Марин нейков основи на счетоводството и финансите

1. Сметка Материали 65000 лв.

2. Сметка Разплащателна сметка в левове 70000 лв.

3. Сметка Доставчици 6000 лв.

• 
  Аналитична с/ка Материал“А”3000 бр. по 10 лв. за бр. 30000 лв.
  
• 
  Аналитична с/ка Материал “Б 4000 т. по 8 лв. за тон 32000 лв.
  
• 
  Аналитична с/ка Материал “В” 600 м. по 5 лв. за м. 3000 лв.
  

• 
  Аналитична с/ка “Булбанка” АД 40000 лв.
  
• 
  Аналитична с/ка “ТБ ДСК” 30000 лв.
  

• 
  Аналитична с/ка Доставчик “Х” 2000 лв.
  
• 
  Аналитична с/ка Доставчик “У” 4000 лв.
  

1. Изплатени са задълженията към доставчиците от разплащателната сметка в лева в “ТБ ДСК”. Платежни нареждания №№.

2. Доставени са от доставчик “У” 1000 т. от Материал “Б по цена на придобиване 8 лв. за един тон на обща стойност 8000 лв. Сумата е изплатена на доставчика от разплащателната сметка в левове в “ТБ ДСК”. Фактура № .... Складова разписка № ... Платежно нареждане № ....

3. За нуждите на основната дейност са отпуснати материали, както следва:

• 
  от Материал “А” 1500 бр.
  
• 
  от Материал “Б 2000 т.
  
• 
  от Материал “В” 400 м.
  

Счетоводните записвания които се съставят за извършените стопански операции са следните:

1. За изплатените задължения към доставчиците по банков път:

Дебит с/ка Доставчици 6000

Аналитична с/ка Доставчик “Х” 2000 лв.

Аналитична с/ка Доставчик “У” 4000 лв.

Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове 6000

Аналитична с/ка “ТБ ДСК”.

2. За доставените материали за нуждите на предприятието:

Дебит с/ка Материали 8000

Аналитична с/ка Материал “Б”

1000 т. х 8 лв. = 8000 лв.

Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове 8000

Аналитична с/ка “ТБ ДСК” АД

3. За изписаните материали за нуждите на дейността.

Дебит с/ка Разходи за материали 33000

Кредит с/ка Материали 33000

Аналитична с/ка Материал “А”

1500 бр. х 10 лв. = 15000 лв.

Аналитична с/ка Материал “Б”

2000 т. х 8 лв. = 16000 лв.

Аналитична с/ка Материал “В”

400 м. х 5 лв. = 2000 лв.
Синтетични сметки

С/ка Материали С/ка Разплащателна сметка в левове

Д-т К-т Д-т К-т

НС) 65 000	3) 33 000		НС) 70 000	1) 6 000
2) 8 000				2) 8 000

С/ка Доставчици С/ка Разходи за материали

Д-т К-т Д-т К-т

1) 6 000	НС) 4 500		3) 33 000

Аналитично отчитане

Ан. с/ка Разплащателна сметка в левове Ан. с/ка Разплащателна сметка в левове

в „Булбанк” АД в „ТБ ДСК”

Д-т К-т Д-т К-т

Аналитична с/ка Доставчик „Х” Аналитична с/ка Доставчик „У”

Д-т К-т Д-т К-т

1) 2 000	НС) 2 000		1) 4 000	НС) 4 000

Аналитична сметка Материал „А”

Дебит (Приход) Кредит (Разход)

№	Текст	Мярка	Количество	Цена	Стойност	№	Текст	Мярка	Количество	Це на	Стойност
0	Остатък	бр.	3 000	10	30 000	3	Искане №	бр.	1 500	10	15 000

Аналитична сметка Материал „Б”

Дебит (Приход) Кредит (Разход)

№	Текст	Мярка	Количество	Цена	Стойност	№	Текст	Мярка	Количество	Це на	Стойност
0	Остатък	Т.	4 000	8	32 000	3	Искане №	т.	2 000	8	16 000

Аналитична сметка Материал „В”

Дебит (Приход) Кредит (Разход)

№	Текст	Мярка	Количество	Цена	Стойност	№	Текст	Мярка	Количество	Це на	Стойност
0	Остатък	м.	600	5	3 000	3	Искане №	м.	400	5	2 000

Воденето на синтетично и аналитичното отчитане дава възможност да се получи потребната информация за ръководството на предприятието. Чрез синтетичното отчитане се получа обобщена информация за стопанското и финансовото състояние на предприятието, за измененията, които настъпват в активите и пасивите през отчетния период по време на осъществяването на дейността и за взаимовръзката между тях. Тази информация се използва за съставянето на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите и други отчетни форми при периодичното отчитане. Чрез аналитичното отчитане се получава детайлизирана информация за състоянието и измененията на отделните видове активи и пасиви, за установяване равнището на себестойността за отделните видове продукция или извършена услуга, за получените приходи, за печалбата (загубата) по отделни видове реализирана продукция или извършена услуга, за размерите на всяко едно възникнало задължение и пр. Тази информация има съществено значение не само за осъществяването на оперативното ръководене на дейността, но и за извършването на последващ контрол е анализ на извършваните стопански операции и процеси.

За обобщаване на данните, записани по синтетичните и аналитичните сметки, за контролиране на правилността на записванията по тях, в края на отчетния период се съставят оборотни ведомости. Те са специални таблици, чрез които се извършва обобщаване и проверка на записванията по сметките от текущото счетоводно отчитане. Оборотните ведомости се съставят по отделно за състоянието на синтетичните сметки и на аналитичните сметки към дадена синтетична сметка.

Оборотната ведомост за положението на синтетичните сметки обобщава данните от всички синтетични сметки с посочване на номера и наименованието на сметката, началните салда (дебит и кредит), оборотите за месеца (дебит и кредит) и крайните салда (дебит и кредит). Тя се съставя в края на отчетния период и има следния вид:

ОБОРОТНА ВЕДОМОСТ

на предприятие „Алфа” за синтетичните сметки към 31.12.200... г.

Шифър на с/ка	Наименование на сметка	Начално салдо на 01.01.200... г.		Обороти през периода		Крайно салдо на 31.12.200... г.
		Дебит	Кредит	Дебит	Кредит	Дебит	Кредит
1	2	3	4	5	6	7	8
101	Основен капитал	-	145000	-	-	-	145000
203	Сгради	60000	-		10000	50000	-
204	Машини и оборудване	30000	-	2000	5000	27000	-
302	Материали	20000	-	12000	16000	16000	-
303	Продукция	-	-	31000	15000	16000	-
401	Доставчици	-	5000	8000	10000		7000
503	Разплащателна с/ка в левове	40000	-	25000	22000	43000	-
	Всичко:	150000	150000	78000	78000	152000	152000

За съставените оборотни ведомости на синтетичните сметки трябва да са налице следните равенства и зависимости:

1. Сборът на началните салда по дебита и кредита на всички сметки е равен помежду си, тъй като отразяват остатъците по сметките при откриването им в началото на отчетния период (150000 лв., кол. 3 и 4).

2. Сборът на дебитите обороти по всички сметки е равен на сбора на кредитните обороти по тези сметки (78000 лв., кол. 5 и 6).

3. Сборът на крайните дебитни салда трябва да бъде равен на сбора на крайните кредитни салда, тъй като отразяват остатъците по сметките при приключването им в края на отчетния период (152000 лв., кол. 7 и 8).

4. Общата сума на дебитния остатък в края на отчетния период, намалена с начислената амортизация на дълготрайните амортизируеми активи, трябва да бъде равна на общата сума на актива на баланса.

5. Общата сума на кредитния остатък в края на отчетния период трябва да бъде равна на общата сума на пасива на баланса.

Оборотните ведомости за положението на аналитичните сметки към съответната синтетична сметка са предназначени за обобщаване на данните и проверка правилността на всички записвания по аналитичните сметки Те биват два вида: а) за обобщаване и проверка на записванията по аналитичните сметки, които се водят само в стойностно изражение и б) за обобщаване и проверка на записванията по аналитичните сметки, които се водят в натурално и в стойностно изражение. Съставят се в края на отчетния период. Видът на оборотна ведомост, съставена само в стойностно изражение е:

на аналитичните сметки към сметка „Доставчици” към 31.12.200.... г.

За съставените оборотни ведомости на аналитичните сметки трябва да са налице следните равенства и зависимости:

1. Сборът на началните салда на всички аналитични сметки трябва да е равен на началното салдо по съответната синтетична сметка.

2. Сборът от дебитите обороти по всички аналитични сметки към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на дебитния оборот на синтетичната сметка.

3. Сборът от кредитните обороти по всички аналитични сметки към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на кредитния оборот на синтетичната сметка.

4. Сборът на крайните салда на всички аналитични сметки трябва да е равен на крайното салдо по съответната синтетична сметка.

Оценяването се прилага когато е известна действителната цена на активите и пасивите. Счетоводните оценки, използвани по отношение на обектите на отчитането се обособят като оценка при придобиване на активи, респ. при поемането на пасиви и последващи оценки.

Според времето, в което се извършва оценката на активите и пасивите бива текуща и периодична.

Текущата оценка се изразява в последователно отчитане по време и по място на извършените стопански операции през отчетния период. Чрез нея се създава информационния модел на кръгооборота на средствата, за да се получи на негова основа счетоводна информация за показателите, с които се измерва и оценява осъществяваната стопанска дейност и за състоянието на средствата и на капитала като неин резултат.

Периодичната оценка на активите и пасивите се осъществява след изтичането на определен период – месец, тримесечие, година. Тя се основава на текущата оценка на активите и пасивите и на осъществените стопански операции и се изразява в извършването на съвкупност от отчетно-изчислителни действия и процедури за оценяване на стопанската дейност, на промените в активите и пасивите през периода, с цел съставянето на периодичните финансови отчети.

Способът оценяване е тясно свързан с калкулирането при установяването на стойностните оценки на активите и пасивите. Последното се прилага когато трябва да се определи стойностната оценка на произвеждан продукт в даден стопански процес. Чрез калкулирането се изчисляват извършените разходи за производството на продукта. Калкулацията е отчетно-изчислителен процес, при който се установява себестойността на единица продукция, изпълнена работа или услуга.

Ролята на калкулацията може да се разгледа в два аспекта:

а) определяне на себестойността и цената на продукта или услугата;

б) създаване на условия за всестранен анализ и разкриване на икономическите, финансовите и организационните предимства и недостатъци в дейността на предприятието.

В процеса на калкулирането се разграничават понятията калкулационен обект и калкулационна единица. Калкулационният обект изразява активите (продукция, стоки, услуги, дълготрайни активи), чиято себестойност и единична цена трябва да бъдат установени чрез калкулиране. Калкулационната единица изразява най-малката обособена единица за измерване, която е съотносима към калкулационния обект – отделно изделие, еднородна група изделия, отделна стока или услуга.

Според вида на произвежданата готова продукция или услуга се съставят толкова калкулации, колкото видове продукция или услуги се произвеждат от предприятието. В зависимост от времето на съставяне на калкулацията и характера на елементите, които формират себестойността, се разграничават:

• 
  планова калкулация;
  
• 
  нормативна калкулация;
  
• 
  отчетна (фактическа, последваща) калкулация.
  

Нормативните калкулации се изчисляват като се използват среднопрогресивни разходни норми, ставки и разценки за съответния период.

Фактическата (отчетна) калкулации се изчислява на основата на фактическия размер на разходите.

В счетоводната теория и практика са разработени различни методи за отчитане на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията: индивидуален, поръчков, преработвателен, нормативен.

Балансовото обобщаване е счетоводен способ чрез който създадената счетоводна информация, в резултат на текущото счетоводно отчитане на стопанските операции и процеси към определен момент, се обобщава, за да се характеризира и оцени финансовото и имуществено състояние на предприятието и осъществяваната стопанска дейност. От технологично гледище балансовото обобщаване се изразява в записване в предварително регламентирана таблица с определени квалификационни признаци, на стойностните величини на наличните към определена дата активи на предприятието по конкретен състав и на пасивите по конкретните носители на собствеността върху активите. Необходимата информация за целта се взема от съответните счетоводни сметки за активите и пасивите. При двуаспектното представяне на конкретния състав на активите и състава на източниците, които са ги финансирали, двата информационни файла (за конкретния състав и стойностния размер на наличните активи и за конкретните видове и стойностния размер на пасивите), са равни по сума, т.е. са балансирани. Реализирането на способа балансово обобщаване се постига чрез счетоводния баланс.

Терминът баланс е от френски произход (balance) и означава равновесие, равенство.

С него се означава съпоставяне, балансиране, постигане на равенство между стойностните размери на двата основни обекта на счетоводството – активите и капитала на предприятието. Балансът е отчет за финансовото състояние на предприятието, отразяващ групирането на видовете имущества и източниците за тяхното образуване към определена дата.

В счетоводния баланс се съдържа обобщена информация за състоянието и измененията на активите и пасивите на предприятието в парично изражение. Той има таблична форма и се състои от две взаимосвързани части: актив и пасив. В едната част се представят активите (средствата, имуществото) на предприятието по състав и въплъщение. В другата част се представят пасивите, източниците на формиране на средствата, техният произход. Следователно счетоводният баланс съдържа информация, която показва към даден момент, какво притежава предприятието във вид на активи и какво дължи във вида на капитали, пасиви.

Понятията „пасив на баланса” и „пасив/и на предприятието” не са еднозначни по съдържание. Пасивът на баланса е частта от балансовата таблица, в която се представя информация за всички източници на средствата на предприятието, формирали активите към определен момент, т.е. информация за източниците на собствените средства и за източниците на чужди, временно привлечени средства в предприятието. Пасиви на предприятието са задълженията на предприятието към различни контрагенти, възникнали в резултат на получени от тях средства за временно ползване, които то трябва да се върнат на собствениците им в съответствие с предварително договорените условия. Всички източници на предприятието може да се нарекат пасиви, тъй като собственият капитал е също едно задължение на предприятието към неговите собственици (акционери).

Счетоводният баланс е техническо средство чрез което се постига прилагането на способа балансово обобщаване на отчетните данни. Той се съставя към определена дата на отчетния период.

Счетоводният баланс е моментна снимка на финансовото и имуществено състояние на предприятието, на резултатите от неговата дейност за изтеклия период.

Прието е в актива на баланса да се вписват средствата, ресурсите с които предприятието разполага, използува ги при извършване на дейността и очаква от тях на получи икономическа изгода.

В пасива на баланса се вписват капитала и другите пасиви на предприятието, т.е. съдържа се информация за източниците на средствата, за произхода на активите. Тази информация показва каква част от средствата са собствени и каква част са чужди, временно привлечени средства в предприятието.

Групирането на активите и пасивите в счетоводния баланс се извършва по раздели, групи и балансови пера (статии).

Разделите на баланса съдържат обобщена информация за състоянието на активите и пасивите според тяхната икономическа класификация.

Групите са част от разделите на баланса и съдържат по детайлизирана информация за отделните видове активи и пасиви.

Балансовите пера (балансовите статии) са най-малката структурна единица на счетоводния баланс, чрез която се показва състоянието на конкретни активи и пасиви към момента на съставянето на баланса.

Величината (сума в хил. лв.) на отделните балансови пера, на сборните данни за групи, раздели и общо на актива и пасива се посочва за текуща и предходна година.

Общите суми на актива и пасива на баланса трябва да са равни помежду си. Това равенство се определя от обстоятелството, че в счетоводния баланс намира отражение една и съща маса ресурси, изразени стойностно в два различни по своето икономическо съдържание аспекта: веднъж по състав и въплъщение и втори път – по произход и принадлежност (източника на тяхното финансиране).

Данните за отделните балансови статии (пера) при съставянето на баланса се вземат от съставената, проверена и засечена оборотна ведомост на синтетичните сметки за отчетния период и от счетоводния баланс на предприятието за предходния отчетен период. За текущата година данните за отделните балансови статии на актива и пасива на баланса се вземат от дебитните и кредитните салда на съответните синтетични сметки в оборотната ведомост. Посочените стойности в колона “балансова стойност” в счетоводния баланс за предходния отчетен период се записват в баланса за отчетния период като стойности за предходна година.

Счетоводният баланс като специфична таблица има определена форма и съдържание. Формата на баланса се определя от начина на разположение на двете части на баланса. Тя представлява определена система на подреждане и описание на активите и капитала на предприятието. Известни са и се прилагат две балансови форми: едностранна и двустранна.

Едностранната форма на счетоводния баланс представлява таблица, в която активът и пасивът на баланса са описани вертикално, един под друг. Примерната схема на едностранен баланс е следната:
БАЛАНС

на предприятие “Х”, съставен към ........................

Двустранната форма на счетоводния баланс е също таблица, в която активът и пасивът са разположени хоризонтално, един до друг. Балансът има вида на буквата “Т”. В лявата страна се описват активът, а в дясната – пасивът. Непосредствено след тях, след сумата на актива и сумата на пасива се описват условните активи и условните пасиви (задбалансови пера). Примерната схема на двустранен баланс е следната:

на предприятие “Х”, съставен към ........................

Актив Пасив

№	Раздели, групи, балансови пера	Сума (хил. лв.)	№	Раздели, групи, балансови пера	Сума (хил. лв.)
	Описват се активите по състав, въплъщение и функционална роля			Описват се капиталите по произход – по източници на придобиване на активите
	Сума на актива			Сума на пасива
	Условни активи			Условни пасиви

Използваните в предприятията форми на счетоводен баланс се регламентират с МСС 1 и НСС 1 “Представяне на финансовите отчети”¹⁹.

Чрез условните активи се посочва стойностният размер на чужди материални и нематериални активи, които временно се използват или се намират в предприятието (получени като обезпечение или по консигнационен договор, наети, на съхранение и др.), на собствените активи, които са извадени временно от оборота за различни гаранции, разни емисии за пускане в обръщение, чужди финансови активи, предоставени като обезпечение, както и условните вземания.

Чрез условните пасиви се посочва стойностният размер на условните задължения, произтичащи от постъпилите в предприятието чужди активи, или от поети от него условия по изпълнението на договорени сделки (условните задължения).

Условните активи и условните пасиви се посочват в баланса след сумата на актива и пасива и не се сумират с тях. Затова се наричат още задбалансови.

Целесъобразно и полезно е попълването на баланса да се извършва първоначално в левове, като в страни на черновата се посочват счетоводните сметки от оборотната ведомост, които участват към дадена балансова статия. След това трябва да се установят общите сборове на актива и пасива на баланса от всички балансови статии. Получаването на еднакъв сбор за актива и пасива на баланса е гаранция за правилността на съставения баланс. По-нататък се пристъпва към уточняване на междинните сборове по групи и раздели на актива и пасива на баланса. Повторното получаване на еднакъв сбор на актива и пасива от сумите на разделите позволява да се попълва формата баланс в хиляди левове.
6.4. Изменения в съдържанието на счетоводния баланс под влияние на стопанските операции

Счетоводният баланс изразява имущественото и финансово състояние на предприятието към един конкретно избран момент, към определена дата (например 31.12.). Той е една моментна снимка на активите и пасивите на предприятието. Дейността на предприятието не спира и то функционира непрекъснато. С всяка стопанска операция, извършена в новия отчетен период, се изменя състоянието на предприятието, променя се стойностния размер на конкретните балансови пера за отделни активи и пасиви и до изменение на общата сума на актива и пасива на баланса. Познаването на измененията в баланса има важно значение за разкриване на вътрешните зависимости в него.

Влияние върху изменението на стойностния размер на конкретни балансови пера, водещи до промяна в сумата на актива и в сумата на пасива оказват разгледаните четири основни групи стопански операции:

1. Стопански операции, които предизвикват изменения само в активите баланса;

2. Стопански операции, които предизвикват изменения само в пасива на баланса;

3. Стопански операции, предизвикващи едновременно изменение както в активите, така и в пасивите на баланса в посока увеличение.

4. Стопански операции, предизвикващи едновременно изменение както в активите, така и в пасивите на баланса в посока намаление.

Първите две групи стопански операции, които предизвикват изменения само в активните балансови пера и само в пасивните балансови пера, водят до промени само във вътрешната структура на счетоводния баланс. В резултат на тяхното извършване и отразяване в баланса не се променя нито сумата на актива, нито сумата на пасива.

Третият и четвъртият вид стопански операции които предизвикват едновременни изменения в активните балансови пера и в пасивните балансови пера по посока увеличение или намаление, водят до промени не само във вътрешната структура на счетоводния баланс, но и до такива в сумата на актива и в сумата на пасива (в посока увеличение или в посока намаление), но равенството между сумата на актива и сумата на пасива не се нарушава.

Нека приемем, че предприятие “Бета ООД” към 01.01. 200.. г. има следния начален баланс:

на предприятие “Бета ООД”, съставен към ........................

Актив Пасив

№	Балансови пера	Сума (лв.)	№	Балансови пера	Сума (лв.)
1.	Сгради и конструкции	100000	1.	Основен капитал	144000
2.	Машини и оборудване	60000	2.	Целеви резерви	10000
3.	Материали	20000	3.	Задължения към доставчици	20000
4.	Парични средства по разплащателна сметка	30000	4.	Задължения към персонала	6000
			5.	Неразпределена печалба от минали години	30000
	Сума на актива	210000		Сума на пасива	210000

След съставянето на началния счетоводен баланс са извършени следните стопански операции:

Извършената стопанска операция предизвиква следните изменения в баланса:

• 
  увеличават се наличните парични средства в касата с 8000 лв.
  
• 
  намаляват се паричните средства по разплащателната сметка също с 8000 лв.
  
• 
  общата сума на актива и на пасива на баланса не се променя.
  

Актив Пасив

Вследствие на извършената стопанска операция се предизвикват следните изменения в баланса:

• 
  увеличава се основния капитал с 20000 лв.;
  
• 
  увеличават се целевите резерви с 5000 лв.
  
• 
  намалява неразпределената печалба от минали години с 25000 лв.
  
• 
  общата сума на актива и на пасива на баланса остава непроменена.
  

Актив Пасив

Вследствие на извършената стопанска операция се предизвикват следните изменения в баланса:

• 
  увеличават се материалите в склада с 5000 лв.;
  
• 
  увеличават се задълженията към доставчиците също с 5000 лв.
  
• 
  общата сума на актива и на пасива на баланса се увеличава с 5000 лв..
  

Актив Пасив

Вследствие на извършената стопанска операция се предизвикват следните изменения в баланса:

• 
  намаляват задълженията на предприятието към персонала с 5500 лв.;
  
• 
  намаляват наличните парични средства в касата със същата сума от 5500 лв.
  
• 
  общата сума на актива и на пасива на баланса намалява с 5500 лв..
  

Актив Пасив

На практика, в хода на осъществяваната от предприятието производствено-стопанската дейност се извършват многобройни стопански операции, които предизвикват промени в конкретните обекти на счетоводството и постоянни изменения в съдържанието на счетоводния баланс. Трудоемко и нецелесъобразно е да се съставя счетоводен баланс след всяка стопанска операция. Затова предприятието съставя счетоводен баланс само в края на отчетния период. За следенето, отчитането и контролирането на извършените стопански операции текущо през отчетния период счетоводството използва разгледания способ на счетоводните сметки и двойното записване по тях.

Сводката на отчетните данни е един от елементите на метода на счетоводството. Тя представлява обобщение на множество еднородни по своя икономически характер данни с цел получаването на обобщаващи показатели, които характеризират дейността на предприятието или на нейните поделения и резултатите от тази дейност за определен период. Сводката е втора степен на обобщение на информацията за измененията на стопанските средства и техните източници след обобщението им по еднородни признаци в системата на счетоводните сметки. Тя може да се приложи както по отношение на определен, конкретен показател, така и по отношение на изчисляването на всички необходими показатели; както по отношение на дейността на отделното предприятие и неговите организационно-структурни звена, така и по отношение на всички административно-стопански единици (община, област, подсектор, сектор) или цялото национално стопанство. Сводката на отчетните данни обхваща два основни момента: периодично и годишно приключване на счетоводните сметки и съставяне на периодичните и годишни финансови отчети.

Отчетността е система от взаимносвързани показатели, отразяващи финансово-стопанската дейност на предприятието за отчетния период.