Прегледът на състоянието на железопътната инфраструктура дава възможност да се изведат на преден план проблемите, свързани с развитието на инфраструктурата, въпросите, отнасящи се до нейната безопасност и надеждна експлоатация, както и да се очертаят основните направления, по които трявба да се работи за модернизирането й.
До присъединяването на Република България към Европейския съюз през 2007 г. следва да се извърши подготовка и прединвестиционни проучвания за:
-
изпълнението на инвестиционни проекти за реконструкцията на трасетата на главните жп линии по Главните оси на Транс-европейската транспортна система;
-
развитие на интермодалния транспорт,
което ще позволи на страната да кандидатства за финансиране от фондовете на Европейския съюз.
Една от сериозните задачи в железопътния сектор е въвеждането на европейските технически стандарти и изисквания за взаимодействие и оперативна съвместимост. Осигуряването на техническа и оперативна съвместимост (interoperability) е продължителен процес (15 – 20 години), за чието осъществяване ще бъдат необходими значителни финансови инвестиции, позволяващи модернизиране и реконструиране на съществуващата, изграждане и оборудване на нова железопътната инфраструктура, както и провеждането на съответна подготовка на наличните и на подходящо обучение на бъдещите кадри.
Към настоящия момент основните приходи в процеса на управление на инфраструктурата са приходи от инфраструктурни такси за предоставен капацитет по железопътната мрежа, което налага търсенето на допълнителни възможности за генериране на приходи. За целта е необходимо:
-
Подобряване управлението на гаровите пространства и привеждането им в съответствие с европейските стандарти, чрез създаване на смесени дружества или отдаването им на концесия;
-
Изграждане на товарни селища/интермодални терминали и подобряване на управлението им, чрез създаване на смесени дружества;
-
Изграждане на електроразпределително предприятие в рамките на НК ”ЖИ” на база енергийното стопанство на компанията, след получаване на лиценз от ДКЕР;
-
Създаване на смесени дружества или други форми за съвместна дейност в областта на телекомуникациите и съобщенията;
2. ПЪТИЩА
На база прегледа за състоянието на пътната инфраструктура, задачите които трябва да бъдат решени във връзка със завършване процеса на доизграждане, модернизиране и поддържане на пътната мрежа, съобразно изискванията на европейските стандарти до 2013 година са следните:
-
До присъединяването на Република България към Европейския съюз да продължи с високи темпове подготовката на инвестиционните проекти за ново строителство, реконструкцията и рехабилитация на пътните участъци по трасетата на Общоевропейските транспортни коридори.
-
Значително подобряване на институционална организация за изпълнението и мониторинга на проектите изпълнявани със средства от Структурния и Кохезиония и другите фондове на ЕС, държавно гарантираните заеми и бюджета с цел правилното и ефективното им изразходване;
-
Усъвършенстване на системата за управление на републиканската пътна мрежа, чрез внедряване на съвременни модели за планиране осигуряващи ефективното поддържане и изразходване на финансовите средства. Тя ще позволи по добре да се анализира действителното експлоатационно състояние на пътната мрежа, както и да показва насоките за развитие и повишаване нивото на поддържане и ползване.
-
Планомерно хомогенизиране на пътната мрежа по направленията на Общоевропейските транспортни коридори и в участъците от ТINA-мрежата, чрез привеждане на технико–експлоатационните им качества към европейските технически стандарти за осигуряване на безопасност и комфорт при движението.
-
Към настоящия момент основните приходи в процеса на управление на пътната инфраструктурата са приходи от винетните такси, таксите за специално ползване на пътищата и от държавния бюджет. За повишаване на финансовия ресурс за изграждане, реконструкция и рехабилитация се налага търсенето на допълнителни възможности за генериране на приходи.
3. ПРИСТАНИЩА
Пристанищната система на Република България е тясно свързана с икономиката на страната и на първо място с осигуряването на външно-търговския товарооборот. Товарооборотът през българските пристанища – както през морските, така и през речните, отбелязва стабилен ръст от 4 до 7 % годишно през последните 5 години. Значително изоставане, обаче се забелязва при транзитните превози и превозите на контейнери през речните пристанища.
Развитието на водния транспорт е свързано със следните основни фактори, които могат да доведат до някои по-значителни отклонения от направената прогноза:
3.1. Развитието на българската икономика
Благоприятни възможности за развитие на водния транспорт са свързани със своевременната интеграция на Република България в Европейския съюз. Това може да доведе до над 10% ръст на българската икономика и от там − до значително нарастване на вноса и износа. Този ръст, обаче, няма да доведе до състояние на недостиг на пристанищни инфраструктури мощности, защото е съизмерим с настоящия потенциал на пристанищата и може да бъде поет чрез увеличаване на натоварването на пристанищата.
Неблагоприятните възможности и заплахи, свързани с развитието на българската икономика са:
-
Ограничаване на производството на МК „Кремиковци”. МК „Кремиковци” консумира до 1/3 от товарооборота на българските пристанища – както речните, така и морските. Няма признаци за прекратяване на дейността на комбината в близките 10-15 години, но ограничаване на производството е напълно възможно;
-
Преструктуриране на българската икономика към високотехнологични производства, не изискващи внос и износ на големи количества суровини и полуготова продукция (тази тенденция е неизбежна, но промяната на структурата ще се извършва постепенно в дългосрочен период).
3.2. Транзитните превози
Благоприятни възможности − географско положение на страната като връзка между Европа и Азия до голяма степен предопределя потенциалната функция на България като транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия Изток, Западна и Средна Азия и силните в икономическо и промишлено отношение държави от Западна и Централна Европа.
Очакването за значително развитие на транзитните превози е оправдано едва след 2007 година, след влизането ни в ЕС, когато практически ще се създадат условия за увеличаване на товаропотока по европейските транспортни коридори.
Транзитният товаропоток няма да повлияе съществено на прогнозирания товарооборот на пристанищата в близка перспектива. В дългосрочна перспектива се очаква отклоняване на някои товаропотоци през България при условие, че бъдат разработени конкурентни логистични схеми, или пък при възникването на извънредни обстоятелства, както през 1995-1997 години.
Привличането на транзитни товари е политика, определена от стратегията за развитие на транспортния сектор, поради значението, което той има за икономиката на страната. То предполага:
-
Изграждане на жп и пътна структури по трасетата на европейските транспортни коридори, пресичащи България;
-
Изграждане на контейнерни и РО-РО терминали в българските пристанища, оборудвани със съвременна товаро-разтоварна техника, способни да приемат кораби с вместимост над 2000 контейнера;
-
Привличане на концесионери, способни да осигурят транзитни товари и на първо място – оператори на световни контейнерни линии;
-
Провеждане на активна маркетингова политика и въвеждане на принципите на модерната логистика, в т.ч. чрез създаване на центрове за предоставянето на пълни логистични услуги. Предвижда се в такъв логистичен център на първо време да се превърне Пристанище Варна.
Благоприятно отражение на нарастването на товарооборота през българските пристанища може да бъде реализацията на проекти и извънредни обстоятелства, които не са предвидени в прогнозата:
-
Стартиране на проектите: Бургас – Александруполис и Бургас − Вльора − очаквания товаропоток на транзитни нефтоналивни товари може да достигне до 35 млн. тона;
-
Разработването на коридор VІІІ ще се реализира постепенно, като очакванията са да се привлече значителен товарооборот от и за Югоизточна Европа през Албания както от и за страните от Черноморския регион. За разглеждания период този товарооборот няма да бъде взет под внимание.
Неблагоприятните възможности и заплахи, свързани с обемът на транзитните превози:
-
Активната политика за разширяване на хинтерланда на гръцките пристанища, включваща модернизация на Пристанище Солун, Кавала, Александруполис и др., отваряне на нови и модернизация на пътните връзки с България;
-
Отлагане на приемането на България в ЕС ще задържи нивата на транзитните превози на сегашното ниво с незначително нарастване, което няма да има сериозно отражение на товарооборота на пристанищата.
3.3. Реформата в областта на предоставянето на пристанищни услуги.
Забавянето на пристанищната реформа ще доведе на първо място до:
-
Ограничаване на обема на необходимите инвестиции, от там до ограничаване на годността на българските пристанища да отговорят на европейските и световни изисквания;
-
Загуба на предимствата, които дава пазарната икономика в отношение на маркетинговата активност и конкуренция.
Сподели с приятели: |