Марин нейков основи на счетоводството и финансите

За организацията и осъществяването на счетоводството всяко предприятие трябва да има разработена система на индивидуално прилагани сметки. Тя се разработва чрез подреждането на сметките в списък въз основа на примерния Национален сметкоплан на Националния съвет по счетоводство, разработен на основание списъкът на счетоводните сметки, създаден от Института на дипломираните експерт-счетоводители за стопанската дейност. Сметките в сметкоплана са структурирани на три нива: раздел, група, сметка в групата. На тази основа е образуван шифъра на сметката. Всяко от нивата е кодирано по десетична система. Разделите са номерирани с едноцифрено число от 1 до 9. Във всеки един от тях са включени близки по характер групи сметки с цифров шифър, който се образува от номера на раздела и шифър след него от 0 до 9 за изразяване на поредния номер на групата в раздела. Сметките във всяка една от групите имат трицифров номер, който съдържа номера на групата в раздела и цифра след него от 0 до 9 за изразяване на поредния номер на сметката в групата.

Разделите са следните:

В първи раздел са включени сметки за отчитане на капитала

В раздел втори – за отчитане на дълготрайните активи и дългосрочните вземания

В раздел - за отчитане на краткотрайните материални запаси

В раздел четвърти – за отчитане на разчетите на предприятието

В раздел пети – за отчитане на финансовите средства – парични средства и краткосрочни финансови активи и инструменти

В раздел шести – за отчитане на разходите

В раздел седми – за отчитане на приходите

Раздел осми е свободен като резерв

В раздел девети са посочени сметките за отчитане на условни активи и условни пасиви (задбалансови).

Под форма на счетоводството се разбира определена система от счетоводни регистри, която обуславя взаимовръзката, последователността и начините за записване и обобщаване на информацията в тях, чрез съблюдаване на принципите, регламентирани със Закона за счетоводството. В различните етапи на обществено-икономическото развитие се прилагат различни счетоводни форми, които характеризират равнището на развитие на счетоводството. Появата на нова счетоводна форма е свързано с непрекъснатото усъвършенстване на средствата и способите на счетоводството, с осъществяването на счетоводния прогрес на базата на развитието на техниката и технологията. Всяка счетоводна форма трябва да съдържа минимум 2 регистъра – за хронологично и систематично счетоводно записване на стопанските операции. Нейните различни съществени и формални измерения и основни параметри се определят по отношение на начина на обобщаване, обработване, периодично представяне и използване на счетоводната информация.

Извести са различни форми на счетоводството, използвани в исторически аспект: едножурнална счетоводна форма, Американска счетоводно форма (Дневник-Главна книга), двужурнална счетоводна форма, многожурнална счетоводна форма, Немска счетоводно форма (Дневник – Каре), Италианска счетоводно форма, руските счетоводни форми мемориално-ордерна и журнал-ордерна, Таблично-перфокартна и Автоматизирана счетоводна форма.

Предприятията сами избират формата на счетоводство, когато счетоводната информация се създава от техни счетоводни екипи.

Допуснатите счетоводни грешки могат да бъдат установени в два основни момента: грешки преди датата на изготвянето на финансовия отчет и грешки след датата на изготвяне на годишния отчет.

Грешките, открити преди датата на изготвяне на финансовия отчет могат да се поправят по един от следните начини: коректурен, съставяне на допълнителна счетоводна статия, съставяне на сторнировъчно (отрицателно, червено) счетоводно записване.

Коректурният начин се прилага при неправилно записан текст и/или сума. Грешното записване се зачертава с една черта, така че зачертаното да може да се чете и над него се записва правилния текст и сума. В полето срещу извършената поправка задължително се подписва извършителя на поправката. Този начин за поправка на счетоводни грешки може да се използва по отношение на вторичните документи и регистрите, които се изготвят до съставянето на счетоводния баланс. Не се препоръчва неговото прилагане за коригиране на грешно записана кореспонденция и при установени грешки в касови и банкови счетоводни документи.

Допълнителна счетоводна статия се съставя когато в даден счетоводен регистър е отразена (записана), въз основа на съставена счетоводна статия, по-малка сума. Например, начислената работна заплата на персонала по Разчетно-платежната ведомост е 55860 лв., а в счетоводната статия за нейното начисляване е записана сумата 55680 лв. За коригиране на допуснатата разлика от 180 лв. се съставя допълнителна счетоводна статия:

Дебит с/ка Разходи за заплати 180

Кредит с/ка Персонал 180

Сторнировъчният начин за поправка на допуснати счетоводни грешни се използва, когато е записана неправилна кореспонденция на сметките. За да се изправи грешката се съставя същата счетоводна статия, записана с отрицателен знак или с червен цвят (химикалка или мастило). Допуска се също сторнировъчната статия да бъде записана със син цвят (химикалка, мастило или с техническо средство), но сумата да бъде оградена в правоъгълник, което означава, че статията е сторнировъчна. Така например, подотчетното лице Георги Маринов отчита извършените разходи за командировка с авансов отчет за 80 лв. Вместо по с/ка Подотчетни лица сумата е отразена по с/ка Персонал:

За коригиране на допусната грешка се сторнира погрешно съставеното счетоводно записване:

При годишното счетоводно приключване в предприятието се преобразува отчетната информация от текущото счетоводно отчитане, за да се получи обобщена, синтезирана информация за състоянието и измененията в активите и пасивите на предприятието, за неговото финансово и имуществено състояние, за резултатите от целокупната производствено-стопанска дейност и за паричните му потоци през определен отчетен период. За такъв период в Закона за счетоводството се приема една календарна година. Във връзка с това годишното счетоводно приключване е логично продължение и естествен завършек на текущото счетоводно отчитане през годината.

Получената изходяща информация при годишното счетоводно приключване намира обобщен израз в годишния финансов отчет на предприятието, съставен към 31 декември. Следователно годишният финансов отчет е заключителен етап и продукт на годишното счетоводно приключване. Той представлява система от взаимосвързани отчетни показатели, оформени в съответни счетоводни формуляри, които характеризират финансовото състояние на предприятието в количествен и качествен аспект за определен отчетен период.

Годишният финансов отчет се съставя от физическо лице, което е в трудовоправно отношение с предприятието, като главен счетоводител или на друга икономическа длъжност, или е в облигационно отношение. Той може да се състави и от специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско предприятие, което е регистрирано по реда на Търговския закон и Закона за независимия финансов одит. Дейността по съставянето на годишния финансов отчет трябва да бъде писмено договорирана и вписана в съответния трудов или граждански договор, по който се упражнява длъжността от съставителя на годишния финансов отчет. Съставителят на годишния финансов отчет трябва да притежава необходимите качествата за това (физическото лице – да има висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, на външния и вътрешния финансов одит, на данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол при магистърска степен - 2 години, при бакалавърска степен - 3 години, при степен специалист - 4 години, с друго висше икономическо образование - 5 години, и със средно икономическо образование - 8 години стаж като счетоводител, а специализираното счетоводно предприятие (счетоводната къща) трябва да има в предмета на дейност включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови отчети). Той отговаря за цялостната организация на счетоводството в предприятието и за качеството на годишния финансов отчет, за това, дали информацията в годишния финансов отчет вярно и честно представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Когато тази отговорност не е изпълнена, на съставителя се налага глоба, а на юридическото лице и едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.

Целта на представянето на финансови отчети е да се предостави информация относно финансовото състояние на предприятието, резултатите от неговата дейност и промените във финансовите позиции за широк спектър от потребители, за да им се даде възможност да вземат рационални и обосновани икономически решения относно своя интерес. Съставените годишни финансови отчети и приложенията към тях представят предприятието пред външната среда. Съдържащата се в тях информация задоволява информационните потребности не само на собствениците (акционерите и сътрудниците), но и на широк кръг потребители - държавата със своите изпълнителни, контролни и надзорни органи, контрагентите (клиенти, дистрибутори, доставчици, банкови институции, застрахователи, и др.).

При годишното счетоводно приключване се съпоставят записванията по счетоводните сметки с действителното (фактическото) състояние на обектите на счетоводното отчитане, установено чрез провеждането на инвентаризация. Уточняват се всички вземания и задължения по разчетите на предприятието. Определят се всички приходи и разходи по сметките, за да се разпределят по функционално предназначение (направление) с цел да се установи крайният финансов резултат за отчетния период.

За да се установят финансовият резултат от производствено-стопанската дейност и финансовото състояние на предприятието, трябва да се извършат голям брой изчисления, обобщения и логическо преобразуване на счетоводната информация за текущото счетоводно отчитане, които точно и правилно могат да се осъществят само в края на отчетния период. Затова качественото и навременното годишно счетоводно приключване, осигуряващо точност, яснота, уместност и сравнимост на резултатната счетоводна информация за цялостната дейност на предприятието, не само има голямо значение за неговото управление и за задоволяване на информационните потребности на нейните потребители, но е важен показател за оценка на квалификацията и възможностите на счетоводния колектив.

Последователността на годишното счетоводно приключване в предприятието може да се сведе най-обобщено до следните подготвителни етапи и работни процедури:

1. Инвентаризиране на активите и пасивите в края на отчетния период и счетоводно отразяване на констатираните инвентаризационни разлики.

2. Проверка на осчетоводяването на всички първични и вторични документи, съдържащи данни за извършените производствено-стопански и други свързани с тях операции, процеси и събития през отчетния период, и отстраняване на допуснатите грешки.

3. Установяване на настъпилите промени в оценъчната стойност на дълготрайните активи, материалните запаси, паричните средства, вземанията и задълженията в чуждестранна валута, дългосрочните и краткосрочните финансови активи и други активи и пасиви спрямо отчетната им стойност до момента и счетоводно отразяване на разликите.

4. Съставяне на приключителните счетоводни записвания по отношение на счетоводните сметки, чиито обороти трябва да се отнесат по функционално предназначение или по сметките, които ще участват в баланса.

5. Начисляване на данъка върху печалбата и другите отчисления в съответствие с разпоредбите на Закона за корпоративно подоходно облагане.

6. Осчетоводяване на годишното приключване на всички приходни сметки чрез тяхното отнасяне към финансовия резултат като печалба.

7. Осчетоводяване на годишното приключване на всички разходни сметки чрез тяхното отнасяне към финансовия резултат като загуба.

8. Установяване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба) за отчетната година.

10. Установяване на крайния финансовия резултат (балансовата, чистата, нетната печалба/загуба) за отчетната година.

11. Приключване на регистрите за хронологично и систематично отчитане и съставяне на справките за счетоводните сметки по хронология и с натрупване от началото на годината.

12. Съставяне на годишни оборотни ведомости за синтетичните и аналитичните счетоводни сметки (за текущия период и с натрупване от началото на годината), проверяване на задължителните равенства в тях (дебитни и кредитни начални салда, обороти за месеца и крайни салда) и съставяне на главната книга.

13. Съставяне на годишния финансов отчет за дейността на предприятието към 31 декември, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

14. Проверка и заверка на годишния финансов отчет от дипломирани експерт-счетоводители или специализирано одиторско предприятие и неговото представяне на съответните вътрешни органи.

15. Съставяне на годишния доклад и анализ на финансовото състояние на предприятието, предназначени за управленските органи, общото събрание на акционерите и горестоящата организация.

16. Обсъждане на годишния финансов отчет на предприятието от ръководните му органи и вземане на решения по него.

17. Представяне на годишния финансов отчет на съответните външни органи и публикуване.

18. Съставяне на произтичащите от приемането и одобряването на годишния финансов отчет счетоводни записвания за разпределение на печалбата или за покриване на загуби.

Чрез годишния финансов отчет ръководството на предприятието, свързаните с него и интересуващите се от неговата дейност предприятия и институции (съдружници - акционери, органи на данъчната администрация, контролна и надзорна система, осигурители, банки, кредитори и други контрагенти) могат да получат необходимата им информация за използването на активите и пасивите, за приходите и разходите и за финансовия резултат през отчетния период.

Ръководството на предприятието, има право да определя конкретната форма, съдържание и периодичност на финансовите отчети за нуждите на неговото управление.

Изисквания към съставянето на годишния финансов отчет, неговата форма и съдържание, периодът и срокът за неговото съставяне и представяне се регламентират със Закона за счетоводството, МСС 1 – Представяне на финансови отчети. Съставните части на пълният годишния финансов отчет съгласно ЗСч. (чл. 26, ал. 1) са:

а) счетоводен баланс;

б) отчет за приходите и разходите;

в) отчет за паричните потоци;

г) отчет за собствения капитал;

д) приложение.

Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет се запазва непроменена през различните отчетни периоди.

Правилата и основните изисквания за представяне на информация в годишния финансов отчет, предназначен за задоволяване потребностите на външни потребители, както и за разработване и оповестяване на счетоводната политика, се регламентират с приложимите счетоводни стандарти.

Финансовият отчет на предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори и сумата на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период не надхвърля 100 000 лв., може да се състои само от отчет за приходите и разходите.

Обобщаването на счетоводната информация за нуждите на изготвянето на годишния финансов отчет се извършва по всяка счетоводна сметка, като се установяват дебитните и кредитните обороти и крайните салда, което се осъществява чрез съставяне на оборотна ведомост. Оборотите характеризират изменението на даден отчетен обект през периода, а салдото изразява състоянието на същия обект в началото и в края на отчетния период.

Годишният финансов отчет на предприятието се изготвя до 1 март на следващата година. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:

• 
  достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието;
  
• 
  важни събития, настъпили след годишното счетоводно приключване;
  
• 
  предвижданото развитие на предприятието;
  
• 
  дейността в областта на научните изследвания и проучвания;
  
• 
  движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
  
• 
  друга информация по преценка на предприятието.
  

• 
  сума на актива на баланса – 500 хил. лв.;
  
• 
  сума на нетния размер на приходите от дейността – 1 млн. лв.;
  
• 
  средна численост на персонала – 30 души.
  

• 
  предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети, с изключение на тези, които не превишават горните критерии;
  
• 
  предприятията, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни организации и други), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт;
  
• 
  предприятията – акционерни дружества и командитни дружества с акции;
  
• 
  предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
  

Предприятията, които съставят консолидиран финансов отчет, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определено в приложим счетоводен стандарт.

Консолидирането и публикуването на годишните финансови отчети се регламентира с МСС 27 “Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия”.

Въз основа на годишния финансов отчет и в съответствие с данъчното законодателство предприятията изготвят и представят годишна данъчна декларация.

Когато в период от максимум три години процентът на инфлацията надвишава 100 % или годишният процент на инфлацията надвишава 30%, предприятията разработват счетоводните си отчети в условията на свръхинфлация. Начинът за преобразуване на годишния финансов отчет при тези условия се регламентира с МСС 29 “Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики” .
2.1. Счетоводен баланс – същност, строеж, форма, съдържание и структура

Счетоводният баланс има таблична форма и се състои от две взаимосвързани части: актив и пасив. Формата, съдържанието и структурата на счетоводния баланс на предприятието се регламентират с Национален счетоводен стандарт - МСС 1 „Представяне на финансови отчети²³. Счетоводният баланс на предприятието включва балансова и условна (задбалансова) част и се съставя в двустранна (на фолио - активът и пасивът са показани в две противоположни страни на страницата) или едностранна форма. Надзорният или горестоящ орган определя вида на формата, в която ще се състави и представи счетоводният баланс.

Двустранната форма на счетоводния баланс е следната (вж. Счетоводен баланс):

Прието е в актива на баланса да се вписват средствата, ресурсите с които предприятието разполага, използва ги при извършване на дейността и очаква от тях на получи икономическа изгода.

В пасива на баланса се вписват капитала и другите пасиви на предприятието, т.е. съдържа се информация за източниците на средствата, за произхода на активите. Тази информация показва каква част от средствата са собствени и каква част са чужди, временно привлечени средства в предприятието.

Размерът (сума в хил. лв.) на отделните балансови пера, на сборните данни за групи, раздели и общо на актива и пасива се посочва за текуща година и за предходна година.

Общите суми на актива и пасива на баланса трябва да са равни помежду си. Това равенство се определя от обстоятелството, че в счетоводния баланс намира отражение една и съща маса ресурси, изразени стойностно в два различни по своето икономическо съдържание аспекта: веднъж по състав и въплъщение и втори път – по произход и принадлежност (източника на тяхното финансиране).

Групирането на активите и пасивите в счетоводния баланс се извършва по раздели, групи и балансови пера (статии).

Разделите на баланса съдържат обобщена информация за състоянието на активите и пасивите според тяхната икономическа класификация.

Групите са част от разделите на баланса и съдържат по детайлизирана информация за отделните групи активи и пасиви.

Балансовите пера (балансовите статии) са най-малката структурна единица на счетоводния баланс, чрез която се показва състоянието на конкретни активи и пасиви към момента на съставянето на баланса.

Величината (сума в хил. лв.) на отделните балансови пера, на сборните данни за групи, раздели и общо на актива и пасива се посочва за текуща и предходна година.

Данните за отделните балансови статии (пера) при съставянето на баланса се вземат от съставената, проверена и засечена оборотна ведомост на синтетичните сметки за отчетния период и от счетоводния баланс на предприятието за предходния отчетен период. За текущата година данните за отделните балансови статии на актива и пасива на баланса се вземат от дебитните и кредитните салда на съответните синтетични сметки в оборотната ведомост. Посочените стойности в колона “балансова стойност” в счетоводния баланс за предходния отчетен период се записват в баланса за отчетния период като стойности за предходна година.

Попълването на счетоводния баланс започва с раздел А на актива “Дълготрайни (дългосрочни) активи”. Към него са обособени пет групи: I “Дълготрайни материални активи”, ІІ. “Дълготрайни нематериални активи”, ІІІ. “Дългосрочни финансови активи”, ІV. Търговска репутация и V. Разходи за бъдещи периоди.

За първите две групи дълготрайни активи: I. “Дълготрайни материални активи” и II. “Дълготрайни нематериални активи” балансовата стойност се изчислява като разлика между дебитните салда на оборотната ведомост за сметките, отнасящи се към тези групи (отчетната стойност), и коректива (начислената до момента амортизация), който се взема от аналитичната отчетност по сметки 241 Амортизация на ДМА и 242 Амортизация на ДНА.

Към “Дълготрайни материални активи” се посочват следните балансови пера: 1. Земи (терени), 2. Сгради и конструкции, 3. Машини и оборудване, 4. Съоръжения, 5. Транспортни средства, 6. Основни стада, 7. Други дълготрайни материални активи и 8. Разходи за придобиване и ликвидация на ДМА.

Към “Дълготрайни нематериални активи” се включват следните балансови пера: 1. Права върху собственост, 2. Програмни продукти, 3. Продукти от развойна дейност и 4. Други ДНА.

Група ІІІ е Дълготрайни финансови активи. Тя обхваща: 1. Дялове и участия, 2. Инвестиционни имоти, 3. Други дългосрочни ценни книжа и 4. Дългосрочни вземания.

Група ІV е Търговска репутация с две балансови пера: 1. Положителна репутация и 2. Отрицателна репутация.

Необходимите данни за група ІV. Търговска репутация се вземат от сметки 231 “Положителна търговска репутация” и 232 “Отрицателна търговска репутация”, като за втората репутация те се записват в баланса със знак минус.

Група V са Разходите за бъдещи периоди.

Към раздел Б “Краткотрайни (краткосрочни) активи” се отнасят следните групи: I. “Материални запаси” (материали, продукция, стоки, млади животни и животни за угояване, дребен продуктивен добитък, незавършено производство и други материални запаси). ІІ. “Краткосрочни вземания”: (вземания от свързани предприятия, вземания от клиенти и доставчици, вземания по предоставени търговски заеми, съдебни и присъдени вземания, данъци за възстановяване и други краткосрочни вземания). IІI. “Краткосрочни финансови вземания” (финансови активи в свързани предприятия, изкупени собствени дългови ценни книжа, краткосрочни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни, други краткосрочни финансови активи), IV. “Парични средства” (парични средства в брой, парични средства в безсрочни депозити, блокирани парични средства, парични еквиваленти) и V. “Разходи за бъдещи периоди”.

Раздел Г е за “Условни активи”.

Чрез условните активи се посочва стойностният размер на чужди материални и нематериални активи, които временно се използват или се намират в предприятието (получени като обезпечение или по консигнационен договор, наети, на съхранение и др.), на собствените активи, които са извадени временно от оборота за различни гаранции, разни емисии за пускане в обръщение, чужди финансови активи, предоставени като обезпечение, както и условните вземания.

Начинът на попълване на пасива на баланса е подобен на актива. Тук данните се вписват за текущата година по балансова стойност. Пасивът на баланса се състои от следните раздели:

Раздел А на пасива е “Собствен капитал” и съдържа три групи: I “Основен капитал”, с три балансови пера: 1. Записан капитал. 2. Невнесен капитал (в който се показват дебитните салда на сметка 426 Вземания по записани дялови вноски с отрицателен знак) и 3. Изкупени собствени акции; II “Резерви” с три балансови статии: 1. Премии от емисии. 2. Резерв от последващи оценки на активи и пасиви и 3. Целеви резерви в.т.ч.общи, специализирани и други резерви; ІІІ “Финансов резултат” с три балансови статии: 1. Неразпределена печалба. 2. Непокрита загуба и 3. Текуща печалба (загуба).

Раздел Б “Дългосрочни пасиви” съдържа две групи: I “Дългосрочни задължения”, с шест балансови пера: 1. Задължения към свързани предприятия, 2. Задължения към финансови предприятия, в т.ч. към банки, 3. Задължения по търговски заеми, 4. Задължения по облигационни заеми, 5. Отсрочени данъци и 6. Други дългосрочни задължения и II. “Приходи за бъдещи периоди и финансирания”.

Раздел В “Краткосрочни пасиви” има две групи: I “Краткосрочни задължения”, с девет балансови статии, свързани с отделните видове задължения (към свързани предприятия, към финансови предприятия, в т.ч. към банки, към доставчици и клиенти, по търговски заеми, към персонала, към осигурителни предприятия, данъчни задължения и други краткосрочни задължения) и II. “Приходи за бъдещи периоди и финансирания”.

Последният раздел Д е за “Условни пасиви”.

Чрез условните пасиви се посочва стойностният размер на условните задължения, произтичащи от постъпилите в предприятието чужди активи, или от поети от него условия по изпълнението на договорени сделки (условните задължения).

Условните активи и условните пасиви се посочват в баланса след сумата на актива и пасива и не се сумират с тях. Затова се наричат още задбалансови.

Целесъобразно и полезно е попълването на баланса да се извършва първоначално в левове, като в страни на черновата се посочват счетоводните сметки от оборотната ведомост, които участват към дадена балансова статия. След това трябва да се установят общите сборове на актива и пасива на баланса от всички балансови статии. Получаването на еднакъв сбор за актива и пасива на баланса е гаранция за правилността на съставения баланс. По-нататък се пристъпва към уточняване на междинните сборове по групи и раздели на актива и пасива на баланса. Повторното получаване на еднакъв сбор на актива и пасива от сумите на разделите позволява да се попълва формата баланс в хиляди левове и да се подготви за проверка и заверка от дипломирани експерт-счетоводители и за представяне на адресантите.

Предприятия представят счетоводния баланс на данъчните органи, МФ, НСИ и съответното ведомство.

Отчетът за приходите и разходите съдържа обобщена информация за извършените разходи, получените приходи и финансовия резултат на предприятието за отчетния период. Той разкрива механизма за получаването на финансовия резултат. Неговата форма, структура и съдържание са определени също с МСС 1 - Представяне на финансови отчети.

Отчетът за приходите и разходите представлява двустранна таблица (лява – разходи, и дясна - приходи) или едностранна таблица (с вертикално редуване на отделните видове приходи и разходи).

Всяка част от своя страна се състои от раздели и групи.

Към раздел А. “Разходи за обичайната дейност” се отнасят групите: I. “Разходи по икономически елементи”. II “Суми с корективен характер”, ІІІ. “Финансови разходи”.

Раздел Б е “Общо разходи за дейността (І+ІІ+ІІІ).

Раздел В е “Печалба от обичайната дейност”.

Група IV е “Извънредни разходи”.

Раздел Г е “Общо разходи” (Б+ІV)

Раздел Д е “Счетоводна печалба”

Група V е “Разходи за данъци” с отделни позиции за данъци от печалбата и други данъци.

Раздел Е е “Печалба” (Д-V).

Към приходите се включват следните раздели и групи: Раздел А “Приходи от обичайната дейност” с три групи: І. Нетни приходи от продажби (на продукция, стоки, услуги, други), II. “Приходи от финансирания, ІІІ. “Финансови приходи”.

Раздел Б е “Общо приходи за дейността (І+ІІ+ІІІ).

Раздел В е “Загуба от обичайната дейност”.

Група IV е “Извънредни приходи”.

Раздел Г е “Общо приходи” (Б+ІV)

Раздел Д е “Счетоводна загуба”

Раздел Е е “Загуба” (Д+V от разходите).

Основен източник на информация за съставянето на Отчета за приходите и разходите е оборотната ведомост. От счетоводните сметки в нея за отчитане на разходите и приходите в предприятието се вземат необходимите данни.

Чрез сборуване на общо разходи и общо приходи за дейността по отчета за приходите и разходите и получаване на разликата между тях се установява крайният финансов резултат от дейността на предприятието. При печалба той се записва в раздел В Печалба от обичайната дейност в страната на разходите, за да балансира тяхната сума до тази на приходите, а при загуба - в раздел В “Загуба от обичайната дейност” в страната на приходите, за да изравни тяхната сума със сумата на разходите. След това се вземат предвид и извънредните разходи и извънредните приходи и се установява общо разходи и общо приходи. Разликата между тях съставлява счетоводната печалба или счетоводната загуба за периода. Те се коригират с начислените разходи за данъци и се получава крайния финансов резултат – печалба или загуба. Получената сума като финансов резултат по отчета за приходите и разходите на предприятието трябва да е равна на остатъка по с/ка 123 “Печалби и загуби от текущата година”.
2.3. Отчет за собствения капитал

Предприятията съгласно Закона за счетоводството трябва да представят като съставна част към пълния годишния финансов отчет и отчет за собствения капитал. Той се попълва от началните и крайните салда и оборотите на синтетичните сметки, които показват измененията в капитала и участват при попълването на балансовите статии на раздел А “Собствен капитал” на пасива на баланса. В него се представят:

0. 
   Салдото на собствения капитал в началото на отчетния период (към 1 януари).
   
1. 
   Всички промени за сметка на собственици (увеличения и намаления), настъпили в тях през отчетния период.
   
2. 
   Финансовия резултат за текущия период
   
3. 
   Разпределение на печалбата, в т.ч. за дивиденти
   
4. 
   Покриване на загуба
   
5. 
   Последващи оценки на дълготрайни материални активи, в т.ч. увеличения и намаления
   
6. 
   Последващи оценки на финансови активи и инструменти в т.ч. увеличения и намаления
   
7. 
   Промени в счетоводната политика, грешки и други
   
8. 
   Други изменения в собствения капитал
   
9. 
   Салдо на собствения капитал към края на отчетния период (към 31 декември на текущата година)
   
10. 
    Промени от преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина
    
11. 
    Промени от преизчисляване на финансови отчети при свръхинфлация
    
12. 
    Преизчислен собствен капитал към края на отчетния период.
    

Формата и съдържанието на отчета за капитала и резервите се регламентират с МСС 1 „Представяне на финансови отчети”.

Следващият отчет, който представят предприятията е за паричните потоци. Той обобщава общите суми по търговските и други сделки през определен отчетен период. Неговата форма и съдържание, правилата и редът за съставяне и представянето на информацията за паричните потоци се регламентират за всички предприятия (без застрахователните, инвестиционните, пенсионните фондове и бюджетните) с МСС 7 - Отчети на парични потоци.

1. Възможностите за генериране на бъдещи положителни парични потоци.

2. Възможността за погасяване на задължения и изплащане на дивиденти.

3. Причините за разликите между прихода и паричните постъпления и плащания.

4. Аспектите на паричните и безналичните инвестиционни и финансови операции.

Отчетът за паричните потоци е необходим компонент на цялостното финансово счетоводство. Ползата от неговото представяне наред с баланса и отчета за приходите и разходите се подчертава в МСС 7 “Отчети за паричните потоци” :

1. Той предоставя поглед върху финансовата структура на предприятието (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да въздейства върху размера и времето на възникване на паричните потоци, за да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности.

2. Той предоставя на потребителите на финансови отчети информация, необходима за оценка на промените в активите, пасивите и собствения капитал.

3. Увеличава се степента на сравнимост на отчетността за резултатите от дейността на различните предприятия, защото се елиминират ефектите от използването на различни счетоводни третирания на едни и същи операции и събития.

4. Той служи за индикатор на размера, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични потоци. Когато едно предприятие има система за планиране на бъдещите си парични потоци, отчетът за паричния поток би могъл да се използва като критерий за оценяване точността на минали прогнози на тези бъдещи парични потоци. Тази полза е обяснена от стандарта както следва:

а) отчетът за паричните потоци е полезен при сравняването на минали оценки за бъдещи парични потоци и информацията за паричните потоци от текущата година;

б) той е от полза при оценяване връзката между рентабилността и нетните парични потоци и влиянието на променящите се цени.

Отчетът за паричните потоци представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк и косвен метод.

Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, извършени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период.

При прекия метод информацията за съставяне на отчета може да бъде получена от:

• 
  счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства;
  
• 
  размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.
  

Косвен метод е този, при който паричните потоци в отделните дейности се отразяват основни класове като нетни парични потоци чрез коригиране на нетната печалба или загуба за отчетния период със съвкупните ефекти от различните видове сделки, осъществени от предприятието. Нетната печалба или загуба се коригират със:

• 
  промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, и
  
• 
  всички статии на счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, които не кореспондират с парични потоци.
  

Групите, в които се класифицират паричните потоци в предприятията са:

В тази част на отчета се посочват паричните потоци от обичайната дейност, свързани с търговски контрагенти, с краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели, с трудови възнаграждения, с лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, потоци от положителни и отрицателни курсови разлики, платени и възстановени данъци върху печалбата, плащания при разпределение на печалби, други парични потоци от основната дейност и всичко парични потоци от основна дейност.

Тази група обхваща паричните потоци, свързани с дълготрайни активи, с краткосрочни финансови активи, с лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, придобивания чрез бизнес комбинации, положителни и отрицателни валутни курсови разлики, свързани с инвестиране, други парични потоци от инвестиционна дейност и всичко парични потоци от инвестиционна дейност.

Финансовата дейност също е насочена към генерирането на бъдещите печалби или загуби за дружеството. В резултат от нея се предизвикват промени в обема и структурата на собствения и привлечения капитал, т.е. осигурява се бъдещия растеж на предприятието. Паричните потоци, които обхваща тази група, са свързани с емитирането и обратното придобиване на ценни книжа, с допълнителни вноски от собствениците и връщането им, с получени или предоставени заеми, лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, плащания на задължения по финансов лизинг, потоци от положителни и отрицателни валутни курсови разлики, свързани с финансовата дейност, други парични потоци от финансова дейност и всичко парични потоци от финансова дейност.

Паричните потоци от посочените три вида дейности се разглеждат за текущия период и за предходния период в две посоки: входящи (постъпленията) и изходящи (плащанията). Разликата между тях съставлява нетен паричен поток от съответната дейност.

В следващите три групи на отделни редове се посочват измененията и наличностите на парични средства.

В група Г се определя изменението на паричните средства през периода като сбор от горните три раздела (А + Б + В) по постъпления, плащания и като нетен поток.

В група Д се посочват парични средства в началото на периода (към 1 януари).

В група Е се показват паричните средства в края на периода.

Някои от дефинираните понятия в МСС 7 – “Отчети за паричните потоци” са:

“Парични средства” - краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти.

“Парични наличности” - налични в брой пари и безсрочни депозити.

“Парични еквиваленти” – краткосрочни, високо ликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

“Парични потоци” - входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти.

Приложенията към годишния финансов отчет са в съответствие с приложимите счетоводни стандарти – МСС 1 “Представяне на финансовите отчети”. Като елементи на годишния финансов отчет в преобладаващата си част те съдържат информация за измененията в активите и пасивите през отчетния период. За тяхното попълване се използват счетоводни данни от съответните синтетични и аналитични сметки и от други източници на счетоводна информация. В друга част от приложенията се съдържат данни, които поясняват прилаганата счетоводна политика - използвани счетоводни методи, правила, оценки и промените, които са настъпили в тях, и показатели за характеризиране на финансовото и имуществено състояние на предприятието.

Приложението представлява отчетни форми (елементи) – приложения, към годишния финансов отчет, определени от Министерството на финансите и Националния статистически институт. В тях се съдържа информация, позволяваща по-подробно описание и анализ на посочените в основните отчети показатели. Те са:

Справка за оповестяване на счетоводната политика – елемент № 7.1.

Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи – елемент № 7.2.

Справка за вземанията, задълженията и провизиите – елемент № 7.3.

Справка за ценните книжа – елемент № 7.4.

Справка за участията в капиталите на други предприятия – елемент № 7.5.

Справка за приходите и разходите от лихви – елемент № 7.6.

Справка за извънредните приходи и разходи - елемент № 7.7.

Справка за финансовите резултати - елемент № 7.8.

Справка за данъци от печалбата върху временни разлики - елемент № 7.9.

С попълването на тези елементи приключва съставянето на задължителната част на годишния финансов отчет на предприятието, която се представя на съответните външни потребители.

Литература

1. Божков, В., Илиев, Г. Основи на счетоводството. Варна, 2001

2. Градев, Н. Основи на счетоводството. Варна, 2001

3. Динев, М. Обща теория на счетоводството. С. 2002

4. Душанов И. Обща теория на счетоводството. С. 2002

5. Душанов, Ив. и др. Примерен индивидуален сметкоплан на стопанското предприятие. С., Ромина, 2003

6. Душанов, Ив. и М. Димитров. Курс по счетоводство на предприятието. С., Ромина, 2003

7. Начева, Р. Обща теория на счетоводството. С. Тракия-М, 2001

8. Тифонов, Тр. Теория на счетоводството. С, 1997

9. Янков, В., М. Николов и Г. Николова, Г. Въведение в счетоводството. Бургас, 2003

10. Закон за счетоводството. (Обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., изм. бр. 91 от 2002 г., изм. и доп., бр. 96 от 2004 г., бр.102, 105 от 2005 г., 33 от 2006 г.)

11. Закон за електронния документ и електронния подпис. (Обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.)

12. Наредбата за изискванията към алгоритмите за усъвършенствуване на удостоверителните услуги. (Обн., ДВ, бр. 15 от 2002 г.)

13. Национални счетоводни стандарти. (Обн., ДВ, бр. 22 от 2002 г.)

14. МСС 2002-2003 Международни счетоводни стандарти. Коментари и Приложения. С., Кабри, 2002

15. Примерен Национален сметкоплан, С., 2002

16. Албум на първичните счетоводни документи. С., 2002

17. Настоящий бухучет. Харков, Изд. Дом „Фактор”, 2006