Марин нейков основи на счетоводството и финансите

През текущата година са извършени следните стопански операции:

1. С платежно нареждане е изплатено задължение към съответен доставчик в размер 20000 лв. Вследствие на тази стопанска операция се намаляват паричните средства по разплащателната сметка с 20000 лв. и се намалява задължението към доставчика с 20000 лв.

2. Касиерът на предприятието е внесъл с вносна бележка по разплащателната сметка в левове 6000 лв.. В резултат на тази стопанска операция се увеличават паричните средства по разплащателната сметка с 6000 лв. и се намаляват паричните средства в касата в левове с 6000 лв.

3. Доставени са материали съгласно фактура № .... за 16000 лв., като задължението към доставчика не е изплатено. Вследствие на тази стопанска операция се увеличават наличните материали в склада с 16000 лв. и възниква ново задължението към доставчика за 16000 лв.

Настъпилите изменения по Разплащателната сметка в левове и по сметка Доставчици ще бъдат отразени по следния начин:

Дебит Кредит Дебит Кредит

Сборът от сумите, записани по дебита или по кредита на една счетоводна сметка през даден отчетен период, без началния остатък, се нарича оборот по сметката. Оборотите по сметката биват дебитни и кредитни. Сборът на сумите, записани по дебита на сметките, се нарича дебитен оборот. Сборът на сумите, записани по кредита на сметките, се нарича кредитен оборот.

Остатъкът по сметките, записан в началото на отчетния период се нарича начален остатък (начално салдо), а в края на периода - краен остатък (крайно салдо).

Когато към началният остатък се прибави дебитния оборот по дадена сметка, се получава дебитен сбор, а когато към началният остатък се прибави кредитния оборот по дадена сметка, се получава кредитен сбор.

По сметките за отчитане на състоянието и изменението на активите на предприятието кредитният сбор е равен на кредитния оборот, тъй като началният остатък е записан по дебита на сметката. При пасивните сметки е обратното – дебитния сбор е равен на дебитния оборот, защото началният остатък е записан по кредита на сметката.

Чрез съпоставяне на дебитния сбор и кредитния сбор по съответната сметка се получава крайният остатък по сметката (крайното салдо). Когато дебитният сбор е по-голям от кредитния сбор, сметката има дебитен остатък (дебитно салдо), а когато кредитният сбор е по-голям от дебитния сбор, сметката има кредитен остатък (кредитно салдо). Първият случай се отнася за активните сметки, а вторият – за пасивните сметки.

При активните сметки дебитния сбор е винаги по-голям или е най-малкото равен на кредитния сбор. При пасивните сметки тази зависимост е обратна – кредитният сбор е винаги по-голям или най-малкото равен на дебитния сбор.

Прекратяването на записванията по една счетоводна сметка в края на отчетния период води до нейното приключване. То се извършва чрез записване по сметката на крайния остатък в по-слабата страна. Този остатък е прието да се нарича салдо за уравнение. Чрез него се изравнява стойностния размер на дебита и кредита на сметката. В случаите, когато дебитния и кредитния сбор по сметката са равни, липсва салдо за уравнение. Салдото за уравнение е и крайното салдо за периода по сметката и се записва в противоположната страна на сметката – за активните сметки – в дебитната страна, а за пасивните сметки в кредитната страна.

Откриването, воденето и приключването на счетоводните сметки може да се изрази графично по следния начин:
Активна сметка

С/ка Разплащателна сметка в левове

Дебит Кредит

НС. 50000
Увеличения (+):	Намаления (-)
1. Постъпили суми 6000	1. Изплатени суми 20000
2. Постъпили суми 16000	2. Изплатени суми 13000
3. Постъпили суми 20000	3. Изплатени суми 12000
4. Постъпили суми 40000	4. Изплатени суми 4000
5. Постъпили суми 8000	5. Изплатени суми 31000
Дебитен оборот 90000	Кредитен оборот 80000
Дебитен сбор 140000	Кредитен сбор 80000
.	Салдо за уравнение 60000
140000	140000
Краен остатък 60000

Остатъкът на активната сметка Разплащателна сметка в левове в края на периода е 60000 лв. (50000 + 90000 – 80000). Той е начален остатък (начално салдо) на сметката за следващия отчетен период и се записва по следния начин:

С/ка Разплащателна сметка в левове

Дебит Кредит

НС. 60000

С/ка Персонал

	НС. 10000
Намаления (-)	Увеличения (+):
1. Изплатен аванс 4800	1. Начислена заплата 13000
2. Удръжки за данък 3000	2. Начислени обезщет. 500
3. Удръжки за вноски 1200	3. Начислени отпуски 1500
4. Изплатена заплата 10000
	.
Дебитен оборот 19000	Кредитен оборот 15000
Дебитен сбор 19000	Кредитен сбор 25000
Салдо за уравнение 6000
25000	25000
	Краен остатък 6000

Салдото за уравнение на пасивната сметка Персонал в края на периода е 6000 лв. (10000 + 15000 – 19000). Той е краен остатък за текущия период и начален остатък (начално салдо) на сметката за следващия отчетен период и се записва така:

С/ка Персонал

Дебит Кредит

	НС. 6000

Двойното записване е счетоводен способ за тъждествено отразяване на стопанските операции по сметките, обуславящ равенство на оборотите по дебита и кредита на кореспондиращите сметки.

Двойното (двустранната) записване на стопанските операции по сметките произтича от икономическата същност на отразяването на операциите и изразява двойствения (дуалистичния) характер на всяка стопанска операция – тя предизвиква еднакво по размери изменение в два вида стопански или парични средствата или в два вида източниците на средства или в един вид средство и със същата сума изменение в съответния източник. В основата на способа на двойното записване по сметките стои правилото всяка стопанската операция да бъде записана с една и съща равна сума най-малко по две счетоводни сметки: по дебита на една сметка и по кредита на друга сметка. Отразяването на всяка стопанска операция два пъти дава възможност тя да се контролира.

Писменото счетоводно изразяване с указание на сметките, по които всяка стопанска операция ще се запише със съответната сума, се нарича счетоводна статия. Чрез счетоводните статии се изразяват връзките, които съществуват между счетоводните сметки, предизвикани от икономическата същност и обусловеност на обектите на счетоводството.

Съставянето на счетоводна статия ще се илюстрира със следния пример:

В шивашка фабрика гр. Габрово се доставят материали за производството на костюми - 1000 м. вълнен плат по 12 лв./м на обща стойност 12000 лв., съгласно фактура № 456 от 13. Х. 200... г. Материалите са заприходени в склада със Складова разписка № 12.

В счетоводството постъпват фактурата и складовата разписка. От тях счетоводителят узнава, че в склада е постъпил материал, който е заприходен в склада на предприятието, но още не е платена фактурната стойност на доставчика.

Вследствие на тази стопанска операция настъпва увеличение в наличните материали в склада и увеличение на задълженията на предприятието към доставчиците. За да се изрази това по счетоводен начин, трябва да се дебитира с/ка Материали с 12000 лв. и да се кредитира с/ка Доставчици със същата сума. Счетоводната статия ще има вида:

Правилата за съставянето на счетоводната статия са следните:

• 
  във всяка счетоводна статия се записва първо сметката, която се дебитира и след нея – сметката, която се кредитира според съдържанието на стопанската операция;
  
• 
  сметките се записват в статията с леко разместване – дебитираната сметка се вписва по-вляво, а кредитираната сметка по-вдясно под нея, което води и до разместване на сумите в статията;
  
• 
  наименованието на сметките се записва с главна буква;
  
• 
  всяка счетоводна статия е балансирана – с каквато сума се дебитира една сметка, с такава сума се кредитира друга сметка, което е израз на прилагането на способа на двойното записване.
  

Счетоводните статии могат да бъдат два вида: прости и сложни. Видът им се определя от съдържанието на стопанската операция и обектите, които засяга. Когато стопанската операция засяга само два обекта счетоводната статия за нейното отразяване ще съдържа само две сметки и представлява проста статия. Когато стопанската операция засяга повече от два обекта, счетоводната статия, съставена за нейното отразяване, е сложна – тя съдържа повече от две сметки (колкото е броя на засегнатите обекти). Сложните статии се записват по дебита на една сметка и по кредита на неограничен брой сметки или обратното – по дебита на неограничен брой сметки и по кредита само на една сметка. Те спестяват времето за записване отразяването на стопанската операция и за регистриране в хронологичния дневник на сметките.

Съставянето на сложна счетоводна статия ще се илюстрира със следните два пример:

1. В „Дейзи” ООД съгласно данъчна фактура № 567 от 20.10.... се доставят резервни части и други материали за производството на компютри на обща стойност 20000 лв., и ДДС 20 % - 4000 лв. Сумата по фактурата 24000 лв. е дължима на доставчика. Предприятието е регистрирано по ЗДДС и има право на данъчен кредит.

Вследствие на стопанската операция настъпват изменения в три обекта на отчитането – материали, разчети с бюджета за ДДС и задължения към доставчици.

Счетоводната статия ще има вида:

2. „Дейзи” ООД съгласно данъчна фактура № 607 от 30.10.... продава компютри на обща стойност 30000 лв., и ДДС 20 % - 6000 лв. Сумата по фактурата 36000 лв. не е получена и е дължима от клиента.

Стопанската операция предизвиква изменения също в три обекта на отчитането – приходи от продажба на продукция, разчети с бюджета за начисления ДДС и клиенти.

Счетоводната статия ще има вида:

Двойното счетоводно записване на стопанските операции по счетоводните сметки има контролно значение за проверка на правилността на записванията. То се изразява в обстоятелството, че общият стойностен размер на записванията по дебита на всички счетоводни сметки през даден отчетен период трябва да бъде равен на общия стойностен размер на записванията по кредита на всички счетоводни сметки през същия отчетен период. Ако не се получи равенство означава, че е допусната грешка, с която е нарушен способа на двойното счетоводно записване и тя трябва да се открие и коригира.

При съставянето на простите и сложните счетоводни статии сметките се подбират по начин, по който са свързани помежду си от съдържанието на стопанската операция. Посочването на взаимната връзка между счетоводните сметки като резултат от прилагането на способа на двойното записване на стопанската операция по счетоводните сметки се нарича кореспонденция на сметките. Тя позволява да се разкрие основното съдържание и характера на извършената стопанска операция

Освен наименование сметките могат да имат и шифри (цифрови обозначения). Шифрирането на сметките облекчава труда на счетоводните екипи и е необходима предпоставка и условие за автоматизирана обработка на счетоводната информация (АОСИ). На практика се съставят счетоводни статии само с шифрите (номерата) на счетоводните сметки.

В нашата практика за отчитането на стопанската дейност е възприет три цифров шифър на счетоводните сметки, а за бюджетните предприятия – подгрупите сметки са с тризначен номер, а сметките – са с четири цифров шифър. Така например в списъкът от сметки за стопанската дейност с/ка Материали има шифър 302, с/ка Доставчици – 401, с/ка Каса в лева 501, с/ка Разплащателна сметка в левове – 503, с/ка Основен капитал, изискващ регистрация – 101 и пр.

Ако съставим счетоводната статия за покупката на материали от доставчици за 12000 лв. с шифрите на посочените сметки, тя ще изглежда така:

Това записване означава: “дебитирай с/ка Материали (защото тя е от ляво на чертата) и кредитирай с/ка Доставчици (защото тя е от дясно на чертата) с по 12000 лв. всяка. Сумата се записва еднократно, защото статията е проста и се отнася еднакво за двете сметки в нея. Очевидна е икономията на труд при работа с шифрите на сметките.

При АОСИ, след инсталирането на програмния продукт, въвеждането на индивидуалния сметкоплан е част от същината на работата по адаптирането на продукта към спецификата на обекта. При въвеждането на сметкоплана всяка сметка се дефинира с номер, наименование, описание на нейните основни характеристики, степента на аналитичност, място в баланса (раздел, група, подгрупа) и в отчета за приходите и разходите (група, подгрупа, точка).
4.3. Видове счетоводни сметки в системата на сметките

За счетоводно отразяване на стопанските операции се използват много и различни по характер, предназначение и съдържание счетоводни сметки. За тяхното опознаване и за създаване на правилна организация на синтетичното и аналитично отчитане в предприятието е необходимо те да се класифицират по характеризиращите ги признаци.

По структура счетоводните сметки се подразделят на следните групи:

1. Основни сметки. Те са предназначени за отчитане на основните обекти на счетоводството – активите и пасивите. Към тях се отнасят:

а) активните сметки – всички сметки чрез които се отчитат активите на предприятието. Те могат да имат само дебитни остатъци, които показват стойностния размер на наличните конкретни активи към определен период и се вписват към съответните балансови статии от актива на баланса. Дебитният оборот показва постъпленията от даден актив през периода, а кредитният оборот – намаленията на актива. Примери за активни сметки са: с/ка Материали, с/ка Каса, с/ка Разплащателна сметка, с/ка Сгради, с/ка Вземания от съучастие, и др.

б) пасивни сметки – такива са сметките чрез които се отчитат капитала и другите пасиви на предприятието, т.е. източниците на активите. Те могат да имат само кредитни остатъци, които показват стойностния размер на конкретните активи към определен период и се вписват към балансовите статии от пасива на баланса.. Кредитният оборот показва увеличенията на пасива през периода, а дебитният оборот– намаленията на пасива Примери за пасивни сметки са: с/ка Основен капитал, с/ка Доставчици, с/ка Резерви, с/ка Персонал, с/ка Получени заеми и др.

в) активно-пасивни сметки – предназначени са за отчитане на разчетите на предприятието с контрагентите (юридически и физически лица). По дебита на сметките се записват всички вземания на предприятието от трети лица, а по кредита – задълженията. Салдото на тези сметки може да бъде дебитно или кредитно. Дебитното салдо показва стойностния размер на вземанията на предприятието към определен момент, а кредитното – задълженията на предприятието към трети лица. Дебитният оборот показва увеличение на вземанията на предприятието или намаление на задълженията към кредиторите през периода, а кредитният оборот – увеличението на задължението към кредитори или инкасиране на вземанията от дебитори. Примери за активни сметки са: с/ка Други дебитори и кредитори, с/ка Разчети за гаранции, с/ка Разчети със собственици, с/ка Разчети по застраховане и др.

Счетоводното отчитане на стопанските операции според времето, в което се извършва, е текущо и периодично.

Хронологичното счетоводно отчитане се изразява в съставянето на счетоводни статии за извършените стопански операции и в тяхното системно регистриране в хронологическа последователност в регистрационните дневници на сметките. Наименованието и диференцирането на тези дневници зависи от формата на счетоводството, която предприятието прилага. При автоматизираната обработка на счетоводната информация ролята на регистрационни дневници изпълняват машинограмите на отделните сметки. Хронологичното счетоводно отчитане в частта си на регистрирането на счетоводните статии е воденето на сметките. Чрез него се постига първично систематизиране на данните за стопанските операции по отделни главни (синтетични) сметки и кореспондиращите с тях сметки. Затова то може да се приеме като етап от процеса на преобразуване на отчетните данни в счетоводна информация, в който хронологичното и систематичното отчитане се извършват едновременно.

Систематичното счетоводно отчитане обхваща още и вписването на оборотите на сметките за периода, определени в различните дневници за хронологично отчитане – в Дневника главна книга. В резултат на систематичното отчитане се създава пълна счетоводна информация за измененията на отчетните обекти през периода, за постигнатите стопански и финансови резултати, за състоянието на капитала на предприятието в края на периода.

Текущите счетоводни записвания в системата на счетоводните сметки биват синтетични и аналитични.

За нормалното управление на цялостната дейност на предприятието, за вземането на оперативни решения по неговото ръководене, за извършването на ефикасен контрол върху използването и съхраняването на различните видове имущества и финансови средства и за спазването на договорната и финансовата дисциплина наред с обобщените данни в стойностно изражение са необходими и детайлизирани данни за наличността и движението на активите и пасивите по отделни видове, за количествени (натурални) показатели по отношение на имуществото, за неговия конкретен състав и пр. Освен стойностния размер на капитала е необходимо да се знае делът на всеки собственик (акционер), в какви средства е внесен, кога е записан, кога е внесен. По отношение на задълженията на предприятието към различни институции е необходимо да се знае наред с общата сума на задълженията и размерът им по отделни контрагенти, при какви условия са възникнали, кога трябва да се погасяват и пр. Тези и редица други необходими на ръководството на предприятието данни счетоводството може да осигури чрез синтетичното и аналитичното отчитане на обектите.

Синтетичното счетоводно отчитане на обектите в предприятието се води по укрупнени показатели чрез т.н. синтетични сметки. Те са предназначени за получаване на обобщена счетоводна информация в парично изражение за обектите на отчитането, без подробностите, които ги съставляват. Такива сметки са например с/ка Сгради, с/ка Транспортни средства, с/ка Каса в лева, с/ка Материали, с/ка Продукция, с/ка Стоки, с/ка Доставчици, с/ка Основен капитал, с/ка Получени дългосрочни заеми и пр.

Аналитичното счетоводно отчитане в предприятието е подробно отчитане на обектите, на извършваните стопански операции с всички или с най-важните им характеристики. То се осъществява чрез т.н. аналитични сметки. Последните са част от синтетичните сметки и осигуряват подробна информация за състоянието и изменението на конкретните отчетни обекти в парично изражение, за някои обекти (материали, продукция, стоки и пр.) – и в натурални измерители, а за други (отработено време) - и в трудови измерители.

Към една синтетична сметка могат да се открият различен брой аналитични сметки. Всяка синтетична сметка обединява всички открити към нея аналитични сметки. Те са взаимно и неразривно свързани помежду си. Взаимовръзката между синтетичните и аналитичните сметки се изразява в следните насоки: