава съзнание или просветление и разбиране. И така, за мандалата би могло да се каже, че съзнанието на пациентката постепенно се прояснява, тя се пробужда от досегашното си, неосъзнато състояние, съответстващо на едно само биологично и рационално съществуване. (Рационализмът в никакъв случай не гарантира по-висока, а само едностранчива осъзнатост!) Новото състояние е изобразено с червеното на чувството и жълтото (златното) на интуицията. Поради това става дума за изместване центъра на личността в по-топлата сфера на сърцето и чувствата. Чрез включване и на интуицията възниква едно ира-ционално предусещане на целостността.

Рисунка 43

Тази рисунка е на жена на средна възраст, която, без да е невротична, полагаше усилия за духовното си развитие и прилагаше за тази цел -активното въображение". От тези опити се появи изображението на раждането на ново прозрение, съответно - осъзнатост (око), от глъбините на несъзнаваното (морето). Тук окото има значението на цялостната личност.

Рисунка 44

Това е изображение, намиращо се върху една римска подова мозайка в Мокнин (Тунис), където го заснех. Става въпрос за апотропеизъм* срещу лош поглед.

* Предпазване от зло с талисман (от гр.). - Б. пр.

399

Рисунка 45

Рисунка 46

Това също е пясъчна рисунка на индианците навайо. Тя е свързана с церемонията на -Male Shooting Chant"35. Четирите посоки на света са изобразени с четири рогати глави в четирите цвята, съответстващи на посоките.

Якоб Бьоме представя в книгата си -Четиридесет въпроса за душата" една мандала (рис. З към предишната глава на това издание). Кръгът съдържа една светла и една тъмна половина, които са с гръб една към друга. Те символизират необединени противоположности. Може би затова намиращото се между тях сърце трябва да ги свързва. Това изображение е доста необичайно, обаче изразява по подходящ начин неразрешимия морален конфликт в християнския светоглед. -Душата е око / във вечната бездна: една метафора на Вечността: цяла една фигура и изображение според първия принцип, и прилича на Бога-Отец по образеца на Неговата личност / по образеца на вечната природа. Нейната есенция и същност (там, където е чиста сама в себе си) е първо колелото на природата / с първите четири фигури." На друго място в същата беседа Бьоме казва: -Същината на душата с нейния образ / е на Земята / в едно красиво цвете." Или: Душата е -огнено око", -от вечния Centre Naturae", подобие на първото начало". Като око -приема тя светлината / също както Луната от Слънцето блясъка... понеже животът на душата възкръсва в огъня". На друго място: -Душата прилича на огнено кълбо / или на огнено око"38.

Рисунка 47

Тук за сравнение давам рисунка, представяща египетската Майка на небето, която се извива над -страната" както богинята на дъгата с кръглия си хоризонт. Зад мандалата стои (вероятно) богът на въздуха, подобно на демона (рис. З и 34). Обожаващите ръце на Ка, с мотива на окото, държат отдолу мандалата, която би трябвало да означава целостността на -страната"36.