Министерство на транспорта с т р а т е г и я за развитие на

2. ПЪТИЩА

Дължината на Републиканската пътна мрежа автомагистралите и пътища І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас към 31.12.2005 г., е общо 19 276 km , която разпределена по класове е както следва:

1. 
   Автомагистрали - 331 km
   
2. 
   Пътища І-ви клас - 2961 km
   
3. 
   Пътища ІІ-ри клас - 4012 km
   
4. 
   Пътища ІІІ-ти клас - 11730 km
   
5. 
   Пътни връзки при възли и кръстовища - 242 km
   

Местните /общински и частни/ пътища са с обща дължина над 24 хил. km. Допълнително уличната мрежа в населените места е с дължина над 60 хил. km.

Общата гъстота на цялата пътна мрежа е 0.39 km/km², което е по-ниско от средното за ЕС (15) – около 0.51 km/km², но надвишава тази на страни като Полша, Словакия и Турция и е на същото ниво, както тази на Латвия, Литва, Румъния и Словения. По гъстота на републиканската пътна мрежа (0.171 km/km²) България изпреварва, както средната за ЕС (15) – 0.09 km/km², така и тази на всички “нови” страни-членки, с изключение на Унгария и Чехия, изоставайки значително по гъстота на автомагистралната мрежа. Отчитайки факта, че около 40% от територията на България е планинска и следователно слабо населена, като цяло гъстотата на пътната мрежа е достатъчна. Класификацията на републиканските пътища е по административен признак и не отчита нито техническите характеристики на пътя, нито интензивността на движението, с изключение на автомагистралите. През 1999 г. с утвърждаването на новата класификация, пътищата от ІV клас бяха изключени от републиканската пътна мрежа. От тях 5 256,6 km бяха прекласирани от четвърти в трети клас. Основната цел бе направленията, осигуряващи транспортните връзки между общинските центрове и групи по-малки населени места в съответните общини, да останат в републиканската пътна мрежа. Тези пътища са били проектирани и изпълнени според изискванията за IV клас, поради което не отговарят на действащите в момента норми за третокласни пътища. Състоянието на значителна част от тях е изключително лошо.

В този смисъл главната пътна мрежа на страната, т.е. пътищата с най-интензивен трафик, включва автомагистралите и част от първокласните, второкласните и дори третокласните пътища.

На голяма част от републиканските пътища не е правен ремонт повече от 15-20 години, при норматив 5-7 години за периодичен ремонт и 12 години за основен. Повечето от прекласираните пътища се нуждаят от реконструкция за привеждане на елементите им в нормите за третокласни пътища.

Покритието на националната територия с автомагистрали, четирилентови и трилентови пътища е неравномерно. Направленията изток-запад са по-силно развити, отколкото направленията север-юг, като обслужването на периферните територии по южната граница, Дунавското крайбрежие и тези, разположени между Общоевропейските транспортни коридори ІV и ІХ, е влошено.

Поради хроничния недостиг на средства за поддържане и отложените във времето ремонтни работи състоянието на републиканската пътна мрежа е незадоволително. Основен показател за това е състоянието на настилките, което се определя съгласно действащата “Методика за измерване и оценка на повредите по пътните настилки”, като се отчитат вида и количеството на съществуващите повреди, измерени и оценени спрямо общата повърхност на пътищата, както следва:

• 
  Добро състояние – с повреди по настилките под 10 %;
  
• 
  Средно състояние – с повреди по настилките от 10 % до 30 %;
  
• 
  Лошо състояние – с повреди по настилките повече от 30 %.
  

Състоянието на пътните настилки на пътищата от републиканската пътна мрежа към 31.12.2005 г. е представено в Таблица 2.

Към настоящия момент от реконструкция, основен и периодичен ремонт се нуждаят над 12 000 km, т.е. над 60% от републиканските пътища с настилка.

Въз основа на социално-икономическите данни за развитието на страната следва да се отчете факта, че с навлизането на пазарната икономика и присъединяването на страната към Евро-общността, ще се увеличат чуждите инвестиции, което ще доведе до значително нарастване на нуждите на автомобилното движение през следващите 10-20 години. В този смисъл зони, изоставащи в своето развитие, се очаква през следващите години да станат много активни. Анализ на моторизацията на страната в последните години, помага да се оцени влиянието за подобряването на пътната инфраструктура.

В настоящия момент автомобилния парк на страната е около 3,000,000 автомобила, от които 72% са леки. През последните години се регистрира едно сравнително постоянно нарастване на моторизацията с 3,5% годишно. Разпределението на моторизацията в страната не е равномерно. Например в Плевен, Велико Търново и Русе се намира 9% от автомобилния парк, в София и Варна 33% .

През последните години се регистрира и значително нарастване на чуждите туристи, посещаващи страната ни, годишно от около 15%, от които 74% с автомобили. Един от основните проблеми за развитието на автомобилния туризъм е състоянието на пътната ни мрежа.

Очакваното приемане на страната ни, като член на Европейския съюз през 2007 година, ще предизвика едно ново бързо нарастване на туристическия поток и оттук на изискванията към пътната ни мрежа.

Развитието на пътно-ремонтните работи в зоните с по-ниска моторизация, които се характеризират с по-ниски от средната работни заплати и по-висок процент на безработица, би довело до намаляване на безработицата и увеличаване на приходите от туризма, т.е. значително подобряване на пазара на труда.

В тези области следва да се предвидят по-големи инвестиции в пътния сектор, който е основен за социално-икономическото развитие.

Основен приоритет на пътната политика е развитие на пътната мрежа в контекста на международните ангажименти поети от Република България (международни и регионални програми и инициативи в областта на развитие на пътната инфраструктура)

Състоянието на пътната инфраструктура в средата на 2006 година се характеризира с:

• 
  Липса на средства, което не позволява спазването на нормативно установените срокове за ремонт, водещо до мултиплициране на ефекта на стареене и съществено увеличаване разходите за текущ ремонт и поддържане на настилките. По същата причина изготвени технически проекти, особено за рехабилитация, се налага да бъдат препроектирани;
  
• 
  Голям интервал между завършване подготовката на проекта и реализацията му - много често е съпроводен с промяна в нормативната и законодателна уредба, т.е. изтичане валидността на документи, свързани със отчуждаване на терени за строителство, доклади и решения по ОВОС и др.;
  
• 
  Тенденцията за общо влошаване състоянието на републиканските пътища се запазва. За изминалите 2004 и 2005 г. дължината на пътищата в добро състояние е намаляла съответно с 1444,6 km и 700 km;
  
• 
  Изключително тежко е състоянието на третокласната пътна мрежа, която е от важно значение за общините и не е ремонтирана в по голямата си част над двадесет години.
  
• 
  Необходимост от доизграждане и реконструкция на най натоварените отсечки от републиканската пътна мрежа с изчерпана или близка до изчерпване пропускателна способност.
  
• 
  Необходимост от изграждане на обходи на населените места и връзките в направлението “север-юг” по основната пътна мрежа с приоритет на пътищата от TEN-T мрежата.