Лекции и семинарни занятия по линейна алгебра



страница10/24
Дата25.07.2016
Размер2.43 Mb.
#6192
ТипЛекции
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24

6. Линейни пространства.

Нека F е поле, V – множество ( V   );


Във V са въведени операциите умножение с числоF и събиране, ако: на всяко a  V и на всяко   F по някакъв начин е съпоставен елемент .a  V и на всеки два елемента a, b  V по някакъв начин е съпоставен елемент a + b  V; V е линейно пространство над полето F, ако:

(a, b, c  V; , ,   F)



  1. a + b = b + a;

  2. (a + b) + c = a + (b+c);

  3. съществува   V: a +  = a за всяко а  V;

  4. за всяко а  V съществува -а, такъв че a + (-a) = ;

 - омикрон – нулев елемент;

  1. 1.a = a за всяко a  V;

  2. ( + ).a = .a + .a;

  3.  (a + b)= .a + .b;

  4. .(.a) = (.).a;

Елементите на V се наричат вектори, числата от полето F се наричат скалари; V понякога се нарича векторно пространство;  - нулев вектор; -а – противоположен вектор на вектора а;
Основни примери за линейни пространства: (F – поле);
Fmxn е линейно пространство относно операциите събиране на матрици и умножение на матрица с число над полето F;

F [x] – множеството на всички полиноми f (x) с коефициенти от

полето F;

Нека n  N; тогава Fn+1[x] e множеството на всички полиноми f (x) с коефициенти от F и степени ненадминаващи n; това се прави, тъй като събирането на полиноми може да унищожи степени (включително и старшата);
F [x], Fn+1[x] са линейни пространства над полето F относно операциите събиране на полиноми и умножение на полином с число;
Нека n  N; означаваме с Fn множеството на всички наредени

n-торки числа от полето F ( (а1, а2,…, an); aiF за 1  i  n );

за a = (а1, а2,…, an)  Fn, за b = (b1, b2,…, bn)  Fn и за   F дефинираме:

.a = (.а1, .а2,…, .an)  Fn;

a + b = (а1+b1, а2+b2,…, an+bn)  Fn;

F
n броя
n е линейно пространство над полето F относно дефинираните операции; нулев вектор е  = (0, 0, …, 0), -a = (-a1, -a2, …, -an);

Следствия от аксиомите:

от аксиома 2  ако a1, a2, …, akV, a1+a2+…+ak е еднозначно определен вектор  V;



  1. нулевият вектор е единствен; доказателство: нека   V и

a +  = a за всяко а  V   + ’ = , но  +  = ;

oт аксиома 1   +  =  +    = ;



  1. за всяко a  V, -a е единствен;

  2. за всяко a  V e в сила: 0.a = ; доказателство:

a + 0.a = 1.a + 0.a = (1+0).a = 1.a = a; приложили сме аксиоми 5, 6;

a + 0.a + (-a) = a + (-a)  0.a + (a + (-a)) = a + (-a); приложили сме аксиоми 1, 2; 0.a +  =   0.a =  (oт аксиома 3);



  1. . =  за всяко   F; доказателство: прилагаме аксиома 8 при =0: .(0.) = (.0)., т.е. . = ;

  2. (-1).a = -a за всяко a  V;

  3. Дефинираме разлика на вектора a – b като a + (-b), т.е. разликата на два вектора е първият вектор, събран с противоположния на втория вектор; от аксиоми 7 и 8 и от следствие e) получаваме: .(a – b) = .(a + (-b)) = .a + .(-b)

= .a + .((-1).b) = .a + (.(-1)).b = .a + (-1).(.b) = .a + (-.b) = .a – .b;

  1. за всяко a  V и всяко   F е в сила: .a =    = 0 или a = ; доказателство: ако  = 0, то от следствие c) равенството е изпълнено; ако   0  1/.(.а) = 1/., от аксиома 8 и следствие d)  1.a =   a = 

Нека V е линейно пространство над полето F; нека UV ( U   )



U е подпространство на V, ако за всеки a, b  U и за всяко   F

.a  U и a + b  U, т.е. U е затворено относно двете операции, дефинирани във V;


Означение: U V;
U e подпространство на V, ако за всеки a, b  U и ,   V:

.a + .b  U ( това е еквивалентна дефиниция);


Нека U V. Ако а  U  (-1).a  U  -a  U

a + (-a)  U    U и аксиомите 1..8 са изпълнени в U



U също е линейно пространство над полето F;
Примери: V V; {  } V, където {  } е нулевото подпространство – тези две подпространства се наричат тривиални подпространства на V;
Пример за нетривиално подпространство: Fn+1[x] < F[x];
Ако V1 V и V2 VV1 V2 V; доказателство:

Нека a, b  V1 V2, ,   F  a, b  V1 и .a + .b  V1

 a, b  V2 и .a + .b  V2

 .a + .b  V1 V2 V1 V2 V;


П
i  I
о-общо: Ако Vi са подпространства на V, където i  I e фамилия от индекси, то Vi V;
B общия случай V1 V2 не е подпространство на V;

V1 V2 VV1 V2 или V2 V1;



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница