Министерство на транспорта с т р а т е г и я за развитие на



страница3/13
Дата21.08.2017
Размер0.95 Mb.
#28457
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

3. ПРИСТАНИЩА

Пристанищата се явяват важни центрове за развитието на целия транспортен комплекс. През тях преминават над 60% от вноса и износа на икономиката ни и по този начин те влияят и върху цялостното развитие на икономиката. Системата е съставена от два типа пристанища − речни и морски. С присъединяването на страната ни към Европейския Съюз черноморските ни пристанища ще се превърнат в източна граница на Съюза. В бъдеще те ще изпълняват главно транзитна функция и чрез тях ще се осъществява връзката на ЕС със страните от Централна Азия, Близкия, Средния и Далечния Изток, както и със страните от черноморския басейн.



3.1. Състояние на пристанищната инфраструктура. Тенденции.


Основната инфраструктура на българските пристанища е строена преди 50 от части и до 100 години, с изключение на пристанище “Варна-Запад”, Фериботен комплекс – Варна, РО-РО терминалите в Оряхово и Русе и някои други по-малки обекти. Независимо от това, мощностите за обработка на товари се оценяват на около 30-35 млн. тона на море и около 10 млн. тона на река Дунав при настоящата им съоръженост с товаро-разтоварна техника. Инвестициите в поддържането и развитието на пристанищата през последните години, са значително намалени и състоянието на пристанищата не отговаря на съвременните изисквания в някои основни направления, които имат необходимост от преситуиране на разположението на основните пристанищни мощности. Построените в началото на миналия век пристанищни съоръжения във Варна (пристанищен терминал Варна Изток), Бургас (пристанищен терминал Бургас Изток, но и цялото пристанище), Русе, Свищов, както и Несебър,Созопол. Поморие, Царево, Ахтопол са вече в чертите на централната част на градовете, което създава определени проблеми, както от екологично естество, така и от архитектурно – строително естество. Това предполага следните направления на инвестициите за развитие на пристанищата:

  • Изместване на пристанищните съоръжения за обработка на насипни, наливни и други генериращи екологични проблеми дейности извън широкия център на градовете;

  • Преустройство на пристанищните съоръжения, ситуирани в широкия център на градовете преди всичко в пристанища за обслужване на пътници, спортно-рекреативни и бизнес зони;

  • Създаване на възможност за приемане на кораби с по-голяма товароподемност чрез удълбочаване на акваториите и подходите, осигуряване на достатъчен надводен просвет и акватория за маневриране;

  • Подобряване условията за корабоплаване по р.Дунав − отстраняване на тесните места;

  • Възстановяване и укрепване на пристанищни съоръжения – кейови стени, вълноломи и пристанищна територия и други елементи на пристанищната инфраструктура;

  • Специализация на пристанищни терминали, модернизация на товаро-разтоварната техника и усъвършенстване на организация на работа;

  • Модернизация на системите за охрана и безопасност на пристанищата;

  • Привеждане на пристанищните съоръжения и системи в съответствие с международните и националните изисквания за опазване на околната среда;

  • Осигуряване на приемни съоръжения за събиране и третиране на отпадъците от корабите и пристанищната дейност.

Основните параметри на пристанищата за обществен транспорт са описани в
Приложение 7.

3.2. Дейност на морските и речните пристанища


Общият товарооборот преминал през морските ни пристанища отбелязва плавно покачване, като за 2004 г. са обработени 23,5 млн.тона товари и е отчетен ръст от 10% спрямо 2003 г., а за 2005 година – над 25 млн. тона или 6.5% в сравнение с 2004 година.

Основен дял в прираста имат превозите на наливни товари – с 14,5% увеличение през 2005 г. спрямо 2004 г., като за шестгодишния период (2000–2005 г.) те са нараснали с 32%. Ръст се наблюдава и при обработката на контейнери – с 5,3% през 2005 г. спрямо предходната година, като за периода (2000–2005 г.) техният обем нараства близо два пъти и половина. Спад се отбелязва само при обработката на генерални товари – с близо 4% през 2005 г. спрямо 2004 г .

Общият товарооборот преминал през речните ни пристанища за 2005 г. отбелязва сериозен ръст 22,7% спрямо 2004 г., като за разглеждания шест годишен (2000–2005 г.) период общото нарастване е с над 85%.

Основна роля за посоченото увеличение имат наливните товари, които нарастват със 7 пъти и половина за 2005 г. спрямо предходната, както и каботажните превози, които отбелязват ръст от 106% за 2005 г. спрямо 2004 г. Над 50 % от отбелязания ръст на каботажните превози се дължи на регистрирането на нови пристанища за обществен транспорт с регионално значение.

През разглеждания период не са обработвани контейнери по река, а при насипните и генерални товари се наблюдава слаб спад от съответно 6% и 3,5%. Сериозен спад се наблюдава в обработените РО-РО единици – с близо 17%.

Въпреки все още малкия дял на транзитните превози, те отбелязват ръст от 24,5% през 2005 г. спрямо 2004 г. Вносът показва незначително покачване от 1,4%, докато при износа се наблюдава спад от 9,5%.

Развитието на българската икономика оказва директно влияние на развитието на българските пристанища чрез по-нататъшно нарастване на вноса и износа на товари. Основните сектори, които оказват влияние в относителен дял на товарооборота са:


  • Нефтопреработващата промишленост – внос на нефт и износ на нефтопродукти;

  • Металургията – внос на руда, кокс и полупреработени произведения на металургичната промишленост и износ на произведения на металургическата промишленост и скрап;

  • Енергетиката – внос на въглища;

  • Строителството – износ на цимент, вътрешни превози и износ на инертни материали, внос и износ на строителни материали и конструкции;

  • Селското стопанство – износ и внос на зърнени храни и фуражи;

  • Химическата промишленост – износ и в по-малка степен внос на торове;

  • Леката промишленост и др. отрасли на индустрията – внос и износ на различни генерални и контейнеризирани товари;

  • Развлекателната и туристическата индустрии – предоставяне на услуги за обслужване на пътници и туристи.

Статистическите данни сочат тенденция за промяна на структурата на товарооборота – делът на контейнерните и РО-РО превозите нараства за сметка на насипните товари. Независимо от това, световната тенденция и изоставането на България в мултимодалните превози налагат да се заложат по-високи темпове на нарастване на контейнерните и РО-РО превозите за сметка на насипните и генералните товари след 2007 г.

Прогнозираният ръст на товарооборота на морските пристанища ще се реализира почти изцяло чрез нарастването на контейнерните и РО-РО превози. Контейнерните превози се предполага, че ще достигнат 220 хил. TEU през 2007 г., а през 2015 г. – до 900 хил. TEU. Очаква се РО-РО превозите да следват същата тенденция – т. е. около 0,8 млн. тона през 2007 г. и 4-5 млн. тона към 2015 г.

Прогнозната оценка направена на база статистическо екстраполиране по видове товари по начин на превоз и съобразена с прогнозните показатели за развитието на икономиката на страната предвижда следните обеми:
Таблица 3. Прогнозна оценка за обем товари през морските и речните пристанища


Година

Морски пристанища, млн. тона

Речни пристанища, млн. тона

Общо, млн. тона

2007

26,1

5,6

31,7

2015

34,7

8,3

43,0

Развитието на сухопътната инфраструктура би трябвало да доведе до значителен ръст на РО-РО превозите между българските дунавски пристанища и пристанищата, разположени на отсрещния румънски бряг. Статистическите данни сочат намаление на броя на обработените превозни средства през 2002 г. в сравнение с 2001 г. През следващите години товаропотокът се стабилизира на около 156 хил. превозни средства годишно.

След влизането в експлоатация на Дунав мост-2 се очаква превозите през р. Дунав между Видин − Калафат и Оряхово − Бекет да намалеят – до 40-50 хил. транспортни единици годишно. Двата ферибота ще останат като алтернативни транспортни възможности на моста с възможност за привличане на товаропоток с конкурентни на моста цени. От друга страна се очаква нарастване на товаропотока между малките румънски и български пристанища, обосновано от облекчаването на митническите формалности след влизането на двете страни в Европейския съюз. Нови РО-РО линии и пристанища за приемане на РО-РО платформи ще бъдат открити в повечето дунавски градове и преди всичко в Силистра, Свищов, Никопол и др.

Важни за отбелязване са и тенденциите свързани с изпреварващото нарастване на дела на приходите от туризъм, лека и хранителна промишленост, както и развитието на определени индустрии, чрез които България ще намери място в световната индустрия.

По отношение на ориентацията на българския внос и износ основните изводи се свързват със намаляване на търговския обмен с Русия, Украйна и другите страни от ОНД. Решаваща ще бъде, обаче, структурата на българската икономика – вносът на суровини и износът на метали и полуготова продукция, независимо от направлението ще продължи да се осъществява по вода.

С присъединяването на страната ни към Европейския съюз ще се създадат условия за ново преразпределение на товаропотоците, изразяващо се в:



  • Отклонението на Коридор Х в частта му Солун-Александруполис-Истанбул ще стимулира външноикономическите връзки на България в периода след приемането ни в Европейския съюз. Очакваното пренасочване на товарите от и за България в тази релация през гръцките пристанища ще бъде компенсирано с нарастване на товаропотока през българските морски пристанища по посока на средноазиатските пристанища и пътя на ТРАСЕКА. Съвсем логична е възможността България да се превърне в логистичен център за страните от Средна Азия и Кавказ, като се насърчава развитието на транзитните превози.

  • Увеличаване на товаропотока, най-вече фериботен и пътнически с Румъния;

  • Нарастване на товаропотока от и за Централна Европа по река Дунав – на първо място пътнически и РО-РО превози.



3.3. Развитие и модернизиране на технологиите за обработка на товарите


Развитието и модернизацията на технологиите за обработка на товарите е естествен процес, произтичащ от развитието на световната икономика. Резултат от това развитие е предлагането на пазара на модерна и високопроизводителна претоварна техника, специализирана за обработка на определени видове товари; комуникационни системи и електронна техника; съвременно програмно осигуряване. Целта е да бъдат постигнати следните основни резултати:

  • Повишаване на производителността на претоварния процес и от там − съкращаване на времето за престой на корабите в пристанищата;

  • Подобряване на качеството на предлаганите пристанищни услуги. Задължително изискване към 2007 г. ще бъде всички пристанища да са получили сертификата за качество по БДС ЕС ISO 9001 – 2001;

  • Подобряване на сигурността на корабите и пристанищата и на безопасността на пристанищата чрез подобряване на контрола над преминаващите товари и пътници. Изискването за притежаване на сертификат по ISPS-Code ще стане задължително за всички пристанища с международна дейност след 2007 г.;

  • Внедряване на организация и съоръжения за опазване на околната среда на територията на пристанищата, включваща събиране и третиране на отпадъците от корабите, в съответствие с изискванията на Директива 2000/59 на ЕС, както и от пристанищната дейност. Организация, съответстваща на изискванията на тази директива ще стане задължителна след 2007 г. за всички български пристанища.



Каталог: fileadmin
fileadmin -> Световен ден за защита на животните 4 октомври (неделя)
fileadmin -> Джойс Де Силва, Състрадание към селскостопанските животни
fileadmin -> Ален фройдигер бюжар и паншо или Мнимите Консуматори
fileadmin -> Не по-късно от
fileadmin -> Здравословно състояние и благосъстояние на животните при органично животновъдство
fileadmin -> This is the story of an ancient meditation technique named Vipassana, which shows people how to take control of their lives and channel them toward their own good
fileadmin -> До клъстера Дуално професионално обучение към гбитк
fileadmin -> An den Vorstand der dbihk до Управителния съвет на гбитк
fileadmin -> Отношението между цените на храната и грижата за животните
fileadmin -> Bulgaria trading


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница