Таблица № 3. Промените в Диагностично-статистическия справочник
DSMIV
|
DSMV
|
Разстройства в развитието от периода на ранното и късното детство или юно- шеството
|
Невроразвитийни растройства
|
Генерализирани разстройства в раз- витието:
Социалната комуникация.
Реципрочното социално взаимо- действие.
Стереотипно поведение и ограниче- ни интереси.
|
Аутистичен спектър на развитие:
Социално взаимодействие и кому- никация.
Стереотипно поведение и ограниче- ни интереси.
|
Както е отразено в Табл. 3, настъпват съществени промени в базовите крите- рии за дефиниране на генерализираните разстройства в развитието и аутистичния спектър на развитие. Установяването на аутизма се „онагледяваше“ с проявата на редица характеристики още от началото на ранното детство и се доказваше, че те пречат на ежедневното функциониране на детето. В DSMV се внася повече пре- цизност по отношение на „симптомите и рисковите фактори“, както и целенасоче- но намаляване на процента на интелектуалната недостатъчност.
Основните характеристики на състоянието са обединени са в две групи. :
Социално взаимодействие и комуникация, с изразени персистиращи ми- нали или настоящи трудности в три от следните три „симптома“:
Трудности в социоемоционалната реципрочностна взаимодействието и комуникацията (при проява на инициатива, отговори на въпроси и из- сиквания, разговор, споделяне на емоции и интереси).
Дефицит на невербалната комуникация (смутена координация на вер- бални и невербални средства, изразена в съотнасянето на вербалните и невербалните средства към контекста, при употреба и разбиране на визуалния контакт, в изражението на лицето, жестовете, стойката).
Трудности в разбирането, поддържането и развитието на социални отношения, типични за въъзрастта; трудности в адатирането на своето поведение към социалния контекст и в споделянето, липса на интерес към другия.
Стереотипно поведение и ограничени интереси (минали или настояши), проявени при два от изброените тук критерии:
Стереотипни движения и поведение, специфична употреба на речта (ехолалия, стереотипни фрази) и на предметите (подреждане в редица или в кръг);
Настоятелност за неизменност, проявена в рутинно и ритуално пове- дение (непоносимост към промени, трудности в прехода от едно поведе- ние към друго, ригидно мислене, необходимост от преминаване по един и същ маршрут или предпочитания към една и съща храна).
Ограничени и атипични интереси (болезнена привързаност към нео- бичаен предмет, ограничен интерес към някои субекти или стремеж към заемане на значима позиция).
Хипер- или хопореакция към сензорни стимулации, придружени от необичаен интерес към елементи на средата със сензорен ефект (без- различие към болката/темпепратурата, отрицателна реакция към звуко- ве или тъканите, от които са изработени дрехите, чувствителност към светлината или въртящи се предмети).
Представените характеристики са изведени от обучителните семинари за полз- ването на DSMV, проведени със специалистите от различни професионални обла- сти.11 Освен тях, за децата в тенденция на аутистично развитие са типични и други затруднения, например – страх (фобии), смущения в съня и храненето, кратко- трайни изблици на гняв и агресия.
Когато е налице съчетаване с тежката интелектуална недостатъчност се наблю- дават и чести самонаранявания. При повечето лица с аутизъм липсва спонтанност, инициативност и творчество в организиране на свободното време и са налице трудности при прилагане на общи понятия при вземане на решения в работата (дори когато задачите са във възможностите им).
Специфичната проява на дефицитите, характерни за аутизма, се променя с въз- растта на детето, но тя продължава и в зряла възраст, като всяка нова и по-сложна социаоемоциална ситуация усложнява „изблика“ на проблемите в социализация- та, комуникацията, стила и начина на живот.
Очевидно е, че аутизмът продължава да бъде предизвикателство за съвремен- ната психология на развитието и социално-образователните услуги. На Таблица
11 Лекции от обучителния семинар за ползване на Диагностично статистическия справочник DSMV, проведени с цел актуализиране на клиничните и диагностичните практики. Journée d’appropriation du dsm-5 pour les cliniques d’évaluation diagnostiquede la montérégie. 2013.
№ 4 са отразени водещите характеристики на състоянието с опита за определяне на тенденциите на ндивидуално функциониране на децата в процеса на обучение и социално участие в училищния живот.
Сподели с приятели: |