Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste
Изтегляне 5.03 Mb.
|
|
Рисунка 48 Тази рисунка от един ръкопис на Hildegard von Bingen представлява обгърнатата от океана, царството на въздуха и звездното небе Земя. Същинското земно кълбо в центъра е разделено на четири37. 35 [Песен на мъжете-стрелци.] Двете рисунки имам благодарение на мисис Маргарет Шевил. Рисунка 45 е вариант на публикуваната в: Psychologic and Alchemic [Abb. 110, p. 257] пясъчна рисунка. 36 Рисунката ми бе предоставена от Британския музей - Лондон. Самият релеф вероятно се намира в Ню Йорк. " Lucca, Biblioteca governativa. Cod. 1942, fol 37'. Рисунки 49 и 50 Рисунка 49 е особено интересна с това, че дава ясно да се разбере какво е отношението й към Нейния създател. Художничката (същата, нарисувала и 42) има проблем със сянката. Женската фигура в рисунката представлява нейната сянка, хто-ничната й страна. Тя стои пред едно колело с четири спици и заедно с него образува осмолъчна мандала. От главата й излизат четири змии39, изразяващи тетрадичното естество на съзнанието, обаче те го правят - в съзвучие с демоничния характер на картината - в лошия смисъл, представяйки зли деструктивни мисли. Цялата фигура е обгърната от пламъци, излъчващи ослепителна светлина. Тя е като огнен демон, -la salamandre", средновековната представа за огнена елфа. Огънят е израз на интензивен процес на промяна. Затова подлежащата на промяна prima materia в алхимията е била представена като саламан-дър в огъня, както показва рисунка 5040. Върхът на копието или 3S [-Das umbgewandte Auge", p. 161 ff.] 39 Срв. тук четирите змии в хтоничната (сенчестата) половина на мандалата от рис. 9 към предната студия в това издание. 40 Фигура Х на Lambsprinck от 1677 г. вМизаечт hermeticum [p. 361]. 400
401 стрелата изразява в преносен смисъл -посока". Той сочи от върха на главата нагоре. Всичко, което огънят поглъща, се издига нагоре, към обителта на боговете. Драконът, който тлее в огъня, бива окрилен. От огнените мъки възниква просвещение. Картината поражда известни предположения относно фоновите процеси на процеса на промяната. Тя очевидно представя едно мъчително състояние, което напомня, от една страна, за разпятието, от друга - за завързания към колелото Иксион. От това става ясно, че индивидуацията, постигането на цялостност не е нито summum bonum, нито summum desideratum*, а болезненото изстрадване на обединяването на противоположностите. Това всъщност е значението на кръста в кръга. Кръстът действа като талисман, защото, държан срещу злото, му показва, че то вече е впримчено и затова неговата разрушителна сила е намаляла. Рисунка 51 От подобна проблематика е възникнала и тази картина на една шестдесетгодишна пациентка: огнен демон лети в нощта нагоре към една звезда, за да премине, вързан там, от едно хаотично в подредено и укрепено състояние. Звездата олицетворява трансцендентната цялостност. Демонът съответства на анимуса, който, както и анимата, осъществява връзката между съзнание и несъзнавано. Рисунката напомня за древната символика, например за Плутарх41: душата е в тялото само с едната си част, другата е извън него, плува над човека като звезда и представлява неговата творческа енергия. Същото схващане се среща и у алхимиците. Рисунка 52 Тази рисунка е на същата пациентка, създала и рис. 51. Изобразени са пламъци, от които се издига, сякаш плувайки, една душа. Същият мотив се повтаря в рисунка 53. Той се среща още - и то със същото значение - в Codex Alchemicum Rhenovacensis (XV век) в Централната библиотека в Цюрих (рисунка 54). Душите (-animae") на калцинираната в огъня prima materia избягват (като пари) под формата на детски фигури * Върховното желано (лат.). - Б. пр. 41 De genio Socratis, Кр. ххп [Uber den Damon des Sokrates, p. 195]. 402 (homunculi). В огъня е драконът, който трябва да бъде променен - хтоничната форма на anima mundi. Рисунки 53 и 54 И тук трябва да отбележа, че не само пациентката нямаше никакви познания по алхимия, а и самият аз тогава не бях запознат с алхимичния образен материал. Това съвпадение, колкото и да е забележително, в никакъв случай не означава нещо изключително, тъй като всъщност големият проблем и задача на философската алхимия е била същата, каквато е и залегналата в основата на психологията на несъзнаваното, а именно индивидуацията, т. е. интегрирането на цялостната личност. Еднаквите причини имат ceteris paribus* еднакви последствия, а еднаквите психологически състояния използват същите символни изрази, които пък от своя страна имат архе-типна основа, както показах това за алхимията. Обобщение Надявам се, че чрез тази серия рисунки съм успял да дам на читателя представа за символиката на мандалата. Естествено, с показаното нямах друга цел освен най-общо ориентиране в емпиричния материал, залегнал в основата на сравнителното изследване. Набелязах някои паралели, които биха могли да покажат отправни точки за по-нататъшни исторически и етнически сравнения, обаче се отказах от едно по-пълно и подробно представяне в тези рамки, понеже за тази цел би трябвало да започна доста по-отдалече. За функционалното значение на мандалите сигурно няма нужда да говоря тук надълго и нашироко. Вече неколкократно съм разглеждал тази тема. Освен това от направените често с голяма любов, макар и невинаги с умели ръце, рисунки човек може по собствен усет да разбере какъв е дълбокият смисъл, който създателят им се е опитал да вложи и да изрази чрез тях. В индивидуалния смисъл това са янтри, т. е. инструменти за медитация, за потъване, за концентрация и реализиране на вътрешния опит, както съм казал в коментара към -Златното цвете". Същевременно те служат за възстановяване на вътрешния ред и затова често се появяват като серия рисунки непосред- * При други равни (условия) (лат.). - Б. пр. 403 ствено след хаотични, неспокойни, изпълнени с конфликти и свързани със страх състояния. Ето защо те изразяват идеята за сигурно убежище, за вътрешно помирение и цялостност. Бих могъл да покажа още много картини от различни части на света и човек би се изненадал, че тези символи произхождат от същите основни закономерности, каквито наблюдаваме при индивидуалните мандали. Имайки предвид обстоятелството, че във всички показани тук примери са налице неповлияни, новосъздадени произведения, ни се налага констатацията, че отвъд съзнанието би трябвало да има една несъзнавана за индивида диспозиция, универсално разпространена, която във всички времена и на всички места може да създава по принцип същите или поне твърде сходни символи. Понеже тази диспозиция по правило е несъзнавана за индивида, аз я обозначих като колективно несъзнавано и постулирам като основа на неговите символни продукти съществуването на първични образи, архетипо-ве. Може би не е нужно да допълвам, че идентичността на несъзнаваните индивидуални съдържания с тези на етническите паралели се изразява не само в оформлението на образите, но и в смисъла. Знанието за общия произход на несъзнавано оформената в по-ранни времена символика изобщо не е достигнало до нас. За да го извадим на бял свят, трябва да четем древни текстове и да изследваме древни култури, за да открием там разбирането за това, което нашите пациенти днес ни поднасят като обяснение на своето душевно развитие. Ако проникнем малко по-навътре от повърхността на душата, се натъкваме на исторически пластове, които не са мъртъв прах, а продължават да живеят и действат във всеки човек, и то в такъв обем, за който ние навярно все още не сме в състояние да си създадем истинска представа при сегашното състояние на нашето познание. 404 XIII МАНДАЛИ [Написано за: Du. Schweizerische Monatsschrift XV/4 (Zurich, April 1955 r.), pp. 16 и 21, датирано -Januar 1955". Броят е бил посветен на конференцията на Еранос в Аскона и на делото на К. Г. Юнг. Статията е била илюстрирана с репродукции на мандали.] МАНДАЛИ
* Санскритската дума мандала означава -кръг" в най-общ смисъл. В областта на религиозните обичаи и в психологията тя означава изображения с кръгла форма, които биват рисувани в черно-бяло, цветно, изработвани пластично или описвани с танц. Пластики от този род има предимно в тибетския будизъм, а като танцови фигури кръговите изображения се срещат в манастирите на дервишите. Като психологически явленията се появяват спонтанно в сънища, при определени състояния на конфликт и при шизофренията. Много често съдържат четириъгълен елемент или многоъгълен, с кратен на четири брой компоненти, под формата на кръст, звезда или квадрат, осмоъгълник и т. н. В алхимията този мотив се среща под формата на -quadratura circuli"**. В тибетския будизъм на фигурата се придава значението на култов инструмент (янтра), който трябва да подпомага медитацията и концентрацията. Тя има подобно значение и в алхимията, като там представлява събирането на четири, стремящи се в различни посоки, елемента. Спонтанното появяване на мотива у съвременните индивиди позволява на психологическия преглед по-подробно изследване на неговия функционален смисъл. По принцип мандалата се появява в състояния на психична дисоциация или дезориентация, така например у деца между осем и единадесет години, чиито родители са в процес на развод, или при възрастни, които вследствие на неврозата си и на нейното лечение са конфронтирани с проблематиката за противоречивостта на човешката природа и са дезориентирани от това, или при шизофреници, чието схващане за света е объркано в резултат на нахлуване на неразбираеми съдържания от несъзнаваното. В такива случаи се вижда ясно как строгият ред на едно такова кръгово изображение компенсира безредието и объркването на психичното състояние, и то чрез това, че се конструира един център, около който е подредено всичко или концентрично подреждане на неподреденото многообразие, на * [За разлика от англо-американското издание, което номерира това приложение отново с § 707, ние продължаваме номерацията.] ** Квадратура на кръга (лат.). - Б. пр. 40J противоположностите и несъвместимостите. Тук явно става въпрос за опит на природата за самоизлекуване, който произлиза не от осъзнато обмисляне, а от инстинктивен импулс. Както показва сравнителното изследване, при това се използва фундаментална схема, един тъй наречен архетип, който се среща навсякъде и в никакъв случай не дължи индивидуалното си съществуване само на традицията, не повече, отколкото инстинктите имат нужда от такова посредничество. Те са дадени на всеки новороден индивид и се числят към неизявения запас на ония качества, които характеризират един биологичен вид. Това, което психологията обозначава като архетип, не е нищо друго освен един определен, често срещащ се, формален аспект на инстинкта и даден също така a priori като него. Респективно на това при всички външни различия на мандалите откриваме принципно съответствие и то не се накърнява от различния им произход във времето и мястото. -Квадратурата на кръга" е един от многото архетипни мотиви, които лежат в основата на оформянето на сънищата и фантазиите ни. Той обаче се отличава сред всички останали с това, че принадлежи към функционално най-важните мотиви. Можем чисто и просто да го обозначим като архетип на целостта. Според това -четирикомпонентността е единство", схемата за изображенията на Бога, както показват виденията на Иезеки-ил, Данаил и Енох1, както изяснява и представата за Хор с неговите четирима сина. Последните загатват интересно диференциране, което понякога има изображения, в които тримата сина имат животинска глава, а само един - човешка; на това съответстват старозаветните видения, а също и пренесените върху евангелистите символи на серафимите и - last not least -характерът на самите евангелия: три обзорни и едно гностичес-ко. В допълнение на това трябва да отбележа, че от разказа с рамкова конструкция на Платон -Тимей" (-Едно, две, три; обаче къде остава четвъртото... драги ми Тимей?")2 насам мотивът на четворката като три плюс едно до кабирите от -Фауст", втора част, е представлявал постоянно появяващо се пристрастие в алхимията. Радикалното значение на кватернитета (четириелементност-та) с неговия специфичен вековен процес на диференциране, който се проявява и в най-новото развитие на християнските 1 [Иезекиил 1:5; Данаил 7:1; Книга на Енох 22:2 (Kautzsch, Apokryphen und Pseudoepigraphen des Alien Testament, p. 251), 87:2 (p. 290).] 2 [Timaios, p. 2.] 408 символи3, би могло да обясни, защо -TV'-то е избрало точно архетипа на целостта като пример за образуване на символи. Тъй както този символ претендира за централно място в историческите документи, така специално на него се пада по право първостепенно значение. Както може да се очаква, индивидуалните мандали са с най-голямо разнообразие. В по-голямата си част те се характеризират с кръг и четириелементен компонент. Но понякога има и такива, свързани с числата три и пет, за което съответно има специални причини. Докато при култовите мандали винаги е налице специален стил и ограничен брой типични мотиви като съдържание, индивидуалните мандали си служат с неограничено изобилие от мотиви и символни загатвания, от които не е трудно да се види, че те се опитват да изразят или целокупността на индивида в неговото вътрешно, а също и външно преживяване на света, или съществения вътрешен център, с който се съотнася всичко. Техен предмет е цялостната личност (das Selbst), в противовес ниАза, който е само точка на съотнасяне на съзнанието, докато цялостната личност включва в себе си целостта на психиката изобщо, а именно съзнаваното и несъзнаваното. Поради това нерядко индивидуалната мандала показва известно разделение на светла и тъмна половина с техните типични символи. Един исторически пример от този вид е мандалата на Якоб Бьоме, намираща се в неговия трактат -Четиридесет въпроса за душата". Това същевременно е изображение на Бога, както е посочено. Неслучайно е точно така, доколкото индийската философия, която е създала основната част от идеята за цялостната личност, за атман или пуруша, по принцип не различава човешката същност от божествената. Съответно на това и в западните мандали scintilla - душевната искра, най-интимната, божествената същност на човека, се изобразява със символи, които би могло да принадлежат на една икона, а именно образи на проявилия се в света, природата и човека Бог. Емпирично е установено, че при известни обстоятелства рисунки от такъв род имат значително терапевтично въздействие върху създателите си, и това е лесно обяснимо, доколкото те често представляват много смели опити за обзор и обединяване на привидно несъвместими противоположности и за преодоля- 3 [Разгласяването на догмата за физическото приемане на Мария в рая, през ноември 1950 г. Срв. Psychologie und Religion, Paragr. 119 ff.; Versuch einer psychologischen Deutung des Trinitatsdogmas, Paragr. 251 ff.; Antwort auf Hiob, Paragr. 248 ff. [На бълг. - Отговор на Йов, ЕА, Плевен, 1997 г.] 409
ване на привидно безнадеждни разделения. Дори само един опит в тази насока винаги има оздравително въздействие, но във | всеки случай само тогава, когато стане спонтанно. От изкуствено повторение или преднамерена имитация на такива изображения не бива да се очаква нищо. (Серия от индивидуални мандали се съдържа в моя том Създаване на форми на несъзнаваното4.) ПРИЛОЖЕНИЕ ' [Студии XI и XII в това издание.] 4W БИБЛИОГРАФИЯ А. Сборници с алхимични трактати от различни автори ARS CHEMICA, quod sit licita exercentibus, probationes doctissimorum iurisconsultorum. Strassburg 1566. I Septem tractatus seu capitula Hermetis Trismegisti, aurei [pp. 7-31]: Tractatus aureus ARTIS AURIFERAE, quam chemiam vocant usw. 2 Bde. Basel 1593. Band I 1 Allegoriae super librum Turbae [pp. 139-145] \] Aurora consurgens: quae dicitur aurea hora [pp. 185-246; nur Teil II]
III Rosinus ad Sarratantam episcopum [pp. 277-319] IV Liber secretorum alchemiae compositus per Calid filium lazachi [pp. 325-351] V Tractatus Aristotelis de practica lapidis philosophici [pp. 361-373] VI Rachaidibi, Veradiani, Rhodiani, et Kanidis philosophorum regis Persarum: De materia philosophici lapidis, acutissime colloquentium fragmentum [pp. 397-404] VII Liber de arte chimica incerti authoris [pp. 575-631] Band II VIII Rosarium pfilosophorum [pp. 204-384; съдържа втора редакция на Visio Arislei, p. 246 ff. Друго издание на Artis auriferae, цитирано в този том, е излязло през 1572 г. в Базел и съдържа Tractatus aureus, p. 641 ff.] BIBLIOTHECA CHEMICA CURIOSA seu rerum ad alchemiam pertinentium thesaurus instructissimus. Hg. Von Johannes Jacobus Mangetus. 2 Bde. Genf 1702. Band I I Hermes Trismegistus; Tractatus aureus de lapis physici secreto [pp. 400-445] II Morienus: Liber de compositione alchemiae [pp. 509-519] Band II III Sendivogius: Epistola XIII [p. 496] MUSAEUM HERMETICUM reformatum et amplificatum. Frankfurt 1678. I Lambsprink: De lapide philosophico [pp. 337-372] THEATRUM CHEMICUM, praecipuos selectorum auctorum tractatus... continens. Bde. I-III Ursel 1602; Bd. IV Strassburg 1613; Bd. V 1622; Bd. VI 1661. Band I I Dorneus: Speculativa philosophia, gradus septem vel decem continens [pp. 255-310] II Dorneus: De tenebris contra naturam et vita brevi [pp. 518-535] Ill Dorneus: De transmutatione matallorum [pp. 563-646] Band II IV Dee: Monas hieroglyphica [pp. 218-243] Band IV V Hermetis Trismegisti Tractatus vere aureus de lapidis philosophici secreto [pp. 672-797]: Tractatus aureus VI David Lagneus: Harmonia seu Consensus philosophorum chemicorum [pp. 813-903]: Harmonia chemica Band V VII Mennens: De aureo vellere... libri tres [pp. 267-470] Band VI VIII Vigenerus (Blaise de Vigenere): Tractatus de igne et sale [pp. 1-139] Б. Обща библиография ABRAHAM ELEAZAR (Abraham le Juif): Uraltes chyfnisches Werk usw. 2. Aufl. Leipzig 1760. ABRAHAM, Karl: Traum und Mythos. Eine Studie zur Volkrepsychologie. (Schriften zur angewandten Seelenkunde IV/4) Leipzig und Wien 1909. Adumbratio Kabbale Christiane, id est, Szncatabasis Nebraizans, sive brevis applicatio doctrinae Hebraeorum cabbalisticae ad dogmata novi Foederis usw. Frankfurt a. M. 1634. AELIAN (Claudius Aelianus): De naturaanimalium libri XVII. 2 Bde. Leipzig 1864/66. AGRICOLA, Gregor: De animantibus subterraneis. Basel 1549. Aldrovandus, Ulysses (Ulisse Aldrovandi): Dendrologiae naturalis scilicet arborum historiae libri. Frankfurt 1671. Allegoriae sapientum supra librum Turbae. Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, I. Amitayur-dhyana-Sutra in: Buddhist Mahayana-Sutras, part II. Ubersetzt von Max Muller und Lungiro Takakusu. (Sacred Books of the East 49) Oxford 1894. APTOWITZER, Victor: Arabisch-judische Schopfungstheorien. In: Hebrew Union College Annual VI (Cincinati 1929), pp. 205-246. Apokryphen, Neutestamentliche. Hg. Von Edgar Hennecke u. a. 2. Aufl. Tubimgen 1924. [APULEIUS:] Lucii Apulei Madaurensis Platonici philosophi opera. Bd. I: Metamorphoses sive De asino aureo. Altenburg 1778. Deutsch: Die Metamorphosen oder Der goldene Esel. Ubersetzung von August Rode und Hans Floerke. Miinchen und Leipzig 1909. ARISLEUS: Вж. Visio Arislei. (A) ARTIS AURIFERAE, VIII AUOUSTINUS (Вж. Aurelius Augustinius): Opera omnia. Opera et studio monachorum ordinus S. Benedict) е congregatione S. Mauri. 11 Bde. Paris 1836-1838. - Confessionum libri tredecim. Tom. I [col. 132-410]. - De diversis quaestionibus LXXXIII liber unus. Tom. VI [col. 49 (целия текст col. 25-138)]. Aurea hora: Вж. Aurora consurgens. Aurora consurgens: Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, II. AVALON, Arthur [Hg., псевдоним на Sir John WOODROFFE]: The serpent 44 power... Two works on Tantrik Yoga, translated from the Sanskrit. London 1919. - Вж. също WOODROFFE. BACON, Josephine Daskam: In the Border Country. New York 1919. BANDELIER, Adolph Francis Alphonse: The Delight Makers. New York 1890; 2. Aufl. 1918. BARLACH, Ernst: Der tote Tag. Drama in fiinf Akten. Berlin 1912. Baruch-Apokalypse: Вж.Кшззьвр. BAUMGARTNER, Matthias: Die Philosophie des Alanus de Insulis. Im Zusammenhange mit den Anschauungen des 12. Jahrhunderts dargestellt. (Beitrage zur Philosophie des Mittelalters. Texte und Untersuchungen, II/4) Miinster 1896. BAYNES, Herbert G.: Mythologz of the Soul. London 1940. BENOIT, Pierre: L'Atlantide. Roman. Paris 1919. BERNOULLI, Rudolf: Zur Symbolik geomterischer Figuren und Zahlen. In Eranos-Jahrbuch 1934 (Zurich 1935) pp. 369-415. BERTHELOT Marcellin: La Chimie au moyen age. 3 Bde. (Histoire des Sciences) Paris 1893. - Collection des anciens alchimistes grecs. Paris 1887/88 BIN GORION, Micha Joseph (псевдоним на Micha Joseph Berdyczewski): Вж. Born Judas. BLANKE, Fritz: Bruder Klaus von Fliie. Seine innere Geschichte. (Zwingli Bucherei 55) Zurich 1948. BLOCK, Raymond de: Euhemere, son livre et sa doctrine (Dissertation Universitat Luttich) Mons 1876. BOHME, Jacob: Des gottseligen, hocherleuchteten J' B' Teutonici Philosophi alle Theosophischen Schriften. 3 Bde. Amsterdam 1682. - De signature rerum. Das ist: Von der Geburt und Beziehung aller Wesen. - [Drey Principa]. Beshcreibugn der drey Principien gottliches Wesens. - Hohe und tiefe Griinde von dem dreyfachen Leben des Menschen. - Tabulae principorum. - [Quaestiones theosophicae] Theosophische Fragen in Betrchtung gottlicher Offenbarung. - Viertzig Fragen von der Seelen Vrstand, Essentz, Wesen, Natur und Eigenschafft, was sie von Ewigkeit in Ewigkeit sey. Verfasset von Dr. Balthasar Walter, Liebhaber der groBen Geheimnussen, und beantwortet durch J' B'. - Das umbgewandte Auge. [Anhang Bd. II] - Vom himmlischen und irdischen Mysterium. Aurora, oder Morgenrothe im Aufgang. Samtliche Werke Neuauflage Stuttgart 1835 Bd. I Born Judas, Der. Legenden, Marchen und Erzahlungen. Gesammelt von M. J. Bin Gorion. 6 Bde. 2. Aufl. Leipzig 1916-1923. Bd. Ill (1919): Maren und Lehren. BOUCHE-LECLERCQ, Auguste: L'Astrologie grecque. Paris 1899. BOUSSET, Wilhelm: Hauptprobleme der Gnosis (Forschungen zur Religion 415 und Literatur des Alien und Neuen Testaments X) Gottingen 1907. BOZZANO, Ernesto: Populi primitivi е manifestazioni supernormali. Verona 1941. Deutsch: Ubersinnliche Erscxheinungen bei den Naturvo'lkern. BUDGE, E. A. Wallis: The Gods of the Egyptians or Studies in Egyptian Mythology. 2 Bde. London 1911. BULTMANN, Rudolf: Вж. BURI BURI, F.: Theologie und Philosophic. In Theologische Zeitschrifl VIII (Basel 1952) pp. 116-134. CAESERUS HEISTERBACENSIS (Casarius von Heisterbach): Dialogus miraculorum. Hg. Von Josephus Strange. Koln, Bonn und Brussel 1851. Calidis liber secretorum: Вж. (A) ARTIS AURIFERAE, IV. CAUSSINUS, Nicolaus: De symbolica Aegyptorium sapientia. Koln 1623. Zusammengebunden mit: - Polyhistor symbolicus. Koln 1623. CELLINI, Benvenuto: Leben des В' С, Florentinischen Goldschmiedts und Bildhauers, von ihm selbst geschrieben, iibersetzt und mit einem Anhange herausgegeben von Goethe. I. und II. Theil, Tubingen' 1803.
CHANTEPIE DE LA SAUSSAYE: Вж. Lehrbuch der Religionsgeschichte. CHARLES, Robert Henry [Hg.]: The Apocrypha and Peudepigrapha of the Old Testament in English. 2. Bed. Oxford 1913. CICERO (Marcus Tullius): De natura deorum: Academica. With an English text by H. Rackham. (Loeb Classical Library) London and New York 1933. [CLEMENS VON ALEXANDRIEN:] Des C' von Alexandreia Teppiche wissenschaftlicher Darelgungen entsprechend der wahren Philosophic (Stroamteis) Buch V [Werke IV]. Aus dem Griechischen iibersetzt von Otto Stahlin. (Bibliothek der Kirchenvater, 2 Reihe XIX) Munchen 1937. Codex Alchemicus Rhenovacensis (15. Jh.). Zentralbibliothek Zurich. CRAWLEY, Alfred Ernest: The Idea of the Soul. London 1909. CUMONT, Franz: Textes et monuments figures relatifs aux mysteres de Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.03 Mb. Сподели с приятели:
|