Тема първа ПАРИ, ПАРИЧЕН ОБОРОТ И ПАРИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Произходът на парите се свързва с възникването на стоковото производство, с продължителната еволюция на стоковата размяна и с достигане на нейната парична форма, т.е. размяната, при която ограничен брой стоки, успоредно с присъщата си потребителна стойност, придобиват и специфична та способност да застанат срещу останалите стоки като всеобщ еквивалент.

По своята същност парите представляват специфични стоки, които имат способността да измерват стойностите на всички останали стоки и услуги, да уреждат възникващите парични задължения като всеобщ еквивалент, да служат като платежно средство и да съхраняват стойност в рамките на определени периоди. Това означава, че същността на парите трябва да се отъждествява с главните елементи от богатото съдържанието на стоката пари. Тези главни елементи са:

• 
  всеобщ еквивалент – това е стока, притежаваща способността да застава срещу всички останали стоки, да измерва стойността на всички останали стоки и услуги и да изравнява своята стойност със стойността на всяка друга стока;
  
• 
  платежно средство - това е стока, която е призвана като всеобщо средство за плащане и с нея могат да се издължат всички стокови и нестокови парични задължения;
  
• 
  средство за съхраняване на стойност - това е стока, чрез която може да се натрупва богатство; тя има способността да бъде алтернативна форма на богатство.
  

• 
  мярка на стойността – чрез парите се измерва присъщата на всяка стока и услуга стойност и по този начин се определят техните цени. И както посочва Фр. Мишкин „Стойността на стоките и услугите се измерва в пари, точно както теглото се измерва във фунтове, или разстоянието – в мили”.²⁶
  
• 
  средство за обръщение (циркулация) – е функция на парите, която прави възможно движението на стоките и услугите, извън рамките на бартерната форма на размяна, т.е. без използването на пари.;
  
• 
  платежно средство – с парите се погасяват отложени стокови и нестокови парични задължения; например, „Когато цялата сума или част от нея се изплащат след получаване на стоката или услугата, парите функционират като платежно средство”²⁷. Към тази функция се отнасят и нестоковите парични задължения като задълженията на физически и юридически лица към държавата под формата на данъци и такси. Те не са пряко еквивалентни на стойността на определен вид услуга, т.е. движението на парите при тях не е пряко свързано с обратното движение на стоки и услуги.
  
• 
  средство за образуване на съкровище – с парите се натрупва богатство и се извършват спестявания;
  
• 
  световни пари – включва изброените функции в рамките на международните парични отношения. Функцията се изпълнява първоначално само от благородните метали, а в последствие чрез т.н. конвертируеми парични единици, към които спадат доларът, еврото, шилингът, йената др. Обстоятелството, че не всяка национална парична единица има способността да изпълнява своите функции, извън границите на съответната държава, дава основание на част от съвременните икономисти да не обособяват функцията „световни пари”.
  

Изучаването на видовете пари може да се извърши в два основни аспекта:

а) обособяването на националните парични единици и техните подразделения – този аспект затруднява изучаването на видовете пари поради голямото разнообразие от парични единици и редица причини, от които то зависи и не дава възможност да се изучат фундаменталните въпроси, които са свързани с парите;

б) за основа се вземат съществуващите принципни различия между видовете пари в границите на историческото им развитие. Основните видове пари, които се обособяват в този аспект са: стоковите пари, кредитните пари и квази парите.

От стойностна гледна точка стоковите пари са пълноценни, а кредитните и квази парите – непълноценни.

При стойностната същност на видовете пари се разграничават следните стойности:

• 
  относителна стойност – стойността на една стока, която се отразява в стойността на друга стока;
  
• 
  еквивалентна стойност – отразената стойност на една стока в друга стока;
  

Кредитните пари имат както собствена, така и наложена стойност.

Съвкупността от кредитни пари, запазвайки своята същност, включва в себе си както основни видове, така и съответни подвидове.

Основните видове кредитни пари са:

• 
  наличните пари;
  
• 
  парите по сметки (безналичните пари);
  
• 
  електронните пари;
  
• 
  книжните пари.
  

Подвидовете парите по сметки (безналичните пари) са безсрочните пари и срочните пари.

Подвидовете електронни пари са електронни портфейли (смарт карти) и мрежови пари.

Подвидовете книжните пари са монети, банкноти, парите по сметки (безналичните пари) и електронни пари.

Монетите притежават следните особености:

• 
  имат кръгла или многоъгълна форма;
  
• 
  аверс – лицева страна;
  
• 
  реверс – обратна страна;
  
• 
  проба – дял на благородния метал;
  
• 
  ригатура – дял на неблагородния метал;
  
• 
  ремедиум – допустимото отклонение от пробата.
  

Особеностите, които притежават банкнотите се отнасят до това, че имат вградени:

• 
  метални нишки;
  
• 
  водни знаци;
  
• 
  макро текстове;
  
• 
  променящи се цветове и пр.
  

• 
  безналични пари, които се движат по електронен път между банкови институции;
  
• 
  налични или безналични пари, които се движат по електронен път извън банковите институции.
  

Мрежовите електронни пари са софтуерни продукти, които позволяват платената електронна стойност да бъде трансформирана чрез комуникационни мрежи извън банковите институции (MONDEX, DigiCash, NetCash, CyberCash и др.).

Характер на книжни пари могат да имат всички описани до тук видове кредитни пари. Книжните пари обаче не могат да се отъждествяват с парите, които са произведени от хартия, т.е. с банкнотите, защото материалът, от който са произведени парите, не може да бъде признак за причисляването на парите към тази разновидност на кредитните пари.

Критериите, според които част от кредитните пари могат са се третират като книжни пари са преди всичко:

• 
  липсата или недостатъчността на обезпечение;
  
• 
  превишаването над необходимото (търсенето) количество пари.
  

Търсената номинална парична маса, т.е. необходимото количество кредитни пари, зависи от потребностите на икономическите субекти.

Във всеки даден момент предлаганата номинална парична маса е израз на действително циркулиращата величина на кредитните пари. Промените в нея са известни като емисионен резултат – нейното увеличаване дава представа за емисия на пари, запазването им е израз на нулев емисионен резултат, а намалението е известно като изтегляне на пари от обръщение.

По-голяма част от кредитните пари приемат формата на безналични пари, които са непълноценни и се нуждаят от обезпечение. Обезпечението на парите по сметки представлява покритие на същите преди всичко с активи на търговските банки. Към активите на търговските банки се включват техните парични вземания, равностойността на закупените ценни книжа, наличностите от пари и паричният израз на материалните активи. Степента на тази обезпеченост зависи от качествата на посочените активи. Определена роля за обезпечеността на парите по сметки имат и активите на централната (емисионната) банка, тъй като част от тези пари намират отражение в нейния баланс.

Покупателната сила на парите представлява способност с определено количество пари да се закупят съответни количества стоки. Тя се измерва чрез индекс на покупателната сила на парите (Ipsm), които представлява реципрочната стойност на общия индекс на цените (Tip):

Ipsm = 1

Tip

Покупателната сила на парите се влияе от инфлацията, която е свързана с повишаване на равнищата на цените на стоките, а дефлацията – с тяхното намаление.

Инфлацията или дефлацията се измерва чрез наблюдаване на цените в рамките на избрана „кошница от стоки” и общ индекс на цените (Tip), които се изчислява по следния начин:

Tip = Σ G₁ . P₁

Σ G₁ . P₀

където:

Видовете инфлация са: умерена инфлация (до 10 %), свръхинфлация (от 100 %), галопираща инфлация ( от 100 до 200 %), хиперинфлация (над 200 %).

Конвертируемостта на парите представлява възможност за замяна на една национална парична единица с друга. Тя има следните разновидности:

• 
  вътрешна конвертируемост – вътре в дадена държава;
  
• 
  външна конвертируемост – извън границите на дадена държава;
  
• 
  ограничена конвертируемост – до определени количества или само в рамките на определени видове чуждестранни парични знаци;
  
• 
  неограничена конвертируемост – без определени количества и без ограничения за видовете чуждестранни парични знаци.
  

Златният паритет представлява съотношение между златното съдържание на две парични единици. Известните видове златен паритет са:

• 
  златнокюлчеви – за основа служи златото пад формата на кюлчета;
  
• 
  златномонетен - за основа служи златото пад формата на монети;
  
• 
  златноденизен - за основа служат валути, които са заменими със злато;
  
• 
  златнодолваров - за основа служат доларът, който може да се заменя със злато;
  
• 
  златноевров - за основа служат еврото, което може да се заменя със злато.
  

Цената на една парична единица, измерена с друга парична единица представлява валутен курс.

Основните видове валутни курсове са: постоянни и променливи (плаващи), номинални и реални, фиксирани (ежедневни) курсове на централната (емисионната) банка; курс „купува” и курс „продава”, кръстосан курс.
Пример за кръстосан курс:

ако 1 щ.д. е = 1.40 лв.,

а 1 бр. лира е = 2.94 лв.,

то 1 щ.д. = 1.40 = 0.476 бр. лири,

2.94

а 1 бр. лира е = 2.94 = 2.10 щ.д.

По своята същност паричният оборот представлява движение на пари, обхващащо съвкупността от парични потоци. В паричния оборот участват преди всичко кредитните пари. Движението на парите при паричния оборот се осъществява между икономическите субекти, т.е. между физическите и юридическите лица, имащи способността да си служат с пари. Така например, изходящият паричен поток на икономически субект „А” е входящ паричен поток за икономически субект „Б”, а изходящият паричен поток на икономически субект „Б” е входящ паричен поток за икономически субект „В” и т.н.

Съвкупността от парични потоци, представляваща паричния оборот, може да бъде разделена на съставни части, чрез използването на различни критерии. Съпоставянето пък на тези части с цялата съвкупност, във всеки конкретен случай, позволява да се изградят структури на паричния оборот . Това може да се постигне както чрез вземане под внимание на абсолютните размери на отделните парични потоци, така и на базата на броя на тези потоци. Чрез съставите и структурите на паричния оборот се създават предпоставки за придобиване на по-пълна представа за неговото съдържание.

Съставът на паричния оборот, според избраните за целта критерии, дава представа за елементите, които се включват в него. Например:

а) съставът на паричния оборот според вида на използваните пари е наличен паричен оборот и безналичен паричен оборот

б) съставът на паричния оборот според участващите в него икономически субекти е между физически лица, между юридически лица и между физически и юридически лица.

в) съставът на паричния оборот според функциите на парите е възможно да бъде разделен на паричен оборот, свързан с функциите „средство за обръщение”, „платежно средство”, „средство за съхранение на стойност” и „световни пари”.

Структурата на паричния оборот дава представа за дела на всяка негова съставна част в рамките на общата му съвкупност. Тя може да се измери преди всичко с проценти. Базата за изчисляване на структурата на паричния оборот може да бъде брой обороти и/или обем на оборотите. При структурата на паричния оборот според вида на използваните пари доминиращо място заема безналичният паричен оборот. Структурата на паричния оборот , както според участващите в него икономически субекти, така и според функциите на парите е трудно установима с възможности за различия при използването на различните бази.

Скоростта на движение на парите е мярка за бързината, с която те се движат в границите на определен интервал от време при осъществяване на изпълняваните от тях функции. Тя се намира в пряка и непосредствена зависимост от различната скорост на това движение при различните потоци – при някои парични потоци скоростта на движението на парите е по-голяма от средната скорост, при други парични потоци – по-малка от средната скорост, а при трети парични потоци скоростта на движение е равна на средната скорост. Това показва, че скоростта на движение на парите в рамките на цялата съвкупност от парични потоци, т.е. на паричния оборот, е равна на средната скорост на тяхното движение в границите на всички потоци.

Скоростта на движение на парите се измерва както с броя на оборотите на парите, така и с времетраенето на един оборот, представено в дни.

Броят на оборотите на парите (BO) може да се изчисли и чрез съобразяване с всички функции на парите като съотношение между паричния оборот (РО) и номинално предлаганата парична маса (NPpm):

Времетраенето на един оборот, измерено в дни (В), се установява като съотношение между дните на избрания период от време (DIP) и броя на оборотите на парите (BO):

Парични са отношенията, които възникват между икономическите субекти, когато тези субекти употребяват пари. Икономическите субекти, между които възникват паричните отношения са физическите и юридическите лица, но в паричните отношения участват само тези от тях, които могат да си служат с парите. Паричните отношения не са възможни в рамките на отделно взет икономически субект, защото е необходимо участието най-малкото на два субекта. Те възникват при използването на всички функции на парите.

Съставът на паричните отношения дава представа за техните видове, а структурата им показва дела на всеки вид в рамките на общата съвкупност. Паричните отношения се разграничават на различни видовете според следните признаци:

а) според вида на използваните пари – налични и безналични парични отношения;

б) според участващите икономически субекти - парични отношения между физически лица, между юридически лица и между физически и юридически лица;

в) според функциите на парите - парични отношения при функцията „мярка на стойността”, при функцията „средство за обръщение”, при функцията „платежно средство”, при функцията „средство за съхранение на стойност” и при функцията „световни пари”;

г) според посоката на движението на парите – еднопосочни и двупосочни парични отношения.

Като израз на парични отношения се разглеждат и отделните компоненти на финансово-кредитната система – финанси, кредити, застраховане, осигуряване (социално и здравно).

При опитите за дефиниране на същността на финансите се поставят акценти, основаващи се на представата, че те са:

• 
  съвкупност от парични средства, т.е. че те са тъждествени с разполагаемите парични средства;
  
• 
  свързани с движението на парите между икономическите субекти;
  
• 
  свързани с дейността на икономическите субекти;
  
• 
  свързани с формирането и изразходването на централизирани и децентрализирани парични фондове;
  
• 
  израз на паричните отношения между икономическите субекти.
  

При опитите за дефиниране на същността на паричния кредит се поставят акценти, основаващи се на представата, че той е:

• 
  доверие между икономическите субекти;
  
• 
  движение на парите между икономическите субекти;
  
• 
  формите за разпореждане с парични средства в рамките на икономическите субекти;
  
• 
  движение на заемния капитал между икономическите субекти;
  
• 
  парични отношения между икономическите субекти.
  

При опитите за дефиниране на същността на застраховането се поставят акценти, основаващи се на представата, че то е:

• 
  свързано е с образуване, организация, управление и разпределение на целеви застрахователно-технически фондове и резерви за сметка на събираните застрахователни премии от застрахованите;
  
• 
  свързано е с възмездяване на вредите, причинени от случайни събития на някои от участниците и за изплащане на други парични суми при сбъдване на условия, включени в договор или в закон;
  
• 
  израз на паричните отношения между икономическите субекти – застрахователи и застрахованите физически и юридически лица.
  

Следователно към застрахователните финансови отношения спадат паричните отношения, възникващи при несбъдване на застрахователни събития, а към кредитните застрахователни отношения се отнасят паричните отношения, възникващи при сбъдване на застрахователни събития.

При опитите за дефиниране на същността на осигуряването се поставят акценти, основаващи се на представата, че то е:

• 
  инструмент на провеждана социална политика;
  
• 
  дейност, свързана с удовлетворяване потребностите на нетрудоспособните и социално слаби членове на обществото и запазване здравето на членовете на обществото;
  
• 
  израз на паричните отношения между икономическите субекти – държавата, осигурителите и осигурените лица.