В обучението:
Поради силните ограничения обу- чението и ученето са насочени към манипулации, изучаване на предме- ти, експериментиране и асоцииране. Трудности в говора, често той от- съства.
В училищното функциониране: Трудности в социоемоционален план – невъзможност за разбиране и изразяване на емоции, на нужди и на избор.
Трудности в социален план – липса на инициатива за социални взаи- модействия, социално неадекватно поведение.
Трудности в моторен и физически план – слаба активност, спастични и неволеви движения, слаба координа- ция при изпълнение на елементарни жестове.
Мярка за действие: постоянно ре- сурсно подпомагане
|
|
Тази част от представянето на интелектуалната недостатъчност има подчертано методически характер и е ориентирана към учителите и ресурсните учители. По- сочените нива на индивидуално функциониране би следвало да бъдат окачествени като нейни „външни характеристики“, те се отнасят до всичко това, което се „виж- да“ и наблюдава, като „видими прояви на различие“. На свой ред определянето на нейните „вътрешни“ иликогнитивни и некогнитивни характеристики саотправ- ната точка за разпознаване и оценяване на индивидуалните умения на децата за участие в образователния процес с цел да насочи специалистите към:
Дистанциране от каквато и да е типологизация на състоянието.
Комплексно възприемане на глобалнитетенденции на развитие – мо- торна, адаптивна, познавателна, комуникативна, социална.
Запознаване с начина на приложение на методиките за функционална оценка на уменията за познавателно и социално участие в образовател- ния процес и отчитане на постиженията на децата в лека и средна степен на интелектуална недостатъчност.
Сподели с приятели: |
