Онлайн канали за комуникация на малкия и средния бизнес в туристическия сектор



страница2/11
Дата18.09.2016
Размер0.75 Mb.
#10183
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Цели, задачи и ограничения

По данни на НСИ през 2011 г. са регистрирани 26 071 предприятия в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, като 26 047 от тях са предприятия от малкия и средния бизнес. (НСИ, 2011) Няма данни за туристически агенции и туроператори, но поради близостта на браншовете, можем да предполагаме, че съотношението е подобно. По тази информация малкият и среден бизнес представлява 99.908% от представителите на туристическия сектор, затова ще ограничим настоящата разработка именно до малкия и средния бизнес в България.

Колкото до онлайн технологиите и каналите за комуникация, дипломната работа няма претенции за изчерпателност, тъй като ежедневно възникват нови технологии, нови социални мрежи, нови начини на комуникация.

По време на анализа и създаването на настоящата разработка, установихме, че не винаги са налични данни за ситуацията в България. За да компенсираме липсата в тези случаи се наложи да ползваме общи данни за поведението и нагласите на потребителите в Европа, както и на глобално ниво.

Поради факта, че в момента почти не е налична информация за онлайн каналите за комуникация в българския туристически сектор, целта на настоящата магистърска теза е да се изследват основните онлайн канали за комуникация и тяхното прилагане от малкия и средния туристически бизнес в България.

Имайки предвид горепосочените ограничения, настоящата дипломна работа има следните задачи:



  1. Да се изясни същността и значението на онлайн комуникацията за туристическия бизнес в България и да се направи обзор на текущото ѝ състояние.

  2. Да се проследят видовете канали за онлайн комуникация с клиентите и техните особености, предимства, недостатъци и приложение в туристическия сектор.

  3. На база предишните две цели да се направят изводи и да се дадат препоръки за по-добра комуникация и онлайн популяризиране на българския малък и среден бизнес в туристическия сектор.


Теза, която се защитава в разработката е, че малкият и средният бизнес в България използва твърде ограничено и недостатъчно каналите за онлайн комуникацията, а те са от жизнена важност за имиджа и бъдещото развитие на туристическия сектор, както и за популяризирането на туристическите дестинации.

Анотация

В първа глава се изясняват основните понятия и се прави по-детайлно наблюдение върху ситуацията в туристическия сектор у нас, като се фокусира върху онлайн комуникацията и нагласата на потребителите да общуват с бизнеса по този начин. Във втора глава се прави общ преглед на различните способи за онлайн комуникация. В трета глава се използва информацията от предишните две глави, за да се направи анализ на онлайн комуникацията в туристическия сектор и да се дадат конкретни препоръки за популяризирането на българския малък и среден туристически бизнес. В заключението се прави кратък обзор на цялостната разработка и се разглеждат бъдещи възможности за допълнителни изследвания и анализ.


Първа глава: Същност на онлайн комуникацията

    1. Ключови понятия

Преди да преминем към изясняването на ситуацията и основните проблеми в настоящата разработка, е необходимо да дефинираме няколко ключови понятия.


      1. Туристическа индустрия


Понятието туризъм (от фр. „tour“ - обиколка) в класическия смисъл представлява пътуване с цел отдих и развлечение. То може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. Концепцията на туризма се отнася до сектор на икономиката или индустрията, свързан с движението на хора, взаимоотношенията им и техните нужди да пътуват извън техните общности, както продукти и услуги, които се опитват да отговорят на тези нужди. (Wikipedia, 2013)

Световната туристическа организация (СТО) дава още няколко дефиниции на туризма:



  • Международен туризъм: състои се от входящ туризъм, т.е. посещения на страната от чуждестранни лица, както и изходящ туризъм, т.е. посещения на местни лица в друга държава;

  • Вътрешен туризъм: Жителите на една страна посещават собствената си държава, използвайки места за настаняване и атракции на територията на страната;

  • Туристите са хора, които пътуват и престояват на места извън тяхната обичайна среда за не повече от една поредна година за почивка, бизнес и други цели, като не са свързани с упражняването на дейност срещу заплащане в рамките на посетеното място.

Важно е да споменем, че в сектора на услугите туризмът включва всички услуги от ХОРЕКА сектора (хотели, ресторанти и кетъринг), услугите на туристически агенции и туроператори, както и всички свързани с тях услуги.

В по-тесен смисъл, туристическата индустрия включва съвкупността от материално-техническите условия и създадената организация за управление на туристическите услуги настаняване, храна и напитки, транспорт, търговски и развлекателни (допълнителни) услуги на туристите. Или, към нея включваме: легловата база хотели, мотели, вили, бунгала, семейни хотели, частни квартири и т. н.; ресторанти и други заведения на общественото хранене, обекти за развлечения и др.; транспорт- автобусен, таксиметров, товарен, въздушен, морски; съоръжения за развлечения спорт, екскурзии, организиране на различни мероприятия; заведения за здравни, просветни, административни и други услуги; цялата налична техника и инвентар в посочените сгради, заведения, съоръжения и технически средства. В по-широк смисъл на понятието към туристическата инфраструктура се включват природните дадености, материално-техническите условия на цялата страна и отделните курорти и селища; организацията за тяхното ползване; човешките ресурси; политическите, идеологическите, икономическите и социалните условия. В това направление туристическата инфраструктура ползва част от националната инженерна и обществена инфраструктура пътища, комуникации, вода, здравни, административни и други заведения. (Държавна агенция по туризъм, 2009)

Както е видно, от позицията на т. нар. широко тълкуване на понятието, туристическата индустрия е зависима и същевременно влияе на практически всички сектори от икономиката.


      1. Малък и среден бизнес в България


Съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за малките и средни предприятия (обн. ДВ., бр. 84 от 24.09. 1999 г.) категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв. и стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

Освен в Закона за малките и средните предприятия законодателно утвърдени критерии за идентифициране на малки предприятия могат да се открият и в счетоводното и данъчното законодателство. В Закона за ДДС бе утвърден минимален регистрационен праг, който е оборотът от последните 12 месеца. Този праг условно разграничаваше малките от големите фирми.

По данни на Националното сдружение на малкия и среден бизнес в България (НСМСБ) малкият и среден бизнес е най-големият работодател и данъкоплатец в страната.

      1. Комуникационен процес


Способността на хората да общуват помежду си, да обменят опит, информация, съвети, снимки и др. е едно от най-важните условия, за да се създаде социална група. Затова и е необходима двустранна взаимовръзка – по този начин общуването е ефективно и е налице успешна комуникация. В понятието комуникация се съдържат всички онези механизми, чрез които един ум успява да въздейства на друг. Комуникацията е и процес, чрез който общуват помежду си както хората, така и информационните системи и останалите живи организми.

Той включва подготовката за съобщението, което ще се изпраща, неговото съставяне и предаване. Има много начини за комуникиране и много различни езикови методи. Маркетинговите комуникации се използват за изграждане на продуктов имидж, за да се реализират всички останали цели на маркетинговия микс, като те са четвъртият основен елемент на маркетинговия микс, с който фирмата се стреми да обслужва целевите си пазари. Без комуникация не бихме могли да очакваме голям успех за която и да е компания, тъй като няма да бъде забелязано и оценено от потребителите направеното по другите три елемента.

Взаимовръзката между динамични системи (подсистеми) в рамките на една главна система, опосредствана чрез обмен на информация, изразява същността на комуникацията. Комуникационните системи биват обществени, биологични и технически. Обществените комуникации представляват обмен на информация между отделни групи и лица в конкретна обществена среда. Всяко явление на комуникацията представлява наличието на информационно послание (с определен запас от знаци), предавано от източника на информацията (адресант) за даден получател (адресат или реципиент) посредством един или няколко предавателни канала. (Дуранкев, 2011, стр. 11)

Комуникацията изучава отделния индивид и неговите връзки с другите хора, групи, организации и общества, които са влезли в комуникационна взаимоотношение с него. Комуникационните отношения могат да бъдат както междуличностни (индивидуални), така и масови.



Комуникаторът изпраща (кодира) информацията, а реципиентът я получава (декодира). В зависимост от предназначението си комуникацията бива четири основни типа – информационна, образователна, убеждаваща и развлекателна. (Пак там, стр. 12)

В маркетинга е изключително важна взаимовръзката между фирмата и целевата аудитория в процеса на обмяна на информация. Целта е със средствата на маркетинга да се постигнат в максимална степен целите на комуникиращите страни, а именно фирмата да установи стабилни позиции на пазара, а целевата аудитория да получи повече ползи от ситуацията в сравнение с положените усилия (парични и непарични).


      1. Комуникационна политика


Комуникационната политика се дели на два вида – информираща и манипулираща и без значение от вида й, основната цел е да осъществи позициониране. Предпоставка за провеждане на успешна комуникационна политика е участието в мрежи за информационен обмен. Тя е основен маркетингов инструмент, подпомагащ удовлетворяването на разнообразните потребности на различни сегменти или пазарни ниши-потребители.

Фиг. 1. Елементи на маркетинговия комуникационен микс, участващи в комуникационната политика

Всяка фирма използва различни способи и средства за постигане на своите цели по стимулирането на търсенето и продажбите си. Тези средства и способи се обединяват в следните елементи на маркетинговия комуникационен микс: реклама, лични продажби, стимулиране на продажбите, връзки с обществеността, директен маркетинг (Виж Фиг. 1). Промоционалната същност на комуни­кационната политика на туристическото предприятие е изградена понастоящем на базата на основния ориентир на фирмената дейност - пазара. Поради това нейната същност и съдържание са в пряка зависимост от тенденциите на пазара и конюнктурните условия, възникващи на база промените в платежоспособното търсене и съответното предлагане на различни традиционни и нови видове туристически продукти.

Въпросите на организацията, които комуникационната политика решава са кой и какво ще каже, по какъв канал и на кого, а също и какъв ще бъде ефектът от съобщението.

Предпоставка за провеждане на успешна комуникационна политика е участието в мрежи за информационен обмен. Целта е предоставяне на обективна и полезна информация за нуждите на фирмения мениджмънт за определени целеви групи потребители-туристи,за конкуренти и доставчици. Това е най-вече система за ориентация относно техните лични нагласи, както и за средствата и формите за мотивиране на интереса и определяне на продуктовия асортимент, довеждащи до конкретни действия от страна на доставчици и дистрибутори за организиране на пътувания. Тя е основен маркетингов инструмент, подпомагащ удовлетворяването на разнообразните потребности на различни сегменти или пазарни ниши-потребители.

Пет са основните фактори, от които зависи относителното тегло на елементите в промоционалния микс:



  • етап на жизнения цикъл на продукта;

  • характеристика на продукта;

  • целева аудитория;

  • етап от процеса на потребителското решение за покупка;

  • дистрибуционни канали и избраната от тях стратегия.

Елементите на маркетинговия план, които имат пряко отношение към комуникационната политика са няколко:

  • ситуационен анализ;

  • маркетингови цели;

  • маркетингова стратегия

  • програми за действие.

(Адаптирано по Дуранкев, 2011, стр. 30)

За да са успешни, фирмените програми за интегрирани маркетингови комуникации трябва да осигуряват едновременното използване на всички тези елементи.


      1. Маркетинг


Съществуват десетки определения за маркетинг (има предположения, че са над 2000)...

Маркетингът е система от дейности, насочени към задоволяване на човешките потребности чрез размяна. (Колектив, УНСС, 2007, стр. 10-11)

Освен това маркетингът е процесът на планиране и реализиране на развитието, ценообразуването, популяризирането и разпространението на идеи, стоки и услуги, за да се осъществят размени, удовлетворяващи индивидуалните и организационните цели. Дефиницията на маркетинга като процес на размяна прави разбирането, прогнозирането и влиянието върху клиентите основна задача на маркетинга и насочва маркетолозите към изпълнението на четири фундаментални задачи: да гарантират, че клиентите разбират основната концепция, свързана с даден продукт или услуга, да посочват на клиентите приложимостта на фирмения продукт или услуга към техните потребности, да премахнат или на намалят пречките за размяна, така че клиентите да могат да участват в дадена трансакция с минимални усилия и да развият отношение на доверие с клиентите, което осигурява благоприятна среда за извършване на размяната. (Harvard Business School, 2008, стр. 19)


      1. Онлайн комуникация


Онлайн комуникацията представлява общуване и обмяна на ин­фор­­мация между хора, организации, устройства и автоматични системи по­средством свързани в мрежа компютри. В наши дни тази мрежа е Ин­тер­нет.

Онлайн комуникацията може да се осъществява, когато участниците в нея са онлайн, т.е. свързани са към компютърната мрежа в един и същ момент от времето, или не. По отношение на този критерий се раз­гра­ни­чават два вида онлайн комуникация: синхронна, при която участниците в нея са едновременно онлайн (чат, аудио- и видео­кон­ференция и др.); и асинхронна, при която това условие не е изпълнено (елек­тронна поща, дискусионни групи, получаване на предварително под­готвена текстова или мултимедийна информация при посещение на сайт и др.).

Онлайн комуникацията има много предимства, едно от които е значително по-евтиния достъп до информация. При поддържане на един уеб сайт например цената за създаване и поддръжка е доста по-малка от стойността, която отива за поддръжката на офис, а и няма ограничения колко хора ще го посетят. Като изключим електричеството, онлайн комуникацията не използва материали и природни ресурси. Ето защо с всяка изминала година все по-голяма част от бюджета на компаниите се заделя за инвестиране на успешни онлайн практики (виж Фиг. 6). Близкият достъп до клиентите, пестенето на време, средства и човешки ресурс, възможността за привличане на по-широка потребителска аудитория и необходимостта на своевременна обратна връзка са основни причини малки, средни и големи предприятия и фирми да залагат на онлайн общуването.


    1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
      2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
      2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
      2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
      2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
      2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
      2013 -> Йордан колев ангел узунов
      2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
      2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
      2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница