Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Противно на то­ва ще откриете, и за­то­ва подчертах, че е на­й-­важ­но да се взе­ме пред­вид възрастта, че болести, ко­ито по ня­ка­къв на­чин кло­нят към полиартрита (poluаrthritis - въз­па­ле­ние на мно­жес­т­во стави) към ня­как­ви свър­за­ни с не­го прояви, се про­явя­ват на­й-­ве­че във вре­ме­то от 14-15-16 го­диш­на въз­раст до края на 20-те години. Тук ас­т­рал­но­то тя­ло са­мо тряб­ва да взе­ме пра­вил­но от­но­ше­ние спря­мо фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло и ако то не е дос­та­тъч­но под­гот­ве­но за това, ако нап­ри­мер в дет­с­ка въз­раст не е нап­ра­ве­но необходимото, за да бъ­де под­гот­ве­но по пра­ви­-

Когато ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме ця­лос­т­но­то със­то­яние на човека, здрав или болен, важ­но­то се със­тои в това, че чо­ве­кът в из­вес­тен сми­съл жи­вее в две по­ляр­но­-п­ро­ти­во­по­лож­ни възрасти, и че в юно­шес­т­во­то е из­ло­жен на раз­лич­ни влияния, че в юно­шес­т­во­то е из­ло­жен по­ве­че на над слън­че­ви­те влияния, на вли­яни­ето на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по­-къс­на въз­раст е из­ло­жен на под слън­че­ви­те влияния, на вли­яни­ята на Вене- ра, Меркурий и на Луната, ако тряб­ва да ги обоз­на­ча спо­ред това, ко­ето ка­зах­ме вчера. Влиянието на Луната оба­че се по­явя­ва срав­ни­тел­но на­й-ра­но и най-ясно. Това от­но­во ни на­веж­да на мисълта, че при раз­г­леж­да­не­то на чо­ве­ка пос­то­ян­но тряб­ва да свър­з­ва­ме прос­т­ран­с­т­во­то с това, ко­ето се от­на­ся до времето. Едва ка­то сме сто­ри­ли то­ва мо­жем в пра­вил­на свет­ли­на да раз­г­ле­да­ме оп­ре­де­ле­ни явления, въз­ник­ва­щи в жи­во­та на човека. И при от­дел­ни­те под­роб­нос­ти ви­на­ги по мал­ко ще се до­кос­ва­ме до това, как да пос­тъп­ваме, за да виж­да­ме в пра­вил­на свет­ли­на обстоя- телствата, от­на­ся­щи се до опоз­на­ва­не­то на човека. Виждате ли, то­ва ко­ето въз­дейс­т­ву­ва вър­ху човека, за­поч­ва в ос­но­ва­та си още пре­ди ражда- нето, всъщ­ност още пре­ди зачатието. И често, при из­с­лед­ва­не­то на те­зи неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито

По по­до­бен на­чин мо­жем да раз­г­ле­да­ме и не­що друго. По по­до­бен на­чин тряб­ва да раз­г­ле­да­ме и хид­ро­ке­фа­лу­са (hydrocephalie-уве­ли­че­ние раз­ме­ри­те на главата, по­ра­ди свръхсек­ре­ция на лик­вор в мо­зъч­ни­те сто­мах­че­та - бел. прев.). Всъщност всич­ки ние има­ме пред­раз­по­ло­же­ние към хидроцефалия, и тя тряб­ва да съществува. Ако тя не съществуваше, ние ни­ко­га не бих­ме дос­тиг­на­ли до пра­вил­но­то офор­мя­не на глав­ния ни мо­зък и нер­в­на­та система. Защото то­ва тряб­ва да бъ­де из­ва­де­но от на­ми­ра­щия се в чо­ве­ка те­чен елемент. Така в дет­с­ка­та въз­раст неп­ре­къс­на­то мо­жем да наб­лю­да­ва­ме един дву­бой меж­ду хид­ро­це­фа­ли­ята и това, ко­ето над­ви­ва хидроцефалията, ко­ето се по­явя­ва в чо­веш­кия организъм, за да над­вие хидроцефалията. Всъщност не би тряб­ва­ло да го­во­рим са­мо за хидроцефалията, но тряб­ва да го­во­рим и за ней­на­та противополож- ност, за пре­ко­мер­но­то на­ма­ля­ва­не на теч­нос­т­та в мозъка.

Това е ед­но заболяване, на ко­ето мо­же би се об­ръ­ща мал­ко внимание, и ко­ето пред­с­тав­ля­ва про­ти­во­по­лож­ния на хид­ро­це­фа­ли­ята полюс, на кой­то тряб­ва да се обър­не внимание. Като мал­ки де­ца ние всъщ­ност неп­рес­тан­но се люш­ка­ме на­са­м-­на­там меж­ду те­зи две крайности, меж­ду хид­ро­це­фа­ли­ята и меж­ду нейния про­ти­во­по­ло­жен полюс. Може, оба­че да се слу­чи та­ка - по­-къс­но ние ще за­сег­нем и те­ра­пев­тич­на­та страна, че не­що в то­ва от­но­ше­ние не се доглежда, а имен­но про­пус­ка се пра­вил­ния мо- мент, кой­то ви­на­ги е налице, в кой­то приблизително, хид­ро­це­фа­ли­ята мо­же да бъ­де преустановена, би­ло чрез възпитание, би­ло чрез диета, би­ло чрез ле­че­ние в дет­с­ка възраст, и по­-точ­но в кър­ма­чес­ка възраст, та­ка че - бих же­лал да ка­жа - се пред из­вик­ва твър­де ран­но­то из­чез­ва­не на хидроцефалията. Така пред нас осо­бе­но яс­но из­пък­ва вре­да­та от лип­са­та на пог­лед вър­ху ця­лос­т­но­то про­ти­ча­не на чо­веш­кия живот. Защото от­но­во ис­кам да подчертая, че тук мо­гат да въз­ник­нат мно­жес­т­во ме­ди­цин­с­ки ди­сер­та­ци­он­ни работи, ако за пред­пос­тав­ка се по­тър­си връз­ката меж­ду то­ва про­ти­ча­не на хид­ро­це­фа­ли­ята в дет­с­ка въз­раст и сифилиса или предразположение към сифилис, про­явя­ващ се по късно. От то­ва от прос­ле­дя­ва­не­то на мал­ки­те жи­во­тин­ки не из­ли­за нищо. От то­ва се по­лу­ча­ва нещо, са­мо ако се съг­ла­сим да взе­мем пред­вид по­доб­ни неща, така, как­то ги из­ло­жих сега. Би се нап­ра­ви­ло из­к­лю­чи­тел­но мно­го за про­фи­лак­ти­ка­та на сифилиса, ако в на­-ран­на­та дет­с­ка въз­раст се опита, в из­вес­т­на сте­пен чо­ве­кът да бъ­де ста­би­ли­зи­ран сре­щу онова, ко­ето по­-къс­но мо­же да се про­яви в раз­лич­ни­те си­фи­лис­тич­ни яв­ле­ния - те съ­що са различни, как­то ще чу­ем по-късно.

Винаги е необходимо, по­не при пос­та­вя­не­то на диагноза, да си припом- ним, че не­ща­та сто­ят така; при диагнозата винаги да се връщаме към

Разбира се, та на­ли и въз­пи­та­те­ли и ро­ди­те­ли имат желанието, те­зи про­яви да от­з­ву­чат въз­мож­но на­й-­бър­зо, но имен­но при та­ки­ва със­то­яния на чо­ве­ка всъщ­ност е из­к­лю­чи­тел­но важно, те­зи про­яви - бих же­лал да ка­жа - да бъ­дат ос­та­ве­ни на соб­с­т­ве­на­та им съд­ба и ле­ка­рят присъствува, за да отс­т­ра­ни из­вес­т­ни неща, ко­ито би­ха мог­ли да имат неб­ла­гоп­ри­ят­но въздействие, но бо­лес­т­ни­ят про­цес тряб­ва да бъ­де ос­та­вен дейс­т­ви­тел­но да протече. Ето за­що при те­зи явления, как­то при не­що дру­го - при дру­ги яв­ле­ния съ­що е важно, но не как­то при те­зи яв­ле­ния - в слу­чай на за­бо­ля­ва­не на дете, ко­ето за­бо­ля­ва­не да е свър­за­но с плев­рит или с пнев- мония, е не­об­хо­ди­мо да бъ­де при­ло­же­но вид фи­зи­кал­но протичане, но не да се ус­ко­ря­ва и да не се прек­ра­тя­ва твър­де рано. Това е важ­но по причина, че та­къв един бо­лес­тен процес, кой­то твър­де ра­но е бил пре-

Във всич­ко то­ва виж­да­ме връзката, съ­щес­т­ву­ва­ща в це­лия про­цес на из­г­раж­да­не на човека. При то­ва мо­жем да си припомним, кол­ко е важ­но да обър­нем вни­ма­ние на то­зи дос­та кра­ен слу­чай - не само, ко­га­то чо­ве­кът е се­ри­оз­но болен, но съ­що и в случаите, ко­га­то чо­ве­кът е по­-ле­ко болен, ко­га­то и са­мо­то ле­че­ние е по-лесно, ко­га­то чес­то изоб­що не мо­жем да разберем, на­ис­ти­на ли сме ле­ку­ва­ни или не сме лекувани, ко­га то на па­ци­ен­та тряб­ва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и то­ва е нещо, ко­ето би би­ло из­к­лю­чи­тел­но важно, а именно, да не ле­ку­ваме та­ка страш­но усърдно. Лекуването ка­то та­ко­ва е не­що мно­го хубаво, но е ред­но да има­ме пред- вид, че в жи­во­та съв­сем не ряд­ко се сре­щат индивиди, ко­ито спо­ред тях­но­то соб­с­т­ве­но мнение, ве­че са пре­ка­ра­ли всич­ки въз­мож­ни болести, ко­ито са опит­ва­ли всич­ки ле­чеб­ни ме­то­ди и ле­чеб­ни сред­с­т­ва и при които, ко­гато дос­тиг­нат ед­на нап­ред­на­ла възраст, е труд­но да бъ­де от­к­ри­то не- що, ко­ето да ги успокои, за­що­то те, тъй и тъй са неп­ре­къс­на­то болни. Би би­ло по-добре, ако в чо­ве­ка съ­бу­дим мал­ко мисълта, че по­ве­че­то хо­ра всъщ­ност съв­сем не са тол­ко­ва болни, кол­ко­то смятат. Разбира се, то­ва има и сво­ите от­ри­ца­тел­ни страни. Но в та­зи връз­ка спо­кой­но би мог­ло да бъ­де казано.

Всички те­зи не­ща тряб­ва да бъ­дат ви­де­ни в светлината, че имен­но чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва ед­но слож­но същество, по­ра­ди обстоятелството, че при­те­жа­ва на пър­во мяс­то фи­зи­чес­ко устройство, при­те­жа­ва етер­но уст- ройство, ко­ето ус­т­ройс­т­во от 7-та до 14-та го­ди­на има мно­го работа, за да вгра­ди в се­бе си във фи­зи­чес­кото устройство, и за да бъ­де от­но­во от­де­ле­но от не­го при та­ки­ва обстоятелства, ка­то бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработва- нето на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека. В буд­но със­то­яние той раз­би­ра се ни­ко­га не се на­ми­ра вън от организма, но не­го­во­то вра­бот­ва­не пред­с­тав­ля­ва по­-вис­ша сте­пен на съв­мес­т­но функциониране. Ето за­що ви­на­ги ста­ва така,
че при вся­ко на­ру­ше­ние в ор­га­низ­ма Азът е из­п­ра­вен пред из­вес­т­но затруднение, а именно; правилно да прояви себе си при тези различни ус- ловия. И тряб­ва да кажем, че днес ве­че медицината, без да знае това, или до­ри отдавна, е стиг­на­ла до там, да чер­тае схе­ми на те­зи зат­руд­не­ния на Аза, кой­то тряб­ва да се спра­ви с дру­ги­те три те­ла на човека, ко­ито схе­ми са из­к­лю­чи­тел­но по­учи­тел­ни за бор­ба­та на Аза с дру­ги­те тела. Човекът оба­че не виж­да та­зи бор­ба вътре, естествено, тъй ка­то жи­вее във вре­ме­то на ма­те­ри­алис­тич­ния светоглед.

Но винаги, ко­га­то чер­тае ед­на пра­вил­на тем­пе­ра­тур­на крива, в ли­це­то на та­зи тем­пе­ра­тур­на кри­ва Вие имате то­чен от­пе­ча­тък на то­ку що ха­рак­те­ри­зи­ра­на­та бор­ба вътре. Ето за­що за вник­ва­не­то в та­зи вза­имов­ръз­ка на­да­ли има не­що по­-наг­лед­но от прос­ле­дя­ва­не­то на тем­пе­ра­тур­ни­те кри­ви при раз­лич­ни­те бо­лес­т­ни състояния.

Сигурно за те­ра­пи­ята то­ва има мно­го по­-мал­ко значение, от­кол­ко­то за патологията. Но тряб­ва да зна­ем не­що за всич­ко това, на­й-­мал­ко­то в об­щи ли­нии да зна­ем не­що за това. Защото виж­да­те ли, мо­же­те да хвър­ли­те са­мо един пог­лед в нещо, ка­то нап­ри­мер - да кажем, в това, как про­ти­ча са­ма­та пнев­мо­ния и ко­рем­ния тиф, за да до­би­ете пред­с­та­ва за хо­да на тем­пе­ра­тур­на­та крива. Тогава виждате, из­с­лед­вай­ки два ос­нов­ни ти­па на тем­пе­ра­тур­на­та кри­ва при пневмония, т.е. ако срав­ни­те нап­ри­мер тем­пе­ра­тур­на­та кри­ва при ед­но кри­тич­но про­ти­ча­не и при друг вид про- тичане, виж­да­те как Азът, въз­п­ре­пятс­т­ву­ван в про­це­са на нав­ли­за не­то му в тялото, ко­га­то осъ­щес­т­вя­ва об­рат­ния скок, ре­аги­ра по раз­ли­чен на­чин в еди­ния и в дру­гия случай: нали, при пнемвонията например, най-вече темрературната крива - рисувам само схематично (виж. рис.12) ви показва борбата, след това обратния скок по време на критичното състояние (krisis - рязко, вне­зап­но спа­да­не на те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра - бел. прев.) до снижена под нормата температура. Тук се пре­дос­та­вя възможността, чрез усилията, ко­ито пре­ди то­ва са били извършени, след то­ва да се осъ­щес­т­ви об­рат­ния скок. При дру­гия вид, при­ли­тич­но­то про­ти­ча­не (lysis - пос­те­пен­но спа­да­не на те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра - бел. прев.) е по­-мал­ко въз­мож­но да бъ­дат ов­ла­де­ни об­рат­ните въздействия, по­ра­ди ко­ето дру­гия вид, не­рав­но­мер­но­то спадане, пред­с­тав­ля­ва по­-­опас­ния вид протичане. Но осо­бе­но доб­ре мо­же­те да вник­не­те в ця­ла­та та­зи дей- ност на Аза спря­мо дру­ги­те три устройства, ко­га­то взе­ме­те пред­вид тем­пе­ра­тур­на­та кри­ва при тиф. Тук сре­ща­ме наг­ле­ден об­раз за това, как всъщ­ност Азът се бори. Това е, ко­ето мо­же да Ви покаже, как имен­но нах­лу­ва­не­то на при­ро­до­ес­тес­т­ве­на­та на­ука в ме­ди­ци­ната съз­да­ва необходимостта, да се об­ръ­ща вни­ма­ние на мно­го­ли­ко­то ус­т­ройс­т­во на човека. Именно по­ра­ди то­ва е въз­ник­на­ло обър­к­ва­не­то в ме­ди­цин­с­ка­та наука, за­що­то съ­ща­та е ста­на­ла ма­те­ри­алис­тич­на и се е ог­ра­ни­чи­ла да на-

б­лю­да­ва про­це­си­те във фи­зи­чес­ко­то тяло. Но те­зи про­це­си във фи­зи­чес­ко­то тя­ло ни­ко­га не са не­що самостоятелно, и пре­ди всичко, в сво­ята същност, те не са не­що равностойно. Защото виж­да­те ли, въз­мож­но е във фи­зи­чес­ко­то тя­ло не­що мно­го сил­но да за­ви­си от това, че вът­ре в не­го ра­бо­ти етер­но­то тяло, но съ­що така, че в не­го ра­бо­ти ас­т­рал­но­то тя­ло или Азът. Става дума винаги за физическите процеси, но физическите процеси са специализирани в зависимост от това. Те имат съвсем раз- личен характер, според по-висшето устройство, което работи тук, във физическото устройство.

Вземете се­га всич­ко онова, ко­ето вче­ра Ви ка­зах по от­но­ше­ние за­ви­си­мос­т­та на чо­ве­ка от из­вън­те­лу­ри­чес­ко­то и те­лу­ри­чес­ко­то и това, ко­ето днес до­ба­вих във връз­ка с про­це­са му на раз­ви­тие във вре­ме­то и то­га­ва ще мо­же­те да ка­же­те следното, и то ще Ви по­мог­не мал­ко по пътя, по кой­то ис­ка­ме да вър­вим по­-на­та­тък - как всъщ­ност да пред­п­ри­емем из- следванията, за ко­ито се­га говоря. Ще мо­же­те да кажете: върху човека непрекъснато се упражняват сили. Тези си­ли обаче, ако има­ме пред­вид фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то ус­т­ройс­т­во на човека, са из­вън­те­лу­ри­чес­ки или телурически, ко­ито им противодействуват, сатурнови, т.е. такива, ко­ито про­из­хож­дат от Сатурн, Юпитер, Марс, такива, ко­ито про­из­хож­дат от Венера, Меркурий и Луната, ко­ито всъщ­ност се прев­ръ­щат в те­лу­ри­чес­ки вли­яния (стрел­ка­та го­ре вж. рис.13).

Виждате ли, от­но­ше­ни­ето меж­ду Земята и Луната е от­но­во такова, че чо­век лес­но мо­же да се заб­лу­ди по от­но­ше­ние на дейс­т­ви­тел­но същест- вуващото. Човек та­ка лес­но мисли: е да, Луната е там горе, и от там тя упражнява своето влияние. Но та­зи ми­съл не е пълна.

Всъщност Луната е не са­мо спът­ник на Земята, кой­то кръ­жи око­ло нас, но съ­ща­та та­зи сила, ко­ято е за­ло­же­на в Луната и ко­ято въз­дейс­т­ву­ва вър­ху Земята, се на­ми­ра и в са­ма­та Земя. Земята има в се­бе си лу­нен

елемент, кой­то дейс­т­ву­ва от нея по по­со­ка на вън (вж. рис.14). В об­лас­т­та на физическото, всич­ки те­зи явления, про­явя­ва­щи се­бе си чрез при­ли­ви­те и отли­ви­те и чрез мно­го дру­ги неща, не са ис­тин­с­ки те­лу­ри­чес­ки

въздействия, но то­ва са всъщ­ност лун­ни въздействия; но те идват не от влиянието на Луната, както твърдят по-новите теории, но от то- ва, което е лунен елемент в самата Земя. Ето за­що външ­но не­ща­та си съответствуват. Но по пра­ви­ло те на­й-­мал­ко­то не са не­пос­ред­с­т­ве­на вза­имов­ръз­ка във времето. Така също, ко­га­то го­во­рим за под­с­лън­че­ви­те планети, тряб­ва да тър­сим ог­ле­да­лен об­раз в Земята и след то­ва да тър­сим тях­но­то по­ве­че физическо, об­рат­но въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическо- то. Това, ко­ето въз­ник­ва по­ве­че в сфе­ра­та на душевно-духовното, не­го мо­жем да го отда­дем на из­вън­зем­ни­те планети. И така, при Луната не­ща­та сто­ят по след­ния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира израз в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията. Луната има сил­но вли­яние вър­ху ду­шев­но­-фан­таз­на­та дей- ност. Такива не­ща съ­що би тряб­ва­ло да бъ­дат изследвани. Разбира се, във вре­ме­то на ма­те­ри­ализ­ма на тях се об­ръ­ща твър­де мал­ко внимание. Но те ре­ал­но съществуват. Луната уп­раж­ня­ва сил­но вли­яние вър­ху чо­веш­ка­та фан­таз­на дейност по­ве­че във връз­ка с душевно-духовното. Об- ратния образ, лун­но­то въз­дейс­т­вие вър­ху органическото, из­хож­да про­ти­во­по­лож­но от Земята, из­хож­да от лун­ния еле­мент в Земята и от­там въз­дейс­т­ву­ва вър­ху чо­веш­ко­то устройство. И та­ка то­ва е, ко­ето тряб­ва да има­ме предвид. Това нап­ри­мер ва­жи и за под­с­лън­че­ви­те планети, раз­по­ло­же­ни из­вън ор­би­та на Луната.

Интересно е, че ако проверим, как­ва пред­с­та­ва е има­ла всъщ­ност древ­на­та ме­ди­ци­на за живака, сти­га­ме до извода, че жи­ва­кът е оно­ва нещо, на ко­ето е от­нет жи­во­та и на ко­ето е ос­та­ве­на кап­ко­вид­на­та форма, та­ка че в жи­ва­ка тряб­ва да виж­да­ме нещо, ко­ето чрез сво­ето сво­ен­ра­вие же­лае да се пре­вър­не в жи­ва капка, в клетка, но ко­ето чрез пла­не­тар­ни­те въз­дейс­т­вия на Меркурий, би­ва въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­но и по­ра­ди то­ва се пре- в­ръ­ща в тру­па на клетката, прев­ръ­ща се имен­но в жи­вач­на капчица. Ето тук има­ме сред­но­то със­то­яние меж­ду со­ле­об­раз­но­то и фос­фор­но­то и съ­щев­ре­мен­но пред се­бе си има­те не­що от твър­де слож­ния път, който тря- б­ва да бъ­де извървян, за да разберем, как пла­ни­тар­ни­те въз­дейс­т­вия из­жи­вя­ват се­бе си в то­ва, ко­ето стои пред нас на Земята. Всяка кап­ка жи­вак би пред­с­тав­ля­ва­ла не­що живо, ако не бе­ше пла­не­та­та Меркурий. И всич­ко онова, в нас, ко­ето е на­й-с­к­лон­но да се обър­не към кле­тъч­ния елемент, т.е. та­зи сис­те­ма в човека, за ко­ято го­во­рих пре­ди малко, ето по та­зи при­чи­на на­й-м­но­го се нуж­дае от това, да бъ­де пос­та­ве­на под пра­вил­но въз­дейс­т­вие на пла­не­та­та Меркурий; т.е. Това са тези части на коремната област, разположени между същинските отделителни ор- гани и сърцето; за тях е особено необходимо, ако мога да се изразя та- ка, да не бъдат спирани в една тяхна склонност, а именно, да под- държат в себе си клетъчния елемент и все пак да не му позволяват да стига до там, че изцяло да бъде погълнат от живота, но да продъл- жава да бъде изложена парализиращото, умъртвяващо живота мер- куриево състояние. В про­ти­вен слу­чай фун­к­ци­ите на те­зи ор­га­ни вед­на­га ще из­бу­ят и ще прелеят, ако не бъ­дат за­дър­жа­ни в то­ва сред­но състоя- ние.

С то­зи об­зор днес из­г­леж­да в мно­го на­со­ки Ви до­ве­рих дос­та неща. Но се надявам, че раз­г­леж­дай­ки мно­го от из­ло­же­но­то днес, ще разберете, как по­-на­та­тък тряб­ва да се ра­бо­ти с те­зи неща, и как имен­но от те­зи ра­бо­ти мо­же да се по­лу­чи не­що мно­го пло­дот­вор­но за пре­об­ра­зя­ва­не­то на ме­ди­цин­с­ко­то обу­че­ние и на ця­ло­то ме­ди­цин­с­ко дело.