Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

Тъй ка­то те­зи Същества ня­ма­ха фи­зи­чес­ки тяло, те не мо­же­ха ес­тес­т­ве­но да го­во­рят с хо­ра­та по начина, как­то сме свик­на­ли днес, един чо­век да го­во­ри на друг човек. Обаче в оп­ре­де­ле­ни със­то­яния на съз­на­ни­ето хо­ра­та от прад­рев­ни­те вре­ме на чув­с­т­ву­ва­ха - и в край­на смет­ка то­ва сме би­ли ние всич­ки на на­ши­те ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния - ние сле- дователно, мо­га да кажа, чув­с­т­ву­вах­ме в прад­рев­ни вре­ме­на на зем­но­то раз­ви­тие в осо­бе­ни със­то­яния на съзнанието, как в нас из­ник­ва­ха вът­реш­но усещания, мисли, за ко­ито знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слу- шаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етер­ни Свръхчовеци вдъхновяваха, бих­ме мог­ли да кажем, на хо­ра­та мно­го по-висшето, мно­го по­-мощ­но­то знание, ко­ето те­зи Същества при- тежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизиче- ско естество. Тези Същества не са ве­че днес тук на Земята. Те ве­че от­дав­на не са сред зем­ния живот. Те са се от­тег­ли­ли от об­щу­ва­не­то с хо­ра­та и чо­ве­чес­т­во­то има нез­на­чи­тел­ни ос­та­тъ­ци от това, ко­ето ня­ко­га са на­учи­ли вър­ху тай­ни­те на Вселената от те­зи прад­рев­ни Същества, нез­на­чи­тел­ни ос­та­тъ­ци е за­па­зи­ло чо­ве­чес­т­во­то в раз­лич­ни­те документи. И всъщ­ност мо­жем да кажем, че то ед­ва ли ве­че раз­би­ра не­що от те­зи нез­на­чи­тел­ни остатъци.

Къде са се от­тег­ли­ли те­зи прад­рев­ни Същества? Видите ли, съ­що как­то фи­зи­чес­ка­та Луна се е от­де­ли­ла от Земята, та­ка за­ед­но с то­ва не­бес­но тя­ло на Луната са се от­тег­ли­ли и те­зи Същества в об­шир­на­та Вселена. Аз ве­че го­во­рих за не­що по­доб­но Днес ис­ка­ме да се за­поз­на­ем с не­що по­ве­че вър­ху те­зи Същества, та­ка че - ко­гато на­со­чим пог­лед вър­ху това не­бес­но тя­ло на Луната - мо­жем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества ня­мат при­вид­но ни­как­ва връз­ка с външ­ния човек, кой­то жи­вее в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И имен­но вър­ху та­зи връз­ка ис­ка­ме да обър­нем се­га вниманието. Че те­зи Същества са свър­за­ни по ня­ка­къв на­чин с чо­веш­ко­то минало, то­ва мо­жем да ви­дим от фак-

та, че в ми­на­ло­то те са би­ли дру­га­ри на чо­ве­чес­т­во­то на Земята. И те са ос­та­на­ли свър­за­ни с ми­на­ло­то на човека.

Когато раз­г­леж­да­ме човека, как той за­вър­ш­ва своя жи­вот във фи­зи­чес­ко­то тя­ло тук на Земята, ние от­к­ри­ваме, че в то­зи жи­вот се втъ­ка­ва оно- ва, ко­ето на­ри­ча­ме съдба. Тази съдба, ко­ято сме свик­на­ли да на­ри­ча­ме с из­точ­но­то име Карма, се очер­та­ва ка­то не­що пъл­но с тайн­с­т­ве­ност в чо­веш­кия живот. Обаче хо­ра­та не ви­на­ги раз­г­леж­дат то­ва пъл­но с тайн­с­т­ве­ност не­що в не­го­ви­те пъл­ни със зна­че­ние връзки. Помислете са­мо: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виж­да­ли по-рано. От момента, ко­га­то са се срещнали, в тех­ния жи­вот вли­за нещо, ко­ето е свър­за­но с тях­на­та общност. Те се опоз­на­ват един друг и знаят, че се­га ще имат мно­го ра­бо­та един с друг. Когато оба­че та­ки­ва хо­ра пог­лед­нат в ми­на­ло­то на своя живот, кой­то са пре­ка­ра­ли от детс­т­во­то на­сам на Земята, оказ­ва се, ако раз­г­леж­дат не­ща­та дос­та­тъч­но без пристрастно, че всичко, ко­ето са вър­ши­ли до момента, ко­га­то са се срещнали, всич­ко е би­ло пъл­но със сми­съл и вся­ка стъпка, ко­ято са нап­ра­ви­ли от детс­т­во­то още, е би­ла та­ка насочена, за да стиг­нат имен­но на оно­ва място, къ­де­то и два­ма­та да се срещат. От то­зи момент, ко­га­то са се срещнали, те по- г­леж­дат на­зад и виждат, че из­ми­на­ли­ят до то­га­ва зе­мен жи­вот е про­те­къл така, що­то мо­гат да си кажат: тази е моята изходна точка в далеч- ното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Вси- чко, ко­ето съм из­вър­шил по един пъ­лен със сми­съл начин, всич­ко то­ва е ста­на­ло на­пъл­но несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъ- пи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има го­ля­ма раз­ли­ка в тъ­ка­не­то на съд­ба­та по от­но­ше­ние на онова, ко­ето сме ус­т­ро­или не­съз­на­тел­но ка­то наш зе­мен път, за да срещ­нем другия, и оно­ва ко­ето вър­шим след това, ко­га­то сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, раз­би­ра­ме онова, ко­ето той го­во­ри и на­соч­ва­ме на­ши­те дейс­т­вия спо­ред това, как­то той се проявява, как­то той зас­та­ва сре­щу нас във външ­ния живот. Ние во­дим с не­го един общ живот, кой­то е дос­тъ­пен за на­ши­те сетива, за на­шия ум. Обаче ние ще видим, как в то­зи общ живот, дос­тъ­пен за на­ши­те се­ти­ва и за на­шия ум, от­но­во се на­мес­ва не­съз­на­тел­но онова, ко­ето ни е ръ­ково- ди­ло в пъ­тя до момента, ко­га­то сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?

Това мо­же да бъ­де съ­що ня­кое събитие, към ко­ето ние се движим. Тук тряб­ва да се взе­ме под вни­ма­ние всичко, ко­ето е свър­за­но със съдбата. Ние ще открием, че тук има го­ля­ма раз­ли­ка в зем­ния жи­вот меж­ду еди­ния вид из­жи­вя­ва­ния и другия. Ние мо­жем да се срещ­нем с един чо­век в

Другият на­чин е този, ко­га­то при за­поз­на­ва­не­то с един чо­век в са­ми­те нас ста­ва по­-с­ла­бо раздвижване, по­-мал­ко възбуждане, ко­га­то гле­да­ме то­зи чо­век по­ве­че от вън, ко­га­то съ­дим за не­го спо­ред впечатлението, ко­ето той пра­ви вър­ху на­шия ум, спо­ред ес­те­ти­чес­ко­то впечатление, ко­ето той ни прави. Помислете само, как­ва го­ля­ма раз­ли­ка има меж­ду два­та вида, по ко­ито се за­поз­на­ва­ме с дру­ги хора.

Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали. Начинът, по кой­то го­во­рим в та­къв случай, се раз­ли­ча­ва из­вън­ред­но мно­го по от­но­ше­ние за­поз­на­ва­не­то с хо­ра в живота. Единият път го­во­рим така, що­то все­ки забелязва, че сме свър­за­ни вът­реш­но с на­ши­те думи, че да­ва­ме не­що от са­ми­те нас, ко­га­то го­во­рим за дру­гия чо­век - и го­во­рим неща, ко­ито съв­сем не са раз­би­ра­еми за дру­ги­те хора. Ние го­во­рим за дру­гия чо­век в красиви думи, оба­че той е гро­зен и око­ло нас има хора, ко­ито съв­сем не мо­гат да разберат, как мо­жем да го­во­рим така, за­що­то вър­ху тях пра­ви впе­чат­ле­ние гро­зо­та­та на човека. Те не могат да разберат, как мо­жем да го­во­рим в хим­ни за човека, ко­го­то те виждат, че е грозен. Обаче нас ни­как не ни ин­те­ре­су­ва това, ко­ето дру­ги­те на­ми­рат у не­го ка­то гроз­но от ес­те­ти­чес­ка глед­на точка, ние не го­во­рим за това, ко­ето пре­да­ва впе­чат­ле­ни­ето по­лу­че­но от не­го­ва­та външ- ност. Ние го­во­рим за това, ко­ето той е възбудил, ко­ето той е раз­д­ви­жил вът­ре в нас, и това, ко­ето го­во­рим за то­зи човек, не е нуж­но да бъ­де в съг­ла­сие с впечатлението, ко­ето дру­ги­те хо­ра имат.
Обаче при дру­ги хо­ра по­ло­же­ни­ето е различно. Ние доб­ре виждаме, че те са кра­си­ви или грозни. Ние го­во­рим за тях така, че се вижда: меродав- ни са впечатлението на сетивата, естетическото впечатление, впеча- тлението върху ума. Ние го­во­рим така, че мо­же би казваме: това е един отличен човек! Вие знаете, че в жи­во­та има познанства, при ко­ито съв­сем не ни хрум­ва да го­во­рим по то­зи вън­шен на­чин за един човек. Ние го­во­рим съ­що така, че дру­ги­те вед­на­га мо­гат да раз­бе­рат нещата, ако и те съ­що поз­на­ват съ­от­вет­ния чо­век или ко­га­то се за­поз­на­ят с него.

Тези два на­чи­на да опис­ва­ме сре­ща­та си с хора, въ­об­ще да гле­да­ме на сре­ща­та си с хора, те­зи два на­чи­на прос­то съществуват. Само че пър­ви­ят на­чин е онзи, кой­то со­чи в ми­на­ло­то към това, че при сре­ща­та със съ­от­вет­ния чо­век се раз­д­виж­ва и въз­буж­да в нас зад­руж­ния жи­вот от ми­на­лия зе­мен живот. Че не­що со­чи в ми­на­ло­то към пре­диш­ни въплъщения, в ко­ито сме жи­ве­ли за­ед­но с то­зи човек, то­ва е, ко­ето се про­явя­ва по то­зи на­чин в на­ши­те чув­с­т­ва при пър­вия вид сре­щи и при пър­вия вид съж­де­ние по от­но­ше­ние на то­зи човек. При вто­рия вид е така, че ние съ­дим външно, съ­дим по та­къв начин, как­то мо­гат да раз­бе­рат то­ва съ­що и дру- гите, за­що­то не сме би­ли за­ед­но с то­зи чо­век в ми­на­ли зем­ни съществу- вания, мо­же би го сре­щаме за пър­ви път в то­зи наш живот.

Когато оба­че след то­ва про­ве­рим с ду­хов­но­то разбиране, как­во стои на ос­но­ва­та на та­зи съд­бов­на среща, ко­ето се про­явя­ва по тол­ко­ва ха­рак­те­рен на­чин в пър­вия случай, ние откриваме, че пре­ди да сле­зе в зем­ното съ­щес­т­ву­ва­не - ко­га­то след ка­то е ми­нал през дру­ги не­бес­ни сфери, пре­ди то­ва сли­за­не ми­на­ва през сфе­ра­та на Луната - в ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка е втъкано, по­са­де­но това, ко­ето е не­го­ва об­ща Карма с дру­ги­те хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези дру- гари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, ка- кто ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съще- ствуване. Това са Съществата, през сфе­ра­та на ко­ито ние минаваме, пре­ди да сле­зем в зем­но­то съществуване. Това са Съществата, ко­ито от оно­ва вре­ме насам, от­как­то са на­пус­на­ли Земята и съв­мес­т­ния жи­вот с хо- рата, се за­ни­ма­ват със за­пис­ва­не­то на съдбата, ко­ето хо­ра та пре­жи­вя­ват за­ед­но ед­ни с други. И та­ка е, че ние мо­жем да на­со­чим пог­лед на­зад вър­ху онова, ко­ето се на­ми­ра в са­ми­те нас, ко­ето се раздвижва, ко­га­то се сре­ща­ме с един чо­век по пър­вия начин. И това, ко­ето се на­ми­ра в са­ми­те нас, ние го на­ми­ра­ме съ­щев­ре­мен­но за­пи­са­но в оне­зи го­ле­ми кни­ги на съдбата, ко­ито те­зи лун­ни Същества во­дят с тях­но­то поз­на­ва­не на чо­ве- ш­кия зе­мен живот. Това са книги, ко­ито мо­гат да бъ­дат во­де­ни в духов- ното. Това са книги, ко­ито съ­дър­жат всичко, ко­ето сме пре­жи­вя­ли за­ед­но с дру­ги­те хора. Ние че­тем за­ед­но в те­зи кни­ги онова, ко­ето след то­ва до­на­ся­ме до­лу на Земята, че­тем го ко­га­то ми­на­ва­ме през сфе­ра­та на Лу-
ната, и с това, ко­ето сме про­че­ли в те­зи книги, ние на­соч­ва­ме на­шия път мо­же би в те­че­ние на 25 до 30 го­ди­ни - до­ка­то на­ме­рим в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не онзи, за ко­го­то е би­ло на­пи­са­но в кни­ги­те на Луната, пре­ди да сле­зем на Земята, че сме пре­ка­ра­ли за­ед­но с не­го то­зи или он­зи ми­нал зе­мен живот.

Така чу­дес­но са ус­т­ро­ени пъл­ни­те с тайн­с­т­ве­ност връз­ки във Вселената. И та­ка ние тряб­ва да гле­да­ме с ед­но за­дъл­бо­че­но чувство, с ед­но чув­с­т­во за­дъл­бо­че­но чрез Антропософията, на­го­ре към лун­но­то съ­щес­т­ву­ва­не и да об­г­ръ­ща­ме с пог­лед не са­мо онова, ко­ето ед­на фи­зи­чес­ка на­ука опи- с­ва за Луната, а да об­гър­нем с пог­лед онова, ко­ето ед­на Духовна Наука мо­же да ни ка­же за духовно-душевното, за духовното, ко­ето съ­щес­т­ву­ва на Луната. Нека по­мис­лим са­мо веднъж, как нав­ся­къ­де се на­ми­рат прит­чи за онова, ко­ето пра­ви раз­би­ра­ема та­зи не­бес­на сфера! По от­но­ше­ние на зем­на­та сравнение, на зем­на­та притча, днес съ­щес­т­ву­ва ед­но знание, ко­ето не се взе­ма под вни­ма­ние за живота; но то съществува като зна- ние все пак.

И в на­ши­те ре­до­ве чес­то пъ­ти бе­ше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години. Вие знаете, че чо­ве­кът из­т­лас­к­ва на­вън сво­ето фи­зи­чес­ко ве­щес­т­во в кожата, той си из­ряз­ва нок- тите, косите. Всичко то­ва ни со­чи и е дейс­т­ви­тел­но така, че чо­ве­кът пос­то­ян­но из­т­лас­к­ва ма­те­ри­ята от своя цен­тър и пос­то­ян­но я за­ме­ня с нова. Това, ко­ето из­ряз­ва­те днес от Вашите нокти, то бе­ше пре­ди 7 или 8 го­ди­ни ед­но ве­щес­т­во сред Вашия организъм, Вие го из­т­лас­к­ва­те на вън, то отпада. Физическото ве­щес­т­во се възобновява. За онези, ко­ито са се­де­ли тук пре­ди 10 години, по­ло­же­ни­ето е такова, че те не тряб­ва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всич­ко то­ва не съ­щес­т­ву­ва ве­че нищо; обаче духовно-душевно- то естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, ко­га­то на­со­чим пог­лед към не­бес­ни­те тела. Физическият наб­лю­да­тел ис­ка да гле­да не­ща­та са­мо спо­ред фи­зи­чес­ко­то ве­щес­т­во и го­во­ри така, ка­то че Лу- ната, ко­ято се на­ми­ра там горе, би би­ла по фи­зи­чес­кия си със­тав същата, как­ва­то е би­ла по времето, ко­га­то се е от­де­ли­ла от Земята. Това е съ­що та­ка ли­ше­но от смисъла, как­то ако бих­те вярвали, че те­зи мускули, те­зи фи­зи­чес­ки със­тав­ни части, ко­ито са се­де­ли тук на те­зи сто­ло­ве пре­ди 10 години, се­дят и днес тук. Без съмнение, при не­бес­ни­те те­ла ве­щес­т­ва­та се сме­нят за по­-п­ро­дъл­жи­тел­но време, но все пак те се сменят. Физиче- ската Луна, за ко­ято го­во­ри фи­зи­чес­ка­та Луна, не е нещо, за ко­ето мо­же да се го­во­ри така, как­то обик­но­ве­но се говори. Това, ко­ето е ос­та­на­ло непроменено, то­ва са ду­хов­но­-ду­шев­ни­те Същества, ко­ито на Земята са би­ли ня­ко­га съ­жи­те­ли на хората. Онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва съ­щес­т­ву­-­
ване­то на Луната, вър­ху ко­ето те живеят, то се е про­ме­ни­ло ка­то фи­зи­чес­ко вещество, би­ло е сме­не­но от дру­го фи­зи­чес­ко вещество. Съще- ствата от ду­хов­но­-ду­шев­но естество, ко­ито със­тав­ля­ват всъщ­ност дейс­т­ви­тел­но­то съ­щес­т­ву­ва­не­то на Луната - как­то Вашето ду­хов­но­-ду­шев­но съ­щес­т­ву­ва­не об­ра­зу­ва връз­ка­та на Вашето съ­щес­т­во от пре­ди 10 го­ди­ни с днеш­но­то - те­зи ду­хов­но­-ду­шев­ни Същества са онези, ко­ито ре­гис­т­ри­рат та­ка да се ка­же на­ше­то минало.

Онова, ко­ето мо­же да се опи­ше по то­зи начин, мо­же да бъ­де още задъл- бочено, ко­га­то се опи­та­ме да го опи­шем с по­мощ­та на на­ука­та на посве- щението. Досега аз го опи­сах така, че обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху факта, как онова, ко­ето за­поч­ва да се раз­д­виж­ва в нас при за­поз­нан­с­т­ва от пър­вия род, а това, ко­ето лун­ни­те Същества са ни ос­та­ви­ли да про­че­тем в тех­ни­те книги, пре­ди да сле­зем на Земята. Посветеният въз­п­ри­ема онова, ко­ето сре­ща по то­зи на­чин в живота, съ­що и под ед­на дру­га фо- рма. Той съ­що сре­ща в жи­во­та ня­кой човек: докато за обикновения чо- век съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посве- тения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, кое- то е било минали земни съществувания на личностите, с които се сре- ща. Тогава се явя­ва не са­мо то­зи фи­зи­чес­ки чо­век с не­го­ви­те ду­хов­но­-ду­шев­ни съдържания, а зад не­го се явя­ва ка­то сян­ка ми­на­ли­ят зе­мен жи- вот, мо­же би ня­кол­ко ми­на­ли зем­ни съществувания. Посветеният се за­поз­на­ва с един друг чо­век така, че пред не­го зас­та­ва за ду­хов­но­-ду­шев­но­то виж­да­не ця­ла ре­ди­ца от хора. Заедно с ед­но за­поз­нан­с­т­во той се за­поз­на­ва с ця­ла ре­ди­ца личности, ко­ито зас­та­ват та­ка обек­тив­но пред не- го, как­то пред не­го стои обек­тив­но фи­зи­чес­ки­ят човек, с кой­то се запо- знава. В цивилизации, в ко­ито хо­ра­та още са пред­чув­с­т­ву­ва­ли по­доб­ни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съ­щес­т­ву­ват ста­ри картини, в ко­ито виж­да­те ед­на чо­веш­ка форма, зад нея ед­на вто­ра по­-ви­со­ка, зад та­зи вто­ра­та ед­на тре­та мал­ко по-висока. Това е нещо, ко­ето хо­ра­та са ис­ка­ли да за­па­зят чрез жи­во­пис­та ка­то ед­но впечатление, ко­ето пос­ве­те­ни­ят има чрез ед­но за­поз­нан­с­т­во при ко­ето срещ­на­ти­ят чо­век зас­та­ва пред не­го така, че той уз­на­ва не са­мо за нас­то­ящия човек, но и за ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на то­зи човек. Така що­то онова, ко­ето за оби- к­но­ве­но­то съз­на­ние е са­мо един вид чув­с­т­во и усещане, за съз­на­ни­ето на пос­ве­те­ния то се явя­ва в пъл­на нагледност. И в сми­съ­ла на Духов- ната Наука мо­жем да кажем, че не­ща­та се пред­с­та­вят фак­ти­чес­ки така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посве- тения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.

А се­га да раз­г­ле­да­ме дру­гия вид запознаване, при ко­ето хо­ра­та съ­дят един за друг по­ве­че спо­ред външ­но­то впечатление, по­ве­че спо­ред това, ко­ето умът им казва, ко­ето се­ти­ва­та има каз­ват за другите, ко­ето все­ки вед­на­га разбира, спо­ред ес­те­ти­чес­ко­то впе­чат­ле­ние и т.н. Когато в то­зи слу­чай раз­г­ле­да­ме не­ща­та ду­ховно-научно, ни­що не ни во­ди в минало- то, ня­ма ни­как­ви съ­щес­т­ва в сфе­ра­та на Луната, ко­ито да пос­ред­ни­чат за пъ­тя до то­ва за­поз­на­ва­не в зем­ния живот. В то­зи слу­чай не е би­ло съ­що за­пи­са­но ни­що в сфе­ра­та на Луната в ас­т­рал­но­то тя­ло на човека. Но тук дейс­т­ву­ват имен­но дру­ги сили. Тук дейс­т­ву­ват силите, ко­ито ка­то ду­хов­но­-ду­шев­ни си­ли са свър­за­ни със слън­че­во­то съществуване. Духов- но-душевните си­ли на слън­че­во­то съ­щес­т­ву­ва­не дейс­т­ву­ват вър­ху то­зи вто­ри вид за­поз­на­ва­не и из­тъ­ка­ват съд­ба­та от ед­на дру­га страна. За ед­но ду­хов­но раз­г­леж­да­не не­ща­та се пред­с­та­вят така, ка­то че, бих мо­гъл да кажа, ние сме из­жи­ве­ли ка­то ед­на пъл­на с тайн­с­т­ве­ност нощ онова, ко­ето ни до­веж­да до хора, с ко­ито сме из­вър­ши­ли не­що в ми­на­лия зе­мен живот. Тогава ние зас­та­ва­ме сре­щу са­ми­те те­зи хора: сега ние се насоч- ваме повече според това, което те предизвикват в нас като впечатле- ние, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето. И от ду­хов­на­та стра­на е съ­що така: се- га и за онези, които са вече отдавна свързани кармически, сега и за тях се явява не само миналото, а настоящето и бъдещето. Съдбата се тъ­че по-нататък. При чо­ве­ка ид­ва не­що духовно-слънчево.

Обаче съ­що и за онези, ко­ито не са пре­ка­ра­ли ни­що за­ед­но в ми­на­ли зем­ни съществувания, и за тях се явя­ва то­ва из­тъ­ка­ва­не на съд­ба­та в насто­яще­то и бъ­де­ще­то и отново: онзи, който разглежда нещо подобно с разбирането на посветения, се за познава с един човек, с когото не е бил заедно в минали земни съществувания, а с когото се събира за пър- ви път или веднъж за първи път, не така, че да вижда зад него като сенки земните съществувания. А ко­га­то сре­ща човека, той виж­да зад не­го Съществата на вис­ши­те йерархии, Съществата от ро­да на тези, до ко­ито чо­ве­кът още не е стигнал. Сега зад чо­ве­ка се явя­ват Ангели, Ар-
хангели. За раз­би­ра­не­то на пос­ве­те­ния има го­ля­ма разлика, да­ли ня­кой сре­ща един друг човек, с ко­го­то ве­че е бил за­ед­но в ми­на­лия зе­мен жи- вот, или го сре­ща за пър­ви път. Ако е бил за­ед­но с не­го про­дъл­жи­тел­но вре­ме в ми­на­лия зе­мен живот, то­га­ва зад не­го се явя­ват ми­на­ли­те зем­ни съществувания. Ако не е бил за­ед­но с него, то­га­ва зад не­го се явя­ват Съ- щества от пър­ва­та по­-вис­ша от чо­ве­ка йерархия, а имен­но та­ки­ва Съ- щества, ко­ито про­ник­ват на Земята до нас със слън­че­ви­те лъчи, със све­те­не­то на слън­че­ви­те лъчи. И съ­що как­то лун­ни­те Същества втъ­ка­ват в нас, в на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло Кармата, ко­ято е минала, те­зи слън­че­ви Съ- щества втъ­ка­ват в на­шия Азов ор­га­ни­зъм - в под­съз­на­тел­ния ор­га­ни­зъм на Аза на чо­ве­ка - онова, ко­ето става, след ка­то тук на Земята сме се за­поз­на­ли с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето. Настоящето пос­то­ян­но се прев­ръ­ща в бъдеще. Това, ко­ето се­га е още настояще, е би­ло бъ­де­ще за пре­ди­ду­щия момент. Така що­то всъщ­ност на­ше­то раз­ви­тие про­ти­ча от ми­на­ло­то в бъдещето.

Онова, ко­ето виж­да­ме да нап­ред­ва от ми­на­ло­то в бъ­де­ще­то при чо­ве­ка ние го виж­да­ме на­вън в Космоса в не­го­вия нас­ре­щен образ, ка­то наб­лю­да­ва­ме дви­же­ща­та се в не­бес­но­то прос­т­ран­с­т­во Луна и пос­ле след нея или пре­ди нея наб­лю­да­ва­ме Слънцето. Както Слънцето и Луната се от­на­сят в тях­но­то дви­же­ние в света, та­ка се от­на­сят ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то в те­че­ни­ето на чо­веш­кия жи­вот с не­го­ва­та из­тъ­ка­на с тайн­с­т­ве­ност съд- ба. Също как­то при сре­ща­та с един чо­век си каз­ва­ме с по­мощ­та на на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето от ед­но дълбоко, мно­го дъл­бо­ко и раз­въл­ну­ва­но чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са за- писали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе ка- кто и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с по­мощ­та на на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето сре­ща­ме за пър­ви път един чо­век в све­та ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях со­чи та­ка да се ка­же с пръст към бъдещето. Тук се явя­ват мно­го възможности, въз­мож­нос­ти на един бъ­дещ съд­бо­вен живот.

Видите ли, ко­га­то на­соч­ва­ме по то­зи на­чин пог­ле­да в ми­ро­ви­те ширини, Луната и Слънцето ни се явя­ват ка­то две вра­ти в ду­хов­ния свят. И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земя- та, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се на- мира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче ко­га­то на­соч­вам пог­лед на­го­ре към Луната, към Слънцето, аз гле­дам това, ко­ето не жи­вее ни­то в мо­ето фи­зи­чес­ко тяло, ни­то в мо­ето етер­но тяло, а жи­вее в мо­ето ас­т­рал­но тя­ло и раз­ви­ва сво­ите си­ли в мо­ето Азово същество. Тогава лун­но­то съ­щес­т­ву­ва­не ни из­веж­да вън от на­ше­то фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло и ни въ­веж­да в ду­хов­ния свят. И ко­га­то на­соч­ва­ме пог­лед към Слънцето, ние си казваме: чрез