Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Днес всъщ­ност ця­ла­та ко­пер­ни­кан­с­ка пред­с­та­ва за све­та би тряб­ва­ло да бъ­де про­ве­ре­на и да бъ­де за­ме­не­на с друга. Тъй на­ре­че­ни­те външ­ни пла- нети, към ко­ито тряб­ва да при­чис­лим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са­мо ас­т­ро­но­ми­чес­ки се чис­лят към на­ша­та система; те са на- влезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, пока- нени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости - тези външни планетарни сили предизвикват об- ратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, кое- то иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развити-

Необходимо е да пог­лед­не­те са­мо на след­ния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е. растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цве- тообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения. Разликата се дъл­жи на това, че под слън­че­ви­ят елемент, лунният, меркуриевият, ве­не­ри­ни­ят елемент, дейс­т­ву­ват по­ве­че вър­ху та­ки­ва растения, ко­ито по­каз­ват сил­на тен­ден­ция към об­ра­зу­ване­то на корени. Тогава в пе­пел­та ще от­к­ри­ете желязо, манган, кварц, т.е съставки, пред­с­тав­ля­ва­щи пре­ки ле­чеб­ни сред­с­т­ва и ко­ито се про­явя­ват ка­то ле­чеб­ни средства, ко­га­то упот­ре­бя­ва­те ня­как­ва част от растението. За раз­ли­ка от това, ко­га­то из­га­ря­те про­ти­во­по­лож­ния вид растение, ще от­к­ри­ете мал­ко пе­пе­ля­ви съставки. Това, ко­ето на­ми­ра из­раз в про­це­са на изгаряне, е пре­ди всич­ко нещо, ко­ето бих ка­зал - пред­с­тав­ля­ва ис­тин­с­ки вън­шен до­ку­мент за при­над­леж­нос­т­та на рас­те­ни­ето към це­лия Космос, а не са­мо към това, ко­ето от­к­ри­ва­ме на Земята.

А се­га раз­г­ле­дай­те още по­-пъл­но рас­ти­тел­ния процес. Когато има­ме ра­бо­та с ед­но­го­диш­ни растения, в оп­ре­де­ле­но го­диш­но време, с об­ра­зу­ва­не­то на семето, то­зи про­цес в из­вес­тен сми­съл би­ва прекъснат. Това се ме об­ра­зу­ва­не тряб­ва да бъ­де от­не­се­но на­й-­ве­че към из­вън­зем­ния еле- мент. То оба­че би­ва прек­ра­те­но и би­ва пре­да­де­но на зем­ния елемент; и през следващата година, в известен смисъл на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е дос-
тигнало до определена по-висока степен. Така раз­ви­ти­ето на рас­те­ни­ето мо­же­те да наб­лю­да­ва­те един стра­нен ход. Представете си, че то­ва е зем­на­та повърхност, и то­га­ва ця­ло­то рас­те­ние е из­рас­на­ло на земята, нас­ре­ща на из­вън­зем­ния елемент. Обаче това, ко­ето е би­ло съз­да­де­но в из­вън­зем­ния елемент, би­ва об­рат­но по­ло­же­но в Земята, и кръ­гов­ра­тът за­поч­ва от­на­ча­ло (виж рис.10 ). Така, наб­лю­да­вай­ки ця­лос­т­ния рас­теж на

растенията, всъщ­ност вся­ка го­ди­на не­бес­ни­те си­ли би­ват по­то­пе­ни под земята, за да се съ­еди­нят със си­ли­те на Земята и да за­поч­не от­но­во кръ- говратът. И така, вся­ка го­ди­на вие спус­ка­те цвет­но­-п­ло­до­вия еле­мент в ко­ре­но­вия еле­мент чрез то­ва пос­ти­га­те оне­зи цикли, на ко­ито е под­чи­нен це­ли­ят рас­ти­те­лен растеж. Виждате ли, то­ва Ви на­веж­да на­й-­ве­че на мисълта, че в ли­це­то на зем­на­та фло­ра в дейс­т­ви­тел­ност имаме нещо, ко­ето пред­с­тав­ля­ва вза­имо­об­мен на са­ма­та Земя, в ней­на­та цялост, с из­вън­те­лу­ри­чес­кия елемент. Това се прос­ти­ра не прос­то вър­ху фор­ма­та на Земята, но то­ва се прос­ти­ра и вър­ху външ­ния химизъм, и вър­ху ця­ла­та ор­ган­на система. Защото тъй как­то в об­лас­т­та на механичното, на външ­ния образ, зем­ни­ят еле­мент би­ва пре­одо­лян от космичното, та­ка в из­вес­т­на сте­пен и зем­ни­ят хи­ми­зъм на рас­те­ни­ето би­ва пре­одо­лян от извън- земното, и ко­га­то е пре­одо­лян да ед­на оп­ре­де­ле­на степен, той тряб­ва да бъ­де по­ло­жен об­рат­но в земното, за да пред­с­та­вя зем­ния химизъм. И то­га­ва ве­че не сте да­ле­че от то­ва да разберете, че външ­но зем­ни­ят хи­ми­зъм се про­явя­ва във всичко, ко­ето на­ми­ра из­раз в пепелта, т.е. че зем­ни­ят хи­ми­зъм на­ми­ра из­раз в това, ко­ето е от­пад­на­ло от жи­вия елемент. И то е под­в­лас­т­но на тежестта, до­ка­то рас­ти­тел­ни­ят рас­теж на­го­ре пред­с­тав­ля­ва ед­но пос­то­ян­но пре­одо­ля­ва­не на те­жес­т­та и на другите, свър­за­ни със Земята сили, та­ка че мо­жем да го­во­рим за по­ляр­на про­ти­во­по­лож­ност меж­ду те­жес­т­та и светлината. Светлината е тази, ко­ято неп­ре­къс­на­то пре­одо­ля­ва тежестта. И по определен начин растението е впре- гнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се на­соч­ва­ме към та­зи по­ляр­на про­ти­во­по­лож­ност меж­ду из­пе­пе­ля­ва­не­то и това, ко­ето от­к­ри­ва се­бе си в огъня, на­соч­ва­ме се към про­ти­во­по­лож­нос­т­та меж­ду ве­щес­т­ве­но­то и невещественото. И та-

Наблюдавайки чо­ве­ка след ра­зис­к­ва­ни­ята от пред­ход­ни­те дни, ще от- криете, че не мо­же­те да се спра­ви­те със същ­нос­т­та му, ако не си го пред­с­та­ви­те по­ляр­но ориентиран. Защото от дру­га стра­на аз Ви показах, че това, ко­ето в рас­те­ни­ето рас­те от­до­лу нагоре, при чо­ве­ка рас­те от­го­ре надолу, та­ка че в по­ла и от­де­ли­тел­ните про­це­си при чо­ве­ка цвет­ни­ят и се­мен­ни­ят еле­мент оти­ват надолу, до ка­то прин­ци­път на вко­ре­ня­ва­не­то се на­соч­ва нагоре. Само че при чо­ве­ка всич­ко то­ва е функционално; при растението това представлява материален процес. Оттук виждате, че в чо­ве­ка има­ме не­що про­ти­во­по­лож­но на това, ко­ето е на­ли­це в расте- нието. Но в чо­ве­ка има­ме не прос­то противоположното, но в не­го­во ли­це има­ме но­си­те­ля на противоположното. Така че тряб­ва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме расти- телен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока на- долу, и около него неговата материалност, която от своя страна пока- зва тенденция отдолу нагоре. Така че това, ко­ето при рас­те­ни­ето всъщ­ност се из­вър­ш­ва изкуствено, взе­ма­не­то от гор­на­та сфе­ра и по­ла­га­не­то в дол­на­та сфера, при чо­ве­ка се из­вър­ш­ва непрекъснато. Тук про­це­си­те неп­ре­къс­на­то дейс­т­ву­ва ед­на тен­ден­ция от­го­ре на­до­лу и от­до­лу нагоре. И в то­зи об­мен всъщ­ност е за­лег­нал здра­ви­ят и бол­ни­ят чо­веш­ки живот. И виж­да­те ли, дейс­т­ви­тел­но изоб­що не мо­жем да раз­бе­рем слож­ни­те про­це­си в човека, ако не прозрем, че не­ща­та на­ис­ти­на сто­ят така, как­то то­ку що ги изложих, че от ед­на стра­на е на­ли­це един носител, дейс­т­ву­ващ от Земята по по­со­ка нагоре, а от дру­га стра­на не­що се вмес­т­ва в то­зи носител, нещо, ко­ето дейс­т­ву­ва от­го­ре надолу.

Как в съ­че­та­ни­ето на те­зи си­ли про­ти­ча чо­веш­кия жи­вот в със­то­яние на здра­ве и болест, мо­же лес­но да се види, когато, бих же­лал да ка­жа - поч­ти с от­ча­яние зас­та­нем пред един мно­го ва­жен факт, а именно, че чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм тряб­ва да бъ­де ле­ку­ван по раз­ли­чен на­чин в за­ви­си­мост от това, да­ли ста­ва ду­ма за го­ре раз­по­ло­же­ни­те час­ти на тя­ло­то или за частите, раз­по­ло­же­ни в из­вес­тен сми­съл под сърцето. Тук до­ри е не­об­хо­ди­мо чо­ве­кът да бъ­де раз­г­леж­дан спо­ред съв­сем раз­лич­ни принци- пи. Това на­ми­ра из­раз във фак­та ка­то нап­ри­мер за мно­зи­на за­га­дъч­но­то от­но­ше­ние - да ка­жем - на кра­ни­ота­бе­са (craniotabes - раз­мек­ва­не на тил­на­та кост, на­й-­ран­ни­ят си­гу­рен приз­нак за ра­хит у кър­ма­че­та­та бел. прев.) спря­мо обик­но­ве­ния ра­хит, две явления, раз­по­ло­же­ни тъй бли­зо ед­но до дру­го за този, кой­то раз­г­леж­да чо­ве­ка ка­то единство, до­ка­то имен­но по­ра­ди това, че во­дят на­ча­ло­то си от раз­лич­ни об­лас­ти на чо- века, те са по­ляр­но про­ти­во­пос­та­ве­ни и тряб­ва да бъ­дат раз­г­леж­да­ни спо­ред съ­вър­ше­но раз­лич­ни принципи. Това има зна­че­ние и за ле­чеб­ния
процес. По та­зи при­чи­на лекари, ко­ито при ра­хит по ня­ка­къв на­чин пос­ти­гат ус­пех чрез ле­че­ни­ето с фосфор, при ле­че­ни­ето на кра­ни­ота­бе­са ве­ро­ят­но ня­ма да от­бе­ле­жат ни­ка­къв успех, но тук тряб­ва да бъ­де про­ве­де­но про­ти­во­по­лож­но­то ле­че­ние мо­же би чрез ня­ка­къв кар­бо­на­тен ва­ро­вик или не­що подобно. Това обаче, - бих же­лал да ка­жа - е из­раз са­мо на един мно­го общ факт, кой­то е не­удоб­но да бъ­де цитиран, но кой­то е из­ця­ло верен. И то­ва е факта, че там, къ­де­то ста­ва ду­ма за ле­че­ние на чо- век, т.е. там, къ­де­то дос­ти­гаме до ме­ди­цин­с­ка­та област, ко­га­то там се ка­же нещо, то про­ти­во­по­лож­нос­т­та на ка­за­но­то съ­що мо­же да е вяр­но за оп­ре­де­ле­ни слу­чаи - и това, виж­да­те ли, е фаталното. Напълно е въз­мож­но ня­кой да по­со­чи на­пъл­но ве­рен път за ле­че­ни­ето на то­ва или онова, и при­ло­жен за ви­ди­мо съ­щи­те яв­ле­ния в организма, то­зи път не е ни­ка­къв път на лечение, но е не­об­хо­ди­мо да бъ­де по­ет про­ти­во­по­лож­ния път. Така, че в ме­ди­ци­на­та ед­на ле­чеб­на те­ория мо­же ви­на­ги да бъ­де из­мес­те­на от друга, ако не съзнаваме, че с да­ден ле­че­бен ме­тод мо­же да бъ­де ле­ку­ва­на са­мо ед­на част от човека, а дру­га­та част на чо­ве­ка тряб­ва да бъ­де ле­ку­ва­на чрез друг ле­че­бен метод. Това е, ко­ето тряб­ва да раз­бе­рем се­га тук.

Сега оба­че ста­ва ду­ма за следното, доб­ре да раз­бе­рем това, ко­ето при рас­те­ни­ето в из­вес­тен сми­съл се явя­ва отделно, и ко­ето при чо­ве­ка със­тав­ля­ва са­мо ед­на­та стра­на на не­го­во­то устройство. Вчера на­со­чих вни­ма­ни­ето Ви към трите, в из­вес­тен сми­съл при­съ­щи на из­вън чо­веш­ка­та природа, фор­мо­об­ра­зу­ва­щи импулса, со­ле­вия фор­мо­об­ра­зу­ващ им­пулс на мер­ку­ри­ал­ния фор­мо­об­ра­зу­ващ им­пулс и фор­мо­об­ра­зу­ва­щия импулс, със­то­ящ се в това, че оп­ре­де­ле­ни те­ла ка­то фос­фор или ся­ра съх­ра­ня­ват в се­бе си си­ли­те на невещественото, пред­с­тав­ля­ват но­си­те­ли на невеще- ственото.

А сега, във връз­ка с ка­за­но­то днес, как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду те­зи три раз­лич­ни вът­реш­ни фор­мо­об­ра­зу­ва­щи про­це­са на из­вън чо­веш­ка­та приро- да? Всичко, ко­ето е со­ле­по­доб­но в своя процес, то от­веж­да вът­реш­ни­те про­це­си в об­се­га на тежестта. И те­зи от Вас, ко­ито че­тат ста­ри ме­ди­цин­с­ки трудове, ще сто­рят добре, ако нав­ся­къ­де в древ­ни­те ръкописи, къ­де­то ста­ва ду­ма за прев­ръ­ща­не­то на суб­с­тан­ци­ите в соли, си ка­жат допъл- нително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез све- тлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от сили- те на тежестта. И така, ако на мяс­то­то на дру­ги­те не­ве­щес­т­ве­ни със­тав­ки пос­та­вим свет­ли­на­та ка­то заместител, ка­то представител, то и в из­вън чо­веш­ка­та при­ро­да неп­ре­къс­на­то тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме бор­ба­та меж­ду свет­ли­на­та и тежестта, меж­ду това, ко­ето се стре­ми към извън- земното, и това, ко­ето на­соч­ва зем­ни­те суб­с­тан­ции към цен­т­рал­на­та
точка. В то­ва пре­ди всич­ко има­ме про­ти­во­по­лож­нос­т­та те­жест - свет- лина, и ма­ха­ло­по­доб­но люш­ка­що­то се, неп­ре­къс­на­то тър­се­не на рав­но­ве­си­ето меж­ду те­жест и светлина, ко­ято на­ми­ра из­раз в мер­ку­ри­ал­ния елемент. В не­го се съ­дър­жа не друго, а то­ва ко­ето пред­с­та­вя неп­ре­къс­на­то тър­се­не на рав­но­вес­но­то със­то­яние меж­ду свет­ли­на­та и тежестта.

И та­ка ста­ва ду­ма за това, те­зи не­ве­щес­т­ве­ни еле­мен­ти меж­ду солевия, фос­фор­ния и мер­ку­ри­ал­ния еле­мент дейс­т­ви­тел­но да бъ­дат вмес­те­ни в це­лия Космос, в тежестта, в свет­ли­на­та и в про­ти­во­по­лож­нос­т­та меж­ду двете, т.е. в урав­но­ве­ся­ва­не­то меж­ду двете. Само че виж­да­те ли, в та­зи пъл­на про­ти­во­по­лож­ност по стра­нен на­чин е вмес­те­на ця­ла­та сърдечна дейност при човека. Това - бих ка­зал - е ужас­но­то в съв­ре­мен­ния при­ро­до­на­учен светоглед, че не­за­ви­си­мо от она­зи пом­пе­на система, с ко­ято срав­ня­ват сър­це­то и чи­ято не­със­то­ятел­ност аз ве­че Ви изложих, днес всич­ки би­ва та­ка представено, ка­то че ли сър­це­то се из­чер­п­ва с ед­на дейност, в из­вес­тен сми­съл ог­ра­ни­че­на от ко­жа­та на съ­от­вет­но­то съще- ство. Днес чо­ве­кът не си пред­с­та­вя не­що друго, ос­вен това, че сър­це­то е в ня­как­ва връз­ка с това, ко­ето пул­си­ра през тялото. Само че то­ва не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в растението, то­ва вза­имо­дейс­т­вие на под слън­че­во­то и над слънчевото, то­ва се от­ра­зя­ва в чо­ве­ка и на­ми­ра из­раз на това, ко­ето се из­вър­ш­ва в човека, но са на­пъл­но из­раз и на из­вън­чо­веш­ки­те отноше- ния. Когато раз­г­леж­да­те сър­це­то на човека, то в не­го - бих ка­зал - взет в ос­но­ва­та си, се от­ра­зя­ва це­лия све­то­вен процес. Човекът всъщ­ност е ин­ди­ви­ду­али­зи­ран са­мо ка­то ду­хов­но­-ду­шев­но същество. Той е вклю­чен в це­лия све­то­вен про­цес чрез това, че сър­це­то нап­ри­мер със сво­ите уда­ри дейс­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва из­раз не са­мо на това, ко­ето ста­ва в човека, но е из­раз и на она­зи борба, ко­ято се ра­зиг­ра­ва меж­ду свет­ли­на­та и те­жес­т­та в це­лия Космос.

Често, пред ла­ици съм се опит­вал да пред­с­та­вя та­зи вгра­де­ност на чо­ве­ка в Космоса чрез на­й-г­ру­ба­та нагледност, ка­то из­вър­ш­вам след­но­то из- числение. Ако приемете, че чо­ве­кът за ед­на ми­ну­та из­вър­ш­ва око­ло 18 ди­ха­тел­ни движения, то­га­ва ще откриете, че бро­ят на те­зи ди­ха­тел­ни дви­же­ния за 1 ден, за 24 часа, пред­с­тав­ля­ва ед­но оп­ре­де­ле­но число: по- лучавате 25,920 дихателни движения. Вземете един един­с­т­вен ден от чо­веш­кия жи­вот и помислете, че го­ди­на­та има 360 или 365 дни, прие- мете, че чо­ве­кът дос­ти­га на­й-­ви­со­ката сред­на въз­раст - чо­ве­кът раз­би­ра се мо­же да жи­вее и мно­го по­-дъл­го - но на­й-­ви­со­ка­та сред­на про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та от 71 го­ди­ни - да ка­жем - и то­га­ва по­лу­ча­ва­те точ­но

тол­ко­ва дни за чо­веш­ки жи­вот, кол­ко­то ди­ха­тел­ни дви­же­ния чо­ве­кът е из­вър­ш­ва за 24 ча­со­вия ден = 25,915.

И тъй ка­то всичко, ко­ето ста­ва на Земята, в из­вес­тен сми­съл пред­с­тав­ля­ва въз­дейс­т­вие на това, ко­ето е извънземно, то в зем­но­то тряб­ва да от­к­ри­ем имен­но въз­дейс­т­ви­ето на това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в Космоса. Това до­веж­да до там, не по един тол­ко­ва аб­с­т­рак­тен и фан­тас­ти­чен начин, в зем­ни­те суб­с­тан­ции да бъ­дат тър­се­ни при­чи­ни­те за тях­на­та кон­фи­гу­ра­ция или за аг­ре­гат­но­то им състояние, така, как­то пра­ви то­ва днеш­на­та мо­ле­кул­на фи­зи­ка или мо­ле­кул­но­-­атом­на­та химия. В из­вес­тен сми­съл та­зи атом­на хи­мия про­ник­ва в това, в ко­ето не мо­же да се проникне, във вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во на телата, из­мис­ля вся­как­ви кра­си­ви пред­по­ло­же­ния за ато­ма и мо­ле­ку­ла­та и след то­ва - днес мо­же би ве­че по-малко, но пре­ди ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия гор­до се го­во­ре­ше за ас­т­ро­кос­ми­чес­ко­то поз­на­ние на това, ко­ето про­ти­ча във вът­реш­на­та струк­ту­ра на те­лата. Преди из­вес­т­но вре­ме се го­во­ре­ше за това, днес те­зи не­ща би­ват фото- графирани, тъй как­то спо­ме­нах в по­-п­ре­диш­на­та лекция; в спирити- ческите кръгове също се правят снимки - на духове. И тъй ка­то днес при­ро­до­из­пи­та­те­ли­те не са склон­ни да вяр­ват на фо­тог­ра­фи­ите на духо- ве, то са длъж­ни да поз­во­лят на другите, ко­ито вник­ват в те­зи неща, да не вяр­ват на тех­ни­те фо­тог­ра­фии на атоми, за­що­то те­зи фо­тог­ра­фии имат съ­ща­та съдба, как­то и фо­тог­ра­фи­ите на духове.

Силите, с ко­ито има­ме ра­бо­та при рас­те­ни­ята не са свър­за­ни с ато­ми и молекули, но то­ва са сили, дейс­т­ву­ва­щи из­вън Земята и про­ник­ва­щи в зем­на­та субстанция. Или след ка­то има­ме кон­фи­гу­ри­ра­не на да­де­на зем­на субстанция, то не са те­зи мал­ки де­мо­ни­-­ато­ми и молекулите, ко­ито при­да­ват конфигурацията, но кос­ми­чес­ки­те си­ли са тези, ко­ито дейс­т­ву­ват по ня­ка­къв оп­ре­де­лен начин. Когато - да ка­жем - съ­щес­т­ву­ва да­де но съз­вез­дие в из­вън­те­лу­ри­чес­ка­та сфера, дейс­т­ву­ва­ща осо­бе­но бла­гоп­ри­ят­но вър­ху оп­ре­де­ле­ни точ­ки на Земята - да ка­жем от на­ша­та пла­не­тар­на система, от Сатурн, кой­то мо­же да въз­дейс­т­ву­ва благоприятно, т.е. ако по въз­мож­ност дру­ги­те ли­нии на въз­дейс­т­вие са да­ле­че от не­го­ва­та ли­ния на въз­дейс­т­вие - ако то­ва тук на Земята и тук Сатурн дейс­т­ву­ва вър­ху Земята (виж рис.11) т.е. ко­га­то въз­дейс­т­ви­ята на Слънцето, на Марс и

т.н. не ле­жат на не­го­вия път и не са бли­зо до не­го­вия път, но са въз­мож­но по-далече, та­ка че в из­вес­тен сми­съл Сатурн да дейс­т­ву­ва сам, тъй ка­то на­ша­та Земя по дру­ги при­чи­ни е обособена, тогава, ако точ­но на то­ва мяс­то на Земята е на­ли­це бла­гоп­ри­ят­но пред­раз­по­ло­же­ние за те­зи са­тур­но­ви сили, ко­ито в то­зи слу­чай са сла­бо пов­ли­яни от дру­ги из­вън­зем­ни сили, те пов­ли­яват в зем­на­та суб­с­тан­ция да­де­на структура, ко­ято е раз­лич­на от това, ко­ето би пов­ли­ял нап­ри­мер Марс при съ­щи­те усло-

вия. В зем­ни­те суб­с­тан­ции ние не виж­да­ме ни­що друго, ос­вен про­дук­ти­те на съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на звез­д­ни­те сили. Така че в то­зи случай, кой­то из­б­рах сега, къ­де­то Сатурн въз­дейс­т­ву­ва осо­бе­но бла­гоп­ри­ят­но на оп­ре­де­ле­ни мес­та на Земята и за про­дъл­жи­тел­но време, пред нас ста­ва яв­но въз­дейс­т­ви­ето в то­зи про­дукт и е ясно, че тук има­ме ра­бо­та с въз­ник­ва­не­то на олово.

Това е причината, по­ра­ди ко­ято оп­ре­де­ле­ни зем­ни суб­с­тан­ции и по­-точ­но та­ки­ва с ме­та­лен характер, тряб­ва да бъ­дат свър­за­ни с оп­ре­де­ле­ни съ- з­вез­дия от из­вън­те­лу­ри­чес­кия Космос. И то­га­ва не мо­жем да пос­тъ­пим по друг начин, ос­вен да пос­та­вим от­но­во па­ра­лел меж­ду това, ко­ето пре- д­ла­га днеш­но­то изследване, днеш­на­та ду­хов­на на­ука и това, ко­ето пре­ди е пред­ла­га­ла древ­на­та мъдрост, и ко­ето всъщ­ност мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо ако от­но­во го открием. Защото за днеш­ния хи­ми­чес­ки или фи­зи­че- с­ки мис­лещ чо­век древ­ни­те ръ­ко­пи­си са в ос­но­ва­та си не­въз­мож­ни за четене. Това Ви по­каз­ва и след­ния пример, в кой­то един мно­го об­ра­зо­ван нор­веж­ки учен по­соч­ва ня­как­ва ис­то­рия от алхимията, в ко­ято е пре- д­с­та­вен процес, който, как­то уче­ни­ят пра­вил­но споменава, спо­ред съв­ре­мен­ни­те хи­ми­чес­ки по­ня­тия пред­с­тав­ля­ва безсмислие, за­що­то от не­го ни­що не излиза. Това е един оло­вен процес. Но доб­ри­ят гос­по­дин не е разбрал, че с то­ва се обяс­ня­ва про­це­са на се­ме образуване.

Той повярвал, че с то­ва се обяс­ня­ва ня­ка­къв ла­бо­ра­то­рен процес. В та­къв слу­чай то­ва на­ис­ти­на е безсмислие. Но гос­по­ди­нът раз­би­ра се не знае, че ця­ла­та тер­ми­но­ло­гия тряб­ва да раз­би­ра­ме не­що съв­сем различ- но; това именно господинът не знае, и по тази причина за него това е безсмислие. Той, раз­би­ра се, има право, как­то и ня­ма право.

Само че съ­щес­т­ву­ва и дру­го ед­но рав­но­вес­но със­то­яние меж­ду това, ко­ето по един рав­но­ме­рен на­чин про­ник­ва всич­ко зем­но и извънземно, и са­мо­то него, а имен­но меж­ду ду­хов­но­то и материалното, не­за­ви­си­мо да­ли то­ва ма­те­ри­ал­но е не­ве­щес­т­ве­но или веществено; във всяка една то- чка на материята трябва да се запазва равновесието между духовно-

Така, как­то мо­жем да ус­та­но­вим връз­ка­та на от­дел­ни­те пла­не­ти с мета- лите, как­то ха­рак­те­ри­зи­рах то­ва преди, та­ка мо­же да се ус­та­но­ви и връз­ка­та меж­ду Слънцето и златото. Но и тук не­ща­та сто­ят така, че древ­ни­те на­ис­ти­на са це­не­ли зла­то­то не за­ра­ди ари­ма­ни­чес­ка­та му стойност, но за­ра­ди връз­ка­та му със Слънцето, за­ра­ди връз­ка­та му с рав­но­ве­си­ето меж­ду Дух и материя. Важното се­га е, ви­на­ги да на­соч­ва­ме пог­ле­да си към факта, че по ня­ка­къв на­чин в при­ро­да­та неп­ре­къс­на­то би­ва обе­ди­ня­ва­но това, ко­ето ние раз­де­ляме; както в мислите си, така и в това, ко- ето извършваме на Земята. Ние от­де­ля­ме мис­ли­те си под­в­лас­т­но на гра­ви­та­ци­он­на­та сила, т.е. това, ко­ето е склон­но към солеобразуване, от онова, ко­ето ста­ва но­си­тел на светлина, т.е. ко­ето е склон­но към свет­лин­но­то въздействие, и от това, ко­ето е под­в­лас­т­но на рав­но­ве­си­ето ме- ж­ду двете. Но в при­ро­да­та то­ва не нав­ся­къ­де е та­ка разделено, в при­ро­да­та те­зи въз­дейс­т­вия са свър­за­ни по­меж­ду си, впле­те­ни са ед­но в друго, та­ка че тук те об­ра­зу­ват из­кус­ни стро­ител­ни системи, и та­зи из­кус­на стро­ител­на сис­те­ма се съ­дър­жа и в златото, в светенето, за­що­то чрез зла­то­то Духът, по ед­ни чист начин, в из­вес­тен сми­съл пог­леж­да във външ­ния свят. Тук ни пра­ви впе­чат­ле­ние нещо, ко­ето бих же­лал да Ви ка­жа под фор­ма­та на скоби, тъй ка­то ве­ро­ят­но ще мо­же­те пло­дот­вор­но да ра­бо­ти­те вър­ху импулсите, ко­ито чо­век мо­же да по­лу­чи от ста­ра­та ли­те­ра­ту­ра и да бъ­дат те прет­во­ре­ни в но­ва­та литература. За да осъ­щес­т­ви­те спо­ме­на­ти­те вче­ра дисертации, ще мо­же­те да по­лу­чи­те мно­го им­пул­си от ста­ра­та литература, ако уме­ете пра­вил­но да раз­бе­ре­те та­зи ста­ра литература. Изключително важ­но е да се види, как всъщ­ност във вся­ка ед­на суб­с­тан­ция ста­ра­та ли­те­ра­ту­ра виж­да и три­те прин­ци­па в съ- четание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съ­щес­т­ву­вал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въп­ро­сът се свеж­да до това, за да мо­жем да ле­ку­ва­ме чо­ве­ка със солевия, мер­ку­ри­ал­ния жи­вач­ния и фос­фор­ния елемент, тряб­ва да мо­жем да ги отделим, т.е. да мо­жем по оп­ре­де­лен на­чин да ги от­де­лим от това, с ко­ето са свързани. И на то­зи

Наистина, на­пъл­но вяр­но е, че ако ис­ка­ме да пос­тъ­пим по съ­щия начин, как­то древ­ни­те са пос­тъп­ва­ли в про­це­са за от­де­ля­не­то на три­те при­род­ни принципа, то и ние днес не бих­ме се спра­ви­ли лесно. Но ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от всич­ко това, как­то тряб­ва да пос­тъ­пим в те­зи лекции, къ­де­то са­мо за мал­ко бе хвър­ле­на свет­лина вър­ху древ­на­та литература, вър­ху древ­ни­те и ако се на­со­чим към това, ко­ето днес мо­же да бъ­де изследва- но, то дос­ти­га­ме имен­но до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, тря- бва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да по- лучим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип. Тогава то мо­же да бъ­де из­тег­ле­но чрез не­що ки­се­лин­но и тогава, би­ло от рас­те­ния или от минера- ли, ще по­лу­чим ед­но дейс­т­ви­тел­но со­ле­во ле­чеб­но средство. Подроб- ностите ще раз­г­ле­дам допълнително. И така, в при­ро­да­та или ще тър­сим това, ко­ето е но­си­тел на светлината, за да по­лу­чим извънтелурическото, или ще се опит­ва­ме да от­де­лим из­вън­те­лу­ри­чес­ко­то от зем­ни­те суб­с­тан­ции и да ос­та­не телурическото, и то­га­ва ще има­ме дейс­т­ви­тел­но со­ле­во­то или ще се опи­та­ме да по­лу­чим нещо, ко­ето да пред­с­тав­ля­ва рав­но­вес­но­то със­то­яние меж­ду двете.

Хората, оба­че са нав­лез­ли в та­зи об­ласт по пътя, кой­то още вче­ра за­поч­нах да ви характеризирам, и кой­то ще тряб­ва да об­съ­дим по-точно, ко­га­то нав­ле­зем в спе­ци­ал­на­та па­то­ло­гия и се­рум­на­та терапия. И те­зи пъти- ща, дос­ти­гай­ки до оп­ре­де­ле­ни неща, пре­диз­вик­ват и зна­чи­тел­ни илю- зии, ко­ито на­пъл­но за­мас­ки­рат опас­но­то в те­зи неща.