Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Преди всич­ко е не­об­хо­ди­мо да разберем, кол­ко важ­но за ле­че­ни­ето и на на­й-с­пе­ци­ал­ния слу­чай е поз­на­ване­то на це­лия човек, кой­то е зас­та­нал пред нас. Това поз­на­ва­не на це­лия чо­век всъщ­ност ви­на­ги би тряб­ва­ло да се прос­ти­ра вър­ху на­й-­важ­ни­те жиз­не­ни моменти. И тъй ка­то по­ня­-

След то­ва оба­че ста­ва ду­ма за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправено- стта, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека. Мислил съм мно­го пъ­ти вър­ху това, и Вие ве­ро­ят­но съ­що ня­ма да ис­ка­те да бъ­дат из­бег­на­ти та­ки­ва изрази, при­над­ле­жа­щи към ре­ал­нос­т­та на човека, да бъ­дат из­бег­на­ти та­ки­ва из­ра­зи ка­то "етерно тяло" и т.н.

Те раз­би­ра се, би­ха мог­ли да бъ­дат за­мес­те­ни с изрази, ко­ито са пред­по­чи­та­ни сред неантропософите, но то­ва ще мо­жем да нап­ра­вим ве­ро­ят­но ед­ва на края. Сега, за цел­та на по­-доб­ро­то раз­би­ра­не ще се при­дър­жа­ме към това, там къ­де­то е необходимо, да из­пол­зу­ва­ме та­ки­ва изрази. И та­ка - бих же­лал да ка­жа - етер­но­то тя­ло мо­же да бъ­де пре­це­не­но по от­но­ше­ние ин­тен­зив­нос­т­та на сво­ето въз­дейс­т­вие чрез ръс­та на съ­от­вет­ния човек. Както казах, ис­кам да пре­ве­да всичко; не винаги е възможно вси- чко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е въз- можно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в сво- ето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички те­зи не­ща ни на­соч­ват към нещо, ко­ето бих­ме мог­ли да на­зо­вем поведение на етерното тяло, или да кажем, фун­к­ци­онал­на изя­ва на чо­ве­ка спря­мо не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло. И ко­га­то ис­ка­ме да опоз­на­ем ня­как­во съ­от­но­ше­ние меж­ду чо­ве­ка и не­го­ви­те ле­чеб­ни средства, то­ва тряб­ва да се взе­ме предвид. По-нататък е не­об­хо­ди­мо да раз­бе­рем от па­ци­ен­та отношението на физическото и на етерното тяло спрямо
висшите елементи на човешката същност, спря­мо това, ко­ето на­ри­ча­ме астрално тяло, т.е. съ­щин­с­ки ду­шев­но­то и спря­мо Аза, спря­мо дейс­т­ви­тел­но­то духовно. Така нап­ри­мер не би­ва да про­пус­ка­ме да пос­та­вим на па­ци­ен­та въпроса, да­ли сънува мал­ко или много. Когато един паци- ент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то то­ва е из­к­лю­чи­тел­но по­ка­за­тел­но за ця­ло­то му устройство, т.е. ни­то твър­де силно, ни­то твър­де дъл­бо­ко да се ан­га­жи­рат с фи­зи­чес­ко­то тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, ма­кар че то­ва е мо­же би мал­ко неудобно, би тряб­ва­ло да се осведомим, да­ли съ­от­вет­ния чо­век е подвижен, ра­бот­лив или е скло­нен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътреш- на подвижност на астралното тяло и на Аза.

Може да зву­чи парадоксално, но та­зи под­виж­ност не се осъзнава. Тя е несъзнателна. И тъй ка­то е несъзнателна, съ­от­вет­ни­ят чо­век не е ра­бот­лив в сво­ето съзнание, но е му­ден ка­то цяло. Защото това, което аз тук определям като противоположност на мудността, то­ва е ор­га­нич­на­та способност, човек, със своята по-висша същност да овладява своята по-нисша същност, т.е. из­хож­дай­ки от сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и от своя Аз, дейс­т­ви­тел­но да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното тяло. При муд­ния чо­век та­зи спо­соб­ност е мно­го слаба. Всъ- щност, от духовно-научна гледна точка, мудният човек представлява спящ човек.

След то­ва би тряб­ва­ло да се осведомим, да­ли съ­от­вет­ния чо­век е късо- глед или далекоглед. Късогледите хо­ра са та­ки­ва хора, ко­ито съ­що в из­вес­тен сми­съл за дър­жат своя Аз и сво­ето ас­т­рал­но тя­ло на раз­с­то­яние от фи­зи­чес­ко­то си тя­ло и имен­но къ­сог­лед­с­т­во­то е един от на­й-­важ­ни­те бе­ле­зи за това, че има­ме ра­бо­та с човек, чи­ято ду­хов­но­-ду­шев­на същ­ност не же­лае да нав­ле­зе в те­лес­но­-фи­зи­чес­ка­та същност. След то­ва бих же­лал да по­со­ча нещо, ко­ето ня­ко­га мо­же би ще бъ­де приложимо, ко­ето би би­ло из­к­лю­чи­тел­но важ­но за ле­че­ни­ето на бол­ни­те и ко­ето - как­то вяр­вам би мог­ло да до­бие и прак­ти­чес­ко зна­че­ние - то­га­ва, ко­га­то в от­дел­ни­те про­фе­си­онал­ни със­ло­вия нах­луе по­ве­че со­ци­ал­но чувство. Би би­ло из­к­лю­чи­тел­но важно, ако зъ­бо­ле­ка­ри­те при­ла­га­ха сво­ите поз­на­ния относно системата на зъбите и от­нос­но всич­ко, свър­за­но с нея, т.е. от­нос­но съзъбието, хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма и всич­ко свър­за­но с тях, по та­къв начин, че в из­вес­тен сми­съл мо­гат да да­дат на сво­ите па­ци­ен­ти един вид схе­ма при вся­ко лечение. В та­зи схе­ма да от­бе­ляз­ват ак­тив­нос­т­та на всичко, свър­за­но с рас­те­жа на зъбите, да­ли е на­ли­це ран­на склон­ност за об­ра­зу­ва­не на зъбен кариес и дру­ги подобни, да­ли зъ­би­те са се
за­па­зи­ли до къс­на възраст. Разбира се съ­от­вет­ни­те па­ци­ен­ти тряб­ва да бъ­дат спе­че­ле­ни за това, но как­то казах, при на­ли­чи­ето на из­вес­т­но со­ци­ал­но чувство, то­ва мо­же би е постижимо. Както ще ви­дим през след­ва­щи­те дни, то­ва е от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност за пре­цен­ка­та на ця­лос­т­но­то ус­т­ройс­т­во на човека. Ако лекарят, имай­ки пред се­бе си от­дел­ни­ят бо­лес­тен слу­чай за лечение, би мо­гъл да из­ве­де по­доб­но обоз­на­ча­ва­не - бих же­лал да ка­жа - подобна здравна сигнатура на човека, изхождайки от зъбната находка, то то­ва би би­ло за не­го ед­на из­к­лю­чи­тел­но важ­на опор­на точка.

След то­ва би би­ло из­к­лю­чи­тел­но важ­но да опоз­на­ем - ако мо­га та­ка да ка­жа - физическите симпатии и антипатии на пациента. От осо­бе­но зна­че­ние е да установим, да­ли да­ден човек, ко­го­то тряб­ва да лекуваме, оби­ча нап­ри­мер сол или оби­ча не­що друго. Би тряб­ва­ло да разберем, как­ви хра­ни оби­ча осо­бе­но сил­но съ­от­вет­но­то лице. Ако оби­ча вся­как­ви солени храни, то има­ме ра­бо­та с човек, при ко­го­то връз­ка­та на Аза и на ас­т­рал­но­то тя­ло с фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло е твър­де силна, при ко­го­то в из­вес­тен сми­съл съ­щес­т­ву­ва твър­де си­лен афи­ни­тет на ду­хов­но­-ду­шев­но­то спря­мо физическо-телесното. За ка­къв си­лен афи­ни­тет го­во­рим и при на­ли­чи­ето на пристъпи на световъртеж, пре­диз­ви­ка­ни от външ­ни ме­ха­нич­ни процеси, нап­ри­мер при бър­зо за­вър­та­не на тялото. И така, тряб­ва да се убедим, да­ли то­зи чо­век по­лу­ча­ва лесно прис­тъ­пи на световъртеж, ко­га­то из­вър­ш­ва ме­ха­нич­ни дви­же­ния със сво­ето тяло. По- сле тряб­ва да се осведомим, то­ва е дос­та общоизвестно, да­ли съ­щес­т­ву­ват смущения в отделянето, да се ос­ве­до­мим за ця­лос­т­на­та фун­к­ция на жле­зи­те у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето та­ка Ви по­со­чих от­дел­ни­те неща, ко­ито в ос­но­ва­та си ви­на­ги тряб­ва да ни бъ­дат известни, ко­га­то зас­та­ва­ме пред пациента. Тук бя­ха по­со­че­ни от­дел­ни неща, но Вие ще видите, как­ва е тях­на­та насока, до­кол­ко­то те се от­на­сят до ус­т­ройс­т­во­то на са­мо­то тяло. С те­че­ние на вре­ме­то ще го­во­рим и за това, как да се ос­ве­до­мим за на­чи­на на живот, за способността, съ­от­вет­но­то ли­це да по­на­ся чист или за­мър­сен въз­дух и т.н. По-подробно то­ва мо­же да бъ­де за­сег­на­то при раз­г­леж­да­не­то на съ­от­вет­на­та глава. Но ето та­ка за­се­га мо­жем да до­би­ем пог­лед вър­ху същ­нос­т­та на човека, ко­го­то тряб­ва да лекуваме. Защото са­мо ко­га­то зна­ем всич­ко това, ще бъ­дем в със­то­яние в под­роб­нос­ти да установим, по ка­къв на­чин да сме­сим да­де­но лекарство.

Засега на­й-­об­що бих же­лал да на­со­ча пог­ле­да Ви към това, до ко­ето ве­че дос­тиг­нах­ме чрез от­дел­ни­те раз­г­леж­да­ния през пре­ход­ни­те дни - че ме- ж­ду чо­ве­ка и це­лия ос­та­нал свят из­вън не­го съ­щес­т­ву­ва вът­реш­но род-
ство. От ду­хов­но на­уч­на глед­на точ­ка чес­то се казва, макар, че та­ка изразено, зву­чи абстрактно, че в хода на развитието си човекът е от- лъчил от себе си останалите царства, и че по те­зи при­чи­ни това, ко­ето се на­ми­ра из­вън не­го при­те­жа­ва из­вес­т­но род­с­т­во със соб­с­т­ве­на­та му същност. Във връз­ка с те­ра­пи­ята на органите, про­тив­но на аб­с­т­рак­т­на­та про­ява на то­ва отношение, ние неп­ре­къс­на­то ще се на­соч­ва­ме към по­доб­ни родства.

Но за­се­га пре­ди всич­ко тряб­ва да сме наясно, на как­во изоб­що по­чи­ва то­ва те­ра­пев­тич­но от­но­ше­ние на чо­ве­ка спря­мо при­ро­да­та из­вън него.

Вие знаете, че в та­зи об­ласт се во­дят мно­го спорове, че ле­чеб­ни­те мето- ди, ко­ито ние с те­че­ние на вре­ме­то ще об­съ­дим по-подробно, се на­ми­рат по­меж­ду си в су­ро­ва борба. Една от те­зи бор­би е до­вол­но позната, бор­ба­та меж­ду хомеопатично нас­т­ро­ени­те ле­ка­ри и алопатично нас­т­ро­ени­те лекари. А се­га мо­же би ще Ви заинтересува, по ка­къв на­чин ду­хов­на­та на­ука тряб­ва да се на­ме­си в то­зи спор. Тази на­ме­са - днес, за сега, ис­кам да ка­жа не­що об­що по то­зи въпрос, по от­дел­ни­те неща. След то­ва ще раз­г­ле­да­ме по­-под­роб­но - та­зи на­ме­са е всъщ­ност дос­та своеобразна. Защото в основата си, по­ра­ди това, ко­ето ста­ва яс­но за ду­хов­на­та на- ука, алопати всъщност изобщо не съществуват. В дейс­т­ви­тел­ност ало­па­ти не съществуват, за­що­то и това, ко­ето би­ва пред­пи­са­но под фор­ма­та на ало­по­тич­ни ле­чеб­ни средства, и то в ор­га­низ­ма пре­ми­на­ва през про­цес на хо­ме­опа­ти­зи­ра­не и всъщ­ност е в със­то­яние да ле­ку­ва са­мо чрез то­зи про­цес на хомеопатизиране. Така, че всъщ­ност все­ки един ало­пат на­ми­ра по­мощ за своя ало­па­ти­чен спо­соб в ли­це­то на хо­ме­опа­ти­зи­ра­не­то от стра­на на соб­с­т­ве­ния организъм, кой­то всъщ­ност из­вър­ш­ва това, ко­ето ало­па­тът про­пус­ка да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във все­ки слу­чай все пак съ­щес­т­ву­ва зна­чи­тел­на раз­ли­ка меж­ду то­ва да­ли ор­га­низ­мът ще бъ­де сво­бо­ден от то­зи вид хо­ме­опа­ти­зи­ра­не или ня­ма да бъ­де свободен, по­ра­ди прос­та­та причина, че това, ко­ето пред­с­тав­ля­ват ле­чеб­ни­те про­це­си в организма, е твър­де сил­но свър­за­но със състоянията, до ко­ито ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва пос­те­пен­но достигат, ко­га­то бъ­дат хомеопатизирани. Но в ли­це­то на това, ко­ето те­ла­та от външ­ния свят при­те­жа­ват в се­бе си, ор­га­низ­мът има сре­щу се­бе си нещо, с ко­ето не е в ле­чеб­но родство, т.е. не- що, ко­ето той при­ема в се­бе си ка­то чуж­до тяло. когато обременяваме организма с всич­ки те­зи сили, на­ми­ра­щи израз, когато му дадем лекар- ството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение. За случаите, ко­га­то не е въз­мож­но да сне­мем от тя­ло­то то­зи про­цес на хомеопатизиране, ще го­во­рим отделно.

И та­ка виждате, че хо­ме­опа­ти­зи­ра­не­то пред­с­тав­ля­ва нещо, ко­ето всъщ­ност в из­вес­т­на сте­пен вни­ма­тел­но е би­ло наб­лю­да­ва­но в са­ма­та приро- да, ма­кар при това, как­то ще ви­дим по-нататък, фа­на­тиз­мът да е из­вър­шил зна­чи­те­лен скок. Сега оба­че ста­ва ду­ма за това, да разберем, как мо­жем да от­к­ри­ем път към под­роб­нос­ти­те във връз­ка­та на чо­ве­ка със сре­да­та из­вън него. И тук раз­би­ра се, как­то ве­че ка­зах то­ва вче­ра по по­вод на друг един случай, не мо­жем прос­то да пов­та­ря­ме това, ко­ето са из­ка­за­ли древ­ни­те лекари, ма­кар че ед­но за­дъл­бо­че­но вник­ва­не в древ­ни­те ме­ди­цин­с­ки пи­са­ния би мог­ло да бъ­де полезно, но тряб­ва да се ос­ла­ня­ме на то­ва например, с всич­ки сред­с­т­ва на мо­дер­на­та на­ука да про­ник­нем в то­ва вза­имо­от­но­ше­ние меж­ду чо­ве­ка и сре­да­та из­вън него. При то­ва на­й-­ве­че не би­ва да забравяме, че с хи­ми­чес­ко­то из­с­лед­ва­не на субстанциите, т.е. чрез един вид нав­ли­за­не в това, ко­ето ни раз­к­ри­ват от­дел­ни­те суб­с­тан­ции в лабораторията, с то­ва не мо­жем да оти­дем мно­го напред. Вече посочих, че всъщ­ност то­ва мик­рос­ко­пи­ра­не - това ми- кроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюде- ние, с това, ко­ето по­лу­ча­ва­ме при наб­лю­де­ни­ето на са­мия Космос. Днес, засега, ще Ви дам яр­ки примери, ко­ито в из­вес­тен сми­съл мо­гат да ни покажат, по ка­къв на­чин све­тът из­вън чо­ве­ка по оп­ре­де­лен на­чин е раз­ч­ле­нен на три и по ка­къв на­чин съ­от­ветс­т­ву­ва на трич­лен­ния човек. При то­ва тряб­ва да на­со­чим пог­ле­да си пре­ди всич­ко към нещата, про­явя­ва­щи се­бе си ка­то разтворими. Виждате ли, имен­но разтворимостта е пос­лед­но­то свойство, ко­ето в про­це­са на раз­ви­тие на на­ша­та зем­на пла­не­та е има­ло осо­бе­но значение. Това, ко­ето се е от­ло­жи­ло в Земята в твър­да форма, в сво­ята зна­чи­тел­на част в ос­но­ва­та си мо­же да бъ­де свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части. А да си мис­лим един­с­т­ве­но за ме­ха­нич­но­то от­ла­га­не на се­ди­мен­ти и на та­зи ос­но­ва да бъ­дат из­г­раж­да­ни ге­ог­но­зи­ята и ге­оло­ги­ята - то­ва на­ис­ти­на е повърхностно. И та­ка мо­жем да кажем, че всичко, което живее в про- цеса на разтваряне, и което, до­кол­ко­то про­ти­ча във външ­на­та природа, в при­ро­да­та из­вън човека, представлява нещо, което човекът също та- ка е отделил извън себе си. В про­це­са на раз­т­ва­ря­не там, на­вън про­ти­ча нещо, ко­ето чо­ве­кът е от­де­лил из­вън се­бе си. Така въп­ро­сът се свеж­да до това, да бъ­де изследвано, как­во от­но­ше­ние имат про­це­си­те на раз­т­ва­ряне в Космоса из­вън чо­ве­ка към вът­реш­ни­те про­це­си в чо­веш­кия орга- низъм.

Това, за ко­ето разказвам, има фун­да­мен­тал­но значение. Определени хора, у ко­ито съ­щес­т­ву­ва твър­де сил­на връз­ка меж­ду ду­хов­но­-ду­шев­на­та и фи­зи­чес­ки­-­етер­на­та им същност, органически жадуват или гладу- ват за сол, т.е. в своя ор­га­ни­зъм те же­ла­ят да вър­нат об­рат­но про­це­са на
от­ла­га­не на соли, ко­ето означава, че те ис­кат да раз­т­во­рят то­зи про­цес на фор­ми­ра­не на Земята, т.е. в съ­щес­т­ве­на сте­пен те же­ла­ят да вър­нат сол­та в ед­но по­-ран­но със­то­яние на фор­ми­ра­не на Земята, със­то­яние пре­ди мо­мен­та на втвър­дя­ва­нето и. Да бъ­дат ви­де­ни по­доб­ни не­ща е от осо­бе­на важност. По то­зи на­чин на­ис­ти­на вник­ва­ме във вза­имов­ръз­ки­те меж­ду чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в при­ро­да­та из­вън човека. Човек мо­же да си каже: тази, човешка природа носи в самата себе си един вид органиче- ска необходимост да връща обратно определени процеси, осъ­щес­т­вя­ва­щи се във външ­ния свят, да се бори срещу тях. Вие знаете, вче­ра споме- нах, че чо­ве­кът тряб­ва да се бо­ри до­ри сре­щу те­жес­т­та чрез стре­ме­жа да бъ­де но­сен чо­веш­кия мозък. Изобщо та­зи тен­ден­ция за про­ти­во­дейс­т­вие е налице. Сега ста­ва ду­ма за следното: какво представлява това проти- водействие срещу процеса на формиране на Земята? В ос­но­ва­та това, оз­на­ча­ва не не­що друго, а освобождаване на долния човек от духовно-душевното, изтласкване на духовно-душевното от долния човек, засега по посока на горния човек. И така, във все­ки случай, къ­де­то е на­ли­це глад за сол, то­зи глад за сол ни да­ва да разберем, че долният човек по определен начин иска да се освободи от твърде мощната активност на духовно-душевното, и че желае тази активност на духовно-душевното в известна степен да потече по посока на горния човек.

А се­га да приемем, че в дол­ния чо­век съ­щес­т­ву­ват из­вес­т­ни нарушения, та­ки­ва нарушения, ко­ито мо­гат да бъ­дат разпознати, по­-къс­но ще раз­г­ле­да­ме средствата, чрез ко­ито мо­жем да раз­поз­на­ем от­дел­ни­те заболява- ния, до ко­ито во­дят те­зи нарушения. Какво мо­жем да направим? Тук бих же­лал да вмък­на ед­но наблюдение, ко­ето ве­ро­ят­но ще бъ­де важ­но за онези, ко­ито са твър­де склон­ни към из­вес­т­на ед­нос­т­ран­чи­вост в упот­ре­ба­та на ле­кар­с­т­ве­ни­те средства. При из­вес­т­ни хо­ра съ­щес­т­ву­ва един вид от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние спря­мо ми­не­рал­ни­те ле­чеб­ни средства. Това от­но­ше­ние не е оправдано, за­що­то ще видим, че чис­ти­те рас­ти­тел­ни ле­чеб­ни сред­с­т­ва са ак­тив­ни са­мо в съв­сем оп­ре­де­ле­ни граници, и че име- н­но в по­-се­ри­оз­ни­те слу­чаи ми­не­рал­ни­те ле­чеб­ни сред­с­т­ва имат ог­ром­но значение. Ето за­що Ви мо­ля да не се озадачавате, ако имен­но при то­ва прин­ци­пи­ал­но раз­г­леж­да­не из­хож­дам от ми­не­рал­ни­те ле­чеб­ни сред- ства, но във все­ки слу­чай - бих же­лал да ка­жа - из­хож­дам от учас­ти­ето на ак­тив­нос­т­та на те­зи ми­не­рал­ни ле­чеб­ни сред­с­т­ва в жи­во­та, в ор­га­нич­ния живот. Така нап­ри­мер Вие мо­же­те да по­лу­чи­те ед­на раз­ши­ре­на пре- д­с­та­ва за оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди на ле­че­ние на дол­на­та част на чо­веш­ко­то тя­ло в не­го­во­то съ­от­но­ше­ние спря­мо гор­на­та част, ко­га­то из­с­лед­ва­ме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виж­да­те ли, стри­да­та имен­но из­т­лас­к­ва сво­ята въглекиселинна варовикова че­руп­ка от вът­ре навън. И ко­га­то

Точно про­ти­во­по­лож­но­то от­к­ри­ва­ме при фосфора. И по та­зи при­чи­на древ­ни­те ата­вис­тич­ни поз­на­ния не съв­сем не­обос­но­ва­но са опис­ва­ли фос­фо­ра ка­то носител на светлината, за­що­то съв­сем пра­вил­но са виж- дали, че той дейс­т­ви­тел­но но­си невещественото, светлината. Това, кое- то солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си. И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в из- вестен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но пое- мат също така и другите невеществени елементи, топлината и подо- бни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост. Но то­ва об­с­то­ятел­с­т­во се дъл­жи ле­чеб­на­та си­ла на всичко, ко­ето е за­ло­же­но във фос­фо­ра и ко­ето по ня­ка­къв на­чин е срод­но на фос­фо­ра по от­но­ше­ние на ле­чеб­ния процес. Ето за­що фосфорът, който поема вътре в себе си не- веществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато аст- ралното тяло и Аза - недостигащи напълно до човека - трябва да бъ- дат изтласкани обратно към човека.

И така, при ня­ка­къв па­ци­ент има­те за­бо­ля­ва­не - за от­дел­ни­те за­бо­ля­ва­ния ще го­во­рим те­пър­ва - и установявате, че па­ци­ен­тът страда - да ка­жем - от чести и ярки сънища, т.е. ас­т­рал­но­то тя­ло оби­ча да се от­деля от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и да се от­да­ва на соб­с­т­ве­на­та си дейност. Ако ос­вен то­ва уз­на­ете от пациента, че е скло­нен нап­ри­мер ор­га­ни­чес­ки към чес­ти периферни възпаления, ко­ето от своя стра­на от­но­во пред­с­тав­ля­ва доказа- телство, че ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът не се раз­по­ла­гат по пра­ви­лен на­чин във фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва Вие ще мо­же­те да из­пол­зу­ва­те силата, с ко­ято фос­фо­рът за­дър­жа в се­бе си сво­ите ве­щес­т­ве­ни елементи, за да на­ка­ра­те то­ва ас­т­рал­но тя­ло и то­зи Аз на чо­ве­ка да се за­ни­ма­ват по­-пъл­но с фи­зи­чес­ко­то тяло. Именно при те­зи хора, ко­ито имат нес­по­кой­ни съ- нища, за на­й-­раз­лич­ни бо­лес­т­ни състояния, Вие ще мо­же те да при­ла­га­те фосфора, тъй ка­то съ­щи­ят е скло­нен по съ­от­вет­ния на­чин да от­веж­да Аза и ас­т­рал­но­то тя­ло об­рат­но във фи­зи­чес­ко­то и в етер­но­то тяло. Ето така, в из­вес­тен смисъл, фос­фо­ро­об­раз­но­то и со­ле­об­раз­но­то са ед­но спря­мо дру­го по­ляр­но противопоставени. И на­соч­вам вни­ма­ни­ето Ви вър­ху следното, че е не­об­хо­ди­мо да се об­ръ­ща мно­го по­ве­че вни­ма­ние на това, как­во мяс­то за­емат те­зи суб­с­тан­ции в ця­лос­т­ния све­то­вен про- цес, а не на от­дел­ни­те спе­ци­ал­ни имена, ко­ито да кажем, мо­дер­на­та хи­мия е да­ла на от­дел­ни­те субстанции.

В хо­да на вре­ме­то ние ще видим, по ка­къв на­чин в по­доб­но дейс­т­ву­ва­щи суб­с­тан­ции мо­же да бъ­де из­пол­з­ван фосфора, ка­то ле­чеб­но средство.

Сега, обаче, ко­га­то раз­г­леж­да­те рас­ти­тел­на­та същ­ност на Земята, пре­ди всич­ко тряб­ва да раз­г­леж­да­те та­зи рас­ти­тел­на същ­ност не така, как­то обик­но­ве­но би­ва раз­г­леж­да­на тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно растение след друго, прецизно да ги

По-нататък, от та­зи глед­на точка, раз­г­леж­дай­те паразитирането вър­ху растенията, и по­-точ­но раз­ви­тието на белия имел. Ето тук виж­да­те нещо, ко­ето ина­че ос­та­ва все още ор­га­ни­чес­ки свър­за­но с рас­те­ни­ето - раз­по­ла­га­не­то на цве­то­ви­те и се­мен­ни ор­га­ни вър­ху ствола, под фор­ма­та на външ­но отделяне, ка­то про­цес сам за се­бе си. Така че в ли­це­то на бе­лия имел тряб­ва да виж­да­те въз­кач­ва­не на нещо, ко­ето ина­че съ­щес­т­ву­ва в про­це­са на фор­ми­ра­не на цве­то­ве и семена, свър­за­но с един вид от­де­ля­не от зем­ни­те сили. В из­вес­тен сми­съл имен­но в ли­це­то на име­ла се ема- н­ци­пи­ра он­зи еле­мент от растението, кой­то е неземен. Ето та­ка вижда- ме, как онова, ко­ето се стре­ми да се из­диг­не над земята, и ко­ето встъп­ва във вза­имо­дейс­т­вие с из­вън земното, постепенно, чрез фор­ми­ра­не­то на цве­то­ве и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го ви- ждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципа- ция. Ако съ­че­та­ете всич­ко то­ва с фор­ми­те при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съще- ствува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коре- нова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива рас­те­ния са на­со­че­ни по­ве­че към зем­ния елемент. Растенията, еман­ци­пи­ра­ни от зем­ния елемент, са имен­но тези, ко­ито раз­т­ва­рят се­бе си в про­це­са на фор­ми­ра­не на се­ме­на и цветове, и осо­бе­но тези, ко­ито про­явя­ват се­бе си ка­то па­ра­зи­ти в рас­ти­тел­ното царство. Но рас­те­ни­ята но­сят в се­бе си тенденцията, да прев­ръ­щат все­ки един от сво­ите ор­га­ни в не­що най-очебиещо.

Погледнете ананаса, как се стре­ми да пре­вър­не ство­ла в най-очебийното, или ня­кое дру­го растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да взе­мем ра- стение, да кажем, ка­то пол­с­кия хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други рас­те­ния имат стре­ме­жа да из­жи­ве­ят се­бе си в про­це­са на фор­ми­ра­не на лис­та, а дру­ги

ос­та­ват да за­кър­не­ят стеб­ла­та и лис­та­та и раз­т­ва­рят се­бе си в про­це­са на цветообразуването.

По ка­къв на­чин се кон­к­ре­ти­зи­ра то­ва по нататък, ще ви­дим по-късно. И така, до­се­га мо­жах­ме да обър­нем вни­ма­ние на факта, че та­ки­ва вза­имо­от­но­ше­ния съ­щес­т­ву­ват меж­ду растителната, ми­не­рал­на­та и чо­веш­ката същност.