Пристанищата се явяват важни центрове за развитието на целия транспортен комплекс. През тях преминават над 60% от вноса и износа на икономиката ни и по този начин те влияят и върху цялостното развитие на икономиката. Системата е съставена от два типа пристанища − речни и морски. С присъединяването на страната ни към Европейския Съюз черноморските ни пристанища ще се превърнат в източна граница на Съюза. В бъдеще те ще изпълняват главно транзитна функция и чрез тях ще се осъществява връзката на ЕС със страните от Централна Азия, Близкия, Средния и Далечния Изток, както и със страните от черноморския басейн.
3.1. Състояние на пристанищната инфраструктура. Тенденции.
Основната инфраструктура на българските пристанища е строена преди 50 от части и до 100 години, с изключение на пристанище “Варна-Запад”, Фериботен комплекс – Варна, РО-РО терминалите в Оряхово и Русе и някои други по-малки обекти. Независимо от това, мощностите за обработка на товари се оценяват на около 30-35 млн. тона на море и около 10 млн. тона на река Дунав при настоящата им съоръженост с товаро-разтоварна техника. Инвестициите в поддържането и развитието на пристанищата през последните години, са значително намалени и състоянието на пристанищата не отговаря на съвременните изисквания в някои основни направления, които имат необходимост от преситуиране на разположението на основните пристанищни мощности. Построените в началото на миналия век пристанищни съоръжения във Варна (пристанищен терминал Варна Изток), Бургас (пристанищен терминал Бургас Изток, но и цялото пристанище), Русе, Свищов, както и Несебър,Созопол. Поморие, Царево, Ахтопол са вече в чертите на централната част на градовете, което създава определени проблеми, както от екологично естество, така и от архитектурно – строително естество. Това предполага следните направления на инвестициите за развитие на пристанищата:
-
Изместване на пристанищните съоръжения за обработка на насипни, наливни и други генериращи екологични проблеми дейности извън широкия център на градовете;
-
Преустройство на пристанищните съоръжения, ситуирани в широкия център на градовете преди всичко в пристанища за обслужване на пътници, спортно-рекреативни и бизнес зони;
-
Създаване на възможност за приемане на кораби с по-голяма товароподемност чрез удълбочаване на акваториите и подходите, осигуряване на достатъчен надводен просвет и акватория за маневриране;
-
Подобряване условията за корабоплаване по р.Дунав − отстраняване на тесните места;
-
Възстановяване и укрепване на пристанищни съоръжения – кейови стени, вълноломи и пристанищна територия и други елементи на пристанищната инфраструктура;
-
Специализация на пристанищни терминали, модернизация на товаро-разтоварната техника и усъвършенстване на организация на работа;
-
Модернизация на системите за охрана и безопасност на пристанищата;
-
Привеждане на пристанищните съоръжения и системи в съответствие с международните и националните изисквания за опазване на околната среда;
-
Осигуряване на приемни съоръжения за събиране и третиране на отпадъците от корабите и пристанищната дейност.
Основните параметри на пристанищата за обществен транспорт са описани в
Приложение 7.
Общият товарооборот преминал през морските ни пристанища отбелязва плавно покачване, като за 2004 г. са обработени 23,5 млн.тона товари и е отчетен ръст от 10% спрямо 2003 г., а за 2005 година – над 25 млн. тона или 6.5% в сравнение с 2004 година.
Основен дял в прираста имат превозите на наливни товари – с 14,5% увеличение през 2005 г. спрямо 2004 г., като за шестгодишния период (2000–2005 г.) те са нараснали с 32%. Ръст се наблюдава и при обработката на контейнери – с 5,3% през 2005 г. спрямо предходната година, като за периода (2000–2005 г.) техният обем нараства близо два пъти и половина. Спад се отбелязва само при обработката на генерални товари – с близо 4% през 2005 г. спрямо 2004 г .
Общият товарооборот преминал през речните ни пристанища за 2005 г. отбелязва сериозен ръст 22,7% спрямо 2004 г., като за разглеждания шест годишен (2000–2005 г.) период общото нарастване е с над 85%.
Основна роля за посоченото увеличение имат наливните товари, които нарастват със 7 пъти и половина за 2005 г. спрямо предходната, както и каботажните превози, които отбелязват ръст от 106% за 2005 г. спрямо 2004 г. Над 50 % от отбелязания ръст на каботажните превози се дължи на регистрирането на нови пристанища за обществен транспорт с регионално значение.
През разглеждания период не са обработвани контейнери по река, а при насипните и генерални товари се наблюдава слаб спад от съответно 6% и 3,5%. Сериозен спад се наблюдава в обработените РО-РО единици – с близо 17%.
Въпреки все още малкия дял на транзитните превози, те отбелязват ръст от 24,5% през 2005 г. спрямо 2004 г. Вносът показва незначително покачване от 1,4%, докато при износа се наблюдава спад от 9,5%.
Развитието на българската икономика оказва директно влияние на развитието на българските пристанища чрез по-нататъшно нарастване на вноса и износа на товари. Основните сектори, които оказват влияние в относителен дял на товарооборота са:
-
Нефтопреработващата промишленост – внос на нефт и износ на нефтопродукти;
-
Металургията – внос на руда, кокс и полупреработени произведения на металургичната промишленост и износ на произведения на металургическата промишленост и скрап;
-
Енергетиката – внос на въглища;
-
Строителството – износ на цимент, вътрешни превози и износ на инертни материали, внос и износ на строителни материали и конструкции;
-
Селското стопанство – износ и внос на зърнени храни и фуражи;
-
Химическата промишленост – износ и в по-малка степен внос на торове;
-
Леката промишленост и др. отрасли на индустрията – внос и износ на различни генерални и контейнеризирани товари;
-
Развлекателната и туристическата индустрии – предоставяне на услуги за обслужване на пътници и туристи.
Статистическите данни сочат тенденция за промяна на структурата на товарооборота – делът на контейнерните и РО-РО превозите нараства за сметка на насипните товари. Независимо от това, световната тенденция и изоставането на България в мултимодалните превози налагат да се заложат по-високи темпове на нарастване на контейнерните и РО-РО превозите за сметка на насипните и генералните товари след 2007 г.
Прогнозираният ръст на товарооборота на морските пристанища ще се реализира почти изцяло чрез нарастването на контейнерните и РО-РО превози. Контейнерните превози се предполага, че ще достигнат 220 хил. TEU през 2007 г., а през 2015 г. – до 900 хил. TEU. Очаква се РО-РО превозите да следват същата тенденция – т. е. около 0,8 млн. тона през 2007 г. и 4-5 млн. тона към 2015 г.
Прогнозната оценка направена на база статистическо екстраполиране по видове товари по начин на превоз и съобразена с прогнозните показатели за развитието на икономиката на страната предвижда следните обеми:
Таблица 3. Прогнозна оценка за обем товари през морските и речните пристанища
Година
|
Морски пристанища, млн. тона
|
Речни пристанища, млн. тона
|
Общо, млн. тона
|
2007
|
26,1
|
5,6
|
31,7
|
2015
|
34,7
|
8,3
|
43,0
|
Развитието на сухопътната инфраструктура би трябвало да доведе до значителен ръст на РО-РО превозите между българските дунавски пристанища и пристанищата, разположени на отсрещния румънски бряг. Статистическите данни сочат намаление на броя на обработените превозни средства през 2002 г. в сравнение с 2001 г. През следващите години товаропотокът се стабилизира на около 156 хил. превозни средства годишно.
След влизането в експлоатация на Дунав мост-2 се очаква превозите през р. Дунав между Видин − Калафат и Оряхово − Бекет да намалеят – до 40-50 хил. транспортни единици годишно. Двата ферибота ще останат като алтернативни транспортни възможности на моста с възможност за привличане на товаропоток с конкурентни на моста цени. От друга страна се очаква нарастване на товаропотока между малките румънски и български пристанища, обосновано от облекчаването на митническите формалности след влизането на двете страни в Европейския съюз. Нови РО-РО линии и пристанища за приемане на РО-РО платформи ще бъдат открити в повечето дунавски градове и преди всичко в Силистра, Свищов, Никопол и др.
Важни за отбелязване са и тенденциите свързани с изпреварващото нарастване на дела на приходите от туризъм, лека и хранителна промишленост, както и развитието на определени индустрии, чрез които България ще намери място в световната индустрия.
По отношение на ориентацията на българския внос и износ основните изводи се свързват със намаляване на търговския обмен с Русия, Украйна и другите страни от ОНД. Решаваща ще бъде, обаче, структурата на българската икономика – вносът на суровини и износът на метали и полуготова продукция, независимо от направлението ще продължи да се осъществява по вода.
С присъединяването на страната ни към Европейския съюз ще се създадат условия за ново преразпределение на товаропотоците, изразяващо се в:
-
Отклонението на Коридор Х в частта му Солун-Александруполис-Истанбул ще стимулира външноикономическите връзки на България в периода след приемането ни в Европейския съюз. Очакваното пренасочване на товарите от и за България в тази релация през гръцките пристанища ще бъде компенсирано с нарастване на товаропотока през българските морски пристанища по посока на средноазиатските пристанища и пътя на ТРАСЕКА. Съвсем логична е възможността България да се превърне в логистичен център за страните от Средна Азия и Кавказ, като се насърчава развитието на транзитните превози.
-
Увеличаване на товаропотока, най-вече фериботен и пътнически с Румъния;
-
Нарастване на товаропотока от и за Централна Европа по река Дунав – на първо място пътнически и РО-РО превози.
3.3. Развитие и модернизиране на технологиите за обработка на товарите
Развитието и модернизацията на технологиите за обработка на товарите е естествен процес, произтичащ от развитието на световната икономика. Резултат от това развитие е предлагането на пазара на модерна и високопроизводителна претоварна техника, специализирана за обработка на определени видове товари; комуникационни системи и електронна техника; съвременно програмно осигуряване. Целта е да бъдат постигнати следните основни резултати:
-
Повишаване на производителността на претоварния процес и от там − съкращаване на времето за престой на корабите в пристанищата;
-
Подобряване на качеството на предлаганите пристанищни услуги. Задължително изискване към 2007 г. ще бъде всички пристанища да са получили сертификата за качество по БДС ЕС ISO 9001 – 2001;
-
Подобряване на сигурността на корабите и пристанищата и на безопасността на пристанищата чрез подобряване на контрола над преминаващите товари и пътници. Изискването за притежаване на сертификат по ISPS-Code ще стане задължително за всички пристанища с международна дейност след 2007 г.;
-
Внедряване на организация и съоръжения за опазване на околната среда на територията на пристанищата, включваща събиране и третиране на отпадъците от корабите, в съответствие с изискванията на Директива 2000/59 на ЕС, както и от пристанищната дейност. Организация, съответстваща на изискванията на тази директива ще стане задължителна след 2007 г. за всички български пристанища.
Сподели с приятели: |