Научни основи на психологията

За Пиаже действията на детето са детерминирани от околната среда, с нея детето е в постоянна взаимозависимост - детето и постоянната действителност са две в много отношения родствени противопоставящи се прист.(?) отнасящи се стани към взаимодействието. Детето носи характеристиките от обкръжаващия го свят, но от самото раждане то притежава автономност. За Пиаже детето е устойчива система от вътрешни условия и не просто отговаря на външните въздействия а ги възприема и пречупва през своя свят. Вътрешната структура на детето притежава характерна саморегулация тъй като е автономна проявява изисквания към околния свят. Заобикалящия детето свят винаги се оценява от него като враждебен, съпротивлението се изразява чрез усложняване на дейността - възникване на препятствия от пътя към целта. С възрастта развитието на детето се изразява в усложняване на дейността и преодоляване на все по силното съпротивление на външния свят. Възрастния човек изработва съпротивителни умения за справяне със социалната среда, а детето не - затова то възприема околната среда като нещо чуждо съществуващо независимо от него. И постепенно в своите изследвания Пиаже поставя освен мисленето на детето и въздействието на заобикалящия свят.

Пиаже включва интелектуалните процеси като част от взаимодействието индивид среда и смята, че интелектуалната дейност е своеобразен начин за включване на околния свят в структурата на индивида. Външния свят става опознавателен за индивида а дейността извършвана от него е условие чрез което добиване на това значение.

Според Пиаже основните категории които използва интелекта да се адаптира към външния свят - пространство и време, причина и следствие, класификация и т.н. съответстват на определени аспекти от определена действителност. За да се опознае един обект динамично да се възпроизведе.

Парадокс в теорията на Пиаже - асоциацията я използва традиционния разбира между връзката образ и идея, в тази връзка участниците не се променят - възникването на един образ възниква и друг.

Пиаже открива, че дори задачи съставени от безмислени срички изследваното лице търси връзка между сричките /асоциация/.

Пиаже казва, че асоциацията често се представя като процес които протича в интелектуален план т.е. не е резултат от конкретна дейност и всъщност асоциацията е включване на нови елементи в психиката на индивида и тя не може да се изгражда чрез съзерцание а чрез активните действия на индивида.

Асоциацията се придобива само с усилията и опита на самия субект.

Пиаже използва понятието асимилация обозначава преработката на утвърдили се схеми на практична дейност мисловна сфера.

Акомодация - преустройство на начините на действие които индивида използва да се приспособи към средата.

Пиаже използва уравновесяване - общия закон за равновесие на живите системи осигуряващи тяхното съществуване. Състоянието на равновесие е различно от състоянието на покой защото равновесието е динамично и то предполага активност на индивида.

Състояние на равновесие винаги се постига чрез усилия на индивида. Според Пиаже равновесието е равно на дейност.

Този постолат се свързва с биологичната теория за химиостазата - всички живи организми до човека се стремят към такова уравновесение, но интелектуалното развитие при човека по скоро предполага разрушаване на равновесието като елемент на развитието.

Пиаже приема, че понятието равновесие е недостатъчно при анализа на интелектуалното поведение. Пиаже използва генетичен подход при изучаване на интелекта, като се стреми да разкрие закономерността при формите на интелектуалните структури, назовал го е структурен генетичен подход.

Интелекта на високите нива св. развитие за него е специфична структура от взаимосвойствата и мисловни операции. Тези системи се подчиняват на определени закони. За да се изучи интелекта, трябва да се разкрият законите действащи при различни интелектуални структури.

Пиаже разглежда развитието на интелекта като развитие на познавателните структури. Познавателното преобразуване на тези структури пряко зависи от взаимодействието организъм среда следователно пряко зависи от възрастовото израстване.

Пиаже дефинира четири стадия в развитието на интелекта: 1.От раждането до година и половина – до речеви интелект (сензомоторен, практически интелект) ; 2.От 2 години до 7-8 години - детето все още не може да работи с категориите като форма, пространство, перспектива и т.н. не може да работи с абстрактни понятия. Невъзможно да отчита промените в количественото, логическите връзки, усложнени взаимоотношения със заобикалящите ги хора; 3.Стадии на конкретните операции /8 - 12г./ - конкретни интелектуални операции - категория пространство, време, перспектива, работи се с логически операции, детето е подготвено да работи с понятия, не с абсолютна абстрактност, но ги използва в конкретни операции; 4.Стадии на формално логическите операции , след 12години - рефлексивен интелект. Човек осмисля своите отношения (себе си като индивид) като взаимодействие с други и средата. Използване на формално логичните операции е характеристика на човека интелект. Приема се, че истинското развитие на човека започва от този период.

Всеки стадий задължително се заражда в преход - е условие за следващия. Интелектуалното развитие върви успоредно с възрастовото, там всички стадии са взаимосвързани не може да се прескочи стадий.

Пиаже говори за три типа човешки интелект: 1.Практически - се проявява на нива първи стадии. При преминаване в следващия стадии, този тип остава да действа, но вече като подструктура, подчинява се на законите на по-сложно организиран вид мислене. Като накрая се достигне до формално логичното мислене.; 2.Операционален; 3.Репрезентативно мислене.

При възрастния човек всеки стадии от интелектуалното развитие съответства на определено ниво от йерархията на поведение.

Учението на Пиаже е крайно интересно със свойствата на интелекта с приспособителното (адаптирано) поведение. Но единствено адаптивното поведение не може да обясни сложната структура на интелектуалните процеси. Защото той е свойство и с творчество, с преустройство на средата и т.н.
ТЕОРИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА
Интелигентност - пряко се свързва с успешния начин за преодоляване на възникнали трудности по пътя към желаната цел. Интелигентността позволява индивидуална и количествена гъвкавост и затова винаги е в основата на изборите, както прави човека. (основание на Питърсън - американски психолог, занимава се с изследване на интелигентността).

Първия научно построен анализ за интелигентността и експерименталния метод чрез групи задачи е отбелязан в книгата на Франсис Гаутън “Наследствената дарба” 1869г. Гаутън вярва, че разликата между отделните индивиди могат да се квалифицират по степен и специфика. Могат да се изследват чрез проявата в поведението на човека и резултатите от взаимодействието му със средата. Всички хора притежават дарби, което генетично е заложено различието им от другите и които се проявяват в техните постижения.

Интелигентността е обща характеристика, която влияе върху появата на дарбата, а не върху нейната структура.

Гаутън - висша класа в Англия, братовчед на Дарвин. Опитва се да съчетае убедеността на неговата класа в изключителността на човека с биологичните идеи на Дарвин. Стига до крайност твърди, че човешката дарба може да се измерва още преди да се изрази чрез постижения.

За разлика от дарбата, ролята на възприятие при развитие на интелигентността е изключително слаба. Интелигентността е функция на средата и наследствеността. Стига до изграждане на д-ние евгеника -човек - биологичен вид може да се подобри чрез системно прилагане на еволюционни закони. От евгениката тръгва френологията.

Гаутън издига тезата, че едни хора са по-надарени от други следователно са по-пригодни за развитие и взаимодействие с околния свят. Поставя равенство между надареност и интелигентност, въпреки че в своите работи отрича това равенство.

Всички изследвания след него съдържат тези две характеристики, за разликата от Т., човек е силно оспорван.

МЕТОДА НА БИНЕ СИМОН - изследване на съзнанието

От Министерството на здравеопазването - да разработят експериментална програма да изследва децата в училищата колко са способни да се справят със задачите. Слабите деца да се изпращат в специални училища.

1905г. Симон Бине публикуват първия си тест който става много популярен , претърпява няколко ревизии и сега се използва идеята заложена в него.

На изследваните лица се предлагат задачи изразяващи различни познавателни задачи в училищната програма. За всяка възраст се изработва определен набор, те доказва, че неговите тестове имат приложимост за децата на тази възраст.

Продължително изследване (няколко часа) вървят задачи с по-малка сложност към задачи с по-голяма сложност.

Всяко едно изследване на интелигентност с представяне на определен набор задачи носи и образователен характер. Детето решавайки теста натрупва знания.

Методите изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида: 1.изследващи способности; 2.вземане на решения от задачи с различен тип.

Бине Симон казват, че се появява умствена възраст - среден резултат на деца на една и съща възраст на изследване с тези тестове.

Умствената възраст може да изпреварва и да отговаря на възрастта и определя степента на интелигентност на база на този тест.

Ако умствената възраст изпреварва хронологичната - висок коефициент на интелигентност, ако изостава - нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря среден /нормален/ коефициент на интелигентност.

Според Бине Симон това определение е винаги относително, човек може да минава в различни нива относително константни са само крайните позиции - умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност.

Умствена възраст

IQ= -------------------------------- х 100

Хронологична възраст

През 1939г. Дейвид Уекслър създава собствен тест, който може да се използва и за възрастни. Уекслър казва, че тестовете със словесни задачи не отразяват много точно на хора които родния език не е английския.

Уекслър създава две части на тестовете: 1.Вербална - общите знания на индивида - средата, социалния свят и осмисля вербалните различни понятия; 2.Невербална - графично чрез картинки.

Създава паралелен тест за деца в училищна възраст, споделя идеята, че интелигентността е структура с компоненти които се развиват с хронологичната възраст и съобразно образователното поведение на индивида. Освен общата интелигентност неговия тест изследва характеристиките на умствения процес и паметта.

През 1981г. е последната ревизия на Уекслър - използва се като образователен.

Теория за единната интелигентност - Чарлс Спиърмън - за съществуване на две форми на интелигентност - обща и специфична, изразява се в индивидуалното поведение като способност за справяне със задачи от всякакъв тип. Спиърмън казва, че изследваното лице показва високи резултати при теста на Бине Симон то задължително показва високи резултати при теста на Уекслър, защото общата интелигентност изразява индивидуалната стратегия за постигане на каквито и да е цели. Следва, че общата и специфична интелигентност е с определен тип проблеми които са пряко свързани с мотивационната сфера и целеполагане.

Според Спиърмън модела на успешно развиващия се човек включва проявата на единната интелигентност. Теорията е известна в психологията но тя не е приложена в практиката.

Направлението което разглежда множествената интелигентност се представя от Гилфорд и Търнстоун - изброява различни способности, които изграждат интелигентността 1.Цифрови - решават различни аритметични задачи; 2.Езикови - способности да се възпроизвеждат думи; 3.Вербално разбиране - боравене със смисъла на думата; 4.Пространствени способности - да се възприемат обекти заемащи необичайни позиции в пространството; 5.Паметта - да запаметява информация; 6.Индуктивно разсъждение - да се осмислят общи принципи /закономерности; 7.Перспективна скорост - скорост с която се сравняват някакви зрителни модели.

За Търнстоун трябва да се изследват всички видове за да се даде характеристика на индивидуалната интелигентност.

Гилфорд твърди, че броя на индивидуални способности и знания може да бъде над 100 няма крайна граница - различията са предизвикани от спецификата на умствените операции като всеки индивидуално използва за приспособяване към средата. Умствената операция е посредника между подаваната към индивида социална или практическа информация или индивидуално поведение.

Информация следва умствена операция следва поведение

Информацията може да има различни съдържания (културни, индивидуални символи).

Типови умствени операции са съобразени с формално-логическите закони но те винаги съдържат оценъчното отношение на индивидуалното поведение - резултат, продукта на умствените операции.

Гилфорд създава модел на интелекта кубичен модел - изграден от постоянно преплитане на тези три компонента на формулата.

Множествената интелигентност съдържа всички специфични способности и умения и осъществява възможност за развиващо обучаващо поведение.
Анри Валон - Създател на Парижката школа в генетичната психология.

Психиката не може да се изучава сама по себе си а посредством връзки с обективната действителност (природна и социална среда).

Валон определя предмета на психологията в изследване на човека насочено към разкриване взаимодействията в различните форми в средата в която живее и дейността която извършва. За него човека като елемент на това взаимодействие - връзките в средата се представят чрез дейността насочена не само към приспособяване но и към образуване на среда.

Валон изследва дейността на индивида, анализира различните и форми - съотношението среда дейност, позволява действията да се определят като личностни актове (мотивационна сфера, циркулиране). Валон изучава индивида като винаги активен по отношение на средата, преработващ взаимодействието отвън, постоянно изменящ своята дейност и условията за извършване, и постоянно променящ сам себе си.

Център на изследванията на Волан е процеса изменение и развитие на личността.

Валон казва, че взаимодействието на индивида с предметната и социална среда има значение в онтогенезата.

Валон определя човека като особена система функционираща и развиваща по специфични закони, които определят характера върху въздействие на човека върху околната среда - Под влияние на външните условия, индивидуалното съзнание се преустройва, преработвайки външните условия в свой собствени компоненти. Според него външните и вътрешни условия на съзнанието са компоненти променящи съзнанието.

Дейността трябва да се разглежда като включваща се в системата като основополагащи в индивида социални отношения.

Валон казва, че самата природа на детето предполага социалните условия за съществуване на и процеса на социалното обуславяне на детското съзнание има свои форми и нива. Поведението при детето носи своите специфични характеристики и винаги се свързва с овладяване и развитие на речта (кодове значението на думите) - изисква интелектуални способности които отличават човешкото дете от малкото животинче. Волан за да докаже, че социалния характер на съзнанието не се изчерпва с представите за абстрактното мислене а винаги е свързан с поведението, дейността на индивида. Обществото влияние върху формиране на съзнанието посредством на обектите от материална и духовна култура, затова развитието на детето има културно-историческа характеристика,- най елементарните действия на детето са социално обосновани. Първоначално детето общува с родителите, по късно то общува с различни социални групи и накрая стига до взаимодействие със социума.

Валон включва към от материална и духовна среда характерни за дадено общество с които детето взаимодейства и самия човек. Детето общува не само с други хора но се опознава и научава да общува със себе си. В тези сложни взаимодействия за детето възрастния играе роля на организатор на неговата дейност - посредник от въздействието на детето към социалната среда. За да може да изпълнява роля на организатор възрастния човек трябва да бъде опознат от детето. Детето започва да се учи на взаимодействие в социалната среда чрез общуване на познатите му възрастни. Според Валон детето което не се е научило да въздейства върху предметния свят знае да въздейства върху възрастния, друг човек - социално умение на общуване.

Валон описва три специфични средства чрез които детето може да въздейства върху възрастния - от една страна те разкриват особености като социално същество като живеещо с живеещо с постоянно взаимодействие с другите. Те позволяват на детето да се развива като индивид, като човек принадлежащ към конкретен етнос, конкретна социална група. Специфичната среда на въздействие - емоционална реакция на детето които се превръщат като средство за изразяващо хармония в средата като средство изграждащо другите.

Валон казва, че с изключителна лекота с които възникват емоционалните реакции при детето е доказателство, че неговата потребност е потребност от общуване на детето.

Психолозите от Парижката школа приемат преработка на емоционалните реакции като много важна форма на социално обоснована детска психика, чрез тази промяна на емоционални реакции детето се подготвя да овладее по сложните форми - предметна и речева в които преобладават интелектуалните характеристики. В предметната и речевата форми детето се отделя от социума и дори да му се противопоставя чрез приемането на различни роли.

Валон - отношенията които са възможни благодарение на емоциите усъвършенстват средствата използвани от детето, на тяхното изразяване и така се развиват специални начини, умения за социални взаимодействия.

Изследванията на психолозите от Парижката школа доказват, че именно емоционалните форми на общуване дете възрастен става основа за неговото развитие задължително включващо и взаимодействие с предметната и социалната среда и нейната преработка. Детето преработва средата осмисляйки чрез общуването индивидуалната или груповата значимост на средата.

Валон - отношенията на детето с възрастните в началото се развиват във външен план в социалното пространство, след което се осмислят стават вътрешно променливи и така регулират функциите на съзнанието. Още в три годишна възраст детето е способно да осмисля позицията на другите спрямо себе си. В игрите си то се опитва да изпълнява и двете роли - себе си и другия, и по този начин осмисля своите емоционални преживявания като фактор го ръководи в дейността. С увеличаване на възрастта детето усвоява ролята на единствен свидетел на своите емоции - прикриване на преживяването /емоцията. Неговата дейност на индивида се ръководи от мотива а не от емоциите.

Валон и неговите сътрудници представят индивидуалното развитие на съзнанието от прехода от един стадии към друг качествено нов. При всеки от качествен стадии психичната дейност се усложнява и в същото време дейността става по интегрирана. Център за тази интеграция всеки път е новообразуван комплекс от личностни качества, свойства придобиващи водещо значение за понататъшно развитие на личността. Прехода от един стадии към друг е не само стадии от количествени натрупвания - дейност която в предходния е второстепенна в този стадии става водеща. Прехода от стадии в стадии никога не е спокоен а винаги се изразява чрез криза. Психичното развитие представлява поредица от преходи към все по усложнена регулация на поведението - обяснява защо детето като преминава към по-сложни стадии като, че загубва установени механични операции.

Всяко ново ниво на регулация на поведението означава поява на нови мотиви, цели и нови начини на действия. Волан подчертава, че всеки стадии от развитието на индивида е свързан с налагането на определен тип дейност, като основа за развитието елементите на личността - водеща дейност и винаги изразява специфичен тип взаимодействие.

Той не отчита съзряването на организма но подчертава, че задължително за развитието на детското съзнание е общуването с възрастните. Експериментални програми да познават формите на общуване с възрастните - анализ на дейността на детето и чак тогава да се прави анализ на детското съзнание.
ФРОЙД - психоанализа

Фройдизъм и категорията мотивация

Роден през 1856г. в Моравия в семейство на дребен търговец. Фройд постъпва в медицински институт във Виена и докато е студент е активен сътрудник на физиолога Бюке директор на Виенския физиологичен институт.

Стремеж към краен детерминизъм - максимално прилагане на съхранение на енергията - Организма може да се представи енергетична система , функционална по специфични закони и възможна за обективно изследване чрез методите на физиката и химията.

През 1881г. Фройд защитава докторска дисертация по медицина но не гради академична кариера. Насочва се към практиката на лекар. Започва да се занимава с психиатрия и до края на живота си като, учен, умира 1939г.

Фройд работи като психиатър и се интересува от психология - за да обясни хистерията, психичното състояние и т.н.

През 1895г. издава първата си книга “Проект за научна психология” - говори за наложената реформа в психологията - търсене на количествени показатели за психологията, явления, психични процеси - изграждане на техния анализ чрез количествени понятия.

Целта на психологията е да се представят психичните процеси в количествено определяеми състояния на специфични материални частици. През 1895г. тази теория звучи революционно.

Проекта на Фройд е първия опит за общи теоретически огромния клиничен материал събран в неговата лекарска практика. Пред него възникват задачи които не могат да се изяснят чрез традиционните за онова време представи. Смятали са,че ако няма изменение на клетките видимо под микроскоп няма и болест. Приема се, че емоционалните състояния могат да влияят върху здравето на човека но те не се осмислят като болестно състояние. Фройд се сблъсква с реалното отразяване на много пациенти които не могат да се отстранят само с фармацевтични средства или въздействие върху нервната система.

Фройд се отделя от физиологията и търси контакти с един много интересен практикуващ лекар Йосиф Браер - за времето постига големи успехи в лечението на хистерията (истерия).

Браер прилага хипнозата като един от методите за психотерапия, затова е доста нетрадиционно . Функционални разстройства могат да се лекуват чрез внушение.

Психо-хипнозата е от английския хирург Д. Бред - като средство за обезболяване. Интуитивно го открива, начин за налагане на влияние на никога не го изследва.

Браер контактува с Бред и усвоява хипнозата - кара болния да разказва за предполагаеми събития които могат да бъдат причина за зараждане на болестни ситуации - разказа на събитието премахва симптома и го наблюдава - нарича го катарзис.

За Браер е възможно преодоляване за трагични за индивида събития в хипнотичен сън и е възможно осмисляне на трагично събитие чрез катарзис, намалява се емоционалното състояние от трагичното събитие.

Браер и Фройд стигат до важни изводи: 1.Емоционални състояния могат да бъдат изтласкани от съзнанието но в същото време влияят на индивида и да предадат на поведението патологичен характер; 2.Източника на тези патологични изменения е неосъзнат от индивида; 3.Лечебен ефект се постига чрез хипнотичен сън в които се освобождава от травмиращите емоции.

Фройд ги доразвива - когато някакви мисли или чувства станат неприемливи за индивида те не изчезват а се скриват в неосъзнаваната сфера на психичното, а във видимото поведение стават хистеричните симптоми. Ако се създаде възможност (мисли чувства) отново да се проявят в съзнанието в индивида настъпва облекчение или изчезват или намалява тяхната сила.

Присъстват основните компонента на психоанализата т.е. неосъзнатите импулси скрити за индивида чиято динамика видимо се проявява чрез разстройство на движенията, сетивните възприятия /говор/.

Фройд вече със засилен научен интерес заминава в Париж да се срещне с Шарко - френски психиатър - най силния лекар учен практик за онова време.

Шарко признава единствено органичните телесни причини за хистерията.

Шарко и Фройд доста спорят, в един от тях Шарко споменава, че някой странности в поведението на невротика могат да се обяснят с нереализация на сексуалния инстинкт. Фройд се разделя с Шарко - не намира подходящ анализ на клиничните си данни но много добре запомня идеята му за сексуалната нереализация като причина за невротично поведение. Период на лутания Фройд използва все още хипнозата и електротерапия, после се отказва от хипнозата смята, че пациента не може да се излекува защото възприема чужди думи заповеди а не осмисля свои мисли и преживявания.

Фройд се подготвя за идеята за двете сфери на човешката психика - неосъзната и осъзната. Идеята за неосъзнатата не е на Фройд, но той говори за цялата сфера в човешката психика, която влияе за изграждането към околния свят и поведението.

През 1895г. Фройд издава първата си завършена книга написана с Браер “Изследване на хистерията”, през 1900г. издава “Тълкуване на сънищата” - първата психоаналитична програма.

През 20-те години на 20век прави ревизия и създава структура на личността.

1895/1900г. - във възгледите на Фройд настъпват сериозни промени които неговите биографи обясняват с лични причини. Фройд се разделя с Браер - идеята на Фройд за сексуалното влечение и неговото не задоволяване за развитие на неврозата Браер не е съгласен.

Умира бащата на Фройд, биографа Джонс определя като тежка криза - комплекс за подчиненост на бащата. Фройд е в тежка депресия усещайки се без почва без сигурност. Фройд помагащ на много хора трудно излиза от депресията. Пътя е ежедневно упорито осмисляне на собствените преживявания, мисли, сънища и от тука се обяснява срещи наложени от интроспективната психология и активно работи за налагане на психоанализата.

Обясненията на Фройд носят силен субективни характеристики които стават основни за психоанализата. Освен лични причини съществуват и социални. Времето в тежката криза преди първата световна война (икономическа) - съответно психиатрите и невролозите започват да се срещат с тежки невротични състояния - отказ от замяната роля на възрастния стават неактивни. Психиатрите отчитат, че обясненията на болните са свързани с неясни ирационални причини.

Фройд - индивид и социална среда са противопоставящи се, че поведението на индивида зависи от неговите същностни психични сили а не от взаимодействието на други хора. За него човешкия интелект единствено е средство на маскиране на същностните психични сили а не отражение на реалността.

Фройд обяснява основния проблем в своето учение мотивацията на човешкото поведение - когато прилага психоза отчита при постхипнотично внушение заложените чувства определят неговото поведение, като много често остават скрити неосъзнати от индивида.

Фройд открива психична сфера в която се включват непостижимите за индивида мотиви на неговите постъпки, те са маскирани за съзнанието, но индигизират поведението.

Фройд формализира метода на свободните асоциации - основен терапевтичен метод за психоанализата. Фройд налага крайно изискване на разслабеност - състояние на покой на пациента.

Фройд започва същностна важно да следи хода на мислите на пациента с надеждата да разкрие проявата на подсъзнателното чрез отделните компоненти. Терапевта търси асоциациите и на какво съответстват в психичния свят на индивида а не в материалния.

Фройд казва, че мислите на човек притежават двойна относителност – не могат да не се съотнасят с материалната реалност но винаги се отнасят в психичната реалност която в една страна съответства на предметната среда но има свой собствени характеристики. Той търси в свободните асоциации проявите на личността а не на предметната среда.

Фройд отчита, че при много пациенти настъпва начално объркване преди свободното изграждане на свободните асоциации.. За него в този момент се проявяват скритите в подсъзнанието мисли, чувства и т.н. наранили в някакво предишно време пациента. Трябва да се изследва и този предходен момент.

Фройд отчита, че не всички събития от миналото се разкриват в съзнанието или в паметта причината е не в слаби психични процеси а в нежеланието на пациента да възстанови травмиращи събития, преживяване. Това нежелание е неосъзнато но е породено от обществената цензора. Фройд казва, че или в моментите на колебания или отказа на пациента да изгради асоциация трябва да се търсят подтиснатите влечения забранени от обществото.

Фройд се насочва към изследване на подтиснати влечения - проявяват се подсъзнателно в съзнанието под формата на сънища носят символен характер и анализа на символите в сънищата, позволяват подтиснатите неосъзнати влечения на мотивационно напрежение и затова съчетаването на различни образи в сънищата разрешава важни за индивида задачи, като механизма на този процес остава скрит за този човек. Тук е първата грешка на Фройд - правилно подчертава психичната детерминация но не достига до разкриване на самата психика и нейните механизми.

Фройд - психичния живот съдържа три нива неосъзнато, пред съзнателно и съзнателно. Основен мотив са инстинктите скрити в безсъзнателното, основен инстинкт е сексуалното либидо. Инстинктите са скрити защото са неприемливи за обществото и то налага забрани върху тях.

В пред съзнателното се изтласкват мисли, чувства които без напрежение могат да бъдат осъзнати.

Съзнанието не е пасивно отражение на реалността, не е пасивно отражение и на процесите протичащи в неосъзната сфера. То е винаги активно и затова е в постоянно противоречие антагонизъм е неосъзната сфера. Така се пораждат конфликти които изразяват основно сексуалното подтискане.

Тази схема Фройд използва за обяснение на клиничните случаи натрупани при невротичното изследване след това го принася в необичайни прояви сънища.

Фройд - либидото се стреми да преодолее цензурата на съзнанието търсейки обходни пътища и приема външно неутрални форми носещи втори символен план.

За Фройд шегата е проява на либидото - проява на сексуално влечение - забравяне на вещи също е сексуално влечение.

Обяснението Фройд търси в сферата на несъзнателното, която вече дефинира като сфера на функционално напрежение на инстинктите подтиска не изтласкани от съзнанието проявяващи се форми на симптом или символ. Разграждане на външните форми разграждат вътрешните напрежения на индивида и разграждане полето на напрежение.

През 1923г. Фройд издава книгата “Аз и то” - представя модел на личността, съдържа три компонента: 1.Ид /Id/ - е най примитивен, съдържащ инстинктите, подчинява се на принципа на удоволствието; 2.Его /Ego/ - намира се в двойствена позиция, да отговаря на изискванията на Ид - отчита собственост на външния свят неговите свойства и отношения носители на морала (нравствени категории) И тази част от личността която налага цензурата над влеченията и инстинктите. Ако Аз-а и Егото вземе решение или извърши действие спрямо изискванията на Ид но в противоречие с правилата на Супер Его /Super Ego/ (3.) той е изложен на наказание чрез чувство на вина. Докато Ид и Его са супер антагонисти и техните изисквания се сблъскват в Аз-а в него изникват конфликти пораждащи непоносимостта на индивида. Личността се спасява чрез защитни механизми - изтласкване, регресия, рационализация, сублимация.

Фройд - дейността на съзнанието е жизнено важна за съхраняване на личността която има собствени механизми за приспособяване към обективната реалност за решаване не само на предметни но и субективни задачи.

Фройд отъждествява личността със самосъзнанието - психологични способности.

Влияние на либидото при онтогенезата. За Фройд основните структури на личността се развиват до 5-6 години оформя се характер, поведение което се проявява във всички следващи периоди. Пет - Шест години - инфантилната сексуалност на детето са три фази: - орална, анална, фалическа - те позволяват детето да се осмисли като различно от другите но да се подготви за взаимодействие с тях. Между 6 г. и юношеската възраст е периода при който сексуалния импулс е в летално състояние, а след юношеството сексуалния импулс е ……………………………..

Фройд - невротичното поведение или всички отклонения при възрастния човек са в следствие на проблеми на влечение получило забрана от детството и скрити в сферата на осъзнатото.

Фройд описва Едиповия комплекс - най тежките конфликти при детето привлечено от разнополовия родител и в същото време изпитва ненавист и страх от еднополовия родител. Фройд търсил като причина и този Едипов комплекс. Най необичайното Фройд пренася Едиповия комплекс върху устройството на обществото. Обществото се развива по законите на първобитната орда.

Той се запознава с психоаналитична идея използва я но е по известен с метода си за словесни асоциации - най бърза реакция от лицето с дума отговор с подадена дума стимул.

Юнг не изследва значението на думата асоциация а изследва особеностите на реакцията. Забавянето на реакциите неразбирането на думата стимул или механичното и повторение оказва се за съществуване на емоционално напрежение , представи чисто изказване е нежелателно за пациента - те са причина за невротично поведение.

Във второто десетилетие Юнг се разграничава от Фройд, защото не приема постулата за сексуалното влечение като основна сила за поведението.

Юнг в своето учение говори за аналитична психология.

Юнг - под либидо да се разбира всяка потребност т.е. в сферата на неосъзнатото са скрити не само инстинкта но и социално обусловени преживявания, които са получили санкция. Те са много разнообразни според Юнг. Затова формите не са само хистерия, невроза, неврастения а присъстват при всяко индивидуално поведение противопоставящо се на социалните норми.

Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат ар ти типове, характерни за различните етноси и раси и съдържащи елементите на неосъзнатото а на колективното.

Въпросът според Юнг - архитиповете са организатори на поведението и човешкия опит - сънища, фантазии, творчество, тъга, халюцинации и психични разстройства.

Създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията: 1.Интровертен - насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора; 2.Екстравертен - насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание.
АДЛЕР

Отхвърля сексуалността на Фройд. Негова е идеята за раждане на Неофройдизма.

Адлер отхвърля описаната от Фройд структура на личността и налага принцип за единство на личността - всички структури на личността са взаимни и единни - изследват индивида, търси информация за тези единни структури.

Адлер защитава ролята за социален фактор за развитие на личността а не на биологичния както е при Фройд.

Той нарича своята теория индивидуална психология и представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Човек изпитва чувство на непълноценност породено от несъвършенството на телесните органи. Индивида се стреми да преодолее това чувство или се стреми да получи надмощие над други хора или реализира творческите възможности.

Адлер има две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството за непълноценност чиито продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи когато индивида стремейки се да се наложи над други иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена.

Адлер и Фройд приемат, че човешкия характер се формира през първите пет години и тогава детето развива свои стил на поведение които предопределя и мислите и действията през следващи периоди.

Адлер казва, че индивида трябва да се разглежда винаги неговото взаимодействие с обществото но никога не достига до същността идея за социално историческа природа на личността то е само научно не е изследвана от него.

Дефинира личността като продукт на индивидуалното творчество, творчество стимулирано от чувството за непълноценност, чувство за незащитеност от враждебния свят и стремежа да се утвърди чрез превъзходство други форми т.е. индивидуалната психична противопоставяне - индивид социум.
НЕОФРОЙДИЗЪМ
Карен Хорни и Ерих Форм - и двамата започват работа в Германия.

Хорни през 20-те години е практикуващ психоаналитик в Берлин. Интересува се от Марксистката теория но не я споделя.

В началото на 30-те години група европейски психоаналитици и Хорни заминават за Америка - работят като практикуващи лекари в своята практика отчитат нова симптоматика в невротичното поведение - страх от реалността, отхвърляне позициите на възрастния и мисли за самоубийство.

Немските психоаналитици публично изказват мнение, че причините за невротизма се обяснява с инфантилната сексуалност в детството. За Германия налагане на Фашизма за Американците - икономическата криза.

Карен Хорни - причините за невротизма се коренят в социалния а не в биологичния - гради критика в учението на Фройд и развива този постолат - за да се анализира неврозата се изследва социалното обкръжение на пациента. Именно това обкръжение изгражда поведение определяно като невротично.

За Хорни един тип поведение може да е нормално в един тип култури а в друг като болестно състояние.

Развива се по късно в етнопсихологията.

Хорни описва поведението на невротика - ригидност на реакциите - неумение бързо да се приспособява към новите условия, за невротика е характерно разрив между потенциални възможности и реални постижения. Причини за това не е Едиповия комплекс а тревожността, се заражда от детска възраст когато детето се оценява (себе си) като изолирано безпомощно по отношение на враждебен заобикалящ свят. Ако детето не усеща подкрепата на родителите тревожността се задълбочава и става невротично състояние при възрастния. То може да се елиминира само от родителите като видимо изказват подкрепата към детето изказвало любов. Активна защита чрез положително поведение.

Хорни - индигизиращите сили на поведението не са сексуалните импулси а потребността от лична безопасност и стремеж от освобождаване от страха.

Хорни казва, че описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата а не от причините за нея.

Хорни написва няколко книги - развива своите идеи за невротика. През 1937г. публикува “Невротичната личност на нашето време”, 1945г.- “Нашите конфликти”, 1950г. - “Неврозите и развитието на човека”.

Постепенно излага теорията на социалния фактор причина за невротичното поведение - няколко типа поведение - стремеж за защита във възникналото в индивида силно напрежение:

За Хорни всяко едно поведение от описаните не е адекватно, социалната среда засилва тревожността и поражда все нови и нови вътрешни конфликти и така невротика поставя себе си в омагьосан кръг - избира тип поведение и в същото време поведението засилва напрежението. Търсейки спасение невротика се насочва към себе си - Хорни го нарича идеализиране АЗ.

Хорни казва, че изграждане на идеализирано АЗ дава успокоение на невротика за кратко време - маскира напрежението но социума са готови да се борят с представата за себе си.

Хорни - причините за неврозите се намират във взаимоотношенията с другите хора а не в някакви генетично заложени конструкции. Следователно прогнозата за лечение на невротика е по реалистична от тази която дава Фройд.

Хорни сама определя себе си като Неофройдист по няколко причини: 1.Приема постулата на Фройд за индивида живеещ спрямо него враждебен свят. Детето което е безпомощно без подкрепата на родителите спрямо света и затова живее в страх от света; 2.Хорни приема идеята за неосъзнатите мотиви за поведение.

Хорни признава теорията за защитни механизми на личността, развива я в нормалното поведение, човек развива тези механизми.

Близостта на Хорни с Фройд е в психоаналитичните процедури които използва в практиката си.

Критика към Хорни - представя сложното социално взаимодействие само междуличностното общуване - това е опростяване към социума.

Фром казва, че биологичните потребности са общи за всички живи същества но това което разграничава човека от животните и разликите между самите хора са социалните потребности - drive.

Ерих Фром - най прекрасните и безобразни човешки склонности или характеристики на човешката природа са социален процес изграждащ човешкия индивид.

Ерих Фром - характерна за живота на човека е дихотомия на съществуването /ексзиална/ - притежава много потенциални възможности но не е в състояние да ги реализира в границите на човешкия живот. Човек е винаги част от обществото но никога не може да постигне пълна хармония с него защото е отделна индивидуалност - анализ личността да се отчита тези противоречия.

Ерих Фром разглежда всеки исторически период в развитието на човечеството - в първобитното общество човек се защитава с групата с клана защитава се чрез изграждане на магически ритуали, митове. Периода на средновековието - солидарност на индивида с обществото даже и на социална безопасност - всеки индивид знае точно своето място в социалната система и не изпитва самота не се усеща отхвърлен от другите. Малко екстравагантно Ерих Фром обявява ренесанса реформацията - период разрушаващ стабилността на средновековието - човек придобива лична свобода но загубва социалната безопасност, силно се засилва зависимостта му от другите. И индивида разработва защитни механизми на бягство от свободата: 1.Садизма - стремеж към получаване на неограничена власт над другите без подбор на средствата; 2.Мазохизма - бягство от свободата чрез подчиняване на другите, отричане на своята същност; 3.Деструктивизъм - разрушавам света за да не разруши света мен; 4.Конформизъм - стремеж към пълно съгласие със социалните норми (безопасност - група норми и правила).

Той представя индивидуалното развитие не като притежаващо социално-историческа характеристика а като продукт на насочване към агресия подчинение.

Ерих Фром разглежда личността - нито един от нейните компоненти не е вроден, всичките компоненти са следствие от включване на индивида в социалната среда. Личността може да се гради от желанията изискванията на определени социални групи.

Ерих Фром - мотивацията на поведението винаги е скрита неосъзната от индивида - личен контрол върху нея не може да се постигне.

Идея - изграждане на ново общество на творчески развиващи се личности които винаги да спазват социалната и лична безопасност.
ЕТНОПСИХОЛОГИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ

Близко до Фройдизма - опитва чрез термините на психоанализата да представи да представя културно-историческите нрави на народите.

Кандинер - Американски психолог, етнолог - личността винаги се формира от културата на народа към която принадлежи.

Естествената предметна среда в която съществува индивида има и духовна среда включваща митовете, легендите, ритуалите, традициите. Под въздействието на духовната среда се изгражда към личността на всеки един индивид. Културните модели достигат до индивида чрез възпитанието и образованието в детството, без тях не е възможна изграждането на самата личност.

Кандинер многопланова - различни нива биологични потребности, следователно нивото на основната структура на личността под влияние на културата нивото на индивидуалността. На нивото на индивида поведението се мотивира несъзнателно за конкретния индивид от подтиснатите влечения и стремежи които имат обща характеристика на всички представители на един етнос. Преди да бъдат изтласкани в несъзнателната сфера - присъстваме в нивото на биологичните или основната структура - изтласкани са от съзнанието индивидуалната цензора.

Маргарет Мит, Руд Бенедикт

Етнопсихология - използва термините на психоанализата, отрича инфантилната сексуалност в детството, но преработва този постолат - в детството всеки индивид чрез образованието и възпитанието се усвояват ценностни модели, които по късно определят поведението на възрастния човек. Това са културни модели за цяла група, всички представители на етноса проявяват еднакви черти на поведение.

Анализират около 20 етноса - натрупват много емпиричен материал - силно повлияни от Фройдиската теория не могат да направят анализ.
ДИСТАНЦИАЛНА /ХУМАНИТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ
Това направление в психологията е свързано с философията - Хайдлер, Яспес

Ексистенцията се развива между двете световни войни, характерни с интелектуална криза - хората не виждат прогрес /развитие на обществото - изказват недоверие към силата на човешкия разум. Обяснение на човешката личност като продукт на екзистенцията върху въздействието на реални мистични сили.

Хуманистичната психология - 50-те години на 20век като приема постулата на екзистенциалната философия но обяснява интелектуалната криза с научно техническата революция.

Основни автори Раджарс, Робър Мейн, Маслоу, Олпорт.

Екзистенциална психология

Представителите на хуманистичната психология се обявяват срещу всички направления в психологията, които разглеждат като структура а не като цялостност, единство. Те провъзгласяват идеята за цялостната човешка личност и тази уникалност се изразява чрез индивидуалния опит и заобикалящия свят и само активизация.

Маслоу - класификация на потребностите употребява потребителя за самоактолизация.

Задоволява тази потребност тогава когато извършва дейността за която е подготвен но идейността която му носи емоционално и морално удовлетворение.

Участието или неучастието в социалната дейност е право на личен избор. Налагат понятието персона с което обозначават уникалната цялостна личност, осъществяваща своя цялостен избор. Чрез персона налагат задължителна характеристика на индивидуалната дейност.

Материалния свят - субекта и предметния свят често са разединени чрез оценката на субекта чрез заплашителния разрушаващ външен свят. Идеята екзистенциалните психолози се различава от идеята за постоянно враждебния свят защото екзистенциалните психолози се обуславят на постоянното постижение в науката и техниката която разрушава материалния среда.

Индивида се съпротивлява на тези съществуващи в средата процеси чрез своята уникалност и цялостност. Уникалността се постига както казва Роджър при непрекъснато фокусиране върху феноменалния свят. По късно използва във философията а в психологията се използва да обозначи духовната сфера. Голяма част от представителите на хуманистичната психология са психотерапевти с активна практика, те се сблъскват с тревожността - чувство на безнадежност загуба за идеята с личен смисъл., чрез термините на Фройдизъм и Бихейвиоризъм. Те не могат да обяснят натрупания клиничен материал или да помогнат на нуждаещите се. Насочват се към активиране на същностни човешки сили, според тях те създават феноменалния свят и към подпомагане на нуждаещия се индивид сам да потърси разрешаване на проблема.

Роджърс многократно подчертава, че за успешния психотерапевт понятието пациент е неприемливо, затова предлага активната роля на психотерапевта за решаване на проблема. Той нарича своята теория терапия центрирана към клиента.

Роджърс казва, че за да помогне на нуждаещия се защото има право на избор да потърси помощ или не психотерапевта трябва да изгради в себе си безусловно положително поведение към другия. В такава топла атмосфера психотерапевта ще може да разбере какво точно преживява неговия клиент и ще организира себе си за да подкрепи клиента в неговите усилия да открие правилните решения. Клиента от своя страна ще реинтегрира своята личност само когато усеща емоционалното реинтегриране на психотерапевта.

Роджерс - нуждаещия не е пациента които да е подлаган на терапевтични манипулации а клиента които търси разрешаване на личен проблем чрез характеризиране на сили.

За него психотерапевта никога не бива да налага свои модели за разрешаване на проблеми а да предизвика клиента да поеме отговорност за своите решения и действия.

Роджерс изисква винаги психотерапевта да предизвика активизиране на стремежа към промяна към клиента.

Идеите му стават популярни през 60 - 70години до 80години не само сред психо-коректорите но и сред хора чиито професии изискват активни социални контакти.

Обобщение на Роджерс - при тази терапия е възможен само с отчитането на няколко задължителни условия: 1.Задължения на клиента към заобикалящия го свят - нормите с които оценява света и ценностите които приема като присъщи; 2.Отчитане на реално преживените чувства а не само действията на истинските влечения; 3.Да се разкриват конструктивните начала на клиента - не просто да се отчита желанието да се избави от напрежението а да се предизвика клиента към преработка на социалните взаимоотношения и към средата, което довежда до развитие на личността.

Развивайки идеята за феноменалния свят психолозите - човека постига най пълно личностно развитие когато усвоява нагласи характерни за специфичен вид религия, това е дзенгодизма и някои от направленията в индийската религия - индивида да се освободи от всички желания (телесни, материални) за да се насочи единствено към познание на абсолютния феноменален свят и разкриване смисъла на живота - личността ще се спаси от своите страхове породени от реалния свят и ще постигне само актуализация.