Разходите за държавно управление са свързани с издръжката на всички органи на държавната власт – НС, МС и съответните министерства към него, Сметната палата, КФН и други подобни независими органи, органите на съдебната власт и органите на местната власт. Те спадат към непроизводителните, централизираните и децентрализираните, редовните, личните и веществените разходи.
Факторите, от които зависят разходите за държавно управление са управленската структура на държавата, функциите на структурните звена и признатите блага за тяхното изпълнение.Процентното отношение на разходите за държавно управление към брутния вътрешен продукт или общата сума на бюджетните разходи представлява квотата на разходите за държавно управление.
Военни разходи са всички разходи, които са свързани с осигуряване на необходимата отбранителна способност на държавата и участието в мисиите на НАТО.
Видовете разходи, които спадат към военните разходи за отбрана, се отнасят към непроизводителните (само в определен смисъл са производителни), централизираните (възможно е да бъдат и скрито децентрализирани), редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни), личните и веществените разходи.
Факторите, от които зависят военните разходи са:
-
издръжката на военните (отбранителните) структури;
-
икономическите взаимоотношения между държавите;
-
политическите взаимоотношения между държавите;
-
отношенията между съществуващите военни блокове;
-
международният тероризъм;
-
поддържането на международни стандарти, т.е. стандартите на НАТО.
Разходите за социално-културни потребности са свързани със задоволяването на социални и културни потребности на членовете на обществото, като образование, култура, наука, здравеопазване, социално осигуряване и подпомагане, спорт и други подобни. Те спадат към косвено производителните или непроизводителните, централизираните и децентрализираните, редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни), личните и веществените разходи.
Факторите, от които зависят разходите за социално-културни потребности са преди всичко тяхното признаване от обществото и разнообразието от конкретни параметри.
Разходите за обслужване на държавния дълг са свързани със задължението на държавата да обслужва натрупания държавен дълг, който включва:
-
вътрешните дългове, които най-често са свързани с нестабилно икономическо развитие;
-
външните дългове, които най-често са свързани с недостиг на вътрешни ресурси и наложени международно санкции на държавата.
Тези разходи се отнасят към непроизводителните (само в определен смисъл те имат производителен характер), централизираните (само по изключение могат да бъдат децентрализирани), редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни).
Факторите, от които зависят разходите за обслужване на държавния дълг са преди всичко неговият първоначален размер и свързаните с него допълнителни плащания (лихви, неустойки и пр.).
Разходите за обслужване на вътрешния държавен дълг са свързани със задължението на държавата към вътрешни икономически субекти, оформени в облигации и съкровищни бонове.
Облигациите, свързани с вътрешния държавен дълг представляват наличен или безналичен дългов инструмент, който удостоверява дългосрочен дълг на държавата към техните притежатели.
Съкровищни бонове, които са свързани с вътрешния държавен дълг представляват:
-
безналични, прехвърляеми облигации, свързани със Закона за уреждане на необслужвани кредити от 1993 г., включващи кредитите до 30 юни 1993 г. (левови облигации за 32 млн. лв. и валутни облигации за 1 808 млн. щат. дол.);
-
срок за погасяване 25 години с 5 годишен гратисен период и лихва, свързана с основния лихвен процент и Libor (London Interbank Offered Rate)
Разходите за обслужване на външния държавен дълг са свързани със задължението на държавата към външни икономически субекти, оформени преди всичко в облигации.
Външният държавен дълг на България към 1989 г. беше около $ 10 млрд. към частни финансови институции (Лондонския клуб) и държави (Парижкия клуб).
БРЕЙДИ облигациите, емитирани през 1994 г., представляват оформяне на преструктуриран външен държавен дълг в размер на $ 5, 137 млрд. със следните разновидности:
-
с отстъпка 50 % (DISC) за $ 1,865 млрд.;
-
с просрочени лихви (IAB) за $ 1,615 млрд.;
-
с намалена лихва (FLIRB) за $ 1.657 млрд.
Стопанските разходи на държавата са свързани с нейната стопанска дейност, а другите разходи – с други потребности, които тя задоволява.
Известни са следните стопански разходи на държавата:
-
разходи за ново строителство;
-
разходи за разширение;
-
разходи за реконструкция;
-
разходи за модернизация;
-
субвенции34 и дотации.
Към другите разходи спадат следните по-съществени разходи:
-
разходи за членство в международни организации (ООН, ЮНЕСКО, НАТО, ЕС и др.);
-
разходи за организиране на национални и международни мероприятия (конференции, конгреси и др.).
4. Бюджетна система на България
Бюджетната система на България включва преди всичко: държавния бюджет (Републикански бюджет – централен бюджет и бюджет на държавните органи (НС, Президентство, МС, министерства; Бюджет на съдебната власт – бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджет на органите на съдебната власт), местните бюджети, бюджета на Сметната палата, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.
Същността на включените в бюджетната система бюджети като закони, са:
-
годишни планове (сметки) за приходите и разходите;
-
финансово-политически инструменти.
Бюджетите на бюджетната система се изграждат върху принципите:
-
пълнота;
-
уравновесеност;
-
реалност.
Видовете известни бюджети са:
-
планови и прогнозни;
-
редовни и извънредни;
-
краткосрочни и дългосрочни;
-
брутни и нетни.
Литература:
1. Христов, М. Основи на финансите. С., ВУЗФ, 2006
2. Христов, М. и Христов, Ст. Книга за парите, В. Търново, Абагар, 2002
3. Младенов, М. Пари, банки, кредит. Варна, 2002
4. Адамов, В. и колектив. Финанси, В. Търново, Абагар, 2001
6. Георгиев, Л. Банкови системи. Варна, 2005
7. Мишкин, Фр. Теория на парите, банковото дело и финансовите пазари. С., 1998,
8. Петров, Г. Основи на финансите на фирмата. С., 2000
9. С. Савов и колектив. Икономикс. С., „Стопанство”, 1998,
10. Стефанова, П. Банки и кредитно посредничество. С., 1999
11. Стоянов, В. Основи на финансите. т.1, С., 2000
12. Стоянов, В. Основи на финансите. т.2, С., 1998
13. Трифонов, Б. и др. Корпоративни финанси. С., 1999
14. Финансова и кредитна енциклопедия, т. 2, Варна, Г. Бакалов, 1982
Сподели с приятели: |