Научни основи на психологията

Тема № 7 КУРТ ЛЕВИН

Привърженик на Гещалтизма.Работи в Берлинския университет.Цялостност – единна структура. не може да се извежда знание за частите на цялото без самото цяло.

Теория за психичното поле : това поле може да се изследва чрез анализ на поведението.Ако е налице напрежение в един компонент, то и във всички останали компоненти то ще присъства.Интересува се не толкова от операционалните проблеми, а по скоро от интелектуалните прийоми чрез които се достига до откритие.Основните елементи на психичното поле са: - мотивите, които са обекти, изграждащи жизненото пространство

• 
  обектите от реалната материална среда, към които индивида изпитва нужда
  

Курт Левин използва динамичното поле за да се противопостави на традиционния възглед за мотива като скрита вътрешна сила, действаща изолирано от средата.Левин се разграничава от Гещалтистите, за тях психичното поле е когнитивна структура, докато за Левин полето е структура, в която се осъществява поведението.Допуска съществуването на когнитивни елементи, но те са елементи от поведението.Защитава идеята че психичното поле е единно поле и не съществува разрив между обектите и субектите в реалността.Обектът на познанието за всеки човек е реалност, която съществува извън и независимо от познавателните способности .За да придобие обектът мотивационна насоченост той трябва да се намира в отношение към интересите, желанията на субекта.Опознаването на реалността не включва само изграждането на психични образи, а винаги съдържа оценъчно отношение, изразяващо нуждите на самия субект.Използва топологията за да представи психичното поле като окръжност, в която са разположени елементите на полето, а чрез вектори се обозначава взаимодействието им.Революционен начин на представяне.

1935 “Динамична теория на личността”

1936 “Топологична психология”

Открива динамиката в мотивационната сфера, “ниво на предпочитане” – изразява потребностното отношение на индивида към околната среда.динамиката на предпочитанията пряко зависи от реакцията с която изследваното лице посреща успеха или неуспеха.

1. 
   С тази теория Курт Левин се обявява срещу схващането, че енергията на мотива е затворена в границите на организма.Основополагаща система за възникването мотиви е системата организъм – среда.Нов поглед и към изследването на взаимодействието индивид – обкръжение – цялостна, единна система.
   
2. 
   Мотивационното напрежение може да се създаде както от самия индивид, опознаващ своите нужди, така и от заобикалящите го хора, постоянно предявяващи към индивида задачи.Разширява се тълкуването на мотива, като се взема в предвид и взаимодействието с другите хора.
   

1. 
   формална група – по външна причина, професионалните групи /съществуват докато има причина/
   
2. 
   неформална група – съществува привличане между отделните участници, много устойчиви, притежават емоционална наситеност.
   

Структура на групата:

1. 
   Лидер – силна, атрактивна личност, налага решенията си
   
2. 
   Позитивисти – приемат груповите норми и правила,решенията на лидера без критика, вземат значимо участие.
   

3. 
   Негативисти – изказват критика към решение или правило на груповия живот.Никога не успорват груповата норма.С по малък брой участници и променящи се граници.
   
4. 
   Аутсайдер – другата силна личност, не може да заеме позицията на лидера, търси изява чрез критика.За него е значимо участието в тази група, никога не критикува същностните норми на групов живот
   

Тема № 8 Генетична психология

1. 
   Женевска школа
   

• 
  първи етап – 20-те години на ХХ век – традиционно тълкуване на мисленето, съзерцателен психичен процес, чиито особености се разкриват чрез речтта.
  
• 
  втори етап – 30-те години – Операционална теория за интелекта.Мислене чрез реч или думи, етап от развитието на интелекта, пряко протичащ индивид – среда.
  

Интелекта не се представя елементарно чрез процеса мислене, а като следствие индивид – среда.Пиаже изследва действията на датето които нямат усложнен логически характер, а като изразяват добро противопоставяне към изискванията на средата.Интелекта е адаптация – недастатък във възгледите на Пиаже.

В общата част на теорията си Пиаже използва понятия взаимствани от психологията на когнитивните процеси и физиологията.

Асимилация – преработка на вече съществуващи когнитивни схеми, за да се включи в тях нова информация.

Акомодация – преработка на начините за действие и системите от знания в съответствие с възникналите нови условия в средата.

Адаптация – приспособяване към средата чрез осмисляне на новите условия и намиране на най подходящ начин в отговор на новите условия.Адаптация = интелект. Изключва въображение, творчество. Не отчета спецификата.

Уравновесяване – за да съществува живият организъм трябва да е в равновесно състояние с изискванията на средата.Чрез активността на индивида, уравновесяването е коренно различно от покой.

• 
  хомеостаза – равновесие за да се изгради организма
  
• 
  хетеростаза – развитие на организма чрез постоянно разрушаване на организма /стрес/
  

Още от раждането индивида преминава през определени стадии, характеризиращи се с промени в процеса мислене.Пряко свързани с овладяване на различни по сложност мисловни операции, зародили се във взаимодействието индивид – среда.Така се изгражда опита на индивида, знанието за реалността, осъществява се развитието.Стадии:

1. 
   сензомоторните операции – новороденото овладява елементарно взаимодействие със средата, с цел основни биологични потребности.Появяват се кръгови реакции, т. е възпроизвеждат се движения заедно с постигнатия резултат.До 1-1,5 год. – емоционални реакции, средство за взаимодействие с околните.
   
2. 
   1,6 – ¾ год. – започва да се развива пред понятийно мислене.Няма връзса между част и цяло, причина и следствие, винаги процеса е пряко свързан със конкретната реалност.
   
3. 
   4 – 7 год. стадий на интелектуално нагледно мислене.Няма натрупано знание, но детето се учи да търси същността на думата, обекта.Заменя несъвършеното причина – следствие с нагледни примери.
   
4. 
   стадий на конкретни операции 7-12 год. логическата операция сравнение, анализ, синтез, детето овладява търсенето в абстрактен план.
   
5. 
   стадий на формално логически операции – овладял е обобщението, може да изгражда логически схеми, да работи със смисъла на думите и разрешаването на задачи в умозрителен план.Развитие на понятийното мислене.
   

2. 
   Парижка школа – основен представител Анри Валон, свързва изследването на възрастовото развитие със социалните принципи.Изучаването на съзнанието включва отчитане на взаимодействието с действителността /материална или социална/ Човека да се изследва във всички форми на взаимодействие.Не се изразяват само чрез приспособяване, присъства активността на индивида, при човеса – стремеж за преобразуване на действителността. Валон определя човешкия индивид не като пасивно запечатващ вътрешни въздействия, а като активно преработващ и съобразно специфични закони, променящ и условията за извършване на дейността и нейната структура.Валон обявява изучаването на промяната, която активния индивид извършва.Индивида възприема външните условия, но ги преработва във вътрешни условия, структурата постоянно се усложнява и надгражда.Човешкия индивид за да се изгради като типичен, трябва да израства в човешко общество.Обществото за човека е жизнена необходимост.Чрез общуването с възрастните, детето усвоява моделите на общуване и моделите на дейност, правилата и нормите.Модели ,характерни за времето в което расте, характерни за това време обекти.Човека се отличава с по сложна природа от другите еволюционни видове, възрастово изследване при човека винаги включва постоянно условие за обществен начин на живот.Валон се обявява срещу овладяването на речта на границата между психика и съзнание.Емоционалното взаимодействие – не съществува форма на общуване която да не носи емоционална натовареност.Валон описва, че първият опит на детето за общуване е емоционалната реакция.Отговор на възникващи нужди, сложно структуриран начин за въздействие на възрастните.