Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г

Но толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия. Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето.

Казах, че в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, при един вид свръхсетивен, свръхземен събор се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато е била извършена службата на Артур и обясних как всичко това става под егидата, под покровителството на Михаил.

След това обърнах вниманието как Харун ал Рашид отново се преражда като пренася в Европа източен духовен живот, поел в себе си аристотелското учение, което е станало нехристиянско. Харун ал Рашид отново се преражда в като лорд Бейкън, Бако от Варулам, който упражнява голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистически смисъл. Насочих вниманието ви как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се преражда отново като Амос Комениус, за който с право се говори в добър смисъл, но който в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомага материализма, всъщност остро подчертава непосредствената сетивна нагледност.

Виждаме как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, а внася чужд на християнството елемент в европейското духовно развитие. Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, Александър и всички, които принадлежат към тях.

Освен това сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които са били във връзка с тези свръхсетивни течения през време на живота им като индивидуалности между смъртта и ново раждане, които след това се прераждат като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко, което е станало от платоновия възглед.

А именно ние виждаме как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически, с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължават едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм счита за еретическо, което обаче е по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, продължили християнския аристотелизъм, остават отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение няма как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност могат да се развиват онези, които са настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство намираме тук-там личности, които продължават традицията на мистериите в школи и осветляват християнството с древните традиции на мистериите. И един център, в който след това се влива всичко, което е продължено като такива традиция, е този, който често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действат духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други.

Какъв духовен живот се развива всъщност там, който накрая се влива в тази знаменателна, само външно позната на човечеството школа от Шартр? Това е духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува дълбоко духовно проникнат възглед за природата, още напълно различен от абстрактния възглед за природата, който по-късно обхваща всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони, изразими в мисли.

Онова, което духовното течение, за което говоря, приема от природата в душата, е нещо напълно духовно-съобразно, то е такова, че неговите представители навсякъде в природата виждат не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а живо действие и тъкане. Все още те малко са обръщали внимание на онова, което по-късно буди възхищението на хората – нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщат внимание на онова, което в стария смисъл наричат елементи: земя, вода, въздух, огън. Но в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но съществува именно в онези четири елемента – светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.

И тогава се вижда как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. Онези, които са вниквали по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, са виждали в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност са виждали една велика, жива същност – богинята Природа. И от виждането са добивали непосредственото чувство, че богинята Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва само една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.

Така тези учени от тогавашното време са чувствали богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза долу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това е прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществува като възглед за Прозерпина.

Трябва само да помислите, какво означава това. Днес имаме един изтъкан от мисли възглед за природата, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още е съществувал един възглед за природата, според който на природата се е гледало като действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра. И в представите, които са се предавали като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, е имало много пословици и изрази, които изглеждат точно като продължения на онова, което се е казвало в мистериите за Прозерпина.

Когато са искали да доведат човека до разбирането на душевния ну живот, изхождайки от неговия телесен живот, са му обяснявали следното: По отношение на тяло ти си съставен от четирите елемента, в които творят елементарните същества, но носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив, владее в тебе организацията на елементите; твоята душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, Юпитер, Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека е бил насочван нагоре, когато е трябвало да се изучава психология, насочван е бил към тайните на планетния свят. Тогава се разширява от телесното в душевното това, което е човешка същност, но от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество е било разширявано до онова, което планетите произвеждат в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът е бил насочван нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората са искали да разберат човешкия душевен живот.

И когато се е касаело да бъде разбран духовният живот – защото учителите в тези изолирани школи не са се оставяли да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, – когато се е касаело да се разбере духовният живот, погледът е бил насочван към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака. И онова, което човекът носи като дух в себе си, се е разбирало от констелациите, от светенето и духовните същества, за които се е знаело, че се намират в неподвижните звезди.

Така човекът е бил разбиран, като се е изхождало от света, от Космоса. За хората от онова време в действителност е имало два свята: макрокосмосът – великият свят, и микрокосмосът – малкият свят, светът на човека, самият човек. Това е учението за природата в онова време. То с ентусиазъм е предлагано на човечеството в изолирани школи, но също и от отделни личности, разпръснати тук-там. И като един вид кулминация, то е преподавано по чудесен начин от такива личности като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други в школата на Шартр.

Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Ако днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители, те изглеждат като каталози от думи, но в онези времена не е било обичайно да се пише по друг начин, освен, бих казал, по такъв каталогизиращ начин за онова, което хората са искали да имат като жива духовност. Но онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, констатира как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Но дълбоката духовност на школата не е действала само чрез това, че се е преподавала и че са съществували множество ученици, които от своя страна разпространяват каквото са научили, а е действала пряко по духовен начин. Тя е действала така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчва онова, което като жива духовност живее в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. И в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало такова учение за природата, каквото описах.

Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръща от своето посланичество в Испания и получава лек слънчев удар, едновременно с изживяването на шок в близост до своя град-отечество Флоренция, става достъпен за това, което се излъчва от школата в Шартр. Той изживява онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се е учило столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видял това в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се е учило в школите. И след като вижда богинята Природа, следовницата на Прозерпина в нейната работа, вижда как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.

Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което е получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава е нямало никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното и ние виждаме как всички учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Виждаме ги да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.

Но настъпва особена фаза на развитието. През цялото време, през което платониците действат именно по описания начин, аристотелиците не са могли да действат на Земята. Не са били налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвят течението на Михаил. От духовния свят те се намират в постоянна връзка с учителите, действащи в същата насока, които след това се оттеглят в Шартр. Но по-късно, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то и в 12-то столетие – ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че те не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, – стават един вид свръхсетивни преговори между душите, действащи в школата на Шартр и онези, които минавайки през вратата на смъртта са се издигнали в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които са останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се провеждат разговори и преговори, и се стига до съглашение как да се действа по-нататък.

Това довежда дотам, че, понеже сега са настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък са развили тяхната велика дейност и сега се намират в духовния свят, пренасят мисията си върху аристотелиците. Тези аристотелици слизат сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то е можело да бъде продължено.

Сега отново намираме онези, които действат в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците, виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин. Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение – веднъж изнесох тук цикъл от лекции върху схоластиката и нейната истинска форма и произход, – развива се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в клоняща вече към материализма епоха иска да запази онова, което може да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.

Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил. Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността. Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност. Това е изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак е духовност.

Положението вече е такова, скъпи приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно в това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Виждаме аристотелските души как първо действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.

И от своя страна, когато сред доминиканците учат аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като са се били споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега са вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо е бил друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението е такова, че когато насочим духовния си поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на проучванията си и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше силно съзнание – също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, – съществува силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която е свързан. Тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябва да бъде усвоено там, при този, който е слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно. Хората знаят, че с действията си, с тяхната работа са свързани с духовния свят.

Всичко това е заличено от по-късната история. Но ние трябва да искаме да прочетем истината за историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот. И трябва да имаме безпристрастен поглед за живота.

Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.

На такова четене в събитията, скъпи приятели, на такова четене се натъкнах действително в течение на живота ми по твърде странен начин. И едва сега виждам по ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по твърде тайнствен начин именно за важните неща, които изживяваме. И бих искал да кажа: В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време говоря именно за такива неща като школата на Шартр и върху всичко, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден.

Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които всъщност не принадлежат, но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така трябваше винаги да намирам за странно, че – от моята младост до определено време – се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших основното училище, едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, родителите ми ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.

Но реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията – тези свещеници на цистерциенския орден в цивилни костюми, са извънредно надарени хора. И понеже през онова време в края на училищната година се занимавах много повече да чета програмните статии на учителите, отколкото училищните книги през училищната година, с голямо усърдие прочитах онова, което тези цистерциенски учители пишеха като тяхна собствена мъдрост в училищната програма на тази гимназия от Винер-Нойщадт. Накратко казано, цистерциенският орден ми беше близък. И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден – това са естествено предположения, които човек може да направи само за изясняване на нещата – самопонятно бих станал цистерциенцер.

Но животът ми продължи във Виена – разказах всичко това в моята автобиография. След известно време се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена. С някои от тях се запознах много интимно. Всички те бяха членове на цистерциенския орден. Следователно отново се събрах с цистерциенците. И благодарение на онова, което понастоящем тече през цистерциенския орден, можах да проследя някои неща от миналото.

За да ви покажа как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие. Държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците. Аз държах една лекция. Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших лекцията си, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше споменът му за минал земен живот, когато е бил заедно с мен.

Такива неща са възпитаващи за живота. Това беше през 1889 година. Естествено в списанието «Гьотеанум» можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със забележки, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.

И сега, виждате ли, тук имате нещо от кармическите причини, които доведоха дотам, да мога въобще да говоря в тази форма за тези духовни течения. Подготовката за тази цел може да се получи само в живота, а не чрез изучаване.

Следователно показах как действаха съвместно платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят – както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изрази – в свръхсетивните светове се основава един вид школа на Михаил, обширна школа на Михаил, в която са обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да са въплътени на Земята, но са свързани със земни души. Учител в тази свръхсетивна школа е самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху великите учения на древните мистерии, правещ чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно мощна перспектива за онова, което трябва да стане. И виждате ли, ние намираме в някаква форма определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.