Методика за функционална оценка и
История и класическа визия за аутизма
Изтегляне 416.21 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, лекции-Когнитивна и специална психология
- Навигация на страницата:
- Класическата визия за аутизма отразява
История и класическа визия за аутизмаВече повече от столетие ни делят от първото приложение на термина „аути- зъм“6 от Й. Блойлерпри обозначаване на прекъсването на социалния контакт и връзката сдействителността при индивиди, страдащи от шизофрения. Това първо значение на понятието препраща към опознаване на трудно осъществимото вза- имодействие на конкретното лице и околните, с които се губи единността на би- офункционалния и социален контакт. Днес е позната пълната клинична картина на двете „диагнози“ и най-вече заключението, че „аутизмът не е шизофрения“ (за справка Таблица № 2. Развитие на идеите за аутизма) В годините на Втората световна война и след нея двамата психиатри – Л. Ка- нер7 (САЩ, 1943) и Х. Аспергер8 (Австрия, 1944), независимо един отдруг, съз- дават две описания на типично изразените характеристики на своите пациенти, назовани от тях „аутисти“. Едва след 80-те години на ХХ век и след новите реви- зии на Диагностично-статистическия справочник DSMIV се достига до обособя- ването на самостоятелна група „Разстройства, завладяващи цялостното развитие (англ. ез. Pervasive Developmental Disorders, PDD“; фр. ез. Troubles envaissantеs du developpement TED; 1993, 1994), съответно на названието „генерализирани раз- стройства на развитието“ (ГРР). Днес, „терминът аутизъм се ползва за означаване на разстройства в развитието, засягащи основно социалните взаимодействия и комуникацията, поставящи лицето в позицията на откъсване от социалния свят и нуждаещо се от адаптирани средства, за да осъществява адекватна комуникация“. Класическата визия за аутизма отразява:Спецификата в характера и динамиката на смутената реципрочност в со- циалното взаимодействие „дете-среда“, което представлява „епицентърът“ на аутистичното разстройство. Трудната комуникация, изразена в особености на речевата експресия и спе- цифично мимико-жестово изразяване, „застинало лицево изражение“, напо- добяващо безизразност или „вглъбеност“. Стереотипното поведение, ритуални поведенчески реакции при специфич- но движение на ръцете. Зад привличащите вниманието поведенчески и сензомоторни реакции се откро- яват сложните комплекси от познавателни и емоционални дефицити. Бедното въоб- ражение и ограниченията в игровите занимания са част от критериите, представени в класификациите на състоянието в различните диагностични справочници. А „со- циалната отчужденост“ е първопричина или следствие на „отказа“ и „невъзмож- ността за поддържане на телесен контакт с майката“, придружавани от отказа от приемане на храна и/или трудното прекъсване на „симбиозната връзка майка-дете“. Сред често срещаните характеристики изследователите посочват: Парадоксалната чувствителност и нетолерантност към шумови и зрител- ни стимулации и различен праг на приемането и обработването им. Сецифичното отношение към болката или липса на усещане за болка. Трудното осъществяване на телесен контакт или постоянна потребност от телесна близост с любими предмети и хора. Изтегляне 416.21 Kb. Сподели с приятели:
|