Наръчник за управление на местни финанси и бюджет

5. СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

Стратегическото планиране се изразява в разработване визията на една организация и плана на действие за осъществяване на визията. С други думи, стратегическото планиране е процесът на разработване, постигане и укрепване позицията на организацията.

Стратегическото планиране е от значителна важност, защото светът, в който живеем, претърпява динамични промени - политически, икономически, технологични и социологически. Ако ние не планираме да се променим, вследствие настъпващите промени около нас, тогава самата среда ще стори това с нас. Стратегическото планиране включва и процес на разрешаване на проблемите и на вземане на решения относно планирана промяна.

Работейки с общността, общинският съвет може да използва процеса на стратегическо планиране не само с цел планиране на бъдещето, но и за да получи подкрепа при осъществяването на този план. Липсата на връзка между стратегическия план на общността и разработването на общинския бюджет създава риск да бъдат финансирани приоритети, не кореспондиращи с главните приоритети за развитието й. А това ще води до изразходване на средства за решаването на конюнктурни проблеми, а не до такова за възможности и резултати, което всъщност е отказ от ефективно управление на бюджетния процес.

ІІ. ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА БЮДЖЕТА

Времето и крайните срокове за изготвяне на бюджета се повлияни от много фактори. Местните традиции, държавните закони, определящи финансовата година, и размерът на общината, както и степента на трудност на събиране на информация са определящи за началото и продължителността на процеса на изготвяне на бюджета. Без значение какви всъщност са крайните дати, един успешен процес включва график от дейности, който максимизира участието и позволява развитието на процеса да протече по възможно най-гладкия и успешен начин. Обикновено, начело стои главният финансов директор на общината, но също така важно е и участието на Кмета във всяка стъпка, за да не се получи объркване, при което даден етап да е с по-голяма значимост в сравнение с останалите. Тази глава фокусира вниманието върху стъпките и етапите от процеса на изготвяне, с акцент върху отговорностите и техниките за улеснение на изпълнението.

1. БЮДЖЕТЕН КАЛЕНДАР

Като всеки управленски процес, така и управлението на местните финанси и бюджет се нуждае от планиране. Работният план за подготовката на местния бюджет определя последователността от стъпки, водещи до неговото изготвяне до срок, съобразен с началото на финансовата година – 1 януари – на общината. Този план фактически се асоциира с така наречения бюджетен календар. Обикновено той се изготвя от Ръководителя на бюджета /(Ръководител по бюджет може да бъде всеки представител на местната власт, назначен от Кмета и носещ главната отговорност за разработването на бюджета.Това е Главният финансов директор или заместник кмета, но би могъл да бъде и някой друг, в зависимост от размера и организационната структура на общината).

Повечето от общините в страната ни използват в практиката си бюджетен календар. Независимо от това полезно е да се знае от лидерите, че цялостния бюджетен план включва определени стъпки и препоръчителни срокове, чието използване гарантира успешното разработване на бюджета като цяло в съответствие със законово определените процедури и срокове.. Самият бюджетен план при това положение може да се изгради в следната последователност . Схемата е препоръчителна както по стъпки така и по срокове. Тя би могла да претърпява изменение в зависимост от фактори като: мащаба на общината, предварителната подготовка на необходимата информация и други.

Забележка: Стъпките, посочени от 25 ноември до края на годината, когато трябва да бъде приет общинския бюджет и да започне началото на новата бюджетна година, следват логиката, изискваща се за непрекъснатост в планирането. Но на практика това не винаги е така. Обикновено тези стъпки зависят от датата на приемането на държавния бюджет от парламента и последвалите указания на Министерството на финансите за крайния срок за приемането на общинските бюджети в цялата страна. Чрез тези указания се посочват и озаконените субсидии за всяка община. Ето защо разработката в действителност върви последователно до стъпката с условно показан срок 20 ноември, след което се изчаква приемането на държавния бюджет и размера на субсидиите. В практиката целия този етап обикновено се свързва с понятието – подготовка на проект за бюджет. Той се предава в Министерството на финансите за сведение. След приемането на държавния бюджет се връща обратно в общините за преработка и приемане от общинските съвети. Колкото и да има целесъобразност и логика в този подход не бива да се забравя, че дори и под формата на проект, общинския бюджет трябва да премине задълбочено през всички стъпки и то с активната намеса на общинските съвети. В противен случаи са възможни неприятни недоразумения, които в крайна сметка да завършат с неприемането на общинския бюджет от общинските съветници. А последствията от това са неприятни за общината като цяло.