Научни основи на психологията

Възрастния е организатор на общуването, но за да бъде приет от детето той трябва да е опознал собствените си специфични качества.Извеждане от заобикалящия свят, който съдържа заплаха и се идентифицира с възрастния.Специфични социални умения типични за възрастните.Не усвояването на речта, а рефлексията е границата между психика и съзнание.

• 
  самата природа на детето предполага и изисква социалния начин на живот
  
• 
  в онтогенезата съществуват различни нива и форми на социално обуславяне на съзнанието.Тези нива са пряко свързани с практическото взаимодействие със реалността.
  

• 
  интраакция на детското съзнание с обществените изисквания чрез желанията и претенциите.Процес на израстване, съдържащ кризи, които обозначават преминаването от един период към друг.Преход към качествено новия стадий, съдържащ по разнообразна, по социално интегрирана дейност.
  

Кризи на 3 годишна възраст и през пубертета.

2. Развитие по спирала – йерархично възрастово израстване, преминаване от стадий в стадий чрез криза, обозначаваща не просто количествени натрупвания, а качествени изменения.Всички изследвания да съдържат генетични принципи и развитие по спирала за да бъдат обективни.Всеки следващ стадий съдържа не само развитие на дейността, но и на регулацията на поведението,загуба на интерес към по елементарни, усвоени дейности.Валон въвежда идеята че класификацията за всеки стадий е по йерархични принципи.Водещо условие за развитието на детското съзнание е взаимодействието със социалната среда.Използване на дейностния подход и културно историческия подход при възрастовото развитие.До сега всички изследвания се съобразяват с постулатите на Валон във възрастовата психология.Рефлексията е характерна само за хората.

Тема № 10 Оперантен бихейвиоризъм на Скинър

Скинър се насочва към теория изследваща типа реакции и механизма на поведението.Съгласен е с Толмън, че изследването на съзнанието и процесите в него при изследване на поведението е неподходящо, но е увлечен от учението на Павлов за условните рефлекси.Реакцията във формулата да се дефинира като 2 типа рефлекси:

1 тип С – условни рефлекси на Павлов, при които, за да съществуват трябва да има подкрепа от безусловен дразнител

2 тип Р – не изискват периодична подкрепа чрез безусловен дразнител, а получават затвърждаване чрез усложняване на бихевиоралното поле.Самите условия пораждат действия.Оперантното поведение се поддържа чрез частична подкрепа на повтарящи се условия на средата.Създава собствена експериментална установка “Скинърова кутия” – включва лабиринта на Толмън със затруднения изход на Торндайк.Формулира фактори, при изследването на взаимодействието О – Среда:

1 фактор – събитието което е повод да се извърши реакцията

2 фактор – съдържанието на самата реакция

3 фактор – подкрепящите я последствия

Представят по сложни взаимоотношения между организма и средата, отколкото в бихейвиористката формула.Линейна представа за поведението.Формулата му е: съдържа задължително обратна връзка потвърждаваща или отхвърляща конкретната реакция като подходяща за подадения стимул.Критиката на Скинър към бихевиоризма е насочена към законите на Торндайк – за упражнението, за ефекта, за асоциативния скок/ при еднакви условия, реакцията може да не идентична, ако съдържанието на стимула допуска непълно задоволяване/. Скинър се насочва към технология на обучението и към изграждане на програмирано обучение.Чрез компютър да се изградят набори от стимули, несъсържащи безусловни дразнители, които да пораждат еднотипно поведение.Грешката му е, че не разглежда спецификата при различните еволюционни видове, представя разнообразието на поведението, единствено чрез разнообразие на условно – рефлекторни реакции.Ценните му идеи са:Условно рефлекторната реакция може да съществува не само без частична подкрепа, но и без никаква подкрепа.Скинър прави ревизия на формулата С – Р , привърженик е на Павлов.

Тема № 9 НЕОБИХЕЙВИОРИЗЪМ

Гради се през 30-те години в условията на криза за хуманистичните науки.Дефицит на точни определения и дефиниции.Различни учени търсят начини за преодоляване, обединява ги идеята, че понятието трябва да се дефинира чрез операциите за неговото изследване.Наричат се операционалисти.

Бриджман – американски физик, който поставя равенство между съдържанието на понятието и експерименталните операции.Изпитва трудности при изграждането на категориалния апарат.Работят със система от правила за изграждане на който и да е термин.

1. 
   понятието се дефинира чрез система от експериментални операции, използвани от даден учен, но личността на учения не присъства.
   
2. 
   Съдържанието на понятието включва истина и никога противоречие или двусмисленост.Твърдение, което пряко се доказва чрез експеримента.
   
3. 
   Термините, чрез които се изразява дефиницията за понятието да са в съгласие, винаги да се изясняват един чрез друг
   
4. 
   Основна операция е разграничаването, а не обобщаването.
   
5. 
   Ако се изследва процес или явление протичащ в самия експериментатор, те се разглеждат като извършващи се в друга личност.
   
6. 
   Опита на личността категорично се изследва при изграждане на дефиницията
   
7. 
   Дефиницията да е крайно отчетливо дефинирана, за да се постигне яснота и точност.