Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Уважаеми гос­ти и скъ­пи мои приятели! В мно­го от мо­ите лек­ции аз подчертавах, че в да­леч­ни­те епо­хи от раз­ви­ти­ето на човечеството, ед­но хар­мо­нич­но и чуд­но един­с­т­во об­г­ръ­ща­ше науката, из­кус­т­во­то и ре­ли­гия та. Който е стиг­нал до из­вес­т­ни пред­с­та­ви за същ­нос­т­та на древ­ни­те Мистерии, той знае: В раз­лич­ни­те Мистерии окул­т­ни­те кан­ди­да­ти тър­се­ха поз­на­ни­ето ка­то ед­но от­к­ро­ве­ние на Духа, но те го тър­се­ха под она­зи форма, ко­ято мал­ко или мно­го съ­от­ветс­т­ву­ва­ше на то­га­ваш­на­та

Истинската същ­ност на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука виж­да са­мо он­зи човек, кой­то яс­но раз­ли­ча­ва в нея тък­мо то­зи импулс. Естествено, в сво­ето ду­хов­но развитие, чо­ве­чес­т­во­то ще тряб­ва да пре­одо­лее не мал­ко препятствия, за да стиг­не до осъ­щес­т­вя­ва­не­то на по­до­бен идеал. Но тък­мо в тър­пе­ли­во­то пос­ве­ща­ва­не на та­зи теж­ка бор­ба е вло­жен и един еле- мент, кой­то мо­же и тряб­ва да ощас­т­ли­ви ця­ло­то Антропософско Движе- ние*8. Може би ед­ва след ка­то под­роб­но из­ло­жа мо­ите мисли, Вие ще вник­не­те в дъл­бо­ки­те при­чи­ни за те­зи разисквания. Предварително бих же­лал да отбележа, че днес Антропософското Движение да­леч ве­че не съв­па­да с Антропософското Общество; оба­че ако Антропософското Об- щество ис­ка да пос­тиг­не сво­ите цели, прак­ти­чес­ки то тряб­ва да се про­ник­не из­ця­ло с им­пул­са на Антропософското Движение.

Антропософското Движение об­х­ва­на мно­го по­-ши­ро­ки кръгове, ко­ито да­леч над­х­вър­лят те­зи на Антропософското Общество. Поради та­зи при­чи­на ме­то­до­ло­ги­ята на Антропософското Движение след­ва да бъ­де по­-
раз­лич­на от не­го­ва­та ме­то­до­ло­гия по времето, ко­га­то Антропософското Движение бе­ше ог­ра­ни­че­но пре­дим­но в рам­ки­те на Антропософското Общество. И все пак Антропософското Общество ще из­пъл­ни го­ля­ма­та си задача, са­мо ако то се пре­вър­не в един вид енер­ге­ти­чен из­точ­ник за Антропософското Движение.

За да бъ­де раз­б­ран не прос­то теоретично, а съв­сем реално, поз­во­ле­те ми да спо­де­ля с Вас нещо, ко­ето има не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с днеш­на­та те- ма. Става ду­ма за ед­но дру­го движение, ко­ето въз­ник­на пок­рай Антро- пософското Движение. Ако не уточ­ним доб­ре те­зи неща, лес­но мо­гат да се по­ро­дят все­въз­мож­ни не­до­ра­зу­ме­ния и грешки.

Ето за­що днес бих же­лал - ма­кар и съв­сем им­п­ро­ви­зи­ра­но - да по­го­во­ря вър­ху она­зи форма, до ко­ято на­пос­ле­дък стиг­на ед­но но­во ре­ли­ги­оз­но­-кул­то­во движение. То впро­чем има не­що твър­де об­що с Антропософ- ското Движение, ма­кар и смес­ва­не­то им да е не­до­пус­ти­мо от как­ва­то и да е глед­на точка. Да, ста­ва ду­ма за оно­ва ре­ли­ги­оз­но­-кул­то­во движе- ние, ко­ето це­ли об­но­вя­ва­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то и са­мо­то то оп­реде­ля се­бе си ка­то „Движение за ре­ли­ги­оз­но обновление"*9. Позицията на то­ва Движение спря­мо Антропософското Движение ще мо­же да бъ­де раз­б­ра­на са­мо ако изяс­ним как­ва е пър­во­на­чал­на­та цел на не­го­во­то възник- ване.

От из­вес­т­но вре­ме при мен за­поч­на­ха да прис­ти­гат мла­ди теолози, хрис­ти­ян­с­ки теолози, ко­ито при­вър­ш­ва­ха те­оло­гич­но­то си обучение. На всич­ки тях пред­с­то­еше ед­на или дру­га пас­тор­с­ка кариера. Те ид­ва­ха при мен и за­явя­ва­ха приб­ли­зи­тел­но следното: За нас е пре­дел­но ясно, че в края на сво­ето обу­че­ние днеш­ни­ят млад те­олог - до­ри да е от­да­ден с ця­ло­то си сър­це на уни­вер­си­тет­с­ка­та те­оло­гия - ня­ма под кра­ка­та си здра­ва и си­гур­на почва. Теологично-религиозното дви­же­ние пос­те­пен­но нав­ле­зе в та­ки­ва форми, ко­ито не поз­во­ля­ва­ха на мла­дите пас­то­ри да вклю­чат в сво­ите про­по­ве­ди и в ця­ла­та си ду­хов­на дейност мо­гъ­щи­те и жи­ви си­ли на Мистерията на Голгота. Младите те­оло­зи не мо­же­ха да се про­ник­нат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота ста­на не­що из­к­лю­чи­тел­но важно, а именно, че Христовото Същество, което по­-ра­но оби­та­ва­ше в ду­хов­ни­те светове, се свър­за със Земния жи­вот на чо­ве­ка и про­дъл­жи да ра­бо­ти там, в Земния жи­вот и в Земната сте­пен на човека. И аз съв­сем яс­но до­ла­вях как в ду­ши­те на те­зи хора, ко­ито ид­ва­ха при мен, се по­раж­да­ше ед­но сил­но предчувствие: ако всич­ки ние ис­ка­ме хрис­ти­ян­с­т­во­то да ос­та­не жи­во и да ръ­ко­во­ди на­шия ду­хо­вен жи­вот ка­то ед­на дейс­т­ви­тел­на сила, то­га­ва аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо е да се из­ви­сим до ед­но ра­ди­кал­но об­нов­ле­ние на це­лия те­оло­ги­чес­ки импулс, на це­лия ре­ли­ги­озен импулс. А по на­ча­ло не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во съмне- ние: ис­тин­с­ка­та си­ла на ре­ли­ги­оз­ния им­пулс се про­явя­ва по та­къв на-

Младите теолози, ко­ито ид­ва­ха при мен, тър­се­ха ня­как­ва по­мощ и те не би­ха мог­ли да я на­ме­рят другаде, ос­вен в ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Нау- ка. Да, та­зи не­об­хо­ди­мост бе­ше явна: ис­тин­с­ко­то хрис­ти­ян­с­т­во не мо­же да дейс­т­ву­ва ка­то ня­ка­къв час­ти­чен ен­ту­си­азъм от ед­но или дру­го пас­тор­с­ко сърце, то тряб­ва да обе­ди­ни оне­зи сили, ко­ито ра­бо­тят не­съз­на­ва­но в сър­ца­та на сто­ти­ци и хи­ля­ди хора. Естествено, стре­ме­жи­те на те­зи лич­нос­ти не бя­ха единни, но във все­ки слу­чай те бя­ха мно­го по­-­ин­тен­зив­ни от стре­ме­жи­те на ор­то­док­сал­ни­те теолози. Освен то­ва те доб­ре разбираха, че стре­ме­жът към ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние е не не­що спора- дично, а бли­ка от сър­ца­та на мно­го хора.

След из­вес­т­но вре­ме те­зи мла­ди хо­ра от­но­во дой­до­ха при мен. Както и бях предвидил, те споделиха, че мно­го от на­чи­на­ещи­те те­оло­зи са се при­съ­еди­ни­ли към тях, во­де­ни от съ­ща­та не­за­до­во­ле­ност по от­но­ше­ние на уни­вер­си­тет­с­ка­та подготовка, ко­ято се оказ­ва­ше съв­сем не­дос­та­тъч­на за тях­на­та пас­тор­с­ка кариера. Налице бя­ха всич­ки изгледи, че кръ­гът се разраства.

Тогава аз казах: естествено, днес съв­сем не е дос­та­тъч­но тук да про­по­вяд­ват оп­ре­де­лен брой пастори. Религиозното об­нов­ле­ние не мо­же да се ръ­ко­во­ди от тези, ко­ито се обу­ча­ват в пас­тор­с­ки гри­жи към из­мъ­че­но­то човечество. То е де­ло на оне­зи хора, в чи­ито ду­ши пул­си­ра чис­та­та и же- р­т­во­го­тов­на изповед, де­ло на оне­зи хора, ко­ито - ма­кар и съв­сем смът­но - но­сят в се­бе си един си­лен ре­ли­ги­озен импулс, един спе­ци­фи­чен ре­ли­ги­оз­но­-х­рис­ти­ян­с­ки импулс. И ра­бо­та­та е там, че за­нап­ред офи­ци­ал­на­та те­оло­гия изоб­що ня­ма да е в със­то­яние да за­до­во­ли то­зи мо­щен хрис­ти­ян­с­ки импулс.

Загатнах съ­що и за ед­на дру­га подробност: ог­ром­на­та част от на­се­ле­ни­ето е вън от Антропософското Движение и за­се­га те­зи хо­ра - ръ­ко­во­дей­ки се от пред­по­чи­та­ни­ята на сво­ите сър­ца - не ще мо­гат да на­ме­рят ни­как­ва възможност, за да се при­съ­еди­нят към Антропософското Движе- ние.

По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение нак­рая се сти­га до там, да за­явим пред се­бе си яс­но и категорично: всич­ки ние жи­ве­ем в ед­на епоха, при ко­ято са­мо­то раз­ви­тие на све­та вна­ся оп­ре­делен сбор от ду­хов­ни ис­ти­ни и сти­га хо­ра­та да по­ис­кат - в ка­чес­т­во­то си на ду­хов­ни изследователи! - те мо­гат да про­ник­нат в те­зи ду­хов­ни истини. А до­ри и да не по­же­ла­ят да ра­бо­тят ка­то ду­хов­ни из­с­ле­до­ва­те­ли и жи­ве­ят са­мо с чес­т­ния стре­меж към истината, всич­ки хо­ра ще са в със­то­яние да раз­бе­рат истините, от­к­ри­ти от ду­хов­ния изследовател, да ги раз­бе­рат яс­но и прос­то със своя здрав чо­веш­ки разум.

Не про­пус­нах да от­бе­ле­жа и не­що друго, на ко­ето Антропософското Движение разчита, а имен­но на обстоятелството, че днеш­ни­ят човек, тър­сещ пъ­тя към Антропософското Движение, е дъл­бо­ко убеден: ду­хов­ни те истини, ко­ито се от­к­ри­ват на съв­ре­мен­но­то човечество, нах­лу­ват в не­го не ка­то не­що дру­го­,­.а ка­то познание. Всичко онова, ко­ето днес има ня­как­во зна­че­ние за ду­хов­ния жи­вот на човека, ид­ва ка­то познание. Ес- тествено не ста­ва ду­ма за това, че един човек, на­ми­ращ се вът­ре в Ант- ропософското Движение, тряб­ва да про­яви ком­пе­тент­ност в ед­на или дру­га на­уч­на област. Антропософското Движение не изис­к­ва от своите пос­ле­до­ва­те­ли как­ви­то и да са на­уч­ни ам­би­ции или заложби. Както ве­че казах, ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни са лес­но дос­тъп­ни за здра­вия чо­веш­ки разум, сти­га той да не е де­фор­ми­ран от ня­ка­къв предразсъдък. Аз под­чер­тах още, че след ка­то дос­та­тъч­но го­лям брой хо­ра би­ха на­ме­ри­ли пъ­тя към Антропософското Движение, всич­ко онова, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за ре­ли­ги­оз­ни­те це­ли и ре­ли­ги­оз­ни­те идеали, пос­те­пен­но ще се обо­со­би вън от Антропософското Движение. Наред с то­ва обаче, съ­щес­т­ву­ват мно­го хора, при ко­ито ма­кар и спо­ме­на­тия им­пулс за ре­ли­ги­оз­но­-х­рис­ти­ян­с­ко об­нов­ле­ние да е из­к­лю­чи­тел­но силен, ня­ма да на­ме­рят пъ­тя към Антропософското Движение, тъй ка­то са пос­та­ве­ни в не­под­хо­дя­ща кул­тур­на и со­ци­ал­на среда.

И това, ко­ето е дейс­т­ви­тел­но не­об­хо­ди­мо за те­зи хора, се свеж­да до следното: по един съ­от­ветс­т­ву­ващ за тях начин, те ще тряб­ва да от­к­ри­ят пъ­тя към ис­тин­с­кия ду­хо­вен жи­вот на човечеството.

Аз из­тък­нах и обстоятелството, че та­ка или иначе, ще се стиг­не до об­ра­зу­ва­не­то на общности. Разбира се, Антропософското Общество има сво­ите це­ли и задачи, но - об­що взе­то - те мо­гат да бъ­дат пос­тиг­на­ти и от от­дел­на­та личност. В то­зи слу­чай оба­че ин­ди­ви­ду­ал­но из­во­юва­но­то поз­на­ние е длъж­но да се про­ник­не от вът­реш­на­та не­об­хо­ди­мост на оне­зи етич­но­-ре­ли­ги­оз­ни и со­ци­ал­ни сили, от ко­ито се нуж­дае са­ма­та ево­лю­ция на човечеството.

Често се на­ла­га да по­ма­га­ме по един или друг на­чин на хора, ко­ито за­се­га не са в със­то­яние да пред­п­риемат крач­ка­та към Антропософското Движение. Общностите, ко­ито съз­да­ва­ме тук или там имат пря­ко от­но­ше­ние към то­зи въпрос. Те са длъж­ни да по­соч­ват един­с­т­ве­ния пра­ви­лен път, по кой­то мо­же да нап­ред­ва днеш­но­то човечество. Всичко, ко­ето спо­де­лих то­га­ва с те­зи нес­по­кой­ни и тър­се­щи хо­ра мо­же да бъ­де обоб­ще­но с думите: днеш­ни­ят етап от раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то изис­к­ва все по­-сил­но раз­рас­т­ва­не на Антропософското Движение; то тряб­ва да се раз­ви­ва с ог­лед на сво­ите спе­ци­фич­ни условия, със­то­ящи се в това, че ду­хов­ни­те ис­ти­ни про­ник­ват не­пос­ред­с­т­ве­но в чо­веш­ко­то сърце, че ис­ти­ни­те от ду­хов­ния свят ук­реп­ват човека! И ед­ва то­га­ва хо­ра­та ще от-­

От са­мо­то си въз­ник­ва­не Антропософското Движение след­ва точ­но то­зи път. И ако той бъ­де пра­вил­но раз бран, за Антропософското Движение друг път не е необходим.

Необходимостта от друг път съ­щес­т­ву­ва за оне­зи хора, на ко­ито е труд­но да вър­вят по пъ­тя на Антропософията. Засега те тряб­ва да след­ват един друг път, кой­то - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - ще се слее с ан­т­ро­по­соф­с­кия път ед­ва по-късно. По то­зи на­чин се от­к­ри­ха пер­с­пек­ти­ви за две са­мос­то­ятел­ни движения. От ед­на­та стра­на сто­еше Антропософското Движение, ко­ето тък­мо то­га­ва на­би­ра­ше си­ли и оп­ре­де­ля­ше своите кон­к­рет­ни цели. То не поз­во­ли ни­как­во обър­к­ва­не в спе­ци­ал­ни­те из­с­ле­до­ва­тел­с­ки области, ко­ито се раз­к­ри­ва­ха в хо­да на не­го­во­то развитие. От своя стра­на на­уч­ни­те за­ни­ма­ния в те­зи об­лас­ти не поп­ре­чи­ха на са­мо­то Антропософско Движение. Ние тряб­ва да сме наясно: Антропософският им­пулс бе­ше този, кой­то ръ­ко­во­де­ше Антропософското Движение. Об- стоятелството, че в хо­да на вре­ме­то въз­ник­на ед­но или дру­го по­ле за на­уч­на ра­бо­та вът­ре в Антропософското Движение, не до­ве­де до ни­как­во от­с­лаб­ва­не на об­щия ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс. До оп­ре­де­ле­на сте­пен то­зи ан­т­ро­по­соф­с­ки им­пулс бе­ше про­ка­ран в от­дел­ни­те об­лас­ти на науката, но не и до там, че Антропософията да зап­ри­ли­ча на днеш­на­та химия, на днеш­на­та фи­зи­ка или биология. Естествено, то­ва не тряб­ва да става. Тук не­ща­та опи­рат до са­мия жиз­нен нерв на Антропософското Движение. Става дума, че Антропософското Движение тряб­ва да съх­ра­ни не са­мо ду­хов­на­та си чистота, но и сво­ята ду­хов­на енергия.

Наред с Антропософското Движение - все по­ве­че се убеж­да­вам в то­ва - мо­жа да въз­ник­не и ед­но съв­сем дру­го Движение, ко­ето се стре­ме­ше към ре­ли­ги­оз­но обновление. Естествено, за хората, ко­ито бя­ха на­ме­ри ли ве­че своя път в Антропософията, то ня­ма­ше ни­как­во значение. Но до­кол­ко­то съ­щес­т­ву­ва­ха и мно­го дру­ги хора, ко­ито не мо­же­ха да на­ме­рят мяс­то в Антропософията, то­ва дви­же­ние се ока­за не са­мо оправдано, но и дъл­бо­ко необходимо.

И с ог­лед на обстоятелството, че Антропософското Движение ос­та­ва в рам­ки­те на това, ко­ето то тряб­ва­ше да бъде, аз спо­де­лих с част от те­зи лич­нос­ти мо­ето ста­но­ви­ще за ду­хов­ния сми­съл на ед­на бъ­де­ща теоло- гия, за кул­то­во­то съ­дър­жа­ние на ед­на но­ва хрис­ти­ян­с­ка общност. В то­ва от­но­ше­ние аз дейс­т­ву­вах не­за­ви­си­мо от Антропософското Движение. Подбудите за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние бя­ха техни, а не мои.

Това, ко­ето мо­жах да им пред­ло­жа ка­то чо­веш­ка помощ, про­из­ти­ча­ше от осо­бе­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то ду­хов­но познание. Това, ко­ето да­дох на те­зи хо­ра ня­ма ни­що об­що с Антропософското Движение. Аз се объ-­

Движението бе­ше ос­но­ва­но не­за­ви­си­мо от мен, не­за­ви­си­мо от Антропо- софското Общество, ма­кар и съ­ве­ти­те ми да бя­ха при­ети от те­зи хора. Онзи, кой­то по­ло­жи ос­нов­ния ка­мък и - тъй да се ка­же - из­вър­ши пър­во­то свещенодействие, се на­ми­ра­ше под мо­ите вни­ма­тел­ни грижи, но то­ва не означава, че аз имам на­ме­са в ос­но­ва­ва­не­то на то­ва Движение. Коре- ните на то­ва Движение са в са­мо­то него, а указанията, ко­ито то по­лу­чи от мен са не­що съв­сем друго. Ако чо­век има нуж­да от под­хо­дящ съ­вет в да­де­на област, въп­рос на дълг е то­зи съ­вет да му бъ­де да­ден веднага.

Аз от­но­во при­кан­вам - в на­й-с­т­ро­гия сми­съл на та­зи ду­ма - да се раз­бе­ре не­що просто: че пок­рай Антропософското Движение въз­ник­ва ед­но дру­го движение, чи­ито ко­ре­ни се на­ми­ра­ха в са­мо­то него. То не бе­ше за­мис­ле­но ка­то „филиал" на Антропософското Движение. То възникна, тъй ка­то из­вън Антропософското Общество съ­щес­т­ву­ват мно­го хора, ко­ито са­ми не са в със­то­яние да на­ме­рят пъ­тя към Антропософското Дви- жение, ма­кар че след вре­ме е на­пъл­но въз­мож­но да вля­зат в то­ва Антро- пософското Движение.

Ето за­що е не­об­хо­ди­мо доб­ре да раз­г­ра­ни­ча­ва­ме Антропософското Дви- жение и Антропософското Общество от това, ко­ето е Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление. Особено важ­но е да се знае, че Антропософията да­леч не е ос­но­ва­тел­ка на Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление.

И все пак то­ва ре­ли­ги­оз­но Движение по­лу­чи от нас съ­ве­ти и ука­за­ния за из­г­раж­да­не на ед­на ис­тин­с­ка ду­хов­на общност, ко­ято да е в съ­от­ветс­т­вие с днеш­на­та сте­пен от раз­ви­ти­ето на човечеството. Тези съ­ве­ти бя­ха да­де­ни с лю­бов и прек­ло­не­ние към оне­зи сили, ко­ито ус­пя­ха да про­бу­дят за жи­вот но­во­то ре­ли­ги­оз­но Движение. Впрочем, то въз­ник­на по един пра­ви­лен начин, са­мо за­що­то се съ­об­ра­зи с всичко, ко­ето пул­си­ра вът­ре в Антропософското Движение, по­лу­ча­вай­ки от не­го сво­ята здра­ва основа, ди­рей­ки по­мощ и ука­за­ния от онези, ко­ито са учас­т­ни­ци в
Антропософското Движение и т.н. и т.н. След ка­то вра­го­ве­те на Антро- пософското Движение оба­че оп­рав­да­ват вся­ко по­се­га­тел­с­т­во сре­щу нас, те­зи не­ща тряб­ва да се уточ­ня­ват най-прецизно. И друг път съм спо- менавал, че не мо­жем да сто­им чес­т­но в Антропософското Движение и в съ­що­то вре­ме да твърдим: Гьотеанумът в Дорнах изиг­ра ре­ша­ва­ща­та ро­ля при ос­но­ва­ва­не то на но­во­то Движение.

Нещата оба­че съв­сем не сто­ят по то­зи начин. Верни са оне­зи факти, за ко­ито го­во­рих току-що.

И спо­ред това, до­кол­ко са­ми­ят аз спо­мог­нах за пър­ви­те крач­ки на то­ва ре­ли­ги­оз­но Движение, съм скло­нен да приема, че в ли­це­то на Антропо- софското Движение то по­тър­си своя ис­тин­с­ки образец, че в Антропосо- фското Движение то ви­дя своя ис­тин­с­ки предшественик, но и че то вни­ма­тел­но се ог­ле­да за при­вър­же­ни­ци из­вън Антропософското Общество. Това Движение би до­пус­на­ло ог­ром­на грешка, ако по­же­ла­еше да вле­зе в Антропософското Общество с оне­зи стремежи, ко­ито на не­об­хо­ди­ми тък­мо в кръ­го­ве­те из­вън Антропософското Общество. Защото Антропо- софското Общество не мо­же да бъ­де раз­б­ра­но от он­зи чо­век, кой­то твър- ди: след ка­то по­ма­гам с ука­за­ния и съ­ве­ти на ре­ли­ги­оз­но­то Движение, аз имам пра­во­то да се по­то­пя в не­го­ви­те на­й-­дъл­бо­ки сфери. Ако той пра­ви това, зна­чи ра­бо­ти в две направления: от ед­на стра­на ра­бо­ти за раз­па­да­не­то на Антропософското Общество, а от дру­га - за пъл­но­то без­п­ло­дие на ре­ли­ги­оз­ното Движение. Защото в хо­да на чо­веш­ко­то раз­ви­тие по­доб­ни дви­же­ния тряб­ва да си вза­имо­дейс­т­ву­ват ка­то про­це­си­те на ед­но ор­га­нич­но цяло. Това оба­че тряб­ва да ста­ва по един пра­ви­лен начин.

За чо­веш­кия ор­га­ни­зъм е прос­то не­въз­мож­но кръв­но­цир­ку­ла­тор­на­та си- с­те­ма да се пре­вър­не в нер­в­на сис­те­ма и нер­в­на­та сис­те­ма да се пре­вър­не в кръвноциркулаторна. Функциите на от­дел­ни­те сис­те­ми в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм са стро­го разграничени. Само то­га­ва те мо­гат да си вза­имо­дейс­т­ву­ват по пра­ви­лен начин. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо - без как­ви­то и да е уго­вор­ки и без бре­ме­то на но­во­съз­да­де­но­то Движение - Антропософ- ското Движение да си ос­та­не Антропософия. За гор­дост и ви­со­ко­ме­рие тук ня­ма място. И все пак: тези, ко­ито ве­че са на­ме­ри­ли пъ­тя към Антро- пософското Общество, те не се нуж­да­ят от ре­ли­ги­оз­но обновление!

Обаче све­тът коп­нее за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние и тък­мо за­що­то то пред­с­тав­ля­ва ед­на дъл­бо­ка необходимост, от на­ша стра­на бе­ше ока­за­на из­вес­т­на по­мощ при ос­но­ва­ва­не­то на то­ва Движение. Занапред не­ща­та ще се раз­ви­ват пра­вил­но са­мо ако Антропософското Общество ос­та­не в сво­ите соб­с­т­ве­ни рамки. Хората, ко­ито раз­би­рат ис­тин­с­ка­та същ­ност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е на­ло­жи­тел­но да се при­съ­еди­нят към ня­как­во дру­го дви­же­ние - а то без­с­пор­но има свой соб­с­т­вен сми­съл - или с дру­ги думи: не Антропософията ос­но­ва то­ва но­во
ре­ли­ги­оз­но Движение, оба­че то, ко­ето но­се­ше за­ро­диш­ни­те си­ли в се­бе си, взе сво­ето съ­дър­жа­ние от Антропософията.

Всеки от нас, кой­то не раз­г­ра­ни­ча­ва доб­ре те­зи не­ща и се оказ­ва не­под­гот­вен за ис­тин­с­кия им­пулс на Антропософското Общество, ра­бо­ти за без­п­ло­ди­ето на ре­ли­ги­оз­но­то об­нов­ле­ние и за раз­па­да­не­то на Антропо- софското Движение.

Ако от дру­га стра­на един чо­век усе­ти дъл­бо­ка­та не­об­хо­ди­мост от ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние и си мис­ли например, че тряб­ва да го пре­не­се в сре­ди­те на Антропософското Движение, той сам се ли­ша­ва от си­гур­на и здра­ва поч­ва под кра­ка­та си. Защото всич­ко онова, ко­ето се опи­ра на култа, в пос­лед­на смет­ка тряб­ва да отпадне, а всичко, ко­ето се стре­ми към поз­на­ние ще на­би­ра все по­ве­че сили, енер­гия и мощ.

Именно с ог­лед опаз­ва­не­то на две­те движения, днес е край­но на­ло­жи­тел­но те да бъ­дат раз­г­ра­ни­ча­ва­ни до пос­лед­ни­те им подробности. Още сега, до­ка­то сме в на­ча­ло­то на на­шия да­ле­чен път, до­ка­то сме длъж­ни да раз­ви­ем пър­ви­те за­ро­диш­ни си­ли на бъ­де­щия свят, ние тряб­ва да сме наясно: Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние след­ва да раз­г­ръ­ща ця­ла­та си ак­тив­ност в оне­зи сфери, ко­ито са из­вън Антропософското Движе- ние; да се раз­г­ра­ни­ча­ва от не­го до­ри и в на­ба­вя­не­то на ма­те­ри­ал­ни сред- ства. (За да бъ­дат раз­б­ра­ни нещата, аз тряб­ва да го­во­ря и за те­зи подроб- ности); да не се уве­ли­ча­ват трудностите, ко­ито и без дру­го съ­пътс­т­ву­ват днес Антропософското Движение; да не се под­ко­па­ва не­го­во­то ма­те­ри­ал­но положение. От дру­га страна, те­зи хо­ра не би­ва да тър­сят с ле­ка ръ­ка свои съ­миш­ле­ни­ци всред неантропософите. И ако не­ща­та се раз­ви­ват имен­но по то­зи начин, ще се стиг­не до един абсурд, кой­то би уни­що­жил и две­те Движения. Днес не­ща­та не се свеж­дат до това, да нас­тъп­ва­ме нап­ред с фа­на­ти­зъм и жар, а прос­то да осъзнаем, че дейс­т­ву­ва­ме в име­то на ед­на чо­веш­ка необходимост. Да, всич­ки те­зи истини, ко­ито из­на­сям се­га пред Вас, бя­ха съ­щев­ре­мен­но предпоставката, за да ока­жем по­мощ на но­во­то ре­ли­ги­оз­но Движение и по­мощ­та мо­же­ше да бъ­де ока­за­на са­мо при те­зи условия.

Ако та­зи пред­пос­тав­ка не съществуваше, Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние изоб­що не би мог­ло да възникне, не­за­ви­си­мо от всич­ки мои указания.

Ето за­що нас­той­чи­во Ви моля, ува­жа­еми гос­ти и скъ­пи мои приятели, да раз­бе­ре­те та­зи необходимост: че Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние би тряб­ва­ло да ос­та­не в сво­ята из­ход­на точ­ка и да по­тър­си сво­ите при­вър­же­ни­ци из­вън кръ­га на Антропософското Движение, за­що­то са­мо там то ще ги на­ме­ри по един ес­тес­т­вен начин, и за­що­то те тряб­ва да бъ­дат тър­се­ни са­мо там.

Споделих те­зи не­ща с Вас не за­що­то съм загрижен, че Антропософското Движение би мог­ло да бъ­де под ко­па­но по ня­ка­къв начин, спо­де­лих ги не с ня­как­ви лич­ни намерения, а по си­ла­та на необходимостта. С та­зи не­об­хо­ди­мост е свър­за­но и всич­ко онова, ко­ето ще ни улес­ни да вник­нем в един­с­т­ве­но пра­вил­ния въз­мо­жен на­чин на действие. За не­ща от та­ка­ва из­к­лю­чи­тел­на важност, ние тряб­ва да сме пре­дел­но точ­ни; за­що­то днес се очер­та­ва и ед­на дру­га тенденция, ко­ято смес­ва нещата. Да, днес яс­но­то мис­ле­не е не­об­хо­ди­мо навсякъде.

И ако на вре­ме­то аз бих го­во­рил по друг на­чин за те­зи неща, ед­ва ли щях да съм в със­то­яние да ока­жа по­мощ на но­во­то ре­ли­ги­оз­но Движе- ние. То впро­чем тряб­ва да ос­та­не в сво­ите пър­во­на­чал­ни рамки. Говоря всич­ко то­ва не за друго, а за да вне­са по­ве­че яс­но­та в са­мо­то Антропосо- фското Общество, ма­кар че лесно мо­га да си пред­с­та­вя как мно­зи­на от Вас би­ха си казали: ето, ра­бо­та­та с Антропософското Движение не вър­ви доб­ре и се­га тряб­ва да се за­ла­га по­ве­че на Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление.

Аз впро­чем съм убеден, че оне­зи из­тък­на­ти и за­бе­ле­жи­тел­ни личности, ко­ито ос­но­ва­ха Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление, ще се въз­п­ро­ти­вят с всич­ки си­ли сре­щу по­доб­но твърдение; от дру­га стра­на те ще вло­жат ця­ла­та си енергия, за да поп­ре­чат на девиза: Нашите съ­миш­ле­ни­ци се кри­ят вът­ре в Антропософското Движение.

Аз доб­ре зная, ува­жа­еми гос­ти и скъ­пи приятели, че ви­на­ги се на­ми­рат от­дел­ни личности, за ко­ито е твър­де неприятно, ко­га­то вмес­то мис­тич­ния транс, по­ис­ка­ме да из­диг­нем прин­ци­пи­те на яс­но­то мислене. То се на­ла­га не в име­то на ня­как­ва критика. Ясното мис­ле­не е не­об­хо­ди­мо за съх­ра­ня­ва­не­то и здра­ве­то как­то на Антропософското Движение, та­ка и на Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление. Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние не мо­же да ус­тои в борбата, ако по ня­ка­къв на­чин то поп­ре­чи на Антропософското Движение.

Тези не­ща тряб­ва да се раз­бе­рат осо­бе­но доб­ре от антропософите, ина­че те не би­ха мог­ли да ра­бо­тят за нап­ре­дъ­ка на на­ше­то дело. Ако ста­ва ду­ма за от­но­ше­ни­ето на един ан­т­ро­по­соф към ре­ли­ги­оз­но­то обновление, бих­ме мог­ли да обобщим: ан­т­ро­по­со­фът е са­мо един доб­ро­же­ла­те­лен съветник, кой­то да­ва с пъл­ни ше­пи от ду­хов­ни­те да­ро­ве на Космоса, а що се от­на­ся до учас­ти­ето му в кул­то­ви­те свещенодействия, той ви­на­ги е с яс­но­то съзнание, че пра­ви то­ва са­мо за да ги на­со­чи в тех­ния пра­ви­лен път. Истински ду­хо­вен пок­ро­ви­тел на то­ва ре­ли­ги­оз­но Движение мо­же да бъ­де са­мо един пъл­но­съз­на­те­лен антропософ. Обаче то­ва ре­ли­ги­оз­но Движение тряб­ва да се ръ­ко­во­ди от хора, ко­ито - по­ра­ди осо­бе­нос­ти­те на своя ду­хо­вен жи­вот - все още не са ус­пе­ли са­ми да на­ме­рят пъ­тя към Антропософското Общество.
И така, на­дя­вам се, че се­га ни­кой от Вас ня­ма да се обър­не към един или друг ак­ти­вен учас­т­ник в Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние и да ка- же: Ето, в Дорнах се на­го­во­ри­ха дос­та не­ща сре­щу ре­ли­ги­оз­но­то Движе- ние.

Това оба­че не е вярно. Самият ду­хо­вен свят се зас­тъ­пи за то­ва Движе- ние, та­ка че то мо­жа са­мо да по­ло­жи сво­ите здра­ви основи. Тук ан­т­ро­по­со­фи­те тряб­ва да са наясно: ре­ли­ги­оз­но­то Движение са­мо ос­но­ва се­бе си, то са­мо из­г­ра­ди външ­на­та стра­на на своя култ - не и съ­дър­жа­ни­ето на култа! - вла­гай­ки тук всич­ки­те си си­ли и ця­ла­та си инициатива. За- щото - не­ка пак да пов­то­ря - същ­нос­т­та на Антропософското Движение ня­ма ни­що об­що с Движението за ре­ли­ги­оз­но обновление. Едва ли ня­кой же­лае то­ва по­-сил­но от мен: а именно, Движението за ре­ли­ги­оз­но об­нов­ле­ние да ус­тои във всич­ки бъ­де­щи изпитания, са­мо че при спаз­ва­не на пър­во­на­чал­ни­те условия. Не тряб­ва да се сти­га до там, че ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти да се пре­об­ра­зу­ват в един или друг вид ан­т­ро­по­соф­с­ки кло­но­ве и дружества, ни­то в материален, ни­то в ду­хо­вен смисъл.

Да, днес аз тряб­ва­ше да го­во­ря за те­зи неща, да дам ука­за­ния за един нов култ, чи­ето бъ­де­ще е твър­де скъ­по за мен. За да не въз­ник­нат ня­как­ви недоразумения, ут­ре под­роб­но ще се спра на ис­тин­с­кия кул­тов жи­вот в ду­хов­ния свят, на на­й-­важ­ни­те ус­ло­вия за та­къв кул­тов живот. В то­зи сми­съл днеш­на­та ми лек­ция бе­ше ед­но мал­ко от­к­ло­не­ние от ос­нов­на­та те­ма на цикъла.

Считам обаче, че то­ва от­к­ло­не­ние ще спо­мог­не за по­-доб­ро­то раз­би­ра­не на всичко, ко­ето ще из­не­са пред Вас утре.