СЪВРЕМЕННАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ В УСЛОВИЯТА НА

Глобализацията вече се възприема от всички като неизбежен процес на взаимна зависимост и обвързаност в резултат на икономическото, социалното, технологичното, екологическото, общественополитическото и културното развитие на човечеството на днешния етап.

Разсъжденията на социолога Мануел Кастелс очертават глобализацията като глобална икономика, способна да функционира като единство в пределите на цялата планета в реално време. Може да се търсят корените на глобализацията там, където са и процесите на създаване на световния капиталистически пазар. Развитието му започва още в началото на миналия век, когато вече съществува световен пазар, търговия, производство и акции, когато сделките се сключват вече за един ден по телеграф. “Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически.” Това отбеляза още Маркс. Но тази визия не бива талмудистки да се пренася в наше време. За сегашната, съвременната глобализация може да се говори след падането на Берлинската стена, когато се възстанови или започна да се възстановява единството на световния пазар, което в продължение на три четвърти век бе нарушено от отделянето на “световния социалистически пазар”. Едва сега, вече близо петнадесет години, глобализацията шества безпрепятствено през граници и нации, чрез икономика, търговия, финанси, технологии, екология, чрез култура и телевизия, глобално политическо пространство, глобална политика и стратегия, глобална наука, образование и т.н.

И така - сто и петдесет години история на социалдемокрацията и петнадесет години начален етап на съвременната световна глобализация (френският термин “мондиализация” е по-сполучлив).

Подчертахме, че глобализмът е доктрина, политика, която има за цел да овладее, доколкото може, обективния процес – глобализацията, и да го използва и направлява. Така че по-нататък ще стане дума за това какъв е социалдемократическият глобализъм, може ли социалдемокрацията да ползва и влияе на глобализма и как се отнася тя към него. И по-точно как социалдемокрацията се променя в условията на глобализацията. Защото тя не е една и съща през този век и половина от времето на Маркс и Енгелс, на Ласал и Бебел, на Плеханов, Ленин и Люксембург, на Жорес и Бернщайн, на Кауцки, Вандервелде и Хилфердинг, на Благоев и Сакъзов, на Шумахер, на Сарагат, на Вили Брандт, Митеран, Улоф Палме, Бруно Крайски, до Тони Блеър, Шрьодер и Жоспен. Социалдемокрацията е различна, винаги нова и съвременна, за да бъде динамична, влиятелна и успешна. Всяко време има своята социалдемокрация, своя идеал за социализъм.

Една е социалдемокрацията в условията на класическия индустриален капитализъм на класовата борба, на нерегламентирания работен ден, когато няма още всеобща глобализация, макар и да има световен пазар и световна търговия и производство, в условията на националния капитал, който, за да се разшири, търси колонии и води войни. Друга е социалдемокрацията, когато се разделя на две световни организации - Социнтерн и Коминтерн след Октомврийската революция, когато избухва жестока борба между ленинизма и съветския социализъм на Сталин и западната социалдемокрация. След Втората световна война социалдемокрацията се освобождава от марксизма и се адаптира към съвременността някъде към петдесетте години на ХХ век. Тя отговаря на икономическите промени, когато финансовият капитал окончателно господства над промишления, а в Европа се развиват интеграционни процеси в условията на Общия пазар - Европейският съюз това е първообраз на днешния глобализъм, основоположният скелет, на който са транснационалните компании.

Рухна тоталитарният свят на съветския социализъм, разпрострял се над една трета от човечеството като територия, човешки и икономически ресурси. Пазарната икономика обхваща и бившия Съветски съюз и неговите сателити - вече няма никакви пречки за новите мащаби на глобализма, за началото на неговото проявление като действителен и всеобщ световен процес. Но и социалдемокрацията не може да остане същата - от времето на двата блока, на борбата на комунизма и социалдемократизма. В двуборството всеки от участниците се формира и под влияние на своя противник, или дори като опонент. Социалдемокрацията се освободи веднъж от марксизма и втори път от социализма през първата и втората половина на миналия век. Ще остане ли в ерата на глобализма социалдемокрацията без социалдемократизъм - този въпрос поставя историкът и мой приятел д-р Димитър Генчев. Глобализацията ще води ли света към свобода, справедливост и солидарност, към мир, опазване на околната среда, развитието на Юга, към общности с идентичност на културите? Или ще позволи на един или няколко хегемони, всеки със своя ареал, да използват и моделират света и неговите региони по свой образ и подобие и в свой интерес? Каква ще е социолдемокрацията в условията на глобализацията?

Исторически демократичният социализъм, оспорван наследник на работническия класов социализъм на ХІХ век, демократическият социализъм, т.е. съвременният социалдемократизъм на втората половина на ХХ век, получи триумфално признание на фона на рухването на международния комунизъм, който бе и идеологически остракиран. Но еуфорията по този повод в средите на международната социалдемокрация бе кратка. Демократическият социализъм се изправи пред ново предизвикателство - глобализма. Както подчертава Збигнев Бжежински, неверните идеи не бяха наследени от нови, творчески и верни, а от “отсъствие на нови идеи”. Защото глобализацията, както посочва Даниел Верне в статията си “Социалдемокрацията в криза” в “Льо Монд Дипломатик” от 27 март 2002 г., “има разрушителни последици едновременно върху идеологическите основи на социалдемокрацията, върху социалните слоеве, които тя традиционно представлява, върху практическата ù политика”.

Глобализацията е вече доминиращ общественополитически и преди всичко социално-икономически, технологично-финансов процес, обхващащ света. Той не е митичен призрак, който броди по света, а реален обективен процес. Днес глобализацията обхваща целия живот на планетата - законодателство, наука, технологии, информация, култура, комуникации, екология, трудови и правни отношения, социална политика, политически принципи на гражданското общество, емиграционни процеси, бит, транспортни връзки, сигурност, престъпност, корупция, ценностна система, образование; даже езикът, на който говорят хората, търпи промени. Всичко национално е под влияние на глобалното и ако не е станало световно, вероятно в главното ще се превърне в такова.

Основният фактор, който тласка глобализацията, е развитието на съвременното производство, неговите мащаби и технологични основи, реализацията на продуктите. Сега за пръв път в човешката история всичко може да се произведе на различни точки на планетата и да се продаде навсякъде. Производството се подчинява на нови изисквания, то може да се съсредоточи бързо и лесно там, където се изискват най-малко разходи, а продуктите да се продадат там, където ще донесат най-големи печалби. Това стана възможно, защото паднаха бариерите на националните пазари, които са без държавна протекция, защото се преобразиха принципно транспортните и комуникационните връзки, промениха се системите на управление на икономиката, бързината на взимане, предаване и прилагане на решения. Новата информационна ера създаде нови условия за функциониране на капитала. Това касае не само Европа, която е обхваната от могъщ интеграционен процес, който ще отбележи своя юбилей в годината, когато вече и България ще бъде приета в Европейския съюз. В 2007 г. се навършват петдесет години от подписването на Римския договор. От интеграционни процеси вече са обхванати Северна Америка - САЩ и Канада, Южна Америка, Тихоокеанският регион. Интеграционни процеси, които са мащабни, но регионални и в повечето случаи континентални, прераснаха в световни и станаха основа на глобализацията, която вече не е само обективен икономически процес, но и се институализира.

Световната политика на глобализация се провежда от групата Г-7, ГААТ(СТО), МВФ, ОИСР, СБ, НАФТА, ЮНИДО, МАГАТЕ. От средата до деветдесетте години на миналия век вече има 4700 неправителствени, 300 междуправителствени (ООН, НАТО, ЕС като най-влиятелни) и близо 10000 организации от обществен характер. Всички те в своята област на дейност преследват унификация на законите и практиките на политическите курсове на правителства и партии, на идеологическите доктрини и концепции от гледна точка на глобализма, т.е. икономика и политика, култура, информация и технология, екология без граници в световни мащаби, превръщане или сливане на националния интерес с глобалния.

Глобализацията е световен процес, но дали е съобразена с интереса на всички страни, равноправен процес ли е тя и води ли до равноправно ползване от благата ù - този дебат водят социалдемократите сега.

Този въпрос не е без основание, защото вече се очертава крайно наблагоприятна тенденция една група държави чрез глобализацията да господства над света. Сред тази група държави една суперсила – САЩ, вече се стреми сама към световно господство във всички сфери на дейността на световната общност.

Глобализацията се основава на ролята на транснационалните корпорации /ТНК/. Те са в основата на световното стопанство. Сега около 2000 ТНК играят международна роля, а сред тях 500 имат целокупен продукт равен на 60% от световния. Тези 500 доминиращи ТНК са или американски, или седалището им е в САЩ, или в тях доминират американски капитали. Става дума за могъщи икономически и финасови гиганти, по-влиятелни от цели държави. По своята мощ например Майкрософт на Бил Гейтс превъзхожда възможностите на 47 държави в света, които имат по-малък съвкупен обществен продукт годишно, да не говорим за финансовите им възможности, за техния държавен резерв и т.н. Две трети от световната икономика и банковата система се владее от страните на т.нар. златен милиард, който представлява 30 държави от ОИСР. Тези държави контролират международната търговия, владеят световните природни ресурси, икономическия производствен потенциал, световните финансови комуникации и технологии. Не само сега, а и в близките няколко десетилетия, поне до 2200 г., тези страни - САЩ, Европейският съюз, Япония и няколко страни от Азия, ще господстват над световната икономика, като хегемонията на САЩ е очевидна. Хегемонията на САЩ се дължи не толкова на господстващ дял в производството и търговията, какъвто те нямат, както нямат и господстващ дял в природните ресурси на света. Доминирането на САЩ се осигурява чрез владеене на световната финансова система, 500 ТНК и преди всичко чрез военнополитическото превъзходство, което те имат. Американските бази, разположени в 40 страни, политиката на САЩ за изнасяне на нови бази на Изток, близо до всички невралгични точки на света и до основните енергийни източници, тяхната концепция за превантивни удари по всяко време и възможности да водят война едновременно на два или три фронта, спекулативно поддържаният съобразно интересите им нисък или висок курс на долара, както и привличането на своя страна с различни средства на световния политически елит, пълното им технологично, военно и гражданско превъзходство им гарантира ролята на хегемон за сега.

Това състояние на световните отношения на Запад наричат Нов световен ред или още по-откровено - Пакт Американа. В него господстват неолибералния модел на глобализацията, тясно свързан с интересите на САЩ.

Още на конгреса в Стокхолм през юни 1989 г. в своята декларация “Предизвикателството на глобалната промяна” Социнтернът посочи: “Сегашните икономически, технологически, политически и социални промени отразяват дълбокото преобразяване на света. Въпросът сега не е дали ще има промени в бъдеще, а по-скоро кой ще ги контролира и как. Отговорът на социалистите е недвусмислен. Народите в света са тези, които трябва да упражняват контрол чрез разгръщане на демокрацията във всички сфери на живота - политическата, социалната и икономическата.”

В декларацията на Социнтерна се правят няколко основни извода:

1. Разкриват се големи възможности чрез демократичен контрол на интернационализация на икономиката и широк достъп до информацията и новите технологии да се създаде една световна общност, пригодена за сътрудничество.

2. Заплашва се съвременната цивилизация с разпространение на технологии на унищожението.

3.Технологичната революция може и трябва да бъде използвана за опазване на околната среда, за създаване на нови работни места. Заплашват се физическите условия на живот на планетата от неконтролираното урбанистично и индустриално развитие, от разрушаване на биосферата и използване на важни ресурси.

4.На основата на демократични структури могат да бъдат постигнати свобода, равенство, сигурност и благополучие в едно демократично световно общество. Глад, болести и смърт заплашват цели райони и общности на Юг, макар че светът притежава достатъчно ресурси да се самоизхранва.

Социнтернът предупреждава за безпрецедентните заплахи, които могат да породят сегашните тенденции на глобализацията.

В декларацията се посочва, че глобализмът поражда противоречия в рамките на съществуващите политически, социални и национални институции, че се задълбочава пропастта между интернационалния характер на икономиката и неадекватните международни структури, което засилва изостаналостта на Юга и поражда нови форми на бедност на Север.

Социалистическият интернационал се обявява за демократизиране на глобалното равнище на икономическите, социалните и политическите структури.

Председателят на Социнтерна Антонио Гутиериш подчертава, че съвременният глобален свят е изправен пред два проблема: той е “политически неструктуриран и икономически нерегулиран”. Според него не съществуват силни политически световни организации, а съществува една- единствена хегемонна сила и развитието на световния пазар не е допълнено с въвеждане на адекватни форми и механизми на глобално регулиране.

Но докато държавата в националния пазар се намесва със своите регулиращи функции и защитни мерки от здравен, социален, екологически и т.н. характер, а и самата държава може да се корегира от гражданското общество в своите действия, глобалният пазар не е под ефективен контрол от международен характер, а освен това и не съществува световно гражданско общество. Това създава условия за господство в световен мащаб на разюздан либерализъм и диктат на световните ТНК, над които няма международен единен контрол.

На Парижкия конгрес на Социнтерна Лионел Жоспен се обяви още по-категорично против вредните последици на глобализацията, поставена под контрола на неолиберализма, заявявайки: "да” на пазарното стопанство, “не” на пазарното общество”. Жоспен се противопостави на теорията на Блеър за "третия път" и заяви, че "третият път" е "крив път". На "третия път" лявата социалдемокрация показа "третия пръст".

На последния конгрес на Социалистическия интернационал в Сао Паоло в края на октомври 2003 г. в приетите нови документи “Декларация от Сао Паоло”, ”Социалистическият интернационал в света” и “Етическа харта на Социалистическия интернационал” проблемите на глобализма отново са поставени в центъра на вниманието на Социнтерна. Те предлагат комплексна стратегия за устойчиво развитие, нов световен Ню Дийл, което предполага интегриране на развиващите се страни в световната икономика и отваряне на пазарите на развитите страни за експорта на развиващите се, както и за засилване на инвестициите в тях. В Сао Паоло се предлага още:

0. 
   анулиране дълговете на бедните страни;
   

0. 
   създаване на комитет и фонд против глада в ООН;
   

0. 
   премахване на офшорните зони.
   

И така глобализацията е една, но политиката спрямо нея може да бъде различна. Сега в света господства глобализмът на САЩ, провеждан от Световната банка, от Международния валутен фонд и много други международни организации, в които икономически или политически превес имат САЩ, Англия и други страни от Г-7.

Може ли да има световна социалдемократическа политика в условията на глобализацията, т.е. да има социалдемократически глобализъм? Това е трудно в съществуващия световен ред. Още на международната среща в Токио през 1986 г. Рейгън и Тачър постигнаха съгласие за основните правила на световната неолиберална политика, практикувана в света. През 1990 г. във Вашингтон бе приет т.нар. Вашингтонски консенсус. Всички международни търговски и финансови институти на съвременния свят приеха правилата на неолиберализма като задължително условие за участие в международната икономическа общност. Според тези правила отварянето на границите, либерализацията на търговията и финансите, въвеждането на приватизацията и освобождаването на държавата от основни стопански функции и собственост в производствената и други сфери, намаляването на държавните разходи и данъци върху частните предприятия, господството и свободата на международните инвестиции, на финансовите пазари е в основата на световния ред, към който после се присъединиха и страните от рухналия свят на съветския социализъм. Държавата е лош стопанин, държавата залязва, господства частният интерес. Основният критерий във всички сфери, включително социалната, здравеопазването и образованието, както и екологията, става пазарният, печалбата, ниската издръжка, минималният разход на държавата и максималният на гражданина - потребител. Всички държавни дългове постепенно се превърнаха в публични, в ценни книжа и излязоха на международните пазари. Така държавният дълг може да бъде купен от ТНК и съответната малка държава да бъде зависима от неговите интереси. Ролята на държавата като пазител на националния суверенитет, както и другите й основни защитни дейности се минимализират.

От тези принципи се ръководят в своята дейност основните международни финасови и търговски организации - МВФ, СБ, ОИСР, СТО. Глобализмът се превърна в господстваща световна политика, която гарантира световното движение на стоки, услуги, капитали, инвестиции, технологии, трансформация на дългове и т. н. Електронизацията чрез Интернет позволява операциите да са мигновени и да обхващат целия свят.

Резултатите от глобализацията са вече очевидни и от кратката съвременна, една-две десетилетна практика. За периода 1980-2000 г. стокооборотът на развитите страни се е увеличил от 20% на 23% от техния БВП, т.е. повече от 10% годишно, а в същото време движението на хората не е нараснало дори с 1%. През 1980 г. развиващите се страни, тогава около 3 милиарда души - 82% от населението, са произвели 30% от световното богатство, а през 2000 г. те са 5 милиарда души или 85% от населението, но производството им спада на 20% от световното. През 1960 г. разликата между 20% най-богати и 20% най-бедни беше 30 пъти, а след четиридесет години - през 2000 г. вече е 80 пъти.

Новият световен ред облагодетелства основните държави от златния милиард и преди всичко САЩ, които хищнически ограбват света. Около 80% от износа на частни капитали е затворен в триъгълника - САЩ, Европа и Япония. Но главният печеливш са САЩ. За двадесет и пет години от 1975 г. до 2000 г. БВП на САЩ нарасна със 73%, консумацията в страната нарасна с 93%, а инвестициите - със 125%. САЩ използват световния ресурс. Общият дълг в света през 2000 г. бе 40 хиляди милиарда долара, по 6000 долара на човек от планетата, но САЩ, които са с дълг от 15 хиляди милиарда долара, ползваха чужди ресурси и имаха по 55000 долара дълг на един гражданин на своята страна.

Световната социалдемокрация има становище по всички тези недъзи на съвременния свят. Но не е в състояние да ги измени. Преди всичко САЩ нямат социалдемократическа партия според принципите на Социнтерна от близо седемдесет години. Там на власт никога не е била елитна група или партия със социалдемократическа платформа. Слаба е и социалдемокрацията в Латинска Америка, Африка и Азия. Социалдемокрацията въпреки своето разширение по света, чиито организации бяха 120, сега са 140, а в близко бъдеще ще бъдат 170, е все още европоцентристка. Как тя може да наложи своите виждания за световния ред - чрез убеждаване на световния елит и чрез налагане на нови правила, когато е на власт в основните страни. Но тези два фактора са недостатъчно силни, за да наложат социалдемократическа глобализация.

Имаше две вълни от съвременното близко историческо развитие, които отбелязаха социалдемократическата ера. Периода на великите четирима мускетари - Митеран, Брандт, Крайски, Палме, и след това близкия до нас период, през който на власт в Европа бяха тринадесет социалдемократически правителства - времето на Жоспен, Шрьодер, Блеър, Гонсалес. Нито в първия, нито във втория период, който премина, социалдемокрацията не можа да постави своите принципи в основата на световния ред. Не само защото САЩ не възприемат социалдемократическите принципи и защото 500-те основни ТНК са американски, но и защото самата световна социалдемокрация не е единна. Английската социалдемокрация например подкрепя напълно американския световен ред, защото е неделима част от него. Между третия път на Тони Блеър и принципите на Жоспен “да” на пазарното стопанство, “не” на пазарното общество, разликата е съществена. Разделението между социалдемокрацията стана още по-голямо, когато по повод кризата и войната в Ирак, Европа се раздели на “стара и нова Европа” - едната следваше политиката на САЩ, а другата ратуваща за друг световен ред. Опитите да се привлекат американските демократи към принципите на социалдемократизма чрез участието на Клинтън в световната социалдемократическа среща във Флоренция не донесоха очакваните резултати.

Социалистическият интернационал, световната социалдемокрация продължават да излагат своите възгледи за глобализъм и глобализация с човешко лице. Известният български учен и дългогодишен изразител на новаторски тези в областта на социалната теоретическа мисъл Бенжамен Варон също формулира ориентирането на обективната планетаризация на световната икономика. Той посочва три императива, които могат да дадат нови насоки на глобализма. Първият - солидарност между народите, което предполага право на всяка страна сама да дефинира целите на своето развитие, създаване при ООН на световен съвет за икономическа и социална сигурност, анулиране дълга на бедните държави, институциите като МВФ, СБ, СТО, ОИСР и други да подчинят своята дейност на целите на ООН, Световната здравна организация, Международната организация по труда, ЮНЕСКО и други. Второ - солидарност между хората в държавата, което предполага съкращаване на работното време, създаване на работни места, промяна в системата на разпределение на първичните доходи, преодоляване системата на наемничеството чрез ликвидиране на покупко-продажбата на работната ръка, като тя се превърне в отношение на сътрудничество с произтичащите от това последици. Трето - солидарност между поколенията чрез запазване на ресурсите на планетата.

Естествено е, че тези искания на Варон звучат утопично за съвременните глобалисти, адепти на либерализма. Но обективното развитие на икономиката ще доведе промени, близки до тези, за които ратува Варон, защото в противен случай световната катастрофа е неизбежна.

Против съвременния глобализъм има и други радикални противници от Световния социален форум в Порто Алегре. На срещата в Бразилия през февруари 2002 г. те формулираха шестнадесет програмни точки за съпротивата срещу неолиберализма, милитаризма и войната, за мир и социална справедливост. На тази основа Световният социален форум, който е организатор на международни дискусии и масови световни протестни движения е на път да организира световно гражданско общество. В Париж през ноември 2003 г. Европейският социален форум постави въпроса за създаване на нова европейска лява партия за защита на социалните права на европейците.

И така съвременният глобализъм обслужва за сега интересите на световните ТНК на държавите от Г-7 и на златния милиард. Само реализация на политиката на европейската социалдемокрация, когато тя е на власт, само разумните действия на световната общност в рамките на ООН и световните организации от типа на СБ, МВФ, СТО и други, могат да доведат до нов глобализъм с хуманна същност и за общочовешка полза .

Но светът е още много далече от възможността за такава промяна. Както се вижда глобализмът като дясна либерална политика иска да доведе до трансформация на съвременната социалдемокрация, т.е. до времето, когато социалдемокрацията, отказала се от марксизма и от социализма през миналия век, да се откаже и от социалдемократизма през настоящия. Всяко време има своя идея за социалдемокрация. Но може ли да има време без социалдемокрация? Ще бъде ли социалдемокрацията кентавър със сърце на социалист и глава на неолиберал? Каква ще бъде социалдемокрацията през ХХІ век - отговор ще даде бъдещето.

Близо век и половина е историята на социалдемокрацията и близо вековно е нейното участие в общинската и държавната власт. Социалдемократическата теория и практика никога не са били в чист вид. Теорията се е обогатявала, влияела, взаимствала в различните исторически периоди от либерализма, кенсианството, от съветската планова практика, търпяла е и метаморфози, и промени. Но винаги се е стремяла да отговаря на основното си призвание - да служи на прогреса, обществената динамика, на широките народни слоеве. Тя има бъдеще и в нашия ХХІ век , който сега започва и чийто хоризонти още не са ясни. Но ако миналото бе белязано от социалдемокрацията, защо да не бъде нейно и бъдещето ?

1. "Социалдемократически програми". С., 1994 г.

2. Гутиериш, А. Глобализиране, но справедливо. - Ново време, № 8, октомври 2001.

3.Жоспен, Л. Френският социализъм и европейската социалдемокрация. - Ново време, № 8, октомври 2001.

4.Сирков, Д. Социалистическият интернационал днес /според документите на ХХІІ конгрес в Сао Паоло, 27-29 октомври 2003 – Понеделник, кн.11/12, 2003.

5. Варон, Б. Глобализацията. - Понеделник, кн.11/12 , 2002. Виж и Понеделник, кн.11/12, 2003, в която има серия статии по проблемите на съвременната социалдемокрация.