Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Една майка ме помоли да видя кармичната причина за не­щастието, сполетяло сина й — военен. Той извършил непредумишлено убийство на своя приятелка, 21-годишна, майка на малко дете.

Нещата се развили така. Една ранна утрин жената посетила военния в дома му, като го заварила още в несъвсем будно съ­стояние. В леглото му тя забелязала неговия пистолет и се стъ­писала от това. А той, за да я успокои, че пистолетът не е зареден, в което бил убеден, го насочил към нея и я прострелял в челото.

Видях го в миналия му живот — по времето на дуелите. Беше военен. Участваше в дуели с пистолети. В три от тях той уби противника си, но на четвъртия бе прострелян.

Сравних нещата от миналото със сегашния случай. Според мен, той е бил още сънен. По някакъв начин, когато е хванал пистолета, се е отключило подсъзнанието му и тогава той мо­ментално е стрелял. Бил е сигурен, че пистолетът не е зареден, защото го е проверявал наскоро.

Според моите наблюдения, в конкретния случай, той обеза­телно трябваше да се съпротивлява на насочването му към воен­ната професия и особено към носенето на пистолет. Натрупаната информация в подсъзнанието би го предпазвала да попадне в по­добна ситуация, в която е загинал в миналия си живот.

Майката потвърди моето обяснение. Синът не е искал да стане военен и се е съпротивлявал да носи оръжие, опасявайки се да не се случи нещо лошо, но родителите му решително се наложили.

Урокът в случая е за всички родители, които налагат про­фесия на децата си, въпреки тяхната подсъзнателна съпротива.

Нека си представим образно, че всички сме оплетени с не­видими въжета. В единия край сме ние, а в другия — човекът, с когото сме кармично свързани. Там, където въжетата са силно опънати и ни стягат — това са връзките на зрялата карма, а другите, по-хлабавите, които по-малко ни притесняват — връзките на скритата и зараждащата се карма. Едни от връзките, тези, които са наситени със силно чувство — любов с фатална страст или омраза с грозяща ненавист, са най-опънати, а други, които са в основата на приятелство, сътрудничество и взаимопомощ — най-разхлабени.

Ние се стремим да се освободим най-напред от онези „въже­та", с които сме привързани най-здраво. Това са отдавна създадените кармични връзки, чакащи хармонизиране. Те придръпват нашия дух от Отвъдния свят, за да се роди в определена семейна среда, род и народност. Те ни тласкат към определен брачен партньор.

Иисус Христос казва: врагове на човека са неговите до­машни", с което иска да изясни именно тази кармична зависимост, като ни научи как да се освободим от нея с новата заповед — „Да обичаме враговете си".

Изразът „привързаност към някого", който често използва­ме, за да изтъкнем близостта ни, трябва да бъде заменен със „свобода и доброволно сътрудничество". Защото всяка привърза­ност ни лишава от духовна свобода.

И така, по принципа на резонанса, теглени от „въжето" на кармичната връзка, ние се раждаме в определено семейство. Еди­ници са тези, които по пътя на ускорената си еволюция, са добили правото сами да избират родителите си, право, давано само на онези, които изпълняват важна духовна мисия. В обикновените случаи ние не можем да проявим свобода на волята при този съдбоносен за всеки човек избор.

Изборът на брачен партньор ни изглежда свободен и сякаш зависим от личното ни желание. Но така ли е всъщност?

Кармичната връзка съпруг-съпруга се явява в три разновид­ности. Положителна — когато между тях е имало любов, но са били разделени от външни фактори. Отрицателна — когато е имало брак, но са се разделили като врагове. Неутрална — когато и двамата са били приятели от един и същи пол.

В първия случай главният фактор в брака е любовта. Във втория — необходимостта (сякаш съществува вътрешна съпро­тива). В третия — чистото приятелство.

В първите два случая бракът е кармичен и неизбежен, в третия — може да бъде отклонен.

Кармичната връзка в брака като правило се реализира с раж­дане на дете. Има случаи обаче, когато връзката между мъжа и жената не е кармична, но пак се стига до раждане на дете. По-късно може да се разбере (ако сме наблюдателни), че събирането е било необходимо за хармонизиране на връзката най-вече между родител-дете (майка-дете или баща-дете), или между братя и сестри.

Всички ние сме свързани кармично със своите родители, братя и сестри, а понякога и с по-далечни роднини. При събира­нето в брак всеки поделя тежестта на кармичната връзка с брачния си партньор, което усложнява новата ситуация.

Вътрешното спокойствие на всеки един от нас зависи от нас самите, а не от брачния ни партньор. То ще настъпи тогава, когато преодолеем изискванията към другия и се научим да жи­веем духовно независими. Ако не можем да постигнем вътрешна хармония, излишно е да я търсим в брака.

Хармонични връзки или бракове са най-вече тези, които са предопределени за изпълнение на важна духовна мисия.

Много често, под напора на сексуалния инстинкт, ние при­бързано създаваме взаимоотношения, които довеждат по-късно до недоволство, разочарование и духовна неудовлетвореност.

Обратно — в желанието си за самоусъвършенстване, ние се отказваме от сексуален контакт и допускаме само взаимоот­ношения, създадени на базата на духовната близост. Това често води също до неудовлетвореност, нервност и потиснатост.

Къде е щастието в отношенията мъж-жена?

При една групова медитация, след задаване на съшия въ­прос, пред погледа ми се появи видение на книга.

Разбрах, че уводът, който най-напред трябва да се прочете, за да се разбере за какво става дума в книгата, е любовният трепет, любовната искра, лъчът, който е изпратен към сърцето ни, за да обърнем внимание на определения партньор. Това е влюбването — емоционалната близост.

Изложението на книгата трябва да отразява пътя на двама души към една и съща цел. Ако тази тема липсва в съдържанието, разочарованието е неминуемо. Съвместният път към една цел е духовната близост.

Заключението, което дава развръзката, пълнотата на съдър­жанието, изводът — това е сексуалната близост.

Така че, за да бъде книгата на щастието между двама души пълна, трябва да има увод, изложение и заключение, така както за една пълноценна връзка е необходимо емоционално привличане, обща духовна цел и естествена сексуална близост. Иначе книгата ще бъде непълна, неиздържана и незавършена.

Г-н Р.С. и г-жа Л.Б. — приятели

Виждам манастир. Той е там млад монах. Тя е омъжена за богат мъж. Дарителка е на манастира. Виждай сцената на даряването. Оставя доста пари. Приема ги монахът. Тя го ха­ресва, той е сдържан. Показват ми се още няколко срещи. Явно тя е тачи, която търси начин да се сближи с монаха...

Планинска страна. Виждам две деца — братче и сестриче. Той е братчето. тя — сестричето. Минават по един висящ мост над буйна река. Сестричето пада във водата. Братчето с големи усилия н риск за живота си го спасява...

В този живот те се срещат като приятели не в първа младост, а като улегнали хора. Показва ми се, че връзката им е временна, ще имат краткотраен общ път в живота, след което ще се разделят.

Г-н Р.С. е философ по професия, неженен. Работи като про­светител и насочва хората към духовния път.

Г-жа Л.В. е омъжена, с дете. Тя споделя, че била нещастна в брака си, но поради материални съображения не можела да се реши на развод.

Извод: В случая връзката между тях започва с взаимна симпатия — и вероятно жената изпитва несподелена любов. В следващия живот те се срешат като брат и сестра и връзката им се изчиства от желания, хармонизира се. В сегашния живот се срещат като приятели, връзката е духовна и на ниво учител (той) и ученик (тя). Той е поел своя духовен път, а тя едва сега се насочва към него. Не е необходимо връзката им да прерасне в интимна. Те нямат повече кармична връзка за разплащане.

Г-н С.С. и г-жа Д.С. — съпруг и съпруга

Виждам сцена, е която той — сегашният съпруг, търси тайни знания. Спуска се надолу е една пещера, заблуден от една жена, че там ще намери скрити ръкописи и че този е пътят на истината. Той е подвластен на тази жена — сегашната м\ съпруга, и изпитва към нея преклонение. Сякаш го е омагьосала...

Виждам сцена, в която тя — съпругата, е артистка. Има много поклонници. Между тях е и той — съпругът. Той изпитва преклонение към артистката. Имат любовна връзка, но после се разделят. Тя е предпочела богат човек, омъжва се за него и изоставя сцената...

Разговаряйки със семейната двойка, разбирам, че г-н С.С. е научен сътрудник, занимава се с йога и продължава да търси тайните знания. Г-жа Д.С. е имала артистични наклонности, иг­раела е на сцена, но след първия си брак се отказала. По-късно се развела и се омъжила за сегашния си съпруг.

Извод: В случая и в двата им предишни живота те са се срещнали като любовници, при което той изпитвал преклонение към нея. Връзката им не се реализирала в брак. Това налага в сегашния живот те да се срещнат отново, за да хармонизират връзката си, достигайки и до семейство. Ако в една любовна връзка остане нещо недоизяснено, недоизказано, нереализирано, това налага продължаването й чрез осъществяване на брак.

Г-н И.Р. и г-жа М.Р. — съпруг и съпруга

Г-н И.Р. е учил в Духовната академия, но прекъснал обу­чението си. Г-жа М.Р. е инженер. И двамата не работят по спе­циалността си. Щастливо семейство са. Той е водещият в брака, а тя е някак неопитна.

Извод: В случая една мъжка двойка в минал живот, с ду­ховна връзка помежду им, но прекъсната поради смъртта на еди­ния, отново се събира при следващо прераждане, но този път като мъж и жена. Така те създават хубаво семейство на приятелска основа.

Г-жа В.М. и г-жа Б.М. — майка и дъщеря

От двете узнавам, че г-жа В.М. е наша видна спортистка, дискохвъргачка, шампионка, а по професия — лекар педиатър. Г-жа Б.М. е също спортистка, създател на синхронно плуване — съчетание на спорт и изкуство.

Извод: Връзката им започва още от Античността. Тогава е връзка между спасител-спасен. Тъй като спасителят е мъж, а спа­сената — млада девойка, много е възможно да са преминали през отношения на по-близко приятелство, несподелена любов и страсти. Сега връзката се хармонизира като майка и дъщеря и не е необхо­димо да се изчиства повече.

Г-жа Ю.С. и г-ца И.С. — майка и дъщеря

В сегашния живот г-жа Ю.С. била майстор на спорта по стрелба, шампион, после завършва медицина и става хирург. За­нимава се с мануална терапия, иглотерапия и китайска медицина. Познава билки. Изключително смела и волева жена. След тежка катастрофа, при която са били засегнати шийните й прешлени, остава парализирана. С масаж, иглотерапия и усилията на волята сега е възстановена напълно.

Г-ца И.С. е ученичка. Проявява лечителска и, както твърди майка й, хипнотизаторска дарба. Била много религиозна.

Извод: В случая връзката започва между мъж и дете на ниво спасител-спасен, след това лечителка-излекувана, следва лечители-сътрудници може би професионални съперници и сега майка-дъщеря. При тази връзка всякакво съперничество се успокоява.

Г-жа Ж.Р. и г-жа Р.В. — майка и дъщеря

Виждам две жени — майка и дъщеря. Живеят в гора, в малка къща. Владеят окултни сили. Правят заклинания за влияние върху стихиите, умеят да правят и магии. Разбирам, че силата им се проявява най-вече в предизвикване на дъжд, градушка и студ, дори при съвсем хубаво време. Сякаш са злоупотребявали със свои­те сили. Това са те — сегашните майка и дъщеря.

Когато говорех тези думи, дъщерята започна да си спомня миналите си успехи за въздействие върху стихиите. Пред мен тя се проявяваше като властна и необуздана, с голямо влияние върху майка си. Майката е много по-смирена жена.

Попитах ги дали са изживели някаква трагедия, като въз­мездие за непозволените им действия в миналото.

Г-жа Ж.Р. е разведена, същата участ има и дъщеря й, само че при много трагични обстоятелства. Между зетя-съпруга и сина-брата възникнала някаква свада и зетят-съпругът многократно намушкал с нож сина-брата. Не съм убедена, че е просто опит за убийство, мисля, че е имало елемент на самозащита, но така или иначе зетят-съпругът е признат за престъпник и осъден, а синът-братьт успява да се оправи. Но върху внучето-детето пада тъм­ният облак на тяхното грозно деяние.

Извод: В случая връзката им майка-дъщеря е кармична и тежка, сякаш не е изживяна и трябва да продължи. Между тях има кармична обремененост, затова, че са правели магии, пома­гали са си и са се насърчавали една друга в тази дейност.

Г-жа М.М. и г-жа Е.М. — сестри

Не знаех предварително, че те са две сестри, затова описвам за всяка една поотделно сцената, която виждам. Сцените са доста сходни, което показва, че в миналото са били близки.

Г-жа М.М.

Г-жа Е.М.

В миналия си живот и двете са пренебрегнали личното щас­тие в стремежа си към социална дейност.

Узнаваме, че г-жа М.М. е учителка и поемала голяма со­циална отговорност. Грижила се за учениците си, особено за тези с лоши семейства. Както разбирам, била много инициативна.

Г-жа Е.М. е зъболекар — също работи с хора.

Извод: В миналото са били сътрудници, сестри или съпер­ници в работата си. Имат еднаква характеристика и насока на действие. Смятам, че сега се срещат като сестри, за да изпълнят някаква отговорна социална работа при екстремни обстоятелства, която още не се е появила.

Г-жа С.И. — майката, г-ца А.И. — дъщерята, г-жа А.П. — сестрата на майката

А ето и коментарите на самите тях.

Г-жа С.И. е била оперна певица, но не на върха на славата, сега е пенсионерка. Боледувала от сърце. Дълго време не е имала деца. С дъщеря си не се разбирала, и както тя споделя, сякаш са съперници. Дъщеря й проявявала завист за живота, който е водила като артистка, особено за турнетата й в чужбина.

Г-ца А.И. е биоложка. Както тя признава, не обичала про­фесията си и се стреми да стане певица. Имала лоша преценка за хората и проявявала наивност. Действително страда от пристъ­пи на силно главоболие, по посока към слепоочието й.

Г-жа А.П. е разведена. Както тя споделя, чувствала в себе си мъжки превес. Търси духовни учения и духовни връзки. Помага на сестра си във всички направления и с голяма обич.

Извод: В случая връзката между двете сестри започва като връзка между мъж и жена, при която мъжът е с несподелена любов към жената. Връзката между сегашната майка и дъщеря започва като връзка между две професионални съперници, при което едната все пак се възхищава на другата. Не се показа каква е връзката между лелята и племенницата. Може би просто те са били обединени от общото преклонение към артистката — сега майката. Но и трите (в миналото тримата) са имали насоченост към изкуство и са работели в една област.

А ето и коментарът:

Г-жа Т.Б. — майката, е учителка по физкултура (в миналото цирковата артистка). Занимава се и с биолечение и, както твърди, имала резултати. Тя споделя, че с дъщеря си се разбирала много добре, но не и със сина си, който понякога изпадал в ярост. Тогава посягал и на нея и дори я е влачил за косата. Със сестра си са особено свързани, а пък с нейната дъщеря — още повече — сякаш я е отгледала. (Както се видя, действително я е отгледала в ми­налото).

Г-ца В.Б. — дъщерята, по професия лекарка (в миналото лечителка) се занимава още и с биолечение. В някои отношения, както тя споделя, чувствала брат си като чужд, особено когато той се държи агресивно.

Г-н И.Б. — синът, е ученик (в миналото звероукротителят). Както разбирам, той бил буен, невъздържан и агресивен.

Г-жа К.К. — сестрата (в миналото пак сестра на майката) има някакъв физически недостатък на пръста на ръката. Вдовица е.

Г-ца Л.К. — дъщерята на сестрата (племенница на майката — в миналот пак в същата връзка), е учителка. Има също видим физически дефект на пръстите на ръката, сякаш от изгаряне (в миналото наистина изгорени).

Извод: В случая всички са свързали кармичната си връзка с цирка, където са работели. Роднинските връзки са били само между двете сестри (г-жа Т.Б. — майката и г-жа К.К. —сестрата, както й с детето на сестрата — г-ца Л.К., което е отгледано от лелята). Тъй като роднинската кармична връзка не е доведена докрай, поради изолирането на г-жа К.К., която изоставила своето дете на сестра си, в този живот се налага отново да се повтори връзката, докато се изчисти докрай.

Връзката спасител-спасен или лечител-болен в случая се трансформира в дъщеря-майка, т.е. спасеният дава живот на спа­сителя си.

Връзката между цирковата артистка и звуроукротителя, коя­то вероятно е била на ниво сътрудничество, но и с нюанс на несподелена любов от нейна страна, в случая се трансформира във връзка майка и син. Безпомощното момиче става майка, а насилникът — неин син.

И както изглежда, отношенията между тях никак не са хар­монични. Агресивността на сина не е преодоляна. Но само при най-тясна връзка би могла да се изчисти натрупаната ненавист или несподелената страст.

Г-жа А.В. — майката, г-н Б.В. — синът, г-жа Д.Б. — дъщерята, г-жа Т.В. — снахата, (жена на сина), г-ца А.Б. — внучката (дете на дъщерята).

А сега коментарът.

Г-жа А.В. — сегашната майка, е с висше образование, ин­телигентна жена. Нейният проблем е, че синът й е пристрастен към алкохола.

Г-н Б.В. — нейният син, е инженер. Не може да работи пълноценно, поради пристрастяването си към алкохола.

Г-жа Д.Б. нейната дъщеря, е научен работник, интелигентна жена, има проблеми с белите дробове, но не е болестно състояние. По-скоро някаква болка. Има дъщеря, след която е направила два аборта.

Г-жа Т.В. — нейната снаха, е филолог. Както споделя, тя се чувствала като мъж, който трябва да се грижи за цялото се­мейство. Много е отговорна, но все отлага да започне развод, поради алкохолизма на мъжа си.

Г-ца А.Б. — нейната внучка и дете на дъщеря й, като малка години наред е молила майка си да й роди братче (не сестриче, а братче! — сякаш отново братче от миналия живот, което е умряло с нея от туберкулоза). В това време майката прави два последователни аборта, с което не позволява на „братчето" да дойде при „сестричето". По-късно, когато става на 16-17-годишна възраст, дъщерята започва да проявява склонност към посещение на дискоклубове. Оттогава намалял слухът й. Имала болезнени усещания в дробовете. Най-странното е, че започнала с епилеп­тични припадъци през нощта. Според мен те се дължат на присъствието на нероденото „братче", което се захранва с биоенер-гията на живото „сестриче". Кармичната им връзка е била те да продължат отношенията си на близост и в сегашния живот, но не им била предоставена тази възможност.

Урокът на всички в този живот е да хармонизират взаи­моотношенията си, да изплатят за онзи живот, когато всички са били облагодетелствани от продажбата на алкохолни напитки за сметка на чуждото здраве, безхарактерност и безотговорност. Така да изпитат на свой гръб последствията от такъв начин за печалба.

Извод: В случая връзката майка и син се повтаря от миналия живот. Това е, защото и двамата са обременени от чуждото стра­дание. Забогатяването им е основано на рушенето на чуждото здраве и разстройването на чуждите семейства.

Връзката майка-дъщеря започва като връзка господарка — при­служница (подчинена). Прерастването й в най-силна близост се е на­ложило за изчистване на чувството за вина у господарката (майката).

Връзката между сегашните брат и сестра в миналото е съз­дадена като мисловна връзка между богат младеж и бедно сираче — помощница на майка му. Между тях е имало несподелена любов от страна на младежа и тази любов е била напълно без­перспективна. За да се изчисти страстта, в този живот те се раждат в едно семейство като брат и сестра.

Връзката между сина и снахата (връзка между съпруг и съпруга) започва като връзка между двама мъже — военни, близки приятели. И в този живот съпругата се държи като военен и тя поддържа семейството.

А връзката между дъщерята и внучката (всъщност тя е връзка майка-дъщеря) се повтаря пак от миналия живот. Тогава майката умира рано и оставя две деца, които също умират малки. Тъй като кармичната връзка не е завършила в определено време, се е наложило отново да се повтори.

Тук е налице и случай за предаване на слабост в дробовете — туберкулоза от минал живот, в обикновена болка — в сегашния. Споменатият аборт, извършен от г-жа Д.Б., повлиява на здравето на нейната дъщеря, тъй като не допуска да се роди и синът й. В случая е трябвало да продължи кармичната връзка не само между майката и дъщерята, а и между дъщерята и сина (който остава нероден).

Г-жа Х.Ц. и г-жа Е.С. — сътрудници.

Виждам военни действия. Полеви лагер. Лазарет. Разбиром, че става дума за Руско-турската освободителна война. Сна­жен генерал прави оглед наоколо. Влиза в лазарета. Посреща го млада медицинска сестра. Излиза с него и си говорят. От­говаря на въпроси от ясновидски характер. Сякаш двамата срав­няват своите предчувствия.

Картината се променя. Сражение. Генералът е убит. Умира и медицинската сестра.

В този живот генералът е превъплътен в г-жа Ц.Х., а ме­дицинската сестра — в г-жа Е.С. Сега двете работят съвместно в Център по нетрадиционна медицина. И двете имат предчувствия и интерес към свръхестественото. Разбират се отлично. Г-жа Ц.Х. е по-добрият организатор, а г-жа Е.С. — по-добрият изпълнител в работата.

Извод: когато в минал живот двама души са били сътруд­ници и са изградили между тях приятелска връзка при тежки условия, в следващия живот могат пак успешно да работят заедно.

Г-н Х.Х. и неговият син.

В сегашния си живот г-н Х.Х. не е добре със здравето. Дишането му е затруднено от прекарана туберкулоза. Има изкри­вяване на гръбнака. Женен е за рускиня, но разделен с нея. Тя остава в чужбина, заедно с децата им. Първородният му син се самообесва и умира. Той е бил един от участниците в залавянето на бунтара, довели до затворническата килия и смъртната присъда. Между сегашният баща и син е съществувала остра нужда от хармонизиране на отношенията, създадени като врагове в мина­лото. Поради раздялата, невъзможност да се успокои тяхната карма, а и сигурно за да се изпита страданието от обесване, синът се е самоубил по същия начин.

Извод: Повторението на начина на смъртта означава, че синът е имал някаква вина за обесването на затворника от мина­лото, сега — негов баща.

Често враговете от минали животи се събират като най-близки роднини.