аналитична и прогнозна информация за развитието на външната и вътрешна среда на фирмата в качеството и на входна информация;
методи за планиране и регулиране, използвани при обработката на информацията;
планово-контролна информация, съдържаща се в плановете и отчетите в качеството на изходна информация;
2. Субектите на планиране и регулиране. 3. Специфични връзки между елементите, т.е. специфични структури на процесите на планиране, контрол и регулиране, преди всичко структурите на самите планове и отчети и на ПКР. Базирайки се на компонентния състав на ИСПКР, може да се представи инструменталния аспект на нейното структуриране, диференциран в следните подсистеми:
планиране, контрол и регулиране, съдържаща:
- система от планове и отчети; - система от планово – контролни разчети (ПКР);
методи, техники и модели за планиране, контрол и регулиране .
Процесът на формиране на ИСПКР включва - определянето на вида и броя на подсистемите (разделите) на общия план и техните съдържателни и времеви взаимовръзки. При реализирането на този процес е необходимо да се отчитат специфичните изисквания и възможности на всяко предприятие. За целта плановете и отчетите като израз на резултатите от процесите на планиране и контрол трябва:
Системите от планове и от планово-контролни разчети се базират на структурата от планово-контролни показатели, които в своята цялост и вътрешни връзки представят финансово-икономическия модел на резултата на предприятието. В този смисъл моделът има изходна роля в системната организация на планово-регулативната дейност в производственото предприятие, а тя от своя страна постоянно го актуализира и доразвива. Планово-контролните разчети имат за цел установяването на фактическите стойности на показателите, тяхното сравняване с плановите, измерване и анализ на отклоненията. Целта им е насочена към локализиране на причините и факторите, които най-съществено са повлияли неблагоприятно на финансовия резултат и ликвидността. Резултатите от локализацията са базата, върху която се разработват коригиращите програми. Планово-контролните разчети съдържат две части (таблица 5.1.) – констативна (колони 2, 3, 4) и аналитична (колони 5, 6, 7).
Планово-контролните показатели са стойностни показатели от управленския и финансовия отчет. Структурата на последните трябва да гарантира получаване на информация, необходима за ориентираните към резултат и ликвидност планиране, изпълнение, анализ, отчет, контрол и регулиране във всички подсистеми на предприятието. Печалбата, като положителен финансов резултат се явява цел на мениджмънта и целеви критерий на контролинга. Финансовият резултат на предприятието се представя от няколко показателя – резултат от дейността (операционна печалба), балансов и остатъчен резултат, всеки от които има своята информационна значимост. Резултатът от дейността (производствен резултат) се формира преди да бъдат отчетени финансовите и извънредните приходи и разходи на предприятието. Изразява производствената резултативност и ефективност и е следствие от функционирането на всички активи на предприятието, без да се има в предвид дали са придобити за сметка на собствен или привлечен капитал, както и цената на този капитал. Има основополагащо значение за отчетността на контролинга. Положителният резултат от дейността се означава като операционна печалба и същият се явява най-важния целеви критерий на контролинга.
