Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Помислете си само, че ако пра­вил­но из­ве­де­те док­рай та­зи мисъл, то­га­ва Вие съв­сем под­роб­но ще вник­не­те във връз­ка­та на чо­ве­ка с при­ро­да­та из­вън него. Вие пог­леж­да­те на­вън в при­ро­да­та из­вън човека. Да се при­дър­жа­ме за­се­га към следното, че око­ло се­бе си Вие има­те ця­ла­та фло­ра с всич­ки­те и от­дел­ни видове, и Вие въз­п­ри­ема­те та­зи фло­ра с раз­лич­ни­те си сетива. Така Вие, гле­дай­ки навън, осъз­на­вай­ки фло­ра­та с раз­лич­ни те си сетива, на­й-­мал­ко­то мо­же­те да до­пус­ка­те ед­но вза­имо­дейс­т­вие ме- ж­ду та­зи фло­ра и всич­ко онова, което е раз­по­ло­же­но вън от та­зи зем­на сфера, в об­лас­т­та на планетарното, на астралното. Разглеждайки зем­ната флора, в из­вес­тен сми­съл мо­жем да кажем, че ако то­ва тук (вж. рис.15) е зем­на­та повърхност, то та­зи фло­ра ни на­соч­ва към атмосферния, към ас­-

т­рал­ния елемент, но се­га в смисъла, че се от­п­ра­вя към звездите, към из- вънтелурическото. И за­се­га мо­жем да предполагаме, до­ри не в окул­тен аспект, че там, навън, съ­щес­т­ву­ва жи­во вза­имо­дейс­т­вие меж­ду всичко, про­явя­ва­що се­бе си във флората, в цъф­те­не­то и пло­до­об­ра­зу­ва­не­то и онова, ко­ето нах­лу­ва от стра­на на ця­ла­та об­шир­на Вселена. И ако се­га се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от всич­ко то­ва и от­ве­дем та­зи ми­съл в нас са­ми­те - но във все­ки слу­чай при то­ва раз­г­леж­да­не тряб­ва да опи­та­ме да из­ви­ка­те на помощ мал­ко интуицията; аз вече ви казах, че без интуиция човек в ме- дицината абсолютно нищо не може да направи - ако отдалечим тази мисъл от външния свят и погледнем в собствената си вътрешност, то тук ще открием определено родство с това, което се намира там,

Сега ста­ва ду­ма за следното, да си да­дем сметка, кое е то­ва външно, кон­к­рет­но нещо, ко­ето ни поз­во­ля­ва да го­во­рим за то­ва род­с­т­во на етер­но­то с физическото. За се­га аб­с­т­рак­т­но бих­ме мог­ли да кажем: етерното стои по-близо до астралното, отколкото до физическото. И така, ние ще тряб­ва да се спрем на то­ва двой­но родство, спо­ред ко­ето етер­но­то от ед­на стра­на е свър­за­но с физическото, а от дру­га стра­на с астралното, и ще тряб­ва да по­тър­сим нещо, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен да ни въ­ве­де в то­ва двой­но родство. И сега, по въз­мож­ност конкретно, бих же­лал да ви представя, как мо­же­те да нав­ле­зе­те в то­ва двой­но родство. Тръгнете ня­кой път - да ка­жем - по ня­коя алея с ли­по­ви дър­ве­та и се опи­тай­те да си представите, как, ми­на­вай­ки по та­зи алея от ли­по­ви дървета, Вие пре­ми­на­ва­те през уха­ни­ето на цъф­на­ли­те липи. Представете си, че тук про­ти­ча оп­ре­де­лен процес: меж­ду всич­ко онова, ко­ето - да ка­жем по нер­вен път се раз­п­рос­т­ра­ня­ва във ва­ши­те обонятелни органи и то­ва уха­ние на липи. И ако на­со­чи­те вни­ма­ни­ето си към то­зи про­цес на въз­п­ри­ема­не на ли­по­во­то ухание, то пред се­бе си ще има­те в из­вес­тен сми­съл раз­т­ва­ря­не­то на вътрешността, на обо­ня­тел­на­та Ви спо­соб­ност по по­со­ка на ли­по­во­то ухание, ли­по­вия аромат, и ще тряб­ва да ка­жете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за не- що външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъще- ствяват нещо съвместно. И тряб­ва да си кажете: това, което чрез ли- повия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на из- вестно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръ- жение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вът­ре­шен път, тъй ка­то Вие въз­п­ри­ема­те то­ва явление, на Вас без съм­не­ние Ви е да­де­но нещо, което, из­хож­дай­ки от етер­но­то тяло, въз­дейс­т­ву­ва вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, за­що­то без не­го Вие не бих­те мог­ли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обо­ня­те­лен про­цес доказва, че тук взе­ма учас­тие ас­т­рал­но­то тяло. Но това, ко­ето Ви раз­к­ри­ва род­с­т­во­то с външ­ния свят, съ­щев­ре­мен­но Ви показва, че въз­ник­ва­не­то на то­ва уха- ние, на то­зи слад­ни­кав мириз, из­лъч­ващ се от ли­по­вия цвят, в из­вес­тен сми­съл е сроден, по­ля­рен про­цес спря­мо това, ко­ето про­ти­ча във ва­шия обо­ня­те­лен орган. И в дейс­т­ви­тел­ност в този, раз­п­рос­т­ра­ня­ващ се слад­ни­кав ми­рис на ли­по­вия цвят, ни е да­де­но вза­имо­дейс­т­ви­ето на рас­ти­-

Ако взе­ме ня­ка­къв вкус, да вземем, за да бъ­де от­но­во не­що срод­но на споменатото, да взе­мем нап­ри­мер вку­са на за­хар­но­то пи­тие или вку­са на слад­ко­то грозде. Тук има­ме не­що подобно. Но тук ста­ва ду­ма за един процес, про­ти­чащ в на­шия вку­сов орган, про­ти­во­по­ло­жен на процесите, про­ти­ча­щи в обо­ня­тел­ни­те ни органи. Вие знаете, кол­ко близ­ко сро­ден е вку­со­ви­ят ор­ган с обо­ня­тел­ния орган, и по та­зи при­чи­на Вие би тряб­ва­ло да има­те пред­с­та­ва и за това, кол­ко близ­ко сро­ден и по от­но­ше­ние на ця­ло­то ес­тес­т­ве­но про­ти­ча­не е онова, ко­ето се из­вър­ш­ва в про­це­са на вкусване, с това, ко­ето про­ти­ча в обо­ня­тел­ния процес. Но още се­га тряб­ва да сте наясно, че вкус­ва­не­то в по­-сил­на сте­пен пред­с­тав­ля­ва един вът­реш­но­-­ор­га­ни­чен процес, от­кол­ко­то помирисването. Обонянието се осъ­щес­т­вя­ва по­ве­че по повърхността. Обонянието взе­ма учас­тие в про­це­си от сфе­ра­та из­вън човека, ко­ито про­це­си се разпространяват, раз­п­рос­т­ра­ня­ват се в пространството. Но не та­ка сто­ят не­ща­та при вкусване- то. Чрез про­це­са на вкус­ва­не Вие в по­-сил­на сте­пен дос­ти­га­те до свой- ствата, за­ло­же­ни вът­ре в субстанциите, т.е. ко­ито са­ми са свър­за­ни със субстанциалността. Чрез вкус­ва­нето Вие, по­-доб­ре от­кол­ко­то чрез поми- рисването, ще дос­тиг­не­те до това, ко­ето нещата, в слу­чая растението, пред­с­тав­ля­ват вът­ре в се­бе си. И прос­то е нуж­но да из­ви­ка­те мал­ко на по­мощ сво­ята ин­ту­иция и ще ка­жете, че всич­ко онова, ко­ето е свър­за­но с втвър­дя­ва­не­то на растенията, ко­ето пред­с­тав­ля­ват ор­га­нич­ни­те про­це­си на втвърдяване, то раз­к­ри­ва се­бе си в про­це­са на вкус­ва­не на онова, ко­ето е в растението. По то­зи начин рас­те­ни­ето се съп­ро­тив­ля­ва сре­щу про­це­са на втвърдяване. За нас то­ва ста­ва яс­но чрез онова, ко­ето рас­те­ни­ето ни да­ва да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношения- та между етерния и физическия елемент.

И така, взе­ме­те се­га за­ед­но ми­ри­са и вкуса. В момента, в кой­то Вие чрез по­ми­рис­ва­не и вкус­ва­не се из­п­ра­вяте сре­щу флората, Вие всъщ­ност нав­ли­за­те в оне­зи отношения, ко­ито етер­ни­ят еле­мент осъ­щес­т­вя­ва в двете посоки, към ас­т­рал­ния и към фи­зи­чес­кия еле­мент Вие ис­тин­с­ки нав­ли­за­те в етерното, т.е. в не­го­ви отпечатък, ко­га­то на­со­чи­те вни­ма­ни­ето си към ми­ри­са и вкуса. Там, къ­де­то в чо­ве­ка има про­цес на по­ми­рис­ва­не и на вкусване, там в ос­но­ва­та си има­ме едно, на­ми­ра­що се във фи­зи­чес­кия свят, от­к­ро­ве­ние на етерното, в не­го­ва­та връз­ка спря­мо ас­т­рал­ния и фи­зи­чес­ки елемент. Ето така, в из­вес­тен смисъл, ние са­ми­те се на­ми­раме
на по­вър­х­нос­т­та на човека, ко­га­то по то­зи на­чин из­с­лед­ва­ме про­це­си­те на по­ми­рис­ва­не и вкусване. Но виж­да­те ли, днес на­ис­ти­на ста­ва ду­ма за това, най-после, за це­ли­те на оп­ло­дя­ва­не­то на дейс­т­ви­тел­на­та на­ука от стра­на на ду­хов­на­та наука, да се из­ка­чим над аб­с­т­рак­т­но­-мис­тич­но­то и на­ис­ти­на кон­к­рет­но да про­ник­нем в Духа. Защото действително, как­ва полза, ако хо­ра­та все си го­во­рят за това, че тряб­ва да об­х­ва­нем бо­жес­т­ве­но­то в човека, след ка­то под то­ва бо­жес­т­ве­но те раз­би­рат на­й-м­но­го не­що съв­сем аб­с­т­рак­т­но божествено. Този под­ход в раз­г­леж­да­не­то ще ста­не ед­ва то­га­ва плодотворен, ко­га­то мо­жем да се спрем на кон­к­рет­ни­те явления, ко­га­то в то­зи кон­к­ре­тен сми­съл мо­жем да наб­лю­да­ва­ме нав­ли­за­не­то на про­це­си­те навътре, ко­га­то нап­ри­мер в ли­це­то на по­ми­рис­ва­не­то и вкус­ва­не­то на­ис­ти­на ви­дим това, ко­ето е срод­но на чо­ве­ка и жи- вее, ко­га­то раз­г­леж­да­ме етерното, как то нав­ли­за навътре, и как в то­зи мо­же би на­й-г­руб го­рен се­ти­вен процес, виж­да­ме не­пос­ред­с­т­ве­но нах­лу­ва­не­то на външ­ни­те про­це­си навътре. Така из­к­лю­чи­тел­но важ­но е за на­ше­то време, да се из­диг­нем над прос­то абстрактното, над мистичното.

А се­га Вие на­вяр­но сте наясно, че всич­ко в при­ро­да­та е в неп­ре­къс­нат пре­ход към не­що друго, че в при­ро­да­та всич­ко е та­ка устроено, че все­ки про­цес но­си в се­бе си тен­ден­ци­ята да пре­ми­на­ва в друг процес, да ме­та­мор­фо­ри­зи­ра до друг процес.

И така, взе­ме­те това, ко­ето то­ку що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре вси- чко онова, което във външния свят води да втвърдяване. Когато за­дър- жим вни­ма­ни­ето си вър­ху по­ми­рис­ва­не­то и вкусването, в из­вес­тен сми­съл се сли­ват външ­но­то и вът­реш­ното. Но в при­ро­да­та един про­цес ви­на­ги пре­ми­на­ва в друг. Да на­со­чим се­ти­во­то си към аро­мат­но­то във флората, към всич­ко онова, чрез ко­ето фло­ра­та в из­вес­тен сми­съл спа­ся­ва се­бе си от про­це­са на втвърдяване, чрез ко­ето фло­ра­та се стре­ми да пре­одо­лее в се­бе си рас­ти­тел­ния еле­мент и чрез ко­ето растението, в из­вес­тен сми­съл - прос­те­те ми ла­ичес­кия из­раз - все още се стре­ми да из­не­се сво­ята ду­хов­ност в атмосферата, та­ка че чрез аро­мат­но­то ве­щес­т­во

ат­мос­фе­ра­та да но­си в се­бе си не­що от рас­ти­тел­на­та същност. В из­вес­тен сми­съл в това, на­вън ухае, в не­го се съ­дър­жат схе­ми­те на са­ми­те растения. Вземете това, как­во всъщ­ност се из­вър­ш­ва там навън, ко­га­то рас­те­ни­ето раз­п­ра­ща сво­ите аро­ма­тич­ни схеми, не поз­во­ля­вай­ки да се дос­тиг­не до на­пъл­но плът­ни рас­ти­тел­ни форми, ко­га­то из­лъч­ва от цве­та нещо, ко­ето цве­тът на­ис­ти­на би же­лал да бъде, но ко­ето се из­п­лъз­ва от то­зи цве­тен процес, ко­ето съх­ра­ня­ва се­бе си в ед­но ефир­но състояние. Това имен­но не е ни­що дру­го ос­вен един задържан процес на изгаряне. Когато си пред­с­та­ви­те то­ва аро­ма­ти­зи­ра­не метаморфозирано, ще стиг­не­те до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От ед­на стра­на има­те изгарянето, а от дру­га стра­на имате аро­ма­ти­зи­ра­не­то на рас­ти­тел­ния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо. Бих же­лал да кажа: в процеса на ароматизиране просто ни е даден процеса на изгаряне на едно различно стъпало.

А се­га да пог­лед­нем но оно­ва в растението, ко­ето да­ва сти­му­ли за вкусване, т.е. ко­ето е раз­по­ло­же­но по­-дъл­бо­ко в растението, ко­ето в рас­те­ни­ето съз­да­ва основа, се­га ве­че не да из­т­лас­к­ва от се­бе си сво­ята рас­ти­тел­на фор­мо­об­ра­зу­ва­ща си­ла под фор­ма­та на схе­ма в околността, но да я за­дър­жа в се­бе си и да я упот­ре­бя­ва за вът­реш­ни образования. И тъй ка­то чрез вкус­ва­не­то Вие учас­т­ву­ва­те в то­ва вът­реш­но формообразува- не, то Вие дос­ти­га­те до съ­щия процес, кой­то е раз­по­ло­жен под уп­лът­-нява­не­то на растението, кой­то обаче, на то­ва раз­лич­но стъпало, пред­с­та-
в­ля­ва ме­та­мор­фо­за към процеса на образуване на сол - но раз­би­ра се към про­це­са на об­ра­зу­ва­не на сол от растението, за­що­то ста­ва ду­ма за фло- рата (вж. рис.16).

Сега си представете, че в ли­це­то на рас­те­ни­ето Ви е да­де­на ед­на стран­на метаморфоза. В рас­те­ни­ето по по­со­ка на­го­ре Ви е да­де­но ароматизира- нето, ко­ето в из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ва един за­дър­жащ про­цес на из­га­ря­не и кой­то би мо­гъл да Ви от­ве­де до на­ча­ло­то на про­це­са на изга- ряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изга- ряне, т.е. те се включват там. По по­со­ка на­до­лу има­те уплътняването, об­ра­зу­ва­не­то на сол. А ко­ето вкус­ва­те в растението, е това, ко­ето все още е за­дър­жан про­цес на об­ра­зу­ва­не на сол. Но ко­га­то тук се вклю­чи сол­та и ко­га­то от­к­ри­ете сол­та в са­мо­то растение, т.е. ко­га­то те­зи рас­те­ния съ­дър­жат соли, то съ­щи­те пред­с­тав­ля­ват нещо, ко­ето в са­мо­то рас­те­ние е прек­ра­чи­ло пра­га на рас­ти­тел­на­та същност, къ­де­то рас­те­ни­ето е от­пе­ча­та­ло соб­с­т­ве­ни­те си схе­ми в соб­с­т­ве­на­та си същност. Ето тук има­те ра­цио по от­но­ше­ние на ле­чеб­ни­те средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И ви­на­ги тряб­ва да подчертавам, че не­ща­та се свеж­дат имен­но до то­ва кон­к­рет­но вник- ване.

И така, на това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва ця­лос­т­ни­ят вку­сов процес, а та­ка съ­що и зри­тел­ни­ят процес, съ­от­ветс­т­ву­ва не­що външно, ко­ето вза­имо­дейс­т­ву­ва с вътрешността.

Виждате ли, тук в из­вес­тен сми­съл има­ме възможността, това, ко­ето про­ти­ча във вът­реш­нос­т­та на организма, ог­ра­ни­че­но от ко­жа­та да го раз­г­леж­да­ме ка­то пос­та­вен във вът­реш­нос­т­та вън­шен елемент. Защото с по­мощ­та на всич­ко онова, ко­ето е про­дъл­же­ние по по­со­ка нагоре, ние по­па­да­ме по­ве­че във външ­ния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега тряб­ва да прос­ле­дим не­ща­та по та­къв на­чин, че в това, ко­ето жи­вее в нас ка­то не­що душевно, но ко­ето е и свър­за­но с ор-

До къ­де ще дос­тиг­нем сега, ако от­но­во по­тър­сим вът­реш­ния процес? Нали, в ли­це­то на представите, из­хож­дай­ки от зрението, има­ме нещо, ко­ето из­ли­за на­вън чрез зрението, и ко­ето в из­вес­т­на сте­пен от­но­во се от­ра­зя­ва към вът­реш­нос­т­та в ли­це­то на мисленето. Човекът се старае, в из­вес­тен сми­съл да обър­не зри­тел­ния процес, да го от­ве­де об­рат­но в организма. Ето за­що по­ляр­но про­ти­во­по­лож­ния му про­цес ще се със­тои в това, не да се опитваме, това, ко­ето е процес, да бъ­де от­веж­да­но навъ- тре, но да бъ­де от­ве­де­но навън. И то­ва е: храносмилателния процес по- лучава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от ед­на по­-­ин­тим­на глед­на точ­ка ви­дях­те това, ко­ето пре­ди ня­кол­ко дни Ви по­со­чих по­ве­че с по­мощ­та на срав­ни­тел­на­та анатомия, ко­га­то на­со­чих вни­ма­ни­ето Ви и към това, как прос­то ус­т­ройс­т­во­то на чо­ве­ка и по­-точ­но по­ява­та на чрев­на­та фло­ра по оп­ре­де­лен на­чин ни сочи, как­во

Само че тряб­ва да сме наясно, че се из­вър­ш­ва обръщане. Тук ста­ва ед­но об­ръ­ща­не на зре­ни­ето навътре, а тук (долу) ста­ва об­ръ­ща­не навън. Ето за­що тук (горе) ще тряб­ва да приз­на­ем род­с­т­во­то на про­це­си­те със солеобразуването, а тук (долу!) род­с­т­во­то на про­це­си­те с прев­ръ­ща­не­то в огън или с изгарянето, с огъ­ня (вж. рис.16). И така, ако от­ве­де­те онова, ко­ето е под­хо­дя­що - аро­ма­та и за­дър­жа­ния про­цес на из­га­ря­не в рас­те­ни­ята - в дол­на­та част на тялото, то Вие ще по­мог­не­те на дол­на­та част на тялото. Ако това, ко­ето в рас­те­ни­ето е приз­ва­но да за­дър­жи со­ле­вия про­цес или в рас­те­ни­ето да го от­ве­де по по­со­ка навътре, ако то­ва го от­ве­де­те в гор­ния човек, то Вие ще под­по­мог­не­те про­це­си­те в гор­ния чо- век. Всичко то­ва ще тряб­ва да бъ­де раз­г­ле­да­но поотделно. Тук виждате, как всич­ко външно, в из­вес­тен сми­съл мо­же от­но­во да се по­яви във вът- решността. И кол­ко­то по­-дъл­бо­ко нав­ли­за­ме в човек, тол­ко­ва по­ве­че тряб­ва да тър­сим външ­но­то във вът­реш­нос­т­та на човека. Именно в това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в хра­нос­ми­ла­тел­ни­те органи, и по­-точ­но в бъбреците, тряб­ва да тър­сим нещо, ко­ето е много, мно­го срод­но с аро­мат­ния про­цес и про­це­са на изгаряне, са­мо че пред­с­тав­ля­ва про­ти­во­по­лож­ния полюс. И не това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в ус­т­ройс­т­во­то на чо­ве­ка за­поч­вай­ки от бе­лия дроб, го­ре през грък­ля­на и главата, тряб­ва да тър­сим нещо, ко­ето вът­реш­но е срод­но с всич­ко онова, ко­ето в рас­те­ни­ето кло­ни към со­ле­вия процес, ко­ето изоб­що в чо­веш­ка­та при­ро­да кло­ни към со­ле­вия про- цес. И чо­век би же­лал да каже, то­ва не означава, че чо­век би же­лал да каже, но чо­век мо­же да каже: ако познаваме различните начини, според които растенията натрупват в себе си соли, тогава само е необходимо да потърсим съответствуващото в човешкото устройство. В об­щи ли­нии днес ние го потърсихме, в под­роб­нос­ти­те му ще го по­тър­сим в след­ва­щи­те лекции.

Тук в из­вес­т­на степен, за­се­га принципно, виж­да­те ха­рак­те­ри­зи­ра­на ця­ла­та на­ука за ле­чеб­ни­те растения. Бих же­лал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вът-
решното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща. Вземе те нап­ри­мер те­зи миризми, ко­ито - бих же­лал да ка­жа - до­ри ка­то ми­риз­ми се приб­ли­жа­ват по­ве­че към свойс­т­во­то на вкуса, та­ка че в същ­ност ед­ва ка­то дъв­чем съ­от­вет­но­то растение, ние дос­ти­га­ме до дейс­т­ви­тел­ната ми­риз­ма и всъщ­ност въз­п­ри­ема­ме син­те­за меж­ду ми­рис и вкус, как­то е при ма­то­чи­на­та или при урбаличето, къ­де­то откриваме, че там вът­ре съ­щес­т­ву­ва вза­имо­дейс­т­вие меж­ду со­ле­об­ра­зу­ва­не­то и аро­ма­ти­зи­рането. Това сочи, че органите, с ко­ито тряб­ва да е срод­на ма­то­чи­на­та и т.н., ще са раз­по­ло­же­ни по­ве­че на­вън и по­ве­че към гръд­ния кош, до­ка­то органите, ко­ито тряб­ва да са срод­ни с онова, ко­ето е сил­но ароматно, ка­то - да ка­жем ли­па­та или розата, те тряб­ва да са срод­ни с онова, ко­ето е пог­ре­ба­но в дол­на­та част на тя­ло­то, или ко­ето нап­ра­во ле­жи в дол­на­та част на тялото.

А ето тук откривате, че меж­ду всич­ко онова, ко­ето е раз­по­ло­же­но в гор­ния човек, в об­лас­т­та на обо­ня­ни­ето или на вкуса, ор­га­нич­но разгледа- но, се включ­ва и един процес, кой­то в един по­-дъл­бок сми­съл е ва­жен жиз­нен про­цес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16). На то­зи ди­ха­те­лен про­цес съ­що та­ка мо­жем да по­тър­сим по­ляр­но при­над­ле­жа­щия му процес. Това тряб­ва да бъ­де он­зи про- цес, кой­то в из­вес­т­на сте­пен се от­де­ля от хра­нос­ми­ла­тел­ния процес, до­кол­ко­то хра­нос­ми­ла­тел­ни­ят про­цес до­веж­да до от­де­ли­тел­ния про­цес и пред­с­тав­ля­ва по­ляр­но про­ти­во­по­лож­ния на ор­га­нич­ния про­цес на пред- ставите. Това е всич­ко онова, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в лимфния и в кръвния процес, рес­пек­тив­но това, ко­ето от хра­нос­ми­ла­не­то би­ва из­т­лас­ка­но на- вътре, т.е. ко­ето е за­лег­на­ло в ор­га­ни ка­то лим­ф­ни­те жле­зи и т.н., във всич­ки органи, взе­ма­щи учас­тие в кръвотворението. И така, тук виж­да­те два по­ляр­ни процеса, еди­ни­ят от­де­лен от храносмилането, дру­ги­ят от­де­лен от тези, раз­по­ло­же­ни по­ве­че по по­со­ка на­вън се­тив­ни процеси, това, и ко­ето в из­вес­тен сми­съл е за­лег­на­ло зад се­тив­ни­те процеси, дишането, и ко­ето е раз­по­ло­же­но пред храносмилането, до­кол­ко­то то­ва хра­нос­ми­ла­не след то­ва до­веж­да до отделяне, до про­цес на кръвотворение, на лимфообразуване. Странно е, как, из­хож­дай­ки от процеса, нав­ля­зох­ме в це­лия човек, до­ка­то днес обик­но­ве­но чо­ве­кът би­ва разглеждан, ка­то се тръг­не от на­лич­ни­те органи. Тук ние се опит­ва­ме да опоз­на­ем то­зи чо- век, да про­ник­нем в него, из­хож­дай­ки от про­це­са и от ця­ла­та връз­ка на чо­ве­ка със све­та из­вън него. И дейс­т­ви­тел­но ние от­к­ри­ва­ме връзки, дей- с­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва­щи не­пос­ред­с­т­вен об­раз на ця­ла­та етер­на ак­тив­ност в човека, за­що­то в днеш­ния час ние всъщ­ност из­с­лед­вах­ме етер­на­та ак­тив­ност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихател- ният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, це­ли­ят вън­шен свят, до­кол­ко­то включ­ва и

Това е мо­же би са­мо ед­на об­раз­на представа, един вид имагинация, са­мо че, скъ­пи мои приятели, то съ­щев­ре­мен­но е и нещо, което, ако го въз­п­ри­емем по пра­ви­лен начин, мо­же да дейс­т­ву­ва ка­то един съв­сем порядъ- чен, ре­до­вен образ, ре­до­вен принцип, и ко­ето мо­же да ни насочи, та тък­мо това, ко­ето виж­да­ме в подробностите, да го обоб­щим по пра­ви­лен начин. Сега ве­че из­г­ра­дих по­ве­че­то от основните, нуж­ни за спе­ци­ал­ни­те разглеждания, и ко­ето ще бъ­де ос­но­ва и за от­го­во­ра на мно­гос­т­ран­но пос­та­ве­ни­те ми въпроси.