Принцип на целесъобразност (чл. 5, § 2

Този принцип също се прилага спрямо всички политики и е напълно независим от принципа на субсидиарност (въпреки, че Протокол № 2 ги урежда заедно!).

Тези три принципа се прилагат по отношение на всички видове предоставена компетентност.
Принцип на субсидиарност (чл. 5, § 3 на ДЕС). Този принцип урежда приемането от ЕС на мерки в материи, по които има предоставена компетентност, но тя не е изключителна (т. е. предвидена е, но не в чл. 3, а в чл. 4-6 на ДФЕС, и, разбира се, не е относно ОПВРС по чл. 21 и сл. на ДЕС, която е компетентност sui generis). Правилото е, че макар да са области на „предоставена” компетентност, това са материи, в които действат ДЧ. И само когато целите на ЕС изискват да се приеме мярка, а ДЧ не могат да се справят достатъчно добре сами (по отделно или заедно), ЕС може (по изключение, при определени условия!) да действа вместо тях – ако неговото действие ще е по-добро заради своя обхват (единна мярка за всички) и ефект (задължителност).

За по-голяма яснота може да се приеме, че принципът на субсидиарност урежда действие (намеса) на ЕС в областите на предоставена компетентност (извън изключителните и тази по ОПВРС) при кумулативното действие на 2 предпоставки и 2 условия:

• 
  обхвата на съюзното действие (единна съюзна мярка, която замества или хармонизира 28 национални мерки);
  
• 
  и неговия ефект (поне е съюзна, мярката е задължителна за всички), не по други причини.
  

Тези принципи обвързват всички институции и органи на ЕС. Когато действат (упражняват предоставена на ЕС компетентност), те действат само в рамките и при условията, наложени от тези четири принципа.

Всеки техен акт (независимо от йерархичното му място в правната система на Съюза, т. е. от ранга му), който не е съобразен с който и да е от тези принципи, подлежи на отмяна от СЕС, при надлежно сезиране.

Принципите на предоставена компетентност, целесъобразност и пропорционалност се отнасят за (предопределят) всяко действие (всеки акт) на ЕС и се прилагат по отношение на всички видове и области на компетентност.

Принципите на субсидиарност и пропорционалност са доуредени след ЛД в Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС.

Най-съществената новост, предвидена в този протокол, е свързана със закрепването на предварителен политически контрол. ЕК е длъжна да изпраща всеки свой проект за акт в материя, извън изключителната компетентност на ЕС, на националните парламенти, които могат да се произнасят относно спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност (което косвено дава възможност за контрол по спазването и на другите два принципа).

В юриспруденцията на СЕС са изведени десетки други принципи, изведени от природата на Общностите и Съюза, сред които могат да се откроят като по-основни:

Категорично и постоянно налаганото в практиката на СЕО изискване за (принцип на) еднообразното и правилно прилагане на съюзното право⁹²⁸;

Принцип на солидарност между ДЧ – „един от фундаментите на Общността“, респ. Съюза⁹²⁹;

Принцип на институционното равновесие⁹³⁰;

Правото на едно частно лице да се позове срещу една ДЧ на принципа на доверие в законодателството⁹³¹;

Право на защита пред националните съдилища на правата, които частните лица черпят от съюзните правни норми⁹³²;

Зачитане на правото на защита и на служебна тайна в материята на правото на конкуренцията⁹³³;

Задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частните лица от нарушаване от ДЧ на съюзна правна норма⁹³⁴;

Принцип на общностните преференции (определен за един от принципите на Договора, който може да намери приложение не само в чл. 50 на ДФЕС (стар чл. 44 на ДЕО)⁹³⁵;

Принцип на свободно движение на стоки⁹³⁶ и фундаменталните понятия (с ранг на принципи!) за „общ пазар“, „единство на пазара“, „единен пазар“⁹³⁷;

Принцип на свободно движение на лица⁹³⁸, на капитали и на услуги⁹³⁹;

Принцип на свободната конкуренция⁹⁴⁰;

Принцип на равенство и недискриминация⁹⁴¹, вкл. забрана за дискриминация, основаваща се на пол⁹⁴² или на националност⁹⁴³. СЕО обаче отказва да признае съществуването на принципа на забрана на обратната дискриминация⁹⁴⁴;

Можем да споменем принципите на непосредствена приложимост, директен ефект и примат – смятам за единствено уместно обаче те да бъдат разглеждани като принципи „на прилагането“ на съюзното право⁹⁴⁵.

Правният обичай има ограничено приложение, но е признат от доктрината като субсидиарен правен източник – който, разбира се, във всеки конкретен случай на спор подлежи на преценка от СЕС.

„Правният обичай съдържа спонтанно възникнала норма. …Съдържащото се в обичая правило е израз на продължително повтарящо се един и същи тип поведение при една и съща (идентична) житейска ситуация. То… представлява „спонтанен и неперсонифициран начин за формиране на правото“⁹⁴⁶. „Два основни елемента формират обичайната норма – продължителното приложение на правилото „от незапомнени времена“ (consuetudo inveterata) и създаденото вследствие на това убеждение у господстващото правосъзнание за неговата задължителност (opinio necessitas)⁹⁴⁷.“

ІІІ. Практиката на СЕС

1. 
   Особености на съдебната практика като източник⁹⁴⁸
   

Съюзната юриспруденция несъмнено е уникален източник⁹⁴⁹, чиито особености и значение трябва добре да се разбират. Проф. Жан-Виктор Луис и Тиери Ронс обобщават еднозначно: „съдебното акù“ има незаобиколима роля“ и „…трудно може да се отрече „нормативна стойност“ на юриспруденцията“⁹⁵⁰! Конституцията за Европа дори предвиждаше за първи път изрично (чл. ІV-438, § 4), че „практиката на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на Договорите и актовете… остават, мутатис мутандис, тълкувателен източник на Правото на Съюза…“⁹⁵¹.

1. 
   Значението на съдебната практика се проявява в две направления. Едното: за разкриването на специфичната природа на интеграционния правопорядък и утвърждаването на неговите фундаментални начала, останали, съзнателно или не, незаписани в Учредителните договори. И второто: „добавената стойност“, която самият Съд на ЕС си позволява да прибави към писаното право, влизайки много категорично в ролята на „съавтор“, който смело дописва, осветлявайки, съдържанието на писаните норми. Проф. Ридо определя, че „общностният съдия не се ограничава само да прилага Общностното право. Той играе роля на творец на правото, разкривайки се като законодател, даже като конститутивна власт – макар и помощна или по заместване“⁹⁵². Проф. Жан-Марк Фавре отива дори по-далеч: „съдията от Люксембург не се е стремил да бди за зачитането на общностното право. Той сам е допринасял – опирайки се на методите на съдебно тълкуване, които отдават предимство на контекста и целта на уредбата – да „създава“ норми⁹⁵³, които стават неделима част от общностния правен ред. Така СЕО си присвоява една „нормативна“ функция, запълвайки празнотите в Договорите или тълкувайки разпоредбите им“⁹⁵⁴ (подчертаването мое – А. С.).
   

2. 
   Същевременно оценката за ролята и значението на практиката на СЕС е силно нееднозначна, дори противоречива – от абсолютизиране до пренебрегване или интегриране в другите източници, които СЕС тълкува. Проф. Жан Булюи еднозначно установява, че „разглеждането на съдебната практика като правен източник не е общоприето“.⁹⁵⁵ ДЧ (с изключение на Обединеното кралство) са верни на континенталната правна система – а практиката на СЕО/СЕС има значение, подобно на познатото по системата на прецедентното право. От това, а и от особеностите в нагласата (дръзвам да кажа: дори в настроенията…) на националните конституционни съдилища допълнително произтичат понякога драматични разлики в разбирането за значението на люксембургската юриспруденция и най-вече на ролята ù като (самостоятелен) източник.
   

3. 
   Строго погледнато, практиката на СЕС не следва да притежава по-голямо значение като правен източник, отколкото практиката на всеки национален съд. В същото време обаче съдът в Люксембург е уникална съюзна институция, натоварена да допринася за постигането на целите на Съюза, като осъществява широк контрол, без сам да подлежи на контрол. Той е натоварен и с изключителното право да тълкува съюзните правни норми по задължителен начин с оглед еднаквото и правилното им прилагане в ДЧ. Тълкувателните му решения естествено получават ранга и силата на тълкуваната норма, т. е. когато се отнасят до „първична“ норма, те ще стоят над всички останали източници⁹⁵⁷.
   

2. 
   Нормативна основа
   
   1. 
      Разбира се, УД изобщо не предвиждат изрична разпоредба относно статуса на решенията на СЕС като източник.
      
   2. 
      В същото време обаче, отреждайки на СЕС (и то на всички съставляващи го съдилища) много съществена роля, те в известен смисъл предопределят функцията му на „активен съавтор“ на съюзното право.
      
      1. 
         Съдът на ЕС (като единна съюзна институция) е натоварен да „осигурява законността⁹⁵⁹ при тълкуването и прилагането“ на Съюзното право⁹⁶⁰ (чл. 19, § 1 на ДЕС, стар чл. 220 на ДЕО). СЕС е овластен и да дава (преюдициални, но обвързващи) заключения относно тълкуването на Съюзното право и валидността и тълкуването на актовете на институциите (§ 3).
         
      2. 
         Нещо повече – националните юрисдикции⁹⁶¹ са задължени да искат от СЕС становище винаги, когато имат съмнение относно валидността или тълкуването на общностните норми (чл. 267 на ДФЕС) – като по този начин не само засвидетелстват респект към неговата преценка, задължителна след това за тях, но и непрекъснато му дават поводи да осъществява своята „съавторска“ роля...
         
      3. 
         Интеграционният съд е овластен да преценява сключването на международни договори (чл. 281, § 11 на ДФЕС, стар чл. 300, § 6 на ДЕО); да се произнася по валидността на съюзните актове (чл. 263 на ДФЕС) или за бездействието на съюзните институции (чл. 265 на ДФЕС), по дела срещу ДЧ (чл. 258 на ДФЕС) и в редица други случаи, включително по отношение на гарантирането на правата на човека.
         

3. 
   През годините интеграционният съд изпълнява ролята на „съавтор“ с особен ентусиазъм. Той не се поколебава да отиде дори отвъд писаните разпоредби – даже и тези на УД! – в стремежа си да утвърди водещите начала на интеграционния правопорядък. Така например в отклонение от разпоредбата на чл. 230 на ДЕО (днес 263 на ДФЕС) той се признава за компетентен да се произнася и по искове на ЕП⁹⁶² или по искове срещу актовете на ЕП⁹⁶³ – нещо, което едва по-късно (и без съмнение именно в резултат на тази съдебна практика) бива закрепено изрично от ДА с изменение на чл. 230 на ДЕО… Особено знаменателна е практиката на СЕО по „базовата“ за самата му тълкувателна компетентност разпоредба на чл. 234 на ДЕО (днес чл. 267 на ДФЕС) – трансформирайки в задължение „правото“ на националните юрисдикции, които не се произнасят като последна инстанция, да отправят запитване за валидност на съюзен акт (норма)⁹⁶⁴. Най-сетне СЕС не се колебае да вмени дори на държавите-членки (неотменни „господари на Договорите“, респ. на цялото Съюзно право) – и на техните органи, най-вече на националните съдилища, задължения, които със сигурност не са закрепени нито изрично, нито условно в подписаните от тях Договори – най-вече основавайки се на разгледаната по-горе централна за интеграцията разпоредба на чл. 10 на ДЕО (днес чл. 4, § 3 на ДЕС) за лоялното сътрудничество⁹⁶⁵…
   

3. 
   СЕС като „съавтор“
   

Трудно е дори да си представим днес Съюзното право – както обхвата, така и най-вече действието му – без решаващата роля на текстовете, с които системно ни снабдяват от Люксембург⁹⁶⁸. Нито едно – вискокоакадемично или студентско – съчинение по европейско право няма стойност, ако не почива на задълбочено познаване и активно позоваване на решенията на интеграционния съдия. Без тях просто няма доктрина по европейско право!...

4. 
   Извод за значението на юриспруденцията на СЕС
   
   1. 
      Поради изложеното, въпреки че са възможни аргументи и в обратната посока, смятам за правилно да стоим максимално далеч от опитите за омаловажаване или релативизиране на съюзната юриспруденция. Струва ми се безусловно вярно, че всяко подценяване и поради това непознаване и несъобразяване на изведените през годините от съда в Люксембург принципи и постановки обрича националния правоприлагащ и особено правораздаващ орган на невъзможност да изпълни своята „фундаментална“ интеграционна функция – да гарантира „еднообразното и правилно прилагане на Съюзното право“, респ. впоследствие обрича държавата му на преследване за неизпълнение на задълженията, произтичащи от Съюзното право.
      
   2. 
      Разбира се, нежелателна е и другата крайност: сляпото обвързване на Правото на ЕС с класическата доктрина на прецедентното право неизбежно довежда до омаловажаване на писаната европейска норма, което, разбира се, е несъвместимо както с духа, така и с природата на интеграционния правен ред. Правопорядъкът на европейската интеграция отрежда на съдебната практика важната роля да осветлява, тълкува и разгръща писаните нормативни построения и в разумни граници да запълва по тълкувателен път празнотите в тях, основавайки се обаче преди всичко на писаната норма. Поради това, дори когато утвърждава един или друг „основен правен принцип“, СЕС изхожда на първо място от собствената природа на интеграционните общности и съюза (като „правова общност”).
      

5. 
   Особености на тълкувателната практика на СЕС
   
   1. 
      Самият интеграционен съд ясно очертава⁹⁷⁰ спецификата на своята роля по тълкуването на интеграционното право:
      

• 
  езиковото разнообразие: тълкуването трябва да взема предвид всички езикови версии на един акт⁹⁷¹, в случай на разминавания обаче нормата (актът) трябва да се тълкува в контекста на целия акт и предвид неговите цели (което е още един аргумент за определящата роля на мотивите на съюзните правни актове, виж по-горе)⁹⁷²;
  
• 
  дълбоко специфичната интеграционна терминология и често срещаното разминаване между съдържанието, което придава на едно понятие националната доктрина, и това, което то разкрива в съюзен контекст;
  
• 
  необходимостта всяка норма да се разглежда в своя нормативен и системен контекст, да се тълкува в светлината на цялото Съюзно право, на неговите цели и принципи⁹⁷³ и етапа в неговото развитие (респ. да се отчита особената динамика на интеграционния процес);
  
• 
  и обратно: недопустимостта тълкуването на съюзните норми да зависи от националното право на която и да било държава – както от писаните му норми, така и от националната съдебна практика, – освен когато СЕС сам не признае, че това му е необходимо (позоваването на правните принципи, общи за ДЧ, и др.)⁹⁷⁴.
  

2. 
   СЕО не отдава характерното за международното право определящо значение на волята на държавите-членки (респ. на страните по Учредителните договори)⁹⁷⁵. Той е категоричен относно ограничената роля на волята на ДЧ (класически принцип в международното право…) и респ. водещата роля на правното основание, целите и съдържанието на акта – той например прилага това разбиране дори при тълкуването на международните договори (!) на ЕО/ЕС с трети страни⁹⁷⁶, за които, разбира се, приема, че са „нормални“ международни договори, респ. приема приложението спрямо тях на Виенската конвенция за правото на международните договори…
   

3. 
   СЕС последователно налага разбирането за водещото значение на правния контекст при приемането на един съюзен правен акт и извежда принципа за полезния ефект като предопределящ. Така водещ в неговата тълкувателна дейност се оказва телеологичният метод⁹⁷⁷. Именно неговата употреба обаче – от своя страна най-задълбочена в заключенията на генералните адвокати – придава на юриспруденцията на СЕС познатата ни убедителност, последователност и стабилност и в най-голяма степен допринася за утвърждаването ù не просто като важен фактор за съюзната законност, а като източник с неподценимо значение.
   

ВЪнШНИ неписани източници

Европейските общности и ЕС не са международни организации – това вече бе ясно аргументирано – в най-добрия случай те се намират „някъде по средата между федералната държава и международната организация“. Те са интеграционни структури, основаващи се на ограничаването на суверенитета и прехвърлянето на власт, за разлика от МП, основаващо се на суверенното равенство. Интеграционните отношения са отношения на власт (макар и предоставена) и подчинение (макар и в определени области) – и именно в това е смисълът на създаването и съществуването на интеграционната правна конструкция: тя възниква като различна от познатите в МП и има смисъл само като такава.

1. 
   
   Каталог: upload -> files
   files -> Мотиви към законопроекта
   files -> Мотиви към законопроекта
   files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
   files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
   files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
   files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
   files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
   files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава
   
   
   
   Изтегляне 5.46 Mb.
   
   Сподели с приятели: