Лекции и семинарни занятия по линейна алгебра


ноември – семинарни занятия Детерминанта на Вандермонд



страница11/24
Дата25.07.2016
Размер2.43 Mb.
#6192
ТипЛекции
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24

9 ноемврисеминарни занятия




Детерминанта на Вандермонд



1 1 … 1

x1 x2 … xn

W (x1, x2, …, xn) = x12 x22 … xn2

… … … …

x1n-1 x2n-1 … xnn-1


За i = n-1, n-2, …, 1 извършваме следната операция: умножаваме

ред i с –x1 и го прибавяме към ред i+1; получаваме:




1 1 1 … 1

0 x2-x1 x3-x1 … xn-x1

W (x1, x2, …, xn) = 0 x2(x2-x1) x3(x3-x1) … xn(xn-x1)

… … … … …

0 x2n-2(x2-x1) x3n-2(x3-x1) … xnn-2(xn-x1)


След развиване по първи стълб и изнасяне на общ множител от всеки стълб получаваме:

W (x1, x2, …, xn) = (x2-x1).(x3-x1)…(xn-x1). W (x2, x3, …, xn) =

= (x2-x1).(x3-x1)…(xn-x1). (x3-x2).(x4-x2)…(xn-x2). W (x3, …, xn) = ...
Окончателно получаваме:
W
n  i > j  1
(x1, x2, …, xn) = П (xi – xj)
Детерминантата на Вандермонд е равна на нула тогава и само тогава, когато съществуват i, j  { 1, 2, …, n }, такива че xi = xj;
Пример:
Да се пресметне:


1 1 … 1


x12 x22 … xn2

 = x13 x23 … xn3

… … … …

x1n x2n … xnn


Нека 1 е детерминанта от ред n+1 и


1 1 … 1 1

x1 x2 … xn z

1 = x12 x22 … xn2 z2

… … … … …

x1n x2n … xnn zn


По определение:

1 = W (x1, x2, …, xn, z) = (z – x1)(z – x2)…(z – xn). W(x1, x2, …, xn) (1)


Нека развием 1 по стълб n+1; получаваме:

1 = 1 . A1, n+1 + z . A2, n+1 + … + zn . An+1, n+1


Разглеждаме 1 като полином от степен n на z;

Забелязваме, че A2, n+1/(-1)n+3 е точно детерминантата , но A2, n+1 e коефициентът пред z в полинома 1; от формулите на Виет и от (1) получаваме, че коефициентът пред z e равен на

(-1)n-1.x1.x2…xn.(1/x1 + 1/x2 + … + 1/xn). W(x1, x2, …, xn); окончателно получаваме:


n  i > j  1


= x1 . x2…xn . (1/x1 + 1/x2 + … + 1/xn). П (xi – xj);

10 ноември – семинарни занятия

Означения:



Mn(R) – множеството от всички квадратни матрици от ред n с елементи реални числа;

trA = a11 + a22 + … + ann – следа на A ( A - квадратна матрица от ред n, A = (aij) ); trA – сумата на елементите по главния диагонал;

Еij – матрична единица – това е матрица, която е изцяло съставена от нули, с изключение на елемента от ред i и стълб j, който е 1;


Нека A  Mn(R) и A.B = B.A за всяко B  Mn(R). Да се докаже, че

A е скаларна (А = c.E );

Доказателство: От A.Eii = Eii.A получаваме, че A е диагонална;

От А.Еij = Eij.A получаваме, че всички елементи по главния диагонал са равни, т.е. А е скаларна матрица;


Да се докаже, че елементарните преобразувания на една матрица

по редове могат да се реализират чрез умножаване отляво на подходяща неособена матрица; елементарните преобразувания на една матрица по стълбове могат да се реализират чрез умножаване отдясно на подходяща неособена матрица;

Доказателство:



  1. Умножаване на ред с число различно от 0 – матрицата, която можем да използваме е:


1 0 …… 0

0 1 …… 0

X = ……………

……  ……

……………


0 0 …… 1

X е получена от единичната матрица, като елементът в ред i и стълб i е заменен с ; ако А  Mn(R), тогава X.A е матрицата, получена от А след умножаване на ред i с числото ; detX =   0  X е неособена;




  1. Размяна на местата на два реда – матрицата, която можем да използваме е:

1 0 …… 0

0 1 …… 0

……………

X = ……0 1 …

……………

…1 0 ……


……………

0 0 …… 1


X е получена от единичната матрица, като са разменени местата на редовете редовете i и j; ако А  Mn(R), тогава X.A е матрицата, получена от А след размяна на редовете i и j; detX = -1  0  X е неособена;

  1. Прибавяне към един ред друг ред, който е умножен с число – матрицата, която можем да ползваме е:


1 0 …… 0

0 1 …… 0

X = ……… …

……………

……………


0 0 …… 1
X е получена от единичната матрица, като елементът в ред i и стълб j (i  j) е заменен с ; ако А  Mn(R), тогава X.A е матрицата, получена от А след прибавяне на ред j, умножен с числото , към ред i;

detX = 1  0  X е неособена;


Да се докаже, че всяка неособена матрица чрез елементарни преобразувания по редове може да се сведе до единичната матрица; ако към единичната матрица приложим тези елементарни преобразувания в същия ред ще получим обратната матрица на изходната (важи и за стълбове);
Тъй като A е неособена  в първия стълб на А има ненулев елемент x в ред i; разменяме ред i и ред 1; делим ред 1 на x; чрез прибавяне на ред 1, умножен с подходящо число, към всички останали редове в първия стълб на А можем да получим само нули с изключение на първия елемент, който е 1; чрез тези елементарни преобразувания сме променили детерминантата на А само по знак  новополучената матрица отново е неособена  можем да приложим горните операции и за стълб 2 и т.н. след прилагането им за всички стълбове ще получим единичната матрица;

Като използваме предната задача, получаваме:

E = (Bs . (Bs-1 . ( …( B1 . A) …) ) ), където матриците Bi са матриците с които са реализирани всичките елементарни преобразувания по редове, описани по-горе; използваме асоциативността на умножението на матрици; получаваме:

Е = (Bs.Bs-1…B1) . A  A-1 = Bs.Bs-1…B1 = Bs.Bs-1…B1.E =

(Bs . (Bs-1 . ( …( B1 . E) …) ) ); т.е. А-1 е матрицата получена от E след прилагане на елементарните преобразувания по редове, описани по-горе;
( А | E )  ( E | A-1) чрез елементарни преобразувания по редове;

( A | B )  ( E | A-1.B) чрез елементарни преобразувания по редове; получаваме ляво частно, защото те се реализират с умножение отляво;

( A / B )  ( E / B.A-1) чрез елементарни преобразувания по стълбове; получаваме дясно частно, защото те се реализират с умножение отдясно;




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница