Стратегически приоритет 3

Стратегически приоритет 3:

Целите и мерките се насочват в 2 основни направления:

• 
  преодоляване на недостатъците - ниска принадена стойност, слаба организираност и пазарна инфраструктура, слабо присъствие на научно обслужване, ниска ефективност;
  
• 
  разширяване на комплекса от дейности (оползотворяване на ресурси) – модерно животновъдство, увеличаване на трайните насаждения (кайсия, лозя, технически култури), поливно земеделие, преработващи предприятия, екологизация (НАТУРА 2000), включване на алтернативния туризъм като съпътстваща дейност (допълнителни доходи и “култивираща” поведението на всички), търговско лого “кайсия”, клъстер “храни”, туристическо лого на областта.
  

Крайната цел в развитието на аграрния сектор и селските райони е да се постигнат нови качества – конкурентноспособност, интензификация, устойчивост, собствена “физиономия”.

На тази основа се залагат следните специфични цели и мерки:

Специфична цел 1: Оптимално използване на природните ресурси

Мярка 1: Развитие на модерно животновъдство

Мярката включва подпомагане в:

• 
  Изготвяне на бизнес планове и проекти за създаване на модерни ферми,
  
• 
  Административна подкрепа в изготвяне и реализация на инвестиционните проекти,
  
• 
  Изготвяне на устройствени проекти и осигуряване на базова инфраструктура.
  

• 
  Максимално оползотворяване на възможностите на САПАРД,
  
• 
  Съдействие за комасация на необходимата земя,
  
• 
  Маркетиране на възможностите за привличане на инвеститори.
  

• 
  Иницииране на публичен проект за нова напоителна система с дунавска вода;
  
• 
  Осигуряване на вода за напояване в отдалечени от дунавския ареал общини;
  
• 
  Проучване и картиране на микрорайоните, подходящи за поливно земеделие;
  
• 
  Информационна, методическа и организационна помощ за създаване на сдружения за напояване.
  

Непригодни и полу-непригодни терени в дунавското поречие биха могли да се отредят за включване в програмата за увеличаване и съхраняване на “екологичните тухли” на Европа. Така ще се постигнат ефекти на “екологичен имидж”, естетизация на ландшафта (откъм реката и от суша), съхранение на биоразнообразието (флора и фауна), обогатен туристически ресурс, възможности за залесяване (с противоерозионен ефект и стопанско ползване в далечна перспектива).

Успоредно с Мярка 4 се провежда залесяване на такива територии.

Мярката включва:

• 
  Изграждане, отводняване и стабилизиране на селскостопански пътища,
  
• 
  Устройване на полски чешми, крайпътни залесявания, заслони, места за почивка.
  

Популяризирането се реализира чрез масово достъпни информационни материали за добри практики и консултации (в агро-бизнес центрове). Стимулирането става по две направления – по-изгодна пазарна реализация на продукцията и леснодостъпно осигуряване на компост за наторяване. Мярката е в пряка зависимост от осигуряване на условия за поливно земеделие.

Приоритетно се планират и проектират районите, подходящи за Мерки 2,3,4 и 5. Тези проекти са необходима основа както за доброволна комасация, така и за устройване на полската инфраструктура. Областта се нуждае и от актуална, масово достъпна схема за райониране на културите според почвено-климатичните условия.

Информацията включва пазарните конюнктури, съвременни технологии на растениевъдство, животновъдство, съхранение и преработка, възможности за финансиране на аграрни дейности, консултации, обучение, сортове и породи.

Специална програма към този информационен масив се посвещава на изискванията на ЕС за качество на продукцията. Достъпът до тази информация се осигурява чрез интернет сайт, мрежа от децентрализирани агро-бизнес центрове (поне по един във всяка община, но с единно управление в областния център). Мярката се реализира като единна система за информация и съвети в земеделието.

Мярка 2: Укрепване на съществуващите и създаване на нови браншови организации на производители (овощари, пчелари, животновъди, зърнопроизводители)

Освен крупните частни стопани, мярката обхваща земеделските кооперации и дребни производители. Сегашното “застраховане” от природните рискове с разнородно производство трябва постепенно да премине към тясна специализация, чиито рискове се компенсират с нормални застрахователни инструменти.

Младите фермери ще имат възможност за директна финансова помощ от структурен фонд на ЕС. Необходимо е да им се помага в изготвяне на бизнес планове и проекти за кандидатстване. Мярката предвижда и включване в обучение, съвети, административни улеснения.

Преобладаващите дребни производители са с ориентация към натурално стопанство и спорадична ориентация към пазарна реализация на продуктите. Макар и неефективна, тази форма на микро-икономика е основната опора/компенсатор на селската бедност и безработица. Досегашните програми за подкрепа в аграрния сектор се оказват неприложими за тях. При директна и лесно достъпна помощ, много от тези малки стопанства биха могли да се изведат до пазарна ориентация и специализация. При изготвен бизнес-план за развитие на такова стопанство, фермерът би могъл да получи именно такава помощ.

Освен информацията и съветите по Мярка 2.1, фермерите ще имат възможност да получат и пряка финансова помощ за привеждане на качеството към наложените стандарти.

Развитието на тържищната търговия в конкуренция с веригите супермаркети, ще повишава както нивото и качеството на търговията с пресни и преработени селскостопански продукти, така и съответствието на качеството им с международните стандарти.

Мярката е зависима от реализацията на други няколко – увеличени насаждения/производство, подменен сортов състав, нови мощности за преработка, създаване на пълния асортимент продукти, базирани на кайсията. Удачно е областта да създаде и реализира координирана програма “Кайсия”. Спецификата на настоящата мярка предполага реклама и маркетинг.

Тази цел преследва паралелно няколко желани ефекта:

• 
  регионален – намаляване на диспропорциите в развитието на областта;
  
• 
  икономически – увеличаване на добавената стойност в аграрния сектор и от там – ефективността и конкурентноспособността му;
  
• 
  социален – облекчаване на бедността и увеличаване на заетостта в селата.
  

Мярката е в процес на реализация по частни инициативи. Публичната функция трябва да се изрази в три направления – стимулиране на съпътстващи производства (напр. животновъдство), екологичен мониторинг и съдействие в навременно осигуряване на стандартни инфраструктури.

Мярка 2: Създаване на индустриални паркове за привличане на инвеститори в предприятия за преработка на плодове и зеленчуци (замразяване, сушене, консервиране, дестилиране)

Мярката включва устройствени проекти, уреждане на собствеността на земята, осигуряване на инфраструктура и маркетинг за привличане на инвеститори.

Мярка 3: Подпомагане на частни инициативи в създаване на микропредприятия (сувенири, екобрикети, пакетиране на храни)

Подходяща форма е създаването на бизнес инкубатори, създадени в адаптирани общински фондове, които не се използват по първичното си предназначение.

Мярка 4: Подпомагане на частни стопани в устройване на къщите си за приемане на гости-туристи

Мярката е реализуема както по предприсъединителни фондове (САПАРД), така и по бъдещите структурни фондове. Необходимата публична подкрепа се изразява в проучване и информиране за възможностите, помощ при изготвяне на проекти за кандидатстване, включване в регионалните туристически продукти.

Предвиждат се пакет от организационни мерки, осигуряващ последователно изграждане на бизнес мрежа и клъстер в сферата на хранителната индустрия. Разчита се на пазарните позиции и пробив на фирмите "Меком" и "Жоси". Постепенно се присъединява и секторът на преработените плодове и зеленчуци, както и съпътстващите предприятия.

Валоризиране на богатото природно и културно наследство чрез развитие на алтернативен туризъм е една от целите и неизползваните възможности за развитие на областта. Усилията трябва да се насочат към създаване на продаваеми туристически продукти и туристически “новини”, изграждане на туристическа инфраструктура, квалификация на кадри, специализирана информация, активен маркетинг, трансгранично и национално коопериране, информираност и адекватно поведение на местното население, благоустрояване в планираните дестинации.

Настоящите стопански резултати от сектор “туризъм” в областта са символични. Възможностите за многократно увеличение са реални, но присъствието на туризъм в структурата на областната икономика би трябвало да се третира като създаващо имидж и подпомагащо другите сектори, а не като техен заместител или компенсатор. За селските райони (Ветрен, Алфатар, Кайнарджа), продаването на туристически услуги може да стане и осезаема икономическа опора.

Туризмът в областта има потенциал да се развива в три основни направления:

• 
  В селските райони – селски, екологичен, познавателен, културен, “по специални интереси” (археология, орнитология);
  
• 
  В град Силистра – културен (в т.ч. поклоннически), конгресен;
  
• 
  По р. Дунав – яхтен туризъм (с бази в гр. Силистра и Тутракан)
  

Това са разработените 4 туристически маршрута: “Легенди от земя и камък”, “Добруджанска твърд”, “Добруджанска святост” и “Дунавски прелести”.

Шансът за включване в маршрутно-познавателни турове с продължителност 6-9 дни се увеличава многократно при сглобяване на триъгълника “Сребърна – Делтата – Яйлата”.

Силните културни факти и атрактивни природни забележителности в суходолията на община Кайнарджа могат да се обогатят и “оживят” с устройването на зоо-резерват.

Мярката е необходима както за осигуряване на инвестиционни полета, така и за координирани действия по сектори “инфраструктура” и “селско стопанство”.