Конспект сектите определение, същност, класификация
Изтегляне 0.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4. МОРМОНИ
- ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО НА МОРМОНИТЕ
| Темата за Второто пришествие на Христос и хилядолетното царство на земята се явява главна в учението на иеховистите. Известно е, че целият интерес на Ръсел към религията започнал с опита да се определи датата на Христовото пришествие. По несъвсем понятни математически изчисления той заключил, че Христос ще дойде в 1874 година. Когато това не се състояло, Ръсел започнал да учи, че Христос все пак дошъл, но в невидим образ и сега се намира във въздушната област, където Го посрещнало малко стадо от верни "свидетели". Съгласно неговото пресмятане през 1914 година дошъл краят на периода на езичниците и във въздушната област сатаната започнал своята свирепа война срещу Христос и Неговите светии. Ръсел я нарекъл година на армагедонското сражение, след което Христос трябвало да се спусне на земята. Когато това не станало, "свидетелите" започнали да придвижват датата на видимото пришествие през 1916, 1918, 1924, 1928 г. и т.н. Накрая "съдия" Рутфорд дошъл до гениалното обяснение, че армагедонското сражение е отложено до времето, когато "Свидетелите на Иехова" завършат своята всемирна проповед и предупредят всички народи по земята за надвисналата опасност. Поправяйки Ръсел, Рутфорд учел, че дяволът бил толкова озлобен на Христовото възцарение, че предизвикал Първата световна война, която завършила едва когато станало "очистването на храма на Иехова" в 1918 г. (мненията какво точно означава това са различни). Тогава уж били "възсъздадени" мъртвите от помазания елит и те се присъединили към Господ на небесата. От тогава Христос продължава да съди народа, да отделя "овците" от "козите" и този процес ще завърши с битката между Христос и дявола на Армагедон (Откр. 16:16), страшна и последна битка на тотално унищожение. Заедно с дявола против Иехова ще се сражават и всички световни религиозни организации, християнски и други, които символизирали Вавилонската блудница (Откр. 17). Този последен бой всеки момент трябвало да започне, затова било необходимо бързо да се "просветят" колкото се може по-голямо число хора, защото всеки, който тръгне след дявола против "Свидетелите на Иехова" ще бъде изтребен. Своето учение за армагедонското сражение и за хилядолетното царство свидетелите основават на своеобразно тълкувание на книгата Откровение и в частност на нейната 20-а глава. Известно е, че книгата Откровение е дълбоко тайнствена. Тя е пълна със символични видения и иносказания, в които зад видимите образи, имена и числа са скрити дълбоки Божествени тайни. Затова е неправилно изваждането от нейния контекст на отделни места и тяхното буквално тълкуване. Под хилядолетното царство на светците Православната Църква учи да се разбира не политическа държава на бъдещето, а целият период на съществуване на Църквата, започвайки от Христовото възкресение и завършвайки с края на света. Хиляда години - това не е точно число, а дълъг период. Всички ние живеем и участваме в събитията на вече течащия "хилядолетен" период. Така Православната Църква разбира 20-а глава на книгата Откровение. Всички заблуждения на иеховистите, свързани с Второто пришествие и това, което ще бъде след него, произтичат пряко от тяхното неверие в безсмъртието на душата. Според Ръсел и неговите последователи човек няма самостоятелна душа, тъй като неговото тяло е и негова душа, а душата е тяло. Когато човек умира, той престава да съществува. Не съществува никаква безсмъртна душа. След смъртта човекът го няма. Ръсел твърди, че думите на Христос, казани на разбойника на кръста: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая", трябва да бъдат преведени по друг начин, а именно: "Днес ти говоря, ти ще бъдеш с мене в рая." Поразителна дързост от страна на човек, който не само не разбирал оригиналния гръцки език, на който било написано Евангелието, но дори не знаел и гръцката азбука! Според Ръсел в хилядолетното царство на възкръсналите или по-точно на възсъздадените хора ще бъде предоставен "втори шанс" на условията на Новия завет. По такъв начин настоящият живот не е единствен. Библията, разбира се, не обещава нищо такова. Напротив, в нея се говори, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - смърт" (Евр. 9:27). Свидетелите настояват, че при хилядолетното царство животът може да бъде изживян отново, а предишните грешки да бъдат поправени. Всичко ще зависи от това как човек ще се държи в новите, по-благоприятни условия. Според Ръсел след Съда хората ще бъдат разделени на три класи. Първа класа, състояща се от 144 хиляди избрани иеховисти, ще бъде взета на небето и там в безтелесно състояние те ще царуват с Христос - Михаил и ще управляват живота на хората, оставени на земята. Възниква въпрос: ако съгласно тяхното учение числото 144 хиляди вече е било попълнено в 1935 година, то къде ще попаднат останалите "свидетели", които се присъединили към Обществото след 1935 година? Защо проповядват и се трудят, след като все едно няма да влязат в числото на привилегированите? Втората класа "възкръснали" ще се състои от останалите спасени иеховисти. Те ще останат на земята в своето тяло и няма да могат да наследят небесното царство. На земята те ще се наслаждават на пълно спокойствие и благополучие, и няма да страдат от войни или болести. Няма да има смърт. Те ще могат да се женят, размножават и населват земята. Но какво ще стане със земята поради непрекъснатото нарастване на населението, след като никой няма да умира - това е предоставено на въображението на читателя. Останалите, трета класа, недостойни за живот на земята, ще бъдат унищожени заедно със сатаната и неговите духове. Свидетелите отричат и ада, и вечните мъки в задгробния свят. Според тяхното учение умрелите просто престават да съществуват. При прекратяването на живота на човека, умирало както тялото му, така и душата му. Местата в Библията, говорещи за ада и за геената огнена, те тълкуват алегорически, а християнското учение по този въпрос наричат езически мит. Въобще цялото учение на "свидетелите" за спасението е произволно и пълно с противоречия. Те твърдят, че Христос "не донесъл пълно изкупление за греховете, а само дал на човека възможност да заслужи спасението си сега или в бъдещото хилядолетно царство". В Библията няма нищо подобно. Писанието учи, че всички хора са призвани към спасение чрез вяра в Иисус Христос. Свещеното Писание не обособява никакви "касти" от спасени. При това спасението не се ограничава с някакъв отрязък от време (1000 години). То започва от момента на обръщането на човека към Христос и се простира във вечността. "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Иоан 5:24). Известна непоследователност се наблюдава и в други пунктове от вероучението на тази секта. "Пазителите на Кулата" са променили рязко негативното си отношение към ваксинирането и сега го разрешават за своите членове. Тяхното ръководство е разпространило разбирането за непогрешимостта си по въпросите на вероучението от първия президент на сектата до целия съвременен ръководен апарат. По някое време иеховистите официално твърдели, че трудовете на първия им лидер сега нямат практическо значение, но след това отново се върнали към тях, обявявайки ги за "пророчески". Трактовката на образа на ангела в 9-а глава на Откровението като сатана, по-късно била интерпретирана като образ на Иисус Христос. Първоначално иеховистите нямали нищо против преливането на кръв на болни, сега те са непримирими към това. Отначало "свидетелите" признавали почитанието към Иисус Христос, сега го отхвърлят. В по-ранния период възкресението на мъртвите се предвиждало за всички, сега само за някои. По-рано Израил се възприемал в буквалния смисъл като определена нация, а сега се осмисля от иеховистите като духовна общност независимо от нацията. Разбиранията за Армагедон, датата на Второто пришествие, датата на хилядолетното царство и особеностите на това царство били променяни от тях няколко пъти. Тези и други подобни промени във вероучението показват, че ръководството на сектата още по-видимо се е заплело в собствените си изопачавания на вярата и за редовия сектант става все по-трудно да разбере кое се представя за истина. Това било в списъка на важните причини, поради които около 1 милион иеховисти напуснали сектата за последните десет години. Независимо че "свидетелите" открито враждуват против установените държавни структури, наричайки ги дяволски механизми, когато им е изгодно, те самите се обръщат към защитата от държавата и законите.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Настойчивото натрапване на йеховистките проповедници по домовете за привличане на нови членове, както и масовото разпространение на тяхната литература на много езици способствали от малка група хора, изучаващи Библията, сектата да се разрасне в многомилионна организация с неограничени материални ресурси. Тя се ръководи от неголяма група лидери на Обществото, които деспотично и безапелационно определят нейното вероучение и политика. Беглият обзор на всички безсмислици в учението на "свидетелите", пълно с противоречия и глупост, води до недоумение как е възможно то все още да съществува и да се разпространява. В духовен план цялата им система е пълно фиаско. Може да се прочете цялата огромна колекция от съчинения на основателите на сектата - Ръсел, Рутфорд и техните приемници, и да не се намери в тях никакво споменаване на основните християнски добродетели - на смирението, покаянието, милосърдието. Няма нито дума за любовта към Бога или към ближния, не се споменава за развитието на твърдостта на духа, за потушаването на страстите, за носенето на кръста, за тесния път към царството Небесно. Всичко, върху което се набляга, е: "Чети, вярвай и продавай книгите на Ръсел - Рутфорд, говори за Бог като за Иехова и за всички църкви и учреждения като за антихристки. Постъпвай така, и ще се спасиш!" Учението на "свидетелите", че "Бог никога не наказва нито в този, нито в другия живот" открива пътя към разпуснатост и греховност. Как ще живее човек сега, това няма значение за вечния живот. На всички ще бъде даден втори шанс. А ако ти и там се окажеш недостоен за награда, то просто ще престанеш да съществуваш и ще преминеш безболезнено в небитието. "Свидетелите" манипулират произволно свещените текстове, съвършено игнорират историческите факти и най-елементарните правила на екзегетиката, на литературната логичност и последователност. Те отричат най-важните християнски истини - учението за Светата Троица, за Божеството на Иисус Христос, за безсмъртието на душата, а други - за възкресението, за Страшния съд и вечния живот - изопачават до неузнаваемост. "Свидетелите на Иехова" крайно сериозно се готвят за срещата на Армагедон, след което те очакват да настъпи хилядолетното земно царство. За мярка на тяхното усърдие свидетелства енергията, с която те, кръстосвайки квартал след квартал, разпространяват своето учение. Всяка година раздават безплатно 150 милиона екземпляра книги и брошури на 106 езика. Тази организация не допуска пасивност у своите членове, а се старае да завоюва света, употребявайки колосални средства и най-съвременни методи за пропаганда. Тяхната основна проповед за приближаващото се щастливо хилядолетно царство разпространява мнението, че накрая е необходимо всички страни да се обединят в една световна държава. Само така можело да се преодолеят изконните проблеми на човечеството - войните, престъпността, социалното неравенство, бедността, гладът и т.н. Действително от Писанието ние знаем, че преди Второто пришествие на Христос ще възникне такава всемирна държава - "Вавилон", който ще бъде възглавен от "звяра" - лютия враг на Христос и Църквата – антихристът. Той ще предложи на света своята универсална религия, съставена от различни учения, в това число и християнското. В новия пантеон от почитани пророци и божества ще бъде поставен и пиедестал за Христос като един от великите учители и пророци. Отричайки Неговата Божественост и изопачавайки учението Му, "Свидетелите на Иехова" подготвят света за "постхристиянската" ера, за идването на антихриста. Не е ли духовната война, която "Свидетелите на Иехова" водят срещу Църквата и християнството онзи духовен Армагедон, за който предсказва книгата Откровение? И така никой, който макар и малко уважава авторитета на Свещеното Писание и на християнското учение, не може да постъпи по друг начин, освен с отвращение да отхвърли богохулното учение на лъжесвидетелите на Иехова! Опасността от влиянието на йеховистите в България е изключително голяма, защотото макар и техните идеи да са крайно антихристиянски, те широко използват християнската терминология, тенденциозно подбрани цитати от Библията и се позовават на авторитета на Господ Иисус Христос. По този начин приобщават към своята общност доверчиви хора, които се отнасят с уважение към християнската вяра, но поради съществуващия у нас доскоро религиозен вакуум и липса на религиозно възпитание нямат необходимите познания и изградени критерии за оценка и разграничаване на своеобразните лъжеучения, като това на Свидетелите на Йехова. 4.4. МОРМОНИ Идеите на мормоните пряко противоречат на Христовото учение. Мормоните не приемат непорочното раждане на Иисус Христос от св. Дева Мария. В организационата структура и йерархията на сектата има голямо сходство с масонството. В живота на мормоните има своеобразна „военна” дисциплина, която се използва за тяхното извисяване чрез владеене на тялото и инстинктите, забрана на стимулантите, алкохола и тотюна. Мормоните поддържат организиран личен, семеен и обществен живот, за който се подготвят още в младежките си години, когато посвещават от една до две години на евангелизация си. Особено внимание отделят на хигиената на хранене и семейните ценостти, на богослуженията и сеансите за взаимноусъвършенстване, на почитта към мъртвите, които кръщават в мормонство. Кръщаването на прароднините с цел да бъдат спасени и включени в мормонство се извършват в специално създаден център, които е ултрамодерен и специализиран в областта на световната генеалогия. С това те искат да спасят не само живите, но и мъртвите мормони Мормонската религиозна общност има развита промишлена, застрахователна и банкова система, която осигурява големи капитали, които се използват и за разнообразна мисионерска дейност, скоято се привличат много млади хора по света, някои от които получават образование с мормонска протекция. Обикновено при споменаването на мормоните хората си представят мощно и красиво пеещ хор или младичък и спретнат мисионер на велосипед, или пък човек с безупречна репутация, преуспяващ и трудолюбив, непушач и трезвеник, верен съпруг и образцов баща. Без да отричаме тези техни външни привлекателни страни, трябва да кажем, че религията им представлява една от най-опасните ереси, борещи се с християнството. Мормонството възникнало в първата половина на ХIХ век в САЩ и скоро се раздробило на множество групи. В настоящия момент обаче то се е съсредоточило в две разклонения: "Църква на Иисус Христос и светците на последните дни" (с център в Солт Лейк Сити, щата Юта) и "Реорганизирана църква на светците на последните дни" (с център в Индепендънт, щата Мисури). Мормонството като една от водещите религиозни организации в САЩ има около 6 милиона привърженици и милиарди долари ежегоден оборот. Финансовото благосъстояние на сектата се обезпечава от изискването всеки от членовете й да жертва една десета част от своите доходи в нейна полза. Мормоните провеждат организирана настъпателна проповедническа дейност по целия свят, имайки в различните страни около 30 хиляди мисионери. И това не е чудно, защото при тях всеки юноша или девойка, достигнали до определена възраст, са задължени да посветят две години от живота си на мисионерска работа. Мормоните полагат големи грижи за съхраняване на телата си в здраво и цветущо състояние. Тяхната вяра предписва въздържание от тютюнопушене и спиртни напитки, от чай и кафе - и въобще от всичко, което не е полезно за здравето. Особено значение се отдава на брака и раждането на деца, защото те виждат целта на своето съществувание в създаването на нови "божества". Въпреки че мормоните се смятат за християни, често и с възторг говорят за Христос, ползват се широко от християнската терминология, тяхното учение е отишло толкова далече от апостолската вяра, че трябва да бъде считано за нова религия. Всъщност това е полуезическо учение, облечено в тогата на християнството. Мормоните признават Библията, но за главен източник на своята вяра смятат "Книга на Мормон", написана от Джоузеф Смит в 30-те години на 19-о столетие. Тя е пълна с фантасмагории и в нея лъсват антихристиянските страни на учението на този лъжепророк. Учението на мормоните има окултен произход и противоречи на най-главните догмати на християнството. При все това мормонските мисионери го представят за християнско и провеждат настъпателна проповед, ходейки от врата на врата по домовете, като примамват простодушните в мрежите на своя култ. В проповедта си те се концентрират върху социалния, "семейния" облик на мормонстсвото, предлагайки психологическа стабилност и житейско благополучие. Тяхната секта е построена върху строга иерархичност и се ръководи от "пророци" и "апостоли". В нея царят безмилостен авторитаризъм, потискане на личността и инакомислието, кръгове от многочислени посвещения и психологическа обработка. Редовите мормони не подозират за съществуването и до ден-днешен на "ангелите на смъртта", които изпълняват смъртни присъди над хората, неугодни на сектата. Новообърнатият се задължава да бъде в постоянен контакт с мисионерите, да ходи на техните събрания и "богослужения". Хулейки Православната Църква, нейното учение, храмове и богослужения, Светите отци и свещенството, мормоните се опитват да оправдаят собствената си бездуховност. Като се възползват от наивността на хората, израснали в условията на войнстващо безбожие, мормоните започват да изпращат своите мисионери в страните от Източна Европа и в Русия и неотдавна създадоха в Москва център за своята пропаганда. Те се канят да построят свой храм в Полша. Вече са превели на руски "Книга на Мормон" и друга своя литература. За да защити себе си и своето семейство от натиска на мормонството и другите секти, православният човек трябва добре да изучи своята Православна вяра, Свещеното Писание, както и да почувства онази велика духовна сила, която идва от църковните тайнства, Светото Причастие и от богослуженията на Православната Църква, за да бъде твърд във вярата си и да даде достоен отпор на мормонството, което по същество е езическо многобожие и сатанинско учение. ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО НА МОРМОНИТЕ В своите книги Джоузеф Смит и неговите приемници се ползват от християнски понятия и библейска терминология, но влагат в тях друг смисъл, създавайки по този начин ново, нехристиянско учение. За съжаление много неосведомени и доверчиви хора не се досещат, че термините "Син Божий", "спасение", "изкупление", "освещение", "Троица" и други при мормоните имат съвсем друго, нехристиянско съдържание и затова попадат в техните мрежи. Ето някои от най-явните изопачения на християнството: ЗА БОГА в първата точка на измисления от мормоните техен "символ на вярата" четем: "Ние вярваме във Вечния Бог Отец, в Неговия Син Иисус Христос и в Светия Дух" - като че звучи правилно. При по-внимателно изучаване на източниците на тяхното учение обаче се оказва, че думите "Бог Отец" те възприемат буквално, биологически. Така например техният "бог вседържател" уж имал жена, която му родила "деца". Името на "жената" никъде не се упоменава, защото това е тайна; децата са - Иисус Христос, Луцифер и ние с вас. "Отецът", както смятат мормоните, живее в центъра на света на светилото Колоб, има физическо тяло и е човекообразен. "Децата" отначало имали само невидими, духовни тела (видимите физически тела те получили по-късно). Всичко това у мормоните се нарича "нашият предземен живот". Оказва се, че заедно с Господ, Творец на небето и земята, съществуват и неопределено количество всякакви богове и богини. Наистина някои мормони ще настояват, че те признават само единия Бог, но това не се твърди от създателите на тяхното учение. Пресветата Троица в нашето християнско разбиране не съществува за мормоните. Думата "Бог" се възприема от тях като едно от върховните същества. Те вярват в детеродните двойки, усъвършенствани от хората, които имат начало във времето и творят физически тела, "въплъщавайки духа". Това мормонско множество богове е предвождано от "Елохим", упоменат в старозаветното Писание - според мормоните "бог на Земята", имащ тяло, подобно на нашето. Основателят на сектата Джоузеф Смит твърди: "Аз искам открито да ви заявя, че винаги и на всички събрания, където съм проповядвал за същността на Божеството, това е било проповед за множеството богове." Милтон Хънтър (Milton R. Hunter), член на Първия съвет на седемдесетте старци, учел: "Сам Бог, нашият общ Отец... бил някога човек както всички нас, а след това станал Бог... Той се усъвършенствал и развивал, докато достигнал до състоянието на божество... И всички ние трябва да се научим как да станем богове." В книгата "Доктрина на мормоните" техният водещ "богослов" B. McConcie пише: "Съществуват трима богове - Отец, Син и Свети Дух... Ние се покланяме на тези трима богове. Но освен тях съществуват безчислено количество други свещени личности, идващи от безрбойните светове, които са достигнали прослава и затова също са станали богове... Това учение за множеството богове е толкова всеобхватно и славно, че пленява всяко въображение... И всеки, който достигне до прослава, ще стане Бог." Трябва да се отбележи, че подобни идеи за божества, управляващи различни светове, са характерни за окултизма. Съвършено ясно е, че мормонското учение за развиващите се и усъвършенстващи се богове, получили тела, е напълно чуждо на християнството, богохулно и оскърбително за здравия смисъл. Християнството винаги различава строго вечната, безконечна, всесъвършена и недостъпна за разбиране Божия природа от създадената и ограничена природа на другите същества - ангели, хора, животни и т.н. Не трябва да се бърка Твореца с творението! Някои не без основание изказват предположението, че самото учение за раждащите се деца божества било измислено именно за оправдание на многоженството на "пророците" и "светците" от мормонската религия. ЗА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС. Мормоните твърдят, че вярват в истинния, библейски Иисус Христос. Една от техните брошури гласи: "Христос е нашият изкупител и Спасител. Без Него не би имало нито изкупление, нито спасение." Подобни твърдения объркват простодушните вярващи, които смятат, че мормоните проповядват християнското учение. В действителност тяхното учение за Христа е изпълнено с окултно влияние и задгробни същества. За християните Иисус Христос е Второто Лице на Пресветата Троица, истинният Бог, съвечен и единосъщен на Бог Отец, роден, несътворен, безмерно по-висш от всички творения. За мормоните Той не е уникален. Иисус е едва един от множеството богове (при това не особено значим), Който със своите лични заслуги достигнал до божествена праведност. Според един от идеолозите на мормонството: "Христос е спасено същество". Той уж бил роден брат на Луцифер (Сатаната). Последният се оказал непослушен син на "Елохим", същия, който родил и Иисус. Христос се явява едва първият сред безчисленото множество други духове. Той бил роден уж чрез физическото съвокупление на "Отца" (Адам - Елохим) с Мария. В други версии на мормонското учение се приема, че Христос е сътворен във времето и е твар. При това еретическо разбиране на библейските събития се достига до абсурдното твърдение, че Дева Мария освен че имала физическа близост с "Елохим", но и живяла със своя мъж Иосиф и не била девица. Някои от мормоните дори дръзват да наричат Христос свой "по-голям брат". Опитвайки се да оправдаят многоженството, мормоните учат, че Иисус бил женен в Кана Галилейска и имал множество други жени, сред тях били Марта и Мария (сестрите на Лазар), от които му се родили деца. Разбира се, в Свещеното Писание няма нищо подобно. Цялото това богохулно учение е измислено от "пророците" на мормонството. Ако се събере в едно всичко, което мормонските "богослови" говорят за Христос, то ще се види, че те Го унижават повече от арианите, осъдени от Първия Вселенски събор, който се състоял в гр. Никея в 325 година. Когато мисионерстват сред християни обаче, те поначало избягват тези специфични възгледи на своето учение и говорят за Христос с престорен възторг и благоговение. Възможно е дори много мормони да познават зле подробностите на своето учение и просто да повтарят общоприетите християнски истини, от които са отстъпили основателите на тяхната религия. В действителност мормонските "епископи" не преминават дори формално през богословско образование, а получават длъжността си благодарение на своите комерчески и организаторски способности.
|