През последните десетилетия публичната популярност на „аутизма“ се раз- раства и това се дължи на засиления интерес на изследователите от различни науч- ни области да дефинират аутистичната тенденция на развитие. Когато анализът на състоянието се основава единствено на неговите билогични маркери, се оказва, че обясненията са стигматизирани и ограничени поради пренебрегване значимостта на наблюдаваните психологически и в частност поведенчески характеристики, чи- ито обхват нараства пропорционално на честотата на разпространение.
„Аутизмът“ или ,,съществуването в собствен свят“ са съответно названието и тенденцията на развитие, разкриващи комплекс от типични особености на взаимо- действието „дете-среда“. При аутизма феномените интелект, реч и социабилност са в строго индивидуална дисхармония и динамика на проява. И понякога неби- чайно силната фрагментна памет може да се появява паралелно със силен запас от нелогични познания, в други случаи се открояват уникалните възможности за боравене с множество цифри, в трети – индивидуалното познание, осмислянето на света преминават през специфични отразителни представи като своеобразни сигнали за участие във взаимодействието с действителността и хората.
Терминът аутизъм е с гръцки произход (от гр. ез. aytos – сам) и в точен превод означава „съществуване сам за себе си“. Внимание заслужава и думата out – аут (от анлгл. ез. – вън), която препраща към последствията от социоемоционалното
лишаване, отхвърляне, изключване и поведенческите стереотипи на „затваряне в себе си“ и стремеж към социално отчуждение. С тези две думи се разграничават двете тенденции на аутистичния спектър на развитие. С първата се подчерта- ва органичния и неврологичен „корен“ на състоянието, с втората се подсказва за ефекта на социалната депривация, изолация, зависимост или абандонизъм, воде- щи до „аутистичното развитие от типа на изоставените деца“. 5
Сподели с приятели: |
