Дистрофия на роговицата (Corneal dystrophy)

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Сибирското хъски, Пемброк уелш корги, Бостон териер, Шетландска овчарка, Ейрдел, Афганска хрътка, Американски кокер шпаньол, Басенджи, Бийгл, Брадато коли, Бишон фриз (Bichon frise), Бриард,Германската овчарка, Ирландския сетер.

Какви са формите за проявяване - епителиална дистрофия, епителиална/стромална дистрофия, ендотелиална дистрофия, ларингеален, стомашен, конгенитална, сенилна.

Какви са клиничните признаци - корнеалната дистрофия при Шетландската овчарка се проявява като много малки сиво-бели помътнявания, признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи.

Ектропиум (Ectropium).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Басет хаунд, Блъдхаунд, Бохер, Булдог, Бултериер, Клъмбър шпаньол, Английски и Американски кокер шпаньол, Гордон сетер, Лабрадор ретривър, Спрингер шпаньол и Ши цу, Сибирското хъски, Пемброк уелш корги, Бостон териер.

Какви са формите за проявяване - епителиална дистрофия, епителиална/стромална дистрофия, ендотелиална дистрофия, ларингеален, стомашен, конгенитална, сенилна.

Какви са клиничните признаци - предразположени към алергични и бактериални конюнктивити, признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи.

Ентропиум (Entropium).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Басет хаунд, Блъдхаунд, Бохер, Булдог, Бултериер, Клъмбър шпаньол, Английски и Американски кокер шпаньол, Гордон сетер, Лабрадор ретривър, Спрингер шпаньол и Ши цу, Сибирското хъски, Пемброк уелш корги, Бостон териер, Мастиф, Булмастиф, Шарпей и Чау чау.

Какви са формите за проявяване - епителиална дистрофия, епителиална/стромална дистрофия, ендотелиална дистрофия, ларингеален, стомашен, конгенитална, сенилна.

Какви са клиничните признаци - предразположени към алергични и бактериални конюнктивити, признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи. Дискомфорта причинен от ентропиума предизвиква повишено отделяне на сълзи и кривогледство. Кучето може да стане чувствително към светлина и да започне да трие очите си. Хроничното възпаление може да причини улцерация на корнеята и разраняване, което е болезнено и ако не се приложи лечение може да увреди зрението.

Глаукома (Glaucoma).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Басет хаунд, Блъдхаунд, Бохер, Булдог, Бултериер, Клъмбър шпаньол, Английски и Американски кокер шпаньол, Гордон сетер, Лабрадор ретривър, Спрингер шпаньол и Ши цу, Сибирското хъски, Пемброк уелш корги, Бостон териер, Мастиф, Булмастиф, Шарпей и Чау чау.
Какви са формите за проявяване - глаукома с отворен ъгъл, глаукома с тесен/затворен ъгъл, първична, епителиална дистрофия, епителиална/стромална дистрофия, ендотелиална дистрофия, ларингеален, стомашен, конгенитална, сенилна.

Какви са клиничните признаци - настъпва внезапно и бързо повишава налягането в окото. Това засяга всички структори на този орган. Влиянието върху оптичния нерв и ретината може да причини загуба на зрението. Болката е от умерена до много силна. Окото може да се зачерви и кучето да започне да го трие с лапи или да търка главата си в постелката, предразположени към алергични и бактериални конюнктивити, признаци са свързани главно с централната нервна система, гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Доберман пинчер, Миниатюрен шнауцер, Староанглийска овчарка, Пудел (миниатюрен, тои и стандартен), Португалско водно куче, Санбернар и Мекоксмест житен териер (soft-coated Wheaten terrier), Басет хаунд, Блъдхаунд, Бохер, Булдог, Бултериер, Клъмбър шпаньол, Английски и Американски кокер шпаньол, Гордон сетер, Лабрадор ретривър.

Какви са формите за проявяване - глаукома с отворен ъгъл, глаукома с тесен/затворен ъгъл, първична, епителиална дистрофия, Microphthalmia (с или без други очни дефекти), Ocular dysgenesis при породи с черен цвят на козината и с по-голямо количество бели косми, Ocular dysgenesis с частична загуба на слуха и преобладаващ бял цвят на космената покривка (albinism).

Какви са клиничните признаци - настъпва внезапно и бързо повишава налягането в окото, кученцата с микрофталмия и катаракта обикновено имат различни по степен визуални нарушения. Катарактата може да прогресира и да се влоши зрението или може да “узрее” и да се реабсорбира и зрението да се подобри. Това не може да се предскаже. В процеса на резорбция течната фаза на лещата може да изтече в окото и да причини възпаление. Уврежданията в зрението при кучетата се компенсират много добре с техните много добре развити обоняние и слух. гастроинтестиналния тракт или отделителната система, чернодробна енцефалопатия, заболяване на очните лещи.

Аномалия на третия клепач [Third eyelid (nictitating membrane) abnormalities - "cherry eye"].

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Доберман пинчер, Миниатюрен шнауцер, Староанглийска овчарка, Пудел (миниатюрен, тои и стандартен), Португалско водно куче, Санбернар и Мекоксмест житен териер (soft-coated Wheaten terrier), Германски късокосмест поинтер, Ирландски сетер, Нюфаундленд, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са формите за проявяване - изпадане на жлезата “черешово око”, извиване навън (еversion) на хрущяла, Microphthalmia (с или без други очни дефекти), Ocular dysgenesis при породи с черен цвят на козината и с по-голямо количество бели косми, Ocular dysgenesis с частична загуба на слуха и преобладаващ бял цвят на космената покривка (albinism).

Какви са клиничните признаци - Двете форми на заболяването предизвикват хронично възпаление на конюнктивата и корнеята и ако не се лекува води до сух кератоконюнктивит (keratoconjunctivitis sicca), настъпва внезапно и бързо повишава налягането в окото, кученцата с микрофталмия и катаракта обикновено имат различни по степен визуални нарушения.

Медно отравяне при Бедлингтон териерите (Copper toxicosis - СТ).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Доберман пинчер, Миниатюрен шнауцер, Староанглийска овчарка, Пудел (миниатюрен, тои и стандартен), Португалско водно куче, Санбернар и Мекоксмест житен териер (soft-coated Wheaten terrier), Германски късокосмест поинтер, Ирландски сетер, Нюфаундленд, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са формите за проявяване - изпадане на жлезата “черешово око”, извиване навън (еversion) на хрущяла, Microphthalmia (с или без други очни дефекти), Ocular dysgenesis при породи с черен цвят на козината и с по-голямо количество бели косми, Ocular dysgenesis с частична загуба на слуха и преобладаващ бял цвят на космената покривка (albinism).

Какви са клиничните признаци - През първият етап кучето не е клинично болно, но натрупаните нива на медта в черния дроб са над 1,500 ppm. Вторият етап започва, когато концентрацията на медта в черния дроб достигне 2,000 ppm DW (Thornburg et al., 1985). Кучето все още не показва клиника, но биопсията е ценен метод за диагноза и показва хепатитни изменения, различни по степен визуални нарушения.

Разширение на стомаха (Gastric dilatation-volvulus).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Доберман пинчер, Миниатюрен шнауцер, Староанглийска овчарка, Голямо Дейн (Great Dane), Санбернар, Ваймаранер, Ирландски сетер, Ирландски вълкодав, Борзой, Блъдхаунд, Гордон сетер, Шотландски дийрхаунд и Стандартния пудел.

Какви са клиничните признаци - Разширението на стомаха (volvulus) е много сериозно заболяване, което се наблюдава при предразположените към него кучета. Стомахът им се изпълва с въздух и се завърта около себе си. Това влияе негативно на кръвоснабдяването на стомаха и другите органи от храносмилателната система, блокира преминаването на храната и това увеличава подуването на стомаха (порочен кръг). Разширеният стомах препятства движението на кръвта по вените към сърцето, което драматично нарушава сърдечната дейност и понижава кръвното налягане. Нарушава се снабдяването на тъканите с кислород и се увеличава концентрацията на метаболитни токсини, които увреждат важни жизнени функции и дори предизвикват сърдечна аритмия и това е честа причина за смърт на кучето.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Твърдокосместия фокстериер и автозомно-доминантно при Миниатюрния шнауцер. Предразположени към това заболяване са още следните породи: Китайски шарпей, Германска овчарка, Голямо Дейн (Great Dane), Грейхаунд, Ирландски сетер.

Какви са клиничните признаци - Първите признаци се появяват, когато наближи отбиването на малките кучета или малко след това. Те повръщат приетата храна, слабеят и могат да развият респираторна пневмония. Някои кучета може да проявят тези признаци след като навършат 1 година или по-късно.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер. Предразположени към това заболяване са още следните породи: Германска и Белгийска овчарка, Английския кокер шпаньол, Колитата, Шетландската овчарка, Германската овчарка и кръстоските между тях.

Какви са формите за проявяване - Системен lupus erythematosus, дискоиден lupus erythematosus, розовиден, граховиден.

Какви са клиничните признаци - SLE най-често засяга крайниците, мускулатурата, кожата, кръвта и понякога бъбреците. Заболяването има тенденции към влошаване и подобряване така, че се наблюдават периоди на ремисии и проява.

Краниомандибуларна остеопатия (Craniomandibular osteopathy - "lion jaw").

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Булмастиф. С относително висока честота заболяването се среща и при други породи като Шотландския и Кейрн териера. Колитата, Шетландската овчарка, Германската овчарка и кръстоските между тях.

Какви са формите за проявяване - Системен lupus erythematosus, дискоиден lupus erythematosus, розовиден, граховиден.

Какви са клиничните признаци - Младите кучета (3-8 месечна възраст) може да имат подута и болезнена ниска част на главата, проблеми при отваряне на устата при хранене или обилно слюнотечение. Тези проблеми може да не се забелязват известно време и признаците да се проявят внезапно. Най-често засяга крайниците, мускулатурата, кожата, кръвта и понякога бъбреците. Заболяването има тенденции към влошаване и подобряване така, че се наблюдават периоди на ремисии и проява.

Дисплазия на лакътната става (Elbow dysplasia - ununited anconeal process, fragmented medial coronoid process, osteohondritis dissecacns, incongruent elbow).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Булмастиф. Страдат предимно големите породи кучета като Басет хаунд, Бернско планинско куче, Блъдхаунд, Бувие де фландр (Bouvier des Flandres), Чау-чау, Германска овчарка, Голдън ретривър, Голяма пиринейско куче (Great Pyrenees), Ирландски вълкодав, Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер. По-често боледуват мъжките кучета.

Какви са формите за проявяване - Osteochondritis dissecans (OCD), Fragmented medial coronoid process and ununited anconeal process, Incongruent elbow.

Какви са клиничните признаци - Заболяването обикновено започва коварно на възраст 7 – 10 месеца. Проявява се всеки ден най-често когато кучето се опитва да става, започва да ходи или да бяга. Прогнозата зависи от това колоко е напреднало заболяването към момента на започване на лечението.
Дисплазия на тазобедрената става (Hip dysplasia).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Булмастиф. Страдат предимно големите породи кучета като Басет хаунд, Бернско планинско куче, Блъдхаунд, Бувие де фландр (Bouvier des Flandres), Чау-чау, Германска овчарка, Голдън ретривър, Голяма пиринейско куче (Great Pyrenees), Ирландски вълкодав, Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са клиничните признаци - Заболяването е характерно за младите кучета, но с напредване на възрастта се развива тежко дегенеративно заболяване наречено коксартроза. Връзката между съставните части на ставата може да е слаба, но може да минат години за да се проявят дегенеративни промени в нея. Вследствие на това при разходка, бягане, лягане ставане или изкачване по стълби кучето може да показва куцота със задните крайници. След време тези признаци се усилват и заболяването се усложнява. Важно е да се помни, че предразполагащи фактори за развитието на заболяването са бързият растеж, прехранването и недостатъчната двигателна активност.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.

За кои породи е характерно - Бедлингтон териер, Скай териер и Западният високопланински бял териер, Булмастиф, млади животни (от 4 до 12 месеца) от малките породи кучета. Страдат предимно големите породи кучета като Басет хаунд, Бернско планинско куче, Блъдхаунд, Бувие де фландр (Bouvier des Flandres), Чау-чау, Германска овчарка, Голдън ретривър, Голяма пиринейско куче (Great Pyrenees), Ирландски вълкодав, Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са клиничните признаци - При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.

За кои породи е характерно - Засягат се преди всичко средните и едри породи кучета като най-често боледуват Германската овчарка, Басет хаунд, Доберман пинчер, Лабрадор ретривър и Ротвайлер. Приблизително 2/3 от болните кучета са мъжки, което навежда към хипотеза за наследяване свързано с пола. Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са клиничните признаци - Куцотата се появява внезапно без видима причина за това и може да се мести от крак на крак. В началото на заболяването кучето може да загуби апетит, да показва треска, летаргия и загуба на тегло. Болката може да бъде умерена или тежка. След време заболяването може да изчезне. При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно.

За кои породи е характерно - заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа, Бостон териер, Басет хаунд, Ши цу, Силки териер и Лхаса апсо. Лабрадор ретривър, Мастиф, Нюфаундленд, Ротвайлер, Санбернар и Ваймаранер.

Какви са клиничните признаци - Заболяването е характерно за младите кучета на възраст около 6 месеца и ако е проявено в умерена степен може да остане незабелязано до зряла възраст. Както се каза, когато пателата не е на мястото си кучето започва да куца и не натоварва засегнатия крак. Тежестта на заболяването варира широко. При умерените случаи пателата може случайно да излезе от мястото си, при което кучето може да “прескочи” няколко стъпки и след това капачката да се върне на мястото си. При тежките случаи колянната капачка излиза от мястото си по-често или никога не се връща в нормалната си позиция. В резултат на това може да се развие дегенеративен процес в ставата (остеоартроза).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.

За кои породи е характерно - заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа, Бостон териер, Басет хаунд, Ши цу, Силки териер и Лхаса апсо. Заболяването най-често се среща при породите Белгийска овчарка, Голдън ретривър, Ирландски сетер, Миниатюрен шнауцер, Самоед и Ротвайлер.

Какви са клиничните признаци – заболяването протича тежко, придружава се с отслабване и има прогресиращ характер. Клиничните признаци се проявяват преди животното да навърши 6-8 седмици. Както се каза по-горе първият признак обикновено е затруднение при поглъщане на храната. Клиничните признаци прогресират от слабост при бозаене до генерализирана мускулна слабост, непоносимост към физически натоварвания, мускулна атрофия, изкривяване на гръбначния стълб, мускулни контракции и сърдечни проблеми.

При тежките случаи колянната капачка излиза от мястото си по-често или никога не се връща в нормалната си позиция. В резултат на това може да се развие дегенеративен процес в ставата (остеоартроза).

При тази болест има дегенерация или смърт (некроза) на растежния (осификационен) център в главата на бедрената кост. Това води до силна болка и куцота.

Глухота (Deafness).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.

За кои породи е характерно - Бултериера, Доберман пинчера, Поинтера и Ротвайлера се счита, че заболяването се наследява автозомно-рецесивно. Глухотата се среща и при други породи, но е с най-висока честота при далматнците. Заболяването може да се наследява като полигенен признак. Най-често от него страдат Миниатюрния и тои пудел, Йоркшир териер, Померанско куче, Пекинез, Чихуахуа.

Какви са клиничните признаци – Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане. Признаците за двустранна глухота могат да бъдат агресивна игра, защото глухото кученце не чува лаенето от болката, която то причинява на останалите кученца в котилото и се блъска в тях след събуждане. Едностранната глухота е по-трудно да се установи. Глухотата при едностранно глухите кучетата може и да не се забележи от стопаните. В процеса на обучение обаче може да се забележи, че кучето реагира по-добре на сигнали подавани с ръце отколкото на звукови сигнали. Едностранната глухота обикновено не е проблем с изключение на работещите кучета, за които е важно да се локализира източника на звук. Двустранно глухите кученца водят труден живот и развъдчиците обикновено прибягват до евтаназия.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.

За кои породи е характерно - Най-голяма е честотата на заболяването при породата Английски булдог, но спорадично се среща и при други породи.

Какви са клиничните признаци – Както се посочи най-често Спина бифида се среща в каудалната част на лумбалната област на гръбначния стълб. Клиничните признаци зависят от размера на дефекта. При леки дефекти може изобщо да не се разбере, че съществува такъв проблем. Те се откриват само когато се направи рентгенография по друг повод. Когато е засегнат само гръбначния мозък се забелязват признаци от страна на крайниците (слабост, некоординирани движения до парализа), спонтанно уринираане и дефекиране. При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.

Брахицефален синдром (Brachycephalic syndrome).

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.

За кои породи е характерно - Пуг, Бостон териер, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.

Какви са клиничните признаци – Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.

Как се наследява заболяването - автозомно-рецесивно, доминантно, кодоминантно, интермедиерно, фамилно наследяване, полигенно, свързано с пола.

За кои породи е характерно - Английския булдог, Бостон териер, Пуг, Пекинез, Кавалиер кинг чарлз шпаньол, Китайски шарпей, Френски булдог, Лхаса апсо, Мопс и Ши цу, Английски булдог.

Какви са клиничните признаци – това е наследствено заболяване проблемите свързани с него се забелязват рано – около 5-6 месеца след раждане. Степента на стеснението определя тежестта на клиничните признаци, които варират от шумно дишане до колапс. Дишането на болните кучета е шумно и затруднено и понякога придружено с кашлица. Кучето може да развие и бронхопневмония. Животните със слабо или умерено стеснение на трахеята може да не показват посочените признаци. Трябва да се помни, че хипопластичната трахея често е елемент на брахицефалния синдром.

Проблемите свързани с този синдром варират по тежест и много от брахицефалните кучета сумтят и пръхтят в различна степен. При много от тях съществени проблеми няма, но при други се чува повишен шум при дишане, кашлица, запушване на устата, припадане или колапс и намалена поносимост към натоварвания (т.е. лесно се изморяват). След известно време това води до претоварване на съцето.

При тежките дефекти (липса на прешленни дъги на няколко съседни прешлена и издаване на гръбначния мозък) признаците обикновено се забелязват много рано, когато кученцата започнат да ходят.

Новородените кученца губят слуха си няколко седмици след раждане.