Марин нейков основи на счетоводството и финансите

Организацията на счетоводството е съвкупност от предварително създадени предпоставки, като основни принципи, изисквания, правила, указания, технически средства, програмни продукти и др.под., за подготовката и подреждането на отчетния процес. Тя има две основни цели:

• 
  предопределя методиката за отчитането на стопанските процеси и операции;
  
• 
  съгласува отчетния процес във всички предприятия и осигурява съвместимостта на техните финансови отчети.
  

Функционалният аспект се отнася до устройството на работата на счетоводния апарат в предприятието, до регламентирането на функциите, дейностите, задачите и операциите, които ще се изпълняват от този апарат. Конкретната организация на работата на счетоводния апарат зависи от обема на дейността, квалификацията на персонала, степента на автоматизация на счетоводството и др.

Счетоводната политика на предприятието е израз на вътрешна организация на счетоводството. Тя създава предпоставки за производството на счетоводна информация, която е потребна за изпълнението на управленските функции в съответствие с конкретните условия в предприятието и съобразно окръжаващата бизнессреда, за комуникиране с контрагенти и за осъществяване на външен контрол от държавната администрация – данъчен, финансов, технически, по безопасността на труда и пр. Законът за счетоводството дава право на предприятието да прилага своя вътрешна счетоводна политика по отношение на вътрешнофирменото управление, но изисква информацията за годишните финансови отчети, която задоволява потребностите на окръжаващата среда да се създава в съответствие със регламентираната с нормативната уредба организация на счетоводството и прилаганата от ръководството счетоводна политика да бъде оповестена в приложението към годишния финансов отчет. В съответствие с това организацията на счетоводството в предприятието се дели на организацията на финансовото счетоводство и организация на управленското счетоводство.

Към елементите на организацията на счетоводството в предприятието се отнасят принципите на счетоводството, правилата за оценяване на активите и пасивите, методите за оценка на употребените материални запаси, класификацията на приходите и разходите, националния сметкоплан, формата на счетоводството, схемите на финансовите отчети в състава на годишния финансов отчет, редът за съставяне и публикуване на годишния финансов отчет, образците на първични счетоводни документи и др.

Към основните счетоводни принципи се отнасят:

2. Принципът действащо предприятие допуска предположението, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще. Това означава, че на управляващия орган не са известни данни, които водят до несигурност относно възможността предприятието да продължи своята дейност, не е налице необходимост или намерение за ликвидиране или значително намаляване обема на дейността. Когато са налице обстоятелства за рязко намаляване на дейността или за обявяване на предприятието в процедура по ликвидация е редно те да се оповестят в годишния финансов отчет, като се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.

Съгласно Закона за счетоводството „Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена, или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти” (чл. 13, ал. 1).

Историческата цена може да бъде: цена на придобиване; себестойност или справедлива цена (продажна, борсова или пазарна).

Цената на придобиване е стойностен израз на всички средства, които са инвестирани за набавяне на дадени активи. Тя се образува от покупната (фактурна) цена на актива и всички фактически извършени разходи за привеждането му в подходящ за използване вид (транспортни разходи за превоз, товаро-разтоварни разходи, мита и митнически такси, такси и комисиони за посредническа дейност, разходи за направа на фундамента, за монтиране и други разходи). Предприятията, нерегистрирани по закона за данък върху добавената стойност, като купувачи на активи са без право на данъчен кредит за извършената сделка. Затова начисления данък върху добавената стойност (ДДС) от изпълнителя на сделката (доставчика) се включва към покупната цена на активите, докато в предприятията с право на данъчен кредит за извършената сделка покупната (фактурната) цена се намалява с размера на изплатения ДДС.

Себестойността се образува от основните производствени разходи, извършени за производство на дадени активи в самото предприятие. Оценката по себестойност в предприятието може да се приложи по отношение на произвежданата готова продукция, материали и услуги, създадените интелектуални продукти, строителство на сгради и пр. При активи придобити чрез строителство в себестойността се включват всички изплатени суми за проучване, проектиране и изграждане на обекта.

Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена. Справедливата цена се прилага по отношение на безвъзмездно придобити активи, на установените при инвентаризация некомпенсирани излишъци, на липсващите по вина на материалноотговорно лице активи, с които той се начита, на получените без съпроводителен документ активи, при оценката на някои финансови активи в края на годината и др.

Активите, придобити чрез замяна, се оценяват по балансовата стойност на заменения актив, а при замяна чрез трети лица - по справедливата стойност на заменените активи.

Използването на историческата цена при първоначалното придобиване на счетоводните обекти налага поради изменението на някои пазарни фактори и други реални обстоятелства в последствие тя да бъде коригирана. Активите и пасивите променят първоначалната си счетоводна оценка при точно определени случаи – при продажба, физическо изхабяване и морално остаряване, инфлация, преоценка (дооценка или обезценка) и други вътрешни и външни фактори. Това налага да се приложат последващи оценки на активите и пасивите с цел при представянето им във финансовите отчети на предприятието да се отрази достоверна информация за имущественото и финансовото състояние на предприятието. Последващите оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.²⁰ Така например оценените при придобиването стоково-материални запаси по историческа цена трябва да се представят във финансовите отчети по по-ниската от доставната и нетната реализуема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Доставната стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена) представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние.

Нетната реализуема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата. Тя се определя в края на отчетния период.

Дълготрайните материални и нематериални активи се отчитат по отчетна стойност, но се посочват в актива на баланса по текуща балансова стойност.

Отчетната стойност е стойността, по която даден дълготраен материален актив се записва в счетоводните сметки и/или в инвентарната книга на предприятието при неговото придобиване или преоценяване. Тя може да бъде историческа цена (цена на придобиване, себестойност, справедлива цена) или преоценена стойност.

Балансовата стойност е сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива.

Остатъчната стойност е предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след изваждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по изваждането на актива (продажба, замяна, бракуване и пр.).

Дългосрочните финансови активи се оценяват текущо по цена на придобиване, а в края на годината се преоценяват по справедлива цена. Тяхното отчитане се регламентира и с МСС 27 (НСС 27) Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, МСС 28 (НСС 28) Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия и МСС 31 (НСС 31) Отчитане на дялове в смесени предприятия.

Възстановимата стойност е по високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определена съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Нетната продажна цена е сумата, която може да се получи от даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.

Стойност в употреба е сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.

Дълготрайните активи с изтекъл срок на използване се оценяват по ликвидационна стойност. Тя е предполагаемата цена, която евентуалният купувач би заплатил за конкретния дълготраен актив, към момента на изтичане на приетия срок за неговото използване, коригирана с предполагаемите разходи по ликвидацията.

Напълно амортизираните дълготрайни материални и нематериални активи продължават да се водят в баланса с текущата отчетна стойност и начислената до момента амортизация. Тези две стойности са равни, а балансовата им стойност е нула.

Финансовите средства се оценяват по общия ред за оценка на активите на предприятието. Паричните средства в левове се оценяват по тяхната номинална стойност. Паричните средства във валута текущо се оценяват в национална валута - при тяхното закупуване по курса на придобиване, а при изразходване (продажба, дарения и др.) по централния курс на банката в деня на операцията. В края на месеца, те се преоценяват по централния курса на БНБ към последния работен ден на месеца.

Краткосрочните финансови активи и инструменти се оценяват текущо по цена на придобиване, а в края на месеца - по борсовата им цена, ако те са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми.
3.3. Методи аз оценяване потреблението на материалите

Методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребяване са:

Стоково-материалните запаси се отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното потребяване засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти.

Когато няма условия за прилагане на метода на конкретно определената стойност, препоръчва се да се използва един от следните методи:

1. Първа входяща, първа изходяща (FIFO) стойност:

• 
  материалите, които са закупени първи, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления;
  
• 
  стоките, които са закупени първи, се изписват първи при продажба и при други намаления
  
• 
  продукцията, която е произведена първа, се изписва първа при продажбата и други намаления
  

2. Средна претеглена стойност, при който стойността на всяка единица стоково-материални запаси се определя от сбора на средно претеглена стойност на наличните стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси – носители на тези стойности.

Когато няма условия за прилагане на препоръчителните методи, допуска се прилагането на алтернативния метод на последна входяща, първа изходяща (LIFO) стойност, при който стоково-материални запаси, закупени или произведени последни, се влагат (продават) първи, а оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси са тези, които са закупени или произведени първи.

Предприятията могат да използват различни методи за оценка на употребените видове материални запаси. Те трябва да бъдат оповестени в началото на отчетната година и да не се променят през нея, защото при всеки метод сумата на намалението на материалите е различна и нейната величина оказва нееднакво влияние върху разходите и финансовите резултати на предприятието. Това се потвърждава от данните за един конкретен вид краткотраен материален актив - материал “А” (вж. табл. 7.1):

Таблица № 7.1.

Когато са настъпили промени в някои от прилаганите методи за оценка на материалите след изтичане на отчетния период тези промени следва да се оповестят в приложение към годишния финансов отчет, заедно с причините, които са ги предизвикали.

Основен вид приходи са тези от осъществяваната дейност в дадено предприятие. Те постъпват от продажба на продукция, стоки и услуги.

Другите видове приходи са финансовите и извънредните приходи.

Финансовите приходи са постъпленията от трети лица за използваните от тях ресурси на предприятието. Такива приходи са:

а) лихвите, които се начисляват или получават по депозитни и разплащателни сметки в банки, от предоставени средства за доверително управление в други финансови институции, от предоставени кредити на други предприятия или на персонала, лихвите по предоставени заеми, лихвите от просрочени плащания, както и от притежавани облигации;

б) дивидентите, които се получават като резултат от съучастия с дългосрочни финансови активи в капитала на търговски дружества;

в) положителните разлики от операции с финансови активи и инструменти;

г) положителните разлики от промяна на валутни курсове, които се получават при използването на чуждестранна валута. Те могат да възникнат при продажбата на чуждестранната валута, при получаване на начислени вземания от в чуждестранна валута, при закупуване с чуждестранна валута на активи, при погасяване на задължения към чуждестранни контрагенти и на задължения към други кредитори в чуждестранна валута, при ежемесечната преоценка на паричните средства, на вземанията и задълженията, деноминирани в чуждестранна валута и др.;

д) приходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти

е) приходи от реинтегрирани провизии;

ж) други приходи от финансови операции, за които не са предвидени специални сметки.

Извънредните приходи възникват от операции със случаен, извънреден, непредвидим характер, които са резултат от събития, извън обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието. Те не се очаква да възникнат отново периодически или във всеки последващ отчетен период, защото не са постоянно присъщи (повтарящи се) в цикъла на съответната дейност. Класификацията на дадени приходи като извънредни се определя от характера на сделката или събитието, които ги пораждат. Техният характер трябва да е различен от този на сделки или събития, свързани с обичайната дейност на предприятието. Разграничаването им от обичайните за предприятието приходи не се определя от честотата на възникването на извънредните приходи. Извънредни са приходите от обезщетения за застраховани активи, приходите от отписани пасиви вследствие на природни и други бедствия, отписани задължения поради принудително отчуждаване, всички други приходи, получени вследствие на събития, които не са свързани с обичайната дейност на предприятието и не произхождат от нея.

За нуждите на икономическата дейност на предприятието разходите могат да се групират по различни признаци (критерии). По-важните от тях са следните:

• 
  материални - това са разходите за материали, формуляри, консумативи, горива, амортизации и други;
  
• 
  трудови - разходите за заплати и социално осигурявани на персонала и други възнаграждения.
  

• 
  преки - могат да се отнесат непосредствено в момента на извършването им към отделен вид производство, а следователно и към конкретен вид продукция – разходите за суровини и материали, за работна заплата и осигуровки на производствените работници и др.;
  
• 
  непреки (общи, косвени) - не могат да се отнесат непосредствено в момента на извършването им към конкретен вид производство или продукция и се разпределят между тях на определена от ръководството на предприятието база. Такива са разходите за организация и управление на предприятието, за реклама, за канцеларски материали, за амортизации и други.
  

• 
  едноелементни - състоят се от еднородни по икономическо съдържание елементи (материали, работна заплата и други);
  
• 
  комплексни - състоят се от редица разнородни елементи и обикновено се формират от няколко различни едноелементни разходи (за организация, обслужване и управление на няколко вида производства и продукция, за ремонт на дълготрайни активи и други).
  

• 
  условно-постоянни - не зависят от степента на заетост на персонала и колебанията в обема на произвежданата продукция, извършваната работа или оказваните услуга и за продължително време запазват размера си постоянен - разходите за заплати, за социални осигуровки, за амортизация, за поддържане на чистотата, за отопление, осветление и вода, за текущ ремонт, за наеми и други; те са условно постоянни, защото при рязко увеличение или намаление на обема на производството, макар и бавно, се променят;
  
• 
  променливи - променят се в зависимост от обема на производството и степента на заетост – разходите за суровини и материали, за работна заплата и осигуровки на производствените работници, за комисиони възнаграждения и други;
  

• 
  разходи за материали,
  
• 
  разходи за външни услуги,
  
• 
  разходи за амортизация,
  
• 
  разходи за заплати и други възнаграждения,
  
• 
  разходи за данъци, такси и други подобни плащания,
  
• 
  разходи за провизии;
  
• 
  разходи за последващи оценки на активи,
  
• 
  разходи за социални осигуровки и надбавки,
  
• 
  други разходи.
  

• 
  разходи за основна дейност;
  
• 
  разходи за спомагателна дейност;
  
• 
  разходи за придобиване на дълготрайни активи;
  
• 
  административни разходи;
  
• 
  разходи за продажба на продукция;
  
• 
  разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи;
  
• 
  разходи за социално-битова дейност;
  
• 
  разходи при ликвидация и несъстоятелност;
  
• 
  други разходи за дейността