Министерство на транспорта с т р а т е г и я за развитие на

5. ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

В геостратегически план благоприятното географско разположение на Република България осигурява големи възможности за превръщането й в транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа; от Близкия Изток, Западна и Средна Азия, както и по направлението “север – юг”. От друга страна по добрата свързаност с транспортните системи на съседните на България страни предлага съществени възможности за допълване и промяна на маршрутите, което ще доведе до оптимизиране на транспортния трафик.

Европейската транспортна политика, представена в т.н. Бяла книга „Европейска транспортна политика до 2010 г.: Време за решения”, фокусира върху взаимното обвързване и равнопоставеност между отделните видове транспорт и намиране на точния баланс на транспортните превози с цел постигане на по-голяма ефективност, доближаване до динамиката на пазарните отношения, съобразяване със съвременните изисквания за сигурност и опазване на околната среда.

Страните-членки трябва да съсредоточат усилията си за подобряване на европейската транспортна система в следните основни действия:

• 
  Развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);
  
• 
  Прехвърляне/пренасочване на товари от сухопътния към железопътния, морския и вътрешноводния транспорт;
  
• 
  Развитие на модерен обществен транспорт с оглед намаляване на използването на лични автомобили и намаляването на емисиите от въглероден окис
  
• 
  Увеличаване на дела на частните капитали в схемите за развитие на транспорта.
  

Благоприятното географско положение на страната намира материален израз в преминаването на пет Общоевропейски транспортни коридора през територията на България: ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х (Приложение 1). Този факт е колкото положителен, толкова и задължаващ, тъй като изисква огромни инвестиции най-вече за подобряване и поддържане на съществуващата инфраструктура и за доизграждане на липсваща такава. В този смисъл, правилното определяне на приоритетите в кратко-, средно- и дългосрочен план е от изключително значение за максимализиране на очакваните ползи. При определянето на тези приоритети следва да се отчита както политиката на страните-членки на Европейския съюз по отношение на Транс-европейска транспортна мрежа, така и политиката на съседните страни от региона.

Преминаващите през България пет транспортни коридора, определени от Общоевропейските конференции на транспортните министри в Крит (1994 г.) и Хелзинки (1997 г.), са:

Общоевропейски транспортен коридор IV

Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца/Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул

Река Дунав

Бари/Бриндизи – Дурес/Вльора – Тирана – Кафасан – Скопие – София – Пловдив – Бургас/Варна

+ пътната връзка Орменион – Свиленград – Бургас, осъществяваща връзка с Коридори ІV, ІХ и Транс-Европейската мрежа;

+ Бяла/Горна Оряховица – Плевен-София, осъществяваща връзка с Коридори ІV и ІХ;

+ Кафасан – Капстиче/Кристалопиги, осъществяваща връзка с Транс-Европейската мрежа

Общоевропейски транспортен коридор IX

Хелзинки – Санкт Петербург-Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Димитровград – Александропулис

Клон А: Одеса – Любашевка/Разделна

Клон В: Киев – Минск – Вилнюс – Клайпеда/Калининград

Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун

Клон А: Грац – Марибор – Загреб

Клон B: Будапеща – Нови Сад – Белград

Клон C: Ниш – София (Димитровград – Истанбул по трасето на коридор IV)

Клон D: Велес – Прилеп – Битоля – Флорина – Виа Игнатия – Игуменица

За общата координация и развитие на връзките между коридорите важна роля играе проектът Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура (TINA) в кандидатстващите за присъединяване към Европейският съюз държави. TINA е проект на Европейската комисия, чиято крайна цел е създаването на разширена Трансевропейска мрежа, включваща и транспортните мрежи на 12-те (както беше през 1997 г.) присъединяващи се държави от Централна и Източна Европа. Елементите на така наречената мрежа TINA са определени както следва:

• 
  Мрежа-гръбнак (основна мрежа), която е идентична с връзките и възлите на десетте мултимодални транспортни коридори на територията на страните от TINA;
  
• 
  Допълнителни елементи на мрежата, които сa предложени от трите регионални подгрупи на TINA след оценка на предложенията на всяка от страните, в съответствие с концепцията на Трансeвропейските транспортни мрежи и въз основа на оценка на разходите.
  

• 
  железопътната връзка Мездра – Плевен – Горна Оряховица;
  
• 
  железопътната връзка Русе – Каспичан – Синдел;
  
• 
  пътната връзка Ботевград – Плевен – Бяла;
  
• 
  пътната връзка Свиленград – Бургас.
  

При определяне на направленията, които трябва да развиваме приоритетно, от най-голямо значение е процесът на развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. През 2003 г. Групата на високо равнище Ван Мирт за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа определи през територията на България да преминават две приоритетни за територията на Европейския съюз оси: Видин-София-Кулата (IV коридор) и река Дунав (VII коридор), включващи приоритетните проекти: Модернизиране на железопътната линия Видин-София-Кулата и Подобряване на навигацията по река Дунав. Подписан е финансов меморандум по програма ИСПА за техническа помощ за модернизацията на железопътната линия Видин-София. Подготовката на проекта за подобряване на навигацията по река Дунав е предложена за финансиране по новия инструмент за техническа помощ на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие JASPERS.

В края на 2004 г. Европейската комисия създаде Група на високо равнище II, председателствана от г-жа Лойола ди Паласио, с цел определяне продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони, както и определянето на приоритетните проекти за тяхното развитие. Одобрени са пет главни транспортни оси: Северна, Централна, Югоизточна и Югозападна, както и т.нар. морски магистрали.

През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. Основните мултимодални връзки, преминаващи през наша територия са:

• 
  Общоевропейски транспортен коридор X – клон С, свързващ Белград-Ниш-София, и от там по трасето на Общоевропейски транспортен коридор IV – Истанбул – ТРАСЕКА;
  
• 
  Общоевропейски транспортен коридор VIII: - започващ от италианските пристанища Бари/Бриндизи и преминаващ през Дурес/Влора – Тирана-Скопие – София – Бургас /Варна;
  
• 
  Река Дунав – река Сава.
  

От описания по-горе процес на развитие на Трансевропейската мрежа и връзките й със съседните държави и региони могат да се направят следните изводи за приоритетността на основните оси, коридори и връзки, преминаващи през българска територия:

• 
  Видин – София – Кулата от Общоевропейски транспортен коридор IV;
  
• 
  Общоевропейски транспортен коридор VII: река Дунав.
  

• 
  Общоевропейски транспортен коридор X – клон С, свързващ Белград-Ниш-София, и от там по трасето на Общоевропейски транспортен коридор IV – Пловдив – Свиленград – Истанбул – ТРАСЕКА;
  
• 
  Общоевропейски транспортен коридор VIII: Дурес – Тирана – Скопие – София-Пловдив – Бургас/Варна;
  
• 
  Морски магистрали: връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.
  

• 
  Общоевропейски транспортен коридор IX: Букурещ – Русе – Димитровград – Александропулис.
  

• 
  Железопътната връзка Мездра – Плевен – Горна Оряховица;
  
• 
  Железопътната връзка Русе – Каспичан – Синдел;
  
• 
  Пътната връзка Ботевград – Плевен – Бяла;
  
• 
  Пътната връзка Свиленград – Бургас.