Молекулярна биология и наследствени болести при домашните животни проф дсн Лилян Сотиров
Изтегляне 4.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (Spina bifida)
- (Brachycephalic syndrome) Характеристика.
- (Hypoplastic trachea) Характеристика.
- Наследяване.
- Развъдни съвети.
- (Perianal fistula) Характеристика.
- (Vitiligo) Характеристика.
- Признаци.
- (Zinc-responsive dermatosis ) Характеристика.
- Диагноза.
- ВЪПРОСНИК ЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ БОЛЕСТИ ПРИ КУЧЕТАТА (Верните текстове да се подчертаят!) Васкуларна пръстеновидна аномалия (Vascular Ring Anomaly) .
- Портосистемно отклонение (Portosystemic Shunt).
- Недостатъчност на хипофизната жлеза (Hypopituitarism)
Диагноза. При съмнение за глухота на кучето се препоръчва BAER тест (Brainstem Auditory-Evoked Response), тъй като загубата на слух може трудно да се оцени чрез клинични изследвания (например поведенчески отговор при подаване на звуци). BAER теста е безболезнен и надежден при оценката за загуба на слух при едното или двете уши. Може да се приложи при кученца навършили възраст 5 седмици. При по-възрастни кучета може да се приложат и седативни препарати ако е необходимо. При породите кучета с висока честота на глухота животните, които ще се използват за разплод трябва да се изследват чрез BAER. Лечение. Глухотата не може да се лекува, но животните могат да се приспособят към околната среда особено ако са едностранно глухи. Поради това, че двустранно глухите животни се стряскат лесно и трудно се обучават те обикновено се евтаназират още като малки кученца. Като алтернатива на евтаназията стопаните на такива кучета могат да ги обучат да реагират на сигнали подавани с ръце или други визуални знаци. Необходимо е обаче тези кучета да се водят на повод или да се отглеждат в заграден двор, защото има опастност при изненада да ухапяг някого. Развъдни съвети. Чрез контролирано развъждане може да се намали честотата на глухота при кучетата. Всяко куче от породата Далматин преди да се използва за разплод трябва да се изследва чрез BAER тест. Предварителният BAER скрийнинг може да се използва и при други породи, където конгениталната глухота е проблем. Трябва да се помни, че едностранно глухите кучета могат да реагират нормално, но те не трябва да се използват за разплод, защото могат да разпространят заболяването. Инцидентите с глухота при Далматинската порода в Норвегия и Обединеното кралство са значително намалени поради провежданата селекция от развъдчиците за отстраняване от разплод на кучетата със сини очи. Институтът за Генетичен контрол на заболяванията при животните е създаден регистър на глухотата за всички породи кучета http://www.vetmed.ucdavis.edu/gdc/gdc.html Похвално е, че клубовете, които развъждат породата Далматин, особено в Обединеното кралство подкрепят изследователската работа с цел да се намали глухотата чрез финансиране и предоставяне на данни. Литература. 1. Ackerman, L. 1999. The Genetic Condition: A Guide to Health Problems in Purebred Dogs. pp 132-133. AAHA Press. Lakewood, Colorado. This reference has a good explanation of the heredity of the deafness trait and the association with merle and piebald coat colours. 2. Wood, J.L.N., Delauche, A.J., Lakhani, L.H. 1996. The problem of inherited disease 6: deafness in Dalmatians. J. of Small Animal Practice. 37(11) : 559-561.
Други наиненования: spinal dysraphism Характеристика. Обикновено гръбначният мозък е обвит и се предпазва от прешлените на гръбначния стълб. При Спина бифида се наблюдава дефектно сливане на прешленните дъги през ембрионалното развитие и поради това тяхното оформяне е незавършено. Отклоненията варират от липса на сливане само на малка част от един или няколко прешлена до пълна липса на прешленните дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък или неговите обвивки в дефектния участък на гръбначния стълб. В първият случай кучето няма медицински проблеми, но при тежките дефекти се забелязват признаци свързани със засегнатата част от гръначния мозък.Спина бифида може да се наблюдава във всяка част на гръбначния стълб, но се среща най-често в поясната част на гръбначния стълб. Причините за поява на Спина бифида може да са както генетични, така и средови (токсини, хранителен дефицит през време на бременоста и др.). Наследяване. Счита се, че заболяването е наследствено, но не е известен начина за неговото наследяване. Най-голяма е честотата на заболяването при породата Английски булдог, но спорадично се среща и при други породи. Признаци. Както се посочи най-често Спина бифида се среща в каудалната част на лумбалната област на гръбначния стълб. Клиничните признаци зависят от размера на дефекта. При леки дефекти може изобщо да не се разбере, че съществува такъв проблем. Те се откриват само когато се направи рентгенография по друг повод. Когато е засегнат само гръбначния мозък се забелязват признаци от страна на крайниците (слабост, некоординирани движения до парализа), спонтанно уринираане и дефекиране. При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят. Диагноза. Диагнозата се поставя чрез рентгенография. Вижда се липса на прешленни дъги или липса на сливане на дорзалните израстъци на един или повече прешлени. Може да има или да няма неврологични признаци и това зависи от размера на дефицита. Когато Спина бифида се намира в долната част на гръбначния мозък клиничните признаци са свързани с напречна миелопатия от L4 дo S3 спинални сегменти. Лечение. Няма ефективно лечение за кучетата с малформации на гръбначния стълб. Не е необходимо лечение при леките случайно открити дефекти. При умерено засегнатите животни може да се приложи реконструктивна хирургия. Развъдни съвети. Поради това, че не е известен начина на наследяване се препоръчва да не се използват за разплод кучета произхождащи от обременени фамилии. Указание за това дава факта, че при породата овце Исландска овца се доказа, че Спина бифида се наследява автозомно-рецесивно. Литература. 1.LeCouteur, R.A., Child, G. 1995. Diseases of the spinal cord. In S.J. Ettinger and E.C. Feldman (eds.) Textbook of Veterinary Internal Medicine, pp. 629-696. W.B. Saunders Co., Toronto. Брахицефален синдром (Brachycephalic syndrome) Характеристика. Пълното наименование на това заболяване е синдром на запушения брахицефален (горен) дихателен път. Брахицефални (късоглави) са тези породи кучета, които имат относително къси глави. Поради тази анатомична особеност на теория всички кучета от тези породи дишат с определено усилие още от раждането си. Много от тях наистина имат в различна степен запушване на горния дихателен път (най-вече в черепната част), поради което те показват признаци, вариращи от шумно дишане до колапс. Най-честата анатомична причина, която води до респираторни затруднения характерни за тези породи е удълженото и месесто горно небце и тесните ноздри. Много от засегнатите кучета имат и промени в ларинкса (обърнати ларингеални торбички) и относително тясна трахея (hypoplastic trachea). Наследяване. Причина за този дефект е специфичната селекция на тези породи да притежават някои особени качества. Например породните стандарти за Английския булдог изискват лицевата част на главата да е много къса, т.е. разстоянието от върха на носа и точката можду очите да е възможно по-малко. Това е много изненадващо, защото за структорите на главата, които участват в дишането остава много малко място. Тези проблеми най-често се срещат и са най-тежки при Английския булдог. Други породи при които синдрома се среща са Пуг, Бостон териер, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу. Признаци. Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето. Някои кучета като Английския булдог може да имат и прекъснато дишане. Прегряването е особено опасно при тези породи, поради затрудненото дишане и учестената сърдечна дейност и може да предизвика по-нататъшно отичане и стеняване на стеснените вече горни дихателни пътища и да повиши мъчителното безпокойство и страх в кучето. Възбудата, натоварването или топлото време и особено комбинацията на тези фактори може да отключи този порочен кръг. Тези кучета могат да имат и гастроинтестинални проблеми поради трудности при координиране на гълтането, когато те трудно дишат. Това може да предизвика повръщане или запушване на устата поради поемане на повече въздух, аспирационна пневмония поради вдишване на слюнка или частици храна. Всички кучета от тези породи имат повишен риск свързан с приемане на седативни или анестетични медикаменти, поради което при прилагането им е необходимо ветеринарните лекари да вземат допълнителни мерки. Диагноза. Посочените признаци се забелязват още в ранна възарст. Поради различната степен на антомичните изменения при посочените породи диагнозата зависи от степента на описаните вече изменения. Горното небце най-лесно се изследва, когато кучето е под обща наркоза и поради това е необходимо особено внимание и ако се наложи корекция трябва да се получи разрешение от стопанина на кучето. Лечение. Може да се приложи медикаментозно лечение (кислородна терапия, кортикостероиди) за да се облекчи възпалението на горните дихателхи пътища за кратко време. Хирургическа намеса се прилага при тежки анатомични дефекти, които засягат дишането. Най-често се отстранява част от удебеленото горно небце и разширяване на ноздрите. Много е важно да не се допуска прегряване на кучето, защото това ще задълбочи респираторните проблеми за дълго време. При умерените обструкции е достатъчно да се приложат кратко действащи стероиди, кислородна терапи и охлаждане тялото на кучето. Внимание: Трябва да се помни, че при прилагането на седативни медикаменти без интубация се отпускат мускулите на горните дихателни пътища и това може да задълбочи стесняването им. Кучето може да развие хипертермия ако се държи в тясна клетка с недостиг на кислород или е плътно покрито по време на интервенциите. Развъдни съвети. Този синдром е пряко свързан със стандартите на описаните породи. Въпреки, че те са приети като нормални синдрома причинява сериони здравни проблеми и дискомфорт на брахицефалните кучета. Изходът е в промяна на стандартите и по-специално на тези изисквания, които причиняват описаните проблеми. Това е едно предизвикателство към съвременните развъдчици. Кучетата с изразени респираторни проблеми не трябва да се използват за разплод. Те трябва да се кастрират, когато се правят хирургически корекции на горното небце. Литература. Hendricks, JC. 1995. Recognition and treatment of congenital respiratory tract defects in brachycephalics. In JD Bonagura and RW Kirk (eds.) Kirk's Current Veterinary Therapy XII Small Animal Practice.p. 892-894. W.B. Saunders Co., Toronto. Хипопластична трахея (Hypoplastic trachea) Характеристика. Това наследствено заболяваня се характеризира със стесняване на хрущялните пръстени, изграждащи трахеятаа. Хипопластичната трахея се наблюдава най-често при младите брахицефални кучета и е компонент на брахицефалния синдром. Заболяването може също да се срещне при кучета със сърдечни аномалии. Степента на трахеалното стеснение варира от умерено до тежко, което определя тежестта на клиничните признаци. Някои кучета с ниска степен на стеснение могат да преодолеят заболяването с възрастта. Наследяване. Не е известен начина за наследяване на заболяването. Най-засегнати са брахицефалните породи и особено Английския булдог и Бостон териера. Признаци. Тъй като това е наследствено заболяване проблемите свързани с него се забелязват рано – около 5-6 месеца след раждане. Степента на стеснението определя тежестта на клиничните признаци, които варират от шумно дишане до колапс. Дишането на болните кучета е шумно и затруднено и понякога придружено с кашлица. Кучето може да развие и бронхопневмония. Животните със слабо или умерено стеснение на трахеята може да не показват посочените признаци. Трябва да се помни, че хипопластичната трахея често е елемент на брахицефалния синдром. Диагноза. Заболяването най-често се открива при рутинни прегледи или при възникнали респираторни проблеми. Необходимо е да се направи рентгенова снимка за да се определи степента на стеснението, но трябва да се помни, че булдоците имат относително тесни трахеи. Лечение. Няма специфично лечение, което да коригира трахеалната малформация. Ако стеснението на трахеята е слабо и кучето няма сърдечно заболяване или брахицефален синдром може никога да не покаже клинични признаци. Добре е да се поддържа нормална жива маса на кучето, защото затлъстяването задълбочава респираторните проблеми. Понякога се налага бронходилататорна терапия и лечение с антибиотици за да се елиминира възникнала инфекция. Развъдни съвети. Кучетата с това заболяване не трябва да се използват за разплод. Литература. 1.Brayley, KA, Ettinger, SJ. 1995. Disorders of the trachea. In EJ Ettinger and EC Feldman(eds.) Texbook of Veterinary Internal Medicine, p. 754-766. W.B. Saunders Co., Toronto. Перианална фистула (Perianal fistula) Характеристика. Перианалната фистула е хронично и болезнено заболяване, при което се образуват един или повече улцеративни канали в тъканите около ануса. Не е ясна точната причина за възникване на това заболяване. Някои от факторите за които се смята, че имат значение са широка основа на опашката, ниско поставена опашка, храненето и повишената плътност на секрета от аналните жлези. Вследствие на посочените причини аналните жлези се възпаляват, инфектират и образуват фистули. Наследяване. Не е известен начинът за наследяване на това заболяване, но е установена силна предразположеност при породите Германска овчарка и Ирландски сетер. Признаци. Заболяването е силно болезнено за засегнатото куче. При дефекация кучето се напъва, изпитва болка, има кървене, запек, инконтиненция, кучето ближе заболялата зона, усеща се зловоние на изпражненията. Понякога се забелязва куцота със задните крайници. Признаците се задълбочават ако животното не се лекува. Диагноза. Диагнозата обикновено лесно се поставя на базата на описаните признаци. С памучен тампон може да се изтискат аналните жлези и да се получи възпалителен ексудат. Ако има тумороподобно образувание се прави биопсия за уточняване на диагнозата. Лечение. Леките случаи се лекуват с антибиотици, противовъзпалителни и антипиретични медикаменти. Добре е да се изтискат жлезите и да се направи промивка с антисептик. Тежките случаи се лекуват трудно. Освен медикаментозна терапия се налага и хирургическа интервенция. Ако хирургическото лечение не е добре изпълнено може да се получат рецидиви като кръвотечение, редки изпражнения и образуване на нови фистули. Развъдни съвети. Въпреки, че не е изяснено наследяването на заболяването се препоръчва болните (особено в по-тежка форма) животни от посочените породи да не се използват за разплод. Витилиго (Vitiligo) Характеристика. При това заболяване се наблюдава петниста загуба на пигмент на кожата (leukoderma), особено по лицевата част на главата. Може да има също избеляване (leukotrichia) или посивяване (poliosis) на космите. Предполага се, че причина за това заболяване е автоимунен процес, при който имунната система атакува меланоцитите (клетки, които продуцират пигмента меланин). Витилигото може да има наследствен характер или се придобива вторично след нараняване например. Наследяване. Според Shah (1990) генетичното предаване на депигментацията по муцуната на кучетата се осъществява по автозомно-доминантен модел. До същият извод достигат и Jean-Paul Ortonne и Bose (1993). Други автори (Jin и др., 2007) считат, че при хората специфичните варианти на ДНК последователностите в NALP1 региона са свързани с риск от няколко епидемиологично свързани автоимунни и автовъзпалителни заболявания (между които и витилиго), които въвличат естествения имунитет в патогенезата на тези заболявания. Прието е, че витилигото се наследява при породите Белгийски тервурен, Дакел, Доберман пинчер, Германска овчарка, Германски късокосмест поинтер, Лабрадор ретривър, Нюфаундленд, Староанглийска овчарка и Ротвайлер. До този извод са стигнали изследователите и практикуващите ветеринарни лекари. Признаци. Освен депигментацията по главата други здравни проблеми не са констатирани. Диагноза. Типичните кожни промени са много характерни. Кожната биопсия изключва вторичния характер на заболяването като резултат от възпаление например. Лечение. До 56% от пациентите с витилиго са постигнали над 75% репигментация при лечение с 5-methoxypsoralen (орално или локално прилагане) в комбинация с UV облъчване (лампи или слънце). Някои хранителни добавки може да подпомогнат възстановяването на пигмента, но тези случаи са прекалено малко за да се направят обнадеждаващи заключения. Развъдни съвети. Препоръчва се болните кучета, техните родители и близки родственици да не се използват за разплод. Литература. 1. Ackerman, L. 1999. The Genetic Connection. A Guide to Health Problems in Purebred Dogs. p. 62. AAHA Press. Lakewood, Colorado. 2. Jean-Paul Ortonne and S. K. Bose. Vitiligo: Where Do We Stand? Pigment Cell Research, 1993, 6, 2, 61-72. 3. Jin Y., Ch. M. Mailloux, K. Gowan, Sh. L. Riccardi, G. LaBerge, D. C. Bennett, P. R. Fain, and R. A. Spritz. NALP1 in Vitiligo-Associated Multiple Autoimmune Disease. N. Engl. J. Med., 2007, 356,1216-1225. 4. McNeely W. Goa K.L. 5-Methoxypsoralen: A Review of its Effects in Psoriasis and Vitiligo. Drugs, 1998 , 56, 4, 667-690. 5. Shah K. G. Study of inheritance of depigmentation of dog's muzzle. Indian Journal of Dermatology, Venereology, and Venerology, 1990, 56, 5, 364-366. Дерматоза вследствие дефицит на цинк (Zinc-responsive dermatosis) Характеристика. Това заболяване се характеризира с олюспяване и образуване на крусти по кажата. То не се дължи на дефицит на цинк в храната. Болните животни се нуждаят от по-високи от нормалните количества от цинк най-вероятно поради недостатъчна абсорбция в червата. Както показва името на заболяването възстановяването на кожата настъпва след добавяне на допълнителни количества цинк съдържащи хранителни добавки или медикаменти. Наследяване. Не е известен начинът за наследяване на това заболяване. Най-често се среща при породите Аляска маламут, Американско ескимоско куче, Самоед и Сибирско хъски. Нерядко се наблюдава и при младите бързо растящи кученца от породите Доберман пинчер и Голямо Дейн, които показват подобно заболяване дължащо се на преходен дефицит на цинк. Признаци. Първите признаци обикновено се наблюдават около пуберитета. Забелязва се зачервяване и олюспяване на кожата, образуване на крусти и падане на космите около муцуната и очите. Може да бъдат засегнати също лапите и зоните около вулвата и ануса. При около половината от заболелите кучета посочените зони са сърбящи и поради това кучетата може да дъвчат лапите си или да се чешат по главата. Диагноза. Диагнозата се поставя след кожна биопсия, която се изследва от ветеринарен патолог. Лечение. Даването на цинк съдържащи медикаменти или хранителни добавки е ефективно лечение на преходния цинков дефицит при бързорастящите кученца от породите Доберман пинчер и Голямо Дейн. Засегнатите кучета от северните и споменатите по-горе породи трябва да получават такива препарати цял живот. В противен случай заболяването рецидивира. Развъдни съвети. Болните кучета, техните родители и близки родственици да не се използват за разплод. Крипторхизъм (Cryptorchidism) Характеристика. Както е известно през ембрионалното развитие тестисите мигрират от корема в скротума. Нормално този процес завършва около 10 дни след раждане. При крипторхизма единия или двата тестиса не слизат в скротума. Ако това не се случи до 8 седмици след раждане на кучето се поставя диагноза крипторхизъм въпреки, че тестисите може да се спуснат в скротума след 4 или повече месеца. Това се прави, защото дългия им престой в коремната кухина при по-висока температура може да увреди трайно процеса на спермогенеза. Наследяване. Счита се, че заболяването се наследява като ограничен от пола автозомно-рецесивен признак. Въпреки, че заболяването се наблюдава само при мъжките животни женските също носят патологичния ген и поради това при тях също се извършва отбор и подбор при съставянето на случните планове. С най-голяма честота заболяването е диагностицирано при породите Тои и Миниатюрен пудел, Померанско куче, Йоркшир и Кейрн териер, Дакел, Чихуахуа, Малтезе, Боксер, Пекинез, Английски булдог, Миниатюрен шнауцер и Шетландска овчарка. При другите породи заболяването може също да се наблюдава, но със значително по-ниска честота. Признаци. Установява се липса на един или на два тестиса. Крипторхидните кучета са изложени на по-голям риск да заболеят от рак на тестисите (около 10 пъти по-често). Кастрацията намалява този риск. Диагноза. Диагнозата е лесна ако се установи един или липса на тестиси. Лечение. Единственото лечение е кастрация. Развъдни съвети. Болните кучета, техните родители и близки родственици да не се използват за разплод. ВЪПРОСНИК ЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ БОЛЕСТИ ПРИ КУЧЕТАТА (Верните текстове да се подчертаят!) Васкуларна пръстеновидна аномалия (Vascular Ring Anomaly). Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно. За кои породи е характерно - Германската овчарка, Ирландския сетер, Голямо Дейн (Great Dane) и Бостон териерите. Какви са клиничните признаци - Признаците са свързани със стесняването на хранопровода и се проявяват скоро след отбиване на новородените, когато те започнат да приемат полутвърда или твърда храна. Частичната обструкция на хранопровода предизвиква регургитация и след време дилатация на хранопровода в частта на му пред стенението причинено от васкуларния пръстен. Има проявен рахит и алопеция. Портосистемно отклонение (Portosystemic Shunt). Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно. За кои породи е характерно - Германската овчарка, Ирландския сетер, Голямо Дейн (Great Dane) и Бостон териерите, Йоркшир териера, Миниатюрния шнауцер и по-рядко при Кейрн териера и Малтийската булонка, Ирландския вълкодав и по-рядко при Австралийското овчарско куче (Australian cattle dog), Голдън ретривъра и Лабрадор ретривъра. Какви са формите за проявяване - екстрахепатален PSS, интрахепатален PSS, ларингеален, стомашен. Какви са клиничните признаци - признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия.
Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно. За кои породи е характерно - Германската овчарка, Carnelian bear dog, Ирландския сетер, Голямо Дейн (Great Dane) и Бостон териерите. Какви са клиничните признаци - признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, забавен растеж на тялото, космената покривка и евентуално обезкосмяване и потъмняване на кожата, бавно израстване на постояните зъби, потиснат имунен отговор и променен умствен статус. Катаракти (Cataracts) Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно. За кои породи е характерно - Германската овчарка, Ирландския сетер, Голямо Дейн (Great Dane) и Бостон териерите, Йоркшир териера, Миниатюрния шнауцер и по-рядко при Кейрн териера и Малтийската булонка, Ирландския вълкодав и по-рядко при Австралийското овчарско куче (Australian cattle dog), Голдън ретривъра и Лабрадор ретривъра. Какви са формите за проявяване - екстрахепатален PSS, интрахепатален PSS, ларингеален, стомашен, конгенитална, сенилна катаракта форма. Какви са клиничните признаци - признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи.
Каталог: tru -> uchebnici -> 27.VMF-LSotirov-TcvKojnarski -> 27.VMF-LSotirov-TcvKojnarski-work 27.VMF-LSotirov-TcvKojnarski-work -> Наследствени болести при конете хромозомни мутации (аберации) uchebnici -> 2. хипофизна жлеза uchebnici -> Доц д-р Евгения Христакиева, д м 27.VMF-LSotirov-TcvKojnarski-work -> Canine Inherited Disorders Database (1998), плод на Изтегляне 4.07 Mb. Сподели с приятели:
|