Тема № 12 СОЦИАЛЕН БИХЕЙВИОРИЗЪМ НА ДЖОРДЖ МИТ

Тема № 12 СОЦИАЛЕН БИХЕЙВИОРИЗЪМ НА ДЖОРДЖ МИТ

Социобихевиоризъм – социален фактор, основополагащ за изграждането на поведението, съзнанието не може да се изследва социалните форми на обективно наблюдаваното поведение.Това е теория съчетаваща прагматизма с ревизия на бихевиоризма.Термина “значим жест” представя общуването и чрез него да се представи регулацията на поведението.

“Значив жест” – когато адресанта отправя изказване или жест към адресата, той предполага резултата, промяната в адресата.Очаквайки промяна в адресата, сам започва да изменя себе си.Комуникацията да бъде основна форма на общуване и основна променлива за изследване на човешкото поведение.Основна единице е социалния акт, чрез нея изгражда общуване, норми на поведение, но и социалният опит на личността.В общуването се изгражда способността да боравим с абстрактни понятия и рефлексията, която е в основана на изграждане на Аза.

Мит представя взаимодействието, но не го назовава така, а комуникация.Значимия жест съдържа модели представящи културата на групата и историческото и развитие.Появяват се социални нагласи, ритуали, ценности, норми.

Въвежда “обобщения “ друг – с него обозначава всички групови, социални, обществени, етнически и културни характеристики и норми, усвоявани от детето чрез възрастния, влияещи върху поведението.Външният социален процес достига до него, осмисля се и се преработва в личностно значими нравствени еталони, норми, правила.Детерминира се вътрешния свят на индивида.Решаващо значение за изграждането на поведението на личността и “обобщения друг” има детското ролево поведение.Детето е в позиции наподобяващи роли изпълнявани от възрастни и опознава социалния свят.Научавайки няколко роли, опознава другите, опознава и себе си.мит казва, че база за развитие на личността не са само междуличностните отношения, а умението на индивида да се разглежда като обект за социално въздействие.Мит въвежда понятия като ролево поведение, символна комуникация, значим жест, обобщения друг, надявайки се да представи действието на социалния фактор.

Критики към Мит:

1. 
   Представяйки действието на социалния фактор, Мит се ограничава в теоретично изследване на междуличностните отношения, реално социалния фактор влиза и в други конфигурации – социални и икономически отношения.
   
2. 
   Разкривайки общуването Мит остава на ниво анализ на комуникацията без да изследва второто ниво – интеракция.
   
3. 
   “значим жест” – Мит не прави фино разграничаване между вербално и невербално общуване.Изследване на символното съдържание, а не на реалните му форми в общуването.
   

Преимуществата на теорията му са: Ясно и точно въвеждане на социалния фактор при теоретичния анализ на поведението.

Приносът на необихейвиористите като цяло е че развиват уменията за точни методики.

Тема № 13 Структурализъм. Вунт и Тиченър.
Структурализмът е разпространено в англоезичните страни понятие за тези теоретични модели в психологията, особено в психологията на възприятието, които се опитват да обяснят наблюдаваните закономерности чрез свойствата на субстрата и особеностите на нервната система, без оглед на функционалните зависимости.Историческата противоположност на структурализма е функционализмът.

Основен представител на това направление е Вилхелм Вунт.Роден в Манхайм в семейството на пастор, но не се увлича от теология, следва медицина и философия.Работи във физиологични лаборатории, увлича се от идеята за изследване на нетипични явления и за обясняването им.Приет е в университета в Лайпциг като преподавател.През 1879 създава първата лаборатория по психология, която прераства в Институт по психология.Първия в света, привлича много млади хора, превръща се в сериозна образователна школа.Немски, френски, английски школи се развиват от школата на Вунт.Той издига идеятаза съществуването на експерименталната и народопсихологията.Изгражда печатен орган, списание “ Философски проблеми”, което след една година става “Психологически проблеми”.Публикува всички анализи от неговия институт.Защитава образователната школа пред научните среди.

Психиката се състои от психични процеси, психични състояния и явления.Всички те намират специфично обяснение, в което да се разкрият параметрите на самия процес, от друга страна да се отчита че са уникални като средство за осъществяването на взаимодействието между индивид и среда.Основен метод е интроспекцията.Смята, че е единствен метод, чрез който да се навлезе в уникалните условия.Неговите сътрудници се и експериментатори.Интроспективна психология – наука изследваща опита на индивида в приспособяването към средата.Противоречието е че: при изследването на сложно взаимодействие , използва субективен метод.Няма обективна самооценка.Психиката представлява – цяло, изградено от атоми.Да се изследва цялото, трябва да се изследват отделните му части.Нарича се атомарен подход.Счита се, че обобщените понятия не позволяват точно обяснение на процесите.Дълги години е търпял критики.При третата поредна методологична криза – връщане към атомарния подход на Вунт.Като създател на образователна програма не търпи критика.

Ученик на Вунт, Тиченър, работи до 1927 година.Англичанин, опитва се да наложи експерименталната психология в границите на английската наука, но не много успешно.Психологията да се изгражда като природните науки, да се определят с максимална точност обекта на изследването, принципите и да се формулират точно закономерностите, на които се подчинява явлението.Да се изследват елементите, подструктурите, да се извежда знание за съществуването на цялостна структура.Работи в Лондонския университет, различни лаборатории, през 1892 в Оксфорд, където преподава философия и физиология.Напуска и заминава при Вунт.2 Години работи при него, връща се в Англия, накрая емигрира в Америка.В университета Корнуел развива лаборатория, която по късно става център на интроспекционализма.Развива субективизма до крайна степен.не си позволява да критикува Вунт.Психологията е наука за опита, намираща се в зависимост от развиващата се личност.Интроспекцията е труден метод, нуждае се от обучение на извършващите я, за да се постигнат описания на психичните факти в чист вид.Съзнанието не включва само знанието от само наблюдението, структурата му е скрита зад видимите психични актове и затова всъщност психологията е различна от природните науки.Елементи на съзнанието:

1. 
   усещане – най простия психичен процес, притежава интензивност продължителност и отчетливост.
   
2. 
   психичен образ
   
3. 
   чувствата – Вунт обявява волята за основна движеща сила, Тиченър я развива и достига до чувствата.
   

Тема № 14 ГЕЩАЛТПСИХОЛОГИЯ

Цялостна структура, организация,обединена структура.Представител – Макс Вертхаймер.Създава своето учение като ревизия на Вунт.Цялостната структура, чието поведение не се детерминира от поведението на съставните елементи, а отделните части, процеси се детерминирани от нейната цялост.Въвежда нови термини -–конфигурация, йерархия, организация, цялостност, тоталност.Изгражда обективен научен анализ.Тръгва от детерминиране на усещане и възприятие /изключителна точност/

Възприятие – характеристики – цялостност, обективност, фигура и фон, константност / относителна независимост на психичния образ от малките промени на заобикалящата среда/.Открива фифеномена/ изследва възприятието за движение съществуващо оптимално при последователно подаване на два дразнителя, когато окото отчита движение/.Започвайки да гради теорията си, приема структурата на психиката, която Вунт предлага, но принципите му са различни.Въвежда принципа изоморфизъм/идентичните явления/.Издава “ Гещалта – основно понятие в психологията”.Представяйки психичните и физичните явления не като взаимно свързани, а отделни, не могат да открият причинно следствените връзки.не отричат пряката свързаност с характеристиките на средата.Опитват се да разкрият значението на новото знание за развитието на индивида и опита му.Въвеждат продуктивното и творческо мислене.Вертхаймер възприема продуктивното мислене като не съдържащо в себе си елементи като навикаи умствените операции са различни от логическите операции.Продуктивното мислене е реорганизация в нови структури.В децата не трябва да се създават навици, а да се поставят в ситуации изискващи собствени решения.Продуктивното мислене не означава разрушаване на правила и норми, а развиване на способност за нов поглед към условията на средата.Вертхаймер търпи критики.Кьолер се занимава с изследване на животни, описва експериментите си.Кьолер достига до идеята, че животното е озарено от догатка, случайно решава проблема, но от тук нататък успешно се справя със задачата.Кьолер не подкрепя Вертхаймер в крайните му идеи за продуктивното мислене.Той говори за познавателно поле, което позволява промени в съответствие с изискванията на средата.Различната скорост / от мигновена до отложена във времето/ не отменя същността на догатката.

Гещалтизма е много важна ревизия на Вунтовата теория, представя друг начин за изследване на цялото към частите, а не обратното.Поставя се проблема за изследване на мисленето като процес, не само оценяващ околната среда, а преработващ околната среда.”Гещалт” – от експерименталната физика се прехвърля без преработка в психологията.

Тема № 15 КЮЛИЕ

Основател на Вюрцбургската школа, Освалд Кюлие, сътрудник на Вунт, негов асистент, латвиец.Основна книга: “ Очерк по психология” издадена 1883 година. Излага идеи близки до тези на учителя си през първия етап от развитието си.Пряко е насочен към експериментите.Вторият етап от развитието му се бележи от идеята за насоченост при подаване на инструкцията – непроизволно подменяне на дума, променя целта на изследването, пренасочва се центъра.Обяснва се не резултата, а пътя на действието.Въвежда нова категория – психично действие.Налага се определението на интелектуалния акт като вземане на решение.Кюлие ревизира експерименталните програми за изследване на мисленето.Дефинира друг психичен елемент, който действа преди извършване на действието, но се осмисля ретроспективно / нагласа/.Нагласата винаги присаства при настъпване на проблем и оказва влияние върху взетото решение.Тя е способност ва съзнанието да се пренастрои съобразно действащия дразнител и съобразно предпочитан тип ответна реакция.Присъстват мисловни компоненти.Участват : дразнител – нагласа – ответна реакция.Не може да се отдели от интроспекцията.Формулира метод – систематична интроспекция – всеки етап от получаването на инструкцията до формулирането на отговора резолират и се навлиза в спецификата на всеки един от тези етапи.Нарича се систематична експериментална интроспекция.В началото използват хронометър, по късно самите те си поставят времеви граници.Разширява се набора от променливи в интроспекцията.Въвеждат се насочеността и нагласата.Мотивационна променлива.Неспецифични мисловни образи, задължителен компонент на съзнанието.Разширяване на мотивационната променлива с обозначаване на нагласата.Начин да се навлезе в същностните промени на мисленето.Изследват нагласата/основен проблем при изследването на човешката личност/, казват че нагласата обединена с целта и волевото действие се обединяват в структурата на мисловния процес.Мислим, защото пред нас има привлекателна цел и ние трябва да намерим начин за постигане на тази цел.Целева, мотивационна, афективна сфера.Теорията на Кюлпе категорично се противопоставя на схващането че детерминанта за мисловния процес е съществуването на външен дразнител, а мисловният процес е изграден на асоциативни мрежи, пресечни точки, на които са психичните образи.Нагласата се осмисля много трудно.

Категорични преимущества на теорията са:

• 
  Формулиране на нова психологична категория – психично действие, като акт, т. е притежава цел, мотив, операционна динамика.При изследване на интелектуалните актове
  
• 
  Подчертаване значението на нагласата за изборите на личността и изборите на решение.Нагласата винаги се осмисля ретроспективно.Тя не съществува в съзнателната сфера, въпреки че има пряко влияние върху личността.
  
• 
  Може би съществува мислене без сетивни образи, чрез тази теза школата се противопоставя на интроспективната психология и структурализма като направления в психологията.
  

Други представители на това направление са: Майкъл Мински, Милър, Чери,Дейвид Бродберг, Дейвид Нормън.Гордеят се че давт начина психологията да се изгради като точна наука, максимална обективност на изследванията и теоретичните постулати.През средата на 70-те години забавя развитието си, тъй като моделите се роят прекалено бързо, не дава анализ на проблема.Компютърното моделиране не може да достигне скоростта и дълбочинната обработка на информацията на човека, появяват се първите критици, които посочват несъвършенствата на компютърните модели, и предупреждават за нарушаване на човешката уникалност.Появява се тезата за възможност за независимо съществуване на изкуствен интелект.През 1976 год Найсър издава статия, в която говори за ограничеността на изкуствения интелект и за заплахата от компютъризацията.Близостта човек – компютър може да действа разрушаващо върху личността.Анализ на необходимостта от социално взаимодействие за всеки индивид , за да стане завършена личност.

Направлението е оценено като сериозно постижение, но има и серизни критици.Присъства при изработка на експерименталните програми.Стриктност при подаването на командите.Основните понятия на когнитивистите са: информация , информационна обработка, йерархия, модел, програма, ниво и структура,обратна връзка, взимане на решение, формулиране на отговор.

Тема № ХУМАНИСТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
Включва теории на езистенциалната и хуманистичната психология.

Екзистенциалната психология се развива между Първата и Втората Световна война.Хората изразяват съмнения в смисъла на съществуването си, страх за съществуването на човечеството и моралните ценности.Хуманистичното направление се развива на базата на екзистенциалната философия.Представители са : Сартр, Хайдегер, Ясперс.

Екзистенциалната философия излага своята теория с основна формула екзистенцията, предшества есенцията /същността/.В политически и икономически кризи обикновенният човек се осмисля като застрашен и неспособен да влияе върху собственото битие.Това поражда невротични симптоми, изразяващи се в страх за съществуването и за човечеството, страх да се поеме отговорност за собствената съдба и нежелание да се защитава собствената уникалност.Екзистенциалните философи пубрикуват книги, в които предлагат философски обобщения, подкрепящи личността в доосмислянето на уникалното в нея.Екзистенциална психология с основен представител Бинсвангер.За пръв път изгражда своята теория като използва идеите на екзистенциалната философия.Формулира терапевтичен метод, който наречен екзистенциална анализа, с който цели реконструкция на индивидуалния опит, връщане към значимите ценности и изграждане на свободата да се осмисля отговорността и да се приема от личността.Ние сме напълно свободни да формулираме собственото си съществуване, да решаваме какво можем и какво не можем, да правим избормежду претенциите на обществото към нас.Цел на всеки човек в собственото му битие е автентично съществуване, тоест противопоставяне на авторитаризма на другите, пълно подчинение от страна на средата.Човек не се стреми към разкриване на реалните си възможности, към осмисляне на собствените желания.Всеки човек трябва да знае че съществува във света и във времето, в което се намира, а свободата е желаното място в света и времето.Съществуването на личността, чрез динамика на ценности и цели е стремежа на човек да се променя към по добро, да развива своите потенциали в по висока степен.Ако човек се откаже, става статичен и със забраните, които си налага, поражда вътрешни конфликти.Сам се поставя в позиция на невротик.Не говори за бягство от свободата.да защитават личността си чрез поемане на отговорности.Естествени са човешките потребности от изява, успех, от любов, защита на приятелството.Забраните карат индивида да се оценява като самотен.Самотата е субективна оценка, която има разрушително действие върху личността.Терапевтът връща назад нуждаещият се от помощ, към осмисляне на традиционни ценности, които външно са отхвърлени като съдържащи слабост.

Роло Мей – екзистенциална психоанализа.Работи чрез категориите: избор, автентичност,отговорност,трансцеденталност, отношение.Налага специфичен език, който за екзистенциалната психология е категоричен.Основните идеи са от екзистенциалната философия, подчертава се задължителната изява, развитието на човешкия индивид, който е уникален.Включва свобода и тревожност.Съществуването в света според Мей има 3 аспекта:

• 
  обкръжение – с биологичните потребности и оцеляване
  
• 
  споделен свят – междуличностни отношения, облекчаване на изолацията
  
• 
  собствен свят – изграждане на познания за себе си, формиране на Аз идентичност, чрез които индивидът се опитва да определи собствения смисъл на живота.
  

Маслоу – насочен към изявата на творческите потенции, пълно развиване на спсобности и възможности, на талант.Хората не се плашат от неизвестното, не отказват да работят в дефицит на време и информация, а ги осмислят като предизвикателство.Изразяват своите решения, независимо от очаквана негативна реакция.Оценяват неуспеха като естествен етап от развитието си, само като познавателно съдържание.Не присъства страха от провал.Това са уверените в себе си хора, които определят пътя по който ще вървят и спокойно се отнасят към групите изграждащи този път.За Маслоу – не винаги твореца намира време за другите, зает е с решаване на изключително сложни задачи.Поради това може да получи оценка като затворен в себе си или отделящ се от социума човек.Типични екстроверти, които са концентрирани върху нещо крайно значимо за тях.Универсална характеристика за самоактивиращите се личности е творческата насоченост, хора новатори.

През 1954 издава “Мотивацията” в която изказва предупреждение че това което пречи на самоактивиращите се личности е контролът над мислите и стремежите ,конформизма.

Основни характеристики на хуманистичната психология са:

1. 
   Основно понятие в хум. Психология е уникалната личност.Всички изследвания са насочени към изследване на специфичното в човешката дейност и поведение.
   
2. 
   Всички психолози говорят за хуманната човешка психлогия, подчертават същностните потребности – от общуване, от топлина, от уважение и увереност в себе си, от сътрудничество с другите в най широк смисъл.
   
3. 
   Градят теория на личността, като анализират мотивацията и ценностните системи.Посочват като основен мотив, мотива за развитие, себеизграждане, усъвършенстване.
   
4. 
   Във всички теории като особено важна характеристика на личността е устремеността и към бъдещето чрез перспективи, цели, планове и постигането им.Категорично отделяне от миналото.
   
5. 
   Не съществува биологична обусловеност между общество и личност и всички позитивни и негативни страни на това взаимодействие да се разглеждат като изява на социален фактор.Личността според хуманистичната психология е неповторимата, уникална личност, носеща нещо изключително в себе си.
   
6. 
   Клиентоцентрирана терапия – подход към другите хора.