Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Тя е и при­чи­на за въз­ник­ва­не­то на мъж­ка­та сексуалност. Ако мо­жем да се из­ра­зим така, спря­мо же­на­та Небето пре­дя­вя­ва неп­ре­къс­на­то сво­ите претенции. То е, ко­ето обус­ла­вя неп­ре­къс­на­то ней­но­то оформяне. То е ко­ето има пре­об­ла­да­ва­що вли­яние вър­ху вът­реш­ни ус­т­ройс­т­ве­ни проце- си. Това от­но­во со­чи на­зад към нещо, за ко­ето ве­че съм говорил. Но тук въз­ник­ва следното: представете си, чрез оплождането се появява едно женско същество, развива се едно женско същество, и това женско същество проявява склонността да се включва все повече и повече в извънземните процеси. То, ако мо­га та­ка да се изразя, про­явя­ва склон­нос­т­та все по­ве­че да бъ­де об­х­ва­на­то от Небето. Когато се раз­ви­ва мъж­ко­то същество, то про­явя­ва все по­ве­че склонността, да бъ­де ан­га­жи­ра­но от Земята. Или на­ис­ти­на Земята и Небето въз­дейс­т­ву­ват заедно. Защото това, ко­ето казвам, не мо­же да бъ­де ин­терп­ре­ти­ра­но по след­ния начин: върху жената действува Небето, а върху мъжа - Земята; но и двете действуват върху двамата, като при жената везната се наклонява по посока на Небето, при мъжа везната се наклонява по посока на земно- то. Това е ед­на стро­га закономерност, но тя е вариабилна. От то­ва оба­че про­из­ли­за ед­на оп­ре­де­ле­на последица.

Поради онова, ко­ето же­на­та крие в своя организъм, в нея неп­ре­къс­на­то би­ва ата­ку­ван зем­ния елемент. Но тук има не­що своеобразно: този еле- мент бива атакуван само в нейния собствен организъм, но не и в заро- диша, не в семето. И така, та­зи бор­ба на Небето със Земята в жен­с­кия ор­га­ни­зъм се прос­ти­ра вър­ху всич­ки ус­т­ройс­т­ве­ни процеси, раз­по­ло­же­ни вън от се­ме образуването, т.е. ко­ито са из­вън фор­ми­ра­не­то на яйце- клетката, из­вън он­зи елемент, кой­то се включ­ва тък­мо в про­це­си­те на размножаването. По то­зи на­чин же­на­та със сво­ето ус­т­ройс­т­во неп­ре­къс­на­то убяг­ва на силите, при­съ­щи на раз­м­но­жи­тел­ни­те процеси; непрекъс- нато убягва на всичко, разположено около размножаването. Така мо­жем да кажем: съществува тенденцията това, което е заложено в раз- множителните процеси сили, тоест което може да бъде унаследено, да бъде унаследено чрез мъжа. При же­на­та съ­щес­т­ву­ва тенденцията, са­ма­та тя да се от­тег­ля на­зад от то­ва унаследяване. Но вмес­то то­ва тя има по­-сил­на­та нас­лед­с­т­ве­на тен­ден­ция в сво­ите яй­це­об­ра­зу­ва­щи сили. По та­зи при­чи­на мо­жем да пос­та­вим въпроса: как в човешкото общество можем да противодействуваме на опустошителните сили на унаследя- ването? Та на­ли си­ли­те на унас­ле­дя­ва­не­то не се спи­рат ни­то пред тъй на­ре­че­но­то ду­ховно, ни­то пред тъй на­ре­че­но­то физическо, и то­ва се про­явя­ва в яв­ле­ние ка­то следното: във фамилии, в които се срещат ду- шевни заболявания, в техните поколения лесно може да възникне захар- ната болест, така че метаморфозата преминава от едната страна към другата.

И та­ка съ­щес­т­ву­ва един из­к­лю­чи­те­лен ва­жен въпрос: как можем да предпазим човека от опустошителните явления на унаследяването? Срещу тях не съществува друго средство, освен това - първо да се гри- жим, светът на жените да бъде колкото се може в по-добро състоя- ние на здраве, защото тогава чрез света на жените, в нашия земен процес бива въвлечено извънземното влияние, а освен това настъпва и едно явление, според което онези процеси, които непрекъснато дейст вуват в посока, чрез зародиша да предават уврежданията на наследя- ването, на тези процеси да се противопоставя женският организъм. И така, в ед­но общество, в ко­ето се по­ла­гат гри­жи за здра­ве­то на жените, в не­го се во­ди бор­ба сре­щу вред­ното влияние, из­хож­да­що от зем­ни­те си­ли по от­но­ше­ние про­це­си­те на унаследяването, за­що­то по то­зи на­чин се апе­ли­ра към ак­тив­нос­т­та на хар­мо­ни­зи­ра­щи­те сили, из­хож­да­щи от из- вънземното, ко­ито в из­вес­тен сми­съл при­те­жа­ват своя зе­мен аку­му­ла­тор един­с­т­ве­но в жен­с­кия организъм. Това е нещо, за ко­ето е из­к­лю­чи­тел­но важ­но да бъ­де взе­то под внимание. Това, ко­ето ка­зах сега, е ва­лид­но за всич­ки зем­ни и из­вън­зем­ни сили, то­ва е не­що сил­но универсално. Но то ста­ва оче­бий­но яв­но тогава, ко­га­то има­ме работа, че за яв­ле­ни­ята на

Ето тук, ако го анализираме, има­те нещо, ко­ето пред­с­тав­ля­ва ясен вън­шен из­раз на ка­за­но­то от мен, и яв­ле­ни­ята на хе­мо­фи­ли­ци­те по­каз­ват мно­го по-ясно, от­кол­ко­то из­вър­ше­ни­те пре­ди из­вес­т­но вре­ме опи­ти на Вайсман, как всъщ­ност про­ти­чат не­ща­та по от­но­ше­ние на унаследява- нето. Това е, ко­ето тряб­ва да от­к­ри­ем ка­то не­що важ­но за ця­лос­т­но­то раз­г­леж­да­не на чо­веш­ко­то устройство, и тряб­ва да пре­це­ня­ва­ме чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во и спо­ред това, ко­ето мо­же да уп­раж­ня­ва вли­яние вър­ху него.

На как­во всъщ­ност по­чи­ва хемофилията? Дори при ед­но по­вър­х­нос­т­но наб­лю­де­ние ста­ва ясно, на как­во по­чи­ва тя. Отсъствува съ­сир­ва­ща­та спо­соб­ност на кръвта, та­ка че при на­й-­мал­ко­то външ­но на­ра­ня­ва­не чо­век мо­же да се обез­к­ръ­ви чрез прос­то кръ­во­те­че­ние от носа, мо­же да се обез­к­ръ­ви при ня­как­ва кръв­на операция; обстоятелства, които иначе при човека водят до съсирване на кръвта на мястото на раната, при хемофилиците не водят до това. Цялото дейс­т­вие се дъл­жи тък­мо на това: недостатъчна съсирваща способност на кръвта. Или кръв­та тря- б­ва да има не­що в се­бе си, ко­ето про­ти­во­дейс­т­ву­ва на съ­сир­ва­ща­та и способност.

Когато това, ко­ето кръв­та има в се­бе си, за­поч­не да дейс­т­ву­ва твър­де мощно, то е по причина, че съ­що­то то­ва не­що не би­ва ог­ра­ни­че­но от оне­зи сили, ко­ито тряб­ва да въз­дейс­т­ву­ват отвън, ко­га­то кръв­та се съ- сирва. Когато кръв­та се съсирва, има­ме ра­бо­та със сили, ко­ито въз­дейс­т­ву­ват отвън. В кръв­та има нещо, ко­ето ни поз­во­ля­ва на те­зи си­ли да се въз­п­ра­вят сре­щу нея, и по та­зи при­чи­на е на­ли­це ед­но твър­де сил­но вте- ч­ня­ва­не на кръвта, на­ли­це е ед­на твър­де сил­на тен­ден­ция за втеч­ня­ва­не на кръвта. Лесно ще откриете, че по­доб­на сил­на тен­ден­ция за втеч­ня­ва­не на кръв­та е свър­за­на с ця­лос­т­но­то формиране на човешкия Аз. Само

И та­ка не­ща­та се свеж­дат до следното: да изследваме нищо, което съще- ствува между екскретите на човекоформиращия процес в природата, и което чрез собствените си качество ще покаже, по какъв начин е свър-

Антимонът е из­к­лю­чи­тел­но стран­но тяло. Ето за­що хората, ко­ито са се за­ни­ма­ва­ли с антимона, как­то и ле­ген­дар­ни­ят Базилий Валентиний та­ка по­доб­но са из­с­лед­ва­ли антимона. Необходимо е да раз­г­ле­да­те оп­ре­деле­ни свойс­т­ва на ан­ти­мо­на и то­га­ва ще прозрете, по ка­къв стра­нен на­чин ан­ти­мо­нът е вклю­чен в ця­лос­т­ния при­ро­ден процес. Помислете си само, че ан­ти­мо­нът е вклю­чен в при­род­ния про­цес по та­къв начин, че пър­во - то­ва мо­же би е не­го­во­то на­й-з­на­чи­тел­но свойс­т­во - той при­те­жа­ва из­к­лю­чи­тел­но род­с­т­во с дру­ги ме­та­ли и дру­ги тела, че той чес­то се явя­ва свър­зан с те­зи дру­ги тела, и по­-точ­но със сер­ни­те съ­еди­не­ния на дру­ги вещества.

Сярата има то­ва спе­ци­фич­но дейс­т­вие в природата, ко­ето ние в об­щи ли­нии ве­че разгледахме. Афинитетът, кой­то ан­ти­мо­нът по­каз­ва спря­мо сер­ни­те съ­еди­не­ния на дру­ги вещества, показва, как съ­щи­ят е вклю­чен в при­род­ния процес. Но ед­но дру­го свойс­т­во на ан­ти­мо­на по­каз­ва още по-добре, как той е вклю­чен в при­род­ния процес. Това свойс­т­во се със­тои в следното: там където антимонът има възможността, той се проявя- ва под формата на храстообразни кристализации. Това означава, че се на­соч­ва по ед­на линия, от­да­ле­ча­ва­ща се от Земята. Там, къ­де­то ан­ти­мо­нът се нат­руп­ва в ли­ней­ни форми, там външно, очебийно, виж­да­ме кри- с­та­ли­за­ци­он­ни­те сили, нах­лу­ва­щи от из­вън­зем­на­та сфе­ра по по­со­ка на Земята. Защото силите, про­явя­ва­щи крис­та­ло­об­ра­зу­ващ характер, те­зи си­ли дейс­т­ву­ват в лъ­че­об­раз­ни­те и храс­то­об­раз­ни фор­ми­ро­ва­ния на ан- тимона. Ето тук ан­ти­мо­но­ва­та суб­с­тан­ция ни разкрива, по ка­къв на­чин е вклю­че­на в ця­лос­т­ния при­ро­ден процес. Това, ко­ето се из­вър­ш­ва с крис­та­ли­за­ци­он­ния про­цес при изстиване, ни на­соч­ва в сил­на сте­пен към на- чина, по кой­то ан­ти­мо­нът раз­к­ри­ва крис­та­ли­за­ци­он­ни­те сили. Чрез кри- с­та­ли­за­ци­он­ния про­цес при из­с­ти­ва­не по­лу­ча­ва­ме ан­ти­мо­на в един фи­но влак­нес­та форма.

Едно дру­го свойс­т­во на ан­ти­мо­на се със­тои в това, че ко­га­то бъ­де наг­рят ан­ти­мо­нът мо­же да оксидира, мо­же да из­го­ри по един оп­ре­де­лен начин. Белият пушек, об­ра­зу­ващ се при това, про­явя­ва оп­ре­де­ле­но род­с­т­во със сту­де­ни­те тела, към ко­ито той прилепва, и из­вес­т­ни­те ан­ти­мо­но­ви цве­тя по­каз­ват нещо, при което, об­лягай­ки се на дру­ги тела, би­ла раз­т­во­ре­на крис­та­ли­за­ци­он­на­та сила. Ала на­й-с­т­раш­но­то е она­зи сво­е­об­раз­но съп­ро­ти­ви­тел­на сила, ко­ято ан­ти­мо­нът при­те­жа­ва сре­щу силите, ко­ито аз, в

Ето тук при ан­ти­мо­на виждаме, как ед­но тя­ло включ­ва се­бе си в ця­лос­т­ния при­ро­ден процес. Други суб­с­тан­ции не по­каз­ват то­ва по тъй оче­би­ен начин. Това, ко­ето ни се по­каз­ва чрез то­зи наг­ле­ден слу­чай в приро- дата, мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо ако из­хож­да­ме от обстоятелството, че силите, съ­щес­т­ву­ва­щи в природата, дейс­т­ву­ват навсякъде; само че, кога- то субстанциите проявяват тези сили в особено силна степен, тогава тези сили са особено концентрирано локализирани във въпросните суб- станции. Но това, ко­ето дейс­т­ву­ва в антимона, то всъщ­ност е на­ли­це на- всякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде дейст- вува антимонизиращата сила. Тази ан­ти­мо­ни­зи­ра­ща си­ла е, ко­ято дейс­т­ву­ва ре­гу­ли­ра­що в човека, но по та­къв начин, че в нор­мал­но със­то­яние чо­ве­кът из­в­ли­ча та­зи ан­ти­мо­ни­зи­ра­ща си­ла от из­вън­зем­ния елемент. В из­вес­тен сми­съл чо­ве­кът из­в­ли­ча от из­вън­зем­ни­ят еле­мент онова, ко­ето ан­ти­мо­нът дос­та­вя в кон­цен­т­ри­ран вид. В нор­мал­но­то със­то­яние чо­ве­кът не при­бяг­ва към зем­на­та ан­ти­мо­ни­зи­ра­ща си­ла и към това, ко­ето е кон­цен­т­ри­ра­но в антимона, в нор­мал­но със­тояние чо­ве­кът при­бяг­ва към външ­на­та из­вън­зем­на си­ла на антимона. Тук раз­би­ра се е ес­тес­т­ве­но да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното?

Ето тук Вие има­те пред се­бе си ан­ти­-­ан­ти­мо­ни­зи­ра­щи­те сили. Само че те­зи ан­ти­-­ан­ти­мо­ни­зи­ра­щи си­ли са иден­тич­ни с нещо, ко­ето - ако мо­га да об­ра­зу­вам та­ка­ва ду­ма - бих же­лал да на­ре­ка албуминизиращи сили, белтък-образуващи сили, ко­ито имат та­ко­ва оз­д­ра­ви­тел­но действие, че сти­му­ли­рат об­ра­зу­ва­нето на белтък. Защото това, ко­ето пре­чи на съ­сир­ва­не­то на кръвта, то­ва са бел­тъ­к-­об­ра­зу­ва­щи­те сили. По та­къв на­чин сти­га­ме до поз­на­ние за от­но­ше­ни­ето меж­ду ан­ти­мо­ни­зи­ра­щия и ал­бу­ми­ни­зи­ра­щия еле­мент на чо­веш­кия организъм. Бих же­лал да кажа, вяр- вам, че ако хо­ра­та би­ха из­с­лед­ва­ли то­ва вза­имо­дейс­т­вие меж­ду ан­ти­мо­ни­зи­ра­щия и ал­бу­ми­ни­зи­ра­щия елемент, то то­га­ва чо­век би при­до­бил ос­нов­ни поз­на­ния за про­це­си­те на бо­лес­т­та и на лечението. Защото как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват ал­бу­ми­ни­зи­ра­щи­те процеси? Това са оне­зи процеси, чрез ко­ито всич­ки плас­тич­ни си­ли в природата, всич­ки фор­мо­об­ра­зу­ва­щи си­ли в при­ро­да­та до­би­ват плът за об­ра­зу­ва­не­то на суб­с­тан­ции в човешкия, а съ­що и в жи­во­тин­с­кия организъм. Антимонизиращи- те си­ли са онези, ко­ито в из­вес­тен смисъл, въз­дейс­т­ву­вай­ки отвън, пред-

По та­зи при­чи­на при про­це­са на от­ра­вя­не с ан­ти­мон ка­фе­то пред­с­тав­ля­ва из­вес­т­но противосредство, за­щото въз­с­та­но­вя­ва ри­тъ­ма меж­ду вът­реш­но­то ор­ган­но дейс­т­вие и това, ко­ето е раз­по­ло­же­но отвън. Това съ­що се под­дър­жа от един оп­ре­де­лен ритъм. Всъщност ние пи­ем ка­фе с цел да осъ­щес­т­вим ед­но неп­ре­къс­на­то рит­ми­зи­ра­не меж­ду на­ши­те вът­реш­ни ор­га­ни и това, ко­ето про­ти­ча в съ­сед­с­т­во на ор­га­ни­те чрез при­ети­те хра­ни­тел­ни вещества.

Тук от­но­во тряб­ва да по­со­ча нещо, за ко­ето ве­че говорих. Виждате ли, стридата с об­ра­зу­ва­не­то на ней­ната черупка, пред­с­тав­ля­ва един мно­го по­учи­те­лен обект, или да ка­жем - и субект. В ед­на по сла­ба сте­пен вси- чко то­ва е на­ли­це и при ва­ро­ви­ко­ви­те от­ла­га­ния на яйцата, при об­ра­зу­ва­не на яй­че­на­та черупка. Какво всъщ­ност ле­жи в основата? Какво пред­с­тав­ля­ва това, ед­на черупка, как­то та­зи на стридата, или как­то обик­но­ве­на­та че­руп­ка на яйцата, как­во всъщ­ност е това? Това е един продукт, от кой­то яй­че­на­та субстанция, а съ­що та­ка и стри­да­та тряб­ва да се освобо- дят, кой­то про­дукт те тряб­ва да из­т­лас­кат навън, и тряб­ва да из­т­лас­кат на­вън по причина, че, ако те би­ха го за­дър­жа­ли в се­бе си, те би­ха би­ли умър­т­ве­ни от него.

Образуването на че­руп­ка­та по­чи­ва на не­об­хо­ди­мос­т­та да бъ­де съх­ра­не­на жиз­не­на­та дейност. Вероятно мо­га та­ка да го­во­ря на Вас; разбира се, ако исках да говоря, за да се харесам на съвременната наука, би тряб- вало да облека всичко това в едни по-подбрани форми - и така, когато човек яде стриди, тогава той изяжда онези жизнен процес, който при стридата намира изява тъкмо в лицето на нейната черупка. Човек из- яж­да тък­мо то­зи жиз­нен процес. При то­ва чо­век изяж­да ал­бу­ми­ни­зи­ра­щия процес, процеса, про­ти­во­по­ло­жен на ан­ти­мо­ни­зи­ра­щия процес, не­го чо­век изяжда. По то­зи на­чин в чо­ве­ка би­ва сти­му­ли­ра­но всич­ко оно- ва, ко­ето во­ди до тиф­ни­те явления. Това би­ва стимулирано. Яденето на стри­ди е един из­к­лю­чи­тел­но ин­те­ре­сен процес. Яденето на стри­ди сти­му­ли­ра фор­мо­об­ра­зу­ва­ща­та и ал­бу­ми­ни­зи­ра­ща­та си­ла в дол­на­та част на чо­веш­ко­то тяло. Чрез то­ва оба­че би­ва от­б­ре­ме­не­на главата, оп­ре­де­ле­ни си­ли би­ват из­тег­ле­ни от главата, и тогава, след ка­то чо­век е ял стриди, су­бек­тив­но той усе­ща се­бе си не та­ка сил­но об­ре­ме­нен от силите, стре­мя­щи се към ак­тив­ност в не­го­ва­та глава. В из­вес­тен сми­съл чо­ве­кът из­п­раз­ва гла­ва­та си.

Ние неп­ре­къс­на­то тряб­ва да раз­ви­ва­ме те­зи ал­бу­ми­ни­зи­ра­щи сили, тъй ка­то не мо­жем да отс­т­ра­ним гла­ва­та си та­ка сил­но на­то­ва­ре­на с фор­мо-об­ра­зу­ва­щи­те сили. Ала този, кой­то яде стриди, прекалява. С го­ля­ма

Виждате че тук ние се опит­ва­ме да пос­та­вя­ме чо­ве­ка неп­ре­къс­на­то в цялата, универсална, за­оби­ка­ля­ща ни среда. Значението на всич­ко то­ва се про­явя­ва ко­га­то из­с­лед­ва­те връз­ка­та с не­що от природата, въз­ник­ва­що бла­го­да­ре­ние на об­с­то­ятел­с­т­во­то че съ­що­то в из­вес­тен сми­съл се от­б­ра­ня­ва сре­щу не­пос­ред­с­т­ве­ни­те зем­ни сили. Растенията мо­гат да се от­б­ра­ня­ва сре­щу не­пос­ред­с­т­ве­ни­те зем­ни сили. В та­къв слу­чай те за­паз­ват мно­го от сво­ите фор­мо­об­ра­зу­ва­щи си­ли за времето, в ко­ето се осъ­щес­т­вя­ва офор­мя­не­то на цве­то­ве­те и семената. Обичайното фор­ми­ра­не на растенията, за­лег­на­ли в ос­но­ва­та на яд­ли­ви­те растения, по­чи­ва тък­мо на обстоятелството, че ед­на съв­сем оп­ре­де­ле­на су­ма от зем­ни си­ли би­ва упот­ре­бе­на за об­ра­зу­ва­не­то на растението. Ако рас­те­ни­ето се съп­ро­тив­ля­ва на те­зи зем­ни сили, то­га­ва то се из­ла­га на из­вън­зем­ни­те сили, в пе- риода, ко­га­то се дос­ти­га до за­вър­ше­ка на се­ме образуването, на плодо- образуването, и та­ка то се прев­ръ­ща в ед­но растение, ко­ето всъщ­ност би же­ла­ло та­ка да пог­лед­не света, как­то гле­дат на све­та по­-вис­ши­те съще- ства, раз­по­ло­же­ни над рас­ти­тел­но­то царство. Тук рас­те­ни­ето про­явя­ва жаж­да за възприятия. Но рас­те­ни­ето ня­ма устройство, с ко­ето да въз- приема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо по- добно на това, което е разположено в човешкото око. Но рас­те­ни­ето не мо­же да об­ра­зу­ва око, тъй ка­то при­те­жа­ва рас­ти­тел­но тяло, а не чо­веш­ко или жи­во­тин­с­ко тяло. Ето за­що рас­те­ни­ето се прев­ръ­ща в лудо биле, прев­ръ­ща се в атропа беладона. Тук се опи­тах да онаг­ле­дя не­що и да Ви опи­ша об­раз­но процеса, осъ­щес­т­вя­ващ се при фор­ми­ра­не­то на лу­до­то биле. Растението се прев­ръ­ща в лу­до биле, и тогава, ко­га­то в не­го­ви­те ко­ре­ни ве­че са за­лег­на­ли те­зи сили, ко­ито нак­рая ще до­ве­дат до об­ра­зу­ва не­то на не­го­ви­те чер­ни плодове, то­га­ва рас­те­ни­ето е срод­но с всич­ко онова, ко­ето в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва по по­со­ка на формообра- зуването, то­га­ва рас­те­ни­ето се ус­т­ре­мя­ва към нещо, ко­ето всъщ­ност мо­-

Тъй как­то ве­че характеризирах, прев­ръ­ща­не­то на рас­те­ни­ята в лу­до би­ле пред­с­тав­ля­ва един бе­сен стре­меж към прев­ръ­ща­не в човек; та­ка бих­ме мог­ли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от про- цеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането. И така, ако же­ла­ете да от­б­ре­ме­ни­те тя­ло­то от вът­реш­ни­те ал­бу­ни­зи­ра­щи проце- си, ако же­ла­ете та­ка да му повлияете, че да от­не­ме­те от твър­де сил­но дейс­т­ву­ва­щи­те ал­бу­ми­ни­зи­ра­щи процеси, в из­вес­тен сми­съл да от­ве­де­те те­лес­ния еле­мент по по­со­ка на душевния, тъй както при обик­но­ве­ни об­с­то­ятел­с­т­ва то­ва ста­ва в те­лес­ни­те суб­с­тан­ции под фор­ма­та на халюци- нации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото. Това е, ко­ето се про­явя­ва и при обик­но­ве­но­то мик­рос­коп­с­ко дейс­т­вие на бе­ла­до­на­та - са­мо че то­га­ва то ста­ва по един обър­кан на­чин и е про­пи­то с илю­зии - как­то ве­че ка­зах в на­ча­ло­то на та­зи лекция. Разбира се, ако Вие тлас­не­те чо­ве­ка по посока, в ко­ято той ня­ма да пре­ми­не от със­то­яни­ето на про­буж­да­не към със­то­яние на будност, при кой­то той ос­та­ва в със­то­яни­ето на пробуждане, то­га­ва Вие прос­то го убивате. Когато се пробужда, чо­ве­кът ви­на­ги е в със­то­яние на жиз­не­на опасност. Само че той та­ка бър­зо се пробужда, че пре­одо­ля­ва та­зи жиз­не­на опасност. Това са ин­те­рес­ни­те вза­имов­ръз­ки на онова, ко­ето тъй да се ка­же е нормално,

Това са процесите, които, как­то ми се струва, ста­ри­те ле­ка­ри неп­ре­къс­на­то са се опит­ва­ли да проследяват. Когато ста­ри­те ле­ка­ри са го­во­ри­ли за съз­да­ва­не­то на Хомункулус, то в ос­но­ва­та си то­ва се дъл­жи на обсто- ятелството, че със сво­ето още на­лич­но яс­но­вид­с­т­во те са мог­ли да виж­дат нещо, ко­ето е на­по­до­бя­ва­ло фан­то­ма на антимона. Във фор­мо­об­ра­зу­ва­щия процес, кой­то те са осъ­щес­т­вя­ва­ли външ­но в сво­ята лаборато- рия, ко­га­то ан­ти­мо­нът е раз­г­ръ­щал сво­ите сили, про­ек­ти­ра­но от тях­на­та соб­с­т­ве­на същност, пред тях се е по­явя­ва­ло тък­мо онова, ко­ето е над­ви­ва­ло ан­ти­мо­но­ви­те си­ли под фор­ма­та на ал­бу­ми­ни­зи­ра­щи сили. Тъкмо то­ва се явя­ва­ло пред тях под фор­ма­та на сила. Това, ко­ето обик­но­ве­но ста­ва в чо­веш­кия организъм, то­ва те са про­ек­ти­ра­ли по по­со­ка навън, и то­га­ва те са виж­да­ли Хомункулуса, явя­ващ им се, до­ка­то про­ти­ча то­зи процес, в кой­то ан­ти­мо­нът е при­емал раз­лич­ни форми. Това, ко­ето се е явя­ва­ло в те­зи про­це­си на про­ти­чане, то­ва е, ко­ето те са виж­да­ли ка­то Хомункулус.