Разработване на индивидуалната програма за обучение и развитие

Разработване на индивидуалната програма за обучение и развитие

Аналогично на съдържанието на Индивидуалната програма за обучение и развитие, утвърдена от МОН, подготовката на този изключително детайлен план на предвидени за изпълнение дейности се основава на неговото съответствие с образователните потребности на конкретното дете. Съдържанието й включва шест основни компонента:

1. 
   Представя способностите и уменията на детето в началото на програмата (раз- дел 2, 3);
   
2. 
   Представя „списък“ на силните страни и образователните потребности (раз- дел 5);
   
3. 
   Посочва конкретните образователни цели и постижения, които се очакват по време на учебната година (раздел, 6) и на финала на годината (раздели 9-11);
   
4. 
   Показва как този прогрес ще бъде измерен и докладван (раздел 12);
   
5. 
   Описва конкретните специални педагогически, терапевтични и социални ме- тоди и услуги, които са необходими, за да се достигнат целите на програмата (раздел 7, 8);
   
6. 
   Определя колко често детето ще има нужда от тези услуги (раздел 8);
   

1. 
   Оценка на здравословното състояние на детето и ученика (описват се здра- вословните проблеми, които биха повлияли на обучението по медицински данни: диагноза, лечение, оздравителен режим), придружавана от описание на социалния и семеен статус;
   
2. 
   Оценка на интелектуалните и адаптивни умения (извършена от психолога и мултидисциплинарния екип, обективизирана със средствата на стандартизираните скали и процедури, които включват информация за концептуалните, комуникатив- ните и социалните умения);
   
3. 
   Функционална и образователна оценка на знанията, уменията и компетенции- те (осъществена от ресурсни учители, учители на класа и учителите по различните дисциплини); в случаите, когато това е възможно тя е представена в съответствие с държавните образователни изисквания за предучилищно и училищно образование и учебното съдържание по възрасти и класове;
   

1. 
   Дефинирането на конкретна индивидуална способност, на входно ниво, оз- начава дефиниране на нейната проекция в развитие. Способността не е константна величина, тя е сбор от заложби, качества, знания, интереси, умения, които на след- ващ етап от възрастовото развитие преминават в по-съвършена форма на проява. Нивото на функционална проява на дадена способност предопределя конкретната образователна потребност, за да бъде усъвършенствана. Образователните потреб- ности са „способностите в сянка“, които за да се проявят първо изискват обуче- ние, а след това практикуването им в дейността и пренасянето им в нов контекст.
   
2. 
   Като правило, учителите дефинират списъка от способности аналогично на образователните знания и умения; други – създават учебна програма по всяка дис- циплина, в която отразяват например, че детето може да чете, това е способността, а потребностите са да се научи да разказва и да анализира прочетеното.
   
3. 
   Понятията „способност“ и „потребност“ са част от психологическата терми- нология. С оглед на подготовката на ИПОР за деца и ученици в състояние на слож- но изоставане в развитието, препоръчително е те да бъдат изведени в „списък“ на способностите, установени при психологическото изследване на интелектуалното и адаптивното функциониране. Реципрочно на тях да бъдат отразени „потребностите“ спрямо основните „житейски области“, представени в таблицата от раздел 8.
   
4. 
   В примерния план за педагогическо взаимодействие (и интервенция) е отразе- на взаимозависимостта „индивидуални умения – образователни потребности“.
   
5. 
   Учителите подчертават, че подготовката на ИПОР е акт на творчество, интуи-