Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

Другият слу­чай е този, че сре­ща­ме ня­кой човек, при кой­то не се ус­та­но­вя­ва ни­как­во по­доб­но от­но­ше­ние меж­ду волите, а се ус­та­но­вя­ва та­ко­ва отношение, при ко­ето ме­ро­дав­но ес­те­ти­чес­ко­то или ум­с­т­ве­но впечатле- ние. Колко чес­то се случва, че ня­кой А се за­поз­на­ва с ня­кой Б и то­га­ва не го­во­ри за не­го с он­зи тон на въ­оду­шев­ле­ние или на отвращение, с кой­то го­во­ри за един човек, с кой­то е бил кар­ми­чес­ки свър­зан по-рано.

Той мо­же би ще хва­ли един та­къв човек, с кой­то не е свър­зан кармиче- ски, ще го на­ме­ри за мил, за от­ли­чен човек, но той не вли­за във волята, а са­мо в ума, в ес­те­ти­чес­ко­то чувство.

А се­га ви­ди­те ли, онова, ко­ето Ви разказах, а имен­но нещо, ко­ето мо­же да бъ­да до­би­то ка­то поз­на­ние на све­та чрез Антропософията, и съ­що как­то съв­сем не е не­об­хо­ди­мо чо­век да бъ­де художник, за да намери, че ед­на кар­ти­на е хубава, та­ка не е не­об­хо­ди­мо той да бъ­де посветен, за да раз­бе­ре нещата. Човек мо­же да раз­бе­ре нещата, за­що­то иде­ите си съ­от­ветс­т­ву­ват ед­ни с други. Има хора, ко­ито казват: какво ни интересува нас целият духовен свят, ние ще можем да го разберем едва тогава, ко- гато ще бъдем в него. Тези хо­ра каз­ват то­ва по­ра­ди причината, за­що­то днес са свик­на­ли да на­ри­чат ед­но до­ка­за­тел­с­т­во са­мо онова, ко­ето мо­же да бъ­де до­ка­за­но са­мо се­тив­но уло­ви­мо с ръка. Такива хо­ра из­г­леж­дат на безумци, ко­ито казват: всичко, което е в света, трябва да се опира на нещо, трябва да бъде подпряно, иначе то ще падне на Земята. Някой мо­же да дой­де и да каже: Земята, Луната, Слънцето се намират вън в мировото пространство, обаче те трябва да имат една подпора, за да не паднат долу. Той не знае, че не­бес­ни­те те­ла не се нуж­да­ят от ни­как­ва подпора, за­що­то те се кре­пят взаимно. На та­ко­ва раз­би­ра­не се по­зо­ва­ва Антропософията. При нея иде­ите не мо­гат да се под­к­ре­пят чрез не­що външ­но уло­ви­мо с ръка, оба­че те се кре­пят ед­ни дру­ги взаимно. Проче- тете пър­во ед­на един­с­т­ве­на ан­т­ро­по­соф­с­ка книга, то­га­ва мо­же да се слу­чи да я ос­та­ви­те настрана, за­що­то сте свик­на­ли да виж­да­те всич­ко до­ка­за­но осезателно, Вие ще я ос­та­ви­те настрана, за­що­то в нея ни­що не е до- казано. Но че­те­те все по­ве­че и повече, то­га­ва ще откриете, че иде­ите се под­к­ре­пят ед­ни дру­ги вза­им­но и се по­дър­жат как­то не­бес­ни­те тела. Чо- век мо­же да раз­бе­ре ве­че нещата, да­же и ко­га­то не е един посветен, оба­че чрез на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето не­ща­та ста­ват още по­-з­на­чи­тел­но плъ- т­ни Те се из­жи­вя­ват по друг начин. Ето за­що онзи, кой­то е стиг­нал дос­та­тъч­но далече, мо­же съ­що да го­во­ри в ед­на дру­га фор­ма вър­ху та­зи чо­веш­ка съд­ба из­тъ­ка­на от миналото, нас­то­яще­то и бъдещето. Онзи, кой­то е ми­нал до из­вес­т­на сте­пен през посвещението, при не­го из­жи­вя­ва­ни­ята ста­ват мно­го по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви раз­каз­ва

Когато се срещ­нем с един човек, с кой­то не сме би­ли свър­за­ни кармиче- ски, ко­га­то сре­ща­ме за пър­ви път, то­ва съ­що се пред­с­та­вя различно, след ка­то сме по­лу­чи­ли посвещението. Естествено пос­ве­те­ни­ят мо­же да срещ­не в жи­во­та хора, с ко­ито не е свър­зан кармически. Обаче то­ва от­но­ше­ние ще бъ­де раз­лич­но от онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва за обик­но­ве­но­то съзнание. Той чув­с­т­ву­ва с оп­ре­де­ле­на тън­кост но­ви фак­ти в кос­ми­чес­кия човек.

И още не­що друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление - и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мисти- чен факт" - как изглеждат биографиите, които са запазени за древ-

Така ние мо­жем да кажем: онзи, който със силата на посвещението за- става срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема него- вото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества.

Онзи, кой­то със си­ла­та на пос­ве­ще­ни­ето зас­та­ва сре­щу един човек, ко­го­то сре­ща за пър­ви път в Космоса, по­лу­ча­ва за­да­ча­та да се свър­же с не­го­вия Ангел. Тогава той се на­уча­ва да поз­на­ва мно­го не­ща от външ­ния свят. Наистина Ангелите му го­во­рят отвътре, Ангелите го­во­рят об­що взе­то вът­ре в нас, и ние сме един вън­шен свят. В дейс­т­ви­тел­ност ние не мо­жем ни­как да поз­на­ем дру­ги хо­ра по­-дъл­бо­ко с ду­хов­ни сили, без да поз­на­ем войн­с­т­во­то от Ангели. Напълно не­въз­мож­но е, да пос­тиг­нем ис­тин­с­ко поз­на­ние на човека, без да има­ме поз­на­ние на Ангелите. Също така, как­то тряб­ва да кажа, че и обик­но­ве­но­то тън­ко чувство, ко­га­то то се сре­ща с хората, ко­ито не са кар­ми­чес­ки свързани, се на­уча­ва да поз­на­ва за­оби­ка­ля­щия свят, та­ка и пос­ве­те­ни­ят се на­уча­ва да поз­на­ва доб­ре съ­щин­с­кия вън­шен свят, све­та на Ангелите. С то­ва той по­лу­ча­ва пос­ред­ни­ци за по­-вис­ши­те йерархии.

Също и не­що дру­го мо­же да обър­не вни­ма­ни­ето ни, как сме свър­за­ни кар­ми­чес­ки с един чо­век в живота. Ние сре­ща­ме в жи­во­та един човек, сре­ща­ме ня­кой друг. Достатъчно е са­мо да бъ­дем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не мо­жем да съ­ну­- ва­ме за него, за­що­то той не е свър­зан с на­ше­то ас­т­рал­но тяло, а са­мо с на­шия Аз.

Срещаме дру­ги хора, ви­де­ли сме ги са­мо бег­ло и те ни прес­лед­ват в на­ши­те сънища, да­же и в буд­ни­те сънища. Това е ед­но пред­с­та­вя­не офор­ме­но вътре, ко­ето ня­ма ни­що об­що с про­яви­те на човек, с не­го­ва­та вън- шност, за­що­то сме кар­ми­чес­ки свър­за­ни с него. Срещаме един човек, с кой­то сме би­ли кар­ми­чес­ки свързани, и вед­на­га сме зас­та­ве­ни да си съз­да­дем един об­раз за то­зи човек. Ако съ­от­вет­ния чо­век е художник, т.е. ако ние сме художници, би мог­ло да се слу­чи вед­на­га да на­ри­су­ва­ме
един порт­рет на срещнатия, кой­то порт­рет един чо­век ес­на­фин ще на­-­ мери за съв­сем неп­ри­ли­чащ на оригинала, до­ка­то пос­ве­те­ни­ят на­ми­ра ед­но ми­на­ло въп­лъ­ще­ние на човека, ко­го­то е нарисуван. Ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме дру­гия чо­век в глъ­би­ни те на не­го­во­то същество, ма­кар и в подсъзнанието, ко­га­то сме кар­ми­чес­ки свър­за­ни с него. Чрез оне­зи хора, ко­ито сре­ща­ме за пър­ви път в живота, с ко­ито не сме свър­за­ни кар- мически, ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме чо­ве­чес­т­во­то изобщо. Хората се от­на­сят съ­що спо­ред това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при дру­ги слу­чаи се съ­би­ра­те с хора, опи­тай­те се ня­ко­га да се вслу­ша­те в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху не­що важно, осо­бе­но тогава, ко­га­то е не­съз­на­те­лен в та­ки­ва неща. Обърнете вни­ма­ние на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармиче- ски. Все пак той Ви ин­те­ре­су­ва външно, раз­каз­ва Ви така, ка­то че е пред­с­та­ви­тел на ця­ло­то об­щес­т­во учас­т­ву­ва­що в чая от 5 ча­са Това е ед­но крат­кот­рай­но общество, там мо­гат да се чу­ят мно­го ра­бо­ти от света, от хора, ко­ито са го­ле­ми по­ли­ти­ци - Вие слу­ша­те са­мо то­зи един­с­т­вен чо­век и спо­ред то­зи чо­век съ­ди­те мо­же би пог­реш­но за ця­ло­то при­със­т­ву­ва­що общество. Ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме дру­ги­те не­ща от све­та чрез хора, с ко­ито не сме свър­за­ни кармически. Един пътник, кой­то вед­нъж ми­нал в по­лу­нощ през га­ра­та Кьонигсберг и по­ис­кал там да му се да­де ед­но кафе, бил пос­рещ­нат мно­го гру­бо от келнера, ко­го­то по­ви­кал и кой­то имал чер­ве­на ко­са и бил заспал. Върху то­зи слу­чай път­ни­кът за­пи­сал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според то­зи сред­но­щен келнер, с ко­го­то не е бил кар­ми­чес­ки свързан, съ­от­вет­ни­ят път­ник от­съ­дил за жи­те­ли­те на Кьонигсберг.

Видите ли, чрез та­ки­ва раз­г­леж­да­ния ние до­би­ва­ме стойнос­ти на живо- та, сбли­жа­ва­ме се с хората, на­уча­ваме се да бъ­дем свър­за­ни по друг на­чин с тях. Но ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме не са­мо жи­во­та на хората, и то­ва тряб­ва да бъ­де имен­но съ­щес­т­ве­но­то за Антропософията, че тя дей- с­т­ви­тел­но нав­ли­за в живота, ние се на­уча­ва­ме съ­що да чувствуваме, да усе­ща­ме и да поз­на­ва­ме кос­ми­чес­кия живот. Слънцето и Луната из­губ­ват всич­ко аб­с­т­рак­т­но и ста­ват не­що живо, към ко­ето гле­да­ме в Космоса и ко­ето по от­но­ше­ние на мал­ка­та съд­ба на хо­ра­та тук на Земята е съ­от­вет­но­то ве­ли­ко във вселената.

Така в на­шия жи­вот е съ­еди­не­но дейс­т­ви­ето на Слънцето и дейс­т­ви­ето на Луната. Всичко онова, ко­ето све­ти до­лу към нас от Луната, е свър­за­но с на­ше­то кос­ми­чес­ко минало, а Слънцето е свър­за­но с на­ше­то кос­ми­чес­ко бъдеще.

Върху та­зи важ­на за жи­во­та стра­на на живота, чрез та­зи страна, ко­ято дос­та­вя стойнос­ти на живота, ис­ка­ше да обър­не осо­бе­но вни­ма­ни­ето на­ше­то Коледно Тържество, ко­ето ос­но­ва от­но­во Антропософското Об- щество. Там тряб­ва­ше да се ка­же и бе­ше казано, че меж­ду нас тряб­ва от­но­во да жи­вее езо­те­ри­ка­та в ис­тин­с­кия сми­съл на думата. Ето за­що то­ва Коледно Тържество не тряб­ва­ше да бъ­де един празник, на кой­то са се съб­ра­ли оп­ре­де­лен брой антропософи, то тряб­ва­ше да про­дъл­жи да жи­вее в не­го­ва­та дейс­т­ве­ност и в не­го­ви­те импулси. Планира се ед­но но­во ус­т­ройс­т­во на един бю­ле­тин - той ве­че съ­щес­т­ву­ва и са из­лез­ли от пе­чат ве­че пър­ви­те три броя. Първо един бю­ле­тин вър­ху про­це­си­те в ця­ло­то Антропософско Общество, вър­ху това, ко­ето ста­ва в Антропософското Общество. Това об­щес­т­во тряб­ва да ста­не по то­зи на­чин един жив ду­хо­вен организъм. На ме­не ви­на­ги ми се е случ­ва­ло при мо­ите пътувания, че нап­ри­мер хо­ра­та в Хага казваха: но ние не знаем, какво става с хора- та във Виена, а принадлежим на едно и също Антропософско Общест- во! Колко мно­го са оне­зи хо­ра тук, ко­ито бих мо­гъл да запитам, как­во ста­ва в ан­т­ро­по­соф­с­ки­те кло­но­ве в Лайпциг, в Хамбург? Но та­ка тряб­ва да бъ­де в бъдеще. Тези не­ща тряб­ва да оти­дат тол­ко­ва далече, че онзи, кой­то е член на кло­на в Нова Зеландия, да има дейс­т­ви­тел­но ед­на пред­с­та­ва за това, ко­ето ста­ва във Виена. Членовете на Антропософското Об- щество ще нап­ра­вят доб­ре да съ­об­ща­ват на ре­дак­ци­ята на бю­ле­ти­на онова, ко­ето са из­жи­ве­ли вът­ре и вън от Антропософското Общество. Това ще бъ­де пос­ле пре­ра­бо­те­но и ви­на­ги ще мо­же да се про­чи­та за то- ва, ко­ето ста­ва в Антропософското Общество. Аз въз­на­ме­ря­вам в бъ­де­ще да включ­вам във все­ки брой малки, крат­ки афоризми, ко­ито ре­зю­ми­рат важ­ни съ­дър­жа­ния на живота, та­ка що­то та­ки­ва афо­риз­ми ще мо­гат да се из­пол­зу­ват в кло­но­ве­те или при дру­ги случаи.

Чрез всич­ко то­ва ще тряб­ва да се влее дейс­т­ви­те­лен живот, пул­си­ращ жи­вот в Антропософското Общество. Това ис­ка­ше на­ше­то Коледно Тър- жество. За то­ва тряб­ва да има съз­на­ние все­ки от­де­лен член. И са­мо по­ра­ди факта, че то­ва би тряб­ва­ло да бъ­де та­ка и всъщ­ност тряб­ва да бъ­де така, ако са­ма­та Антропософия тряб­ва да има по един пра­ви­лен на­чин сво­ето ми­на­ло и сво­ето бъдеще, след ка­то го­ди­ни на­ред сто­ях настрана, аз ре­ших да по­ема уп­рав­ле­ни­ето и пред­се­да­тел­с­т­во­то на Обществото за­ед­но с та­ки­ва чле­но­ве на президиума, за ко­ито зная, че те ще ра­бо­тят пло­дот­вор­но от Гьотеанума. Наистина при мо­ята въз­раст аз не бих се ре­шил да ра­бо­тя от­но­во така, как­то съм вър­шил то­ва на младини, да за­поч­на отново, ако не бе­ше на­ли­це ед­на аб­со­лют­на необходимост. Същевре- менно бих ис­кал да апе­ли­рам към все­ки член на Антропософското Об- щество, да помага, бих ис­кал то­ва Коледно Тържество да за­лег­не в сър­це­то на все­ки член и да не прес­та­ва да живее, да про­дъл­жа­ва да се раз-­
ви­ва все по­-на­та­тък и по­-на­та­тък ка­то ед­но се­ме на жи­во­та, та­ка че в Антропософското Общество да се влее един все по­-ак­ти­вен и по­-­ак­ти­вен живот. Тогава съ­що Антропософското Общество ще мо­же да дейс­т­ву­ва в света.
СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА

Щутгарт, 6 фев­ру­ари 1924 г.

Позволете ми да за­поч­на с ед­но ан­т­ро­по­соф­с­ко обяснение, за да се вър­на нак­рая с ня­кол­ко ду­ми към онова, ко­ето бе­ше за­мис­ле­но с Коледното Тържество /Коледното Събрание/.

От раз­лич­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки из­ло­же­ния Вие поз­на­ва­те значението, ко­ето за­оби­ка­ля­щи­те Земята не­бес­ни те­ла имат за жи­во­та и съ­щес­т­ву­ва­не­то на човека. Днес бих ис­кал да Ви го­во­ря вър­ху ед­на осо­бе­на гла­ва от та­зи област. Когато през вре­ме на на­ше­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­не на­со­чим пог­лед на­око­ло вър­ху всич­ко онова, ко­ето ни за­оби­ка­ля на Земята, а съ­що и вър­ху това, ко­ето ни за­оби­ка­ля в ми­ро­ва­та окол­ност на Земята, и то­га­ва също, ко­га­то на­ши­те фи­зи­чес­ки се­ти­ва са на­со­че­ни към звездите, ние виж­да­ме са­мо онова, ко­ето е свър­за­но с она­зи част на на­ше­то чо­веш­ко същество, ко­ето ние на­пус­ка­ме при смъртта. От раз­лич­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки опи­са­ния ние знаем, че чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло чер­пи сво­ите сили, съ­що и своя ве­щес­т­вен със­тав от онова, ко­ето ни за­оби­ка­ля на Земята. Знаем по-нататък, че ос­вен фи­зи­чес­ко­то тя­ло ние но­сим в нас ед­но етер­но тя­ло и че по съ­щия начин, как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло чер­пи сво­ите сили, сво­ите ма­те­ри­ал­ни със­тав­ни час­ти от Земята, та­ка и то­ва етер­но тя­ло чер­пи сво­ите със­тав­ни части, сво­ите си­ли от ши­ри­ни­те на из­вън­зем­на­та Вселена, от ми­ро­вия етер. И то­зи ете­рен свят е, кой­то за­оби­ка­ля Земята в прос­т­ран­с­т­ве­ни­те ширини, то­зи ете­рен свят е, в кой­то са по­ло­же­ни звездите, от ко­ито свет­ли­на­та се раз­ли­ва на Земята от Все- лената. Така ние дъл­жим на­ше­то фи­зи­чес­ко и на­ше­то етер­но съ­щес­т­ву­ва­не на онова, ко­ето мо­жем да виж­да­ме или в за­оби­ка­ля­щия ни на Земя- та свят или в света, кой­то за­оби­ка­ля Земята. Обаче в това, ко­ето ни об­г­ръ­ща ка­то за­оби­ка­лящ Земята свят във Вселената, ние виж­да­ме пър­во две не­бес­ни тела, ко­ито мо­жем да на­ре­чем нап­ра­во ка­то вра­ти в ду­хов­- ния свят. Ние виж­да­ме две не­бес­ни тела, Слънцето и Луната. Открай вре­ме онези, ко­ито мо­гат да про­ник­нат с тях­но­то раз­би­ра­не по­-дъл­бо­ко в ус­т­ройс­т­во­то на ми­ро­во­то цяло, са при­пис­ва­ли на те­зи две не­бес­ни те- ла, на Слънцето и Луната, мис­ли­мо на­й-­го­ля­мо­то зна­че­ние за чо­веш­кия жи­вот и за чо­веш­ко­то съществуване.

Когато раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка в ан­т­ро­по­соф­с­ки смисъл, ние мо­жем да знаем, че ос­вен фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло чо­ве­кът има съ­що ед­но ас­т­рал­но тя­ло и един Аз. Обаче ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху то­ва ас­т­рал­но тя­ло и

Вие сте прос­ле­ди­ли в мо­ята кни­га "Тайната наука" и в дру­ги книги, че там се го­во­ри за един момент, ко­га­то фи­зи­чес­ка­та Луна се е от­де­ли­ла от Земята. Там е обър­на­то вни­ма­ни­ето вър­ху това, как ня­ко­га фи­зи­чес­ка­та Луна и Земята са об­ра­зу­ва­ли ед­но един­но не­бес­но тя­ло във Вселената, как след то­ва та­зи фи­зи­чес­ка Луна се е от­де­ли­ла от Земята. Обаче то­ва фи­зи­чес­ко от­де­ля­не или етер­но от­де­ля­не не е всичко, ко­ето тряб­ва да ни за­ни­ма­ва по от­но­ше­ние на съ­щес­т­ву­ва­не­то на Луната и на чо­веш­кия живот, а в от­де­ля­не­то на Луната има­ме съ­щев­ре­мен­но ра­бо­та с един пъ­лен със зна­че­ние ду­хо­вен факт.

Аз чес­то пъ­ти съм об­ръ­щал вни­ма­ни­ето и на това, че в прад­рев­ни вре­ме­на на Земята чо­ве­кът е при­те­жа­вал ед­на та­ка на­ре­че­на пра-мъдрост. Ние се гор­де­ем днес с раз­би­ра­не­то на на­шия ум, с на­ше­то та­ка на­ре­че­но зна­ние на ума и на наблюдението. Без съм­не­ние онова, ко­ето днес зна­ем по то­зи начин, ед­но древ­но чо­ве­чес­т­во не е познавало, не е знаело, за то­ва Земята тряб­ва­ше да ми­не през оп­ре­де­ле­но раз­ви­тие и с нея за­ед­но и чо- векът. Едва чрез то­ва раз­ви­тие чо­ве­кът мо­жа да из­пол­зу­ва сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, с ви­со­ко раз­ви­та нер­в­на система, така, че мо­же да до­бие ед­но зна­ние на ума. Прадревното зна­ние на чо­ве­чес­т­во­то бе­ше ед­но ин­с­тин­к­тив­но знание, то се про­явя­ва по раз­ли­чен на­чин в срав­не­ние с дне- ш­но­то знание. Това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то зна­еше за тай­ни­те на све­та в прад­рев­ни вре­ме­на се раз­г­ръ­ща­ше в мощ­ни по­ети­чес­ки форми. И в оно- ва, ко­ето се е за­па­зи­ло по предание, ко­ето днес мо­же да се прос­ле­ди в документите, в не­го се на­ми­ра са­мо един от­з­вук от ве­ли­чи­ето и мощ­нос­т­та на прад­рев­на­та мъдрост, ко­ято чо­ве­чес­т­во­то е при­те­жа­ва­ло ня­ко­га на Земята. Обаче днес ние мо­жем да из­пад­нем в дъл­бо­ко удивление, ко­га­то ос­та­вим да дейс­т­ву­ва вър­ху нас не­що та­ко­ва ка­то ин­дийс­ки­те Веди или фи­ло­со­фи­ята Веданта. Ние се удив­ля­ва­ме на ве­ли­чес­т­ве­ни­те сти­хо­ве на Бхагават-Гита, виж­да­ме във всич­ко то­ва не­що велико. Обаче тряб­ва да има­ме съз­на­ни­ето: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога