Тема № 1 Фройд / Юнг / Адлер

Тема № 1 Фройд / Юнг / Адлер

Роден 1856 в семейството на дребен търговец в Моравия /Чехия/.Следва медицина във Виенски факултет, отличен студент, участва активно във изследванията на Физиологичния институт на Ернст. Брюке.През 1881 защитава докторска дисертация по медицина, но не е допуснат до научна работа.Започва частна практика, публикува статии.Занимава се с лечение на тежките невротични състояния.Описва клинични случаи.Тогава медиците смятали, че ако няма биохимични промени на ниво клетка, няма заболяване.Търси подкрепа от колеги, свързва се с Брайер, който успешно лекува невръстения, хистерия, невроза, чрез хипноза.При хистериците не е нарушен инстинкта за самосъхранение, той не се самонаранява.Изградено е несериозно отношение към хистерията.Фройд и Брайер показват, че тя е тежко заболяване.Хипнозата, като метод за лечение е наложена от английски хирург Джеймс Брет, като средство за обезболяване при сериозни операции.Фройд обаче не я овладява напълно, счита че процента на излекувани чрез хипноза не е достатъчно висок, дори не минава 50%.Обобщава клиничните случаи, формулира изводи, които са в основата на по нататъшни търсения:

1. 
   Емоционално натоварените впечатления, изтласкани от съзнанието продължават да влияят върху поведението на пациента и могат да му придадат патологичен характер.
   
2. 
   Източникът на патологично поведение остава неизвестин за болния, не се осъзнава в обичайни условия.
   
3. 
   За да се постигне лечебен ефект, трябва да се използва метод, който освобождава болния от травматични емоции чрез катарзис/очистване на душата/
   
4. 
   Емоционално натоварени впечатления се изтласкват от съзнанието, когато по някаква причина са неприемливи за него, техен заместител са хистеричните симптоми.Да се създадат условия преживяването, чувството да се върне в съзнанието и да намали своята емоционална натовареност.
   

Фройд заминава за Париж в мощна психиатрична школа.Шарко дефинира шизофренията и облекчава пристъпите и. Не намират общ език и Фройд се връща във Виена.При хистерия и невроза се открива сексуална незадоволеност, не поради липса на контакти, а налагани ограничения.Преглеждайки описанията на клиничните случаи засича често тази причина.Фройд въвежда термина несъзнателно, като той не го открива, но го обяснява.През 1895 Фройд издава първата си книга “Изследване на хистерията” .1895-1900 изпада в тежка депресия, свързана със смъртта на баща му, разделя се с Брайер, за да провери чрез себе си научните си изследвания, според други.1900 “Тълкуване на сънищата” – представя психоаналитична система.Записва негативните си преживявания, комплексите които формулира и прави анализи.Постепенно се отделя от негативните преживявания и достига до проблемите предизвикали депресията.Тези 5 години са времето, през което прави резки промени във възгледите си и се подготвя да представи теорията си.

Според Фройд, индивида и социалната среда са противопоставени.Поведението на човека се подчинява на ирационални психични сили, а не на законите на общото развитие.Интелекта е средство за маскиране на тези сили, а не средство за отражение на действителността.Индивида търпи страх от заобикалящия го свят.Основната категория която трябва да присъства при психологичното изследване трябва да е мотивацията.Отказва се от хипнозата и въвежда нов метод – на свободните асоциации.Пациентът лежи в покой, свободно излага мислите си, без пред него да се поставят интелектуални задачи.Единственото условие е да не се оценяват колко странни са мислите му.Терапевтът записва буквално думите му.Фройд търси в асоциациите,не конкретното съдържание, а личностни съдържания.Мислите на човек не са проекция на времето върху реалните обекти, а са проекция на мотивационните нагласи.Особено внимание обръща на объркването на пациента, защото то обозначава емоционално натоварени ситуации.Прави се анализ, разкриват се причините, които водят до патологичен характер на поведението. Непроизволно пациента да се връща ъм миналото.Крие се личностна забрана нат подтиснатите влечения отрицателно оценявани от пациента.Проявяват се в сънищата, езиковите грешки, вицовете, в забравата на обичайни думи и предмети.Допуска грешка в придаването на всеобщност на проблема.

Фройд формулира 3 нива в психичния живот на човека:

1. 
   съзнателно
   
2. 
   предсъзнателно
   
3. 
   несъзнателно/ безсъзнателно
   

Предсъзнателната сфера съдържа психично съдържание върху което няма забрани, без усилия се осмислят, но върху тях не е фиксирано вниманието.

Съзнанието не е пасивно отрожение на процесите протичащи в несъзнателното, а се намира в постоянен антагонизъм.Конфликтите се пораждат от необходимостта породена от обществените норми личността да подтиска сексуалните влечения.Фройд прехвърля схемата върху личността в норма.Всички се подчиняват на тази схема.

Либидото е мощно мотивационно начало, което се стреми да преодолява цензурата на съзнанието, търсейки пътища и приемайки видимо неутрални форми, които съдържат втори символен план.Според Фройд сексуалността на детето има различни фази: - до 5-6 год. детето има инфантилна сексуалност/орална, анална,фалическа/

• 
  м/у 6 год. и младостта – сексуалния инстинкт е в подтиснато състояние.
  
• 
  През младостта – зрелият човек има реализирана сексуалност, търпяща коректива на общо приети норми.
  

Едипов комплекс – типичен в детството, представлява привличане и любов към разнополовия родител и ревност и страх от еднополовия.Това е най реализираната часто от теорията на Фройд.

Друга негова грешка , че търси в митовете, обичаите, творчеството прояви на натрупана сексуална енергия.Опитва се да представи обществото като семейството в първобитнообщинния строй.Представя структурата на личността с 3 основни компонента:

1. 
   То – най ниско ниво, в което са разположени инстинктите.Ирационално, неосъзнато ниво, което се подчинява на принципа на удоволствието.
   
2. 
   Аз – принудено да отговаря на изискванията на То, но следва принципа на реалността, отчита особеностите на външния свят, отношенията в него.
   
3. 
   Супер Аз – в него са разположени моралните стандарти, обществените норми и правила.Този компонент изработва цензурата.
   

• 
  изтласкване – непроизволно отстраняване от съзнанието.Забравяне на мисли, чувства, постъпки.Остават в несъзнателната сфера, мотивират поведението, но се усмислят като необясним страх, тревожност или като болестни симптоми.
  
• 
  Регресия – връщане назад към по елементарни форми на поведение, като дете е получавал външна защита от родителите/голямо и малко дете/
  
• 
  Рационализация – влагане на собствени мисли и оценки като мисли и оценки на други хора.
  
• 
  Сублимация – социално най приемлив Разреждане на напреженето породено от незадоволеност на сексуални нужди чрез творчество, лирика, друга социално приемлива дейност.
  

Практиката на Фройд се използва и в днешно време, основните му идеи обаче търпят критика.

Юнг и Адлер принадлежат към психоаналитиците, работят с Фройд, но не приемат пансексуализма/основоположното начало/.Изграждат своя теория, противопоставяща се на фройдизма.

Карл Юнг / 1875-1961/ швейцарски психиатър и психоаналитик.1900 година прочита “Тълкуване на сънищата” на Фройд и е привлечен от идеите му.7 години търси среща с него и това става през 1907.През 1911 пътуват до Америка, изнасят лекции обединени около една тема.През 1911 Юнг става президент на Международната Психоаналитична Асоциация, но среща несъгласие с теорията на Фройд.Преживява лична драма понеже се изправя срещу своя учител.Обявява научните си схващания през 1914, когато настъпва противопоставяне между Фройд и Юнг.Юнг нарича теорията си аналитична психология.Основата е че мотивационното начало, не е просто сексуалния инстинкт, а всеки инстинкт, който на получава задоволяване.Либидото се определя като генерализирана жизнена енергия.Характера на човек се изгражда не единствено в детството, а в различни етапи от живота, развитието и зависи от поставените цели и стремежите.Въвежда понятието “колективно несъзнателно”, което е основно за аналитичната психология.Именно то определя поведението на един етнос, нация.Тези съдържания нарича архитипове: на героя, на майката земя, на смъртта, на датато и т. н.Представя ги като системи в личността:

1. 
   персона – маскирана публична личност/стремежи, амбиции,идея за признание/
   
2. 
   анимус /анима/ - бисексуалните характеристики
   
3. 
   сянката – намира място връзката на човека с предходни видове /говори за животиноподобна част на човека/.Присъства агресията/целенасочено причиняване на вреда/
   
4. 
   Азът – съдържат се всички компоненти на несъзнателното, съзнателното, конфликтът помежду им.Стреми се към единство и равновесие, чрез които да постигне хармония вътре в себе си и със заобикалящия го свят.
   

• 
  съзнателно /Егото/
  
• 
  личностно несъзнателно /подтиснати приживявания, комплекси, забрани/
  
• 
  колективно несъзнателно – съдържа обединения опит на предходни поколения или предходни еволюционни видове
  

Идеите му са по отдалечени от Фройд, не развива категорично различна теория.Изправя се срещу пансексуализма.Основен принцип е принципът за единство на личността, а не разединеност.Нарича я индивидуално психология, в която индивида е единствен обект на психологическо изследване.

В индивида присъства постоянно недоволство от физическото тяло, което се преживява като чувство за непълноценност.Стреми се да се представи по най добър начин пред другите и така да се самоутвърди.Въвежда социалния фактор, индивида не може да се изследва извън обществото в което живее.Две основни двигателни сили на психичното развитие:

• 
  компенсация – борба за утвърждаване пред другите
  
• 
  свръхкомпенсация – стремеж да се постигнат изключителни постижения, за да се получи тоталното одобрение на околните.
  

Негов колега Уотсън се опитва да приведе постулатите на функционализма в изследването на конкретни психични феномени.Участва във Втората Световна война/във възд сили/.Сблъсква се сам със страха, решава да изследва и начините за преодоляване на страха.Работи с малки деца /3-4 год./.Среща затруднение при преодоляването на страха. Продължава и стига до извода че прекият контакт с причината на страха, разрушава тази паника.Фобията е неконтролируем страх.Търпи критики, защото работи с деца, но при тях картината на ужаса е в чист вид.Изгражда изследване за възникване на страхови състояния, използва емоционално положителни натоварени стимули и доказва че фобийните състояния в зряла възраст са ородени от възникнал страх в детството, който не е споделен с възрастни, или детето е получило присмех и не е преодолян.След 60-те години изгражда цялостна метозика за преодоляване на тежки фобии при възрастни.

През 1919 година издава “Психологията от гледна точка на бихейвиориста”, в която за сетен път защитава релацията С – Р като основна при изследване на човешкото поведение.Обявява се за бихейвиорист и предлага като основен обект на психологията – изследване на многообразието на човешкото поведение /не само адаптация/.Функционализма в границите на Американската психология намалява значението си и се заражда бихейвиоризма.

Тема № 2 ФУНКЦИОНАЛИЗЪМ
Основната насоченост на американската психология от началото на ХХ век е практичността, изследване на психиката с цел приложение на резултатите.Основоположник е Уилям Джеймс.Течението се налага от Пиърс, който създава философски клуб, обединява съмишленици.Основната парадигма е да има практичност.Съзнанието да се изследва в конкретни прояви – дейност, поведение, само тогава резултатите имат научно значение.Джеймс – от философията към психологията, дава противоречива теория.Човешката психика за функционалистите, адаптивни психически процеси.Основен проблем е изучаването на хората в реална среда и изучаване на способи за изледване на средата.Определя психологията като естествена биологична наука.Създава методологичен проблем.Роден в богато семейство, баща му е известен интелектуалец, изисква от децата си активно натрупване на знания, да израснат като светски хора.Като дете страда от депресия, хронични заболявания.До 16 г. Пътува и изучава няколко езика.Познава немската и френската философия.Учи медицина в Харвард 1875-1876 курс лекции “Лекции за връзката между физиологията и психологията”.Учи психология в Америка.Среща Вунт през 1879, но не е увлечен от идеите му и не става негов ученик.Заминава на експедиции в Южна Америка, правят биологични изследвания, по късно се опира на връзката с еволюционните видове.Практик, увлечен от философията на духа, клони към идеалистическите идеи.Психичното съзнание е непрекъснат поток на идеи и мисли, не съществува повторяемост.Изследователите могат да правят моментни снимки, но не може да се разчита на обективност.В научните си трудове налага термина “психофизиология”, с който по късно обозначава едно от направленията в психологията.Първите изследвания са свързани с изследване на волята – чрез развитието на волята се постигат високи резултати.Категоричен волунтарист, обявява волята за основен движещ фактор в индивидуалното развитие.Изучава емоциите, изгражда теория за тях, предлага физиологично обяснение на причините за възникване на организацията на емоции като тъга, страх, ярост, любов.Причина за възникване на емоцията са физиологичните процеси.Емоциите са резултат от органични промени, които носят рефлекторна същност, следствие са на събитие с което човек се сблъсква.

Независимо от Джеймс, през 1885 г. Датския психолог Ларге публикува същата теза.Обединяват се и налагат теорията , която битува до 30-те години.Открояват 3 фактора в последователността на емоционалното преживяване:

1. 
   възприятието на обект от средата или на събитието изван човека
   
2. 
   телесна експресия – плач, бягство, силен непроизволен смях
   
3. 
   умствен афект – чувство за страх или гняв
   

1. 
   неподвижна, относително спокойна форма – съдържа сетивна информация, психичния поток е стабилен
   
2. 
   динамична форма – полета на човешкото съзнание, развитие на психиката.Съдържат се моралните конструкции, възгледите, сложните мисловни понятия.Когато премине във вихрово движение, налице е възможност за творчество.
   

1 ниво – Физическо Аз – не просто физическо тяло, но и всички предмети притежание на индивида.Материално Аз.

2 ниво – Социално Аз І претенции за дружба, стремеж към одобрение, стремеж към престиж

3 ниво – Духовно Аз – процесите на съзнанието, интелектуалните способности.

4 ниво – Чисто Аз – чувството за лична идентичност

Стига до понятието “оценка на Аза”.Положителната оценка се гради в зависимост от съотношението на успеха спрямо претенциите.През 1908-1909 Джеймс се уединява в родното си имение, за да се занимава с теоретично изследване на развитието на духа.Социалният Аз съдържа 2 форми:

1. 
   Емпиричното социално АЗ – общуване с другите
   
2. 
   Потенциално социално Аз – реализира се само в сферата на идеалното, чрез общуване с Бога или абсолютния разум.
   

Едуард Торндайк – създава основните закони на направлението.Прочита “Принципи на психологията” от Джеймс , което го увлича в психологията.Активен експериментатор, работи с животни.Основоположник на зоопсихологията.започва работа в Харвардския университет, но по късно преминава в Колумбийския.Краен привърженик на обективния метод в психологията.В Колумбийския университет работи при Кетъл.Стреми се към максимално доказуеми резултати.За целите на изследванията си създава специална експериментална установка “проблемна кутия” – животното влиза свободно, но изхода се отваря след задействане на някакъв механизъм, след което животното получава храна за конкретното успешно действие.Представя резултатите от експериментите си графично, нарича кривата която се получава – “крива на заучаването”Прави извода, че животното действа по метода проба- грешка и случайно открива успеха, но този успех има обучаваща сила. През 1985 год. защитава докторска дисертация “Интелекта на животните” , в която описва експериментите и изводите от тях.Защитава идеята, че интелектуалният акт означава разрешаване на проблем чрез активни действия на индивида, чрез които се постига най добра координация със средата.Вече не се говори просто за адаптация, включена е оценка и извод.Подчертава се активността на индивида.Естествения подбор на положителните действия е различен от естествения подбор в еволюцията и се подчинява на няколко основни закона:

1. 
   закон за упражнението – при други равни условия, реакцията на дадена ситуация се свързва със самата ситуация, пропорционално на честотата на повторенията на тези връзки и силата.
   
2. 
   закон за готовността – упражненията променят готовността на организма за провеждане на нервни импулси.
   
3. 
   закон заасоциативния скок – ако при едновременното действие на няколко дразнителя един от тях предизвиква случайно реакция, то и други дразнители придобиват способността да предизвикват реакцията.
   

4. закон за ефекта – постижение на Торндайк, уникален, подходящ е принципа на биопсихичния детерминизъм и го изразява чрез закона за ефекта.

Ефекта от даден двигателен акт може да играе ролята на последваща причина за извършването на същия акт.Именно ефекта от даден двигателен акт помага на организма при сходни условия да реализира едно и също повторение.

Бихейвиористите приемат Павлов, но без да използват условен, безусловен рефлекс.Убедени са че формулата С – Р е защитена от теорията на Павлов и затова налагат името му в границите на Американската психология.Натрупват се многообразни експериментални програми, данни за изследване на поведението, слабостта обаче идва от основната формула С – Р /изравнява индивиди на различно ниво, не се отчитат особеностите на конкретния индивид/

Бихейвиоризма е последната макротеория в границите на психологията.След него настъпва методологическа криза, учените се насочват към изследване на конкретни проблеми – необихейвиоризъм


Тема № 5 Културно-историческа теория
Лев Сергеевич Виготски 1896-1934, продуктивен автор, една част от разработките му са незавършени.За пръв път говори за опосредстван характер на психиката.Изследва произхода, структурата и психичните функции.Налага исторически подход при изучаване на съзнанието.

При развитието на съзнанието съществува социална детерминанта, която притежава културно-исторически характер.Тя е средството за развитие на съзнанието и може да бъде понятието езиков или културен факт.В живота на хората има културни и исторически граници и когато те са извън тези области, хората се срещат с нещо неразбираемо, ново, притеснително.

По аналогия с оръдията на труда, Виготски определя душата като социална детерминанта, коята придава опосредствена дейност.Обозначава душата с термина знак и определя разликите между средствата на труда и словото, както и сходството между тях.Различават се по своята насоченост.Опосредствен характер на дейността.

Класификация на психичните функции:

1. 
   низши /натурални/, дадени от природата – механичната памет
   
2. 
   висши /културни/ - абстрактно-логическата памет
   

Виготски налага принципи в изследванията на психологията. В ранните етапи на онтогенезата да се включат междуличноктни връзки на детето със заобикалящите го и от там да се пристъпи към изследване на психичния конструкт.Детето опознава света и себе си чрез заобикалящите го – родители, връстници.Виготски се опитва да формулира диалектика на развитието на психичните феномени.Формулира общ генетичен закон на културното развитие, който гласи: в развитието на психичната функция има 2 стадия – първият е социалният, ако не съществува начален социален стадий, то не съществува и тази функция.Вторият е съзнателен/вътрепсихичен/

Културно – историческата теория изградена въз основа на изследване на естетическата функция и ролята на изкуството за личностното развитие.Именно изкуството е оръдието, което позволява формиране, развитие на личността, защото изкуството е свързано с емоционалната сфера и позволява чрез естетическата си функция и тази емоционална натовареност да се обощават нравствени морални категории до всеобщи, за цялото абщество.Чрез емоционалната оценка, моралната норма която се защитава от произведенията става приемлива.

Знака /думата/ се отправя с цел да се въздейства върху другия.Човекът който отправя словото е изградил очаквания за бъдеща реакция на адресата.Започва да се променя съобразно тези очаквания.Общуването между хората не е просто комуникация, а интеракция, т.е. взаимодействие тъй като знака има двояка насоченост. Виготски казва: знака е оръдието чрез което съзнанието се развива в границите на социалната група.Знак може да бъде всеки културен акт, речеви знак е думата.Не е важна формата на знака, а съдържанието.Формата може да се променя, но значението не бива да се променя.Обяснява как всяко човешко същество в границите на обществото се формира в действителност по индивидуална програма,независимо има ли проблеми или не.Общува се чрез знаци с едно и също съдържание.Според него речевия знак е задължителен за човешкото общество и е пряко свързана с естетическата потребност при хората.

Тази теория е основополагаща за руската психология.Опосредствен характер на развитието на съзнанието, различните школи разглеждат дейността чрез опосредствения фактор на развитието на съзнанието.

Тема № 6 Неофройдизъм – теория
Основни представители – Карен Хорни, Ерик Фром.Започват като психоаналитици в Берлин.1933 емигрират в Америка

Карен Хорни е живяла в години, когато реалност е марксизма, но не го приема като свое кредо.Просто проявяват интерес към него.Тя въвежда социалния фактор като причина за възникване на невротичното поведение.Източник на това поведение не са биологичните влечения, не са нарушенията на инфантилната сексуалност, а кризите /социални/ в конкретното общество.Анализира клиничните случаи във времето на социална криза – терор, който ужасява хората.Развиват страх, без пациентът да формулира конкретни причини за това състояние.Живее в напрежение, очаква трагично събитие.Продуктивен автор.

1937 “Невротичната личност на нашето време”

1945 “Нашите вътрешни конфликти”

1950 “Неврозите и развитието на човека”

Критикува биологичната ориентация на Фройд.

Причините за невротизма са в социалното обкръжение, което обуславя изграждането на патологично поведение.Оценката за типа поведение в различните общества може да е различна.За едни поведението може да е патологично, за други – желано.Формулира две характеристики на невротичното поведение:

1. 
   регидност на реакциите – невъзможност за бързо приспособяване към нови условия
   
2. 
   разрив между потенциални възможности и реални постижения.
   

1. 
   движение към хората – стремежа да се получи одобрение от другите или любовта им на всяка цена, дори с цената на отказ от личностно значими ценности.
   
2. 
   движение от хората към себе си – израз на страха от санкцията /социална/ , разрушава връзките и се затваря в себе си.Изпитва напрежение от оценката за самотност, губи умения за социално общуване.
   
3. 
   движение срещу хората – разрушавам другите, за да не разрушат мен. Причина за агресивното поведение.
   

Тревожността ескалира и поражда вътрешно личностни конфликти.Търси спасение в илюзорен свят, наречен от Хорни “идеализирано Аз”.Дава добра перспектива за преодоляване на това състояние чрез въздействие на социалното обкръжение, а не върху инстинкта.Приема терапевтичната практика на Фройд, но да се разшири до анализ на обкръжението на пациента, разкриване на проблема в това обкръжение и лечение на нацията чрез промяна на обкръжението.

Хорни отчита, че отделянето от Фройдистката практика е изключително трудно.Както Фройд, тя говори за потенциално враждебния към детето свят, то не се развива като здрава личност, това я определя като неофройдист.
Ершк Фром – философ, социолог, педагог.В своите произведения представя възгледите си за мястото на индивида в обществото.Основен постулат : “ Духовен проблем на хх век не е Бог е мъртъв, а човекът е мъртъв.Човекът на хх век се чувства загубен в масата и изпитва страх и неудоволствие от себе си.Не може да прави лични прогнози за развитие, да защитава значими цели и стремежи.Основополагащо за личността е чувството за уникалност.

До 1933 е фройдист /психоаналитик/ След емиграцията в Америка преподава в няколко университета – Мичиган, Ню Йорк, Ню Хейвън.1950-1956 е професор в университета в Мексико сити.Създава Мексиканския психоаналитичен институт.Теорията на Фром е наречена Радикална психоанализа.Влияят му екзистенциализма, Фройд.Запознат е с марксизма.

1976“Да имаш или да бъдеш” – проблемите на индустриалното общество

1941 “Бягство от свободата”

1947 “Човекът за самия себе си”

1955 “Здравото общество”

1956 “Изкуството да обичаш”

1959 “Мисията на Фройд”

1964 “Духовната същност на човека”

1970 “Кризата на психоанализата”

Основната идея в теорията на Фром е анализ на съвременното общество.Индустриално общество, в което господства отчуждението.Индивида се превръща в средство за постигане на иконом. цели, индивидите насилствено са превърнати в класа, манипулирана от всесилната бюрокрация.Отделния човек страда от накърнено чувство за уникалност.За да се постигне илюзорно спокойствие, трябва безропотно да се подчинява на предявените изисквания.Защитен механизъм, нежелание да е активната личност – нарича го бягство от себе си, чрез който се постига съхраняване.Обществото не се развива без индивидуалните специфики.Социалния характер на индустриалното общество се изразява чрез подтискане на основни за личността потребности – от любов, от сигурност, от натрупване на знания за себе си и за другите, от творчество.

В границите на индивидуалното общество се засилват невротичните симптоми и неврозите.Конфликт между интелектуално – техническата зрялост и емоционалната примитивност.Повечето хора не са достатъчно зрели емоционално-личностно за да приемат отговорността на собствената си независимост, за да оценят свободата си като основна ценност.Подчиняват се на общоприети норми и правила, но в същото време започва в тях да ескалира напрежение, в несъзнателната сфера, което става непоносимо силно при социални промени.Тревожността става основен проблем на обществото, тя не е индивидуален проблем.Феномена “бягство от свободата” е предпоставка за възникването и налагането на авторитарни системи, при които индивида се превръща в безлично винтче на гигантската социална машина на отчуждението.

Съвременното общество е болно /не разделя капиталистическата от социалистическата система/, защото се състои от крайно нещастни, подтиснати, тревожни, зависими хора, склонни не да градят, а да рушат, които се радват да убиват свободното си време, извоюваното от тях с огромни усилия.Жаждата да се притежават материални ценности на всяка цена не води до хармония, до развитие на духовността, а обратното -до егоизъм и разрушение на духа.В границите на социалното общество тази жажда води до безкрайна класова борба и до световна война.Алчност и мир се самоизключват.

Щом обществото е болно трябва да се излекува чрез социална терапия, която да превърне отделния човек в субект на собствени мисли, чувства, действия.Преориентация на ценностната система на обществото.Човек трябва да се стреми да бъде, а не да има.

Представя чувството за безопасност съобразно конкретния исторически момент:В границите на първобитнообщинния строй човек защитава себе си чрез подчиняване на авторитета на водача.Най защитен човек се оценява в средновековието.Подчинението на нравствените и религиозни норми като естествено развитие, развиват чувството за лична безопасност.Чрез религията човек се обединява с останалите. Ренесанса– с крайния интерес към индивида разрушава тази система и принуждава индивида да изяви своята индивидуалност, като поражда силни притеснения.

Ерик Фром е силен теоретик, не се затваря в определени категории, прави анализ на обществото, той предупреждава, но не въздейства.Обявен е за неофройдист защото присъства враждебния свят, дълго време работи като психотерапевт/социалната терапия е близка до психоаналитичната процедура/.След неофройдизма не се говори за пациенти които да се лекуват, а за клиенти търсещи подкрепа. Категоричната заплаха да се оценява като непроменлива.