Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита

2.4. Външен вид (агрегатно състояние, цвят и мирис; ако са известни)

2.4.1. Да се даде описание на цвета, ако има такъв, и на агрегатното състояние на произведеното активно вещество и на пречистеното активно вещество.

2.4.2. Да се опишат всякакви миризми, свързани с произведеното активно вещество и с пречистеното активно вещество, забелязани при боравене с материала в лаборатории или заводи.

2.5. Спектрален анализ (ултравиолетов/видим, инфрачервен, ядрено-магнитен резонанс, масспектроскопия), молекулярно затихване при съответни дължини на вълните

2.5.1. Да се определят и докладват следните спектри, включително необходимата за интерпретацията таблица на сигналните характеристики: ултравиолетов/видим (UV/VIS), инфрачервен (IR), ядрено-магнитен резонанс (NMR), и масов спектрален анализ (MS) на пречистеното активно вещество и молекулярно затихване при съответни дължини на вълните.

Дължините на вълните, при които възниква ултравиолетово/видимо (UV/VIS)/молекулярно затихване, да се определят и докладват, включително, където е приложимо, дължината на вълната при най-висока стойност на абсорбция над 290 nm.

В случай на активни вещества, които са безусловни оптически изомери, да се измери и докладва чистотата им.

2.5.2. Да се определят и докладват (UV/VIS) абсорбционен спектър, IR, NMR и МS спектърът, когато са необходими за идентификация на примеси с токсикологично, екотоксикологично или за оказващи влияние на околната среда значение.

2.6. Разтворимост във вода, включително въздействие на pH (от 4 до 10) върху разтворимостта

Да се определи и докладва разтворимостта във вода на пречистените активни вещества при атмосферно налягане в съответствие с ЕИО метод A6. Определянето на тази разтворимост във вода да се извърши в неутрален обхват (т.е. в дестилирана вода в равновесие с атмосферния въглероден двуокис). Когато активното вещество отделя йони, да се определи и докладва разтворимостта в киселинния обхват (pH 4 до 6) и в алкалния обхват (pH 8 до 10). Когато стабилността на активното вещество във водна среда е такова, че разтворимостта във вода не може да се определи, да се даде обосновка въз основа на данните от изследването.

2.7. Разтворимост в органични разтворители

Да се определи и докладва разтворимостта на произведените активни вещества в следните органични разтворители при 15 до 25 °C, ако е по-малко от 250 g/kg; да се уточни температурата:

- алифатен въглеводород: за предпочитане n-хептан;

- ароматен въглеводород: за предпочитане ксилен;

- халогениран въглеводород: за предпочитане 1,2-дихлоретан;

- алкохол: за предпочитане метанол или изопропилов алкохол;

- кетон: за предпочитане ацетон;

- естер: за предпочитане етилов ацетат.

Ако за дадено активно вещество един или повече от тези разтворители са неприложими (т.е. реакция с изследвания материал), могат да се използват други алтернативни разтворители. В тези случаи да се обоснове изборът по отношение на тяхната структура и полярност.

2.8. Да се определи и докладва коефициентът на разделяне n-октанол/вода, включително влиянието върху киселинността (pH 4 до 10)

Да се изследва коефициентът на разделяне n-октанол/вода на пречистеното активно вещество в съответствие с ЕИО метод A8. Да се изследва влиянието върху киселинността (pH 4 до 10), когато веществото е киселина или основа, както е определено от неговата pKa стойност (< 12 за киселини, > 2 за основи).

2.9. Стабилност във вода, скорост на хидролиза, фотохимично разлагане, квантов добив и идентичност на продуктите от разпада, константа на дисоциация, включително въздействие върху киселинността (pH 4 до 9)

2.9.1. Да се определи и докладва скоростта на хидролиза на пречистените активни вещества (обикновено активното вещество е радиоактивно, > 95 на сто чистота) за стойностите на pH 4, 7 и 9 в стерилна среда при отсъствие на светлина в съответствие с ЕИО метод C7. За вещества с ниска скорост на хидролиза скоростта може да се определи при 50 °C или при друга подходяща температура.

Ако се наблюдава разлагане при 50 °C, да се определи скоростта на разлагане при друга температура и да се състави Диаграма на Арениус, позволяваща оценка на хидролизата при 20 °C. Да се докладва идентичността на образуваните продукти от хидролизата и постоянно наблюдаваната скорост.

Да се докладва и изчислената с приближение DТ50 стойност (време за деградация).

2.9.2. За съставки с моларен (десетичен) коефициент на абсорбция (e) > 10 (1 x мол-1 x см-1) при дължина на вълната l > 290 nm, да се определи и докладва директната фототрансформация в пречистена (т.е. дестилирана) вода при 20 до 25 °C на пречистеното активно вещество. Да се определи и докладва скоростта на хидролиза на пречистените активни вещества, които обикновено са радиомаркирани с изкуствена светлина в стерилна среда, ако е необходимо - с използване на улесняващо разтварянето вещество. Повишаващи чувствителността вещества като ацетон не трябва да се използват като помощни разтворители или улесняващи разтварянето вещества. Източникът на светлина трябва да симулира слънчева светлина и да е снабден с филтри, елиминиращи излъчвания с дължини на вълната l < 290 nm. Да се докладват идентичностите на образуваните продукти на разпада, налични във всеки момент на изследването в количества > 10 на сто от добавеното активно вещество, масов баланс за поне 90 на сто от приложената радиоактивност, както и фотохимичния полуживот.

2.9.3. Където е необходимо, да се изследва директната фототрансформация и да се определи и докладва квантовият добив от директното фоторазлагане във вода заедно с изчисления за оценка на теоретичния живот продължителност на съществуване на активното вещество в горния пласт на водни системи и реалния живот продължителност на съществуване на веществото.

Методът е описан в Ревизираните указания за критерии за околната среда за регистрация на пестициди на ФАО.

2.9.4. Когато възникне разлагане във вода, да се определят и докладват константите на разлагане (pKa стойности) на пречистеното активно вещество в съответствие с Ръководство за изследване 112 на OECD, да бъде докладвана идентичността на образуваните от разлагането видове въз основа на теоретични предположения. Ако активното вещество е сол, да се посочи pKa стойността на активния принцип.

2.10. Стабилност в атмосферата, фотохимично разлагане, идентичност на продуктите от разпада

Да се представи оценка на фотохимичното кислородно разлагане (индиректна фототрансформация) на активното вещество.

2.11. Запалимост, включително самозапалимост

2.11.1. Да се определи и докладва запалимостта на произведените активни вещества, които са твърди, газообразни или преминаващи в силно запалими газове, в съответствие с ЕИО метод A10, A11 или A12, както е приложимо.

2.11.2. Да се определи и докладва самозапалимостта на произведените активни вещества в съответствие с ЕИО метод A15 или A16, както е приложимо, и/или, където е необходимо, в съответствие с Изследване UN-Bowes-Cameron-Cage (Препоръки за транспорт на опасни стоки на ООН, Глава 14, № 14.3.4).

2.12. Точка на възпламеняване

Да се определи и докладва точката на възпламеняване на произведените активни вещества с точка на топене под 40 °C в съответствие с ЕИО метод A9; да се използват само методи "затворен съд".

2.13. Експлозивни свойства

Да се определят и докладват експлозивните свойства на произведените активни вещества в съответствие с ЕИО метод A14, където е необходимо.

2.14. Повърхностно напрежение

Да се определи и докладва повърхностното напрежение в съответствие с ЕИО метод A5.

2.15 Окислителни свойства

Да се определят и докладват окислителните свойства на произведените активни вещества в съответствие с ЕИО метод A17, освен когато изследването на структурната им формула установи извън съмнение, че активното вещество е неспособно да реагира екзотермично с възпламеним материал. В тези случаи е достатъчно да се осигури тази информация като обяснение за неопределяне на окислителните свойства на веществото.

а) Представената информация да описва планираните цели, за които се употребяват или ще се употребяват продуктите, съдържащи активното вещество, и дозата и начина им на употреба или препоръчваната употреба.

б) Представената информация да уточнява нормалните методи и предпазните мерки при боравене със, съхранение и транспорт на активното вещество.

в) Представените изследвания, данни и информация заедно с други приложими изследвания, данни и информация трябва да уточняват и обосновават метода и предпазните мерки в случай на пожар. Да се оценят възможните продукти от горенето в случай на пожар въз основа на химическата структура и химичните и физичните свойства на активното вещество.

г) Представените изследвания, данни и информация заедно с други приложими изследвания, данни и информация да демонстрират приложимостта на препоръчваните мерки в аварийни ситуации.

д) Изискват се информация и данни за всички активни вещества, освен когато е уточнено друго.

3.1. Функция, т.е. фунгицид, хербицид, инсектицид, репелент, растежен регулатор

Действието трябва да се уточни като едно от следните:

- акарицид;

- бактерицид;

- фунгицид;

- хербицид;

- инсектицид;

- лимацид;

- нематоцид;

- растежен регулатор;

- репелент;

- родентицид;

- фумигант;

- обеззаразител;

- вирицид;

- други (да се уточни).

3.2. Въздействия върху вредни организми, т.е. контактна отрова, отрова при вдишване, стомашна отрова, фунгитоксични и пр. системни или не в растенията

3.2.1. Да се посочи естеството на въздействията върху вредните организми:

- контактно действие;

- стомашно действие;

- действие при вдишване;

- фунгитоксично действие;

- фунгистатично действие;

- десикант;

- инхибитор на репродукцията;

- други (да се уточни).

3.2.2. Да се посочи дали активното вещество се транслоцира в растенията и дали тази транслокация е апопластична, симпластична или и двете.

3.3. Област на предвиждана употреба, т.е. на полето, защитени култури, складиране на растителни продукти, частни дворове

Областите на употреба, съществуващи и препоръчвани за продуктите, съдържащи активното вещество, да се уточнят измежду следните:

- употреба на полето, като например: селско стопанство, отглеждане на цветя, лесовъдство и лозарство;

- защитени култури;

- паркови стопанства;

- контрол на плевели в необработваеми площи;

- частни дворове;

- стайни растения;

- складиране на растителни продукти;

- други (да се уточни).

3.4. Контролирани вредни организми и защитавани или третирани култури или продукти

3.4.1. Да се осигурят подробности за съществуващата и планираната употреба по отношение на третирани култури, групи от култури, растения или растителни продукти и, когато е възможно, защитавани.

3.4.2. Да се осигурят подробности, където е възможно, за вредни организми, срещу които е разрешена защитата.

3.4.3. Да се докладват, където е възможно, постигнатите резултати, т.е. потискане на покълването, забавяне на узряването, намаляване дължината на стъблата, ускорено оплождане и подобряване на опрашването и др.

3.5. Механизъм на действие

3.5.1. До степента, в която е изяснено, да се посочи принципът на действие на активното вещество, където е приложимо, по отношение на използваните биохимични и физиологични механизми и биохимични пътища. Да се докладват резултатите от приложимите експериментални изследвания, където са налице.

3.5.2. Когато е известно, че за да упражни планирания си ефект, активното вещество трябва да се преобразува в метаболитен продукт или продукт на разпада или разлагането след приложението или употребата на съдържащите го продукти, да се осигури следната информация, кръстосани препратки и позовавания на нея в контекста на т. 5.6, 5.11, 6.1, 6.2, 6.7, 7.1, 7.2 и 9, където е приложимо, за активния продукт от разпада или разлагането:

- химическо наименование в съответствие с IUPAC и CA номенклатурата;

- ISO обичайно наименование или препоръчвано обичайно наименование;

- CAS ЕИО-номер ЕИО (ЕINECS или ЕLINCS) номер, и CIPAC номер, ако има такива;

- емпирична и структурна формула, и

- молекулярна маса.

3.5.3. Да се осигури достъпна информация, свързана с образуването на активни метаболити и продукти на разлагането, включваща:

- съответните процеси, механизми и реакции;

- кинетични и други данни, засягащи скоростта на преобразуване и, ако е известна, стъпката, ограничаваща скоростта;

- фактори на околната среда и други фактори, въздействащи върху скоростта и степента на преобразуване.

3.6. Информация за развитието или възможното развитие на резистентност и подходящи стратегии за управление

Да се предостави, когато е налична, информация за възможното развитие на устойчивост или кръстосана устойчивост.

3.7. Препоръчвани методи и предпазни мерки, засягащи приложението, съхранението, транспорта и пожарната безопасност

Информационен лист за безопасност съгласно НРНКОЕХВП.

3.8. Процедури за унищожаване и обеззаразяване

3.8.1. Контролирано изгаряне

В много случаи предпочитаният или единствено възможен метод за безопасно унищожаване на активни вещества, замърсени материали или замърсени опаковки е посредством контролирано изгаряне в лицензиран инсинератор.

Да се докладва, когато съдържанието на халогени в активното вещество е по-голямо от 60 на сто, пиролитичното поведение на активното вещество в контролирани условия (включително, където е приложимо, приток на кислород и определено време за престой) при 800 °C и съдържанието на полихалогенизирани дибензо-p-диоксини и дибензо-фурани в продуктите на пиролизата. Заявителят да представи в заявлението подробни инструкции за безопасно унищожаване.

3.8.2. Други

Да се опишат изцяло, когато се препоръчват, други методи за унищожаване на активното вещество, замърсени опаковки и замърсени материали. Да се осигурят данни за тези методи, да се установи тяхната резултатност, ефективност и безопасност.

3.9. Спешни мерки в случай на авария

Да се посочат процедури за обеззаразяване на водите в случай на авария.
4. Аналитични методи

Въведение

Разпоредбите на този раздел обхващат само аналитични методи, изисквани за следрегистрационен контрол и за целите на наблюдението.

За аналитични методи, използвани за генериране на данни, изисквани от наредбата, или за други цели, кандидатът да осигури обосновка за използвания метод; където е необходимо, ще бъдат разработени отделни указания за такива методи въз основа на изискванията, дефинирани за методи за следрегистрационен контрол и за целите на наблюдението.

Да се опишат методите и да се включат подробности за използваното оборудване, материали и условия.

Доколкото са приложими на практика, при тези методи да се използва най-простият подход, да е възможно най-евтиният и да изисква достъпно оборудване.

а) аналитични стандарти на чистото активно вещество;

б) проби от произведеното активно вещество;

в) аналитични стандарти на съответните метаболитни продукти и всички останали съставки, включени в дефиницията на остатъчните количества;

г) ако има такива проби от референтни вещества за съответните примеси.

4.1. Методи за анализ на произведеното активно вещество

За тази точка важат следните дефиниции:

а) Специфичност

Специфичност е способността на метода да различава измерваното анализирано вещество от други вещества.

б) Линейност

Линейността се дефинира като способността на метода в определен обхват да довежда до приемлива линейна корелация между резултатите и концентрацията на анализираното вещество в проби.

в) Точност

Точността на метода се дефинира като степента, в която определената стойност на анализираното вещество в пробата съответства на приетите референтни стойности (например БДС EN ISO 5725).

г) Прецизност

Прецизността се дефинира като съгласие между резултатите от независимо изследване, получени при препоръчвани условия.

Повторяемост: Прецизност при повторяеми условия, т.е. условия, при които резултатите от независимо изследване са получени при един и същ метод с идентичен изследван материал в една и съща лаборатория от един и същ оператор при използване на едно и също оборудване през кратки интервали от време.

Възпроизводимостта не се изисква за произведеното активно вещество (за дефиниция на възпроизводимост виж БДС EN ISO 5725).

4.1.1. Да се опишат напълно методи за определяне на чистото активно вещество в произведеното активно вещество, да се докладва приложимостта на съществуващите CIPAC методи.

4.1.2. Да се осигурят и методи за определяне на значителни и/или относителни примеси и добавки (т.е. стабилизатори) в произведеното активно вещество.

4.1.3. Специфичност, линейност, точност и повторяемост

4.1.3.1. Да се демонстрира и докладва специфичността на предложените методи. Освен това да се определи степента на интерференция на други вещества, налични в произведеното активно вещество (т.е. изомери, примеси или добавки).

Доколкото интерференцията на други съставки може да се идентифицира като системни грешки в оценката на точността на препоръчваните методи за определяне на чистото активно вещество в произведеното активно вещество, да се даде обяснение за всякаква възникнала интерференция, допринасяща за водеща до ± 3 % от цялото определено количество. Освен това да се демонстрира степента на интерференция за методи за определяне на примеси.

4.1.3.2. Да се определи и докладва линейността на препоръчваните методи при подходящ обхват. За определяне на чистото активно вещество обхватът на калибровка трябва да надвишава (поне с 20 на сто) най-високото и най-ниското номинално съдържание на анализираното вещество в съответните аналитични разтвори. Определяния с двойна калибровка да се направят на три или повече концентрации. Приемливи са и пет концентрации, всяка като отделно измерване. Представеният доклад/доклади да включва уравнението на калибровъчната линия, коефициента на корелация и представителна и надлежно озаглавена документация от анализа, т.е. хроматограми.

4.1.3.3. Точност се изисква за методи за определяне на чистото активно вещество и значителни и/или относителни примеси в произведеното активно вещество.

4.1.3.4. За повторяемостта в определянето на чистото активно вещество по принцип трябва да се извършат поне пет определяния. Да се докладва стандартното относително отклонение (% RSD). Граничните резултати, идентифицирани посредством подходящ метод (тест на Диксън или Груб), могат да не бъдат вземани под внимание. При елиминирани гранични резултати това трябва да се посочи недвусмислено. Да се направи опит за обяснение на причината за отделните гранични резултати.

4.2. Методи за определяне на остатъчни количества

Методите трябва да определят активното вещество и/или съответните метаболитни продукти. За всеки метод и за всяка съответна представителна матрица експериментално да се определят и докладват специфичността, прецизността, възстановяването и границата на определяне.

По принцип препоръчваните методи за определяне на остатъчните количества трябва да определят много видове от тях; да се оцени и докладва стандартен метод за различни остатъчни количества по отношение на стабилността им при определянето. В случай че препоръчваните методи не са за много остатъчни количества или не са съвместими с такива методи, трябва да се препоръча алтернативен метод. Когато това изискване води до излишен брой методи за отделните съставки, може да се приеме метод на обикновена половина.

За този раздел важат следните дефиниции:

а) Специфичност

Специфичност е способността на метода да различава измерваното анализирано вещество от други вещества.

б) Прецизност

Прецизността се дефинира като съгласие между резултатите от независимо изследване, получени при препоръчвани условия.

Повторяемост: Прецизност при повторяеми условия, т.е. условия, при които резултатите от независимо изследване са получени при един и същ метод с идентичен изследван материал в една и съща лаборатория от един и същ оператор при използване на едно и също оборудване през кратки интервали от време.

Възпроизводимост: Тъй като дефиницията за възпроизводимост в съответните публикации (например в БДС EN ISO 5725) като цяло не е приложима за аналитични методи за определяне на остатъчните количества, възпроизводимостта в контекста на наредбата се дефинира като потвърждаване повторяемостта на възстановяване от представителни матрици и при представителни нива поне от една лаборатория, която е независима от лабораторията, която първоначално е потвърдила изследването (тази независима лаборатория може да е на същата компания) (потвърждаване от независима лаборатория).

в) Възстановяване

Процентното съдържание на активно вещество или съответен метаболитен продукт, първоначално добавен към проба от подходящата матрица, съдържаща неподлежащо на установяване ниво на анализираното вещество.

г) Граница на определяне

Границата на определяне (често наричана "количествена граница") се дефинира като най-ниската концентрация на изследване, при която се получава приемливо средно възстановяване (нормално от 70 до 110 на сто със стандартно относително отклонение за предпочитане < 20 на сто; в определени обосновани случаи може да се приемат по-ниски или по-високи средни скорости на възстановяване, както и по-високи стандартни относителни отклонения).

4.2.1. Остатъчни количества във и/или върху растения, растителни продукти, храни (от растителен и животински произход), фуражи

Използваните методи трябва да са подходящи за определяне на всички съставки, включени в дефиницията за остатъчни количества, с цел да се даде възможност за определяне съответствието с установените пределно допустими концентрации на остатъчните количества (ПДК) или отстранимите остатъчни количества.

Специфичността на методите трябва да позволява определяне на всички съставки, включени в дефиницията за остатъчни количества, посредством допълнителен потвърждаващ метод, ако е приложимо.

Да се определи и докладва повторяемостта. Репликираните аналитични порции за изследване могат да се приготвят от обикновена полска третирана проба, съдържаща непречистени остатъчни количества. Освен това репликираните аналитични порции за изследване могат да се приготвят от обикновена полева нетретирана проба с кратни фортификации до изискваните нива.