Министерство на транспорта с т р а т е г и я за развитие на


ГРАФИК И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ



страница13/13
Дата21.08.2017
Размер0.95 Mb.
#28457
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

3. ГРАФИК И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ.


Графиците за проектиране и изпълнение на приоритетните инвестиционни проекти с национално значение (съответно за периодите 2006 г., 2005-2009 г. и 2005-2015 г.), в т.ч. и тези проекти, които са в процес на изпълнение, със съответните срокове за изпълнение, с индикативните им стойности и източниците за финансиране са подробно описани в Приложение 2, Приложение 3 и Приложение 4.

В Приложение 5 е даден времевият линеен график за изпълнение на приоритетните транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – железопътен, метро, морски и вътрешноводен транспорт.

В Приложение 6 е даден времевият линеен график за изпълнение на приоритетните транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища.

В Приложения 12 и 13 (карти) са представени всички изпълнявани и планирани за изпълнение проекти за развитие на транспортната инфраструктура на Република България


4. ПРОЕКТИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ЧРЕЗ ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО (КОНЦЕСИОНИРАНЕ) - ИНДИКАТИВНА СТОЙНОСТ, СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ


На този етап Министерството на транспорта използва концесията като форма на публично-частно партньорство и ефективен метод за поддържането на транспортната инфраструктура на необходимото ниво, повишаване нейната конкурентноспособност, като в същото време държавата запазва собствеността и контрола върху инфраструктурата.

В процес на изготвяне е Програма за развитие на пристанищата в България. С нея се цели единното, дългосрочно и координирано развитие на пристанищната инфраструктура, което да е подчинено на основните цели на транспортната политика на страната. Документът ще даде бъдещи насоки за концесиониране на пристанищата.

В ход е и разработване на Програма за развитие на летищата за обществено ползване в България. Документът цели да даде насоки за дългосрочното и координирано развитие на летищата за обществено ползване, подчинено на приоритетите на националната транспортна политика. Очаква се чрез него да се подобри ефективността и целесъобразността на усвояваните средства от бюджета и фондовете на Европейския съюз, както и да даде насоки за привличане на чужди инвестиции под формата на концесиониране на цели летища или на отделни елементи на летищната инфраструктура.

Изхождайки от факта, че публично-частното партньорство представлява своеобразно и гъвкаво решение за реализиране на инфраструктурни проекти и отчитайки факта, че то не е само алтернатива на бюджетното финансиране, но и средство за подобряване ефективното им изпълнение, то тази форма на сътрудничество ще се прилага и при реализиране на проекти за реконструкция и модернизация на обекти от железопътната инфраструктура – гари, терминали, участъци от жп линии.


4.1. Железопътна инфраструктура


Предвижда се концесионирането, като инструмент на публично-частното партньорство, да се приложи по отношение на следните обекти от железопътната инфраструктура:

  • Концесиониране на жп гари – в приетия график за изпълнение на приоритетните инфраструктурни проекти през 2006 г. се предвижда да бъдат открити процедурите за отдаване на концесия на централните жп гари София и Пловдив.

  • Концесиониране на терминалив ход е проект за „Разработване на стратегия за интегриране на българската железопътна инфраструктура в Европейската мрежа за интермодален транспорт”. В проекта следва да се дефинират възможностите за прилагане на публично-частното партньорство по отношение на интермодалните терминали, което ще окаже позитивно въздействие върху вноса, износа и транзитния транспорт.

  • Концесиониране на други обекти от жп инфраструктура – в дългосрочна перспектива се предвижда отдаването на концесия на участъци от железопътни линии, както и на отделни помещения за развиване на дейности като обработка на багажи и товари, магазинна мрежа, финансово обслужване, медицинско обслужване и др.



4.2. Пътища



Автомагистрала Тракия”, с обща дължина на участъка 188 км.

  • Лот 2, Лот 3 и Лот 4 L=118 км.;

  • Участък Софийски околовръстен път - Северна дъга L=22 км.;

  • Участък Калотина - СОП-Северна дъга" L=48 км.

Автомагистрала Струма”:

  • Лот 1 Участък Долна Диканя - Дупница L=22 км.

  • Лот 2 Участък Дупница - Симитли L=37 км.

  • Лот 3 Участък Симитли - Кресна L=30 км.

  • Лот 4 Участък Кресна - ГКПП Кулата L=49 км.

Автомагистрала Хемус” L=280 км (за доизграждане).

  • - Лот 1 L=58,8 км.

  • - Лот 2 L=85,1 км.

  • - Лот 3 Участък L=101,9 км.

Автомагистрала "Черно море" L=94 км.

4.3. Пристанища


Чрез концесията се осигурява финансиране на публичната инфраструктура от частния сектор, като същевременно собствеността върху пристанищната инфраструктура остава публична. Задължението да се извършат необходимите инвестиции и да се експлоатира и управлява пристанището (вкл. отделни терминали от него) се поема за фиксиран период от време от стратегически инвеститор, финансова институция и/или други.

Концесията позволява да бъдат вложени средства в модернизацията на пристанището, да бъдат въведени нови технологии, маркетинг и мениджмънт за привличане на товари, както и да се повиши ефективността на управлението на пристанищата. Функциите на държавата след концесионирането остават регулаторни и контролиращи, като тя си запазва собствеността върху активите (публична държавна собственост), съществуващи в момента или построени от концесионера.



При концесията, държавата запазва правото да упражнява контрол:

  • По изпълнението на концесионните договори, чрез лостовете на предвидените в договорите гаранции за изпълнение на задълженията и прилага договорния санкционен режим

  • По дейностите, свързани с осигуряване на безопасността и сигурността

  • По стратегическите функции, свързани с пристанищното развитие

  • По недопускане на нелоялна конкуренция

  • По задължението за осигуряване достъп до пристанищните услуги

  • Други въпроси, залегнали в действащите закони или наредби

  • В случаи на застрашаване на националната сигурност и отбрана, защитата на държавните интереси следва да бъде обезпечена с адекватни разпоредби в концесионния договор.

Очакван ефект:

  • Ускорено регионално развитие;

  • Създаване на нови работни места чрез развитие и на съпътстващи дейности;

  • Подобряване качеството и капацитета на пристанищната инфраструктура;

  • По-ефективно управление на пристанището;

  • Подобряване качеството на пристанищните услуги;

  • Увеличаване трафика и привличане на транзитни товари.

Процесът на концесиониране ще продължи, като се спазват стриктно специфичните европейски практики отнасящи се до концесии в пристанищата:

  • Да се определи ясно какво се очаква от концесията - определена инвестиция по схемата „построй, използвай и предай” или оператор, който ще инвестира основно в оборудване за обработка на товари;

  • Срокът на концесията да бъде пряка зависимост от инвестицията, позволяваща нормален период на амортизация. По европейската проектодиректива максималните срокове са:

    • в случай на малък обем инвестиции – 10 години;

    • в случай на значителни инвестиции в движимо имущество – 15 години;

    • в случай на значителни инвестиции в недвижимо имущество и подобно движимо имущество – 45 години.

Министерство на транспорта възнамерява да отдаде на концесия 29 пристанища и пристанищни терминали от национално значение, съгласно програма за развитие на пристанищата в България.

4.4. Летища


Международните летища за обществено ползване, които обезпечават обработката на пътници и товари, са предоставени за стопанисване и управление на пет търговски дружества с едноличен собственик на капитала – държавата, с принципал – министърът на транспорта. Реконструкцията, модернизацията и новото строителство на инфраструктурни обекти на територията на летищата за обществено ползване, в условията на ограничен финансов ресурс, са възможни чрез привличане на частни капитали. Концесията осигурява финансиране на публичната инфраструктура от частния сектор, като същевременно собствеността върху летищната инфраструктура остава публична, но задължението да се извършват необходимите инвестиции и да се експлоатира и управлява летището се поема за фиксиран период от време от стратегически инвеститор и/или финансова институция.

Очакван ефект:

  • Подобряване качеството и капацитета на летищната инфраструктура;

  • По-ефективно управление на летищното предприятие;

  • Подобряване качеството и разнообразието на летищните услуги;

  • Увеличаване на самолетният трафик и пътникооборота.

Предвижда се на концесия да бъдат отдадени летищата за обществено ползване, съгласно Програма за развитие на летищата за обществено ползване в България, която се подготвя в момента. В заключителен етап е отдаването на концесия на Летище Варна и Летище Бургас.

В Приложение 10 са представени проектите за осъществяване чрез публично-частно партньорство – концисии на летища, пристанища, жп гари и интермодални терминали (проекто предложение за периода 2006 – 2015 г.).

В Приложение 11 са представени проектите за осъществяване чрез публично-частно партньорство – концисии на пътища (проекто предложение за периода 2006 – 2015 г.).

VІІ. Институционална организация на изпълнението



Институции отговорни за изпълнението на стратегията в сектор Транспорт

Управляващият орган, който ще отговаря за цялостното ефикасно, ефективно и коректно управление и изпълнение на стратегията в сектор Транспорт, ще бъде Министерство на транспорта.

Управляващият орган ще делигира определени задачи и отговорности на Междинните звена за изпълнение на транспортните проекти.

Оперативното управление на стратегията в сектор Транспорт ще се осъществява чрез Междунните звена:



  • Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”,

  • Национална компания “Железопътна инфраструктура”,

  • Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”,

  • ДП “Пристанищна инфраструктура”,

  • Изпълнителна агенция “Поддържане и проучване на река Дунав”

  • Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”

  • Изпълнителна агенция “Пътища”.

Комитет за наблюдение на стратегията в сектор Транспорт следва да бъде създаден в рамките на три месеца след решението за одобряването й.

VІІІ. Система за наблюдение и оценка на изпълнението – показатели за текущ и периодичен анализ на изпълнението и актуализация.



1. ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА


Основни показатели:

Показатели за резултат:

  • Построени нови участъци от железопътни линии (km);

  • Рехабилитирани железопътни линии (% от цялата железопътна мрежа);

  • Електрифицирани железопътни линии (% от цялата железопътна мрежа);

  • Удвоени железопътни линии (% от цялата железопътна мрежа);

  • Железопътни линии, осигурени с нови системи за безопасност, сигнални и съобщителни системи (% от цялата железопътна мрежа);

  • Икономисано време от железопътния транспорт (времепътуване х обем товари/брой пътници);

  • Брой новопостроени мостове и тунели.

Показатели за въздействие:

  • Пътници, обслужени от железопътния транспорт;

  • Товари, обработени от железопътния транспорт;

  • Брой транзитни пътници;

  • Количество транзитни товари;

  • Брутна добавена стойност (БДС) в железопътния транспорт;

  • Работни места – създадени или запазени, в резултат на изпълнените инфраструктурни проекти.


2. ПЪТИЩА


Основни показатели

Показатели за резултат:

  • Построени нови пътни участъци (km);

  • Реконструирани пътни участъци (km);

  • Рехабилитирани пътни участъци (% от цялата пътна мрежа);

  • Ремонтирани пътни участъци

  • Брой новопостроени мостове и тунели.

  • Състояние на настилките

Показатели за въздействие:

  • Увеличаване обема на трафика (брой МПС/ден по 5 годишни периоди) ;

  • Намаляване броя на пътно-транспортните произшествия (бр./км и бр. убити/км по години);

  • Намаляване времето на затваряне на пътни отсечки – км и продължителност;

  • Работни места – създадени или запазени, в резултат на изпълнените инфраструктурни проекти.


3. ПРИСТАНИЩА



Основни показатели– годишна база

Поддържане и развитие на инфраструктурата - вложени инвестиции в хил. лв. по видове финансиране:

  • Общо обем на инвестициите;

  • Вложени средства за драгажни работи;

  • Вложени средства за пристанищни съоръжения и сухоземна инфраструктура;

  • Вложени средства за модернизация на технологичните процеси.

Специфични показатели (в брой):

  • Отдадени на концесия терминали;

  • Сертификати за качество;

  • Сертификати за сигурност;

  • Изградени приемни съоръжения.

Дейност на морските пристанища:

  • Ръст на общия товарооборот в хил. тона;

  • Ръст на контейнерния товарооборот – в брой TEU;

  • Ръст на ро-ро товарооборота – в хил. тона;

  • Ръст на транзитните превози – в хил. тона;

  • Ръст на пътникопотока – брой обслужени пътници.

Дейност на речните пристанища:

  • Ръст на товарооборота (без ро-ро) - в хил. тона;

  • Ръст на международния товарооборот (без ро-ро)– в хил. тона;

  • Ръст на РО-РО товарооборота – обработени транспортни единици;

  • Ръст на пътникопотока – брой обслужени пътници.


4. ЛЕТИЩА


Основни показатели

Показатели за резултат:

  • Увеличение на броя на полетите (самолетодвижения).

Показатели за въздействие:

  • Пътници, обслужени от въздушния транспорт;

  • Товари, обработени от въздушния транспорт;

  • Брутна добавена стойност (БДС) във въздушния транспорт;

  • Работни места – създадени или запазени, в резултат на изпълнените мероприятия.


ІХ. Заключение.


Предстоящото членство на Република България в Европейския съюз и процесът на подготовка за него са катализатор на значителни икономически, социални, правни и политически промени. Променящата се вътрешна и външна среда и новите възможности на страната пораждат необходимост от нов, дългосрочен подход за развитие на инфраструктурата.

Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на Република България изразява в синтезиран вид инвестиционни намерения, цели и приоритети в дългосрочен план. Времевият обхват на стратегията (2006 – 2015 г.) е такъв, че я предопределя като един динамичен документ с необходимост от постоянното му управление и периодична актуализация.

Оперативния план за изпълнение на приоритетните проекти изразява волята на Министерството на транспорта да подготви и реализира проекти, съответстващи на определените в стратегията цели и приоритети, като се отчитат реалните възможности за осигуряване на финансиране от различни финансови източници.

Приложения

1. Общоевропейски транспортни коридори, преминаващи през територията на България (карта).

2. Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и стартиращи през 2006 г.

3. Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и стартиращи в периода 2005 – 2009 г.

4. Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и планирани за изпълнение в периода 2005 – 2015 г.

5. Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – железопътен, метро, морски и вътрешноводен транспорт.

6. Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища.

7. Основни параметри на пристанищата за обществен транспорт.

8. Необходими действия за реализация на инвестиционните инициативи за летищната инфраструктура.

9. Времеви линеен график за изпълнение на процедурите за изграждане на летищната инфраструктура.

10. Проекти за осъществяване чрез публично-частно партньорство – проекто предложение за периода 2006 – 2015 г.

11. Автомагистрали планирани за изпълнение чрез публично-частно партньорство – концесии.

12. Приоритетни проекти в публичния сектор – железопътен, воден, въздушен и интермодален транспорт (карта).

13. Приоритетни проекти в публичния сектор – пътна инфраструктура (карта).




1 “D” – с разпереност на крилата от 36 до 52 m и разстояние между външните колела на основния колесник от 9 до 14 m

2 “Е” – с разпереност на крилата от 52 до 65 m и разстояние между външните колела на основния колесник от 9 до 14 m

3 Категории (І, ІІ и ІІІ, във възходящ ред) на ИКАО за летищата и пистовите системи, съгласно тяхното светотехническо, метеорологично и аеронавигационно оборудване и обезпечаване


2


3


4 Летателните площадки са предназначени за ползване от авиационни оператори с предмет на дейност изпълнение на специализирани авиационни полети (в т.ч. авиохимически работи) и други видове въздухоплавателна дейност


5 „общо самолетодвижения” са всички излитания и кацания за полети за извършване на търговски въздушен превоз, както и тези, изпълнявани от авиацията с общо предназначение, учебните полети, техническите кацания, полетите за облитане, с изключение на полетите с държавни въздухоплавателни средства” – Допълнителни разпоредби, § 1, т. 7 на Наредба № РД-08-20 от 14.01.1999 г. за събиране на статистическа информация за гражданското въздухоплаване на Република България


6 В данните за 2005 г. са включени 980 самолетодвижения и 1971 пътника от нетърговски полети, които са значителни за летище Пловдив

7 Според категоризацията на летищното обслужване на ИАТА, най-високата категория е “А”, а най- ниската – “F” (при която системата се разпада), по азбучния ред на латиница.


i



Каталог: fileadmin
fileadmin -> Световен ден за защита на животните 4 октомври (неделя)
fileadmin -> Джойс Де Силва, Състрадание към селскостопанските животни
fileadmin -> Ален фройдигер бюжар и паншо или Мнимите Консуматори
fileadmin -> Не по-късно от
fileadmin -> Здравословно състояние и благосъстояние на животните при органично животновъдство
fileadmin -> This is the story of an ancient meditation technique named Vipassana, which shows people how to take control of their lives and channel them toward their own good
fileadmin -> До клъстера Дуално професионално обучение към гбитк
fileadmin -> An den Vorstand der dbihk до Управителния съвет на гбитк
fileadmin -> Отношението между цените на храната и грижата за животните
fileadmin -> Bulgaria trading


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница