Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004

Димитър Ананиев

Ситуацията е следната. Има социалистическа идея с почти двувековна история. Тази идея има своите специфични цели и набор от ценности, които насочват към необходимата практическа политика. В същото време се появява ново явление, обобщено наречено глобализация. Това явление създава, от една страна, среда, нови условия, в които се движи социалистическата идея. От друга страна, глобализационната среда е своеобразен субект на въздействие върху социалистическите идеали, цели, ценности и политика. Проблемът, който възниква, е: как, върху кои нейни страни и доколко глобализацията влияе върху социалистическата идея? Каква е същността на това влияние? Какво се извършва под това влияние: трансформация на съдържанието на старите идеи, цели, ценности, прераждане или смяна на приоритетността им? Или нещо по-радикално – цялостно преосмисляне на стари и формулиране на нови идеали, цели, ценности и политика?

Отговорът на тези въпроси често се избягва и се заменя с общи заклинания от рода на призивите за нов социализъм, за модерен социализъм, за социализъм на новото време, за глобален социализъм и прочее. Или пък се изтъкват предизвикателствата, пред които глобализацията поставя социалистическата идея, като заедно с това се обосновава необходимостта да се отговори на тях чрез адаптиране. Но какво конкретно, как и защо да се приспособява, не се посочва. Това безсилие и непродуктивност се оправдават с нуждата от натрупване на опит, за да се отрази и осмисли едно съвсем ново явление. При това се забравя, че всяко човешко дело, в това число и идеите, са продукт на въображението, на фантазията, на мечтанията. За всички привърженици на социалистическата идея е ясно, че сегашните представи за нея имат своите корени и основания в доглобализационната епоха, а въпросът е да предугадим и очертаем възможните направления и последствия от влиянието на глобализацията върху нея. Предлагам ви някои разсъждения върху тази обширна тематика.
І.

Влиянието на глобализацията върху социалистическата идея протича и намира израз в няколко направления, три от които заслужават особено внимание. Най-напред глобализацията обогатява социалистическата идея с редица фундаментални идеи с програмно значение за нейния прогрес. Фундаменталният характер на тези идеи се отнася до характеристиката на глобализацията като спонтанен и обективен процес или като неотклонима историческа тенденция. Вътре в този процес съществуват множество идеи със своите организационно-структурни носители и обуславящи ги интереси, които се стремят да вкарат глобализацията в едно или друго русло, направление и посока. Това могат да бъдат организационни, партийни, държавни структури или групи държави, клубове на теоретици, предприемачи, банкери и прочее, борбата между чиито интереси и виждания определя водещата тенденция. Тези относително обособени субекти са носители на либерални, консервативни, екологични, социалистически и други идеи, които дават наименованията на моделите на глобализацията – либерален, екологичен, социален.

Днес глобализацията е преимуществено неолиберална, което означава, че либералните идеи доминират при определяне на нейното съдържание и насоки. Под неолиберална глобализация се разбира следното: разширение и разпространение в целия свят на формиралата се в течение на векове капиталистическа система, която предполага стихийно формиране на световен свободен пазар на стоки, капитали, услуги и знания; създаване на единен финансов пазар за безпрепятствено инвестиране на капитали навсякъде по света, мобилност на труда; свободна търговия с ликвидиране на вносно-износните бариери; изграждане на мрежи от всепланетни информационни и комуникационни технологии; построяване на мащабна обществена инфраструктура; образуване на гигантски транснационално ориентирани корпорации, които се откъсват от националните икономики и ги поставят в жестоки конкурентни условия. Като резултат създаваният от националните икономики продукт се измества от специализирани услуги ала Макдоналдс, Шел, Била и други. Силно се стесняват и ограничават възможностите на националните структури да вземат самостоятелни решения и чрез тях да отчитат и балансират различните видове интереси, в т.ч. и чрез преразпределение на доходите в интерес на социалната справедливост и използване на цялостния човешки потенциал.

Сега е прибързано да се твърди, че доминиращият неолиберален модел на глобализация е обхванал цялата планета и че е най-добрият и единствено възможният. Все още неговият териториален обхват е ограничен в рамките на развитите капиталистически страни. Извън този процес е огромна част от Африка и Латинска Америка, Русия, Азия, Близкият Изток. Още повече, че силните икономики на развитите страни не могат да се нарекат глобални, защото едва 10% от тях работят за износ, а транс-националните корпорации все още съхраняват националния си корен и собственост.

Най-малко податливи на натиск са дългосрочните (стратегическите) цели на социалистическата идея, които повече или по-малко остават постоянни и в глобално променящите се обстоятелства. Тъкмо затова и в условията на глобализация социалистическата идея продължава да е целенасочена, т.е. да запазва ориентацията си към реформиране и преструктуриране на настоящето, с цел да се създаде ново, отворено, модерно и демократично общество. А това най-малкото означава: всички обществени проблеми да се решават по мирен и демократичен път; да се гарантира упражняването на политическите и социално-икономическите права от всички граждани; стопанските процеси да се регулират от свободния пазар в рамките на законовите предписания и равнопоставеността на формите на собственост; да се осигури защита на природната среда и здравословното развитие на поколенията; да се поддържа необходимото равнище на социална сигурност; да се развива не само материалното богатство, но и всестранното процъфтяване на културата; да се поддържа високо качество на живот за всеки гражданин.

В същото време глобализацията оказва мощно въздействие върху съдържанието на ценностите на социалистическата идея, както и върху насоките и приоритетите на политиката за тяхното претворяване в глобалния свят. Още от пръв поглед е видно, че ценностите от преимуществено национални се трансформират в глобални, трудово-производствената им насоченост се допълва с мисловно-информационна. Развива се тяхната приспособимост, гъвкавост, подвижност и оригиналност, които образуват нови съчетания, образи и връзки; засилва се и се разширява критичността им. Тяхната сложност, динамичност и взаимообвързаност се отразяват и извеждат от нова действителност, която изисква качествено нов синтез на ценностите, по-високо равнище на резултатност, иновиране и осмисляне на ролите и функциите им. Накратко, глобализацията поражда необходимостта от доразвитие, обогатяване, настройване на ценностите на социалистическата идея към наднационалните системи за регулиране и адаптация. Посочените въздействия могат да се илюстрират с промените, които се извършват в най-важните ценности на социалистическата идея.

Да вземем централната ценност – справедливостта, социалната правда, равните възможности за реализация на всички членове на обществото. Глобализацията стимулира социалната диференциация и задълбочава неравенството. От друга страна, тя води до своего рода униформеност в начина на живот, чрез която може да се стигне до принудено заличаване на естествените различия в предразположенията и способностите, потребностите и аспирациите, на приносите в общественото развитие. Наред с това глобалните процеси създават благоприятни условия за привилегированост както на отделните граждани, така и на цели обществени слоеве, класи, нации, държави и региони. Важно следствие от глобализацията е пренебрежителното отношение на транснационалните корпорации към необходимостта от помощ, издръжка и грижа за хората, които от рождение са изложени на лишения и оскъдица.

Известно е, че същността и конкретното съдържание на справедливостта са подвижни и се изменят в зависимост от промените в обществените отношения. Няма и не може да има вечна и абсолютна справедливост, вън и независимо от социалните противоречия, господстващите идеологии и управляващите елити. Логично е при това за едни справедливостта да е онова, което за други е несправедливост. Както и обратното. Естествено е глобализацията да конституира справедливост по свой образ и подобие и да внася повече или по-малко съществени изменения в нейното съдържание и форми на приложение. Във връзка с това чакат конкретен отговор редица въпроси. Глобализацията помага ли или пречи на постигането на справедливост в обществото? Как тя променя съотношението между благото (доброто) и злото в човешките отношения? Как влияе върху съразмерността на труда с възнаграждението? Какво съотношение стимулира между ролята на човека и неговото социално положение? Доколко глобализацията допринася за съответствие между достойнствата на хората и тяхното обществено признание? Каква е корелацията между права и задължения, престъпление и наказание в глобалния свят?

Или да разгледаме промените в другата важна ценност на социалистическата идея – солидарността. Принципно погледнато, глобализацията би следвало да укрепва, засилва и разширява солидарността между хората, защото ги прави взаимозависими. Но нейното неолиберално развитие извежда на преден план редица факти, които свидетелстват за появата на нови антагонизми, конфликти и противопоставяния, които снижават равнището на сплотеност и единство. Неолибералният фундаменталистки пазар, без ограничения и регулация, води след себе си безпрецедентна експлоатация на слоеве, класи, етноси, държави и региони, засилва неравенството между бедни и богати, провокира ответни съпротивително-освободителни действия. Пазарният глобализъм – това е прекият път към неравенството, разединението, противопоставянето.

В глобализиращия се свят остават на заден план или изчезват изобщо грижите към слабите, старите и бедните. Как по друг начин, освен с безразличие, егоизъм и мизантропия, може да се обясни фактът, че една шеста част от човечеството живее с един долар на ден и няма достъп до безопасна вода. Или че половината от населението на Земята е крайно бедно, а няколкостотин милиона направо гладуват. За каква солидарност и задружност можем да говорим, когато една трета от жителите на нашата планета са лишени от възможността да се ползват от електричество и от елементарна здравна помощ?

И още един поглед върху промените в ценностите – чрез примера за свободата. Става дума за конкретните измерения преди всичко на социалната свобода, която липсва в обърканите разсъждения на либералите за свобода изобщо. Дори ако ударението се постави върху политическа свобода, промените в нея под въздействие на глобализацията са нееднозначни и е съмнително дали водят към разширяване на нейното пространство. Пазарната и финансовата глобализация, всепланетната монополизация на производството, търговията и услугите най-силно влияят върху икономическата и социалната свобода, като ги заместват с централизиран и всеобхватен натиск. Те налагат външни ограничения на свободата. Хората стават все по-зависими, обвързани и принудително подчинени на анонимна власт, икономически и социални сили. Те все повече губят своята независимост, автономност, възможност да изразяват волята и предпочитанията си, да избират алтернативно поведение, отношения и действия. Глобализацията поставя отделния човек в положение да се подчинява на неизвестни, имагинерни и виртуални господари, а не на закона. По този начин даже класическата либерална формула за “свобода под властта и посредством закона” в условията на глобализацията се превръща в своята противоположност – анонимна тирания, граничеща с произвол, нов деспотизъм, атомизация на обществото и насилствено отчуждение.

Всичко изложено дотук естествено води до по-общия въпрос: полезно или вредно е въздействието на глобализацията върху социалистическата идея? Положително или негативно? Благоприятно или неблагоприятно? Прогресивно или регресивно? Моят обобщен отговор клони към потенциално положителна равносметка, при цялата условност, противоречивост, несигурност, неустановеност и съмнителност на това влияние. Глобализацията като цяло създава благоприятни условия и може да бъде превърната в стимулиращ фактор за развитие и реализация на социалистическата идея. Може да се каже, че тя дава нов шанс, нов импулс, ново дихание и нови възможности за нейния прогрес. Такова заключение може да се обоснове най-малко със следните доводи. Единият е, че тя не само съхранява, но и разширява социалния потенциал и капацитета на социалистическата идея. Тук има няколко важни момента. Първият е, че нарастват познавателните и приложните възможности на социалистическата идея. И в условията на глобализацията социалистическите ценности са логическа опора на особен метод (начин) на мислене, които позволяват глобализацията да се изучава и опознава от гледна точка на хуманитарното и социалното значение и последствия, а не само от позицията на нейната икономическа, производствена, пазарна, техническа и технологична полезност. Доколкото глобализацията е ново явление, естествено е тя да допринесе за изменения в тази социална методология, като се обогати нейната същност и качествена специфика, разшири се обхватът ù, преформулират се нейните приоритети, увеличават се функционалните ù роли. Нов елемент в нейната специфика е, че се осъществява чрез взаимоотношенията между глобализация, общество и човек, което предполага анализ през призмата на обществените и човешките потребности, разкриване на нейното обществено и човешко съдържание и значение.

Друг момент е изборът на пътя за развитие на глобалния пазар. Известно е, че след рухването на реалния социализъм в Европа надмощие в насоките на развитие на глобалния пазар взеха либералните англосаксонски ценности. Разрушаването на защитния социален чадър, който разпростираше реалният социализъм над процесите в глобалния пазар като че ли остави един-единствен път – пътя на либералния свободен пазар. Но налагането на този модел предизвиква напрежение, всеобща несигурност, хаос и множество валутни и финансови кризи. Възниква необходимостта от алтернатива на англосаксонския свободен пазар и социалистическата идея е призвана да запълни вакуума. Още повече, че тя по рождение е алтернативна на либерализма, тя противопоставя на свободния и стихиен пазар регулирания и социално ориентиран пазар. Само чрез глобален социален пазар се създават реални предпоставки да се канализират индивидуално-егоистичните стремежи на хората и да се насочат в полза на общото. Тази преориентация на глобалния пазар е в пълно съзвучие с традициите на европейската социална чувствителност и политика, които дадоха живот на социалната държава.

Има и друг момент, чрез който се изявява социалният потенциал на социалистическата идея. Той е свързан с възможността глобализацията да се насочи към създаване на икономика на общественото благо. Сегашната неолиберална глобализация предполага транснационалната компания сама да измерва успехите си чрез печалбата. Така в глобалната икономика постепенно изчезва балансирането на отделните икономически интереси за благото на цялото.