Методика за функционална оценка и


Разработване на индивидуалната програма за обучение и развитие



страница35/42
Дата11.06.2023
Размер416.21 Kb.
#118009
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   42
проф. Анелия Гърбачева(2)
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, лекции-Когнитивна и специална психология

Разработване на индивидуалната програма за обучение и развитие


Аналогично на съдържанието на Индивидуалната програма за обучение и развитие, утвърдена от МОН, подготовката на този изключително детайлен план на предвидени за изпълнение дейности се основава на неговото съответствие с образователните потребности на конкретното дете. Съдържанието й включва шест основни компонента:



  1. Представя способностите и уменията на детето в началото на програмата (раз- дел 2, 3);

  2. Представя „списък“ на силните страни и образователните потребности (раз- дел 5);

  3. Посочва конкретните образователни цели и постижения, които се очакват по време на учебната година (раздел, 6) и на финала на годината (раздели 9-11);

  4. Показва как този прогрес ще бъде измерен и докладван (раздел 12);

  5. Описва конкретните специални педагогически, терапевтични и социални ме- тоди и услуги, които са необходими, за да се достигнат целите на програмата (раздел 7, 8);

  6. Определя колко често детето ще има нужда от тези услуги (раздел 8);

В първата част на ИПОР се обсъжда настоящото ниво на функционални умения за участие в образователния процес на детето, определено под отговорността на мултидисциплинарния екип и с участието на родителите. Тук е отразена оценката на психолози, логопеди, учители, ресурсни учители и други специалисти. Тя включва следните компоненти:

  1. Оценка на здравословното състояние на детето и ученика (описват се здра- вословните проблеми, които биха повлияли на обучението по медицински данни: диагноза, лечение, оздравителен режим), придружавана от описание на социалния и семеен статус;

  2. Оценка на интелектуалните и адаптивни умения (извършена от психолога и мултидисциплинарния екип, обективизирана със средствата на стандартизираните скали и процедури, които включват информация за концептуалните, комуникатив- ните и социалните умения);

  3. Функционална и образователна оценка на знанията, уменията и компетенции- те (осъществена от ресурсни учители, учители на класа и учителите по различните дисциплини); в случаите, когато това е възможно тя е представена в съответствие с държавните образователни изисквания за предучилищно и училищно образование и учебното съдържание по възрасти и класове;

Ако това е оценката за комплексното развитие на децата, като входно ниво, тя може да послужи за показване на готовността им за включване и участие в обра-
зователния процес. Той може да бъде организиран и провеждан по индивидуална, комбинирана и традиционна класно-урочна форма. По същия начин, когато ИПОР се подготвя след повторна оценка, тази обобщена информация се отразява отново в първата част на програмата.
Съдържанието на ИПОР се преразглежда между различните периоди на оценки, които се извършват обикновено два пъти в учебната година. Могат да бъдат вклю- чени допълнителни данни, в това число образователни или функционални оценки, както и описания от други специалисти.
Определящо значение има съгласието на родителите с направените изявления за детето и това да бъде отразено в индивидуалната програма. При условие, че изразя- ват несъгласие, те трябва да изразят гледната си точка с подкрепящи доказателства, като доклади за поведението на детето вкъщи или други оценки на него. Всички тези гледни точки трябва да бъдат вписани в първата част на ИПОР. Освен това оценяващите трябва да включат в заключителния доклад, който задължително от- разява силните страни на децата, а не само техните слабости (За консултация са приложени варианти на заключителни доклади за децата в състояние на инте- лектуална недостатъчност и аутистичен спектър на развитие).
Най-сериозното предизвикателство пред учителите, ресурсните учители и пси- холозите е подготовката на съдържанието във втория компонент на ИПОР (съот- ветно на раздел 5). Той се състои в определяне и назоваване на „потенциалните способности и потребностите на детето и ученика“, прецизирани тук като „списък на индивидуалните способности и образователните потребности“ Тази рубрика изисква допълнителни разсъждения над следните предложения и насоки:

    1. Дефинирането на конкретна индивидуална способност, на входно ниво, оз- начава дефиниране на нейната проекция в развитие. Способността не е константна величина, тя е сбор от заложби, качества, знания, интереси, умения, които на след- ващ етап от възрастовото развитие преминават в по-съвършена форма на проява. Нивото на функционална проява на дадена способност предопределя конкретната образователна потребност, за да бъде усъвършенствана. Образователните потреб- ности са „способностите в сянка“, които за да се проявят първо изискват обуче- ние, а след това практикуването им в дейността и пренасянето им в нов контекст.

    2. Като правило, учителите дефинират списъка от способности аналогично на образователните знания и умения; други – създават учебна програма по всяка дис- циплина, в която отразяват например, че детето може да чете, това е способността, а потребностите са да се научи да разказва и да анализира прочетеното.

    3. Понятията „способност“ и „потребност“ са част от психологическата терми- нология. С оглед на подготовката на ИПОР за деца и ученици в състояние на слож- но изоставане в развитието, препоръчително е те да бъдат изведени в „списък“ на способностите, установени при психологическото изследване на интелектуалното и адаптивното функциониране. Реципрочно на тях да бъдат отразени „потребностите“ спрямо основните „житейски области“, представени в таблицата от раздел 8.

    4. В примерния план за педагогическо взаимодействие (и интервенция) е отразе- на взаимозависимостта „индивидуални умения – образователни потребности“.

    5. Учителите подчертават, че подготовката на ИПОР е акт на творчество, интуи-

ция, всеотдайност и педагогическа цел. Тя не е „шаблонът“, който може да се копира за всяка учебна година и от едно дете за друго дете. Тя превръща взаимодействието на психологическите и средовите фактори в „поле за индивидуално развитие“.
Следващият компонент на ИПОР е определянето на образователните цели и задачи. Поставените цели са годишната декларация за какви умения или изпъл- нени задачи ще покаже детето през следващата година. Тези цели трябва да бъдат измерими, което означава, че трябва да имат специфичен начин те да могат да бъдат наблюдавани, оценявани и описани. Образователните цели не са „мерило“ за изпълнението на учебните задачи и дейности. Те трябва да се отнасят и до со- циалните умения, както и до функционалните умения за социална независимост и комплексна самостоятелност.
Програмата EIS показва по подходящ начин как всяка образователна цел има още няколко и закрепени заедно с нея по-частни цели. Големите цели съдържат по-малки цели, или стъпки за действие, които са необходими за достигане на голя- мата цел. (За справка Таблица № 9.) За тази цел е необходимо в дневника на всяко дете да бъдат отразявани постиженията за изпълнението на поставените цели и за- дачи, по които може да се определи дали учебната програма е правилно създадена.




Сподели с приятели:
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница