Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ДЕВЕТА

Насочвайки пог­лед на­зад вър­ху раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от Тайната на Голгота насам, ние по­лу­ча­ва­ме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е мо­жал да се вжи­вее сред европейската, сред аме­- ри­кан­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция са­мо бо­рей­ки сре­щу оп­ре­де­ле­ни съп­ро­тив­ле­ния с дру­ги ду­хов­ни течения. И разгръщането, пос­те­пен­но­то раз­ви­тие на Християнството пред­ла­га на­й-­чуд­ни­те факти.

Днес бих ис­кал да опи­ша то­ва раз­ви­тие на Християнството, ка­то ци­ти­рам са­мо ня­кол­ко щриха, бих ис­кал да ги опи­ша във връз­ка с онова, ко­ето тряб­ва да жи­вее сред Антропософското Общество, ко­ето не са­мо трябва, а и мо­же да жи­вее сред Антропософското Общество, за­що­то оне­зи хора, ко­ито се чув­с­т­ву­ват прив­ле­чени към Антропософията от
един чес­тен вът­ре­шен стремеж, имат то­зи стре­меж от на­й-­вът­реш­на­та част на тях­но­то същество.

Ако се от­не­сем се­га на­пъл­но се­ри­оз­но към въп­ро­са за пов­та­ря­щи­те зем­ни съществувания, ние тряб­ва да си кажем: всичко онова, което пред- ставлява един такъв вътрешен стремеж - стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, ко- ето го ангажира повече или по-малко в душата - един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.

Когато об­гър­нем с пог­лед въп­ро­са на Кармата по от­но­ше­ние на лично- стите, ко­ито се на­ми­рат за­ед­но в Антропософското Движение, мо­жем да открием, че всъщ­ност те­зи лич­нос­ти са има­ли без из­к­лю­че­ние пре­ди ­този зе­мен жи­вот един друг ме­ро­да­вен зе­мен жи­вот във вре­ме­то след Тайната на Голгота, та­ка щото, тъй да се ка­же те са би­ли ве­че пос­та­ве­ни във вре­ме­то на раз­ви­ти­ето на зем­но­то чо­ве­чес­т­во след Тайната на Гол- гота, че следователно те са тук на Земята за вто­ри път от Тайната на Голгота насам.

Тук въз­ник­ва следователно ве­ли­ки­ят въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?

Даже външно, ек­зо­те­рич­но мо­же да се види, че да­же такива, съв­сем дъл­бо­ко сто­ящи в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие хора, ка­то све­ти Августин, са има­ли из­каз­ва­ния ка­то това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е има- ло християни, само че те не са били наричани така. Така каз­ва све­ти Августин.

Онзи, кой­то про­ник­ва по­-дъл­бо­ко в ду­хов­ни­те тай­ни на човечеството, кой­то мо­же да про­учи тай­ни­те на ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то с на­ука­та на посвещението, ще тряб­ва да пот­вър­ди оба­че един та­къв въз- глед, ка­то то­зи на све­ти Августин, в на­й-­дъл­бо­кия смисъл. Това е така. Само че то­га­ва се явя­ва дъл­бо­ка­та пот­реб­ност да тряб­ва да познаем, как е жи­вя­ла по­-ра­но това, ко­ето чрез Тайната на Голгота е ста­на­ло на Зе- мята ис­то­ри­чес­кия Христов Импулс.

Днес аз мога, бих казал, да обър­на вни­ма­ние увод­но вър­ху та­зи пре­диш­на фор­ма на Християнството чрез това, че ще из­хо­дя от впечатления, ко­ито мо­жа­ха да се по­лу­чат в бли­зост до мяс­то­то на на­шия ле­тен курс в Торки, на мястото, от къ­де­то из­хо­ди ду­хов­но­то те­че­ние на цар Артус, в
Тинтагел. Ние мо­жах­ме да по­чув­с­т­ву­ва­ме впечатленията, ко­ито и днес още мо­гат да се по­лу­чат на оно­ва място, къ­де­то ня­ко­га е сто­ял за­мъ­кът на цар Артус с кръг­ла­та маса, впе­чат­ле­ни­ята имен­но от за­оби­ка­ля­ща­та то­зи за­мък ве­ли­чес­т­ве­на природа.

Там ста­ва така, че на оно­ва място, къ­де­то се­га съ­щес­т­ву­ват са­мо раз­ва­ле­ни от древ­ния за­мък на цар Артус, ние виждаме, виж­да­ме един вид мислено, как столетията, от­как­то те­че­ни­ето на Артус е из­хо­ди­ло от там, сто­ле­ти­ята са раз­ру­ши­ли ка­мък по камък, та­ка що­то днес ед­ва ли би мог­ло да се поз­нае не­що по­ве­че от ста­ри­те замъци, ко­ито са би­ли оби­та­ва­ни от цар Артус и не­го­ви­те сподвижници. Обаче ко­га­то на­со­чим пог­лед с ду­хов­ни­те очи от оно­ва място, къ­де­то е сто­ял замъкът, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху морето, ко­ето стои та­ка пред нас бу­шу­ва­що и проб­ляс­ва­що в мно­го цветове, ко­га­то на­со­чим пог­лед там - тук от ед­на стра­на ед­на пла­нин­с­ка гугла, тук мо­ре­то - то­га­ва по­лу­ча­ва­ме впечатлението, че чо­век е спо­со­бен там да при­еме в се­бе си еле­мен­тар­на­та същ­ност на при­ро­да­та и на Космоса в един осо­бе­но дъл­бок смисъл. И ако след то­ва на­со­чим ду­хов­ния пог­лед в миналото, ние си пред­с­та­вя­ме он­зи момент, кой­то е от­да­ле­чен с мал­ко хи­ля­до­ле­тия от нас в миналото, в кой­то те­че­ни­ето на Артус е започнало, то­га­ва ние виждаме: хората, които са жи- веели там в замъка на Артус - какъвто е случаят с всички тези окултни места - са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха по- ставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.

И ця­ло­то то­ва дейс­т­вие и тъ­ка­не на природата, всич­ко то­ва яв­но са при­ема­ли в се­бе си онези, ко­ито са би­ли за­ед­но и око­ло цар Артус. И важ­но­то е това, ко­ето мо­же­ха да при­емат оне­зи хора, ко­ито са би­ли око­ло цар Артус през пър­ви­те сто­ле­тия след Тайната на Голгота.

Сега бих ис­кал днес, обич­ни приятели, да раз­вия пред Вас, как то­зи осо­бен ду­хо­вен жи­вот е съ­щес­т­ву­вал на та­ки­ва места, как­ва­то е би­ла кръг­ла­та ма­са на Артус Тук аз тряб­ва да из­хо­дя от ед­но явление, ко­ето Вие всич­ки познавате.

Когато чо­век умира, той ос­та­вя зад се­бе си пър­во сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и но­си със се­бе си сво­ето етер­но тя­ло още ня­кол­ко дни. След ня­кол­ко де­на той по­ла­га съ­що и етер­но­то тя­ло и жи­вее по­-на­та­тък в ас­т­рал­ното тя­ло и Аза. Това, ко­ето ста­ва тук с човека, кой­то е ми­нал през вра­та­та на смъртта, то се пред­с­та­вя на яс­но виж­да­щия пог­лед така, че той виж­да как чо­ве­кът се разтваря, раз­то­пя­ва се етер­но­то след смъртта. Човекът ста­ва все по­-го­лям и по-голям, но съ­щев­ре­мен­но все по­-не­ясен и по-неясен. Той се втъ­ка­ва вът­ре в Космоса.

Едно забележително, по­ляр­но про­ти­во­по­лож­но яв­ле­ние е ста­на­ло све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ки във връз­ка с Тайната на Голгота. Какво ста­на следо- вателно тогава, ко­га­то се из­вър­ши Тайната на Голгота? До то­га­ва Хри- стос бе­ше слън­че­во Същество, той при­над­ле­же­ше на Слънцето. Преди да ста­не Тайната на Голгота ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус сто­яха го­ре на тех­ни­те ска­лис­ти планини, гле­да­ха иг­ра­та на ро­де­ни­те от Слън- цето еле­мен­тар­ни съ­щес­т­ва и на те­зи ро­де­ни от Земята и чувствуваха: това, което играеше в тези сили, проникваше тяхното сърце, прониква- ше обаче преди всичко тяхното етерно тяло. С то­ва те при­ема­ха в се­бе
си Христовия Импулс, кой­то се стру­еше от Слънцето и жи­ве­еше във всичко, ко­ето бе­ше про­из­ве­де­но от слън­че­во­то течение.

Следователно пре­ди Тайната на Голгота, из­хож­дай­ки от кръг­ла­та ма­са на Артус, ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус при­ема­ха в се­бе си слън­че­вия Дух, т.е. Христос пре­ди той да бе­ше сля­зъл на Земята. Тогава те из­п­ра­ща­ха сво­ите пра­те­ни­ци из ця­ла Европа, за да во­дят бор­ба с ди­во­ти­ята на ас­т­рал­ни­те те­ла на ев­ро­пейс­ко­то население, за да пре­чис­тят и ци­ви­ли­зо­ват то­ва ас­т­рал­но тяло, за­що­то та­зи бе­ше тях­на­та задача. И ние виж­да­ме имен­но та­ки­ва хора, как­ви­то бя­ха ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус, да из­ли­зат от та­зи за­пад­на точ­ка на днеш­на Англия, виж­да­ме ги да но­сят на ця­ло­то то­га­ваш­но ев­ро­пейс­ко на­се­ле­ние това, ко­ето по­лу­ча­ва­ха от Слънцето, да пре­чис­т­ват ас­т­рал­ни­те те­ла на то­га­ваш­но­то ев­ро­пейс­ко население, ко­ето бе­ше мно­го ди­во в оно­ва време, по­не в сред­на и се­вер­на Европа.

Но след то­ва дой­де Тайната на Голгота. Какво ста­на в Азия? В Азия ста­на се­га оно­ва све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ко събитие, чрез ко­ето оно­ва вис­ше слън­че­во Същество, ко­ето след то­ва хо­ра­та на­ре­ко­ха Христос, на­пус­на Слънцето. Това бе­ше за Христос един вид умиране. Христос на­пус­на Слънцето, как­то ние хо­ра­та на­пус­ка­ме Земята при умирането. Следова- телно Христос на­пус­на Слънцето, как­то един човек, кой­то умира, на­пус­ка Земята. И как­то при един човек, кой­то умира, ко­га­то на­пус­ка Зе- мята един окул­тен наб­лю­да­тел мо­же да виж­да не­го­во­то етер­но тяло, ко­ето той по­ла­га след око­ло три дни, и изос­та­вя на Земята сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, та­ка и Христос ос­та­ви в Слънцето онова, ко­ето на­ми­ра­те опи­са­но в мо­ята кни­га Теософия ка­то сед­ми член на чо­веш­ко­то същество, ка­то Човек-Дух.

Христос "Умря от Слънцето", той ум­ря от Слънцето сли­зай­ки до­лу на Земята, дой­де до­лу на Земята. От то­зи мо­мент от Голгота мо­же­ше да се виж­да онова, ко­ето бе­ше не­гов Дух-Живот. След смър­т­та ние ос­та­вяме жиз­не­ния етер, етер­но­то тяло, жиз­не­но­то тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-Живот. Така що­то от Тайната на Голгота на­сам Земята е об­лъх­ва­на от Дух-Живот на Христос ка­то от не­що духовно.

Но фи­зи­чес­ки­те от­но­ше­ния за мяс­то са съ­вър­ше­но раз­лич­ни за ду­хов­ния жи­вот в срав­не­ние с те­зи за фи­зи­чес­кия живот. Този Дух-Живот на Хри- стос мо­же­ше да бъ­де виж­дан пре­ди всич­ко от ир­лан­д­с­ки­те мистерии, от мис­те­ри­ите на Хиберния и той мо­же­ше да бъ­де виж­дан пре­ди всич­ко от ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус. Така що­то до Тайната на Голгота от то­ва мяс­то из­хож­да­ше в дейс­т­ви­тел­ност Христовият Импулс на Слъ- нцето. Тези Импулси на Христос бя­ха при­ема­ни от Слънцето. След то­ва и си­ла­та на ри­ца­ри­те на Артус ста­на по-малка, намаля. Обаче те сто­яха

Представете си: когато гледаме така рифа, върху който отгоре се на- мира замъкът на цар Артус, ние виждаме как отгоре играе Слънцето в светлината и въздуха, от долу възлизащи и играещи елементарните същества на Земята. Горе еле­мен­тар­ни­те същества, до­лу еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва Слънце и Земя в жи­во взаимодействие.

Обаче през сто­ле­ти­ята след Тайната на Голгота всич­ко то­ва ста­ва­ше в Духа-Живот на Христос. Така що­то в та­зи иг­ра на мо­ре­то и скалите, на въз­ду­ха и свет­ли­на­та от оно­ва мяс­то вът­ре във всич­ки то­ва иг­ра­еше съ­щев­ре­мен­но ка­то в ед­но ду­хов­но сияние, оба­че сред при­род­ни­те факти, ду­хов­ни­ят факт на Тайната на Голгота. /Виж рис. №5 /.

Разберете ме добре, обич­ни приятели. В ми­на­ло­то хо­ра­та гле­да­ха на­вън в мо­ре­то и те бя­ха пра­ви­ли ве­че оне­зи упражнения, ко­ито пра­ве­ха 12-те ри­ца­ри око­ло крал Артус, ко­ито уп­раж­не­ния се опи­ра­ха на тай­ни­те на зодиака, те виж­да­ха - в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­-

ле­тие - не са­мо иг­ра­та на природата, а бе­ше така, ка­то че за­поч­ва­ха да четат, съ­що как­то че има­ме пред нас ед­на книга, в ко­ято мо­жем да се пу­лим или мо­жем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчва- ше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата - всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.

Когато я разчиташе, той че­те­ше ду­хов­ния факт на Тайната на Голгота, за­що­то всич­ко то­ва бе­ше про­ник­на то от Духа-Живот на Христос.

Тайната на Голгота ста­на от­въд в Азия, тя бе­ше об­х­ва­на­ла душите, сър­ца­та на хората, вжи­вя се дъл­бо­ко в душите, в сър­ца­та на хората. Трябва да на­со­чим вед­нъж пог­лед вър­ху онези, ко­ито бя­ха пър­ви­те хрис­ти­яни, за да видим, как­во пре­об­ра­зу­ва­не из­пи­та­ха те в тех­ни­те души. Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което

Така що­то ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчет- лива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение - сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и вода- та, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората - от Палестина през Гърция до Италия и Испания.

Така що­то мо­жем да кажем: от една страна това течение минава през природата, от друга страна през сърцата на хората. Тези две те­че­ния се дви­жат ед­но към друго, ед­но сре­щу друго: едното, което става още в природата, което и днес още е при езическото течение, то носи пре- ди христинския, езическия Христос, Христос, който е бил разпрост- ранен като слънчево същество от такива хора като рицарите на кръ- глата маса, но също и от много други, преди да стане Тайната на Гол- гота. Това те­че­ние но­си пре­дих­рис­ти­ян­с­кия Христос съ­що още и във вре­ме­то на Тайната на Голгота, но­си го през света. И ед­на го­ля­ма част от онези, ко­ито го носеха, бе­ше из­ляз­ла от течението, ко­ето об­х­ва­ща­ме под име­то те­че­ние на кръг­ла­та ма­са на Артус. Ние и днес мо­жем да се на­тък­нем на те­зи неща: тук имаме езическо християнство, християн- ство, което не е свързано с историческото Събитие на Голгота.

Долу ид­ва­що­то нас­ре­ща е Християнството, ко­ето е свър­за­но с Тайната на Голгота, ко­ето ми­на­ва през сърцата, през ду­ши­те на хората. Две тече- ния, ко­ито се дви­жат ед­но сре­щу друго: предихристиянското христово течение, бих могъл да кажа, като етеризирано - християнското Хри- стово течение. С ед­но­то хо­ра­та се за­поз­на­ха по- къс­но от­кол­ко­то с те­че­ни­ето на Артус; другото стана известно като течение на Граала. По-късно и две­те те­че­ния се срещ­на­ха ед­но с друго. А имен­но те се сре- щ­наха ед­но с дру­го сред Европа и пре­ди всич­ко в ду­хов­ния свят.

Как мо­жем ние да на­ре­чем то­ва движение? Христос, кой­то бе­ше сля­зъл чрез Тайната на Голгота, про­ник­на в сър­ца­та на хората. Той про­ник­на в сър­ца­та на са­ми­те хо­ра от из­ток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания. Християнството на Граала се раз­п­рос­т­ра­ни чрез

кръвта, през сър­ца­та на хо­рата. Христос пред­п­рие своя по­ход от из­ток на запад.

Насреща дой­де етер­ния ду­хо­вен об­раз на Христос от запад, про­из­ве­ден от Тайната на Голгота, оба­че но­сещ още в се­бе си Христос с тай­на­та на Слънцето.

Нещо величествено, чу­дес­но ста­ва зад ку­ли­си­те на све­тов­на­та история. От за­пад на­сам ези­чес­ко­то Християнство, Християнството на Артус, явя­ва­що се съ­що и под дру­ги имена; от изток насам Христос в сърца- та на хората. Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земя- та Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток. Срещата ста­на в 869 година. До та­зи го­ди­на ние има­ме яс­но раз­лич­но ед­но течение, ко­ето се дви­жи на се­вер през сред­на Европа, което, не­за­ви­си­мо да­ли се­га го на­ри­ча­ха Балдур или с ня­кое дру­го име, но­се­ше Христос ка­то ге­рой на Слънцето. И ри­ца­ри­те на Ар- тус раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ха тях­на­та кул­ту­ра под фла­га на Христос ка­то слън­чев Герой.

Другото течение, ко­ето се ко­ре­ни вът­реш­но в сърцата, ко­ето по­-къс­но ста­на те­че­ние на Граала, мо­же да се ви­ди по­ве­че на юг ид­ва­що от изток, то но­си същинския, истинския, дейс­т­ви­тел­ния Христос. Течението ид­ва­що от за­пад но­си та­ка да се ка­же кос­ми­чес­кия об­раз насреща.

Срещата на Христос със са­мия се­бе си, на Христос като брат на хо­ра­та и на Христос ка­то слън­чев Герой, кой­то съ­щес­т­ву­ва още са­мо ка­то образ, та­зи среща, то­ва сли­ва­не на Христос с не­го­вия соб­с­т­вен об­раз ста­ва в 9-то столетие.

С то­ва аз Ви описах, как­во бе­ше те­че­ни­ето на вре­ме­то в пър­ви­те сто­ле­тия след Тайната на Голгота, в оне­зи пър­ви столетия, в които, как­то ве­че из­не­сох това, жи­ве­еха на Земята душите, ко­ито се­га от­но­во се пре­ро­де­ни на Земята и до­не­со­ха със се­бе си от ми­на­лия зе­мен жи­вот стремежа, да се дви­жат чес­т­но към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /.

Когато на­со­чим пог­лед вър­ху то­ва пъл­но със зна­че­ние те­че­ние на Артус от за­пад към изток, то се явя­ва ка­то оно­ва течение, ко­ето вна­ся слън­че­вия Импулс в зем­на­та цивилизация. По то­зи на­чин в то­ва те­че­ние на Ар-

тус се въл­ну­ва и тъ­че онова, ко­ето в хрис­ти­ян­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия мо­жем да на­ре­чем те­че­ни­ето на Михаел, оно­ва те­че­ние на Михаел в ду­хов­ния жи­вот на човечеството, в ко­ето ние ка­то мо­дер­ни хо­ра от­но­во нав­ли­за­ме от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. След ка­то оно­ва ду­хов­но Същество, ко­ето с хрис­ти­ян­с­ко­то на­име­но­ва­ние мо­жем да на­ре­чем Габ- риел, бе­ше ца­ру­ва­ло 3 до 4 сто­ле­тия ка­то уп­рав­ля­ва­що съ­щес­т­во в ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, то бе сме­не­но - в края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие - чрез гос­под­с­т­во­то на Михаел, ко­ето от­но­во ще трае 3 до 4

столетия, ще про­дъл­жа­ва да живее, тъ­че и въл­ну­ва в ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то и в ко­ето ние се на­ми­ра­ме имен­но сега.

Понеже са­ми­те ние от­но­во жи­ве­ем вът­ре в те­че­ни­ето на Михаел, има­ме по­вод да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху та­ки­ва те­че­ния на Михаел.

Ние на­ми­ра­ме то­ва те­че­ние на Михаел, ко­га­то на­со­чим пог­лед във вре- мето, ко­ето не­пос­ред­с­т­ве­но е пред­хож­да­ло Тайната на Голгота, вър­ху ан­г­лийс­кия запад, вър­ху из­хож­да­що­то от то­зи ан­г­лийс­ки за­пад те­че­ние на Артус, под­бу­де­но пър­во­на­чал­но от мис­те­ри­ите на Хиберния. Ние ви- ж­да­ме в ед­на по­-с­та­ра фор­ма то­ва те­че­ние на Михаел, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху онова, ко­ето е ста­на­ло сто­ле­тия пре­ди раж­да­не­то на Тай- ната на Голгота от се­вер­на Гърция, от Македония, чрез оно­ва междуна- родно, кос­мо­по­ли­ти­чес­ко те­чение, свър­за­но с име­то на Александър Ве- лики, и е сто­яло под вли­яни­ето на он­зи светоглед, кой­то е из­вес­т­но под име­то Аристотелство. Това, ко­ето ста­на в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме чрез Аристотел и Александър, сто­еше то­га­ва вът­ре в гос­под­с­т­во­то на Михаел така, как­то се­га ние от­но­во сто­им вът­ре в гос­под­с­т­во­то на Ми- хаел. Тогава на Земята в ду­хов­ния жи­вот бе­ше Импулсът на Михаел как­то и сега. Винаги ко­га­то в зем­но­то чо­ве­чес­т­во нас­тъп­ва един Импулс на Михаел, то­га­ва е нас­тъ­пи­ло времето, в ко­ето онова, ко­ето е би­ло ос­но­ва­- но в един кул­ту­рен център, в един ду­хо­вен център, се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в мно­го на­ро­ди на Земята, във всич­ки области, къ­де­то то­ва е възможно.

Това ста­на в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме чрез по­хо­ди­те на Александър Велики. Тогава това, ко­ето бе­ше до­би­то сред гръц­ка­та култура, бе раз­п­рос­т­ра­не­но сред оно­ва човечество, сред ко­ето то мо­же­ше да бъ­де раз- пространено. И ако бих­ме за­пи­та­ли Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за раз- пространение на духовния живот на вашето време? - те би­ха от­го­во­ри­ли на­ис­ти­на с ед­но дру­го име, но всъщ­ност би­ха отговорили: от импул-

Това е ед­на осо­бе­на глед­ка за окул­т­но­то виждане. Ако оти­дем в те­зи ня­кол­ко сто­ле­тия пре­ди Тайната на Голгота; ние виждаме, как от Македо- ния преминава към изток - следователно отново от запад към изток, обаче далече на изток - течението, което виждаме също така оти- ващо от запад на изток, излизащо от англо-ирландските души. През вре­ме на ца­ру­ва­не­то на Александър Велики на Земята гос­под­с­т­ву­ва Ми- хаел. През вре­ме на ца­ру­ва­не­то на крал Артус /Артур/ под гос­под­с­т­во­то на Михаел, кой­то се­га дейс­т­ву­ва от Слънцето на Земята, от Слънцето е пре­не­се­но онова, ко­ето аз Ви описах.

Но как­во ста­на по-късно, ко­га­то Тайната на Голгота бе­ше минала, как­во ста­на по­-къс­но с раз­п­рос­т­ра­не­нието на ду­хов­ния способ, кой­то бе пре­не­сен чрез за­во­ева­тел­ни­те по­хо­ди на Александър Велики в Азия, с арис­то­тел­с­кия ду­хо­вен способ?

Ние виж­да­ме после, в съ­що­то време, в ко­ето Карл Велики ос­но­ва­ва в Европа по свой на­чин един вид хрис­ти­ян­с­ка култура, как от­въд в Азия, в пред­на Азия дейс­т­ву­ва Харун ал Рашид. Ние виж­да­ме съ­еди­не­но в дво­ре­ца на Харун ал Рашид всич­ко това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то из­точ­на­та мъдрост, ка­то ду­хов­ност в ар­хи­тек­ту­ра­та, в изкуството, в науката, в

И ние виж­да­ме след то­ва пре­не­се­но в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие онова, ко­ето из­хож­да­ше от Харун ал Рашид, от арабизма. Ние виж­да­ме отново, бих мо­гъл да кажа, пре­не­се­но сред Християнството, вмък­на­то в Христи- янството, през Гърция, но осо­бе­но през се­вер­на Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.

Обаче Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник бя­ха ми­на­ли ве­че през вра­та­та на смър­т­та по-рано. От жи­во­та, кой­то се­га во­де­ха меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не над Земята, те сле­дя­ха това, ко­ето ста­ва­ше до­лу ка­то мо­ха­ме­да­но­-ма­вър­с­ки по­хо­ди в Испания, те сле­дя­ха от ду­хов­ния свят това, ко­ето са­ми бя­ха кул­ти­ви­рали и ко­ето се раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ше чрез тех­ни­те следовници. Харун ал Рашид вър­ше­ше то­ва повече, ка­то на­соч­ва­ше своя пог­лед от ду­хов­ния свят вър­ху Гърция, Италия, Испания; не- говият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху то- ва, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.

Сега пред нас стои въпросът: какво е станало с Александър Велики, ка- кво е станало със самия Аристотел? Те бя­ха дъл­бо­ко свър­за­ни с гос­под­с­т­во­то на Михаел, оба­че не в оно­ва време, ко­га­то на Земята ста­на Тайната на Голгота.

Сега ние тряб­ва жи­во да си пред­с­та­вим два­та нас­рещ­ни образа. На Зе- мята се на­ми­рат хората, ко­ито са съв­ре­мен­ни­ци на Тайната на Голгота.

Христос ста­на човек, ми­на­ва през Тайната на Голгота, след ко­ето про­дъл­жа­ва да жи­вее в сфе­ра­та на Земята. Какво е по­ло­же­ни­ето на Слънце- то? Там се на­ми­рат душите, които в ми­на­ло­то при­над­ле­жа­ха към Ми- хаел, ко­ито жи­ве­еха в сфе­ра­та на Михаел. Те са онези, ко­ито гле­дат от Слънцето, как Христос на­пус­ка Слънцето. На Земята се на­ми­рат онези, ко­ито гле­дат ид­ва­не­то на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността. И то­ва из­жи­вя­ват пре­дим­но онези, ко­ито в зем­ния жи­вот бя­ха взе­ли учас­тие в оно­ва гос­под­с­т­во на Михаел, ста­на­ло по
вре­ме­то на Александър Велики. Те из­жи­вя­ват та­ка да се ка­же об­рат­но­то Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос. Те жи­ве­ят по­-на­та­тък - се­га не ис­кам да спо­ме­на­вам не­ме­ро­дав­ни пре­раж­да­ния - те жи­ве­ят по­-на­та­тък и пре­жи­вя­ват в ду­хов­ния свят важ­на­та за зем­ния свят епо­ха на 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко столетие, приб­ли­зи­тел­но го­ди­на­та 869. Защото то­га­ва ста­ва за пър­ви път това, за ко­ето Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос. Но то­га­ва ста­ва съ­що сре­ща­та меж­ду оне­зи индивидуалности, ко­ито са би­ли въп­лъ­те­ни в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, ко­ято е би­ла въп­лъ­те­на на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, ко­ято е би­ла въп­лъ­те­на в не­го­вия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта. Обаче ед­но бе­ше алек­сан­д­ри­низ­мът и аристотелизмът, ко­ито мо­ха­ме­да­низ­мът бе­ше приел, дру­го бе­ше дейс­т­ви­тел­ни­ят аристотелизъм, то­ва не бя­ха оне­зи след­ва­щи по­-къс­но учения, ко­ито бя­ха ми­на­ли ве­че през хора. Аристо- тел и Александър бя­ха ви­де­ли Тайната на Голгота от Слънцето.

При та­зи сре­ща в ду­хов­ния свят ста­на ве­ли­ко­то обяснение, та­ка да се ка­же он­зи не­бе­сен съ­бор меж­ду мо­ха­ме­да­ни­зи­ра­ния арис­то­те­ли­зъм и хри- с­ти­яни­зи­ра­ния арис­то­те­ли­зъм - оба­че с хрис­ти­яни­зи­ра­ния в ду­хов­ния свят аристотелизъм.

Така ние мо­жем да кажем: тук в света, който като духовен свят гра- ничи непосредствено с нашия физически земен свят, се срещнаха Алек- сандър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия съветник, обяснявайки се помежду си върху по-нататъшния път на християнизирането на Европа, посочвайки към онова, което трябваше да дойде в края на 19-то столетие, в 20-то столетие, когато на земята отново ще може да бъде господството на Михаел.

И всич­ко то­ва възникна, ста­на ка­то оза­ре­но от оно­ва съ­би­тие на сре­ща­та на Христос със своя нас­ре­щен образ. Всичко то­ва сто­еше под то­ва впе- чатление. Духовният жи­вот на хо­ра­та в ду­хов­ния свят, кой­то гра­ни­чи не­пос­ред­с­т­ве­но със зем­ния свят, бе­ше про­ек­ти­ран интензивно, бих мо­гъл да кажа, от­к­ри­то показан.

А до­лу на Земята в Константинопол се съб­ра­ха на ос­мия все­лен­с­ки съ­бор от­ци­те на цър­к­ва­та и съз­да­до­ха догмата, че чо­ве­кът не се със­тои от тяло, ду­ша и дух, а са­мо от тя­ло и ду­ша и ду­ша­та има ня­кои ду­хов­ни качества. Трихотомията - та­ка се на­ри­ча­ше тро­ич­ни­ят със­тав на чо­ве­ка от тяло, ду­ша и дух - три­хо­то­ми­ята бе изхвърлена. Който про­дъл­жа­ва­ше да вяр­ва в нея по­-на­та­тък в Европа, бе­ше обя­вен за еретик. Християн ски­те от­ци в Европа из­бяг­ва­ха при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва да го­во­рят ­
няко­га за трихотомията, за тяло, ду­ша и дух на човека, а го­во­ре­ха са­мо за тя­ло и душа.

Това, ко­ето ста­на ка­то тол­ко­ва ме­ро­дав­но съ­би­тие в свръх­се­тив­ния свят в 869 година, та­ка как­то аз Ви го описах, то хвър­ли сво­ите сен­ки до­лу в све­та на Земята. Тъмната епо­ха на Кали-Юга прие в ней­на­та тъм­ни на един осо­бен импулс, до­ка­то над нея ста­на това, ко­ето то­ку що Ви опи- сах.

Това бе­ше дейс­т­ви­тел­но­то про­ти­ча­не на събитията: във физическия свят Константинопол събор, в който бе взето решението да бъде изхвърлен духът от човешкото същество; в света непосредствено граничещ с физическия един небесен събор, който стана така, когато Христос сам срещна своя насрещен образ.

Но на не­бе­то бя­ха на ясно: трябва да се чака докато на Земята отново може да настъпи господството на Михаел. Обаче ви­на­ги се на­ми­ра­ха учители, ко­ито - ма­кар и та­ка да се ка­же в упа­дък - зна­еха не­що за това, ко­ето ста­ва всъщ­ност зад ку­ли­си­те на съществуванието; винаги се нами- раха учители, които - макар и понякога не твърде сполучливо - знаеха да опишат в образи това, което беше духовно съдържание на света, което стои на основата на онова, което става в света непосредствено граничащ с физическия свят. И та­ки­ва учи­те­ли на­ми­ра­ха по­ня­ко­га уши, ко­ито ги слушаха. И оне­зи уши, ко­ито ги слушаха, при­над­ле­жа­ха на хора, ко­ито слу­ша­ха за Християнството по та­къв начин, че във все­ки слу­чай те са­мо тук или там чу­ва­ха по ня­коя от­къс­на­та ду­ма за това, ко­ето тряб­ва да дой­де в 20-то столетие, след ка­то гос­под­с­т­во­то на Михаел ще е за­поч­на­ло отново.

Душите на те­зи хора, обич­ни приятели, се­дят във Вашите соб­с­т­ве­ни души, те бя­ха то­га­ва въп­лъ­те­ни на Земята и те бя­ха та­ки­ва души, ко­ито го­во­ре­ха за ид­ва­що­то гос­под­с­т­во на Михаел под вли­яни­ето на та­ки­ва импулси, как­ви­то те ид­ва­ха на Земята от он­зи не­бе­сен събор, за кой­то говорих.

От та­ки­ва из­жи­вя­ва­ния в ми­на­лия зе­мен живот, в пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия - не точ­но в 9-то столетие, а пре­ди то­ва и по­-къс­но - се раз­ви стремежът, после, ко­га­то дой­де на Земята гос­под­с­т­во­то на Михаел в края на 19-то столетие, на­ча­ло­то на 20-то столетие, да гле­дат не­съз­на­тел­но към оно­ва място, къ­де­то се­га дейс­т­ви­тел­но под вли­яни­ето на гос­под­с­т­во­то на Михаел от­но­во се раз­ви­ва­ше ду­хо­вен живот. Това се по­са­ди в ду­ши­те на онези, ко­ито слу­ша­ха уче­ния съ­дър­жа­щи не­що от тай- ните, за ко­ито го­во­рих­ме днес.

Така се по­саж­да кар­ми­чес­ки в ду­ши­те копнежът, да дойдат при оно­ва Християнство, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но под вли­яни­ето на Михаел в края на 19-то, в на­ча­ло­то на 20-то сто­ле­тие чрез Антропосо-
фията. И това, ко­ето те­зи ду­ши из­жи­вя­ха в миналото, на­ми­ра се­га в тях­но­то пре­раж­да­не своя израз, ка­то оп­ре­де­ле­ни ду­ши на­ми­рат дос­тъп до Антропософското Движение.

Учения, ко­ито са свър­за­ни с един вид сли­ва­не на ста­ро­то пред­х­рис­ти­ян­с­ко кос­ми­чес­ко Християнство и на вът­реш­но­то хрис­ти­ян­с­ко учение, учения, ко­ито са свър­за­ни с ду­хов­ния жи­вот и тъ­ка­не в при­ро­да­та и ко­ито въп­ре­ки то­ва мо­жа­ха да се свър­жат с Тайната на Голгота, се пре­да­ва­ха неп­рес­тан­но на Земята във времето, ко­га­то душите, ко­ито се­га се чув­с­т­ву­ват прив­ле­че­ни към Антропософията, бя­ха ми­на­ли ве­че през вра­та­та на смъртта, жи­ве­еха в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане, ка­то ня­кои от тях съ­що сли­за­ха на Земята въп­лъ­ща­вай­ки се. Ние виждаме, как на Зе­мя­та про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят древ­ни­те учения, ко­ито още виж­даха Християнството по кос­ми­чес­ки начин, древ­ни­те учения, ко­ито пре­да­ва­ха тра­ди­ции свър­за­ни с древ­ни­те мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където препо- даваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виж­да­ме как та­ки­ва уче­ния жи­ве­еха и тъ­ча­ха нап­ри­мер в спо­ме­на­тия пред Вас през ми­на­ла­та не­де­ля Брунето Латини. Брунето Латини, ве­ли­ки­ят учи­тел на Данте, но­се­ше та­ки­ва уче­ния в се­бе си. Ние виж­да­ме как по то­зи на­чин се пре­да­ва по­-на­та­тък това, ко­ето още има­ше връз­ка меж­ду кос­ми­чес­ко­то Християнство и чис­то човешкото, зем­но Християн- ство, ко­ето взе все по­ве­че над­мо­щие на Земята.

Този бе­ше сре­щу­по­лож­ни­ят образ, на кой­то от­го­ва­ря­ше зем­ни­ят съ­бор в Константинопол: че по начина, както ви разказах, непрестанно е съще- ствувала една връзка между онова, което ставаше в духовните свето- ве, в света непосредствено граничещ с физическия свят и самия физи- чески свят. Съществуваше ед­на неп­рес­тан­на връзка.

Така на­й-з­на­ме­ни­ти­те учи­те­ли от Шартр се чув­с­т­ву­ва­ха вдъх­но­ве­ни от дейс­т­ви­тел­ния Александър и от дейс­т­ви­тел­ния Аристотел, но съ­що и по един пре­въз­хо­ден на­чин от Платон и от всич­ко онова, ко­ето от Платон и не­оп­ла­то­низ­ма се опи­ра­ше на ца­ру­ва­ща­та то­га­ва в Средновековието мистика.

Е слу­чи се не­що мно­го важно. Онези хора, ко­ито се съ­би­ра­ха пре­дим­но око­ло Михаел, ко­ито следователно бя­ха пре­дим­но въп­лъ­те­ни в епо­ха­та на Александър Велики, жи­ве­еха се­га в ду­хов­ния свят. Те гле­даха до­лу на Земята към това, ко­ето бе­ше хрис­ти­ян­с­ко раз­ви­тие чрез учи­те­ли­те от Шартр. Обаче те ча­ка­ха до­ка­то учи­те­ли­те от Шартр, последните, ко­ито още уче­ха за кос­ми­чес­ко­то Християнство, оти­ват го­ре в ду­хов­ния свят. И има­ше оп­ре­де­лен момент, един мо­мент в края на 12-то столетие, в ­
нача­ло­то на 13-то столетие, ко­га­то се срещ­на­ха та­ка да се ка­же в свръх­се­тив­на­та сфера, в свръх­зем­на­та сфера, гра­ни­ча­ща не­пос­ред­с­т­ве­но със зем­на­та сфера, ус­т­ро­ени­те по­ве­че пла­то­ни­чес­ки учи­те­ли от Шартр с онези, ко­ито бя­ха ми­на­ли през не­бес­ния съ­бор в 869 година. И то­га­ва станаха, ако мо­га да се из­ра­зя три­ви­ал­но­-зем­но вър­ху то­зи въз­ви­шен въпрос, то­га­ва ста­на­ха един вид пре­го­во­ри меж­ду тези, ко­ито то­ку що се бя­ха из­диг­на­ли в ду­хов­ния свят ид­вай­ки от Школата в Шартр и тряб­ва­ше да про­дъл­жат от се­га на­та­тък тях­но­то раз­ви­тие в ду­хов­ния свят, и оне­зи другите, ко­ито тряб­ва­ше не­пос­ред­с­т­ве­но да сля­зат до­лу на Земята, меж­ду ко­ито се на­ми­раха не­пос­ред­с­т­ве­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­ност на Алек- сандър и Аристотел, ко­ито след то­ва се въп­лъ­ти­ха не­пос­ред­с­т­ве­но в ор­де­на на Доминиканците. И в това, ко­ето днес е та­ка кри­во разбрано, ко­ето би зас­лу­жа­ва­ло да бъ­де по­-дъл­бо­ко поз­на­то в не­го­во­то значение, в това, ко­ето се яви ка­то схоластика на Земята, ста­на под­го­тов­ка­та на вси- ч­ко по-късно, ко­ето след то­ва тряб­ва­ше да ста­не в след­ва­ща­та епо­ха на Михаел.

И за да се вжи­ве­ят доб­ре в Християнството, за да сто­ят все­ця­ло вът­ре в Християнството, се въп­лъ­ти­ха на Земята онези, ко­ито при­над­ле­жа­ха на сфе­ра­та на Михаел, ко­ито бя­ха жи­ве­ли в ста­ра­та епо­ха на Александър, не бя­ха из­пи­та­ли пър­ви­те сто­ле­тия на Християнството или ми­на­ха през те­зи сто­ле­тия са­мо в не­ме­ро­дав­ни въплъщения, те се въплътиха, за да се вжи­ве­ят имен­но в Християнството, въп­лъ­ти­ха се в ор­де­на на Доминика- нците или дру­ги хрис­ти­ян­с­ки ордени, но глав­но в ор­де­на на Доминикан- ците. След то­ва те ми­наха през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свят и дейс­т­ву­ва­ха по­-на­та­тък от ду­хов­ния свят.

И то­га­ва в 15-то сто­ле­тие - про­дъл­жа­вай­ки в 16-то столетие, от­но­ше­ни­ята на вре­ме­то са съ­вър­ше­но дру­ги за ду­хов­ния свят - през 15-то сто­ле­- тие ста­на в свръх­се­тив­ния свят, про­ве­де­но бе в свръх­се­тив­ния свят оно­ва учение, ко­ето са­ми­ят Михаел пре­да­ва­ше на сво­ите последователи. Беше ос­но­ва­но то­га­ва та­ка да се ка­же ед­на ду­хов­на Школа, ед­на Школа, в ко­ято са­ми­ят Михаел бе­ше Учител, ед­на Школа, в ко­ято взе­ха учас­тие съ­от­вет­ни­те чо­веш­ки души, ко­ито в ми­на­ло­то бя­ха вдъх­но­ве­ни имен­но от пос­лед­на­та епо­ха на Михаел /по вре­ме­то на Александър Велики/, след то­ва вдъх­но­ве­ни чрез вжи­вя­ва­не­то в Християнството по начина, кой­то Ви описах. Всички обез­п­лъ­те­ни чо­веш­ки души, ко­ито бя­ха пос­ле­до­ва­те­ли на Михаел, взе­ха учас­тие в та­зи ве­ли­ка школа, ко­ято ра­бо­ти в 14-то, 15-то­,­ 1­6-то столетие. Всички оне­зи Същества от йе­рар­хи­ята на Ангели- те, Архангелите, Архаите, ко­ито при­над­ле­жа­ха към михаеловото тече- ние, взе­ха учас­тие в та­зи Школа. Участие взе­ха съ­що мно­гоб­рой­ни еле­мен­тар­ни същества.

В та­зи Школа бе нап­ра­вен един пог­лед вър­ху същ­нос­т­та на съ­щес­т­ву­ва­щи­те в ми­на­ло­то мистерии. На ду­ши­те бе да­де­но ед­но точ­но поз­на­ние вър­ху древ­ни­те мис­те­рии. Хвърлен бе един пог­лед в ми­на­ло­то вър­ху мис­те­ри­ите на Слънцето, вър­ху мис­те­ри­ите на планетите. Обаче от­к­ри­та бе съ­що ед­на пер­с­пек­ти­ва за бъдещето, за това, ко­ето тряб­ва­ше да за­поч­не в но­ва­та епо­ха на Михаел, нас­тъп­ва­ща­та в края на 19-то столетие, в ко­ято се­га се намираме. Всичко то­ва ми­на то­га­ва през душите. Това бя­ха от­но­во съ­щи­те души, ко­ито в на­ша­та епо­ха на Михаел се чув­с­т­ву­ва­ха прив­ле­че­ни към Антропософското Движение.

Междувременно на Земята стана, бих мо­гъл да кажа, пос­лед­но­то сблъск- ване. Харун ал Рашид се въп­лъ­ти отново, ос­но­ва в то­ва не­го­во пре­раж­да­не им­пул­са на материализма, яви си ка­то Бако /Бейко/ от Верулам. Универсалността на Бако от Верулам е от Харун ал Рашид, но съ­що и това, ко­ето жи­вее ка­то интелектуалност, ка­то ма­те­ри­али­зъм в Бако, а от Харун ал Рашид. Бейкън се яви ка­то пре­ро­де­ни­ят Харун ал Рашид. Не- говият съ­вет­ник из­ми­на един друг път и се яви ка­то Амос Комениус в съ­ща­та епоха.

И та­ка ние виждаме, че през вре­ме ко­га­то в 14-то, 15-то, 16-то, 17-то сто­ле­тие и т.н. Християнството ми­на­ва­ше в свръх­се­тив­ния свят през сво­ето по­-на­та­тъш­но глав­но раз­ви­тие в ос­вет­ле­ни­ето на аристотелизма, на Земята бе ос­но­ван материализмът: основан в науката от Бейкън, пре- роденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Ра- шид. И два­ма­та дейс­т­ву­ва­ха заедно.

Когато ми­на­ха през вра­та­та на смъртта, Амос Комениус и Бейкън про­из­ве­до­ха не­що за­бе­ле­жи­тел­но в ду­хов­ния свят. Когато Бако от Верулам ми­на през вра­та­та на смъртта, по­ка­за се, как от не­го­во­то етер­но тя­ло чрез осо­бе­ния на­чин на мислене, кой­то бе­ше прак­ти­ку­вал в сво­ето въп­лъ­ще­ние ка­то Бейкън, из­ли­за­ше цял един свят от идоли, от де­мо­ни­чес­ки идоли, ко­ито из­пъл­ва­ха ду­хов­ния свят, за кой­то Ви говорих, в кой­то се про­яви­ха пос­ле­дейс­т­ви­ята на он­зи ду­ше­вен съ­бор меж­ду ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­те на Александър Велики и на Аристотел и други, ко­ито бя­ха при­ели уче­ни­ето на Михаел. В то­зи свят се раз­п­рос­т­ра­ни­ха идоли.

Работата стои така, как­то аз я опи­сах в мо­ята пър­ва мис­те­рий­на драма, че това, ко­ето ста­ва на Земята, има мощ­ни въз­дейс­т­вия в ду­хов­ния свят. Земният ду­хо­вен спо­соб на Бейкън про­из­ве­де ед­но буй­но обър­к­ва­що въз­дейс­т­вие в ду­хов­ния свят, ко­ето раз­п­рос­т­ра­ни цял един свят от идо- ли.

И от това, ко­ето Амос Комениус бе­ше ос­но­вал на Земята всъщ­ност ка­то един вид ма­те­ри­алис­тич­на педагогика, бе об­ра­зу­ва­на основата, светът, сферата, ми­ро­ва­та ат­мос­фе­ра за онова, ко­ето бя­ха идо­ли­те на Бейкън.
Бих мо­гъл да кажа: Бейкън достави идолите и това, което принадле- жеше към идолите на други царства, него им достави Амос Комениус чрез онова, което беше станало на Земята. Защото как­то ние хо­ра­та има­ме око­ло нас ми­не­рал­но­то царство, рас­ти­тел­но­то царство, та­ка се­га те­зи идо­ли на Бейкън има­ха око­ло тях дру­ги­те царства, от ко­ито се нуждаеха.

И на бор­ба­та про­тив всич­ко това, на бор­ба­та про­тив те­зи де­мо­ни­чес­ки идо­ли тряб­ва­ше да се пос­ве­тят се­га индивидуалностите, ко­ито ня­ко­га бя­ха на Земята под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Александър Велики и на Ари- стотел. Това се ра­зиг­ра до момента, ко­га­то на Земята ста­на френ­с­ка­та революция.

Онези идоли, ко­ито не мо­жа­ха да бъ­дат победени, оне­зи демони, идол­ни демони, ко­ито се из­п­лъз­на­ха от бор­ба­та про­тив тях, сля­зо­ха до­лу на Зе- мята и вдъх­но­вя­ва­ха това, ко­ето бе­ше ма­те­ри­ализ­мът на 19-то столетие, с всичко, ко­ето го последва. Тези са вдъх­но­ви­те­ли на ма­те­ри­ализ­ма на 19-то столетие.

Душите, ко­ито бя­ха ос­та­на­ли назад, ко­ито бя­ха из­пи­та­ли уче­ни­ята на Михаел под сът­руд­ни­чес­т­во­то на ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­те на Аристотел и на Александър, от­но­во се пре­ро­ди­ха на Земята с импулсите, ко­ито описах, в края на 19-то сто­ле­тие и на­ча­ло­то на 20-то столетие. Тази е Кармата на онези, ко­ито ид­ват честно, вът­реш­но ис­к­ре­но в Антропософското Дви- жение. И ние от­но­во поз­на­ва­ме мно­го от те­зи ду­ши в онези, ко­ито ид­ват в Антропософското Движение.

Това е не­що потресающо, ко­га­то го опис­ва­ме така, как­то то стои в не­пос­ред­с­т­ве­ния за­ден план на онова, ко­ето ста­ва външ­но в настоящето. Обаче то е нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де внед­ре­но под вли­яни­ето на Ко- ледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сър­ца­та на онези, ко­ито се на­ри­чат антропософи. Това ще им да­де си­ла да ра­бо­тят по-нататък; защо- то онези, които днес са антропософи, които са антропософи в чест- ния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята. И в про­ро­чес­т­во­то на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как мно­жес­т­во ан­т­ро­по­соф­с­ки ду­ши ще дойдат от­но­во на

Земята в края на 20-ия век, за да до­ве­дат до уве­ли­че­ние това, ко­ето днес тряб­ва да бъ­де ос­но­ва­но с мощ­на си­ла ка­то Антропософско Движение.

Това е всъщ­ност онова, ко­ето тряб­ва да дви­жи антропософите: тук стоя аз. Антропософският им­пулс е в мене. Аз го поз­на­вам ка­то Импулс на Михаела. Аз чакам, ка­то за мо­ето ча­ка­не се ук­реп­вам чрез ед­на ис­тин­с­ка ан­т­ро­по­соф­с­ка ра­бо­та в нас­то­яще­то и из­пол­зу­вам крот­ко­то междувре- мие, ко­ето е от­ре­де­но на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ду­ши меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в 20-то столетие, за да дой­да от­но­во на Земята в края на 20-то сто­ле­тие и да про­дъл­жа дви­же­ни­ето с ед­на мно­го по­-ду­хов­на сила.
Аз се под­гот­вям за та­зи но­ва епо­ха от 20-то и 21-то сто­ле­тие - та­ка си каз­ва ед­на ис­тин­с­ка ан­т­ро­по­соф­с­ка ду­ша - за­що­то на Земята има мно­го раз­ру­ши­тел­ни сили. Целият кул­ту­рен живот, це­ли­ят жи­вот на ци­ви­ли­за­ци­ята ще нав­ле­зе в упадък, ако ду­хов­нос­т­та на Импулса на Михаел не об­х­ва­не хората, ако хо­ра­та не бъ­дат от­но­во в със­то­яние да пов­диг­нат онова, ко­ето днес ис­ка да се сгро­мо­ля­са ка­то цивилизация.

Ако се на­ме­рят та­ки­ва чес­т­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки души, ко­ито ис­кат да вне­сат по то­зи на­чин ду­хов­нос­т­та в зем­ния живот, то­га­ва ще има ед­но дви­же­ние нагоре. Ако не се на­ме­рят та­ки­ва души, то­га­ва упа­дъ­кът ще про­дъл­жа­ва да напредва. Световната вой­на с всич­ки ней­ни ло­ши пос­лед­с­т­вия ще бъ­де са­мо на­ча­ло­то на не­що още по-лошо. Защото днес чо­ве­чес­т­во­то е из­п­ра­ве­но пред ед­на го­ля­ма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи на- пред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.

Това е, обич­ни приятели, ко­ето ис­ках да ви раз­вия пред Вашите ду­ши с мо­ето се­гаш­но присъствие. Бих ис­кал то да про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва във Вашите души. Защото как­то чес­то пъ­ти съм казвал, ко­га­то след ед­но ра­дос­т­но за­до­во­ли­тел­но пре­би­ва­ва­не за­ед­но тряб­ва­ше да прик­лю­ча това, ко­ето мо­же­ше да бъ­де нап­ра­ве­но и раз­го­ва­ря­но при ед­но та­ко­ва пре­би­ва­ва­не заедно. Когато ан­т­ро­по­со­фи­те са съб­ра­ни за­ед­но във фи­зи­чес­кия живот, те при­емат то­ва ка­то тях­на Карма, оба­че те ос­та­ват за­ед­но и ко­га­то са прос­т­ран­с­т­ве­но разделени. Така ние ис­ка­ме да ос­та­нем съ­еди­не­ни в оне­зи знаци, ко­ито мо­гат да ни се по­ка­жат пред ду­хов­ни­те очи, пред ду­хов­ни­те уши, ко­га­то при­емем с пъл­на се­ри­оз­ност та­ки­ва неща, как­ви­то на дра­го сър­це бих искал, ако съм бил разбран, да те­кат през онова, ко­ето мо­жах да раз­вия пред Вас, обич­ни приятели, в те­зи часове.
Значение на небесните тела, които заобикалят Земята, за живота на хората.